Европейците и американците не са наши съюзници, а наши окупатори, коментира политологът Пламен Пасков
България се обезбългарява и една от причините за това е системата СМРАД – средства за масова реклама, агитация и дезинформация. Европейците и американците не са наши съюзници, а наши окупатори, коментира политологът Пламен Пасков във Фейсбук.
Трябва е ясно чия е тази територия, кой пише учебниците за децата, какви трябва да растат и кой осъществява на дело китайската пословица – „искаш ли да поробиш и унищожиш един народ – започвай да учиш децата му“, добавя Пасков.
„Стар любим англосаксонски колониален модел е да контролираш, съкращаваш, моделираш или унищожаваш един народ чрез собствените му деца. Да напомня – във времето преди 1990 в българските училища нямаше знаме на СССР. Културният ни суверенитет беше уважаван“, изтъкна политологът.
Според него колониалната съставляваща „дерационализация“ (обезумяването), започва със системата за дезобразование и завършва със системата СМРАД – средства за масова реклама, агитация и дезинформация.
„Те работят за наша сметка, но за техния интерес. Разположени са у нас, но са контролирани от външния колонизатор. Унищожаването на културния суверенитет започва от училищните скамейки, от американското знаме в българските училища, от американските паметници в българските столични паркове, за да свърши с американските окупационни военни бази по българските летища. По този начин децата се отдалечават и откъсват от родителите си, от Рода си, стават отродени още от невръстна възраст. Те започват да говорят по различен начин, да се държат по различен начин, да гримасничат така, както ги учат в СМРАД, да ценят това, на което ги учат учители, изпълняващи учебни програми, написани за грантове на колонизатора“, обяснява Пасков.
„Най-добрите, ако изобщо има такива, задължително заминават девширме – кръвен данък. Само че за разлика от кръвния данък в Османската империя, който е бил на 3-7 години и са взимали само момчетата от 8-12 години (този набор е плащала империята), то сега кръвният данък е ежегодно, наред – момчета и момичета, и за това плащат родителите туземци, и остатъчната държава България, чрез данъци, такси, и други системи, които поддържат детските ясли, детските градини, училищата, и (дез)образователната система на България“, пояснява бившият кандидат за президент.
„Колонизаторът или в най-лошия случай васалите му получават ежегодно за наша сметка готов направен отгледан, платен (всъщност безплатен за получателя) демографски материал. Започва да работи за по-ниски заплати при него, плаща данъци там, създава БВП и създава семейство и демографски материал пак там. Малкото изключения само подчертават огромния мащаб на това правило. Крайният резултат е налице: българите измират със скорост 7 човека в час, и намаляват с 32-36,000 (един среден град) годишно. Има ли лечение? Има ли решение?“, пита политологът.
„Има, но то започва от осъзнаването и разбирането на всичко това, от здравия разум да наречеш лошото – лошо, вредното-вредно, и доброто – добро! Тези чужди знамена са символ на окупацията на България! Тези учебни програми са вредни за нашите деца! Тези знамена, тези учебни програми и тези окупационни военни бази означават, че тези хора – „европейците“ и „американците“ не са наши съюзници! Те са наши окупатори (най-малкото което е), а ако трябва да си го кажем направо – военни победители, въпреки, че войната не беше с класическия джангър“, подчерта Пасков. Когато разбереш кой кой е, кой е свой, а кой – чужд, кой брат, кой сват, и кой – съюзник, а кой – враг, тогава става ясно и как да се пребориш за правото си да вземаш полезни и нужни за нас решения, и как да се освободиш от този англосаксонски колониален гнет, добавя той.
На 15.05. тази година един жълт бургаски сайт, известен с угодническите си платени текстове и свободни съчинения в интерес на властимащите, публикува последователно два материала по повод пресконференция на поморийския кмет Иван Алексиев, посветена на Военния санаториум в Поморие.
Първоначално общинската администрация обяви, че пресконференцията е свързана със 100-те дни от прехвърлянето на въпросното лечебно заведение към МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград, в изпълнение на решение от 17.11.2016 г. на Министерския съвет, оглавяван тогава от Бойко Борисов.
Оказа се, че всъщност такова прехвърляне все още не се е състояло, тоест – не са изминали 100 дни, а нула. Това призна и кметът Иван Алексиев на пресконференцията, без да се извини, че заблуждава обществеността през сайта на Община Поморие.
Както и да е, да не се хващаме за „дреболии”.
