БЪЛГАРИЯ НЕ СПИРА ДА СЕ СВИВА, УПРАВЛЯВАЩИТЕ НИ ОБЯСНЯВАТ КАК ЖИВЕЕМ ПО-ДОБРЕ
Преди няколко дни Датската национална телевизия излъчила кратък репортаж за България (общо 22 минути) под заглавие „Страната, която се свива“. Репортажът е направен от кореспондентката на датската телевизия в Брюксел и вероятно е свързан с Българското председателство на ЕС, което вбесило правителството ни.
Но за разлика от твърденията на председателя на Европейската народна партия г-н Дол, който наскоро заяви, че при сегашното правителство на Борисов българското село процъфтява, репортажът на датската журналистка показва коренно различна картина. Тя не се разходила по лъскави столични улици, а си направила труда да посети няколко села на югозапад от Перник и за десерт – Враца. То, не че във Видин, Силистра, Монтана и т„н. е по различно. В селата на Странджа пък си е апокалипсис, та не се знае, ако екипът бе се отклонил на някакви си 400 км. На изток..
Репортажът показава цели села, в които не е останал нито един човек и къщите зеят без прозорци и напълно празни. В други села живеят само самотни старци и тук там някои по-млади роми. Всъщност, единствените, които са готови да останат по тези места, са циганите, защото „те се чувствали тук по-спокойни“. Никакъв обществен транспорт, никакви магазини. Само един частен миниван, обикаля селата като „магазин на колела“, за да занесе на малкото останали живи хора хляб и лекарства. Навсякъде поголовна разруха! Репортажът показа почти без коментар оглозганите сгради на зарязаните селскостопански постройки, млекозавод и месокомбинат от времето на социализма. На въпроса на журналистката към един самотен старец дали някой му помага с нещо, той с тъжна усмивка отговори, че на този свят той единствено се надява на бога.
На целия този фон на пълна разруха, репортажът от село Пещера, който показа честването на Сирни Заговезни с баби, облечени в национални носии и с хората около запаления огън е повече от тъжен, дори абсурден.
Във Враца екипът посетил някакъв завод за електронни платки, като директорката обяснява, че тяхното производство с всеки изминал ден намалявало и вероятно ще приключи окончателно след не повече от десет години, защото им липсвали квалифицирани инженери и персонал, а продукцията им изоставала безнадеждно от конкуренцията.
Журналистката се среща и с един млад българин, който работи в авангарден център на Майкрософт. Той призна, че му липсва България, но работата в Дания, му дава не само материална и социална сигурност, но и големи хоризонти за професионално развитие. И тъй като това младо и способно българско момче не е единственото, което е намерило завинаги своето място в Дания, изводът, който се натрапва, е, че България се топи, че България си отива!
Каква звучна плесница е този репортаж за нашите политици!
Които явно не са видели и последните данни на родната ни прокуратура. Стряскащ Само за 9 месеца през миналата 2017 г. са се самоубили повече деца до 14 години, отколкото за цялата 2016 г. През годината са сложили край на живота си 23 деца. Това съобщават от Върховната касационна прокуратура, която разследва причините за самоубийствата и за склоняване на децата да посегнат на живота си. Още по-потресаваща е статистиката за загиналите деца – за същия период на т.г.над 1800 деца до 18 години са станали жертва на различни престъпления и на удари от автомобили, от които 1220 са малолетни под 14 години.
Господи, в каква държава живеем!
Държава, в която децата се самоубиват, не може да е цивилизована, културна, европейска. Тя е примитивна, варварска, безчовечна, безперспективна. Тя е държава, която унищожава бъдещето си. 1800 мъртви деца за по-малко от една година, това не може да се понесе спокойно. В същото време властта безгрижно си поминува, самовлюбено величае себе си с висок икономически растеж, пълен фискален резерв, стабилност, сигурност и международен престиж. В тази държава виновни са всички: законодатели, изпълнителна власт, съдебни органи, институции, медии, синдикати, семейства, граждански организации и цялото общество. Това, което се е случило с нас в продължение на 28 години, е по-страшно и от Содом и Гомор, защото тези безбожни, корумпирани и развратни градове са наказани еднократно и изведнъж, а българските граждани са подложени дълги години на безжалостни и нескончаеми страдания. Според проучвания на „Евростат” (Европейско статистическо бюро) България е на предпоследно място сред страните-членки на ЕС по деца в риск (последна е Румъния). У нас 550 000 деца от 1 до 17 години или 46 % от всички в тази възраст живеят в бедност, в семейства на безработни и ниски доходи.
Само за 9 месеца през миналата 2017 г. са се самоубили повече деца до 14 години, отколкото за цялата 2016 г. През годината са сложили край на живота си 23 деца. Това съобщават от Върховната касационна прокуратура, която разследва причините за самоубийствата и за склоняване на децата да посегнат на живота си. Още по-потресаваща е статистиката за загиналите деца – за същия период на т.г.над 1800 деца до 18 години са станали жертва на различни престъпления и на удари от автомобили, от които 1220 са малолетни под 14 години.
