А може би дисковете на Търговския регистър са се бъгнали от емпетройките на Веско Маринов, записани на тях. Знае ли човек.
На снимката – част от изкуствения интелект на ГЕРБ и неговия любим бард 🙂
Явор Дачков
Marin Orloev
Някой може ли да попита кмета и обкръжението му, имат ли намерение скоро да спрат да крадат и да започнат да правят нещо за просперитета на града… Казвам скоро, за да знам дали и аз да се отказвам от тая загиваща държава, както правят повечето млади. А, и още нещо – ако всички ние емигрираме и останат само пенсионери и мангали (не са роми, това са си мръсни цигани–те също предпочитат да са наричани цигани–крадци и убийци), какво ще правят тогава уважаемите народни предатели. От кого ще крадат тогава и цялата тази власт, върху кого ще я упражняват. А чичо ‘митко’ да попита шефчето си- пожарникаря. Мисля, че е крайно време да се замислят над това, защото колкото пари и власт да имат, в една мъртва държава, те ще останат никои.
Здравейте,
Живях няколко години в Бургас и мисля пак да се върна, защото в сравнение с доста други български градове все още е що годе добър за живеене. И тъй като съм човек с двигателни проблеми, част от въпросите ми към г-н Николов са свързани с проблеми касаещи хора, като мен:
1. Кога Бургас ще има голям и работещ център за рехабилитация и работа с деца и лица с увреждания? Новият център до Чадъра е далеч от това, от което се нуждаят тези хора!
2. Кога ще ремонтирате тротоарите в града и ще премахнете всички автомобили паркирани по тях?
3. Кога ще обявите, че проекта за Интегрирания градски транспорт е пълен провал и кога ще уволните всички, работили по този проект? Проектът така е не успя да постигне това, за което е създаден!
4. Кога ще спрете презастрояването в града и превръщането му в бетонно гето?
5. Кога жителите и гостите на града ще спрат да усещат тези неприятни миризми? От къде идват те? Какво сте предприели, за да ги няма?
6. Кога МБАЛ Бургас ще заприлича на съвременна европейска болница?
7. Каква сума са дълговете на града към банките и към кои банки?
8. Каква е средната заплата на общинските служители в града и кога предвиждате да бъдат увеличени заплатите им?
И аз имам няколко въпроса:
1. Кога институцията отговорна за качеството на въздуха в Бургас ще може да намери източника на миризмите, които се усещат всяка вечер?
2. По какъв начин се приемат и обработват сигналите за замърсяване на въздуха?
3. В какъв срок започват проверките след подаден сигнал? Т.к. замърсяването най често е през нощта, а когато служитилите на РИОСВ тръгнат по проверки всичко вече е чисто. А ние и децата ни сме се нагълтали с отрови докато спим.
4. Защо мобилната станция за измерване на качеството на въздуха стоеще дълго време зад хотел Приморец, където движението на автомобили там е забранено. Това според вас критична точка ли е?
5. Какви мерки сте предприели за да дишаме по чист въздух и да не усещаме вече всички тези миризми?
6. ДО Г-жа Атанасова до кога ще говорите в бъдеще време а не кажете какво сте свършили и какви са резултатите от предприетите мерки?
7. Какви санкции са наложени на Лукойл и Крпношпан през 2018 г.? Приключили ли са административно наказателните преписки, ако има такива? Влезли ли са в сила и в какъв размер са?
8. Защо след проведено интервю във вашия ( г-жа Атанасова) кабинет пред журналисти относно замърсяванията на окислителни езера и НТ Росенец (лагуните, които бяха замърсени с нефтопродукти от резервоарите) беше връчено предизвестие на инж. Кънчева преди необходимия стаж за пенсиониране?
Женя Василева : Ами да попитам и аз : Кой разреши на строителните предприемачи да извършват строителна дейност с тежки и шумни машини в активният летен сезон и да вдигат нетърпим шум и прахоляк в жилищните комплекси??? Или вече Общинската наредба за забрана на строителството през активния летен сезон не е актуална ?!
