Комлекс породен от безпаричие държи много от българите в чужбина далеч от родината
Годините минават, но на много от българите в чужбина банковите сметки са все тъй празни. Общоприетото мислене, че парите в чубина растат под дърветата и трябва само да се протегнеш и да си вземеш, естествено това е тотален мит, поредната лъжа която витае на 42 паралел вече години.
Няколко милиона българи са зад граница, някой казват два, а други източници твърдят, че са далеч повече – близо 3.5 милиона…. В действителност бройката няма толкова значение, от много по-голямо значение е колко от българите зад границанамериха това заради, което дойдоха.
Трябва да признаем, че над 90% от българите в чужбина са дошли с една единствена цел и тя е пари. Същото е било и в Клондайк, където хора от цял свят са се стичали, но вместо злато са намирали смъртта си и в крайна сметка колко от тях са забогатели?
Много малко хора са отишли в чужбина, защото са фенове на местната култура и обичаи. Малко или повече всеки един е дошъл за да забогатее. За огромно разочарование богатият запад, за който много от нашенците изоставиха родните си домове е един мит. Просто защото се правят едни елементарни сметки, които винаги излизат криви, от рода:
“Аз получавам 500лв. в България, а в чужбина ще взимам 10 лири на час.”
Даже наскоро слушах една типична българска двойка, която разправяше че британците далеч не взимат 10 лири на час, а 20 лири на час, и тези мили хора се чудеха, защо българите се съгласяват да работят за някакви си 10 лири на час (22-23лв.). Всичките тези размисли ги слушах в автобуса от София до Созопол, а двойката, която седеше в близост до мен ме развеселяваше с шумните си разговори, докато се търкаха някакви лотарийни билети.
За съжаление реалността е съвсем друга. Минималното заплащане във Великобритания е 7.35 на час, и на тази ставка работят повечето от нашенците. Наемите са около 700-800 паунда за стая (стая, не апартамент), и като прибавим и разходите за път и храна, от мечтания живот и следа не остава. Може би не е толкова важно колко изкарваш, а колко ти остават и не на последено място как живееш (дали си в самостоятел апартамет или в къща с още 10 човека).
За една година средностатистическия българин едва ли спестява повече от 1000-2000 лири, но тези спестени пари ги няма защото те изчезват в момента, в който българите решават да посетят роднините си и евентуално да направят едно моренце или планина. Така, че в графа разходи можете спокойно да поставите и пътуване до Родината, помощ на родителите и приятелите.
И така годините се нижат, вадят се едни пари за да се дадат на други места, а спестовните сметки остават празни, и като погледнеш назад минали са 10 години, не си спрял да бачкаш, а сметките са ти празни.
Мислиш да се върнеш, но в България ще ти се смеят, толкова години и да нямаш нищо. Разбира се има и изключения има българи, които работят за по 5000-6000 лири на месец, познавам и българи който станаха милионери, но колко са те?
Статистически са може би по-малко от българите, които са станали милионери за същото време в България. Все пак България е разграден двор и за хора, които не обичат да спазват законите лесно стават милионери, докато българите който са постигнали същото в чужбина са го направили с много повече труд и с оригинални идеи.
В България идеите са ясни, ако имаш пари вземаш една стара сграда с архитектурно и може би историческо значение и я буташ, построяваш голяма и модерна кооперация с апартаменти кутийки. Опитайте да направите същото в чужбина, опитайте да бутнете стара и красива сграда и да построите нещо друго – 100% мисията невъзможна.
И това е само един пример, как в България се работи и как с пари всичко може да си купиш, и съответно хора с подобно мислене си харесват страната, къде другаде ще могат да си правят каквото си поискат и да псуват на късмета си, че са се били родили тук. Като видите как в чужбина скъпите коли се карат от възрастни хора, а в България същите коли се карат от 25-30 годишни пичлигари ще разберете за какво говоря.
