Дни преди 9-и септември един паметник раздели общественото мнение у нас, но не и това на комунистите … Поставянето на спорния мемориал на комунистическия функционер и един от ръководителите на Възродителния процес – Пенчо Кубадински, беше забранен от общинския съвет в родния му град Лозница, но въпреки това беше тържествено открит навръх празника на Съединението, но …
Съборът на Копринка бе барометър – до колко могат да изпростеят нашите русофили и до каква степен кичът и масовото съзнание покваряват ума на българина и се покриват с въжделенията на държавниците ни. На битпазара вече се появи и чаша с лика на най-видния русофил – президента Румен Радев. На вчерашния събор край Казанлък са се предлагали три разновидности с лика на държавния глава, а неизменно до него е така наречената първа дама, популярна и като генерал Деси. И двамата са на фона на националния герб, а на една от чашите Радев е с фуражка, за да напомня за генералския му период. От всички чаши обаче бащата на народа гледа строго и справедливо като чичко Сталин.
С матросовски плам впечатли изказването на лидера на районния съвет на БСП „Красна поляна” Евгений Белий. Той обяви, че България иска и има нужда от нов 9-ти септември, но не уточни дали пак ще избиват без съди и присъда мислещите различно от тях.
Само чрез такава нова дата можем да постигнем промяната, която искаме. Някой казва, че няма такава втора партия, която може да реализира тази промяна, но не другари, има – това е БСП”, с категоричност обяви Белий. За да оправда комунистическия преврат преди 74 години, Белия отново припомни за убитите ястребинчета и фашистките изстъпления.
А истината е …
Заместник-командващият на съветските окупационни войски генерал Черепанов с гордост заявява: “Когато в края на 1947 г. се прощавахме с България, тя бе вече твърдо застанала под червеното знаме на комунизма”. Пропуска да спомене, че от страната е плячкосано всичко, което е счетено за ценно, а тригодишната издръжка на Червената армия и разходите за воденето на войната срещу Райха надхвърлят колосалната сума от 133 млрд. лева. Държавата изпада във фактически фалит …
И да не забравим, че Учителят на Бойко, Тодор Живков предложи два пъти България за 16-та република на СССР – през 1963 г. и през 1973 г.
Да припомним, че личните симпатии, традиционната любов към Русия и наследените шаблони за „дружбата“ са част от причините за русоробството. Възторгът от победата на Путин на миналите избори обаче означава и възторг от политическата му линия.
Нужно е и да си спомним, че след посещението на Решетников в началото на май 2017, се случиха три знакови събития. Първото бе, че предателите в Българския синод се извъртяха и не почетоха 1000-годишния юбилей на Охридската архиепископия. Второто нещо бе, че Борисов и Теменужда Петкова рестартираха проекта АЕЦ „Белене”. Третото бе – посещението на президента и премиера в Русия.
Министър-председателят Бойко Борисов бе на посещение в Москва на 30 и 31 май. В рамките на визитата той се срещне с президента Владимир Путин и обсъдиха по-нататъшното сътрудничество между България и Русия в областта на икономиката, енергетиката и туризма, както и актуални международни въпроси.
В делегацията, водена от министър-председателя Бойко Борисов бяха включени вицепремиерът Томислав Дончев и министрите на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова, на културата Боил Банов, както и изпълнителният директор и член на УС на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов.
Посещението на Борисов съвпадна с предприетите от третия му кабинет стъпки към рестарт на проекта за АЕЦ „Белене“, който първият кабинет на Борисов спря през 2012 г. Който и инвеститор да се заеме с реализацията му, строителството ще бъде извършено от руската „Атомстройекспорт“, дъщерно дружество на „Росатом“, собственик на проекта за втора атомна.
И каква стана тя ?! Цели 74 години България си е все още под крилото и влиянието на Кремъл, макар и 11 години член на ЕС и на НАТО …
Учудени ли сме защо сме на дъното в Европа по всичко важно за една европейска държава ?!!
Свободен автор – Философът
По време на движение при скорост от 130 километра в час по склон, локомотивът на бързия влак от София за Бургас е започнал да се разпада
Бургазлии чакаха 4 часа край Черноград заради разпадащ се локомотив. Аварията е довела до затваряне на „Път 1“ по ЖП линията за повече от три часа, съобщи Иван Берберов от Bulgaria ON AIR.
