Ликвидират по случай европредседателството обвързани с ГЕРБ, заради накърнени бизнес интереси
Официалната версия на МВР за 6-торното убийство в Нови Искър вече не е „ревност“ и „любовна драма“, а бизнес. Убити са, заради бизнес. И тъй като в България политиката е бизнес и бизнесът е политика, а Нови Искър е завладян от партия ГЕРБ, е добре да бъдат очертани политическите връзки и с какъв бизнес са свързани – акцизи, трафик на наркотици, купуване на гласове…
Разстреляният Петър Христов (в ляво) с премиера на България и председател на ПП ГЕРБ Бойко Борисов и с депутата и бивш министър на ГЕРБ Ирена Василева
Впрочем, като стана въпрос за бизнес, по една „случайност“ ликвидираният в София бизнесмен Петър Христов също въртеше бизнес и търговия с влияние по високите етажи на партия ГЕРБ и МВР. Нека не пропускаме и разминалия се на косъм директор на дирекция в НАП, занимаваща се с проверки на акцизните стоки.
Повече от ясно е, че в държавата има дълбоко накърнени корпулентни бизнес интереси. А дали от ГЕРБ, по труповете ще познаете.
Убитият в центъра на София бизнесмен Петър Христов (в дясно от Цветанов) със зам.-председателя и шеф на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов
С официална церемония в Народния театър „Иван Вазов“ европредседателството на страната ни ще бъде открито на 11 януари тази година. За мен това събитие е огромен фарс. И ме кара да споделя отново с вас моята истина. А така да провокирам и вашата. Уважавам я, дори да е коренно различна. Но и вярвам, че ако някога изберем да променим съдбата ни към по-добро, то първо всеки от нас следва да стигне до дъното на своята лична истина. Без съпротива. Без бягство. Без страх от нея. Колкото и да боли. Защото докато не го сторим, никога не бихме могли да се обединим. Зад която и да е кауза. Защото страхът е парализа за ума, сърцето и тялото. Парализа за самоуважението и достойнството ни. И ако и докато се боим от собствената ни истина, никой и нищо не е в състояние да счупи оковите, които сами сме си сложили. Наскоро Иво Христов ни каза, че сме „дебили“. Разбира се, че не сме. Но ако бягаме от истината, ставаме невежи. Невежият човек действа неадекватно и потенциално саморазрушително в дългосрочен план. Независимо дали IQ-то му е 70, 100 или 130. Затова в тази публикация ще разгледам някои често срещани от мен Илюзии, от които, вярвам, следва да се избавим веднъж завинаги. Ако наистина желаем да случим промяна.
Илюзия 1: Безпомощни сме.
Подобна митология ни вкарва в ролята на вечната жертва. Жертвата живее в и излъчва една конкретна доминираща емоция – страх. Така жертвата винаги разпознава, привлича и избира единствено и само лидери-насилници. Жертвата няма сетивата и мотивацията да избира морални, честни, достойни и загрижени хора за свои лидери. Моята истина за Илюзията на жертва, в която влизаме („клетият български народ“), е че го правим, защото се страхуваме да видим очевидното. Ние не сме жертви, мили хора. Ние сме съучастници в собствения ни геноцид. И ако мислите, че преувеличавам, вижте седемте основни признаци/принципи, че дадена държава се колонизира. Ще откриете всички тях, дълбоко заложените в ключови процеси, протичащи вече (поне) 27 години у нас. И ако мислите, че преувеличавам, вижте новия закон за бюджета на НЗОК. Онкоболните са само една от групите, обречени на геноцид. И това е само началото. Още нищо не сме видели и усетили на гърба си от целия план. Междувременно и някак тихомълком, държавата ще отпусне 3 милиарда лева от нашите пари за…нови изтребители. Така е. Защото за разлика от проектите по строеж, поддръжка и ремонт на магистрали например (интересен държавен „приоритет“ при все по-влошено здравеопазване и образование), или по закупуване на изтребители, онкоболните, пенсионерите, самотните майки с деца, хората в неравнопоставено положение…те няма как да върнат едни пари обратно под масата. Нали? Но е много трудно и болезнено да признаеш, че си съучастник в престъпление с подобни пропорции. Защото когато аз лично за себе си си го казвам всяка сутрин в огледалото, радостта и щастието ми от живота секват в миг. И когато психиката ти отказва да приеме реалността, е много по-лесно да приемеш ролята на безпомощна жертва. Тя не носи лична отговорност за ставащото в държавата. А тази роля се поддържа още по-лесно с помоща на…
Илюзия 2: Политиците са властимащите.
