Бай Ганьо Борисов отдавна не излага само себе си, коментира Николай Бареков

Борисов клекна пред „началника“ и свали гащите. Така евродепутатът Николай Бареков коментира прегръдката на българския премиер и френския президент Еманюел Макрон.

„Борисов поговори на „френски“ пред Макрон. Знае го колкото плеймейтките, които по принцип обичат френския. Макрон го потупа по рамото за Шенген и Еврозоната. В стил: Вие си знаете, че не сте за тук, ние се правим, че ви вярваме. В замяна Борисов клекна пред „началника“ и по традиция свали гащите, за да го оставят да краде на спокойствие. Прецака работниците ни, които си изкарват хляба, продавайки евтиния си труд във Франция, Англия и Белгия“, сподели във Фейсбук Бареков.

„А помните ли лъжата на Борисов, че Макрон идвал по негова покана да разгледа от хеликоптер Великата стена на Валери Симеонов….? Не е тъжно, вече не е и смешно. Бай Ганьо Борисов отдавна не излага само себе си. Европейците му знаят слабостите и охотно го използват като опитно зайче срещу едно потупване по рамото и по един среден пръст….ясно къде“, коментира евродепутатът.

„Да обобщим: Когато се сблъскат на такова ниво Сорбоната и Школата в Банкя/Симеоново, резултатът не може да бъде друг“, добавя той.

Междувременно имидж консултантът проф. Любомир Стойков предупреди политиците да внимават с мъжките целувки при официалните политически срещи. Прекалената фамилиарност в този вид срещи е нож с две остриета, каза той в „Тази сутрин“ по бТВ.

С лигите си политиците съвсем отвратиха българите. Жалко, че заспалият народ още ги търпи!

С отворено писмо до министър-председателят и всички държавни институции ангажирани в туризма, Съюзът на собствениците – Слънчев бряг изразява подкрепата си за направените до този момент усилия от държавата за решаване на проблемите в туристическия отрасъл, но счита, че е нужно много по-голямо внимание и ангажираност с цел постигане на последователна и конструктивна политика, която да води до по-бързи и адекватни действия.

Ето какво още пишат от Съюза:

„Вече повече от 15 години нашето сдружение апелира институциите, участва активно в срещи, мероприятия и работни групи, изготвя становища по законопроекти и всячески приканва държавната власт към бързи и конкретни действия за решаване на проблемите. За съжаление обаче, всеки следващ летен сезон започваме със същите нерешени проблеми, които понякога ескалират в пика на сезона.

Само преди седмица, ОТНОВО изпратихме нарочна Декларация с призив към институциите за спешна работна среща, на която ОТНОВО да поставим наболелите въпроси. Ще си позволим в настоящото отворено писмо ОТНОВО да ги формулираме – а те са:       –

1. Регламентиране на статута на националните курорти в Закона за туризма.
2. Решаване на проблемите на инфраструктурата в региона – довършване на дълго очаквания четирилентов път от Бургас до к.к. Слънчев бряг.
3. Решаване на проблемите на инфраструктурата в курорта: Обновяване на улиците и алеите. Решаване на проблемите с отводнителната система и канализацията.
4. Решаване на проблемите на обществения ред и сигурност -увеличаване на числения състав на РПУ Несебър и създаване на туристическа полиция.
5. Промени в ЗУТ, касаещи временните обекти в националните курорти. Премахване на незаконните временни обекти.
6. Законодателни промени за решаване на проблема с шума от откритите заведения, увеличаване на възможностите за контрол, ограничаване и санкции.
7. Предприемане на конкретни стъпки и действия по отношение на квалификацията на кадрите в туризма, така че програмите и броя на обучаващите се да бъдат тясно съгласувани с нуждите на бизнеса.

Уважаеми Господин Министър председател,

Уважаеми дами и господа,

ОТНОВО декларираме пред Вас готовността си за съвместна работа и усилия за решаване на проблемите в туризма. ОТНОВО Ви приканваме на спешна работна среща, на която да определим съвместно както личната ангажираност по всеки един от проблемите, така и конкретните стъпки и действия за решаването им, така че да посрещнем следващия туристически сезон с ясни правила и законов регламент.

