Авер Архиви - Страница 44 от 50

Грета Аспарухова: Колкото повече даваш, толкова си по-щастлив

on: юли 21, 2017Видяна: 643 views

Надежда за България вече няма, прогресивно се превръщаме в гето, казва дамата, която написа отворено писмо до премиера и министъра на туризма

Интервю на Димитър Мишев с Грета Аспарухова за в. „Компас“

-За хората с увреждания няма нито един достъпен плаж по Българското Черноморие. Това споделихте в отвореното си писмо до премиера и министъра на туризма. Някой свърза ли се с вас, за да ви обещае достъпност до морето?

-Не.

-Какво бихте променили, ако бяхте на тяхно място?

-На управляващите ли?! Няма как да съм на тяхно място. Политиката е мръсна работа и в България само хора, които могат да правят компромиси със съвестта си, са политици! А в управлението досега никой случаен не е влязъл!

-В интервю за Канал 0 споделихте, че се съмнявате в това тези, от които зависи хората с инвалидни колички да имат достъп до плажа, да променят нещо, но сте написали отвореното писмо, за да се осъзнае фактът, че и хората с увреждания имат нужда да видят морето. Голяма част от тях са затворници в собствения си дом. Вие сте изключение, карате автомобил и се справяте почти с всичко сама. Какво ви дава сили, за да продължавате борбата за достоен живот в страна, която повечето хора искат да напуснат?

– Не знам, не мога да кажа, за мен това е ежедневие, нормално, както е вашето! Характерът ми е такъв! Исках да мога да се справям сама и да не съм бреме за семейството си, и когато казваш „ще опитам” вместо „не мога”, нещата се получават. Иначе това, което ме държи в България, са близките ми и това, че вече нямам сили за ново начало на друго място!

-Споделяте в отвореното писмо, че дискриминацията спрямо вас с всяка година става все по-голяма и все по-брутална, вместо да намалява според разпоредбите на ЕС за интеграцията на хора с увреждания. Никъде никой не споменава дори за подобен ангажимент. Обмисляли ли сте да сезирате Комисията за защита от дискриминация или дори да съдите държавата?

-Комисията съм я сезирала, но този орган е невалиден, от него нищо не зависи, вадят някакви констатации и до там остават нещата, същото е с Български хелзинкски комитет… Съденето на държавата е доста сложен процес, отнемащ много нерви. Към момента не мога да се подложа на това.

-Мистиците казват, че съдбата е като черга, която сами тъчем. Вие обичате Бургас и морето, но заради нелеп инцидент възможността да стигнете сама до плажа сега зависи от волята на концесионера и на политиците, които нямат и идея какво значи достъпност. Вярвате ли, че изпитанията ни се изпращат, за да станем по-силни и чисти?

-Това, което ни прави по–силни и чисти е въпреки трудностите да останем човеци, да изберем да бъдем добри, защото ако предпочетем лошотията и омразата, никога няма да намерим път към щастието!

-Има ли надежда отново да проходите?

-Надежда винаги има, особено във време на постоянно развиваща се медицина и технологии!

-А надежда за това България да стана по-добро място за живот?

-Надежда за България няма, ние прогресивно се превръщаме в гето и това става с любезното съдействие на народа, който очевидно е съгласен с това!

-Какво би казала Грета за себе си? За какво мечтаете? Какво искате да промените?

-За себе си нямам какво да кажа. Вече съм на възраст, в която не мечтая, имам планове и се надявам да ги осъществя. Желая да променя възприятието на обикновения човек към човека със специфични нужди или ограничени възможности. Желая хората да възприемат различните от тях така, както моите приятели възприемат мен. Приятелите ми никога не са се държали с мен по различен начин или с различно отношение. Те ме уважават и разчитат на мен, както и аз на тях. Не мислете, че ако един човек е с увреждане, то той/тя са безполезни, нямате и идея колко много възможности се крият под вашето възприятие за неспособността на човека отсреща!

-Упреквате управляващите, че се сещат за хората с увреждания само когато искат да си направят ПР на техен гръб. „През останалото време сме невидими и „невалидни“ – по институциите все още ни наричат „инвалиди“, споделяте в отвореното писмо. За това обаче вината е не само на управляващите, а най-вече на хората, което сякаш са зомбирани и приемат равнодушно това, което се случва. За да станат управляващите по-отговорни, трябва някой да ги принуди, но няма ги Левски и Ботев, няма ги будителите. Вие сте силна и борбена. Какво бихте казали на хората?