Инцидент e станал между гарите Черноград и Айтос и по чудо се размина без жертви.
По време на движение при скорост от 130 километра в час по склон, локомотивът на бързия влак от София за Бургас е започнал да се разпада.
Падали са части от един от двигателите. Аварията е довела до затваряне на „Път 1“ по ЖП линията за повече от три часа.
От Бургас са изпратили нов локомотив, който е пристигнал на мястото почти два часа след инцидента.
Какво значение има дали се кара нов или стар автомобил по този този път, че да му искат по-висок данък, пита възмутен сливналия
Асфалт- убиец с милиони кръпки превръща пътищата в областта в магистрали на смъртта.
„Днес се прибирах от Южното Черноморие към Сливен и реших да избегна тежкия трафик в Бургас, както и безумното шофиране по АМ „Тракия“ и минах по второкласния път между Средец и Ямбол. Много съм разочарован от състоянието на пътя“, споделя Младен Сотиров.
„Като цяло пътят не е лош, закърпен е, няма голямо движение, но има много участъци- „убийци“. А именно коловози в дясната част на всяка лента за движение. Изненадващи дълбоки вдлъбнатини на платното, в които спокойно можеш да си разбиеш колата. Също може и да те изхвърли от пътя и да се случи най-лошото“, предупреждава той.
Сотиров е изпратил и клип за рубриката „Моята новина“ на Нова телевизия, за да покаже в какво състояние е пътят.
„Участъкът между селата Войника и Тамарино е в изключително лошо състояние, поради което трудно може да се нарече път. Изобилстват безсмислени кръпки и дупки, автомобилът подскача накъдето си иска и не може да се поддържа скорост дори 20-30 км/ч. Моля, за вашето съдействие този сигнал да стигне до всички, които в момента се чудят за причината за трагедията до Своге“, призова гневният сливналия.
„Причината, според мен, за много от подобните случаи е изключително лошото състояние на голяма част от пътищата, по които ежедневно пътуват хора, които редовно си плащат данъците“, добавя той.
„Какво значение има дали се кара нов или стар автомобил по този този път, че да му искат по-висок данък? Еднакво си трошим колите“, коментира Младен Сотиров.
Това е един от видимите резултати от управлението на другаря Борисов и „Шайката“. Миг невнимание и освен колата ти, може да разбиеш и главата си.
Време е царят на асфалта от Банкя да тръгне по пътя Средец – Ямбол! Ще му е нужен обаче луноход.
Фабриката му за нелегални цигари в Карнобат произвеждала стока за близо 4 млн. лева на седмица, митничари тарашат базите на „Винпром Карнобат“
Цацаратурата заприлича на PR-агенция, която бълва кадри от луксозни имоти на Миню Стайков и богатия му автопарк. Вместо доказателства за престъплението на богаташа, пиарите на Цацаров пуснаха видеоклип, за да покажат в какъв разкош е тънел алкохолният бос. Дори цар Симеон, който скоро може да остане без дворец, може да завиди на некоронованият владетел от Карнобат, ако хвърли поглед на видеото, което се разпространява от прокуратурата. Само не стана ясно с каква цел се показва двореца „Минев“. Вероятно някой си мисли, че да си богат е престъпление и не са нужни повече доказателства. В съда обаче прокурорите ще трябва да се постараят, за да се приеме тезата на обвинението, че цар Миню ръководи престъпна банда.
Алкохолният бос е задържан за 72 часа, но според обвинението има опасност той да извърши ново престъпление или да се укрие, съобщава Нова телевизия.
Разследващите разкриха, че фабриката за нелегални цигари в Карнобат е произвеждала стока за близо 4 млн. лева на седмица. Според прокуратурата Миню Стайков, синът му Стайко и синът на кмета на Карнобат са част от престъпна група за данъчни престъпления, пране на пари и продажба на акцизни стоки без бандерол. Назначени са 40 ревезии на физически лица, митниците проверяват алкохола в базите на „Винпром Карнобат“.
Синът на кмета е в ареста заради това, че си е отдал под наем на старозагорска фирма имота, в който е открита незаконната фабрика за цигари. Това обаче прави ли го престъпник? Ако Цацаров даде под наем дома си и се окаже, че там някой върти нелегален бизнес, трябва ли и главният прокурор да бъде арестуван?
