Как е отдаден на концесия, като цялата местност в района е защитена от проекта Натура 2000 и е природен парк ,,Странджа“?
Плажът „Делфин“ край Ахтопол е един от малкото без бетон. Това обаче може да се промени. Плажът е отдаден на концесия и работата по него е започнала още преди да е издадено разрешителното за това, съобщиха Николета Христова и Борис Руйков за рубриката „Моята новина“ на Нова телевизия. Според тях, кметството в Ахтопол не е издало още разрешително, но общинската земя се обработва. Как е отдадено мястото на концесия, при положение, че цялата местност в района е защитена от проекта Натура 2000 и е природен парк ,,Странджа“, питат Николета и Борис.
До плажа се стига по стръмна тясна пътечка. Доскоро той бе неохраняем и популярен сред нудистите. Почистваше се на доброволни начала от плажуващите.
Законите не важат за всички. Щом като и една от уж защитените територии не е съвсем защитена, едва ли ще се намери сила, която да спре разораването на пясъчната ивица.
Кадровият подбор в новия/стар Министерски съвет на Бойко Борисов е отново под всякаква критика. Летвата е свалена толкова ниско, че само възрастовите ограничения в закона възпират премиера да назначи на ръководни постове внучето си и сина на Волен Сидеров.
Като се започне от министрите и се стигне до зам.-министрите, прозира избор по критерий „Послушен, изпълнителен, целуващ кунки“ и изобщо по заслуги към Партията и олигархията, като професионалният опит и компетенции са оставени на заден план.
Впечатление прави, че представителството на Свинския олигарх в МС и Агенциите нараства.
Най-новото попълнение, заело мястото на услужливия към ГЕРБ и ДПС Лукарски се оказа „вундеркинг“.
Минисътрът на Пеевски по икономика Емил Караниколов е роден на 3 юни 1980 година. Ако предположим, че е стартирал в първи клас на 6-годишна възраст, това трябва да е станало през 1986 година. Към тази цифра ще прибавим 11, колкото години са необходими, за да станеш притежател на диплома за средно образование /тогава е нямало 12-ти клас/. Излиза, че през 1997 година, на 17-годишна възраст Емил Караниколов е бил завършен средношколник. От биографията му разбираме, че през 2001 година, на 21-годишна възраст, вече е бил магистър по „Право“ с диплома от УНСС. Впечатление прави, че икономическият министър е следвал за магистърска степен само 4 години, при студентска програма от 10 семестъра или 5 години.
Във визитката на Караниколов, публикувана на сайта на икономическото министерство пише:
„От 2004 г. до 2010 г. заема длъжността юрисконсулт в дирекция „Правно и нормативно обслужване“ в Столична община.
В периода от 12.01.2010 г. до 27.05.2010 г. е директор на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация София.
От 2010 г. до 2017 г. е изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.
Избран за министър на икономиката на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.“
Пропуснати, обаче, са важни детайли от биографията на юриста Караниколов. Като например, че през неговия мандат на приватизационен шеф в кабинета „Борисов 2“ се реализират едни от най-скандалните продажби – тази на „Булгартабак“ и сделката за Дипломатическия клуб, усвоени от #КОЙ.
Интересна подробност е, че бащата на Емил Караниколов е проф. Любен Караниколов, който след учредяването на Юридическия факултет при УНСС става негов декан. През 1995 г. Караниколов е вече професор по Административно право и Административен процес в същия факултет. Понастоящем чете лекции по Данъчно право на студентите юристи и Основи на правото на бъдещите икономисти от Университета за национално и световно стопанство.
Това донякъде обяснява как синът му е магистър по право и с експертиза по икономика.
След спорната юридическа рабфакска диплома на министъра на правосъдието Цецка Цачева, икономическото министерство, май, се сдоби с пишман-юрист, за когото се говори, че е назначен на този пост след приет рушвет от 5 „свински“ милиона, дадени от Свинския олигарх за номинирането му от Атака.
Господ и да я пази България, ние от себе си не можем да се опазим!
И проф. д-р Николай Слатински даде негативна оценка за кадровия подбор за кабинета „Борисов 3“. Публикуваме пълния текст на коментара му:
Имам мрачното предчувствие, че този път кадровият подбор удря дъното.
Разкъсана е, според мен, много сериозно, ако не и фатално, връзката между компетентности и компетенции, между отговорности и способности.
Създава се впечатлението за произволност на назначенията, сякаш се обявява дадена позиция и се бърка в торбата с листчетата с имена.
Не мога да видя управленска логика, не мога да открия съобразяване с изискванията в съвременното свръхдинамично и мегакомплексно общество, когато политиците, според дебелите книги, трябва да имат професионален капацитет, базиран и на висока степен на експертност.
Някой ще каже – политическото ниво изисква стратегическо мислене. Но в България отдавна, поне откакто е започнал Новият век, няма стратегия на управлението, надигаща се на пръсти и стремяща се да види какво се крие и ни чака зад хоризонта.
Много силни са страховете ми, че в управлението ще се внесе огромна доза случайност на решенията, стихийност на намеренията, произволност на приоритетите и любителство на изпълнението.
Честно казано, първите ми впечатления ме изпълват с отчаяние, защото виждам, че количествените натрупвания на лаичество, дилетантство, аматьорство и непрофесионализъм, които тук и там набираха сила и пробиваха на все по-горни нива, преминават вече в качествени, в злокачествени измения, когато вече няма никакво значение какво умее един човек, а назначаването му на висш пост се диктува от коренно различни съображения. Даже колкото по-малко е професионалист, толкова по-добре, защото професионалистът има характер, има принципи, има ценности и има смелост. И затова е адски неудобен.
