Институции крият 4 600 подписа на граждани. Очевидно ня #КОЙ не иска този референдум и не само него!

ГРАО крие 4 600 подписа, като ги обявява за невалидни, срещу презастрояването на „Младост“. От събраните близо 14 000 подписа от жители на квартала, ГРАО призна 8 822, а за да бъде признат за валиден референдума и да може да се проведе, бяха нужни още само около 600 признати подписа. Освен тази манипулация, измислаха още една – становище изпратено до Административен съд гласи „ЗПУГДВМС не регламентира изрично задължение за ГД ГРАО да съхрани данни от извършените проверки.“ Както става ясно вече всичко е потулено, скрито, загубено, изтрито, покрито. 

На 9-ти февруари (петък) от 13:30 часа в Административен съд – София (ул. Георг Вашингтон №17) ще се проведе третото заседание по делото за провеждане на референдум срещу презастрояването в „Младост” иниицииран от ИК „За зелен Младост“.
Разчитаме на вашата медийна подкрепа, за да се даде гласност на съдбата на референдумите в България. Ня #КОЙ очевидно не иска те да се провеждат и гражданите да имат възможност да изразят несъгласието си към решенията на безпринципните си политици, представляващи инвеститорски и олигархически интереси.
Важна е подкрепата на всяка медия, на всеки гражданин на място в съда, за справедливия изход от делото за Референдума срещу презастрояването на „Младост“.

 ИК „За Зелен Младост”

Средното ниво на сивата икономика на България за периода 1991-2015 г. е 29,17%. Това показват данните на Международния валутен фонд, който е оценил размера на сивата икономика в 158 държави по света, информира БГНЕС.  През различните години делът на сивата икономика в България се е движел между 20,83% и 35,3%.

Сред европейските държави, които са извън ЕС, с толкова голяма сива икономика може да се „похвали“ Русия – 38,42%. Ако сравняваме България с останалия свят, тук данните също не трябва да ни утешават, защото се доближаваме до африканските държави и Пакистан.

Данните за 2017 г. поставят страната ни на първо място сред 31 европейски икономики по сив сектор. Той заема 29,6% и тук водим пред останалите ни балкански съседи: Турция /27,2%/, Хърватия /26,5%/ и Румъния /26,3%/. Гърция, чиято икономика и финанси, се сринаха през последното десетилетие демонстрира далеч по-добри резултати от нас през миналата година. Там сивият сектор е 21,5%. Най-добре от европейските държави са Швейцария /6%/, Австрия /7,1%/ и Люксембург /8,2%/. Непосредствено сред тях е Холандия, която е най-големият чуждестранен инвеститор у нас, с 8,4%.

Автори на изследването са икономистите Леандро Медина от африканския департамент на МВФ и Фридрих Шнайдер от Университета Кеплер в Линц. То е публикувано в серията доклади на МВФ Working Papers. Това е едно от първите изследвания, в които се прилагат нови статистически методи за оценка на сивата икономика. До 90-те години икономистите обичайно оценяваха сивия сектор на базата на различията в системата за национално счетоводство, в редица случаи с помощта на по-малко точни методи, свързани с анализа на пазара на труда, енергийното потребление, скоростта на паричния оборот.

В основата на изследването на Медина и Шнайдер са поставени три относително нови метода – моделът MIMIC /позволява за се отчитат няколко фактора и частично да се реши проблема с двойното счетоводство на сивата икономика, който силно изкривява оценката/, CDA /търсенето на паричния пазар/ и Predictive Mean Matching, PMM.

По данните на МВФ и индекса за качеството на живот, икономистът Румен Гълъбинов констатира, че България е на първо място в ЕС по дял на сивата икономика и на последно място в ЕС по качество на живот. Според него минусите от това са  видни навсякъде около нас. „Намаляват приходите от данъци и осигуровки за държавния бюджет.  Създава се и нелоялна конкуренция с легалния бизнес. Oсновните последствия от сивата икономика са бедност и ниско качество на живот. Качеството на живот, като икономическа категория, зависи от покупателната способност на населението, замърсяването на околната среда, безопасността, здравеопазването, осигуряването и образованието.  България продължава сериозно да изостава в развитието си в сравнение с другите държави в ЕС, като дори не успява да покрие минимума за качество на живот. Приоритет на управлението трябва да са повече ефективни политики за противодействие на сивата икономика и корупцията в България.
Проблемът със сивата икономика се корени в липса на доверие и слабата регулаторна дейност на държавните институции.
Влизането на България в чакалнята на Еврозоната предполага драстично изсветляване, защото иначе ще продължава ежегодно от акцизи и ДДС да потъват милиарди левове в сивата икономика“ – допълва Гълъбинов.

Изданието Фрогнюз обобщава: „Шампиони сме по бедност, корупция, сива икономика, смърт….“.
България води първенството по всички негативни показатели – корупция, сива икономика, липса на свобода на словото и върховенство на закона, смъртност… На фона на челните места на страната по упадък, Борисов продължава да се тупа в гърдите пред началниците в Европа и да ги убеждава, че всичко ни е наред.

България е на 55-о място по върховенство на закона в световния рейтинг за 2017/2018 г., съставен от неправителствената организация World Justice Project (WJP). В проучването са обхванати 113 държави.