В очакване на Вашия бърз и положителен отговор, оставаме с уважение.

P.S. Отвореното писмо е подкрепено от всички членове на Съюза на собствениците – Слънчев бряг.“

Преди убийството Иван е говорил два часа с друго момиче, не знам как е подлъгал дъщеря ми да отиде от центъра до „Меден рудник“, каза Любомир Йончев

15-годишният Иван, който е обвинен за убийството на Никол, не е луд. Той е абсолютно адекватен. Това каза в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия Любомир Йончев – бащата на 11-годишното момиче, което бе прободено с нож във врата. Той разкри, че преди убийството тинейджърът е говорил два часа с друго момиче.

„Казват, че това момче не може да използва нож и дори вилица. Ами кой го храни тогава? Как си връзва обувките? Как ходи на училище? Как живее? Това са пълни глупости!“, коментира съкрушеният от скръб мъж.

Да я беше ограбил, набил или изнасилил, но поне да я беше оставил жива, добавя той.

Според него, Никол е изкупителна жертва. Иван успял да я излъже да се срещнат в „Меден рудник“, защото е наивна. 15-годишният комплексар бил малтретиран в училище и искал да се докаже пред съучениците си, че може да бъде мъж.

Според бащата на Никол, убиецът заслужава доживотен затвор. Дори това наказание му е малко, каза Йончев.

Той определи като глупаво твърдението на разследващите, че Иван и дъщеря му се скарали за наргиле. Защо би отишла от центъра чак в „Меден рудник“ да пуши, пита мъжът.

Той е сигурен, че целта на Иван е била в асансьора да вземе телефона и раницата на Никол и избрал блок, който е само на 300 метра от мястото, където живее, за да може да се прибере веднага и да има алиби. За да бъдат заблудени разследващите, младежът се обадил от телефона си на Никол докато били в асансьора.

Дъщеря ми нямаше никакви проблеми в училище, беше отличничка, но той й е намерил слабото място, след като две седмици са си писали по Фейсбук, добавя Любомир Йончев. Той призна, че 11-годишната му дъщеря е пушила наргиле. Опитвала е, като всеки тийнейджър, но не е пушила системно.

България изненада Франция, че ръкопляска, вместо да преговаря

Най-приятната част от първото турне на френския президент Еманюел Макрон в Централна и Източна Европа бе финалната. Вместо да е уморен, завършвайки визитата си в България, той си тръгна ободрен. За разлика от Залцбург и Букурещ, където бе нащрек в преговорите с Чехия, Словакия и Румъния, на срещите си във Варна успя да си почине, защото, вместо да преговаря, се наслади на аплодисменти.

По-рано си мислех, че премиерът Бойко Борисов се хвърля на вратовете на чуждестранните ръководители да ги целува, защото при липсата на словесност на други езици е принуден да изразява дипломатическа любезност чрез езика на тялото си. Сега пролича, че неговото нескрито раболепие към „началниците“ го е превърнало в международен Поцелуйко, който отказва да преговаря, за да не му личи, че е далеч от дипломацията.

Да видим как една и съща тема, смятана от Макрон за гореща в отношенията на Франция с Източна Европа, прозвуча в преговорите с различните събеседници –

атаката срещу т.нар. командировани работници

Чехия и Словакия направиха крачка назад, само доколкото се съгласиха, че темата е отворена (по-рано смятаха като Полша и Унгария, че не подлежи на нови преговори). В замяна на този жест, който разклати единството на Вишеградската група, поискаха от Франция, Германия и другите западни държави да не им извиват ръцете да приемат бежанци от Близкия изток. Румъния даде съгласие да разгледа евентуален нов документ през октомври на срещата на Съвета на ЕС (министрите на труда), но твърдо обвърза това с влизане в Шенгенската зона. България направо се съгласи, че Макрон има право да атакува Директивата за командированите работници, и не си запази поле за преговори. Тя също поиска достъп до Шенгенската и Еврозоната, но получи отговор „ще видим“ – първо да се реновира Шенгенската зона (каквото и да означава това), а за чакалнята на Еврозоната да изчака подходящ момент.

