На плаж „Перла” в Приморско започна второто издание на ултра крос триатлона „Лъвско сърце”.
В него участват 145 състезатели, които за максимум 13 часа контролно време ще трябва да покорят трасе от 140 км с три етапа – плуване, бягане и колоездене. Участниците са от България, Русия, Франция, Дания и Унгария.
На пресконференция в навечерието на състезанието кметът на Приморско д-р Димитър Германов сподели, че е чест за Общината да откликне на това уникално състезание – единствено по рода си в България и да го подкрепи. „Усещайки емоцията на инициаторите, разбрах, че има смисъл от провеждането на такова събитие. Това е нещо истинско. То е проверка на човешкия дух и физически възможности, съчетано с история и природа”, каза той.
Инициаторът и координатор на проекта Филип Шавов благодари на Община Приморско за доверието и подкрепата, както при организацията, така и финансово.
В 7 ч тази сутрин на плаж „Перла“, където е базовият лагер лично кметът д–р Димитър Германов даде старт на състезанието. В тази точка започва и завършва всеки от трите етапа на надпреварата.
По цялото трасе са разположени планински спасители, организирани от ветеранът в тази дейност Красимир Стоянов. В организацията и безпроблемното провеждане на състезанието са се включили и 50 доброволци.
Във второто издание на „Лъвско сърце” участват и победителите от предходната година. За сравнение, в първия триатлон участниците са били 44, 6 от тях жени. В „Лъвско сърце”`2017 те са 21.
Призьорката при жените Кристина Козарева сподели, че не се занимава професионално със спорт, но участва в това приключение с много желание и хъс. За нея най-голямото предизвикателство е плуването, но се надява тази година да е по-добра и в тази дисциплина.
Новост в състезанието тази година е включването на щафетна дисциплина. В нея за победа ще се бори отбор от Приморско: плувецът Станимир Борисов, колоездачът Станислав Савов и бегачката Радка Василева, която ще финишира след пробег от 21 км. Сборът от времената на тримата ще оформи крайното класиране на приморския отбор.
Над 900 изпълнители на български фолклор ще се изявят в третото издание на Националните фолклорни празници „Приморска перла”
Третото издание на Националните фолклорни празници „Приморска перла” събра 980 майстори на българското народно изкуство. На сцената на амфитеатъра в морския град в три независими конкурса ще се изявяват певци, инструменталисти и танцьори, обединени от обичта към фолклорното богатство на България и амбицията да го съхраняват и разпространяват.
„За община Приморско е привилегия да бъде част от възраждането на българското народно творчество”, заяви кметът д-р Димитър Германов, патрон на четиридневния фестивал. Първоначалният скептицизъм от успеха на начинанието, подето от „бащата” на „Приморска перла” Стойко Стойков бързо е отстъпил пред увереността, че да я подкрепи е най-правилното решение, призна той. Д-р Германов изрази убедеността си, че фестивалът ще се наложи като емблема на Приморско и заяви подкрепата на общината за утвърждаване на града като столица на българския фолклор.
Основателят и директор на „Приморска перла” Стойко Стойков от своя страна благодари на Общината за оказаното му доверие и помощ при осъществяване на инициативата. „Този фестивал ще допринесе изключително много за културния живот, защото фолклорът събира най-чистите изпълнители – тези, които са пели песните на нашите баби и тези деца, които в момента танцуват по сцените в цяла България. Изключително съм горд, че сме се събрали хора можещи и обичащи българския фолклор”, заяви той.
В знак на признание за заслугите му в утвърждаването на „Приморска перла” като културен феномен Димитър Христов – композитор, диригент на ОНМ на БНР връчи специален приз на кмета Германов.
„От конкурс за виртуози, както е първоначалния замисъл, се стигна до събитие, което може да се нарече „фолклорна Аполония”. Най-добрите народни изпълнители от цяла България са тук, каймака на фолклора е тук, а това означава, че сме направили всичко, както трябва”, сподели маестро Христов и благодари за перфектната организация на фестивала, който се откроява сред над 400 подобни форуми, включени в календара на Министерството на културата.
Плакет, музикален часовник и ключ получи Ефи Стефанова, възпитаник на Музикалното училище във Варна, която бе представена като лицето на „Приморска перла”. Тя и ансамбъл „Приморско“ с ръководител Христо Йорданов дадоха начало на празниците на българското народно творчество, които ще продължат до септември.
Участниците в различните конкурси – 90 индивидуални изпълнители и 65 танцови и вокални формации ще се изявяват в няколко категории – народни песни, музиканти на народни инструменти / гайда, гъдулка, кавал и тамбура/, народни оркестри / битови и смесени/ и фолклорни танци.
