Изпитвам съжаление към жените, които са имали нещо общо с тоя!

„Не виждам никаква насоченост срещу никого в тази посока. Някой се припозна, че това едва ли не е срещу него, и почна да подхвърля: „ама Цветелина Бориславова“. Проверявайте всички. Аз не съм монах, през живота ми съм имал жени. Само вие, предполагам, сте с по един, докато аз не съм светец в това отношение. Трябва ли всяка жена, която е минала през моя живот, след това да я веят като байрак и да обясняват, че трябва да я проверяват. Аз даже се притеснявам за някои свои съученички, защото се знае, че тогава сме били близки. Не ги знам и къде са сега, но почвам да се притеснявам. Ако почнем да вървим кой с кого е бил и да му проверяваме живота в момента, звучи… Това не работи добре.“

Така Бойко Борисов оправда днес пред медиите желанието на Корнелия Нинова да бъдат проверени сделките при Борисов (премиер) с ЕРП-тата, „Булгартабак“, как Цветелина Бориславова е придобила банка, к.к. „Пампорово“, раздадените общински имоти на София при Борисов кмет…

„Лъжи, демагогия и народнящина се леят от устата на премиера и никакъв отговор на въросите, които опозицията ясно изрече – кои са депутатите наркотрафиканти, как се казват търговците на затворнически гласове, защо депутатите са безделници? Обаче научихме, че е сексмашина и се тревожи за реномето на съученичките си от Банкя! Шаячна посредствност и цървулска арогантност!
Изпитвам съжаление към жените, които са имали нещо общо с тоя! Изпитвам съжаление и към ония, които вярват, че опозицията е предизвикала скандала, за да измести общественото внимание от положителния (?!) доклад на бюрократите от ЕК. Ганьовщината вече се нарича Бойковщина“ – коментира журналистът Любомир Кольовски поредната дебилска изцепка на министър-председателят от ИПОН/СИК.

Колкото и да се срамуваме, за наше съжаление живеем в държавата на монаха, който не бил монах, а тиква!

Изборът между живот в свобода и живот в зандан вече е тук

В ръководството на ГЕРБ има много повече бивши членове на БКП, отколкото в ръководството на БСП. Затова действията на ГЕРБ са в много по-голяма степен предопределени от БКП манталитета, отколкото са тези на днешните социалисти.

Особено важно е сега, днес да разберем какво ни готви върхушката на ГЕРБ, тъй като вече не иде реч за смешни повторения на милиционер-социализма отпреди 1989 година. Днес става дума да намерим отговор на въпроса: Кога точно ГЕРБ планират да преобразуват своя режим в пълноценна диктатура?

Да видим исторически познатите БКП подходи към този въпрос. 

След края на войната режимите в Източна Европа известно време мимикрират като „народни демокрации”. Продължават да съществуват частната собственост, независимите медии, опозицията; функционират заварените към момента конституции. Когато обаче през 1947-1948 година се подписват мирните договори, сложили официален край на войната, във всичките тези страни комунистическите партии веднага налагат пряка своя диктатура. Собствеността е превзета, медиите – затапени, опозицията – арестувана; сменени са и конституциите.

По-късно, когато БКП (и нейните „сестрински” партии) просто искаха да запазят диктатурата си, действаха по друг начин. Задава се, да речем, някаква международна среща в София. Столицата се очаква да бъде наводнена от чужденци от „Запад”. Затова преди събитието градът е изчистен от всякакви нежелателни елементи. Кой е депортиран, кой е окошарен, кой е „профилактиран” със заплашителни „беседи” („Имаш деца, нали?”), кой – уволнен от работа. Целта е към момента на събитието „чужденците” да не видят или чуят никого, който не е съгласен с режима.

