Законът „Пеевски“ /срещу вторичното разграбване на активите на КТБ/,“поставя под въпрос основни принципи в правото“ и е „извънредно законодателство, което по принцип е противоконституционно“, но „бих го подкрепил, ако така поне малко справедливостта по този случай може да се постигне“. /Владислав Горанов, по Нова ТВ/. Това каза финансовият министър по повод предстоящото обсъждане и гласуване на закона, предложен от Пеевски, Хамид и Цонев от ДПС. Вие какво мислите по този въпрос?
Така коментира, с поставянето на въпрос, журналистката Миролюба Бенатова телевизионната изява на приближения до Делян Пеевски финансов министър в кабинетите „Борисов 2“ и „Борисов 3“. От изказването на свищовския гуру в калкулациите се подразбира, че българският парламент ще трябва да направи конституционни промени, за да приеме противоконституционния закон на КОЙ за КТБ. В противен случай ще се наложи да бъде изцяло отменен от Конституционния съд.
Доскорошният партньор на Делян Пеевски – Цветан Василев, който финансира бизнес-проектите му за монополизиране на българския медиен пазар, също взе отношение.
Ето какво написа той на официалната си страница:
Да подкрепим ли Пеевски в „битката“ му за попълване на масата на несъстоятелността на КТБ?
29.10.2017
Честно казано, не ме учудва нито арогантността, нито гьонсуратлъка на Пеевски и Сие. Те са доказана през годините марка, която очевидно се продава добре на българското политическо бунище. Въпросът, който си задавам по-скоро, е докога този цирк ще продължава да заема нашето ежедневие. На всичкото отгоре и всички си го плащат – безропотно.
Но да се върнем на поредното законотворчество на Пеевски, който има толкова общо с правото, колкото аз с акордеона. Всъщност, аз не съм сигурен и в това, но от мене да мине.
В по принцип пълния с антиконституционни текстове проект на „вълшебната тройка“ ясно личат крайните цели на автора. Но понеже съм доверчив човек (от това си патя), реших да се задълбоча и да предложа някои редакционни промени, които сполучливо биха допълнили изначално „държавнически“ мотивирания проектозакон. С тези промени ще се постигнат няколко цели едновременно:
- Пеевски ще се впише за втори път като законотворец. Освен това, ще даде възможност и на колегата му от партията да стори същото.
- Ще се намали с малко противоконституционността и колизията на тяхната „творба“. Не че е проблем това, след като самият Главен прокурор още в далечната 2014 г. сакрално изрече, че в случая КТБ може да се върви и извън закона. И го спазва до ден днешен! А и не само той.
- Освен тези „фундаментални“ цели, ще се подобри рязко събираемостта на кредитите. Ако все пак съществува и такава цел. Освен прагматичните такива, които се свързват само с възможните кражби.
Всъщност, моето предложение към „вълшебната тройка“ (защото няма по-мотивирани и убедителни вносители на проектозакон за КТБ от тях) е да се включат следните текстове (може в Преамбюл) към проектозакончето:
1. Назначават се три оценителски компании за оценка на активите на КТБ и тези, които са придобити чрез финансиране от банката към 20.06.2014 г. Компаниите са посочени от:
а) ФГВГ;
б) необезпечените кредитори;
в) основния акционер на банката;
2. В срок от шест месеца се изготвят оценки на всеки от активите, като за меродавна се приема средната аритметична от трите оценки.
3. Активите, които са вече придобити от трети лица в резултат на цесии или други операции, вкл. и чрез частни съдебни изпълнители (ЧСИ), се предлагат за окончателно откупуване на лицата по актуализираната оценка по т. 2, намалена с евентуално платените (или поети) ангажименти по цесии и плащания по ЧСИ, доказани със съответните платежни документи. В случай на отказ, се прилага Законът за конфискацията им в полза на масата на несъстоятелността на банката.
4. Активите, които все още са под контрола на КТБ, се изнасят на публичен търг за продажба при условията на т. 2 и т. 3.
5. С всички постъпления се погасяват задължения на фирмите собственици (или бивши такива) на активите, както и на техни кредитори към банката.
6. Разликата между постигнатата цена на търговете и оценката към 20.06.2014 г., както и стойността на активите, които са попаднали в трети ръце и не могат да бъдат възстановени (Виваком, НУРТС, например), се покриват от държавата в масата на несъстоятелността по сметките на техните бивши собственици. По същия начин се покрива в масата на несъстоятелността и издръжката на КТБ. С всички постъпления се погасяват задълженията такива, каквито са към 20.06.2014 г.
