В Инспектората на ВСС днес е образувана проверка срещу главния прокурор Сотир Цацаров в отговор на внесен в Инспектората сигнал по случая #ДончевЦацаровГейт.
Предвид засиления обществен интерес към станалата публично известна среща на главния прокурор Сотир Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев в кабинета на бизнесмена Георги Гергов, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) съобщава, че е образувано производство по случая.
Административното производство е по реда на глава девета, раздел I „б” от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – Проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Образувано е по постъпил в Инспектората към ВСС сигнал и производството е на етап отстраняване на нередовности по сигнала, съобщиха от Гражданско движение „България обединена с една цел“ (БОЕЦ).
Проверката е образувана по сигнала на ГД „БОЕЦ“ , с вх. Номер 2904/24.04.2017 г. на основание чл.7 т. 7 от Правилника за организация на дейността на Инспектората към ВСС, считайки че са налице основателни съмнения за извършени престъпления от главния прокурор съгласно чл.29.ал.3 т.5 от Конституцията на Република България.
„Още тогава казахме, че нито една от така наречените „национални медии“ няма да отрази нашите действия. И днес те се боят да изрекат името ни и да съобщят авторите на сигнала. Това медийно затъмнение върху дейността ни не може да ни спре, то само потвърждава, че сме на прав път. БОЕЦ изискваме отстраняване на главния прокурор от длъжност и провеждане на пълна и цялостна проверка на случaя визиран в сигнала ни“, споделят от гражданското движение.
Сигналът на БОЕЦ е допълнение към предходен до ИВСС, който бе във връзка с направените от сайта Биволъ разкрития по скандала #Яневагейт, разкриващ цялата мафиотска същност на управлението на страната – модела #Кой, поясниха администраторите на фейсбук страницата „Национален протест срещу безобразията в България“.
„Началото е още от края на 2015 г. В тази битка БОЕЦ и гражданското общество трябва да обединим усилията си и да подкрепим хората като Бойко Атанасов в съдебната система, които се изправиха открито срещу мафията на Пеевски, Борисов и Цацаров“, призоваха от движението.
„След като мнозинството във ВСС, превърнало се в защитник на статуквото и мафията отказа да образува проверка по искането на Лозан Панов и колегите му, търсещи истината и справедливост по отношение действията на Цацаров по скандала с Дончев и Гергов (както и по Яневагейт), гражданският натиск чрез действията на БОЕЦ пробива защитата на дебелите. Усилията на Панов, Калпакчиев и останалите от „шесторката“ трябва да бъдат подкрепени и натискът върху статуквото от страна на гражданското общество трябва да ескалира с всички необходими средства до постигане на първата задължителна цел – отстраняване на Цацаров, пазителя на мафията от поста му“, добавят от БОЕЦ.
„Това ще „отпуши“ съдебната система и ще направи възможни усилията на тези, които се стремят към реална, истинска съдебна реформа и прилагането на румънския модел за борба с корупцията в България. Пробивът е налице, сега е нужен натиск и да се фокусира общественото внимание върху действията на Инспектората и ВСС. БОЕЦ сме готови за предстоящите призовки, удари и „процесуални действия“ и водим битките си до край, но само нашите усилия не са достатъчни“, споделят от гражданското движение.
Единственият начин мафията да загуби Цацаратурата май е ако обществото се обедини и подкрепи усилията на „България обединена с една цел“.

Община Царево и Регионалната инспекция по околна среда и водите не успяха да открият кой е собственик на багера, а новият концесионер твърди, че не е нарушавал закона
Плажът на къмпинг „Оазис” остана без дюни. Няколко месеца, след като жители на село Лозенец алармираха, че багери заравняват терена, зрител на Нова телевизия съобщи, че пясъчните хълмове са изчезнали.
През зимата ивицата нямаше концесионер, а Община Царево и Регионалната инспекция по околна среда и водите естествено не успяха да открият кой е собственик на багера.
Сега плажът има стопанин, но той отрича да е нарушавал закона.
От Регионалната инспекция по околна среда и води твърдят, че „Оазис” не е защитена зона. Защитата на дюните била ангажимент на държавата в лицето на Министерството на туризма. Именно то определило границите на концесията.
На въпроса къде са дюните, новият стопанин на плажа отговори, че всяка зима природата правила разни неща и после пясъчната ивица подлежала на обработка. Реката ги е заравнила, каза Добри пред камерата на Нова телевизия.
Жители на Лозенец пък разкриха, че през почивните дни на плажа кипи усилена работа.
Дойде ли събота, се работи по премахването на дюните, защото на концесионерите им трябват плажове за чадърите, каза Златка. Чувала съм да казват, че дюни не е имало, но аз съм тук от 1969 г. и знам как изглеждаше плажът, добавя тя.

Дюните са защитени, защото са природна забележителност, но ангажиментът за опазването им е на съответната община и министерство, което е предоставило концесията на плажа, заяви директорът на РИОСВ – Бургас Тона Атанасова.

На този плаж няма дюни, каза пък Николина Ангелкова.

Помня как морето целуваше пясъка без да има по него бетон и как младежи с китари припяваха на вълните в унисон, добавя Златка.

Инвеститори водят международни арбитражни дела срещу България, които може да отворят огромни пробойни в държавния бюджет. Става дума за искове за над 2 млрд. лева. А сумата може да набъбне още по-застрашително, защото има още няколко компании, решени да се обърнат към международен трибунал, ако не успеят да постигнат извънсъдебно споразумение с властите в София. Стряскащата информация се съдържа в документ на Министерството на финансите, който отчита изпълнението на бюджета за 2016 година, пише в-к СЕГА.