Рейтингът, който се публикува на всеки две години, е основан на 44 показателя. Оценката на страните се извършва по скала от 0 до 1. На първото място в класацията е Дания с резултат 0.89, а на последното Венецуела с 0.29.

Резултатът на България е 0.53. Това е спад от 0.01 на фона на предходния рейтинг, който обаче се измерва в отстъпление с две места надолу. България на 56-то място в класация на най-добрите страни по света. Това я нарежда на последно място от страните в ЕС. В челото са Швейцария, Канада, Германия. Следващите 5 държави след Дания също са членки на ЕС: Норвегия, Финландия, Швеция, Холандия, Германия. След тях са Нова Зеландия, Австрия, Канада, Австралия.

Топ 20 се допълва съответно от Великобритания, Естония, Сингапур, Япония, Белгия, Хонг Конг, Чехия, Франция. САЩ са на 19-о място, а на 20-ото е Южна Корея.

От европейските страни единствено Русия и Турция са след 80-ото място, като заемат съответно 89-а и 101-а позиция. Сред страните от ЕС единствено България и Унгария са след 40-ото място. Португалия е на 21-о, Испания на 23-о, Полша на 25-о, Словения на 26-о, Румъния на 29-о, Италия на 31-о, Хърватска на 35-о, Гърция на 39-о. В класацията не са обхванати Литва, Лавтия, Словакия, Ирландия, Кипър и Малта. Унгария е на 50-о място.

Сред балканските страни, които не са членки на ЕС, най-високо е Босна и Херцеговина – 56-о място, следвана от Македония – 57-о, Албания – 68-о, Сърбия – 76-о. От европейските страни в класацията присъстват също Украйна и Молдова, които се нареждат непосредствено след Сърбия, съответно на 77-о и 78-о място.

Показателите за определяне на рейтинга на държавите са разделени в 8 категории: ограничаване на правомощията на властовите институции, отвореност и прозрачност на управлението, нива на корупцията, състояние на човешките права, правов ред и сигурност, прилагане на нормативните актове в работата на съдебната система.

България е най-корумпираната страна в Европейския съюз, а в световната класация отстъпва с 6 позиции и пада до 75-ото място сред общо 176 страни. Това показват данните в Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“. Международната неправителствена организация оценява нивото на корупцията в рекорден брой държави – 176. Завишеният брой страни и напредъкът на други държави е и причината България да падне в класацията, докато стойността на индекса на страната е същата като през изминалата година – 41. Тревожно е обаче, че на фона на трайното развитие на Югоизточна Европа в положителна посока страната ни не отбелязва напредък и все по-видимо изостава не само от целия ЕС, но и от всички нови страни членки, а вече и от средното ниво на Балканите.

Индексът е създаден въз основа на 13 изследвания, проведени от 12 независими институции. Проучванията покриват регистрираната динамика на възприятия за нивото на корупция в рамките на последните 24 месеца. Тази година един от глобалните изводи на организацията е, че популистките и автократични лидери обикновено налагат още по-корумпирани системи в страните, където са обещали реформи. Пример са Унгария и Турция, чиито индекси са се влошили през последните години, докато Аржентина се е придвижила на по-добра позиция след свалянето на популисткото правителство.

Анализът на резултатите през 19-те години, в които България е част от изследването, дава основание за критична оценка, че борбата с корупцията е в застой. Сравнителните данни за индекса на България за последните пет години показват липса на какъвто и да било напредък: страната остава далеч под критичната стойност от 50 пункта, което е показател за системно несправяне с корупцията.

Сравнителните резултати от изследването за България подчертават острата необходимост от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде изоставен формалният подход в борбата с корупцията и да бъде проявен ясен ангажимент за дълбоки реформи в институциите, които играят основна роля в тази област, пишат от организацията.

Общо девет доклада са послужили като основа за резултатите на България – на Световната банка, Economist Intelligence Unit, фондация „Бертелсман“, Freedom House, „Световен проект за правосъдие“ и др.Сред основните причини за лошия резултат на България са проблемите със спазването на принципа на върховенство на закона, неефективната наказателна политика, както и липсата на своевременно и ефективно санкциониране на корупцията по високите етажи на властта. Общата институционална среда и условията, в които работи бизнесът, също са съществени предпоставки за ниските оценки в изследванията относно конкурентоспособността на българската икономика.

Особено ниски са оценките на фона на тези в ЕС за броя санкционирани за корупция лица, заемащи висши длъжности, за корупцията в системата за наказателно преследване, за ефективността на наказателното правосъдие.

Резултатите на България показват не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период, но на фона на другите държави – членки на ЕС, индексът откроява тенденция на драстично изоставане, отбелязва организацията в анализа си. То се откроява още повече на фона на устойчивата тенденция за повишаване на индексите на страните от Централна и Източна Европа (така наречените нови държави – членки на ЕС, с които страната ни традиционно се съизмерва) и на редица държави от Балканския регион.

Индексът на България вече е малко по-нисък от средния за Балканския регион (41.91). Страната губи позиции спрямо държавите, с които през последните няколко години споделяше последните места в региона на ЕС – Румъния, Италия и Гърция. Нещо повече – изостава и от държави като Черна гора и Сърбия, чиито индекси се повишават устойчиво в последните няколко години. Позитивна тенденция се констатира и при Албания и Косово, докато Турция и особено Македония показват рязко негативни тенденции.