Докато за нормалния българин, който иска да прави парите си по честен начин си остава чужбината (изключвам честните хора, които са принудени да работят при тарикатите за жълти стотинки), но там реалността е съвсем друга и няма нищо общо с митовете, които се разправят в България, където всеки те оставя да черпиш все едно си му длъжен само, защото работиш навън.
Автор: Чуждоземец
снимка: Economy.bg
И в Европа вече никой не му вярва, време е да се маха от политиката
Президентът на Франция Еманюел Макрон пристига у нас със съпругата си Брижит. Френски държавен глава не е идвал от 10 години в България. Последният стъпил на българска земя бе Никола Саркози. Той дойде след освобождаването на медицинските сестри от Либия.
Макрон ще се срещне с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Гостът ще посети Военноморското училище във Варна. Съпругата му и първата дама Десислава Радева пък ще разгледат Ботаническата градина в Балчик.
Очаква се по време на официалните срещи България да поиска подкрепата на Франция за членството в Шенген и Еврозоната, а френският президент да повдигне въпроса за заплащането на командированите работници.
Зевзеци в социалните мрежи обаче изтъкнаха, че истинската причина за визитата на Макрон е друга. Той идел, за да каже на Бойко да сгъва палатката и да изчезва от политиката, защото вече и в Европа никой не му вярва, пише администраторът на Фейсбук групата „Национален протест срещу безобразията в България“.
Българските футболисти надиграха и в реванша „Судува“, но до гол не се стигна, а удар на Анисе срещна десния страничен стълб
„Лудогорец“ влезе в групите на Лига Европа за втори път в своята история. В среща-реванш от плейофите отборът от Разград завърши наравно 0:0 като гост на литовския „Судува“ и продължава напред след общ резултат от 2:0.
Преди почивката българският шампион контролираше изцяло събитията на терена, а домакините опитаха да затруднят вратаря Хорхе Броун чрез статични положения, съобщава бТВ.
В 13-ата минута беше отправен първият точен удар към вратата на домакините. Негов автор беше Лукас Саша, но вратарят Иван Кардум хвана топката.
В 28-ата минута Джоди Лукоки успя да задържи между двама бранители, топката беше продължена към Абел Анисе, който нанесе силен удар, но в десния страничен стълб. Само две минути след това опасен удар на Върджил Мисиджан беше избит пред точно голлинията.
През втората част домакините опитаха да притиснат „Лудогорец“, но достигнаха само до няколко разбърквания в наказателното поле на „зелените“.
В 52-ата минута домакините нанесоха удар по топката, получи се коварен рикошет и въпреки че Броун беше тръгнал в другата посока, успя да спре кълбото точно пред голлинията.
Десет минути преди края на редовното време при центриране от корнер Хорхе Броун не излезе да посрещне топката, а Георги Терзиев беше заел добра позиция и изчисти извън наказателното поле.
Как българските корумпирани власти злоупотребяват с „Червената бюлетина“ на Интерпол за брутални политически вендети
Здравейте! Казвам се Радосвета Василева и съм доктор по право, който се занимава с научна дейност от пет години насам. Дъщеря съм на Цветан и Антоанета Василеви. Наскоро, посетих родителите си в Сърбия по повод рождения ден на баща ми. И двамата са в процедура по екстрадиция, тъй като са преследвани от българските власти, защото баща ми отказа да прехвърли активите на КТБ на мафията. Когато отидох да се регистрирам в сръбската полиция, тъй като по закон всеки чужденец, който е на сръбска територия повече от един ден, трябва да се регистрира, служителите в полицейското управление любезно ми обясниха, че трябва да ме арестуват, защото България ми е издала „Червена бюлетина“ на Интерпол. Разбира се, бях ужасена и безкрайно озадачена. Как един млад научен работник и доктор по право се озовава на този „специален“ списък, но най-вече – как държава, която е член на Европейския съюз, злоупотребява с европейско право и прословутата „Червена бюлетина“ на Интерпол, за да изнудва икономически и политически опоненти? Ако темата Ви вълнува, моля прочетете! Това е история за бруталната злоупотреба с право и безпардонното погазване на човешки права от корумпирани български държавни чиновници. Това е потресаващ разказ от първо лице за това как българската прокуратура може да Ви издаде „Червена бюлетина“ на Интерпол още преди да Ви е призовала (в случая даже нередовно) и преди да Ви е повдигнала скалъпено абсурдно обвинение! Да, толкова са арогантни, отмъстителни и примитивни.