Френският президент се готви за горещо „рантре“ (завръщане от ваканция) наесен, защото профсъюзите посрещат на нож неговото намерение да внесе промени в Кодекса на труда. Това е чудовищно голям текст от 3000 страници, в който през годините са трупани толкова много правила, че френският бизнес е останал с тясно поле за маневриране при променяща се конюнктура за разлика от германския бизнес, който се реформира по-пъргаво.

Макрон не е готов за челен сблъсък със синдикатите

и за да го отложи, отклонява вниманието им навън – към Източна Европа, която според него има вина чрез своя „социален дъмпинг“ за високата безработица във Франция. Макар че в Залцбург той не можа да обясни как Австрия, която също се оплаква от „социален дъмпинг“, има два пъти по-малка безработица (5.5%), търсенето на виновници в други държави бе обертон на всичките му преговори.

Макрон желае да ревизира Директивата на ЕС за командированите работници от 1996 г., която вече бе поправяна през 2014 и 2016 г. Нейният най-голям недостатък според него е, че позволява на фирмите, които изпращат работници в други държави, не само да им заплащат по свои по-ниски тарифи, но и да ги осигуряват социално по нормативите в своите страни. По този начин те стават по-конкурентоспособни, защото струват по-евтино на фирмите на Запад, които ги приемат. Профсъюзите там недоволстват, защото, докато се борят за по-високи заплати и осигуровки на своите членове, работодателите им отвръщат с наемане на по-евтини, но не по-малко квалифицирани работници от Източна Европа.

Франция започна заедно с Германия остра атака на директивата през 2013 г., като за съюзници привлече Австрия, Швеция и трите държави от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург). Срещу тях застана група от 11 държави, сред които и България. Резултатът бе, че настъпи само една съществена промяна в директивата – въвеждането на пределен 2-годишен срок за командироване, след което работниците или трябва да се приберат в своята държава, или да започнат да плащат осигуровки по нормативите в приелата ги държава. През 2016 г. пак под натиска на Франция и Германия Еврокомисията поиска всички да признаят принципа, че „за равен труд се плаща равна заплата на едно и също работно място“.

Така се появи лозунгът за „Европа, която закриля“,

а Макрон направо заяви в Залцбург, че „начинът, по който функционира директивата за командированите работници, е предателство към основите на европейските принципи“. На възражението на Източна Европа, че единният пазар трябва да гарантира свобода не само на движението на стоки, услуги и капитали, но и на работна ръка, той отвърна: „Свободното движение на работна ръка няма за цел да фаворизира страните, които правят промоция на орязани социални права“. Звучи прекрасно и справедливо, както подобава на френския език като носител на идеите за свобода, равенство и братство. Във връзка с това Макрон настоява до края на годината да се промени още веднъж директивата, за да се съкрати позволеният срок за командироване до 1 година.

Няма съмнение, че командированите работници от Източна Европа много биха се радвали да им се плащат заплати и осигуровки по западен стандарт, но точно Макрон няма с какво да ги зарадва, защото неговото предложение означава просто да отпаднат от общия пазар на труда и да се затворят у дома, където да получават още по-малко, отколкото при командироване. Фактически инициативата на френския президент не само че няма да им добави нищо, а ще им вземе и малкото, което притурят към родните си заплати при командироване на Запад.

Каква е картината на европейския пазар на труда и

къде сме ние

според статистиката на Европейската комисия? В целия ЕС има близо 2 млн. работници, които са командировани в друга държава. На първо място е Полша с командировани 463 000 работници (23%), което обяснява нейната съпротива срещу промяна на директивата. Кои обаче са на второ и трето място? – Германия и Франция. Командированите германски работници в други държави от ЕС са 241 000 (почти 12%), а френските са 139 000 (близо 7%). И двете държави са приели най-много поляци – в Германия са 32% от всичките 419 000 командировани от други държави, а във Франция са 17% от приетите 178 000.