България е последна сред т.нар. нови членки на ЕС, които държат стабилен курс в последните години за повишаване на своите индекси, което е показател за напредък в борбата с корупцията и модернизирането на институциите. Общата регионална оценка на Индекса за тези страни е 54.69, като сравнението на стойността на България (41) и на другите държави е показателно за противоположните тенденции, в които се движи страната, от една страна, и регионът като цяло – от друга. Лидер в регионалната класация продължава да бъде Естония. Освен България държавите, чиято стойност на индекса е под критичните 50 пункта са Хърватия, Унгария и Румъния, която обаче отбелязва напредък с 5 пункта за 5 години.

България е на 109-о място по свобода на словото за 2017 г. Това е според класацията на ”Репортери без граници”. Страната запазва позицията си в сравнение с миналата година, когато бе на 113-о място.

В първата десетка влизат Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Холандия, Коста Рика, Швейцария, Ямайка, Белгия и Исландия.

България е в дъното на класацията дори за региона на Балканите. Румъния е на 46-о място, Босна и Херцеговина на 65-о, Сърбия на 66-о, Хърватия на 74-то, Косово на 82-ро, Гърция на 88-о. Черна гора на 106-о, Македония на 111-о, а Турция на 155-о.

България е на първо място в света по най-голяма смъртност, 15,3 промила годишно. Ние сме с най-голям отрицателен прираст и сме световни шампиони по намаляване и изчезване на населението. Всеки ден у нас умират по 300 души, 5-6 (2%) от тях се самоубиват (!). Раждат се дневно 164 деца, 91 (55%) от тях нямат за майчин език българския, 18 (11%) са недоносени, 5 (2%) са изоставени, 7 (4%) са с малформации и т.н. Данните са на ЦРУ.

Ние сме с най-ниска продължителност на живота – 71,2 години при мъжете и 78,2 години при жените – в цяла Европа.

Ние сме и с най-старо и най-бързо застаряващо население в Европа. Броят на възрастните хора в относителни числа постоянно нараства, което поставя под съмнение функционирането на пенсионната система. Само след едно-две десетилетия тя ще изгърми, пенсии няма да има, защото няма да има кой да изкарва парите за тях със своя труд, предположи проф. Петър Иванов, диpеĸтоp нo Демографския инcтитyт към БАНИ – Българска академия за наука и изкуство.

България е първа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, сочат данни на Европейска сърдечна асоциация. Два от всеки три смъртни случая се дължат на тези болести.

Имаме изобилие на рискови фактори. Все още България е една от най-пушещите страни в Европа. С брой на пушачите над 35% от населението, там делим челни места с Гърция и Полша. Нямаме добра профилактична програма в нито един от сегментите като диабет.

Сградата на КТБ на площад „Гарибалди“ в София е прехвърлена с таен договор за 1 лев. В Софийски Апелативен съд днес ще се проведе заседание по дело свързано и с тази „сделка“. От  регистриран в Агенцията по вписванията  (АП) договор с дата 21 декември 2017 г., сключен между синдиците на КТБ АД и „Ню кооп инвест“ АД става ясно, че тайно се прехвърлят на КТБ вземанията за над 102 милиона на „Ню кооп инвест“ АД от „Евробилд 2003“ (в несъстоятелност), които са обезпечени с ипотека на сградата на площад „Гарибалди“ за един лев, съобщава сайта „Войната КТБ“.

От този документ излиза наяве поредната „сделка“, която са си спретнали основния свидетел на Прокуратурата по Мега делото КТБ Бисер Лазов, чрез дружеството му „Евробилд 2003“ ЕООД, „Ню кооп инвест“ АД – с управител Ненчо Трифонов (мъжът, с който живее сестра му, т.е. пак Лазов) и синдиците на КТБ Кристи Маринова и Ангел Донов. Синдиците би следвало да плащат наем за използването на сградата, в която беше централата на КТБ. Тайна е  каква сума са изплатили до момента като наем и на кого. Би трябвало да плащат на Бисер Лазов. Може и да не плащат предвид участниците в схемата.

Темата, както знаете, е доста сложна и многопластова и ако не я следите от началото трудно ще разберете колко е фрапираща тази сделката за 1 лев, но ще  припомним първо някои неща, за да не си мислят, че това което правят остава незабелязано и ще остане безнаказано, а и за да е ясно що за „сделка“  е това.

За сградата и дружеството „Евробилд 2003“ ЕООД подробно сме писали в материала  „ОПГ за обир на затворена банка“, който беше публикуван и от сайта „Биволъ“ след щателна проверка от тяхна страна на фактите и документите, които коментираме в него.

Едно от ключовите събития след затварянето на КТБ е, че Бисер Лазов, основен свидетел на прокуратурата, овладява „Евробилд 2003“ ЕООД с настоящо седалище и адрес на управление град Кюстендил 2500, ул. „Бузлуджа” № 55. Дружеството е преместено от София в родния град на Лазов – Кюстендил, където той има очевидно силно влияние. На новия адрес на фирмата не е офис на дружеството, а жилищен имот на близки на Лазов. В момента едноличен собственик на капитала на „Евробилд 2003“ ЕООД (в несъстоятелност) е „Иновейшън Трейд“ АД с акционери – „Интер Финанс Инвест“ ООД, собственост на Бисер Лазов и любимата му Албена Андреева и „Стрега“ ЕООД, собственост на Албена, също защитен от Иван Гешев и Прокуратурата свидетел .