Тригодишен безпрецедентен тормоз
За баща ми Цветан Василев се изписаха какви ли не нелепици и откровени глупости през последните три години. Всички „удобно“ забравиха, че той беше един от най-големите данъкоплатци в страната и искрено помагаше на най-различни каузи и благотворителни инициативи. Форбс го бяха класирали и за най-влиятелния човек в България. За мене лично той е пример за предприемачески размах и визионерство.
Баща ми беше рекетиран от български политици дълго време, но през 2014 г. наглостта премина всякакви граници. Както е вече известно, през 2014 г. г-н Делян Пеевски чрез адвоката си г-н Ангелов е поискал да му прехвърли активи на КТБ безвъзмездно. Баща ми, разбира се, е отказал. Тогава започна нашият кошмар. Последва класическа „рейдърска атака“ – изфабрикувани обвинения, очерняща кампания в медии, контролирани или близки до г-н Пеевски, опит да убият баща ми, нередовно призоваване, злоупотреба с право, заповед за задържане под стража за 72 часа, Европейска заповед за арест, „Червена бюлетина“ на Интерпол и запор върху цялото му имущество. Трябва да си спомним, че през лятото на 2014 г. бяха арестувани невинни хора, за да ги изнудват да дават лъжливи показания срещу баща ми. В конфиденциален разговор преди време, един от тормозените по този начин ми сподели, че е заплашван от прокурори, че ще му повдигнат обвинение за държавна измяна, ако не свидетелства срещу баща ми. Класически подход на авторитарните режими! Всичко това само за да се разграбят активите на КТБ! Срамна схема, в която българската прокуратура е един от основните фактори – обществена тайна е, че тя работи в тясно сътрудничество с г-н Пеевски.
Всички знаят, че баща ми пребивава в Сърбия от 2014 година, където тече процес за неговата екстрадиция.
„Червената бюлетина“ на Интерпол – любимото средство на българската мафия за издевателстване и публично унижение
„Червената бюлетина“ на баща ми беше издадена през лятото на 2014 година заради нелепо обвинение (за изнесени пари в чували) и след нередовно призоваване в разрез с българското процесуално право и с европейското право. Ако се чудите защо говоря и за българско, и за европейско право, трябва да се подчертае, че до ден днешен България не е хармонизирала изцяло правото си с европейското, въпреки че е член на Европейския съюз. Има и осъдителни решения срещу България от Европейския съд по правата на човека в Страсбург точно по тази причина, но българските власти явно не са ги забелязали. А може и да не желаят.