Кадрите, които пиарите (пардон, служителите на Цацаров) разпространяват, може само да предизвикат у представителите на простолюдието завист, но ако властта иска да напъха Миню в затвора, ще трябва разследващите да се постараят повече. Вероятно накрая ще се окаже, че показните арести в Карнобат са PR-акция, чиято цел е да отклони вниманието на хората от скандалите и оставките на трите бушона (пардон, министри) да бъдат оттеглени.
След като съдът му отне „Врана“, бившият цар публикува емоционално изявление, в което дава доста неласкава оценка за състоянието на днешна България. Но няма ли и самият той принос за изграждането на точно тази България?
Септември започна с изявление на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му отне двореца „Врана“ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са емоционални: „заслужавам ли да ме лишат от моя дом и заставят да напусна Родината “, „след 75 години (…) да бъда принуден към второ изгнание“. Но най-важното изречение е това: „Питам се и доколко защитено е правото на собственост на всеки български гражданин и на чуждестранния инвеститор от подобни политически продиктувани посегателства“.
От което разбираме, че според Сакскобургготски България днес е държава, в която правото на собственост не е защитено, а правосъдието може да се използва за „политически продиктувани посегателства“. Тази оценка звучи познато – споделят я много български граждани, изричат я често и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в изграждането на точно такава държава. И не се изисква чак слонска памет, за да си спомним какво се случи, след като бившият цар спечели изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката – този на министър-председателя.
Казусът „Царски имоти„
Ето историята накратко: през 1947 година е приет Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди това Министерският съвет на комунистическа България е изготвил опис с разграничени частни и държавни имоти, използвани от царското семейство. Сред частните е например дворецът „Врана“, а сред държавните – дворецът в центъра на София, където днес се помещава Националната художествена галерия. На това разграничение се позовава едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд отменя цитирания закон и държавата започва да връща имотите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските имоти до приемането на специален закон, какъвто все още няма. А без закон няма и основание за връщане на имотите – това пък е сред основните аргументи на другата страна. Липсата на закон е и мотив за държавата да отправи искове, след които съдът започва да отнема един по един имотите, за да стигне накрая до „дома на царя“.
Дворецът „Врана“
Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „само на това, че посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена“. Отвъд България са насочени надеждите и на неговите юристи, и на набързо събраната „група за реакция“ от бивши негови министри и депутати. Едните ще съдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, другите обсъждат да информират чужди посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „Ситняково“ и на ловната хижа „Саръгьол“. Позицията на държавата по тези жалби е една и съща – те са „нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни“. Очевидно темата няма да приключи дотук. Но вече мина достатъчно време, за да разбере и Симеон в каква държава реши да се върне през 2001 година. И в какво я превърна и той.
По негово време
Правителството на Сакскобургготски продължи част от реформите на Иван Костов, успешно завърши започналите преговори за ЕС и НАТО, а икономиката не спря да расте. Това е голямата картина, която не бива да се забравя. Но има и други факти, които също не бива да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода отново станаха публични фигури и започнаха да влизат в парламента. Буквално. Бившият цар опита да назначи за свой съветник генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват кадри на ДС. За вицепремиер бе избран покойният вече бивш кмет на Русе Димитър Калчев, обвързан с „Мултигруп“. Правителството на Сакскобургготски прие решение за отваряне на проекта „Белене“. В Правец бе тържествено открит паметник на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за главен секретар на МВР. ДПС за първи път влезе официално във властта – тоест, цялата власт бе прехвърлена в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана начело на младежката организация на „царската партия“, а на 21-годишна възраст оглави борда на „Пристанище Варна“. И така нататък.
В резултат от всичко това България тръгна по хибридния път хем да е европейска страна, хем да прилича на „Троянски кон“ на Русия; хем да е демократична и западна, хем бившите ченгета да надигат глави, а комунистическите символи да ни гледат отвсякъде; хем да е правова държава с работещи институции, хем нещата да се решават от някакви скрити сили, далеч от очите на гражданите. Всичко това започна активно тъкмо по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, несправедливо е да бъде обвиняван за всичко това, но е справедливо да се припомни, че именно той го легитимира и не се противопостави. На всички критики Сакскобургготски отговаряше с призива „да гледаме позитивно“. Дано днес вече е осъзнал ролята си в изграждането на точно такава България.
Иван Бедров
www.dw.com