Предстои прословутото българско председателство на ЕС. Въпросът е: Кой от двата гореописани БКП подхода ще избере ГЕРБ за случая? Ще нанесе удара преди събитието, за да не остане никой, който да „изложи” правителството пред „чужденците”? Или ще изчака да мине председателството, пък тогава ще тръгне да ликвидира бизнеси, да мачка медии, да преследва и да затваря хора, да пита разни по-шумни елементи дали имат деца?

По всичко личи, че – може би поради липса на историческо знание – ГЕРБ избира подхода на „победилата БКП”, както се казваше навремето. Планира да нанесе ударите си, преди София да се наводни с „чужденци” (както БКП правеше след 1947 година), а не – след като данданията е минала, както БКП правеше преди 1947 година.

Това са виждали, това помнят и това правят. 

Управляващата сила е поставила например задача на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да смачка бизнеса на Иво Прокопиев, като му блокира сметките. Това автоматично вади от играта изданията на „Икономедия“ като „Дневник“, „Капитал“, „Капитал дейли“. С този удар режимът на ГЕРБ възпроизвежда две от действията, с които през 1947 година БКП превръща своя тогавашен режим в диктатура: ликвидира частни бизнеси и независими медии.

А щом днес могат да смачкат нечий бизнес и някакви медии, утре на ред ще са вашият бизнес и вашите медии, драги. Кое да ги спре? Ако не вярвате, че ще стигнат и до вас – питайте някой свой познат в Русия. Ще ви обяснят как се правят тези работи.

Противоконституционният опит от своя страна за промяна в Конституцията, така щото да бъдат „наказани” участниците в едновремешната приватизация, също има за цел нещо, едно време извършвано от БКП, даже три цели. И тези цели вече не са от репертоара след, а отпреди края на 40-те години.

Първата: конфискуване имуществото на „гадовете” (както в БКП навремето наричаха несъгласните със социализма им). Да се знае, че всяка собственост зависи от прищявката на властта. Ако реши да ти я вземе – ще ти я вземе.

Втората: изтриване на опозицията, в случая – дясната, от лицето на земята. Защото политическият наратив е следният: „Костовите гадове ограбиха държавата, после се скриха в разните там реформаторски партийки; да унищожим този техен последен пристан, ура, другари!” Може да организират и митинги на трудещите се, искащи смърт за този или онзи реформаторски лидер.

Третата цел: рязка смяна на идейния климат в обществото. Още отсега прозира новата пропагандна теза на ГЕРБ – че всичко, което не е под контрола на държавата, е лошо; доброто е онова, което е държавно. А тази теза, както се сещате, също преповтаря тезите на БКП в продължение на няколко поколения.

Веднъж стане ли доминираща, тази нова идеология ще стане основата за масови заграбвания на чужда (частна) собственост в името на „държавата”. А всъщност – в името и в полза на знаем кого. Както беше едно време вицът: „Всичко за човека, всичко за благото на човека! Даже му знаем името на този човек!”

Дотук с шегите и закачките. В близките седмици всичко отново ще трябва да се решава от началото: Демокрация или диктатура? Пазарна икономика или държавен диктат? Управление на закона или управление на партийната воля? Свобода на словото или бой заради свободното говорене в мазетата на РПУ-тата?

Дойде. Отдавна приближава. Сега е тук – изборът между живот в свобода и живот в зандан. Никой освен нас – всеки един поотделно и всички заедно – не може да направи този избор вместо нас. И най-малко могат да го направят нашите западни партньори, които – както обикновено – до последно няма да виждат какво става, за да не се тревожат.

Прави са в този смисъл от „Икономедия“ да пишат следното:

„Превзетата държава“ е тиранин за своите граждани. Без никакво преувеличение в България се заражда тирания и спирането на този процес ще изисква усилията на всички ни.