Петър Марков
Искам да попитам г-н кмета, до кога ще продължаваме да си чупим колите в малките улички в центъра – в частност ул. „Средна гора”? От две години улицата е под всякаква критика, постоянни има пресни следи от моторно масло, в следствие на сдчупени картери. Тези хора нямат ли претенции към общината? За това ли плащаме едни от най-високите данъци в страната?
Въпрос номер 2: Каква е причината да поскъпне годишния стикер за паркиране по местожителство в синята зона, при положение, че паркоместата постоянно намалят, в следствие на новопостроени сгради, на които гаражите им се падат от страната за паркиране.
1. Искам да попитам ще има ли тоалетни по плажната ивица и морска градина, или все още ще пикаем в морето?
2. До кога ще дишаме газовете на Нефтозавода и Кроношпан? 3. На какво основание вдигнахте билетчето за автобус?
4. Ще можем ли да паркираме пред домовете си в комплекс Славейков или пак трябва да ходим в Изгрев за това?
1 Въпрос : Защо вместо да се изграждат паркинги или детски площадки , където има възможност , изникват все нови и нови кооперации и после живущите няма , къде да си паркират колите ?
2. Въпрос : Как така перфектно работещ ГТ , с евро пари се изгради неефективен „ИГТ“ , защото аз лично нищо интегрирано не виждам , на какво основание билета стана от 1 лв , стана 1.50лв
И как с евро пари Бургасбус излиза на загуба ?
3 Въпрос: Къде отиват нашите пари от данъците , които плащаме. Градинки , паркове , детски площадки няма , пълно със сиви кооперации.
Albena Mihova
Бих искала да попитам г-н Николов:
1. Кога ще започнат да работят машините за закупуване на билети и зареждане на карти, разположени на централните спирки;
2. Има ли проект, с който да се разреши наболелия проблем с липсата на места за паркиране около бл.107 и магазин Билла в к-с Славейков?
3. Необходимо ли е всяка година да Ви припомням, че тротоарите от Централна спирка до Мастерхаус, посока ул.Одрин не са почистени и са силно затревени? Обмисля ли се вариант за почистване и на тротоарите пред жилищните блокове, тъй като често това са зони с неуточнена принадлежност, а с голям поток от хора, съответно замърсяване?
4. Какво се случи с назначената от Вас комисия, която трябваше да направи карта на пешеходните пътеки и опасните пътища? Безобразно е шофирането и паркирането в града, а Общината нехае!
5. Докога ще търпим нощното обгазяване от Нефтозавода? Не, не е прекратено. А купуваме и най-скъпия бензин в страната..
Фейсбук
На първият фотос е румънският пункт – празен, няма опашка, няма тирове, няма чакане. Там имат две инстанции – гранична полиция и митница.
На втория и третия фотос се вижда българският пункт с дълга опашка от чакащи тирове.
На българският пункт “работят” не две институции, както е при румънците, а цели 12 (дванадесет!), включително Гранична полиция, Митници, НАП, БАБХ, ДАИ, КАТ, Такси за моста, Винетки, Дезинфекция, Полиция, Тол такси (проект), има и Кантар, там теглят и вземат пари, и всичките тези институции контролират преминаващите коли, автобуси и тирове, карайки ги да чакат с часове.
Контролът на граничните полицаи за български граждани е сложен и бавен, влизане в Мрежата, търсене, сравняване и т.н. В този контрол обаче има “прозорци” с фейсконтрол – тогава няма ползване на компютър, а има бърз преглед на документа за самоличност. Този факт обезсмисля първия начин, защотото евентуалният нарушител просто би могъл изчака прозореца. Значи, налице е трогателна простотия.
В бавенето на Дунав мост участват всички от изброените 11 институции-паразити, дейността на голяма част от които всъщност е незаконна за вътрешна граница в ЕС.