Господи, в каква държава живеем!
Държава, в която децата се самоубиват, не може да е цивилизована, културна, европейска. Тя е примитивна, варварска, безчовечна, безперспективна. Тя е държава, която унищожава бъдещето си. 1800 мъртви деца за по-малко от една година, това не може да се понесе спокойно. В същото време властта безгрижно си поминува, самовлюбено величае себе си с висок икономически растеж, пълен фискален резерв, стабилност, сигурност и международен престиж. В тази държава виновни са всички: законодатели, изпълнителна власт, съдебни органи, институции, медии, синдикати, семейства, граждански организации и цялото общество. Това, което се е случило с нас в продължение на 28 години, е по-страшно и от Содом и Гомор, защото тези безбожни, корумпирани и развратни градове са наказани еднократно и изведнъж, а българските граждани са подложени дълги години на безжалостни и нескончаеми страдания. Според проучвания на „Евростат” (Европейско статистическо бюро) България е на предпоследно място сред страните-членки на ЕС по деца в риск (последна е Румъния). У нас 550 000 деца от 1 до 17 години или 46 % от всички в тази възраст живеят в бедност, в семейства на безработни и ниски доходи.
„Kaпацитети от подземния свят са категорични, че не Несебър, а Поморие е меката на наркотиците в региона“, пише в. „Таблоид“
Обвиняемият за тартор на организирана престъпна група за разпространение на наркотици Любомир Славов – „Мазния“ се превърна в „герой“ в просторна статия на седмичника „Таблоид“. Публикацията от 19 март 2018 г. е с надзаглавие „Сериозни размествания в ъндърграунда“, заглавие „Митьо Очите се оттегля от дрогата, идва Любо Мазния“ и подзаглавие „Нов играч – Любомир Славов, се опитва да сложи ръка върху бизнеса със смърт по Южното Черноморие“.

Снимка от вестника с цитираната статия е публикувана на фейсбук-профила на журналиста от Поморие Стоян Тончев, видя АВАНТАЖ. По-интересни са коментарите след нея, в които главно действащо лице е именно „Мазния“. Там соченият за наркобос в „Таблоид“, който иска да завзема Южното Черноморие със смърт, изпада в делириум, служейки си с обидни квалификации и клевети по адрес на Стоян Тончев, които изпълват състави на НК и за които ще бъде подведен под съдебна отговорност.
Обвиненият от специализираната прокуратура за шеф на ОПГ Любомир Славов – „Мазния“ вече е бил треторазряден „герой“ в публикация на АВАНТАЖ, разкриваща наркотрафик от Поморие към Гърция (тук). След статията „Кой от Поморие се намира в гръцки арест за наркотици“, Стоян Тончев получава информация, че срещу него се подготвя второ покушение и животът му се намира в опасност (тук). Журналистът веднага сезирал компетентните органи, като към момента вече има образувано досъдебно производство от прокуратурата.
Със словесната диария, която „Мазния“ изсипва срещу Тончев във Фейсбук, са запознати и от ГДБОП.
АВАНТАЖ се свърза с Тончев. Пред медията ни той заяви, че е разговарял тази сутрин със служител от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, вчера го е потърсил служител на ДАНС и е категоричен, че ще заведе наказателно дело срещу „Мазния“.
Във връзка с публикацията във в. „Таблоид“, журналистът от Поморие коментира, че вчера вечерта му е била изпратена на снимка от приятел, а днес сутринта си е закупил вестника. Тончев е категоричен, че няма нищо общо със съдържанието на статията в „Таблоид“ и не е съгласен с някои от твърденията в нея, въпреки че са показателни за „Мазния“.
„Мазния“ от Поморие е в постоянен контакт с Георги Дърлянов – „Тъпото“, научи АВАНТАЖ. В морския град, известен в света като „черноморската перла на мафията„, върви мълвата, че Любомир Славов вече се титулува като бъдещ собственик на дискотека в Слънчев бряг за Сезон 2018. Наши източници са категорични, че вероятният собственик е „Карнобатския“, около когото „Мазния“ се мазни към този момент, за да пласира там през лятото.
АВАНТАЖ публикува част от кореспонденцията на лични съобщения във Фейсбук между Любомир Славов – „Мазния“ и Стоян Тончев, предоставена ни от журналиста.
„Мазния“ към Тончев:

Ето ги коментарите от стената на Тончев във Фейсбук, списани от обвиняемия за шеф на ОПГ Любо „Мазния“:

АВАНТАЖ апелира Министерство на вътрешните работи и Главна прокуратура да направят всичко възможно за свалянето на полицейския и прокурорски чадър, разпънат на местно ниво от полиция и прокуратура над мафията и организираната престъпност в Поморие.