Важното е да се разбере: ако няма съпротива, всеки ще бъде удрян, един по един, докато съседите се крият на тъмно и треперят, да не би да са дошли за тях. Тъжното, разбира се, е, че не след дълго и за тях ще дойдат…

Georgi Borisov Georgiev

„МАЙНАТА ИМ НА ДОКЛАДИТЕ ВИ!
Нямам нужда слепи, дебелогъзи и стокиращи евробюрократи да ми казват по педерастки начин, че живея в кочина без реално правосъдие. Десет години българите сезираме Брюксел със стотици сигнали за зверска корупция и източване на евросредства, за нарушаване на човешките права и превръщането на управлението в диктатура И РЕАКЦИЯ НЯМА. Нямам нужда да ми казвате това, което ние ви казваме! Нямам нужда от статистика, а от действия. А вместо реални действия срещу управляващата ни мафия , Юнкер се целува и прегръща с Буда! И ако това ви е солидарността – МАЙНАТА И И НА НЕЯ! Докато в България хора плащат с живота си заради битката си с мафията и корупцията, еврочиновниците наливат милиарди в гушата на мафията ни и пишат доклади. МАЙНАТА ИМ И НА ФОНДОВЕТЕ ВИ! Те само направиха свинете ни още по дебели, мафията ни всемогъща, а народа чезне в мизерия със сто евро пенсии и двеста евро заплати, десет години след влизането ни в ЕС.
И какъв „мониторинг“ правите, дами и господа бюрократи от Брюксел? Къде в доклада ви има и една дума за ЦУМгейт? За НДКгейт? За СТОКИРАНЕ гейт? За ДАИгейт? За ОГРАДАгейт? За БОКОВА-МИТРЕВгейт? За мракобесните промени в НПК? Какво мониторинговате? Куфарчетата, които Буда ви носи в ЕНП ли? А вашите данъкоплатци занят ли, че милиардите им отиват в джобовете на Пеевски и Буда, в джобовете на корумпирани боклуци и престъпници? Е, ще се погрижим да разберат.
И на българите имам да кажа няколко думи. Живеем в мутренска диктатура, управлява ни мафия, На власт са най-долните престъпници, които историят ни познава, които са способни да унищожат народ и държава само за да си осигурят личното богатеене и безнаказаност. И с това зло не може да се пребори някой друг, освен ние самите. Няма кой друг вместо нас да се бори за свободата ни. И няма кой друг да потърси отговорност на свинете за извършените престъпления срещу народа и държавата ни. Тази битка ще е жестока, защото мафията ще брани властта си докрай с цената на всичко! Тази битка ще се води на площадите защото нищо друго не дава резултати. Тази битка ще е между гражданите и мафията и ченгетата! Битка за живота ни, за свободата ни, за родината ни. За справедливост и възмездие.
БОЕЦ водим тази битка.“
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

„Защо ГЕРБ спечелиха изборите?“ – този филм сме го гледали още при другаря Сталин

Борисов през няколко годишното си управление успя да създаде изключително стабилни местни, кметски, полицейски структури със зависимост от кметовете, полицейските началници, едрите търговци, от които зависят дребните търговци, техните служители и работници, стройна мрежа със зависими от горните структури чиновници, работници, цели семейства, които не гласувайки за ГЕРБ имаше голяма вероятност да останат без работа, средства за прехрана, без никакви доходи, службички, да не могат да си намерят работа на други места …
Това, ако не е купуване на гласове, а директно на човешки съдби и души, здраве му кажи!
За какво му е на Борисов и бандата му да купуват изборни гласове?
Те са купили душите на хората, както дявола купува души с договор и кръв!

ГЕРБ насади страх у всички местни структури от най-ниско до най-високо ниво.
Тук не става дума само за държавните чиновници, треперещи за топлото си и скъпо платено местенце, не става дума за болници, директори и ръководители на болници, за директори на училища, институции, научни работници намърдали се с протекцията на ГЕРБ на тези места, служители в министерства, банки дори!
Кой е луд да си рита хляба?
Никой, разбира се.
И вие да сте, в голямата си част, ще треперите за мястото си! Да не говорим за работници по обществени строежи, магистрали, метро, обществен транспорт.
Всички са навързани като свински черва и няма мърдане!
Този филм сме го гледали преди във времето още при другаря Сталин!