Ето част от незаконните процедури и дейности на Дунав мост:
1.) Граничната полиция на ГКПП не извършва така нар. “минимални гранични проверки” на гражданите на ЕС, както е задължително съгласно европейските регламенти. На такива облекчени проверки подлежат само чуждите (румънските) граждани, а българските – подлежат винаги на обстойни проверки. Това е дискриминация на българи от българи на българска територия.
2.) Служители на Митница Русе ровят в багажниците на преминаващите през пункта автомобили. Съгласно европейските регламенти на вътрешна граница на ЕС това е недопустимо.
3.) Служители на НАП (бялата барака на четвъртия фотос) спират превозните средства и извършват проверка на документите на стоките. Съгласно европейските регламенти това е недопустимо на вътрешна граница на ЕС.
4.) Служители на БАБХ (друга барака с пейка до нея) също спират, проверяват и конфискуват местни продукти, слагат ги във фризер (петия фотос), без да се издават документ за конфискацията. Съгласно европейските регламенти това е недопустимо на вътрешна граница на ЕС.
5.) Служители на Пътна полиция (катаджии) стоят по любимия си начин в патрулка зад ъгъла пред входа на пункта (шестия фотос), и просто си избират кое МПС да изконтролират на излизане от пункта.
6.) Служители на ДАИ също спират и контролират товарни коли, тирове и др. вътре в района на пункта на Дунав мост, което е недопустимо и затруднява трафика на граничния пункт.
Околната среда, инфраструктурата и вида на входа на България (девети, десети и единадесети фотос) са безобразни и добре илюстрират простотията и безхаберието на властите и на обществото у нас.
Проф. Петър Иванов
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов коментира случая с отнетия лиценз на застрахователната компания „Олимпик“ и необходимостта над 200 хил. души да платят отново задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
В профила си във Фейсбук Атанасов заяви, че компанията е регистрирана в Кипър, но „скритите собственици са хората на Бул инс“. Той прави паралел и с охранителната фирма Аркус, която стана популярна около задържането на Митьо Очите:
„Вчера Борисов между другото каза по повод измамата Олимпик, че хората трябва да внимават, когато си избират застраховател.
А бе, наглец!
Ти /държавата/ си въвел ЗАДЪЛЖИТЕЛНА застраховка „Гражданска отговорност“. Който кара без застраховка, го грози репресия от Органите. Пуснал си на пазара определени компании със законовото съдействие на държавата да събират пари за определени рискове. Народът, изпълнявайки закона, си плаща. И сега им казваш: платете пак! При условие, че всички в държавата са знаели, че компанията е регистрирана в Кипър, но скритите собственици са хората на Бул инс! Което още повече означава, че измамата е известна на служби, КФН, М–во на финансите и т.н. И… тишина. Това като с охранителната фирма на Митьо Очите. Тя има лиценз от МВР за охранителна дейност макар всички да знаят, че е собственост на осъден за наркотрафик.
И сега 250 хил. измамени. От кого?! Защото очевидно тази измама е осъществена с мълчаливото съгласие на Държавата на Борисов.
В една парламентарна република това би трябвало да приключи със СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН за обезщетяване на увредените от бездействието на държавата и задължителна ОСТАВКА на министъра на финансите!!!“
Бойко Борисов успя да погледне на изток и запад едновременно, по време на шестмесечното председателство на ЕС (Снимка: eu2018bg / Flickr)
От Николас Тензер
БРЮКСЕЛ, 15 август, 07:16 часа
Първият мандат на България, който държеше ротационното председателство на ЕС от януари до юни 2018 г., не беше нито бедствието, предречено от някои наблюдатели, нито пък обратът, на който София се надяваше.
София едва ли може да бъде обвинявана за най-големия смут, който понастоящем рулира в Европа, като се има предвид текущото развитие на миграцията, което има много повече общо с политиките на Италия и австрийското настоятелно председателство на ЕС.
Но докато българското председателство предотврати подобна ситуация, то едва ли представлява значителна крачка напред за Европейския съюз.