По-важното е, че поморийският управник, който много настоятелно искаше държавата да му предостави безвъзмездно Военния санаториум, неочаквано обяви: „Ние се отказваме от Санаториума, за да бъде той спасен, защото той не е само наш – на поморийци, а на цяла България и всички военнослужещи“.За да е по-драматичен отказът, на помощ бе повикана и известната притча за Соломон, който разрешава спор между две жени за майчинство по отношение на малко дете. Но към нея ще се върнем по-късно.
След изказването на Алексиев на „нарочната пресконференция” възникват много въпроси, но първият е: Отменил ли е Общинския съвет на Поморие решението си от 13.12.2016 г. № 430, с което възлага на кмета на общината да предприеме необходимите действия пред държавата за да бъде предоставен на общината Военния санаториум? От направената проверка се установи, че решението не е отменено. Кой тогава е упълномощил Иван Алексиев да взема такова решение през главата на Общинския съвет?
Но да оставим настрана и тази „формална дреболия”.
По-надолу в един от материалите четем: „Поморие се отказва от всякакви претенции към Военния санаториум и призова държавата да влезе във владение възможно най-бързо и да възстанови дейността му”. За непосветените нека поясним – Военният санаториум е държавна собственост и държавата никога не е преставала да го владее, за да й се налага отново да влиза във владение. Формално Военният санаториум не е и в състава на ВМА, както ни осведомяват от въпросния сайт. Всъщност имотът от ВМА-София е предаден на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” – МО и е избрана фирма, която е извършила оценка на активите.
Но да оставим настрана и тази „формална дреболия”.
Нека видим каква оценка се дава на състоянието на съоръженията във Военния санаториум. Кметът на Поморие посочва: „Оказва се, че калта по тръбите на инсталациите на санаториума е замръзнала, защото калолечението е спряло. Няма почти никакъв шанс лечебната кал отново да текне по тези тръби, заради което се налага изцяло изграждането на нова инфраструктура за милиони левове”.
И още: „Нито една инсталация не работи, а тази кал, която е от поморийското езеро е мазна и като засъхне тръбите спичат. Който сега почне да го възстановява трябва да реже, да хвърля и да изгражда нова инфраструктура”, категоричен е кметът на Поморие Иван Алексиев. По думите му ще трябват поне 3-4 млн.лева.”
За разлика от Алексиев и автора на публикациите в жълтия сайт, установихме на място, че още през месец декември 2016 г. по указание на управителя на болницата всички системи и съоръжения са зазимени, тръбните инсталации са промити и приведени в състояние, което изключва засъхване на калта. Оказа се, че всички съоръжения могат да бъдат пуснати в действие без каквото и да е рязане на тръби и изграждане на инфраструктура за милиони. Затова питаме: „Защо заблуждавате обществеността господин Алексиев?”
Но да оставим на страна и тази неинформираност на поморийския управник.
За да е драматизмът още по-голям, на въпросната пресконференция прозвучава въпросът: „Къде потъна 1 млн. лева, който беше даден на „Вита”? Изразходвана ли е сумата и защо за 3 месеца не се направи и една стъпка, за да стартират процедурите за избор на фирма, която да ремонтира санаториума?”
Вместо да задаваме само въпроси и да внушаваме, че има злоупотреби с държавни средства, ние се заинтересувахме за съдбата на въпросния милион. Оказа се, че той си стои непокътнат в сметката на МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград и причината за това да не се предприемат действия за избор на фирма, която да извърши ремонта е прозаична – МБПЛР „ВИТА” не е въведена във владение на имота и следователно няма как да изразходва средства за ремонт на нещо, което не е включено в активите й.
А сега нека погледнем към твърдението, че е имало евентуална схема за заграбване на имота и продажба на дялове от него, след прехвърлянето му към МБПЛР „ВИТА”. Ето цитат от публикациите: „Вита е държавно дружество, в забранителния списък, но законът до този момент не спираше да се продават части и дялове от такива дружества. В момента има предложение, което адмирирам – такива дружества, които са под закрилата на Закона, да не могат да се разпореждат с дяловете си. Т.е. – влизайки във „Вита” ЕООД санаториумът чак сега става защитен, а това обезмисли цялата им схема”, изтъква Алексиев.
От казаното се разбира, че е имало схема на едни неназовани лица, която се е провалила в момента, в който правителството е обявило, че има намерение да стопира приватизацията на държавни търговски дружества.