Например, България е единствената държава в Европейския съюз, в която повдигането на обвинение не подлежи на съдебен контрол. След потресаващите поправки в НПК от това лято, които върнаха България във времената на Сталин, българската прокуратура може да удължава срока на разследване безкрайно. С други думи, водите се обвиняем, но не може да защитите себе си в съда, докато прокуратурата не реши, което може и никога да не се случи. Казано от правна гледна точка, няма презумпция за невинност, няма справедлив съдебен процес и няма право на защита. Това са сериозни нарушения на член 2 от Договора за Европейския съюз, считан за един от най-важните, поне от световните юристи: „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека…“
Крайно притеснително е, че от 2014 година насам обвинението срещу баща ми бе променяно няколко пъти. Българската прокуратура очевидно стреля в тъмното с единствената цел да издевателства над баща ми. Доста скандално е, че въпреки че той доброволно отиде в полицията в Белград, българските власти до ден днешен отказват да оттеглят „Червената бюлетина“. Важно е да се каже, че българските власти изрично са поискали „Червената бюлетина“ да е публична и да е на сайта на Интерпол – обикновено тези бюлетини са тайни. Освен това, българската прокуратура и кафявите медии продължава упорито да лъжат, че баща ми се издирва и разследва от Интерпол. Първо, Централата на Интерпол в Лион няма правомощия да разследва когото и да било: те само се съобразяват с молбите от националните бюра на Интерпол, без да проверяват фактите по същество. Второ, „Червената бюлетина“ на баща ми е издадена от българското бюро на Интерпол по нареждане на българската прокуратура. Трето, единствената причина баща ми да продължава да бъде в списъка на Интерпол, въпреки че отдавна местоположението му е известно, е, че българските власти безскрупулно отказват да оттеглят „Червената бюлетина.“
Въпреки постоянния тормоз, баща ми остана верен на каузата си и продължи да показва доказателства за рекет и корупция в България в интервюта и на своя блог (www.vassilev.bg). В отмъщение за неговата откровеност, но най-вече защото в интервю през 2016 г. показа доказателства за изнудване, прокуратурата скалъпи нелепо обвинение срещу майка ми, която е уважаван професор по икономика. Разбира се, кафявите медии набързо спретнаха и една очерняща кампания за по-сигурно. Обвиниха я в пране на пари, защото купила къща с пари, дарени от баща ми. Според болното въображение на прокуратурата, майка ми е трябвало да знае, че баща ми е престъпник и парите били с нечист произход. Както вече разясних, баща ми беше един от най-големите данъкоплатци в България – за всички приходи на баща ми са платени съответните данъци. До ден днешен баща ми няма присъда. Къде е презумпцията за невинност? Как през 2012 г. майка ми, видите ли, знаела, че е женена за престъпник, а пък компетентната прокуратура, която според собствените си твърдения стига до Луната с дизелов двигател, не е знаела? Щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Докато майка ми беше на гости на баща ми в Сърбия и беше официално регистрирана в местната полиция, както се изисква, българските власти и издадоха „Червена бюлетина“ на Интерпол отново с нарушения на българското и европейското право. Отново я направиха публична. Единствената цел на това действие е нейното линчуване и разрушаване на безупречна ѝ репутация. Очевидно, нейното местонахождение е било известно на всички компетентни органи. Документи за местонахождението ѝ са представени на българските власти. Прокуратурата и кафявите медии продължават да лъжат безскрупулно, че я търси Интерпол, а истината е, че българското бюро на Интерпол отказва да оттегли „Червената бюлетина“, която а приори е издадена след процесуални нарушения от българската прокуратура и по нареждане на българската прокуратура.
Разбира се, за всички тези издевателства сме завели дела в Европейския съд по правата на човека. За съжаление, едно дело там трае дълги години. Българските власти отлично знаят това и поради тази причина не се притесняват да злоупотребяват с право, тъй като не носят персонална отговорност за нарушенията (според мои колеги по-точната формулировка е престъпленията по служба), които извършват.
Законът „Магнитски“
На 11 август 2017 г., американските адвокати на баща ми, подкрепени от фондацията на Бил Ричардсън, официално подадоха жалба пред американското правителство по закона „Магнитски“ като представиха конкретни доказателства как Главният Прокурор г-н Цацаров и г-н Делян Пеевски умишлено са нарушили човешките права на баща ми, за да прикрият грандиозна корупция в България. Законът „Магнитски“ дава право на американското правителство да идентифицира и санкционира корумпирани държавни служители, които погазват тенденциозно човешките права. Първоначално законът се е отнасял само до руски държавни служители. Кръстен е на Сергей Магнитски – млад адвокат, който е бил изтезаван в ареста, за да даде фалшиви показания срещу Бил Браудър. Пребиват го до смърт. (http://www.billbrowder.com/sergei-magnitsky) Законът „Магнитски“ е подкрепен и от Републиканците, и от Демократите. През 2016 г. претърпява изменения, които дават глобални правомощия на американското правителство.