Те ще бъдат класирани от професионално жури по регламент и възрастова категория. Уменията им ще бъдат възнаградени с „Фолк Гран При”, „Лауреат” , парични премии, специални и поощрителни призове, плакети, медали и дипломи. Ще бъдат връчени и три срочни стипендии на талантливи индивидуални изпълнители.
Официалният старт на фестивала бе предшестван от откриване на фотоизложба „Перлите на Приморска перла“.
В отбора на актьорите българският голаджия ще взема много повече пари, отколкото във Фиорентина или Атлетико Мадрид биха му давали
Димитър Бербатов е новата звезда в индийския „Керала Бластърст“. Трансферът му е като филмов сценарий. С преминаването си в отбора, чиито собственици са актьори, певци и продуценти от Боливуд, Берба синх ще взема много повече пари, отколкото във Фиорентина или Атлетико Мадрид биха му давали. Дали пък шефовете на „боливудския“ тим не са го харесали повече за актьор?
Спортният журналист Георги Атанасов изтъкна в „Тази сутрин“ по бТВ, че основната причина за трансфера на Бербатов в индийския тим е финансовата. В това естествено никой не се съмнява.
Спряганата сума по договора на Бербатов е 1 млн. евро за 4-5 месеца първенство.
„На това ниво в Европа могат да бъдат получени пари само в ограничен кръг отбори, които са свръхбогатите английски клубове, „Байерн“ Мюнхен, „Барса“, „Реал“ Мадрид и ПСЖ – катарското бижу от пещерата на Аладин. Като махнем 10-15 свръхбогати клуба, после идва високата средна класа. Отбори от ранга на „Фиорентина“, „Атлетико“ Мадрид, „Борусия“ Дортмунд, „Лион“, „Наполи“, „Рома“, „Лацио“, не могат да си позволят 200 хил. евро заплата на месец“, обясни Атанасов.
„На почти 37 години къде да играе повече? Той постигна световния връх в „Манчестър Юнайтед“, игра в един от свръхбогатите клубове – „Тотнъм“, направи страхотна промоция в началото на кариерата си в Германия, представи се в „Монако“ на кралско ниво. Единствената по-спорна спирка в неговата почти 20-годишна кариера беше в ПАОК Солун. Всичко друго е изчислено с банкерска точност“, заяви футболният спец.
Вчера бившият съотборник на Бербатов в националния отбор Мартин Петров се пошегува, като каза че може да му води слона, ако футболистът на „Керала Бластърст“ му се обади. Дали ще играе наистина футбол или ще участва във филми като „Слонът, моят приятел“, времето ще покаже. Има обаче нещо символично е трансфера на Берба във футболния Боливуд. Вероятно с банкерска точност той е изчислил, че с тима на актьорите ще стане много по-богат, защото ще може да припечелва като звезда в индийските сапунки и любимец на българските баби, когато дойде време да се пенсионира като футболист.
Румен Леонидов представя новия роман на Неда Антонова за любовта и смъртта на Васил Левски
„Първия след Бога“ – новият роман на Неда Антонова, посветен на любовта и смъртта на Васил Левски, ще има своята бургаска премиера на 28 август, от 18 ч. в Дома на писателите. Почитателите на литературата в Бургас ще имат възможност да зададат своите въпроси и да чуят отговорите на авторката, която първа се осмели да заяви: „Левски не е убиец!“. С новата си творба писателката категорично се противопоставя на досегашното всеобщо мнение, че Левски наистина е извършил убийството, заради което е обесен като криминален престъпник, а не като лидер на национално-освободителна организация.
„Знаем, че Апостола е бил обвинен за смъртта на млад български ратай, но не знаем, че това става без никакви доказателства. Присъдата е издадена на основа на твърденията само на един свидетел, който не е достатъчен, дори според тогавашното Османско правораздаване. Чак след Освобождението, години след като Апостола е премахнат от политическата сцена, се появява негово писмо до Каравелов, в което, между другото, той си „признава“ този революционен грях”, припомня издателят на книгата Румен Леонидов.
Неда Антонова поставя под съмнение истинността на това писмо и доказва кой е имал полза от неочакваната му поява. Тя се пита кой има изгода да съчини този фалшификат, като посочва и недостоверните моменти в него. И още: каква е ролята на руската дипломация в лицето на граф Игнатиев в убийството на Левски и разбиването на непокорната му организация? Защо още в начало на процеса великият везир е поискал Левски да бъде непременно обесен?
Това са само част от въпросите, чиито отговори дава новата книга на Неда Антонова. „Първият след Бога“ ще бъде представена от своя издател Румен Леонидов и в Созопол на 29 август, в рамките на програмата на Аполония 2017.
Румен Леонидов e виден български поет, публицист, преводач, журналист и издател. Носител е на множество награди, сред които званието „Рицар на книгата“, националната награда „Христо Г. Данов” и наградата на Словения за поезия „Кристалът на Вилиница”. Неговото издателство „Факел” дава живот на четири от книгите на Неда Антонова: „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица”, „Царица Елеонора Българска”, „Неговата любима” и „Първия след Бога”.
