Премиерът Борисов снощи изплю камъка, че Георгиус е сламен човек, а Юлен и всички останали фирмици щедро спонсорирани с огромни кредити от ПИБ са си на Цеко Минев. Не, че не си го знаем, ама прикритието на Цаци и Димитър Костов, че не знаят и не са наясно рухна.
Та ако някой се пита на КОЙ бяха дадени едни 2 млрд. помощ да не фалира тази банка (а това изобщо не е първата помощ) да си знае – държавата налива пари в ПИБ, че Цеко да си върти личния бизнес. Това пък показва, че стрестестовете проведени от БНБ са пълен ментак, защото това така старателно крито от БНБ, Банков надзор, Глав. прокурор и т.н обстоятелство не е отчетено в тези стрестестове.
От своя страна горните две констатации пък показват, че държавата се ползва като портфейл на олигархията и обяснява как функционира самата държава. Това пък дава отговор на друг въпрос – защо сме и ще си останем най-бедната и мизерна държава в Европа. И всичко това е под зоркия поглед на ОПГ председателствано от Борисов.
Пък който ще да му се връзва, че коледно-новогодишното бонифициране на цялата държавна пасмина, начело с магистратурата с 13-14-15 заплата означава устойчив ръст на доходите довело до умопомрачителен скок на средната заплата за страната до 500 евро.
А Шиши и Ментака да запретват ръкави и докато са още на вълна Пирамидата КТБ да инициират нови изменения в ЗБН и да добавят там Пирамидата ПИБ докато не е станало късно.
Даниел Божков, Фейсбук
Простреляният началник на отдел „Фискален контрол“ в НАП на 18 декември – Ивайло Стаменов почина по-късно от раните си.
Ивайло Стаменов бе прострелян на ул. „Дунав“ в София на 18 декември. Данъчният бе причакан по маршрута, докато отивал на работа. След това извършителите отпрашили в неизвестна посока. По време на нападението Иво Стаменов е бил в личния си автомобил. Джипът е бил в движение, когато е стреляно по него. Той е бил сам в колата си и е пътувал за работа.
На 22 декември бе открит краден джип „Тойота Рав 4“ в столичния квартал „Хаджи Димитър“, паркирано до 115 блок. Целият джип бил поръсен обилно с червен пипер, за да се прикрият следите на ползвалите го убийци.
В самото начало бяха спрягани няколко версии за покушението като тази, че скандално известен бизнесмен с интереси във вноса на зеленчуци е сред основните заподозрени за покушението срещу данъчния шеф Ивайло Стаменов.
Друга версия беше, че далавера с контрабанден внос на телешко и агнешко месо с укрито ДДС за няколко милиона лева е в основата на стрелбата срещу шефа на „Фискален контрол“ в НАП Иво Стаменов.
Коя от тези версии се е оказала вярна все още не се знае, но се оказва, че са задържани трима души по подозрение, че са участвали в убийството на данъчния инспектор …
Тримата са арестувани при спецакция на територията на три града – Приморско, Бургас и София и са задържани в спецпрокуратурата в столицата.
И тъй като в БГ територията слънцето изгрява и залязва в София, когато става въпрос за бизнес то най-вероятно възложителят на покушението да живее в столицата, а извършителите да са от Бургас и Приморско. Дали е така следствието ще докаже …
Свободен автор – Философът
НАД 4,7 МИЛИАРДА лева източени от бюджета! Прокуратурата, НАП и лично Иван Гешев – шеф на специализираната прокуратура прикриват грабежа!
СПОДЕЛЯЙТЕ И РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ!
БОЕЦ В АКЦИЯ!
Днес, 13.02.2018г., БОЕЦ внесохме Заявление по ЗДОИ до Владислав Горанов – министър на финансите и Галя Димитрова- изпълнителен директор на НАП, за размера на несъбраните суми от ДДС по влезли в сила ревизионни актове. По информация на БОЕЦ става дума за НАД 4,7 МИЛИАРДА ЛЕВА, които НАП умишлено не събира от своите длъжници!