Както споменах, жалбата на баща ми е подкрепена от Фондацията на Бил Ричардсън, който е посветил живота си на защитата на човешките права. Може да прочетете защо губернаторът Ричардсън смята, че човешките права на баща ми са погазени и защо г-н Цацаров и г-н Пеевски трябва да бъдат разследвани и, ако правителството на САЩ реши, санкционирани тук: http://www.richardsondiplomacy.org/news/tzvetan-vassilev-bulgarias-magnitsky/.
Бил Ричардсън е известен американски дипломат, посветил живота си на защитата на човешките права. Той е бил губернатор на щата Ню Мексико, посланик на САЩ в ООН и Секретар по енергетиката на Бил Клинтън. Ричардсън е номиниран за Нобеловата награда за мир четири пъти (http://www.richardsondiplomacy.org/).
Скалъпени безобразни обвинения срещу мен, брутално погазване на фундаменталните ми човешки права, безпардонни процесуални нарушения и любимата „Червена бюлетина“ на мафията
Очевадна хронология:
3 август 2017 г.: Американско престижно издание обявява, че баща ми Цветан Василев има намерение да подаде жалба по закона „Магнитски“
11 август 2017 г.: Жалбата на баща ми по закона „Магнитски“ е официално подадена пред американските власти
12 август 2017 г.: Рожден ден на баща ми Цветан Василев
13 август 2017 г.: Губернаторът Ричардсън публикува обширна статия, в която разяснява, че човешките права на баща ми са поругани от Главния прокурор г-н Цацаров и г-н Делян Пеевски, както и защо тези личности трябва да бъдат санкционирани от САЩ.
14 август 2017 г.: Българската прокуратура ми повдига безобразно скалъпено обвинение и ми издава заповед за арест за 72 часа; Кафявите медии бълват нелепици по мой адрес.
14 август 2017 г.: След щателно проучване, стигнах до извода, че моята „Червена бюлетина“ се е появила в тайния списък на Интерпол на тази дата. Този път българската мафия нарочно не я направи публична, за да ме постави умишлено в унизителна ситуация и за да изплаши до смърт родителите ми.
Да Ви разясня накратко за какво става въпрос! В примитивен пристъп на ярост във връзка с жалбата по закона „Магнитски“, българските корумпирани власти директно ми издават „Червена бюлетина“ на Интерпол и се захващат с мега фалшификация, за да защитят действията си. Знам много добре от експерти, че подготовката на документи за издаване на такава бюлетина отнема седмици. За да се появи „Червената бюлетина“ на информационна система на Интерпол на 14-ти август 2017 г., това означава, че документите са пратени няколко седмици по-рано. Моето шесто чувство ми казва, че това е станало на 3-ти август 2017 г., точно когато излезе първото съобщение за закона „Магнитски“. Рано или късно ще стане ясна датата, но наистина изглежда, че са толкова примитивни и отмъстителни!
На 14-ти август 2017 г. българските адвокати на баща ми ми се обадиха, за да ме информират, че прокуратурата ме е обвинила в пране на пари, защото през 2013 г. баща ми ми е дарил пари, с които съм си купила апартамент във Варна, и е трябвало да знам, че баща ми е престъпник. Почти същото обвинение като на майка ми – абсурдно и в нарушение на презумпцията за невинност. Моят баща няма осъдителна присъда до ден днешен. Освен това, както обясних по-горе, България е единствената държава в Европейския съюз, в която повдигането на обвинение не подлежи на съдебен контрол. Има и осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека срещу България точно по тази причина.