Неда Антонова е автор на множество книги, сред които стихосбирката „Повторими неща“, тетралогията исторически романи „Памет“ , трилогията за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, романите „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, трилогията „Вино“, на повестта „Ирма, жената на бог Марс“. Нейните пиеси „И слезе Господ на земята“, „Гълъб за сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ и „Асен, убиецът на Иванко“ са поставяни на българска сцена. Тя е единствената жена – носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.
Комлекс породен от безпаричие държи много от българите в чужбина далеч от родината
Годините минават, но на много от българите в чужбина банковите сметки са все тъй празни. Общоприетото мислене, че парите в чубина растат под дърветата и трябва само да се протегнеш и да си вземеш, естествено това е тотален мит, поредната лъжа която витае на 42 паралел вече години.
Няколко милиона българи са зад граница, някой казват два, а други източници твърдят, че са далеч повече – близо 3.5 милиона…. В действителност бройката няма толкова значение, от много по-голямо значение е колко от българите зад границанамериха това заради, което дойдоха.
Трябва да признаем, че над 90% от българите в чужбина са дошли с една единствена цел и тя е пари. Същото е било и в Клондайк, където хора от цял свят са се стичали, но вместо злато са намирали смъртта си и в крайна сметка колко от тях са забогатели?
Много малко хора са отишли в чужбина, защото са фенове на местната култура и обичаи. Малко или повече всеки един е дошъл за да забогатее. За огромно разочарование богатият запад, за който много от нашенците изоставиха родните си домове е един мит. Просто защото се правят едни елементарни сметки, които винаги излизат криви, от рода:
“Аз получавам 500лв. в България, а в чужбина ще взимам 10 лири на час.”
Даже наскоро слушах една типична българска двойка, която разправяше че британците далеч не взимат 10 лири на час, а 20 лири на час, и тези мили хора се чудеха, защо българите се съгласяват да работят за някакви си 10 лири на час (22-23лв.). Всичките тези размисли ги слушах в автобуса от София до Созопол, а двойката, която седеше в близост до мен ме развеселяваше с шумните си разговори, докато се търкаха някакви лотарийни билети.
За съжаление реалността е съвсем друга. Минималното заплащане във Великобритания е 7.35 на час, и на тази ставка работят повечето от нашенците. Наемите са около 700-800 паунда за стая (стая, не апартамент), и като прибавим и разходите за път и храна, от мечтания живот и следа не остава. Може би не е толкова важно колко изкарваш, а колко ти остават и не на последено място как живееш (дали си в самостоятел апартамет или в къща с още 10 човека).
За една година средностатистическия българин едва ли спестява повече от 1000-2000 лири, но тези спестени пари ги няма защото те изчезват в момента, в който българите решават да посетят роднините си и евентуално да направят едно моренце или планина. Така, че в графа разходи можете спокойно да поставите и пътуване до Родината, помощ на родителите и приятелите.
И така годините се нижат, вадят се едни пари за да се дадат на други места, а спестовните сметки остават празни, и като погледнеш назад минали са 10 години, не си спрял да бачкаш, а сметките са ти празни.
Мислиш да се върнеш, но в България ще ти се смеят, толкова години и да нямаш нищо. Разбира се има и изключения има българи, които работят за по 5000-6000 лири на месец, познавам и българи който станаха милионери, но колко са те?
Статистически са може би по-малко от българите, които са станали милионери за същото време в България. Все пак България е разграден двор и за хора, които не обичат да спазват законите лесно стават милионери, докато българите който са постигнали същото в чужбина са го направили с много повече труд и с оригинални идеи.
В България идеите са ясни, ако имаш пари вземаш една стара сграда с архитектурно и може би историческо значение и я буташ, построяваш голяма и модерна кооперация с апартаменти кутийки. Опитайте да направите същото в чужбина, опитайте да бутнете стара и красива сграда и да построите нещо друго – 100% мисията невъзможна.
И това е само един пример, как в България се работи и как с пари всичко може да си купиш, и съответно хора с подобно мислене си харесват страната, къде другаде ще могат да си правят каквото си поискат и да псуват на късмета си, че са се били родили тук. Като видите как в чужбина скъпите коли се карат от възрастни хора, а в България същите коли се карат от 25-30 годишни пичлигари ще разберете за какво говоря.
Докато за нормалния българин, който иска да прави парите си по честен начин си остава чужбината (изключвам честните хора, които са принудени да работят при тарикатите за жълти стотинки), но там реалността е съвсем друга и няма нищо общо с митовете, които се разправят в България, където всеки те оставя да черпиш все едно си му длъжен само, защото работиш навън.
Автор: Чуждоземец
снимка: Economy.bg