Активите на „Евробилд 2003“ ЕООД по балансова стойност към 30 юни 2014 г. са в размер на над 100 милиона лева, като голяма част от тях са разпродадени от Лазов на безценица, след затварянето на КТБ, на близки до него хора, без да постъпват абсолютно никакви суми по сметки на „Евробилд 2003“ ЕООД.

Една от първите „сделки“ с разпореждане на актив на „Евробилд 2003“ ЕООД е от 31 октомври 2014 г. Това е емблематичната сграда на площад „Гарибалди“, в която се намира централата на КТБ. Пазарната стойност на имота – паметник на културата, построен в началото на ХХ век за централа на Българската търговска банка, известна като „Банката на Буров”, е над 50 000 000 лева. Всъщност, сградата е безценна от историческа и културна гледна точка, а само две години по-рано й е направена пълна реставрация. В схемата участват от една страна Лазов, като собственик на „Евробилд 2003“ ЕООД, Тихомир Иванов, като управител на „Евробилд 2003“ ЕООД и служител на Лазов, а от друга – Ненчо Трифонов, като изпълнителен директор на „Ню Кооп Инвест“ ЕАД и Лъчезар Христов като управител на „Еко Пазари” ЕООД, което тогава е едноличен собственик на „Ню Кооп Инвест“ ЕАД.

На посочената дата, „Евробилд 2003“ ЕООД (Лазов и Тихомир) учредява ипотека върху Централата на КТБ АД в полза на „Ню Кооп Инвест“ ЕАД (Ненчо и Лъчезар). Основание  за тази ипотека е измислен разчет между двете дружества, скалъпено от Лазов споразумение от 01 септември 2014 г., уреждащо отношенията между двете страни. Точно за това споразумение става въпрос и в документа от АП, който коментираме днес.

Споразумението е сключено по повод договор за цесия между „Ню Кооп Инвест“ ЕАД и „Кастамо Трейдинг Лимитид“, Лимасол Кипър. Вижда се, че „Ню Кооп Инвест“ ЕАД е купило вземане на „Кастамо Трейдинг Лимитид“ от „Евробилд 2003“ ЕООД, което междувременно е преминало и през друга фирма, контролирана от Бисер Лазов – „Снежин 2003“ ЕООД, като накрая, по този начин „Ню Кооп Инвест“ ЕАД се превръща в кредитор на „Евробилд 2003“ ЕООД. Началото или първоизточникът на това вземане са фирми – кредитополучатели в банката, разбира се.

„Ню кооп инвест“ АД е кредитор на  „Евробилд 2003“ по два договора или споразумения.  Първият е от 01 септември 2014 г. и е в размер на 39 974 971,95 лева. Тук е ипотеката на сградата на КТБ. Вторият е  от 17 ноември 2014 г. – в размер на 62 254 547,80 лева. Общо над 102 милиона лева.

Двата договора са сключени след затварянето на банката и достоверността им е изключително съмнителна предвид договарящите се страни, тяхната свързаност и другите им съвместни схеми за придобиване на активи от масата на несъстоятелността на КТБ АД. Цесиите, с които са акумулирани суми за над 102 милиона лева в „Ню Кооп инвест“ АД са фиктивни и по тях истински живи пари от цесионера не са плащани. И така според тези два измислени договора общата сума е 102 229 519,75 лв.

Обръщаме специално внимание на тази сума от над 102 милиона и тези договорни отношения, защото тук се включва още един елемент от сагата – скандалът в Софийски Апелативен Съд. Спомняте ли си, че съдия Милен Василев обвини публично шефа на съда Даниела Дончева, че неправомерно му е отнел делото и изказа сериозни съмнения за корупция и злоупотреба със служебно положение. Делото е между тези две дружества – „Евробилд 2003“ и „Ню кооп инвест“ и точно за тази сума става въпрос там.  Заседанието, след отвода на шефката на съда по него, е насрочено за днес, 7 февруари 2018 г, сряда, от 15:00 часа в зала № 3.

Освен случката в САпС, в началото на декември 2017 г. се оказа, че синдиците и Фонда са сигнализирани и за други фрапантни нарушения извършени от „Евробилд 2003“ (Бисер Лазов) и синдиците на КТБ. Бившият изпълнителен директор на КТБ Георги Христов писа с настояване за проверка до няколко отговорните институции за сериозно  закононарушение извършено с масата на несъстоятелността на банката след затварянето й.

Първо Георги Христов изпраща на 8 декември 2017 г. сигналът за фрапираща сделка с подчинения срочен дълг с „Евробилд 2003“ ЕООД (подробности  от линка горе) и след това още един сигнал  на 12 декември 2017 г. за същото дружество и незаконното му разпореждане с активи  в периода 20 юни 2014г. – 28 февруари 2015г., основно недвижими имоти.

До тук с предисторията, връщаме се отново на договора от края на миналата година между синдиците на КТБ и „Ню кооп инвест“ АД, който се намира в Агенцията по вписвания, и от който научаваме за сделката за 1 лев.

Ненчо Трифонов като управител на „Ню кооп инвест“ АД  и  шурей на Бисер Лазов прехвърля вземанията си на тези 102  милиона и почти 230 хиляди лева от „Евробилд 2003“ ЕООД на КТБ. Вземането е формирано по силата на онези два съмнителни договора. Прехвърля ги в едно с всички права и привилегии  по тях, първото от които  вземания е обезпечено с първа по ред ипотека върху сградата  на площад „Гарибалди“ в София. Основанито е вместо  частично изпълнение на задължение на „Евробилд 2003“  към КТБ, а цената е 1 лев (един лев)! Прехвърлянето е в сила от 29 декември 2017 г. Новогодишен подарък!