Цветанов бил недоволен и от това, че в тв интервюто си Радев не посочил лидерската (?!) ни роля на Балканите. Това силно ме развесели. Ние – лидери? Ние сме най-бедната държава не само в ЕС, ами и на Балканите. Може ли крадлив просяк да бъде лидер? Че и на всичкото отгоре затънал до шия в заеми? Др. Цветанов не си дава сметка, че физкултурния подход към политическите и икономическите проблеми не дава добри плодове Др. Цветанов да вземе да надзърне в интернет и да види какви са заплатите и пенсиите в останалите балкански държави. Ако не успее да проумее прочетеното, да се разходи до Белград, Букурещ, че дори и в Прищина или Тирана и тогава да дитирамби венцехваления за своя главатар. На фалшивата мантра за европредседателството няма да се спирам.

Полк. инж. Кирил Стаменов

На 23 октомври Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2018 година и бюджетната рамка за следващите 3 години до 2020 г. След неговото публикуване основният дебат се завъртя около параметрите на бюджета и най-вече по отношение на неговата разходна част. Както вече беше многократно коментирано, огромната част от разходите се насочват към сериозно повишаване на социалните плащания и към увеличение на заплатите в някои от основните сектори на икономиката, като образование, здравеопазване, отбрана, пениси и т.н. Основните параметри на Бюджет 2018 г. може да се видят в следващата таблица.

Таблица 1. Бюджет 2018 г. – основни показатели

Както се вижда от колона 3, планираните приходи за 2018 г. са с 3.4 млрд. лв. повече спрямо очакваните приходи за 2017 г., докато разходите са планирани с 4.6 млрд. лв. повече. Тази разлика формира дефицит от 1.1 млрд. лв. или 1% от БВП. Следва да се посочи, че планираните за тази година приходи ще бъдат по-малко в сравнение в заложените в бюджет 2017 г. поради по-малко усвоените плащания от ЕС. Поради тази причина се получава така, че приходите за 2018 г. нарастват с 9.6% спрямо очакваните за 2017 г., като част от тези приходи всъщност представляват наваксване на пропуснатото усвояване на европейско финансиране през тази година. Ако този трансфер на планирани средства не се вземе предвид при калкулациите, нарастването на приходите е с малко над 6%, което е в унисон с номиналното увеличение на БВП за следващата година.

Приходната част на бюджета е следствие от прогнозираните макроикономически допускания за 2018 г. Икономическата динамика през 2017 г. надхвърли значително очакванията от края на 2016 г., когато беше планиран бюджета за настоящата година. Тогава реалният ръст на БВП беше прогнозиран на 2.5%, докато в действителност той се очаква да е 4%. Безработицата се очакваше да бъде 7.3%, докато в действителност тя ще бъде 6.5%, а заетостта се очакваше да нарасне с 0.6%, докато тя ще се увеличи с 0.8%. И въпреки че средногодишната инфлация ще се окаже по-ниска от планираната за годината с около 0.4 процентни пункта или 1.1% вместо 1.5%, то номиналният размер на БВП за тази година се очаква да достигне 99.6 млрд. лв. вместо планираните 92.4 млрд. лв. Това прави разлика от над 7 млрд. лв. или едно много сериозно отклонение в прогнозите, което е трудно да бъде обяснена само с конюнктурни промени в бизнес средата или бизнес цикъла.