България има много скромно участие в европейския общ пазар на труда. Тя е на 20-о място по изпратени работници (15 839 души) и на 23-то място по приети от други държави (3325 души). Не се учудвайте, има и такива, които идват от други държави да работят у нас. Най-много са германците – близо 28%, а на второ място са французите – над 13% (какъв сюрприз!). Много интересно как ще им подейства предложението на Макрон за равна заплата при равен труд на едно и също работно място, ако трябва да бъдат приравнени към българските си колеги и ако на втората година започнат да се осигуряват за пенсия и здраве по българските тарифи. Иначе българите имат най-голямо желание да работят в Германия – 50% от командированите, на второ място е Белгия – 14%, а Франция е трета с 8%.

България е толкова назад,

защото някои държави, сред които и Франция, се възползваха от предпазната клауза и 7 години я държаха под карантина. След отпадането й през 2014 г. бе отчетен ръст от 160% на командированите работници, но така или иначе българите не могат да са проблем за другите държави в ЕС. Соченето им с пръст преувеличава представата за техния дял. Същото стана и когато бившият президент Никола Саркози обяви тревога през 2010 г. срещу наплива на роми от България и Румъния. В действителност българските цигани никога не са били повече от 1500-2000 във Франция (само 10% от българо-румънския пакет).

Що се отнася до румънските командировани работници, те са близо 47 000 и нареждат страната си на 14-о място в ЕС. Чуждите работници в Румъния пък са 11 000 и по този показател страната е на 16-о място. И там картината е сходна. Най-много румънци работят в Германия (38%), а Франция дори не е в първата петица. Затова пък французите са на второ място сред командированите работници на румънския трудов пазар (18%) веднага след германците (20%). В сравнение с тях българите, които са им съседи, съставляват само 7% и са на шесто място.

Ето така изглеждат числата. И когато западни лидери ни вразумяват да се държим прилично в ЕС, не е достойно Поцелуйко да кърши ръце и да ги уверява, че „сме си написали домашното“. Просто трябва да изложи фактите, ако ги знае.

Източник: www.segabg.com

БОЕЦ ВНЕСОХМЕ СИГНАЛ ДО ВКП СРЕЩУ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ във връзка с фалита на КТБ. В края на май и началото на юни 2014г. непосредствено преди ударите и фалита на банката Станишев се е срещал в дома си, в присъствието на свидетел с Цветан Василев, който го е запознал с готвеният сценарий за фалит на банката и че зад това стои Пеевски. В дните след тези срещи, както и на консултацията при президента на 29.06.2014г, Станишев не споменава нито дума за това!Въпреки, че на тази консултация присъстват главен прокурор, президент, премиер, шеф на БНБ, председател на НС, министри, депутати. Въпреки, че всички говорят за системен риск за държавата и банковата система като цяло и уж търсят решения и причините за случващото се. Според българското законодателство всеки, който разполага с информация за предстоящо тежко престъпление и не уведоми компетентните органи извършва престъпление. Напомняме, че по това време Станишев е депутат и председател на управляващата партията мандатоносител. Напомняме и че Станишев има основната заслуга за избирането на Пеевски за шеф на ДАНС, заплашвайки преди гласуването парламентарната група на БСП, че ако Пеевски не бъде избран, то правителството пада. С този сигнал искаме да покажем, че няма невинни. Всички управляващи през последните десетина години носят вина за грабежа КТБ. Взаимно се обвиняват и взаимно си крият престъпленията, а народа плаща за всичко. Това е статуквото. Това е мафията. Напомняме и че през последните десетина години, девет управлява Буда.
Сега прокуратурата на Пеевски е на ход да разследва слугите на Пеевски за престъпленията на Пеевски. Да видим!
БОЕЦ ще продължим да се борим за Истината, без компромиси. Късата памет на българите е тежък проблем, но ние помним!
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Georgi Borisov Georgiev , фейсбук