Не за пръв път беззаконие като масова сеч на дървета в такъв замърсен град като Бургас е облечено в законова форма, въпреки че принципалът сме ние , а не общинските чиновници, които храним с парите си ?!!
Между 50 и 100 иглолистни растения от семейство кипарис бяха безпощадно отсечени в бургаския спортен комплекс „Изгрев“.



кадри от СКАТ ТВ
Мдаа … Въпреки протестите за чист въздух, тези които почти нищо не правят подобно на пънове секат живите дървета пречистващи въздуха на Бургас …
#ОСТАВКА
Свободен автор – Философът
карикатура : Стефан Попов
Обществото стигна такова равнище на робско примирие, а централните медии на коленопреклонение, че и ядрен взрив да гръмне, пак ще отразят със закъснение и след съгласуване. Ако ще и сто милиарда лева да бяха откраднатите пари от данъци, пак нямаше да има реакция. Подобно убийство на духа нацията не е имало дори при турско, да не говорим при Тодор Живков.
Гарантирам, че ако по негово време някой беше изнесал подобна информация, на другия ден някой щеше да се вземат организационни мерки. Защото имаше перверзно, но валидно чувство за мяра.
Първо, което ще препоръчам на читателите е да изчакат професионален анализ на информацията. Има какво да се анализира – какви са тенденциите, какви са типовете сделки, кои са групите „заинтересовани“ лица – кое е данъчно предстъпление, колко са наказаните и т.н. Картината ще бъде по-пълна.
Защото несъбрания или обявения за несъбираем данък ДДС е вероятно най-уродливият начин за правене на бизнес в страната. По този начин съществуват много „олигарси“ – те са паразити, а не предприемачи. Идеологията им е проста – няма нужда изобщо да работите, специализирате се в схеми по източване на ДДС, по осъществяване на посредничeство между публичния ресурс и реалния бизнес. Един счетоводен офис, който издава фактури, измисля сделки, печели и разпределя поръчки и се занимава с документооборот.
Докато Ви хванат, особено ако работите с нови компании, ще мине време. След това имате опцията да закриете фирмата мюре, да я прехвърлите на ром или да просто да я потопите /да заспи/, особено ако сте я регистрирали на подобни на Георгиус люде. И хората са прави – защото Георгиус да е възможен, а ромите и българите да остават назад.
За вторите са кокошкарски истории, за първите са милиардите.
Помните ли – един олигарх го осъдиха за едни 14 милиона лева неплатен данък и какво ? Още е олигарх при това с апетити за нови хапки от държавната и най-вече от потребителската баница в енергетиката.
Ако сте обаче „голяма клечка“ в този бизнес – се разбирате с прокуратурата и срещу „данък спокойствие“ никой не може да Ви пипне.
Пред това време, Главният ще регистрира дейност като преследва някакви министри с медийни обвинения. Нищо, че резултатите в съдебна зала – ако са основа за заплащането им – щеше да ги остави кръгли бедняци.
Говорителката на Главния смело ще разгърне образа на битката срещу „злото“ в квартален мащаб.
Така имаме две България – една на нормалните хора, които работят за да изкарат пари, за да изхранят, облекат, научат децата си, за да успеят почтено. Тази България плаща данъците, голяма част от нея емигрира и отказва да гласува.
И другата – на далаверата от „горе до долу“, в която е важно да стъпиш в асансьора на властта, да крадеш на едро и най-вече да бъдеш част от Групата. Тези с келепира не знаят правила, те минават на червено и от това са горди, или газят на пешеходна пътека, пререждат се винаги когато става въпрос за ред, поръчват си скъпо шампанско, което нито сами пият, нито с него черпят, харчат десет хиляди долари в скъпи курорти и не забелязват, че някъде редом някой вие от болка или е притихнал от унижение.
Не вярват в Бога, за това си имат под ръка Синод, който да посредничи.
Не вярват в Закона, защото над него е Главния, с когото могат да се договорят, срещу заплащане.
Не вярват в морала и приличието, защото в техния свят те са ненужен баласт.
Мога да Ви гарантирам три неща след днешните разкрития за милиардите несъбрано ДДС в НАП.
Борисов и Горанов, както и „опозиционните“ партии ще игнорират тотално новината, включително и БСП. Медиите също.
Но със сигурност ще пуснат някаква информационна патка, която да потули „шока“ и отведе „случайно“ разтревожения гражданин в паралелния свят на анестезираната и ампутирана съвест и отговорност.
Те ще продължават да Ви крадат със стотици милиони, а Вие ще продължавате да ги плащате. Без ропот.
Борисов ще Ви залъгва със станд ъп политика, в която границата между смеха и трагедията е незабележима, но Вие плащате пошлото шоу.