-Обществото ни има един огромен проблем и това е липсата на емпатия или иначе казано ”Твоят проблем не е мой проблем, но след време се оказваш в същата ситуация и роптаеш защо никой не ти съдейства, всеки свива рамене и не си спомняш, че ти си го правил и пак го правиш, когато се отнася до друг човек… Хората все повтарят „Кой ми е помогнал на мен, че да помагам на другите”. Единственото, което мога да кажа е, че когато човек започне да подава ръка и да не търси аплодисменти или така модерните „евала”, ”респект” или „ама ти какво ще ми дадеш ако…“, когато помагаш ей така, защото можеш или защото си наблизо, без да търсиш овации или благодарност, това храни душата, дава й сили, прави я богата. Тогава ще разбереш, че колкото повече даваш, толкова си по-щастлив. Колкото повече емпатия имаш към хората към животните, към страдащите, толкова по-богата е душата ти и ще разбереш какво е да си щастлив. Щастието идва от даването, от удоволствието да видиш, че си накарал едни очи да заблестят, че си дал надежда…

Управляващите ще станат отговорни, когато ние сме такива, т.е. те са там, защото са избрани от нас и само ние можем да ги принудим да работят, народът трябва да знае, че той е властта, не материал или куха лейка. Ако работодателят е оставил работниците сами да си организират работния процес и без значение от изпълнението им дава всеки месец заплата и бонуси, а по-пробивните си въртят техни далавери и никой никога не търси отговори за това защо нещата не вървят добре, то тази фирма ще фалира безвъзвратно. Докато се дават заплати за невършене на работа, никой няма да напусне. В момента, в който всичко се срине, работниците ще си намерят хубави места, а работодателят ще си остане с фалиралата фирма сам и безпомощен. Та образно казано, такава е ситуацията и в държавата и тук народът е РАБОТОДАТЕЛЯТ!

-Какво бихте пожелали на нашите читатели?

-Да бъдат здрави и да дават винаги, когато могат!

„Канарчетата“ с нов триумф в Бургас, разгромиха Бейтар

on: юли 20, 2017Видяна: 264 views

След седмица на стадион „Лазур“ пловдивският тим ще посрещне португалския Маритимо

Пловдивските „канарчета“ отстраниха Бейтар (Йерусалим) във втория кръг на Лига Европа, след като победиха с 4:0. Двубоят се игра на стадион „Лазур“ в Бургас.

Футболистите на „Ботев“ доказаха на футболните спецове, които предвиждаха лесна победа за израелския тим, че не бива да бъдат подценявани. Още в десетата минута Пламен Димов опъна мрежата зад Клайман след центриране от ъглов удар, а в 32-ата минута Фернандо Виана уби интригата, след като удвои резултата.

Две минути след началото на второто полувреме Балтанов отбеляза нов гол. Бившият футболист на Левски прати коженото кълбо във вратата на Бейтар, след като Неделев нацели гредата от пряк-свободен удар.

Резервата Фелипе Бризола бе безпощаден към тима от Йерусалим. В самия край на срещата той опъна мрежата зад Клайман за четвърти път.

След седмица на стадион „Лазур“ пловдивският тим ще посрещне португалския Маритимо. Българският отбор отново е сочен за аутсайдер, но феновете се надяват полетът на „канарчетата“ към групите на Лига Европа да продължи.

„Орлите“ разгромиха Жалгирис, „летят“ към групите на Шампионската лига

on: юли 19, 2017Видяна: 198 views

След като изоставаха с 0:1 до 41 минута, момчетата на Динко Дерменджиев съумяха да обърнат резултата

Шампионът на България Лудогорец разгроми литовския Жалгирис с 4:1 в инфарктен двубой. До 41 минута тимът от Разград изоставаше с 0:1. С оглед пасива от мача в Литва, родните запалянковци почти се бяха простили с мечтата да има български отбор в Шампионската лига. „Орлите“ обаче върнаха интригата с гол на Натанаел, а десетина минути след началото на второто полувреме Вандерсон направи резултата 2:1. Секунди след това Кешеру попари надеждите на гостите, че могат да продължат напред в най-комерсиалния турнир на Европа. В 74-та минута румънецът оформи крайния резултат – 4:1.

Последното препятствие пред българския първенец за влизане в групите е коравия тим на Апоел Беер-Шева. За да са в лигата на богатите, шампионите от Разград ще трябва да вдигнат доста нивото. Джонатан Кафу, за който Лацио е готов да даде 7 млн. евро, не е в добра форма. Под всякаква критика е и защитата на разградския гранд.

Макар Жалгирис да не е мерило за класа, победата с 4:1 все пак вдъхва надежда, че „орлетата“ ще съумеят да се преборят за място в Шампионската лига.

Потомка на Левски показа кичурче от косите му

on: юли 16, 2017Видяна: 271 views

Христина Богданова разказа истории за последните дни от живота на Апостола, а писател разкри, че върху гроба му паркират автомобили и общината печели по левче от това

Пра-праплеменницата на Апостола на свободата Васил Левски – Христина Богданова показа безценна реликва – кичур от косите му. Очите й са сини като на Апостола и говори с огромно вълнение за него.

„Имам късмета във вените ми да тече кръвта на Васил Левски. Аз съм една от 28-те живи негови родственици“, споделя Христина пред камерата на Нова телевизия. „Дядо ми Андрей вадеше неговия кичур от косата на Левски и ми даваше да го пипам, а аз не смеех. Бях вече в гимназията, когато се осмелих да се докосна до него“, добавя тя.