7. Преходни и специални разпоредби:
Всички активи, придобити (откраднати) чрез т.нар. вътрешни цесии между фирми, обслужвани от Финансово консултиране и Бисер Лазов, се заплащат от владеещите ги компании или се връщат в масата на несъстоятелността и се предлагат на публична продан по предварително изготвените оценки.
Вярвам, че г-н Пеевски като държавнически мислещ човек ще даде първи пример за това и ще съдейства за възстановяването в масата на несъстоятелността, а именно като плати:
а) реалната цена на Техномаркет;
б) цената на София Прес;
в) изплатената от ДКК на ДИПИ цена по дълг на Хедж;
г) 12,5 мил евро, дължими на компанията EFV по сметка на КТБ във връзка с финансирането на Ливеро при схемата за приватизация на Булгартабак;
д) 14,5 милиона евро на СД Дивелопмънт, откраднати чрез престъпно решение на СГС от 2014 г. по дела, свързани с Техноекспортстрой;
е) 1 милион лева, дължими от ФК Левски на Билдинг Рисорт чрез фирмата на вероятния автор на законовото недоносче – адв. Ал. Ангелов;
ж) 8 милиона лева остатъчен дълг на Промишлено строителство холдинг, Техноекспортстрой и Сиболе Сървисиз към КТБ;
з) разликата до 80 милиона лева дълг на печатницата му към Партнер лизинг;
и) така и неизплатените задължения на медийната му империя. Ако му трябва опресняване, г-н Пеевски може да прибегне към следствието и прокуратурата. Те ги притежават!
Изглежда се размечтах! Но картинката на „Пирамидата КТБ“ би била много интересна и особено нелицеприятна за глашатаите на тази теза. Точно страхът от тази истина обедини всички, участвали пряко и косвено в погрома над банката. И заради това допуснаха и бруталните действия на ордата на Цацаров през май-юни 2014 г., както и лекомислено взетото решение за фалит на КТБ през ноември на същата година. Заради това, съзаклятниците продължават да адмирират арогантната наглост на един самозабравил се човек!
Тома Биков, 21 юни 2012:
„Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.“
Тома Биков, 11 октомври 2012:
„Предстоящите избори ще бъдат много тежки. Пред премиера Бойко Борисов има два пътя. Първият към нов мандат, а вторият към подсъдимата скамейка“.
„Когато човек е поставен под такъв избор, той действа с цената на всичко, за да постигне оцеляването си. Това е много неприятно за българската политическа система. В този случай демокрацията се изкривява, купуват се избори, прави се политически и икономически натиск, и започват да се вършат още серия от престъпления/“
Тома Биков за „Мишо Бирата”:
„Най-яркото престъпление на премиера. Това е търговия с влияние, нещо, което се наказва със затвор от 5 до 7 години. То е записано от специалните служби, доказано и най-нормалното нещо е да се повдигне обвинение. Но това не става. Ако подобен скандал се случи, в която и да е европейска страна, бъдете сигурни, че министър-председателят вече щеше бъде в затвора”
Тома Биков, 20 септември 2013:
„Обещавам, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов никога поведе да не седне в креслото на министър-председателя!“
Днес, 2017 г., Тома Биков е депутат на ГЕРБ и съветник на премира Бойко Борисов, който го „целува под кръста“ с всяка своя медийна изява.
Нека си припомним какво мислеше през 2012 г. за Бойко Борисов журналистът Тома Биков, преди да започне да го „пипа под шлифера“:
Карикатура на диктатор
„Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.“
Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.
Абсурдът на българското всекидневие дотолкова ни е погълнал, чевече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.
После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Тогава беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Последното трябва да си припомнямае по-често.
След това дойдоха барикадите, сините митинги, надеждите и цялата енергия, която сложи край на първия етап на прехода. Малко след тях името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал“ ни съобщи следното: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове“.
Последното не е компромат. То беше написано, когато Борисов дори не си представяше, че един ден ще управлява еднолично цялата държава. След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 година, когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.
В онази паметна година се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Няколко години по-късно лидерите им замечтаха за коалиция с Борисов. През 2001 година Доган се колебаеше. Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес“. В качеството си на каратист. Накратко – бил е и е гонел онези, които гласуват за Доган. Доган обаче преглътна и Главният секретар отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После около сто пъти повтори, че Доган е най-големият български политик. Помните ли тези мигове на толерантност и разбирателство?
Така в МВР започна ерата „Борисов“. Последваха я десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си черен шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата -Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора… и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари в правителството на НДСВ и ДПС. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.
После ерата „Борисов“ се пренесе от МВР в София. През 2005 година днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 година, справяне с кучетата, дупките, общинските далавери, заменките… И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? Скоро научих, че в момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.
А вече е премиер. Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят милионер, който кръстосва страната с вертолет и самолет на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.