Крайно скандално е, че съм обвинена от същия следовател, повдигнал обвинение на майка ми. Шокиращо е, че заповедта ми за арест за 72 часа е издадена на 14-ти август 2017 г. от същия прокурор, издал заповедта за арест на майка ми месеци преди това по друго дело. Безобразен конфликт на интереси! Тази заповед за арест за 72 часа е била последният документ, от който българската мафия е имала нужда, за да завърши досието ми за „Червена бюлетина“ на Интерпол, която се е появила на международната система на Интерпол на 14-ти август 2017 година. Ключов детайл е, че по българското право имам право да обжалвам заповедта за арест за 72 часа пред българския съд. Важно е, че имам право да обжалвам и обвинението си пред апелативна прокуратура (което е една формалност, тъй като българската прокуратура функционира по сталинистки модел и обжалването де факто е пред прокурора, повдигнал обвинението). Естествено, българската вездесъща прокуратура нито е изчакала решението на апелативната прокуратура, нито е изчакала решението на българския съд по повод обжалването на мярката ми, а директно е пратила решението си в Централата на Интерпол през българското бюро на Интерпол. Аз обжалвах заповедта за арест на 17-ти август 2017 г.
Още по-позорно е защо ми е издадена заповед за задържане за 72 часа! Въпреки че много добре знаят, че не живея в България, са пъхнали призовка, изискваща да се явя на 7-ми август 2017 г., под вратата на апартамента на родителите ми в София. Разбира се, в този апартамент не живее никой по общоизвестни причини. Заповедта за арест е издадена, защото не съм уважила призовката. Това е класически пример за нередовно призоваване и злоупотреба с право. Да не говорим, че видях призовката с очите си преди два дни и на нея даже не пише за какво съм призована. Мафията много е бързала!
Без да знам нищо за този заговор и опит – да го кажем направо – да ме задържат и да изнудват баща ми, отидох на гости на родителите си в Сърбия по повод рождения ден на баща ми Цветан Василев, който е на 12-ти август. Отидох в полицейското управление, за да се регистрирам малко по-късно, както се изисква по сръбския закон. Тогава любезно ми казаха, че трябва да ме арестуват, защото България ми е издала „Червена бюлетина“.
Бях изплашена до смърт, но и бях дълбоко впечатлена от човешкото лице на сръбските власти. Полицаите, които ме арестуваха и ме откараха в сръбското бюро на Интерпол, ми казаха: „Не изглеждаш като престъпник. Всичко ще е наред“. Служителите на сръбското бюро на Интерпол бяха доста озадачени какво се случва. Чух ги да шепнат на сръбски: „Първо бащата, после майката, сега дъщерята…Нещо странно се случва в България“. След това любезно ми обясниха, че съм арестувана, защото българската прокуратура има претенции към мен и ми е издала „Червена бюлетина“ на Интерпол през бюрото на Интерпол в София. Разясниха ми, че не съм извършила нищо нередно в Сърбия и сръбските власти нямат претенции към мен. Казаха ми, че трябва да извършат определени процедури, за да спазят задълженията си по международни конвенции. Питаха ме дали искам вода или храна няколко пъти, докато чакахме отговора на българското бюро на Интерпол.
На практика, българското бюро на Интерпол трябваше да потвърди, че е арестуван „правилният“ човек. Не искам да правя внушения, но за мене е безкрайно странно, че българският офис на Интерпол чака до края на работния ден, буквално до последната минута, за да прати потвърждение. Специалисти ми казаха след това, че според тях това е бил опит да се удължи изкуствено арестът ми, за да не може да ме изслуша сръбският съд същата вечер. Не знам дали е било така, но българската мафия явно не е запозната, че по сръбското право сръбският съд е длъжен да изслушва случаи, касаещи „Червена бюлетина“, веднага след като се получи потвърждение от националното бюро, което я е издало, без значение колко е часът.
Същата вечер сръбският съд изслуша внимателно аргументите ми и ме пусна да си тръгна след заседанието с мярка за неотклонение.
Защо трябва да знаете за тази гавра с моите човешки права?
Написах този пост, за да разкажа как българската мафия официално ме номинира за неин враг като злоупотреби с право и направи фалшификации, за да ми издаде „Червена бюлетина“ на Интерпол. Вече цялото ми семейство е на този „престижен“ списък. За мене лично да се опитваш да рекетираш и стресираш родители като издевателстваш над детето им е най-низкото ниво, до което държавата България може да пропадне! Засрамете се!