Нищо чудно да спретнат поредна драматургия – събира Той министрите си и им се кара за несъбраните данъци, като че ли току-що е пристигнал в България след дългогодишно отсъствие, а не е бил през цялото време главен диригент на Оркестър Туш. В повечето случай иде реч за фарс, за дупките на пътя и в душата. Ще гледате как ви лъжат в очите и ще пиете ракия със салата.
Защото знаете, че дупките са висш израз на корупцията и ерозията на духовността. Крадат от дупки, от битум, от материали, от технология, от всичко. Толкова много се краде, че накрая не остава нищо за влагане.
За това нямаме улици, шосета, тротоари, за това ремонтираме по десет пъти и все остава на решето. Строят като за последен отдих, дори капиталовите разходи не могат да усвоят за да направят нова пътна инфраструктура, защото от крадене не могат и да я поддържат.
Свикнахме с всичко. Защото сме доволни от това което имаме.
Нямаме здравеопазване защото се краде, нямаме високи пенсии защото се краде, нямаме високи заплати защото се краде, нямаме сигурност защото се краде, нямаме армия защото се краде …. има ли смисъл да продължавам.
Народът се примири – и чака някой отвън да го освободи. И пак е готов да предаде своя Левски, своя Ботев. Нищо не се променило от тогава. Само надеждата остана, че всяко робство има край, както и всеки грабеж.
Не ми се пише за журналистите от големите медии – които ще замълчат по темата – те са медийното НСО на властта. Слуги, а не журналисти.
Ще пропуснат да ви кажат защо Радев е в Израел, след Каракачанов.
Какво пак мътят там – защото българска армия вече няма, както и българска авиация, и флот.
Така Ви будят, че спите още по-дълбоко.
Това коментира Илиян Василев на своята стена steemit.com
Такъв абсурд по света няма, каза икономистът проф. Димитър Иванов
Очевидно е, че „Инерком” е направил залог на акциите на бъдещата собственост на ЧЕЗ – България. Как този залог на акции отговаря на законите в България? Това е противозаконно. Такъв абсурд по света няма. Това каза в предаването „Лице в лице” по бТВ икономистът проф. Димитър Иванов.
По думите му, в целия шум, който се е вдигнал около сделката с ЧЕЗ, има и голяма доза демагогия.
„Вдигнахме страхотен шум за една Гинка. Казвам го символно, Гинка е чудесно име, извинявам се на госпожа Гинка Върбакова. Някак си забравихме, обърнахме гръб на досегашната страница на прехода ни. Цялата ни олигархична структура на българската икономиката в момента, 90% се крепи на Гинки, нашият преход се нарича „Гинков преход”, цялата работническо-мениджърска приватизация, извадена на българския икономически хоризонт – хора, тип Гинки“, коментира професорът.
„Аз използвам друго наименование – „пиратите на прехода”, които утре ние ще наричаме лордовете на българската икономика, те бяха Гинки по своему. Българският тип приватизация доведе до този икономически модел, който ражда тези икономически резултати, поставяйки ни на последно място в Европа“, добавя той.
„Ние всички се втурнахме масово да ставаме собственици, но не помислихме каква е втората фаза на това след като станем собственици – как ще го мениджираме, как ще го развиваме, как ще го експандираме това предприятие. И затова нашата икономика сега страда. Считам, че е имало конструирана схема, която се сгромоляса при този изключителна реакция публична, политическа, която избухна”, обясни Иванов.
Според него схемата не е съмнителна.
„Прочетох изискванията на ЧЕЗ-майка по отношения на процедурата и в тях няма как „Инерком” да не е представил още при своята неусловна оферта източницитие си на финанисиране – колко ще бъдат, какви проценти и откъде. И тук възниква основния въпрос – как така една от най-големите чужди банки в България с нейния си филиал в България при всички банкови критерии е разрешила и е дала финансова гаранция на „Инерком”, добавя икономистът.
„Инерком” не отговаря на тези изискванията да плати тези 329 млн. евро. Тя няма тези възможности, защото, за да плати тези 326 или 329 млн. трябва да участва днес минимум с 33% – 34%, тоест, тя трябва да даде около 106 млн. евро собствено участие“, обясни той.
Иванов каза, че би посъветвал премиера час по-скоро с оглед на предстоящия арбитраж да поиска от министъра на енергетиката и министъра на вътрешните работи части от ЧЕЗ, като диспечерските звена за управление, да влязат в списъка със стратегическите обекти. Част от ЧЕЗ влиза там, но друга не влиза.
По думите му можем да засилим нашата преговаряща позиция по отношение на арбитража.


















































