Но „към настоящия момента на сключване на договора този имот е възбранен в резултат на решение за откриване на производството по несъстоятелност, както и по реда ДОПК от НАП, а и в Имотния регистър има отбелязване и за вписана искова молба от КОНПИ“, пише в самия договор.

От съдържанието на документа в Агенцията по вписвания става ясно, че „Ню кооп инвест“ АД е написало писмо още през ноември 2016 г., в което предлага на КТБ да прехвърли паричните си вземания от „Евробилд 2003“ ЕООД, обезпечени с ипотека върху сградата. Фондът за гарантиране на влоговете има, според договора, две решения по темата: Първото е от 06 юни 2017 г. – половин година след  предложението, а второто решение е от 14 декември 2017 г. с което дава съгласие за тази „странна“ цесия. Това второ решение е точно след сигналите на бившия изпълнителен директор Христов. Съвпадение ли? Не мислим така. Дали въобще има решение на ФГВБ от средата на годината …? А предложение за цесия от Бисер Лазов и Ненчо Трифонов от края на 2016г. …?

Още нещо много интересно има в този договор, който е заверен на 21 декември 2017 г. от нотариус, в сградата на КТБ  и после вписан на 28 декември 2017 г. в Агенцията по вписвания, т.е.  това е официален публичен документ.  Този договор е ТАЕН (!) според клауза в него, която гласи „Страните се задължават да не разкриват информация относно този Договор и неговото изпълнение пред трети лица, освен ако това не е необходимо с оглед изпълнението на Договора, както и да не правят каквито и да са изявления, с които  да коментират каквито и да са факти и/или обстоятелства за Страните по Договора и/или техните управителни органи, и/или ФГВБ.“

Делото в Софийски Апелативен съд е днес. Дали делото ще продължи в лицето на жалбоподателя и „кредитор“ – „Ню Кооп инвест“ АД, представляван от Ненчо Трифонов, дали КТБ-АД /в несъстоятелност/ ще заяви правата си на частен приобретател – цесионер и ще иска конституиране на мястото на горната фирма – жалбоподател, или пък жалбата ще се оттегли от КТБ или от Ненчо Трифонов, и делото ще се прекрати? Последното обаче ще направи безсмислен целия коментиран договор за цесия от 21 декември 2017г., вписан в Агенцията по вписванията София, по отношение на имота, обезпечен с договорната ипотека върху емблематичната сграда в центъра на София. Ако се оттегли жалбата, то това значи че няма дълг, респективно – няма ипотека, а тогава собствеността може да се продава извън контрола на КТБ-АД като кредитор – от синдика на „Евробилд 2003“ Боривой Миланов.

Какво ще се случи на днешното съдебно заседание предстои да разберем.

Интересно е и какво правят синдиците по повод атакуване на коментирания от Георги Христов подчинен срочен дълг. БНБ също не е взела отношение по този сигнал, нито пък прокуратурата, макар че има всички основания за това – участниците в схемите с имотите около несъстоятелността на „Евробилд 2003“ ЕООД са си едно истинско ОПГ /организирана престъпна група/.

Прозрачност и публичност за случващото се с активите на  КТБ няма. Има корупция, разграбване, фалшиви договори,  тайни договори, защитени свидетели, синдици на къса каишка или на конци. Схеми. Наглост и алчност са едни бледи и ефимерни понятия за това, което се случва. А Делян Пеевски пише закони, без да стъпва в пленарна зала, за да „отговори на обществените очаквания“, за да започне да го обича народа и да спре най-накрая да прави протести и да го споменава с лошо…

В допълнение: Всички знаем как един кредитор на КТБ АД  по споразумение по повод едни цесии с вземания срещу „Дунарит“ АД има да получава още пари по цесията под формата на активи на банката… Може сега да му прехвърлят вместо плащане това вземане, обезпечено с ипотека и оттам сградата на „Гарибалди“ – чиста и неопетнена да премине величествено към патримониума на избраните! Да, става въпрос за „ДиПи Инвестмънт“ ЕООД.  Кристи Маринова и Ангел Донов, като синдици на банката вече му прехвърлиха за жълти стотинки собствеността на КТБ на почти 12 000 кв.м. от административната сграда на бул.“Цар Борис III“ № 159 – от които около 7 900  кв. м. първокласна офис площ, включително партерен банков офис, плюс над 43 % идеални части от местото, върху което е построена сградата + десетки паркоместа, за сумата 20 202 570 лева. А цената е 855 евро на кв.м., включвайки земята и паркоместата. А сещате ли се как бяха заверени сделките за „Дунарит“? Пак така – на коляно, набързо, в сградата на КТБ.

Транспортният министър кара моторна шейна, услужливо предоставена му от крупен бизнесмен в транспортния бизнес – с хиляди камиони. Който има нужда от услугите на министъра за ТИР карнетите. И те си знаят за още какви други услуги. Бизнесменът се вози с Ролс-Ройс, ей така. Защото е приятел на министъра и бизнесът му върви по масло. Няма лошо, ако е законно. Но е нечистоплътно.