Българската мафия, която управлява страната, не се свени да нарушава българското и европейското право, както и международни съглашения, в брутален опит да съсипе живота на един предприемач и двама научни работници. Всичко това само за да прикрие чудовищна корупция и да разграби активите на КТБ!
Когато си тръгвах от сръбския съд в състояние на шок и погнуса от животинското съзнание на българските власти, се сетих за думите, които владиката Данило е казал на везира Селим, когато Османската империя се опитва да завладее Черна гора: „Костеливият орех е чуден плод. Опитвайки се да го сломиш, ще си изпотрошиш всички зъби“. Това е цитат от великолепната поема “Горски вијенац” на Петар II Петровић Његош.
И тогава реших да стартирам моя блог като начало. Винаги сме били врагове на мафията и такива ще останем. Целият свят ще научи за безчинствата на българската мафия и целият свят ще гледа нейния неизбежен разпад! Прожекторите вече светят!
Д-р Радосвета Василева
За Пеевски Борисов е временен актив, който се заменя веднага със следващия „Бойко“
Никак не съм сигурен, че Доган ще може да се освободи или договори с Пеевски лесно. Ако беше преди една, две години – да, но днес КТБ мрежата, която беше критична за сигурността на модела я няма – Доган там беше главният.
Неговият модел предполага присъствие във властта през ДПС и кеширане на властови позиции. ДПС олекна много с бланкетната си защита на Пеевски. Той богатее, те линеят политически.
Пеевски обърна нещата като се договори с Борисов и Цацаров – и прави пари без да има нужда от присъствие на ДПС във властта.
И тук вече назрява взривното развитие – на Пеевски ДПС не му трябва, защото какво има го реализира през Атака, ПФ и дори ГЕРБ. Договаря се с ББ и парламентът действа. ДПС с времето става излишна, освен от време на време да играе резервна гума в случай на „лирични отклонения“ на патриотите.
Това Доган трудно преглъща, защото олеква ролята му – негова и на ДПС, пък и цялата схема за разпределение.
Спорно е с кого ще остане лоялността – на Цацаров, на службите – Пеевски концентрира много власт, но има да връща много пари – и на Русия и на банки. Не е изградил стройна бизнес империята, която да оперира без нуждата от постоянна държавна подкрепа – и особено без защитата на прокуратурата.
Въпросът е с кого ще тръгне Цацаров?
Пеевски не е просто новия Илия Павлов и ковчежникък на модела Кой? – Докато опраскаха Цветан Василев – който в известен смисъл играеше конкурентна на Пеевски роля, сега като нищо могат да опраскат и Пеевски – но ….. с времето всички тези, които разчитаха на КТБ мрежата за своето благополучие – прокурори, съдии, политици, бизнесмени – стават зависими от Пеевски, в по-голяма степен, отколкото от Доган.
Истинският въпрос – дали децата няма да изядат родителите?
Борисов така им не разбра, защото около него няма качествени юристи, че се самозастреля и загуби огромна височина като се съгласи с промените в НПК – новите правомощия на прокуратурата и промените, го провят по уязвим – могат още утре да се обърнат срещу него. Ако си мисли, че с Пеевски ще преборят Доган – не е в час. За Пеевски той е временен актив, който се заменя веднага със следващия „Бойко“ – заменим актив. Неговата сила беше да стои настрана, можеше да се възползва от топката КТБ, който Цветан Василев прати в САЩ, защото не е предмет на разследване и жалба – и като арбитър – да чака взаимно изтощаване, като междувреме рязко ограничи влиянието на министрите на Пеевски. А сега – Пеевски си прави каквото си иска в това правителство директно през своите министри, които дори вече не се съобразяват с Борисов.Тези арогатнти набези в предприятия от ВПК – Пеевски печели, негативите за правителството и за ББ. Просто Пеевски знае за него толкова много, а Цацаров има толкова много власт.
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Илиян Василев
Български дипломат, посланик е на Република България в Русия от 2000 до 2006 г.