Вероятно вече е време да се закрие обучението по управление, публична адмиинстрация, сигурност и лидерство, защото тяхната теория няма нищо общо с практиката у нас.
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек
НЗОК няма да плати клинична пътека на лечебното заведение, каза шефът на здравната каса в Бургас д-р Таня Макшева
Инспекторите от Здравната каса са започнали проверки на всички болници в Бургас заради скандала с „Бургасмед“ за фалшивата операция на бургазлийката Зоя Кармашикова.
Пред репортера на „Господари на ефира“ Стойчо Иванов тя разказа как е станала жертва на недобросъвестни лекари, след като е претърпяла злополука и се е наложило да бъде оперирана. Вместо това са й направили просто пункция на коляното. В епикризата обаче пише, че на жената й е направена операция и дори се посочват подробности около интервенцията, която всъщност не е била извършена.
Днес станаха ясни резултатите от проверката на Здравната каса в Бургас по повод грешната епикриза, съобщава БНТ. Според проверяващите, налице е разминаване в извършената процедура на пациентката и посочената клинична пътека в отчета към Здравната каса. Случаят нашумя, след като доскорошният управител на болницата бе назначен за зам. министър на здравеопазването и часове по-късно беше уволнен от премиера.
Проверката на здравната каса е установила, че в документацията в болницата е отразена по-лека процедура от страна на лекуващия екип, а в епикризата е била посочена друга медицинска манипулация.
Това, което констатираха проверяващите е, че лечебното заведение е отчело процедура „артротомия“, която е достатъчна за да бъде завършена клиничната пътека и да можем да я заплатим, каза пред камерата на националната телевизия шефът на здравната каса в Бургас д-р Таня Макшева.
„Тъй като ние направихме анкета с пациентката, се установи, че е извършена диагностична и терапевтична пункция на колянна става, която дейност може да бъде извършвана в извънболничната помощ като високо специализирана дейност и кодът й по НЗОК е различен от кода за артротомия“, обясни д-р Макшева. Тя допълни, че Здравната каса заплаща на болниците според клиничната пътека, която е посочена в отчета. Ако пациентът не се оплаче, че има драстично разминаване между това, което му е приложено като терапия, манипулации и медикаменти в болницата, Здравната каса няма как да разбере за евентуална подмяна. В случая с болницата „Бургасмед“ д-р Макшева беше категорична, че НЗОК няма да плати. „Пътеката не е довършена. Не е извършена основната хирургична процедура, която те са посочили че са извършили“, подчерта шефката на касата в Бургас.
Разпоредено е да се направи спешна анкета с пациенти, при които има съмнение в посочените епикризи и реално извършените медицински манипулации.
Очаква се достъпът за туристи до най-хубавия плаж в Община Бургас да бъде отрязан
Империята на Ахмед Доган край Бургас се разраства. След като сложи ръка на нос “Чукалята”, където има разкошен сарай, почетният председател на ДПС се сдоби и с още един плаж. Той се намира в пределите на парк „Росенец“ и е най-хубавият в общината. Романтиците от Бургас го предпочитат заради съчетанието на гора, пясък и море. Вече обаче няма да имат достъп до него, защото дни преди кабинетът „Герджиков“ да сдаде властта на „Борисов III”, тихомълком се е провел търг за концесията, съобщава телевизия СКАТ.
Плажът се простира на повече от три декара и е в близост до сарая на Ахмед Доган.
Официален стопанин на плажната ивица е фирмата „Хермес Солар“, която е част от бизнес кръговете на ДПС. Тя притежава и „Догансарай“.
Търгът за петгодишната концесия се е провел в края на април. Годишната такса, която трябва да се плаща, е 50 000 лева.
През последните пет години плажът в парк „Росенец“ се стопанисваше от фирма, чийто неформален собственик е шефът на бургаското общинско предприятие „Спортни имоти“ Живко Иванов. Подчинената му охрана още е на пост. Предполага се, че ивицата ще стане частна собственост.
Сега с плажа империята на Доган в парк Росенец е колкото олимпийския комплекс в Москва.
По 36 стотинки ще плащат туристите в „Нестинарка”, а в Северния плаж в Бургас вероятно дори ще е без пари, защото няма стопанин и чадърите ръждясват
Този сезон туристите ще се бият за чадъри, защото цените им ще са ненормално ниски, прогнозира Димитър Попов от Българската асоциация на туроператорите. Най-ниска ще е цената на сянката на плажа „Нестинарка”. Там желаещите ще плащат само по 36 стотинки.
„Така нашият избор се свежда до нещо средно между чума и холера. При този свръхкапацитет на леглова база, която въобще не отговаря на капацитета на плажовете, хората ще започнат да се бият за чадъри“, коментира в „Здравей, България“ по Нова телевизия Попов.
Сред по-скъпите плажове са „Божурец” – Топола, „Ривиера”, „Вая”. Там сянката ще ни струва между 20 и 30 лева. В Дюни, Несебър и Слънчев бряг – север пък ще плащаме 8 лева за чадър, а на къмпинг „Оазис” – 6 лева.
Очаква се на Северния плаж в Бургас чадърите да са дори безплатни, но едва ли някой ще се бие за тях, защото са ръждясали и не се знае дали ще се намери концесионер, който да го поддържа. Заради съдебни дела и процедури, едва в края на месеца ще стане ясно ще има ли нов стопанин. Поне дотогава обаче купчини с боклуци, ръждясали чадъри и плевели сред пясъка ще посрещат туристите. Затова и цените на сянката по южната ни ивица все още не са ясни. Ако обжалванията продължат, сезонът може и да се провали, твърдят старите стопани на плажа.