Три от делата, по които Република България е ответник, са добре известни. Те са заведени от големите електрокомпании ЕВН, „Енерго-Про“ и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надхвърлят 2 млрд. лева. Искът на австрийската ЕВН е за над 750 млн. евро, а на чешката „Енерго-Про“ – за над 140 млн. евро, става ясно от отчета на МФ за 2016 г. Сумата, поискана от другата чешка компания – ЧЕЗ, още не е уточнена, но несъмнено и тя е многоцифрено число. До съд се стигна, тъй като от години българската държава в лицето най-вече на Комисията за енергийно и водно регулиране тормози инвеститорите с ценови еквилибристики, непрекъснати промени на правилата, проверки и заплахи за отнемане на лицензи. И трите дела се решават в ICSID – Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон.

В списъка на исковете, заведени срещу Република България в ICSID, фигурира и Държавният фонд „Генерален резерв“ на Султаната Оман. Фондът, който бе вторият по големина акционер в КТБ, съди държавата за над 150 млн. евро заради фалита на банката. И тук спорът трябва да се реши от арбитрите на ICSID във Вашингтон.

Друга заплаха за бюджета идва от делото, заведено от акционерите в „Индустриален парк София“. По него италианската компания „Финанциария Интернационале Реал Естейтс“ и съдружниците й искат 57 млн. евро заради проблемите около изграждането на многофункционален парк в района на Божурище.

Във всички тези случаи компаниите обвиняват България, че нарушава междудържавните спогодби за защита на инвестициите.

Архивите показват, че в повечето случаи България губи този тип дела и се налага да плаща милиони обезщетения на инвеститорите. Дори в малкото случаи, когато държавата печели, победата излиза скъпо на бюджета. Показателен е спорът със собствениците на „Плама“ – Плевен, които предявиха иск за обезщетение заради фалита на рафинерията. Адвокатите, наети от правителството, успяха да отхвърлят обвинението, но това костваше на хазната 12 млн. евро.

Производствата в международните арбитражи са сложни, бавни и струват скъпо и на двете страни. Не случайно частните инвеститори до последно се опитват да се споразумеят с политици и чиновници и завеждат дело само когато всички други средства са изчерпани. Документите разкриват, че всяка година бюджетът, тоест българските данъкоплатци, плащат милиони левове – за хонорари на адвокатите, за възнаграждения на арбитрите по споровете и други съдебни разноски. Според отчета на МФ през 2016 г. само за „организиране на защитата на държавния интерес по международни дела“ хазната е олекнала с почти 36 млн. лева. Това е над половината от целия годишен бюджет на финансовото министерство.

Според официалната, справка през миналата година въпросните 35.98 млн. лева са отишли за разноски на държавата по 12 дела – нашумели и по-малко известни, точещи се от дълги години и по-пресни. В списъка влизат споменатите вече казуси – като ЕВН, „Енерго Про“, ЧЕЗ, Оманския фонд. Фигурират още спорът с „Атомстройекспорт“ по казуса АЕЦ „Белене“ и делото на „Новера“, която навремето обслужваше сметосъбирането на София. В сумата с разноските са и парите, платени на консултантите по предоговарянето на цените на тока на двете „американски централи“ – „Контур Глобал Марица-изток 3“ и „Ей И ЕС 3-С Марица-изток 1“. Миналата година са плащани разноски и за прашасали дела като случая със СТ-АД – германски инвеститор, който приватизира шивашката фабрика „Лиди Р“, а после се оказа, че предприятието е затънало в дългове. От отчета на МФ става ясно още, че България е стигнала до съд и с фирмите „Хематур АБ“ (в ликвидация) и БА „Пайплайн“, но за тези казуси няма публична информация. Същото се отнася и за спора с Магнезиум.ком. Под това име е известен голям международен холдинг – производител на конструкции от леки сплави, но не е ясно какъв е случаят в България. През 2016 г. са покривани и разходи по спора между държавата и „Калиакра Уинд Пауър“ – компания с японско участие, изградила един от големите паркове за производство на ток от вятър.

Както се вижда от официалните данни, повечето инвестиционни спорове и съответно заплахите за бюджета идват от сектор „Енергетика“. И не е чудно. Това е един от най-тежко регулираните отрасли в българската икономика и както винаги, когато държавата се меси в икономически отношения, идват тежки пазарни изкривявания, порочни ценови стъкмистики и огромно напрежение.

„Прекалено скъпо излизат на българските данъкоплатци недоразуменията на държавно ниво. Ние плащаме за некомпетентните решения на институции и политици“, коментира в интервю за в. „Сега“ икономистът Евгений Кънев по повод лавината от енергийни дела.

Голямата беда е, че в България правилата се променят често, а тълкуването им – още по-често. Регулаторите и регулациите са същински кошмар – и защото са нестабилни, и защото ведомствата действат с двойни аршини и тройни стандарти. А политическите чадъри се затварят и отварят неочаквано. У нас никой предприемач не може да бъде сигурен, че новото правителство няма да се отметне от обещания или решения на предишното и дори от собствените си обещания и решения. В това отношение управленията на новия ни стар премиер Борисов са емблематични.

Може и да е смешно, но  това е голата истина. Почти цялата ни нация след почти 30 години преход къв демокрация е в сферата на обслужването. Народ от келнери, пикола, слуги, черноработници. Ако има нещо престижно- то е това, което се вижда на снимката. Въпросните професии олицетворяват идеала за средна по доходи класа. Без коментар