Защо Алексиев не иска да помогне на компетентните органи и да назове тези схемаджии, които са искали да придобият имота на безценица? Оставаме с впечатлението, че той ги познава. В противен случай хипотезата, че има пъклен замисъл по отношение на Военния санаториум си остава в сферата на фантазиите и недоказаните предположения. Или кметът Алексиев е посветен в нещо на срещите си с Камен Костадинов – вторият човек по-важност в ДПС след Делян Пеевски, ако изключим почетния председател на партията Ахмед Доган?
И щом обсъждаме хипотези, редно е да попитаме – кога имотът ще е по-добре защитен – когато е във ВМА или в търговско дружество със 100% държавна собственост и е включен в забранителния списък за приватизация /каквото е решението на Министерския съвет/, или когато Военния санаториум се даде на Общината и с гласовете на повече от половина от общинските съветници може да смени статута си и после лесно да бъде продаден?
Доколкото ни е известно, община Поморие е специалист по продажбите на активи и това вече не е хипотеза.
Нека да се върнем към Соломонова притча, в която истинската майка е готова да се откаже от роденото от нея дете в името на запазване на живота му.
Майката е тази, която дава живот. Създател на Военния санаториум е държавата в лицето на тогавашното Министерство на войната, което го е построило през далечната 1934 г. върху терен, дарен от Анхиалския градски общински съвет. Без да отричаме безспорния принос на анхиалци, държавата е тази, която го е изградила за повече от 8 десетилетия и се е грижила за имот, явяващ се общонационално достояние. През годината на дарението не е имало на терена нито една сграда – сега са 15. Теренът от близо 7,5 декара е увеличен на близо 12 декара, отново с решение на държавата. Общината пожела да притежава това общонационално достояние с фалшивото обяснение, че имота може да бъде продаден. Дори беше обявено, че ще се инвестират общински средства в реновирането му.
Погледнете състоянието на изпадналата в неплатежоспособност МБАЛ – Поморие, която е пред фалит, и си отговорете – може ли Общината да си позволи да поддържа още една общинска болница? За общинската болница МБАЛ – Поморие Общината отделя 180 хиляди лева на година, а за общинския футболен клуб – 700 хиляди. Всеки сам за себе си може да прецени колко струва здравето на хората и какво е отношението към него.
И още нещо: Една истинска майка никога няма да попречи на детето си да получи по-добри условия за реализация в живота. Не така постъпи обаче поморийският кмет на ГЕРБ Иван Алексиев, предприемайки действия, с които попречи на МБПЛР „ВИТА”, а респективно и на поморийския Военен санаториум след формирането му като клон на тази болница, да приема пациенти по програмата на НОИ.
Що се отнася до бъдещето на Военния санаториум, няма как да не се съгласим с Иван Алексиев, че той трябва да започне да функционира час по-скоро, че следва да се реновира, че освободеният персонал трябва без каквито и да изключения да бъде върнат на работа. Очевидно служебното правителство и по специално министерството на отбраната се оказа неспособно да доведе докрай процедурата по изпълнение на Решение на Министерски съвет от 17.11.2016 г. и да финализира прехвърлянето на имота от ВМА към МБПЛР „ВИТА”.
Очертава се Военният санаториум да се върне в състава на ВМА. Една от причините за това е орязването на клиничните пътеки, което засегна велинградската болница, както и забавената процедура по прехвърляне на имота.
И в заключение – наложително е новото ръководство но МО да потърси отговорност на всички онези, които доведоха до това състояние Военния санаториум в Поморие.
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек
Валери Симеонов явно смята, че няма нищо лошо в това да се майтапиш с милионите избити евреи. И такъв човек е вицепремиер на България ?
С подобен коментар излезе публикация на Дойче Веле, а видеото направо е разбиващо за специалистът по всичко – енергетика, телевизия, демография, икономика, етнически проблеми и т.н.
DEUTSCHE WELLE:
Сега разбирате ли какъв човек е вицепремиер на България?
И всичко почна от една снимка във Фейсбук, на която новоназначения зам. – министър в МРРБ Павел Тенев от квотата на патрЕотите е на посещение в музея на восъчните фигури в Париж през 2008 г. изпънал дясна ръка в хитлеристки поздрав … Снимката разбуни социалните мрежи, но още повече проблеми за патреОтите докара нелеп махленски коментар на един вицепремиер, който си помисли, че може да ги ръси както от екрана на неговата телевизия СКАТ и да му се размине, но …

Реакцията от Брюксел не закъсня …
Призоваваме министър председателя Бойко Борисов незабавно да преоцени значението на коалиционните си взаимоотношения, за сметка на общочовешки ценности, важни за достойнството на целия български народ и отвоювани с цената на милиони невинни жертви – заявяват от Единната народна партия в своя декларация.