Зная, че всичко това е повтаряно до втръсване не само в българската, но и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтарям го още веднъж, защото въпреки това, всеки ден го забравяме. Защото вече не помним резила с Румяна Желева. Помните ли я? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да прави еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост. Спряхме да се впечатляваме. Затова понесохме скандала с Мишо Бирата леко. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра… И вярваме, че той ще помогне. Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е българският премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.
Слушам еврокомисаря Мария Габриел, излъчена от ОПГ ГЕРБ, и си мисля: Каква посредствена душица! Говори, сякаш от една седмица има 40 градуса температура и всичките и мисли звучат като бълнуване на болен човек. Автентичен чиновнически кариеризъм, покрит с лустрото на витиевати думи и словосъчетания. Клиентела.
Слушам комсомолското публично слово на Цветан Цветанов и вярвам, че това човече е усвоило напълно автосугестията и може да се убеди сам, че не е котка, а геврек – също както АЛФ убеждаваше котарака Лъки. Според този политически геврек, ГЕРБ били сложили най-кадърните хора в общинската и държавна администрация и други позиции. Вероятно има предвид скоро наградения, като прима певица, кмет на Велико Търново, който е символ за всичко друго, но не и за присъдената му чест или за един друг гербаджийски отпадък, кмет в същата област, който скоро си направи топло джакузи с релефна червена петолъчка в него!? Все прогресивни и много кадърни крадци и бандити. Другите качествени кадри на ОПГ ГЕРБ са в полицията и специалните служби. И двете бяха напълнени, на всички нива, с момченца от бандитските групировки с „почистени“ досиета. Всеки бандит е закичил пагон, пистолет и научна кариера в библиотекарското котило.
Така работи мафията – подменя същността на правовата държава!
А Европейският съветски съюз линее и умира – бавно, но сигурно. Не защото трябва да умре, а защото ценностите бяха заменени с удовлетворяване на лични политически и икономически страсти. Най-често на границата между праведност и престъпност, където е мястото на демагогията….
Николай Марков
Гневът на Борисов към Нинова показа, че тя победи неговите хора. И издава страх от загуба на избори
Гневът на Борисов и неговите от някакъв си конгрес на БСП е симптоматичен – Корнелия Нинова не е техният желан лидер на опозицията. Тя победи останалите възможни лидери и политики на БСП, които очевидно ГЕРБ предпочитат.
Опозицията рано или късно идва на власт и сегашната не обещава нищо добро за Борисов. А друга опозиция няма. Т. нар. насипно дясно, което още не се е преляло при Борисов, продължава да го подкрепя пряко или непряко. Те приемат сегашното управление и не се държат като опозиция. За тях е по-добре Борисов, вместо БСП. За тях сегашната коалиция е по-добра от тройната коалиция със Симеон. Така бетонират управлението на Борисов, но това не може да продължи още дълго.
И затова ще изпаднат и от следващия парламент или ще влязат отделни хора поединично с листите на ГЕРБ. Например Лукарски, Москов са си готови комплект.
Не е нормално, че Борисов избухна нервно по повод конгреса на БСП, дори свика ръководството на партията си да излязат с позиция. Защо така? От ръководството на БСП изпаднаха хора като Миков, Гергов, с които по всичко личи Борисов
намира общ език, предпочита ги
Те дори напуснаха конгреса без да направят своите заявени изказвания. Държат се като отцепници и може да опитат ново движение като АБВ. Всъщност такова ще е пак в услуга на Борисов. АБВ влезе в коалиция с него, свърши му работа, злепостави БСП като партия, която се цепи и й създаде образ на по-лява. И в крайна сметка открадна няколко процента от гласовете й. Сега втори подобен опит няма да е толкова успешен, нямат шанс да влязат в парламента с Гергов и Миков начело. Дори да се съберат с Първанов, няма да има механичен сбор, а по-скоро изваждане.
Тава са реалностите, които много политически играчи, и дребни, и едри, трудно осъзнават. Борбата ще е за няколко процента надмощие на изборите. За тази цел властовите и финансови ресурси, които е овладял Борисов, ще бъдат използвани с пълна сила, няма да се спрат дори да създадат още няколко партийки, само и само да излезе напред ГЕРБ с 2-3%. Такива в различни периоди са били и еднодневки като РЗС на Яне Янев, и партията на Бареков (как се казваше?), и др.
Като основен аргумент,
който Борисов изказа по повод на конгреса на БСП е, че най-високи били нивата на контрабанда, когато тя управлява.
За заблудените от традиционната му демагогия – при Борисов нивата на контрабанда са уж по-ниски, но защо? Защото залавят само когото трябва, а контрабандата на определени фаворизирании от службите хора си върви тайно и необезпокоявано.