Това е невярно твърдение. Всеки политик, включително Министър-председателят, е държавен служител. Мой служител. Ваш служител. Точка. Ако направя сравнение между държавата и една бизнес организация, то ние сме нейни собственици-акционери. Всеки от нас държи по една акция. Заедно избираме Борд на Директорите, който назчава мениджъри, които назначават служители. Тяхната задача е да служат на нас, собствениците. Илюзия 2, че някой друг е собственик, а ние безгласни служители на мениджърите, служи единствено и само, за да държи Илюзия 1 жива. Но за да не се разпаднат и двете илюзии, имаме нужда от трета, която да смекчи сблъсъка с реалността.
Илюзия 3: Избирателната система все пак ни дава някаква „власт“.
Мили хора, когато гласувате, задавате ли си въпроса защо точно го правите? Не, наистина. На най-дълбоко ниво. Нима защото от избора ви зависи дали ще имаме по-високи доходи? Или защото корупцията и беззаконието ще намалеят? Или защото здравеопазването и образованието ще станат по-добри? В крайна сметка, който и да е на „власт“, доходите плавно се покачват. Но за останалото – за него нито едно правителство никога не е имало решение. И няма да има. Защо точно гласувате? Единственото, което със сигурност правите с вашия глас, е да заявявате, че вярвате, че избирателната система е способна да избира и назначава ефективни управници. Ако обаче не вярвате реално в това, то тогава гласуването ви е неразрешим парадокс. Казвам всичко това не с идеята, че самото гласуване е безсмислено, а че не решава нищо. Единствено и само онова, което ние правим във времето между две гласувания, е важно. И точно по това време, реално…не правим нищо. Илюзия 2 ни кара да мислим, че като служители не можем да искаме пряка отговорност от мениджърите. Когато разбием Илюзия 2 обаче, разбираме, че ние, собствениците, сме отговорни за действията или бездействията на политиците. Защото ние сме ги назначили на работа. И когато не си я вършат, следва да се санкционират. Но пак от нас самите. И това няма да ви го кажат кеворккеворкяновците, камендоневците или славитрифоновците. Защо ли? Но за да не разпаднат всички тези Илюзии, имаме нужда от поне още една.
Илюзия 4: Политиците „чуват“.
Нашите молби, призиви, апели, подписки и „протести“ могат да променят нещо. Да молиш, призоваваш или апелираш към политик е производна на Илюзия 2. Служителят моли началника си за нещо. Не. Политиците в тази държава са аморални, антихуманни, корумпирани и/или некомпетентни. Истината е, че сме станали безкрайно нечувствителни към техните безочливи престъпления. Да вземем за пример новия Министър на Образованието. Преди време той беше Секретар на същото това министерство. Същият онзи, който бе разкрит да харчи милиони от наши данъци за ненужни, излишни консумативи. Тогава се оправда с извинението, че не е осъзнавал мащаба и ефекта от действията си. Независимо дали говорим за корупция или престъпна липса на компетентност, мястото на този човек е извън системата. Завинаги. Но какво се случи обаче? ГЕРБ го издигна в ранг министър. Къде бяхме ние в този ден и какво направихме по въпроса? И не, мили родители, вашите молби, призиви и подписки няма да променят нищо. Децата ви ще продължават да мъкнат тежки чанти на крехките си плещи, пълни с учебници с полуистини или с безполезна информация. Ще им се изкривяват и гръбначните стълбове, и умовете. Не мога да очаквам братята Маргини или Галеви да поемат управлението на съдебната системата, например, и да се надявам на повече законност и справедливост в страната. Няма как да стане. И за финал,
Илюзия 5: Демокрацията е нещо „добро“.