Когато се дискутират бюджетните приходи е интересно да се отговори на два съществени въпроса:

1. Добре ли са планирани тези приходи, съобразно направените макроикономически допускания и дали Министерството на финансите не ги е подценило, за да може да отчете “непланиран” бюджетен излишък в края на годината, което да изхарчи по свое усмотрение, както това ще стане през настоящата година.
2. Ръстът на приходите съпътстван ли е с подобряване на ефективността на събираемостта на данъчните постъпления или напротив, повишената икономическа активност всъщност влошава събираемостта на данъците и те нарастват с темп, неотговарящ на икономическия ръст

Относно правилното планиране на бюджетните приходи, вече няколко поредни години ставаме свидетели на подценяване от страна на Министерство на финансите на ръста на икономиката и свързаните с това приходи в бюджета. За 2015 г. сериозният икономически ръст, освен на външни фактори, се дължеше и на ударното харчене на бюджетни средства в края на година поради приключването на предишния програмен период от европейското финансиране. Реално в последният месец на 2015 г. държавата изхарчи над 5 млрд. лв., което има и сериозна заслуга за отчетения икономически ръст за тази година от 2.9% при планирани първоначално 2%, или с една трета по-малко. Ударното харчене беше и причината бюджетът да завърши на дефицит, въпреки отчитаните през годината излишъци. Това сериозно вливане на ликвидност в икономиката обаче се отрази и на икономическата активност през 2016 г., което не беше планирано в бюджета за същата година, въпреки наличните данни за това и което в крайна сметка доведе до отчетения бюджетен излишък от близо 1.5 млрд. лв. в края на 2016 г. За 2017 г. обаче още по време на приемането на бюджета беше ясно, че заложените параметри ще бъдат сериозно надхвърлени и това се видя още в началото на тази година с актуализацията на макрорамката.

От тази гледна точка възниква резонният въпрос дали и бюджетната прогноза за 2018 г. не е подценена и няма ли отново да станем свидетели на сериозен бюджетен излишък, който правителството ударно да изхарчи в края на годината? В случая следва да се подчертае, че 2018 г. ще бъде първата година след началото на глобалната икономическа криза, през която икономическата ситуация в България започва коренно да се променя. Това е годината, в която реалният ръст на българската икономика ще надхвърли своя потенциал. Или с други думи, през 2018 г. българската икономика ще започне да се развива по неустойчив начин, който, ако не е управляван правилно, ще започне да създава макроикономически дисбаланси. Ето защо е много трудно бюджетната прогноза за 2018 г. да бъде критикувана, че подценява умишлено приходната част на бюджета, защото правителството може да предприеме ходове за овладяване на неустойчивия икономически тренд.

Въпреки тези съмнения обаче или по-точно очаквания за превантивни мерки от страна на правителството във връзка с икономическата ситуация в България, реалистичното очакване, което отчасти вече е видно в бюджета за следващата година е, че управляващите ще направят точно обратното на необходимото, а именно

1. Ще засилят процеса на усвояване на европейски фондове, защото това е основната отличителна черта на политиката на това правителство и главният аргумент при отчитане на постигнатото от страна на управляващите. Негативните аспекти от усвояването на еврофондовете никога не се взимат под внимание и дори се неглижират.
2. Това засилено усвояване на еврофондове ще окаже въздействие и върху изпълнението на капиталовата програма на правителството. Както вече стана ясно, над 2 млрд. лв. от планираните капиталови разходи за настоящата година се прехвърлят в следващата, което означава най-малкото, че догодина ще сме свидетели на сравнително по-добро изпълнение на инвестиционната политика на управляващите.
3. Със своята разходна политика, заложена в бюджета за 2018 г., най-вече в областта на социалните плащания и повишаване на трудовите възнаграждения правителството създава перфектни условия за прегряване на българската икономика. Основният проблем е не толкова увеличението на самите разходи, а това, че те ще бъдат излети в напълно нереформирани сектори и единственият резултат, вместо подобряване на качеството и работата в тези сектори, ще бъде силен ръст на потребителското търсене, което ще доведе до много сериозни макроикономически изкривявания, които ще започнат да се усещат със сериозно закъснение, но чиито последици ще окажат значително негативно влияние върху българската икономика.