Първо, имаше въпрос за разширяването. Докато България бе определила интеграцията на Западните Балкани като един от приоритетите за своето председателство, френската и холандската опозиция гарантираха, че преговорите за присъединяване с Македония и Албания са отложени за още една година.
Не е справедливо да се държи България отговорна за това, че не разшири разширяването на Западните Балкани в началото на геополитическата програма на ЕС за годината. Шестмесечната продължителност на ротационното председателство силно ограничава способностите на страните да популяризират определени теми. С въпросите на „Брексит“ и въпросите на миграцията на платформата си, ЕС естествено се безпокои за по-нататъшното разширяване на блока.
Това, за което България може да бъде отговорна, е нейната непоследователна външна политика и трудности при спазването на основните принципи на ЕС. Както писах в началото на председателството на България, страната има навика да демонстрира достатъчно напредък, за да избегне санкциите и вината, които отнемат други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.
Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията между България и останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на България към ЕС – по основателна причина.
България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз с ниска инфлация и балансирани публични финанси.
Корупцията и банковите сривове
Нейният крехък банков сектор (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и корумпираната корупция правят интеграцията в еврозоната неприемливо висок риск.
Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа – БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. – Световната банка отбеляза: „Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие „.
България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но и най-корумпираната.
Нейната съдебна власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпирани служители. Корупцията е дълбоко защитена в българското общество: повече от един на всеки пет възрастни българи съобщават, че са участвали в корупционна сделка. Тази силна корупция и провалената съдебна система възпрепятстват растежа на страната и заплашват чуждестранните инвеститори.
Въпреки тези широко признати проблеми, все още е късмет – както за България, така и за останалата част от блока, чеБългария е страна-членка на ЕС.
Ако България не се беше присъединила към ЕС, със сигурност нямаше да направи напредъка, постигнат през последното десетилетие, и би представлявала по-голяма заплаха за сигурността на блока.
Въпреки това, София може да бъде приветствана със западните демокрации, опитвайки се да играе и с двете страни, търсейки по-тясна интеграция в Европа, докато се взира в Москва и Пекин, като твърди, че работи за постигането на целите на ЕС, като първо постави своите интереси.
Енергийният сектор на България е добър пример за това двойно решение.
София се ангажира да либерализира своята енергийна индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка за спазването на критериите на ЕС.
Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на проекта си за ядрена енергия в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност още в момента, когато други държави-членки отбиват от зависимостта си от Москва.
Последните й опити да се оспорват споразумения за изкупуване на енергия, които имаше с западни компании AES и Контур Глобал-чиито централи произвеждат 20 процента от българската електроенергетика са една малка част от това, което ще Белене струва- и е друг знак, който показва, че ползите на София се променят към Москва и Пекин.
Чуждестранните инвеститори цитират този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е компанията ЧЕЗ с чешката собственост. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на този в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и справедлив енергиен пазар.
Мъртъви медии
Енергийният сектор не е единствената българска индустрия, засегната от корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законодателството, изготвено от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, за да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът на закон не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тези видове от финансирането са основните източници на корупция и влияние в медийния сектор.
Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които – за разлика от Румъния, Полша или Унгария – българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената си съдебна система, трайната корупция или широкото влияние на чуждите сили върху вътрешната им политика.
България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката.
Но останалата част от Европа има по-силен контрол-проверки и баланс по отношение на това влияние, отколкото България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко опетнен от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването на останалите 27 държави-членки от нея.
В същото време обаче той направи множество отстъпки за Москва; Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“ и помага на Москва да планира алтернативи и да се откъсне от европейските съюзници, отказвайки да изгони дипломати на Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал.
Колко дълго ще позволи на ЕС да върви по този начин?
Николас Тензер е председател на Центъра за изследване на политическите решения в Париж (Cerap), редактор на списанието Le Banquet, автор на три официални доклада на правителството, включително две по международна стратегия и 21 книги