Не, демокрацията може да бъде Любяща Майка, а може да бъде и Зла Мащеха. Всичко зависи от нас. Защото демокрацията е форма на държавно управление, при което никога няма да получим повече от онова, за което сме готови да се борим и отстояваме. Нужно е само малко повече от половината от нас да бягаме от истината, за се чувстват другите, небягащите от нея, като в чужда държава. И тогава и те ще изберат да избягат. В друга чужда държава. Която може би ще е настроена, за разлика от България, не като мащеха, а по-скоро като майка. И тъй като избирателната система не работи, а политиците разбират само от едно – от страх, то съседите румънци, вече събудени, ни показват всеки ден кой е единственият, засега поне, работещ начин за промяна. Друг няма. Но те няма да дойдат да ни спасят от собствените ни Илюзии. Времето някой друг да ни спасява е отдавна отминало…
Знаете ли кой плаща най-тежката цена за Илюзиите ни? Нашите деца и внуци. Те се раждат с неподправено любопитство. Със способност за рационалност и логичност. С липса на страх. С редица добродетели. Как се чувстват те, когато мама и татко правят „най-доброто“ за тях, но живеят в държава, хваната в примката на шепа престъпници и техните падуани? И не правят нищо, за да променят това. Даваме ли си сметка какво стоварваме на крехката им психика? Може би мислим, че не виждат, не чуват, не усещат? Дали? Не мисля, че те виждат в нас безпомощни жертви. По-скоро виждат съучастници в собствения им национален геноцид. Чалгата, алкохолът и наркотиците не затриват децата ни. За много от тях те са единствен изход от наследството, което им завещаваме. Техният начин да се справят с болката, страданието, безпътицата. Поне за миг. Поне до утре…
Това е моята истина. Приветствам вашата с отворен ум, сърце и ръце. Но, моля ви…каквото и да ви струва, каквато и да е тя, стигнете до нея. Защото обратното броене за страната ни отдавна е започнало. Тик-так, тик-так. А междувременно, в сайта на европредседателството ни открих секция „Снимки“, а в нея – секция „Това е България“. Снимката, която виждате, доскоро бе „водеща“ в галерията. Батка по анцуг, препускащ…в нищото. Е, мили хора, това ли е наистина България?
Снимка от сайта на Европредседателството в секция „Това е България“. Батка по анцунг!
Автор: Димитър Хаджиев
Управляват ни бездарни, некомпетентни, примитивни и корумпирани службогонци
Соня Колтуклиева: Дни наред обществото се тресе от новини за зверски убийства,самоубийства и разстрели. Излезе ли публично президентът, премиерът, председателят на парламента,омбудсманът да успокоят хората,да им вдъхнат някакво доверие в институциите и управлението на държавата. Не! Никой. Страхливци.
Ако пък се появят някъде, на някое местопрестъпление – като Цацаров, Сарафов и Радев в Нови Искър, то ще да е само жалък опит за кризисен пиар и ще изтресат толкова глупости, че ще засилят паниката и недоверието още повече.
Управляват ни бездарни, некомпетентни, примитивни и корумпирани службогонци.
Това е положението…
Стоян Тончев: Убитите от Нови Искър са гербаджии, разстреляният днес бизнесмен е приближен до ръководните функционери на ГЕРБ, простреляният данъчен директор е част от системата на управляващите… Така, както започна новата година, до края й може да се стигне и до върховете.
Европредседателството на България се превърна в едно голямо погребение. Траур! С това ще бъде запомнено. Поръчкови убийства, разстрели и смърт.
Много кръв и скръб!
Georgi Borisov Georgiev
Защото съм го виждал с очите си и изпитвал на гърба си.
През последните години двама души в България имат ресурса и възможността да организират поръчково убийство, което да остане неразкрито. И това са Борисов и Пеевски, двамата, които имат контрол над службите, прокуратурата и МВР.
За разлика от Пеевски, Борисов е изключително страхлив. Борисов убива от страх. Преди година и половина Борисов събра „елита“ на ГЕРБ и от трибуната им каза: „Дори и при най-малкото съмнение, ще измитам“ Медиите изтълкуваха грешно думите му, приемайки ги за знак за борба с корупцията. От кмет , който е присъствал на срещата разбрах, че посланието е било допълнително разяснено след срещата от хората на Цветанов (групата му за бързо реагиране, така нареченият „частен ДАНС“ на Цветанов) и смисъла е бил „който се обърне срещу мен е пътник“. В края на септември копоите на Буда посегнаха на съпругата ми и тогава казах пред мои приятели и познати , че ‘поне една свиня ще пусне кръв от моите ръце“. Пет дни по-късно ми се обади и се срещнах с човек в София, който ми каза “ Ако това стигне до Човека (Борисов) , ще изгориш. Знаеш колко хора изгоряха през годините, някои за нищо. Само заради страха и параноята му“. В случая с убития днес бизнесмен, Буда би поръчал убийството му само при сигнал или донос, че той се е обърнал срещу него. Няма такова нещо, като „човек на Цветанов“, има само „хора на Борисов“ Всички са негови. Цветанов е само човека за връзка, както с хората надолу по веригата, така и с хората нагоре по веригата, но това е друга тема. Борисов е способен да предаде и продаде всеки и всичко за да запази себе си и властта си. Параноята му е патологична, а нивото на службите и информаторите му е такова, че интригите и слуховете властват над разума и реалността.