Така че Борисов и неговите с острите си изказвания за „мракобесната партия” БСП само укрепват позицията й на единствена опозиция. Единственият полюс, противостоящ на ГЕРБ.
А да се оплаква от „език на омразата” от страна на БСП е смехотворно. След като години наред Борисов ги е наричал терористи, атентатори, убийци, които убили дядо му и т. н. Това е парадокс, защото Борисов е бил член на БКП и БСП още на 20 години, преди Нинова. Тя влиза в тази партия 2005-а година. Цветанов, Цецка Цачева – всичките са отличници от времето на БКП, бивши милиционери, партийни секретари, деца на шофьори от УБО и т. н. И се оплакват от език на омразата от „терористите” от БСП.
Положението е трагикомично
Единственият шанс на тези издънки от някогашната БКП е яростно да се обявяват за нейни отрицатели, да я представят за комунистическа, пета колона на Путин, антиевропейска и анти-НАТО партия и т. н. В това отношение постигнаха успех на последните избори, успяха да внушат, че ако БСП спечели, България ще излезе от ЕС. Няма такава реална опасност, досега само някои извънпарламентарни партии са заемали позиции против ЕС. А „Атака” – против НАТО. Онези, които плашат с БСП може да си припомнят, че България влезе в НАТО с подкрепата на БСП и с президент Първанов. А при тройната коалиция влезе и в ЕС, когато бяха изпълнение най-тежките ангажименти да се приемат закони и приведе страната по европейски стандарти. Бившият лидер на тази партия Станишев стана европейски политик, лидер на ПЕС и т. н. Така че плашенето с БСП е повече политически инструмент, демагогия на различни политически сили.
Да посочиш тези лъжливи обвинения срещу БСП не означава някаква агитация в нейна полза. Просто трябва да се оценяват реалностите.
Обществото може да очаква БСП да спечели изборите, настроенията могат да натежат на нейна страна. Тя не е достатъчно силна да управлява и ще управлява в някаква коалиция, дали с неутрален премиер и министри експерти, дали с премиер Корнелия Нинова, предстои да видим. Епохата Борисов ще свърши с агония и мощни скандали.
И най-голямата грешка на Нинова и БСП беше, че се споразумяха с Борисов за членовете на Висшия съдебен съвет. Отново Борисов владее ВСС, това е последната му надежда като загуби изборите – да си избере отново главен прокурор, който да не го разследва.
Защото има много причини, поради които Борисов може да бъде обвинен и пратен в съда.
Иван Бакалов, www.e-vestnik.bg
Набързо и по диагонала прегледах отзивите от вчерашната истерична пресконференция на ГЕРБ, която представляваше своеобразен монолог на петорката, назначена от Бойко да му измие очите от позора, че избяга от срещата с т. нар. обществено мнение, представено от инструктирани журналисти. Да, да. Същите тия журналисти, които спестиха на петимата „самураи“ на премиера десетки и стотици щекотливи и неудобни въпроси. Не знам защо, вероятно поради вродения ми наивитет, очаквах да прочета поне част от тия въпроси, зададени под формата на анализи и коментари. Нищо, братя и сестри! Едно голямо нищо! Поне разбрах, че премълчаването на тия въпроси е част от чудовищната демагогия на управниците, които изричат лъжите си без капка свян. За срам не може и да се мисли.
Като оставим настрана лансираните от „самураите“ псевдоидеи за Западните Балкани, мантрите за революционната същност на предстоящото ни европредседателство и дивите декларации за отказ от коалиционни намерения спрямо БСП, делегатите на Бойко са оставени да медитират в нирваната и комфорта на собствените си лъжи и днес.
Опадаха й зъбите на нашата журналистика. Остаря госпожата. Не вижда добре и слухът й съвсем отслабна. Ако не вчера, поне днес можеше тая клета бабичка да прегледа изводите и констатациите в речите и докладите от извънредния конгрес на БСП и да попита с прегракналия си и немощен глас ЗАЩО СМЕ НА ТОЯ ТРАГИЧЕН ХАЛ? Можеше госпожата да измъца поне пет-шест въпроса защо една голяма част от децата ни не могат да четат, а ония, които могат, не разбират какво са прочели. Защото икономиката може и да се оправи някой ден. Здравеопазването също може да се оправи. Може би ще имаме и по-голяма сигурност у дома си и на улицата. Но щетите, нанесени в умовете на тия нечетящи и неразбиращи деца са непоправими и ще ги следват до края на живота им.. Въпреки мирът на Западните Балкани и фундаменталното ни европредседателство.
Любо КОЛЬОВСКИ