На Боровец се дават шейни под наем. С инструктаж и водачи. Е, не са толкова мощни, та да впечатлят министъра. Но досега не си спомням за инциденти.
Присъстват и други лица от управляващата коалиция (от Атака, примерно), които са свидетели в какво състояние водачът се е качил на шейната. И дали е имало каски и пр.
Доста конфликти на интереси като сбирка ми звучи тази компания.
Но само това да беше.
С риск да ме намразят приятелите заради детето, за което искрено съчувствам на съпругата, но, ако министърът е бил пиян, а дори и да не е бил, такова дело не може да върви със заключението, че виновна е неравност по пътя.

За първи път в съдебната практика ще ни представите транспортно престъпление с причинена смърт за нещастен случай. Без да е установена повреда на машината. Това е гавра.

Засрамете се малко! И за журналистите важи. При нещастен случай няма виновни, затова го бутат делото натам. Този случай е нещастен от емоционална гледна точка заради съболезнованията към детето,
Но от правна гледна точка е престъпление поради непредпазливост. При което е причинена смърт. Това пише в НК..

Всичко възможно се прави да не се търси истината, защото бащата бил министър и бил уязвим политически, а трябвало да уважим скръбта на семейството. Даже някои медии пишат, че е един от най-успешните министри. Какво означава?! Недосегаемост?!
Демек, да го оневиним заради скръбта. И да остане министър.
Това ли са ви крокодилските сълзи за дете на четири години?! И неговите интереси, погубен живот заради бащино малоумие, кой ще защити?! За да оцелее баща му като министър?!
Егати и цената! Обществото трябва да се е побъркало: пренебрегвайки душата на това детенце за бащината кариера.

На всеки може да се случи, казват някои. Да, на всеки. Но всеки ще си носи отговорност. Без подобни изключения.

Разбира се, дълбоко съболезнование за детето. Но точно политическата корупция се опитва да прикрие истината. И поругава паметта му.
Съболезнованията са едно, законът е ясен.
Причинена е смърт по непредпазливост. Карано е с несъобразена скорост. Иначе, неравностите по горски път са обичайни. Какво друго да има на горски път?!
Ако има алкохол, това е квалифициращ признак..
Ако не е взета алкохолна проба, уволнение за следователя и ченгетата.
И дори заради скръбта на виновния, няма начин да има оневиняване.
Детето е негово, но това не означава, че може да разполага с живота му.
Иначе правото е мъртво в тази държава.

А сега нека започне плюенето.

Утре, когато баща причини същото на семейството си с автомобил, но не е министър, ще го съсипете. Но няма разлика. Или има…?!

P.S. Май току що им дадох вариант да измислят повреда на шейната.
Ивайло, послушай ме. Министър не можеш да останеш. Спаси, ако можеш семейството. Ако ти простят.

Богомил Бонев

Четири снимки за малко известната поетеса от Поморие Весела Страшимирова. Една паметна плоча… три различни къщи, на които е стояла.

Дълги години беше на стената на Филипакиевата къща и аз бях с убеждението, че това е родният и дом, където в началото на миналия век е живяло семейството на анхиалския кмет Страшимир Георгиев хаджи Рашев (Весела е най-голямата му дъщеря). През последните години къщата пустееше, имота го закупи Манца и построи там хотел Олимп/Парос. Много ме беше яд, че паметната плоча не я поставиха на предишното и място. След известно време я виждам много по-нагоре по бул. „Яворов“, на стена пред частен хотел „Панорама“, до интерхотел „Поморие“. И накрая „за капак“ моят приятел Драгой ми припомни, че много отдавна (когато сме били деца) плочата е стояла на къща, която се е намирала в горния край на паркинга пред интерхотел „Поморие“ (вероятно на улица „Хр. Ботев“).

Някой ще каже – Какво от това, нали и днес плочата я има? Има я, да, ама дава ли ни достоверна историческа информация? Къде е бил истинския дом на поетесата Весела Страшимирова и на семейството на един от най-успешните поморийски кметове? Така ли се съхранява културно-историческата памет на нашия град?

Ех Поморие, Поморие . Град древен, с 25 вековна история… 

Малко информация за хората, които за първи път чуват името на поморийката Весела Страшимирова. Тя е
най-голяма дъщеря на известния и много допринесал за развитието на града ни кмет Страшимир Георгиев хаджи Рашев (4 успешни мандата през периода 1912 – 1927 год.). „Освен с утоляването на жаждата на Анхиало, Страшимир Георгиев е запомнен като голям приятел на артисти, поети и художници. Обичайно било по това време, по негова покана в града да гостуват театрални групи от цялата страна. Богатата душевност и поетичност на Страшимир Георгиев избуява в неговата първа дъщеря – поетесата Весела Страшимирова. Нейният принос в българската литература не е изследван достатъчно. Ирен Иванчева я нарича „първата маринистка в нашата литература“. Дебютът е „Крайморски песни“ и излиза през 1941 г.. Втората й стихосбирка „Море и любов“ е определена като „феномен за творческо възстановяване след огромен отрязък от време…“ Поетесата Весела Страшимирова е част от духовната памет на Поморие. Още с първата си книга „Целувка на вълните“ тя привлича вниманието на литературната критика в България и печели престижни награди. Авторка е на няколко книги със стихове, разкази и документални изследвания за преображенските войводи Георги Кондолов и капитан Стамат Икономов. Според български критици, тя е първата писателска – маринистка в историята на нашата литература.“