Пеевски е изключително агресивен и брутален тип. Действията му са в типичен мутренски стил, на Буда също, но Пеевски държи да се знае, че той стои зад конкретният удар или наказателна акция. През последните месеци той изгражда собствена „армия“, извън контрола на Борисов и донякъде извън нконтрола на Доган. Обяснението е само едно, той се чувства застрашен и взима мерки. Докато ЦАЦАРОВ Е НА ПОСТА СИ, ТОЙ Е НЕДОСЕГАЕМ ЗА ИНСТИТУЦИИТЕ, но мандата на Цацаров изтича, а и самият той е възможно да бъде компрометиран по делото „Магнитски“ и Пеевски е принуден да действа силово. Покрива се, излиза извън фокуса на медиите и обществото и действеа зад кулисите. БОЕЦ се опитваме да го извадим от тази нелегалност, но до момента действията ни са без успех. Посещението на Борисов в Турция и проведените там разговори (за тази част от разговорите няма да чуете коментари в медиите) са знак за Пеевски, че Буда го е изтъргувал. Ердоган ще запази участието на Буда в контрабандните канали за цигари, каптагон и оръжие за Турция и Сирия, като в замяна на това Буда се превръща в говорител и слуга на Ердоган и ще жертва Пеевски. За последното, вероятно и Путин е пратил хабер. Доган се опита да спаси Шиши през декември, но това бе по скоро знак, че тази жертва е приемлива, ако е неиззбежна за сараите, които поемат нов курс за сближаване с Турция, също не без благословията на Москва. В тази ситуация, удар срещу човек близък до Борисов е силен и ясен знак към самият него. Това няма да е края. В момента Борисов и Пеевски са в „мъртва схватка“, стиснали са се в убийствена прегръдка и всеки стиска другия. Който отпусне схватката дори за момент ще бъде смачкан. Властта осигуравя на Борисов защита, а Пеевски, чрез контрола си върху прокуратурата и ДАНС си осигурява оцеляването.
Именно това е презетата държава. Когато мутри, мафиоти, ченгета, комуняги и корумпирани типове са на върха на държавата и контролират всички власти и институции.
В тази ситуация има само една сила, която може да се изправи срещу това зло и това Гражданското общесство.
БОЕЦ водим тази битка, битката срещу мафията, срещу паразитите разяждащи обществото и държавата ни, битката за Истината Справедливост и Възмездие! И събираме непримиримите! За да си върнем държавата и да спрем да броим трупове.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Фейсбук
Влиятелният български бизнесмен Петър Христов, близък до управляващата център-дясно партия ГЕРБ, бе застрелян посред бял ден в София, столицата на най-корумпираната и бедна страна на ЕС, пише британският Guardian напук на изказването на председателят на парламента Цвета Караянчева, която обяви публикациите на чужди медии за корупционната среда в България за инсинуация.
„Убийството идва само няколко дни след като България, най-бедната и най-корумпирана страна в Европейския съюз, пое шестмесечното ротационно председателство на ЕС за първи път след присъединяването си през 2007 г.
Христов също бе близо до висши служители от управляващата десноцентристка партия ГЕРБ, според българските медии.“
Убийството на Христов идва след критиките от Брюксел, който критикува България, че не се занимава с престъпни банди и официалната корупция. Преди три седмици старши данъчен служител беше застрелян в колата си в центъра на София.
снимки : Guardian
Според „Трансперънси интернешънъл“ България е най-корумпираната страна в ЕС. Седмица преди да бъде застрелян Христов, президентът Румен Радев наложи вето на антикорупционното законодателство, заявявайки, че законопроектът не предлага средствата за ефективно разследване на корупционните мрежи.“
Мдаа … Историята на един обикновен самоводенец завършил сержантско училище и се бил на страната на СССР, бос на охранителна компания с връзки в СИК и бизнес който приватизира и източва две големи предприятия, а в по-ново време спонсор на ГЕРБ, изпълнител на обществени поръчки във Велико Търново, Габрово и къде ли не, с участие в 55 фирми и приятел на Цветан Цветанов ?!
История като тази на Бойко Борисов, който се оказа най-десният пожарникар и политик от ЕНП, баш преЦедател на ЕС от няколко дни ????
Корупцията и кукловодите правят чудеса в България !?
Свободен автор – Философът