На базата на гореизложеното с голяма доза вероятност може да се прогнозира, че през 2018 г. бюджетът ще продължи да отчита сериозни излишъци, което ще даде свобода на управляващите още по-ударно да харчат държавен ресурс съобразно конюнктурни искания и нужди, като не е изключено да видим и допълнителни разходи за заплати и социални помощи. Всичко това със сигурност ще има отражение върху икономическото развитие на страната и няма да е учудващо, ако 2018 г. постави началото на прегряването на българската икономика и нейното по-нататъшно неустойчиво развитие.

По отношение ефективността на данъчната събираемост, една приблизителна представа дава таблица 2. Както беше вече посочено, през 2017 г. българската икономика се очаква да достигне 99.6 млрд. лв. вместо планираните миналата година 92.4 млрд. лв., което означава допълнително произведен БВП от 7.2 млрд.лв. Въпросът, който възниква в случая е дали този допълнителен БВП се отразява пропорционално в приходната част на бюджета. Ясно е, че при един неочакван по-висок ръст на БВП, делът на планираните бюджетни показатели спрямо новия размер на БВП ще бъдат по-ниски. Поради тази причина, ако вземем делът на очакваните и преизчислени съгласно последните макроикономически данни бюджетните приходи към по-високия очакван БВП, то се оказва, че всъщност те не отговарят на ръста на увеличения БВП. Всъщност, както се вижда от таблица 2, бюджетните приходи, които се очаква да бъдат събрани към края на годината, са с над 3 млрд. лв. по-малко, отколкото икономическото развитие на страната предполага, с цялата условност на това изчисление. За разходната част ситуацията е малко по-комплицирана, защото те не могат автоматично да се увеличават, а и реално те дори са по-ниски, в голямата си част поради сериозното неизпълнение на инвестиционната програма на правителството.

Всичко това говори, че данъчната събираемост в България е неефективна и че усилията на Министерството на финансите, вместо към разширяване на данъчната база и ограничаване плащанията в брой, както и въвеждането на други рестрикции върху бизнеса е по-добре да съсредоточи усилията си към по-добра събираемост на данъчните приходи, допълнителните постъпления от които биха могли да надхвърлят значително очакванията на правителството от въвеждането, в същността си, на по-високо данъчно облагане.

Таблица 2. Пропуснати приходи за бюджета спрямо ръста на БВП

Разходната част на бюджета за 2018 г. беше вече многократно коментирана в медиите. Увеличените разходи се дължат основно на

1. по-високите капиталови разходи, чийто ръст е в размер на 2.2 млрд. лв. и които, както вече беше посочено, представлява компенсация за по-ниския техен размер през настоящата година и
2. значителния ръст на текущите разходи, което представлява най-същественото и същевременно най-притеснителното увеличение на бюджетните разходи

Трите основни пера от текущите разходи, които в съвкупността си представляват близо 90% от цялото увеличение са разходи за персонал, социални и здравоосигурителни плащания и за пенсии, както се вижда от таблица 1. Де факто, близо една трета от увеличението на текущите разходи се дължи на ръста на разходите за заплати, около 700 млн.лв., като основният дял от тази сума, или 350 млн.лв. ще бъдат изразходвани за увеличение на учителските заплати. За армията ще бъдат насочени 100 млн.лв., а за структурите на МВР – още 55 млн.лв. Здравеопазването също ще получи близо 500 млн. лв. повече, като 4/5 от тези пари ще бъдат насочени към НЗОК, чийто бюджет през следващата година ще достигне 3.8 млрд. лв. Основният проблем в случая не е самото увеличение на заплатите и разходите в нуждаещите се сектори, а в това, че тези сектори не са реформирани и изразходването на такъв сериозен ресурс де факто намалява волята за реформи в тях. Всъщност образованието, здравеопазването и сектор отбрана и сигурност са най-нереформираните сектори в държавата, които всяка година гълтат огромен ресурс без това да води до каквото и да е подобрение на предлаганите от тези сектори услуги. Даже напротив, тяхната работа непрекъснато се влошава и България непрекъснато е критикувана за нежеланието си да ги реформира.