„През 1864 г. на Великден Васил Левски обявява символичния си отказ от своята монашеска дейност, отдава се напълно на каузата – борбата за освобождение на България. След службата той отива при майка си, дава й косите и казва „Мале, оставам ти ги, да ги прибереш в сандъка си. Един ден, когато чуеш, че вече ме няма, че съм загинал и гробът ми не бъде намерен, ги извади да ги опееш и да ги погребеш вместо мен“, разказва Богданова в „Комбина“.

„Когато в Карлово пристига новината, че Левски е заловен, никой не смее да каже на баба Гина. Минават няколко дни преди тя да разбере. Когато научава, набира цветя и отива в дома на дъщеря си Яна, извиква внучетата си и казва „Елате, деца, да ви накича! Днес е голям празник“. Когато остават насаме с дъщеря си, двете се разплакват“, добавя пра-праплеменницата на Левски.

На гости на пра-прабаба й Яна тогава е била нейна приятелка. Те са покрусени, а в същото време се питат могат ли да направят нещо, за да помогнат.

„Тогава гостенката предлага да отидат в съседното село при жена, която прави магии. Отиват при нея и тя им казва да въртят три дни чекръка наобратно и да не прекъсват. Нарежда им да повтарят „Васил тук, та тук! Турци да немеят, турци да слепеят“. Те го правят, но гайтанът се е късал и те са спирали, за да го вържат и да продължат. Когато Левски е обесен, те си казват, че гайтанът се е късал и затова не е хванала магията“, разказва потомката на Апостола.

„Никой не смее да каже нищо на баба Гина и когато Левски е обесен. Тя вече е загубила своя мъж, най-малката си дъщеря, сина си Христо, а за Петър не знае къде е. Отива в църквата и пита свещеника. Той споделя, че не може да излъже в Божия храм. Казва й, че синът й е обесен още на 6 февруари. Баба Гина не проронва и дума. Прибира се в дома си и вади косите, които пази 9 години. Връща се в църквата и моли свещеника да ги опее, но сърце не й дава да ги погребе. Пази ги до смъртта си“, добавя Христина Богданова.

Писателят Николай Иванов, който е посветил последните 30 години на ровене в архивите и търсене на истината за гроба на Апостола, пък показа мястото, където Левски е бил погребан.

Сега там има паркинг. Той е до Министерството на земеделието. Това място е срамът на България, добавя Иванов.

„Върху гроба на Левски паркират автомобили. Дотам я докарахме общината да печели по един лев на паркомясто за кола от светинята на България“, коментира писателят.

Иванов стига до това място като изследва документи и свидетелски разкази. 65 години след обесването на Апостола възрастен полковник разказва пред вестник „Утро“ как когато е бил ученик, учителят им ги завежда на траурната процесия на Левски. Била е само от няколко човека. Момчето вижда как тялото на Апостола било закарано до единствените тогава гробища в София.

„Това е единственият разказ на очевидец в 1 лице, ед. ч. След погребението измират старите свещеници, които са прекадявали гроба, а другите свидетели не помнят точното място. Там започва да се строи Офицерският квартал. Изграждат се домове и никой няма интерес да се намери гробът на Левски“, разказва Николай Иванов.

„Документите показват, че през 1937 г. на мястото започват ремонтни дейности и в продължение на два дни група трудоваци откриват гроба. Те копаят канал. Костите на Левски са сложени в чувал заедно с други, намерени наоколо. Те са на хора, обесени по време на Априлското въстание. Предадени са на 27 юли на Института по анатомия. Стоят 4 години и половина в мазето на ул. „Дунав“ 2. Не са ги изследвали, защото не им е било платено. Написали са писмо, че уж е паднала бомба и са затрити. Смятам, че са ги захвърлили, не са проявили нужната отговорност“, коментира писателят.

„От държавата искаме да ни разреши да направим разкопки, за да видим останали ли са дребни костици. Тук трябва да поставим паметник на Левски, защото скверним гроба на най-великия българин“, добавя Иванов.

„Когато заптиетата са водели Апостола в София заедно с двамата му съратници, арестувани с него, той е казал, че ако го обесят тук, поне гробът му ще се знае, а ако отиде на заточение, костите му ще изгният там. Ние не изпълняваме последната воля на Левски. Трагедията на нашата нация е много голяма“, каза още писателят.

„Ние носим Апостола в сърцата си. Какъв по-голям гроб от това!?“, пита неговата родственица.

„Предателството е част от човешкия нрав. Не е запазена марка на българите“, коментира тя.

„Костите му не са намерени. От една страна е тъжно, че не можем да опазим подобни реликви, но от друга – това перманентно самобичуване не носи добро на никого. Левски е вярвал много в българите. Имал е огромна вяра в хората, че могат да надскочат себе си в името на нещо по-добро. Той е искал да осъзнаем, че силата е в нас самите. Трябва да повярваш в това. Апостолът е говорил за това, че революцията не може да се случи отвън. Няма кой да реши проблемите ни. Ако желаем да живеем по-добре, е хубаво да помислим за това. Ние си имаме ресурсите. Трябва да повярваме и да започнем да ги използваме“, добавя Христина Богданова.