Присъствието на вицепремиер, склонен да приема за шега нацизма е безумие в европейска България. Още по-цинично е, че същият да отговаря за демографската ни политика. Скромно се надяваме вицепремиерът Валери Симеонов да няма шеговити снимки при посещението си в концлагера „Бухенвалд“. Става дума за място, в което са намерили смъртта си хиляди човешки същества, между които и българи. В противен случай няма да се изненадаме, ако догодина си направи шеговита снимка с чалма при почитане на жертвите на баташкото клане.
Циничната снимка на новоназначения зам.-министър е далеч зад пределите на детството и подобни „шегички“ в зряла възраст са несъвместими с достъпа на подобни хора до политиката и властта. Или по-точно казано – влизат в графата „пропаганда на фашизма“, което се преследва от закона в цивилизованите държави.
И сега що стана ?! Валери Симеонов сам си ритна столчето върху което стоеше под бесилката, но вече с примка на шията, която сам с приказките и своята самонадеяност си наниза …
Валериан ли ще му трябва или оставка под някой благовиден предлог, която предстои да му спретнат приятелите му от ГЕРБ ще очакваме в най-скоро време, но как се дава власт при толкова много милиарди до 2020 г. от ЕС ?!
Театрото продължава, а един от главните герои май ще се оттегли зад кулисите, но не и без пари …
Свободен автор – Философът
Нападателят е задържан от полицията, а възрастната жена е в бургаската болница
Възрастна бургазлийка е приета в УМБАЛ – Бургас със счупен крак след брутално нападение от млад мъж на автобусна спирка в ж.к. „Изгрев“. На запис от охранителната камера, предоставен на БНТ от Община Бургас, се вижда как 26-годишният Живко Кючуков рита в гръб бабата. Причина за агресията му. Тя с нищо не го е предизвикала. Възрастната дама пада на тротоара, а хора на спирката дори не реагират.
Нападателят е задържан от полицията.
Инцидентът е станал на 9-ти май. Разследването по случая продължава.
Младежът престоява на спирката, след което се оттегля, за да се завърне няколко секунди по-късно и да влезе, както изглежда, в спор с жената, която лежи на плочките.
Малко по-късно на спирката пристига автобус, на който младежът се качва, а жената остава сама и тогава отново пада на земята.
В този момент от автобуса слизат хора и едва тогава се появява човек, който вади телефона си вероятно, за да се обади в полицията или за Бърза помощ, съобщава бТВ.
Младежът продължава да е в автобуса, който стои на спирката, след това слиза от него и после отново се качва. Малко след това автобусът потегля.
Нападателят е временно настанен в център за психично здраве, където трябва да му бъде направена експертиза на вменяемостта.
„Народ, в който млади бичета ритат и трошат костите на старици, „мъжете“ през това време пушат, не правят нищо, качват се в автобуса, а само жени помагат, и се опитват да защитят жертвата срещу злодея, не може да има държава. Не може да бъде народ“, коментира във Фейсбук политологът Пламен Пасков.
„Няма да го бъде и е осъден да изчезне по човешките, божиите и историческите закони. Правосъдна система, която го задържа, но го пуска веднага, е система, която е съучастник в престъплението и не трябва да съществува. Тази колониална система не може да бъде ремонтирана. Огън, и да си построим държавата отново, от нулата.
Няма друго решение“, добавя политологът.
Кадровият подбор в новия/стар Министерски съвет на Бойко Борисов е отново под всякаква критика. Летвата е свалена толкова ниско, че само възрастовите ограничения в закона възпират премиера да назначи на ръководни постове внучето си и сина на Волен Сидеров.
Като се започне от министрите и се стигне до зам.-министрите, прозира избор по критерий „Послушен, изпълнителен, целуващ кунки“ и изобщо по заслуги към Партията и олигархията, като професионалният опит и компетенции са оставени на заден план.
Впечатление прави, че представителството на Свинския олигарх в МС и Агенциите нараства.