В таблица 3 е представено изменението на бюджетните разходи за 2018 г. по дейности. Както се вижда, най-голямото увеличение на разходите са за секторите социално осигуряване, образование и здравеопазване.

Таблица 3. Изменение на разходите по функции

Това, което не се вижда от тази таблица е, че разходите за отбрана и сигурност са най-високите за последните осем години като дял от БВП. В номинално изражение увеличението е с над 25% за този период., въпреки че това остава най-нереформираният сектор в страната. В здравеопазването, като се изключи пикът от 2014 г., през 2018 г. в сектора ще бъдат изразходвани почти толкова средства като дял от БВП, колкото през далечната 2003 г. За този период обаче, разходите за сектора са се утроили, докато качеството на услугите всъщност се е влошило.

В обобщение може да се каже следното:

1. С настоящия бюджет правителството създава много сериозни предпоставки за едно неустойчиво бъдещо развитие на българската икономика, съпроводено със появата на сериозни макроикономически дисбаланси, които ще имат следните характеристики:
   • Повишаване на инфлационните нива над очакваните
   • Значително изпреварване на ръста на вноса пред този на износа и влошаване на показателите на платежния баланс на страната, както и повишаване на негативното влияние на външнотърговското салдо върху ръста на икономиката
   • Създаване на сериозно напрежение на определени пазари, като тези за имоти и жилища, както и в сектора на услугите
   • Създаване на много сериозен натиск върху пазара на труда и оттам върху нивата на заплащане в икономиката, което е пряко свързано с конкурентоспособността на българския бизнес
   • В крайна сметка създаване на условия за прегряване на българската икономика
2. Неефективното събиране на данъци, неотговарящо на ръста на икономиката и необходимостта от допълнителен ресурс за удовлетворяване на увеличаващия се натиск за повишаване на доходите и социалните плащания ще принуди правителството да търси начини за увеличаване на данъчните приходи чрез допълнителни рестрикции върху икономиката, което ще е свързано също така с опит за изтегляне на ликвидност, което обаче ще затормозява бизнеса вместо да води до преструктуриране на икономиката. Рязкото увеличаване на минималната работна заплата надали ще доведе до някакво сериозно преструктуриране на бизнеса в период на икономически подем, но при всички случаи ще изиграе негативна роля по отношение на основните макроикономически показатели на страната, посочени в предходната точка.
3. Наливането на огромен ресурс в нереформираните сектори на икономиката ще намали допълнително волята за реформи и ще създаде условия за натиск върху управляващите да продължат да наливат пари, за да държат тези системи спокойни. В своята същност това сериозно изливане на ресурс за заплати и социални плащания е вид подкуп, което правителство е решило да плати, за да бъде оставено да работи спокойно по време на председателството на ЕС. Проблемът е, че това е изключително грешен сигнал, който управляващите изпращат към обществото и създават предпоставки за ескалация на исканията към правителството за непрекъснато повишаване на тези плащания. Този проблем, освен чисто управленски има потенциала да се превърне и във фискален в не толкова далечно бъдеще при обръщане на икономическия цикъл, когато икономиката започне да боксува и когато делът на тези разходи започне да се увеличава като дял от БВП, докато не се наложи тяхното задържане или свиване с цялата палитра от негативни последствия върху социалната структура на страната.

Ако може в едно изречение да се обобщи Бюджет 2018, то би било: наливане на пари в икономиката с цел подкуп на населението срещу получаване на спокойствие за управляващите, съпроводено с отказ от реформи и неустойчиво бъдещо развитие!

Юлиян Войнов