В  стар брой на в. „Вечерни новини“ от 4 октомври 1963 год. открих публикуван разказа на Весела Страшимирова „Яворови скали“ – поетично-романтичен разказ за пристигането на Яворов в Анхиало, в началото на септември 1899 год. Интересен е да се прочете, затова ще ви го предоставя и като текст…

Яворови скали

Файтонът спря до едно самотно ханче сред полето. Пътниците бяха посрещнати от бодър, засмян старец. Той бързо им приготви кафе. После се обърна към най-младия, потупа го бащински по рамото и запита:
– Ти не си тукашен. По каква работа насам?
– По служба – отговори въздържано мургавият момък.
– Аха, по служба. Че много си млад. . . Ще видиш нашия градец. Ех, понякога лудото море от север, откъм нос Емине, прескача сета*, залива пътя и се съединява с морето от юг. И случва се – замръкнеш на полуостров, а осъмнеш на остров. Ни поща, ни вестници, ни писма – и той се разсмя весело, добродушно. – А заживееш ли край морето, ще го обикнеш и никога няма да го забравиш. То е като първата любов. Засяда е сърцето завинаги.
Момъкът учудено се вгледа в него. Зелените очи на стареца бяха сега тъжни. За какво се е замислил той? Прилича на скандинавец, на русин-богатир със сърце на поет. . .
Момъкът протегна за сбогом ръка. Старикът я раздруса юнашки и се провикна:
– На добър час и успех в службата! – После се обърна от прага към всички и повтори: – На добър час!
Коларят замахна с камшика и конете полетяха по шосето.
Момъкът погледна назад. Ханчето се губеше самотно сред полето. Старецът още стоеше на прага. . . И младият пътник размаха шапката си.
Насреща се зададе керван от каруци, натоварени с морска сол. Пътят навлезе в лозя, натежали от тъмночервени и кехлибарени гроздове. След един час файтонът се спусна по стръмнина. Коларят едва задържаше конете. Пред очите на младия пътник се откри прекрасна гледка. Дълбоко в морето се врязваше тесен полуостров. Червенееха се покриви. Между тях зеленееха дървета. Високо към небето се издигаше стрелата на минарето. Две стройни църковни кули превръщаха градеца в средновековен замък, изплувал из морския простор като старинна приказка. От дясната страна на пътя се простираше тихият залив, огрян от залязващото слънце. Отляво се редяха солниците. Във водата на техните квадрати се отразяваше розовото вечерно небе. Купища сол, подобни на палатки, се белееха между тях.
Момъкът се взираше на север към Емине. Та това ли синьо, спокойно море, ширнало се зад солниците, наричаха „лудо“?
Но в следния миг друго привлече погледа му. От двете страни на пътя като древни великани размахваха крилете си няколко ветрени мелници. Стори му се, че това е поздрав за него. И за пръв път, откакто бе напуснал родния си град, по устните му пробяга усмивка.
Файтонът наближаваше градеца. Момъкът се обърна назад. В облак от златен прах, натежал над пътя, се точеше върволица от каруци. Лозарите се прибираха дома. Слънцето беше спряло над хоризонта, сякаш и то се наслаждаваше на тоя час, с който завършваше трудовият ден. Всичко гореше в огнено сияние. Дори купищата сол и изкърпените платна на мелниците изглеждаха розови.
Колата затрополи по градския калдъръм и спря пред една жълта двуетажна сграда. Над широко отворените порти се четеше надпис: „Хан Черно море“.
След вечеря момъкът се запъти към телеграфопощенската станция. Началникът, трийсетгодишен русокос мъж, го посрещна сърдечно. Той приличаше повече на артист, отколкото на пощенски чиновник.
– А-а, новият телеграфист? Ех, малко ще ви е трудно отначало. Шепа българска интелигенция сме тук: двама лекари, учителите, банковите чиновници.
Когато момъкът излезе от пощата, газените фенери вече бяха запалени. Той продължи по главната улица. Мина край джамията, край дюкяни и къщи, стрехите на които на места се допираха. Изведнаж се спря поразен. Пред него се издигаше величествен старинен храм. Дворът беше ограден с висок зид и беше засенчен от акации. От двете страни на портата светеха фенери. Към храма водеха стъпала от бял мрамор. Над акациите, над съседните къщи, високо в звездното небе, се извишаваха две стройни кули като ръце, устремени към безкрая. . .
– Храм на богинята на любовта – помисли момъкът. – Той не навява християнско смирение, а говори за красотата на живота, който трябва и може да се живее тук долу на земята.
Звуци на полка долетяха до слуха му и той продължи нагоре по пътя. Излезе пред ярко осветлено казино. Под навеса, около масите, покрити с бели покривки, седяха мъже и жени. Лъкът на цигуларя бягаше светкавично по струните, догонван от мандолините и китарите на румънските свирачи. Звуците на полката се носеха като безгрижно ято птици и се разтапяха над морето в звездната нощ. Лъхна го силен парфюм. Момъкът се обърна: приближаваше се хубава жена, придружена от млад мъж. Жената придържаше с дясната си ръка полата на дългата си копринена рокля, под чийто ръб се подаваше краят на облак от белоснежни дантели. На главата й върху черните буйни коси, завити на кок, с една игла бе прикрепена шапка, прилична на кошничка с цветя.