Най-новото попълнение, заело мястото на услужливия към ГЕРБ и ДПС Лукарски се оказа „вундеркинг“.
Минисътрът на Пеевски по икономика Емил Караниколов е роден на 3 юни 1980 година. Ако предположим, че е стартирал в първи клас на 6-годишна възраст, това трябва да е станало през 1986 година. Към тази цифра ще прибавим 11, колкото години са необходими, за да станеш притежател на диплома за средно образование /тогава е нямало 12-ти клас/. Излиза, че през 1997 година, на 17-годишна възраст Емил Караниколов е бил завършен средношколник. От биографията му разбираме, че през 2001 година, на 21-годишна възраст, вече е бил магистър по „Право“ с диплома от УНСС. Впечатление прави, че икономическият министър е следвал за магистърска степен само 4 години, при студентска програма от 10 семестъра или 5 години.
Във визитката на Караниколов, публикувана на сайта на икономическото министерство пише:
„От 2004 г. до 2010 г. заема длъжността юрисконсулт в дирекция „Правно и нормативно обслужване“ в Столична община.
В периода от 12.01.2010 г. до 27.05.2010 г. е директор на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация София.
От 2010 г. до 2017 г. е изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Избран за министър на икономиката на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.“
Пропуснати, обаче, са важни детайли от биографията на юриста Караниколов. Като например, че през неговия мандат на приватизационен шеф в кабинета „Борисов 2“ се реализират едни от най-скандалните продажби – тази на „Булгартабак“ и сделката за Дипломатическия клуб, усвоени от #КОЙ.
Интересна подробност е, че бащата на Емил Караниколов е проф. Любен Караниколов, който след учредяването на Юридическия факултет при УНСС става негов декан. През 1995 г. Караниколов е вече професор по Административно право и Административен процес в същия факултет. Понастоящем чете лекции по Данъчно право на студентите юристи и Основи на правото на бъдещите икономисти от Университета за национално и световно стопанство.
Това донякъде обяснява как синът му е магистър по право и с експертиза по икономика.
След спорната юридическа рабфакска диплома на министъра на правосъдието Цецка Цачева, икономическото министерство, май, се сдоби с пишман-юрист, за когото се говори, че е назначен на този пост след приет рушвет от 5 „свински“ милиона, дадени от Свинския олигарх за номинирането му от Атака.
Господ и да я пази България, ние от себе си не можем да се опазим!
И проф. д-р Николай Слатински даде негативна оценка за кадровия подбор за кабинета „Борисов 3“. Публикуваме пълния текст на коментара му:
Имам мрачното предчувствие, че този път кадровият подбор удря дъното.
Разкъсана е, според мен, много сериозно, ако не и фатално, връзката между компетентности и компетенции, между отговорности и способности.
Създава се впечатлението за произволност на назначенията, сякаш се обявява дадена позиция и се бърка в торбата с листчетата с имена.
Не мога да видя управленска логика, не мога да открия съобразяване с изискванията в съвременното свръхдинамично и мегакомплексно общество, когато политиците, според дебелите книги, трябва да имат професионален капацитет, базиран и на висока степен на експертност.
Някой ще каже – политическото ниво изисква стратегическо мислене. Но в България отдавна, поне откакто е започнал Новият век, няма стратегия на управлението, надигаща се на пръсти и стремяща се да види какво се крие и ни чака зад хоризонта.
Много силни са страховете ми, че в управлението ще се внесе огромна доза случайност на решенията, стихийност на намеренията, произволност на приоритетите и любителство на изпълнението.
Честно казано, първите ми впечатления ме изпълват с отчаяние, защото виждам, че количествените натрупвания на лаичество, дилетантство, аматьорство и непрофесионализъм, които тук и там набираха сила и пробиваха на все по-горни нива, преминават вече в качествени, в злокачествени измения, когато вече няма никакво значение какво умее един човек, а назначаването му на висш пост се диктува от коренно различни съображения. Даже колкото по-малко е професионалист, толкова по-добре, защото професионалистът има характер, има принципи, има ценности и има смелост. И затова е адски неудобен.
Вероятно вече е време да се закрие обучението по управление, публична адмиинстрация, сигурност и лидерство, защото тяхната теория няма нищо общо с практиката у нас.
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек


















































