Жената усети тежкия, почти осезаем поглед и се обърна. Тя видя висок, леко приведен момък, скромно облечен. Но какъв огън пламтеше в черните му очи! В една стотна от секундата погледът й се кръстоса с неговия, задържа се. Тя забави крачките си и като се усмихна, каза на гръцки:
– Пос ми глепи! Та ме фай!**
Познат глас го стресна:
– А-а, тука ли сте? Хайде да влезем. Там е нашата компания.
Беше началникът на пощата. Той сочеше към една дълга маса, заобиколена от млади хора.
– Уморен съм – смутено отвърна момъкът и тръгна надолу по булеварда.
Мисълта му неволно се върна към хубавата жена. Та тя беше истинска морска сирена! Как ли се казва? Корина, Калиопа, Клеопатра, Касандра, Корнелия. . . Да, да . . . Калиопа. Музика на името, музика на очите.
Той се спря край един зид, оградил дълго едноетажно здание с високи сводести прозорци. После слезе по пътеката и седна на бялата скала, надвиснала над самото море. Вълните едва чуто шумяха. В дъното на залива горяха лампите на големия пристанищен град. На изток от странджанския бряг в равни промеждутъци светваше и угасваше фарът, като хвърляше сноп лъчи върху тъмните води. Музиката от казиното достигаше тук на бавни, уморени вълни. Танцовата мелодия идеше сякаш от някакъв далечен, чужд нему свят. И пак го обхвана познатото чувство на тъга и самотност. . . Колко бе искал още да учи! Напразно майка му молеше бащата. Той отсече:
– Време е да работи!
И той работеше. Тракаше на телеграфния апарат. Но в минутите между работата вадеше бележника си и редеше в треска първите си стихове.
– Ще чета, ще се уча сам – бе решил той.
И дървеното му куфарче тежеше от книги. . .
Момъкът се вслуша в шепота на морето. И му се стори, че огромната морска гръд въздиша заедно с него. В света имаше толкова много страдания! . .
Пред очите му се мярна скорошна картина. Селска кръчма. Изгнаници-арменци седят около масата, пият и пеят. Но каква песен! Не песен, а плач и зов за борба, за разплата, за мъст! О, ще ли да забрави оня стар арменец, който, сложил глава върху масата, плачеше с горчивите сълзи на прокуденика . . .
Ето, там свирят полка. Млади хора безгрижно се забавляват. А неговото сърце го боли с болката на всички нещастни. Неволно ръката му се протегна към малкия бележник в джоба на палтото. Той го сложи на коляното си и започна да пише. Обхвана го познатото вълнение, което прониза цялото му същество: любов към страдалците, желание да подаде ръка на тия, които напразно търсят помощ в безизходния мрак на живота. А в това море спяха хиляди корабокрушенци, смели мореплаватели, от далечни столетия до наши дни. Очите на всички тях са били обърнати към родния край в последния миг на догарящото съзнание.
Той пишеше думи, които морето му нашепваше, думи на мъка и протест.
Открехна се вратата на близък балкон. И в осветления правоъгълник се появи силует на момиче. То запя тихо, за себе си. Момъкът не разбираше думите, но гласът бе сладък и нареждаше думи на копнеж и любов. Момичето пееше подпряно на балконската ограда. Момъкът в сянката на зида слушаше песента на непознатия му език. Струваше му се, че е попаднал в някакъв екзотичен остров, изхвърлен като Робинзон от бурите на живота. И съвсем тихо, за себе си прошепна:
– Мой Робинзоне, мой бедни Робинзоне!
Песента се лееше, страстна и волна като полет на птица, дълго задържана в клетка, размахала най-сетне криле. Момъкът слушаше, притиснал до гърди бележника с недописания стих.
– Елфира! – чу се отвътре заповеднически глас.
Песента замлъкна. Бялото видение изчезна от дървения балкон. Остана да зее само разтворената врата.
– Елфира! – повтори като ехо момъкът.
И пред очите му се появи пак образът на тая, която бе срещнал при казиното и бе нарекъл в мислите си Калиопа.
– Елфира! Калиопа! – Каква музика на имената, съчетана с музиката на очите, с музиката на гласа.
Той се огледа. Прозорците на къщите бяха вече тъмни. Не се чуваше свирене от казиното. Колко време бе седял тук? . . На хоризонта изплуваха светлините на кораб. Отде идеше той и къде отиваше? Населяваха го временно непознати нему същества, всяко със своя собствена съдба, със свои радости и скърби. И може би някой самотник като него се взираше сега с копнеж към брега.
Дълго следеше той светлините на кораба. И в съзнанието му изплува всичко, което бе видял в този следобед: ханчето с бодрия му стопанин, солниците, ветрените мелници, морското казино, величествения храм. . . В тъмнината загадъчно се усмихваха очите на Калиопа, докато песента на Елфира зовеше за радост и щастие. Корабът изчезна, потъна в безкрая, сякаш никога не е бил. Морският простор остана празен, необятен.
Момъкът разкърши снага и с бавни крачки се запъти към хана. Самотните му стъпки отекваха по калдъръма на тясната улица. Градецът заспиваше под тихия плисък на вълните.
Беше 3 септември 1899 година.
Поморие, август 1963 г.
ВЕСЕЛА СТРАШИМИРОВА

Д-р Кристалин Каприев