В държавата, в която НЯМА ПАРИ за лекарства, за болници, за увеличение на пенсии, за много други социални разходи, ИМА МИЛИАРДИ, които същата тази държава не иска да си събере! Това е изключително брутална схема за източване на бюджета чрез използване на институциите, които имат точно обратната задача. Заедно с ограбването на КТБ и аферата Белене , това е най-наглата схема за грабеж за последните 20 години! Определени олигарси, които дължат стотици милиони и дърпат конците на корумпираните ни политици са поставили в подчинение цялата държава. Така работи управляващата ни мафия – ограбва и източва държавата и използва институциите – НАП, прокуратура, ДАНС и тн. за прикриване на престъпленията си, а в това време огромна част от народа живее в мизерия и отчаяние. Доволни са само слугите на мафията, които обират трохите от трапезата на своите господари, които са ги назначили на държавната хранилка за да изпълняват поръчките им и да защитават техните интереси.
В своите участия в предаванията на Люба Кулезич и Сашо Диков в BIT, следовател Бойко Атанасов разкрива част от схемите за източване на милиарди от държавният бюджет и прикриването от страна на прокуратурата на тези престъпления чрез сключване на срамни (по неговите думи) и престъпни (според нас) споразумения с олигарсите-длъжници, уличени в тези престъпления. Заради дързостта си да дава трибуна на неудобни за властта хора и да разкрива мафиотската същност на управляващата ни клика, неприемайки ограничения и цензура, предаването на Кулезич бе свалено от ефир, а дни след участието на Атанасов при Диков, цялата телевизия бе „купена” и всички предавания свалени от ефир. Дали има връзка всеки може да прецени. Страхът от разкриването на тази информация принуждава управляващите и стоящите зад тях олигарси да вземат крайни мерки. С внаянето на своето Заявление, БОЕЦ целим разкриването на цялата истина за този колосален грабеж и участващите в него.
Миналата седмица, в интервю за Фрогнюз, пред журналистката Катя Илиева, следовател Атанасов разкри, че магистратите, участвали в схемите за „споразумяване”с престъпниците дължащи милиарди към държавата (припоменте си акцията „Недосегаемите“) са наградени от Цацаров за „добрата си работа” с постове и високи позиции в прокуратурата и следствието. Главно действащо лице в тази схема е прокурор Иван Гешев, който впоследствие е назначен за шеф на специализираната прокуратута. Мафията умее да награждава слугите си. А самият Цацаров е на подчинение на своите господари Борисов и Пеевски.
Преди две години следовател Бойко Атанасов заяви пред Биволь, че в прокуратурата има „шпицкоманди” за мокри поръчки. Последвалите събития, ударите срещу него и разкритията на биволите доказаха правотата на думите му. Не само прокуратурата, цялата съдебна, правораздавателна и правозащитна системи са превърнати в частни служби за поръчково „правосъдие“ и лична защита на шепа властимащи и зверската корупция съсипаща страната ни.
Живеем в превзета от мафията държава, в която шепа олигарси използват бюджета и данъците на българите като лична касичка. Национален бюджет, европейски фондове, общински бюджети, всичко е част от баницата, която Борисов, Пеевски, Златев, Минев, Гергов и компания си разпределят, а народа плаща цената и чезне в блатото на мизерията и отчаянието.
Множеството сигнали на БОЕЦ срещу Пеевски, Цветанов, Горанов, Цацаров, Борисов, Павлова, кмета на Видин, Станишев, Мондешки, Боршош и други преставители на управляващата ни мафия остават без последствия въпреки предоставената от нас информация, факти и документи доказващи корупция, злоупотреба с власт и конфликт на интереси. Вместо разследване и повдигане на обвинения на корумпираните, спрямо нас последваха удари и репресии – разпити, призовки, ревизии, запори на сметки. Посегнаха дори на децата и семействата ни. Поредното доказателстви, че в държавата на Буда, Пеевски и Цацаров, държавата пази мафията, а търсещи и борещите се за истината и справедливост са нарочени за врагове и мачкани с цялата мощ на мафиотската държава! Затова на 07.02.2018г. БОЕЦ внеохме Сигнал до НСО, ДАНС и МВР с искане на следовател Бойко Атанасов да му бъде осигурена държавна охрана от НСО. Считаме, че НСО трябва да охранява тези, които се борят реално срещу мафията и корупцията, а не да служи като обслужващ личен персонал на политици, бивши политици и корпулентни олигарси.
За да получим исканата от нас информация е нужен граждански натиск и трябва да продължим битката. Следващата стъпка е разобличаването на олигарсите и политиците участващи в разграбването на държавата. И финалната битка ще е на площадите. Когато всички институции и власти са превзети от мафията, единственият начин гражданите да си върнем държавата, е да излeзем в пряк сблъсък със злото на площадите. Без компромиси и без отстъпление, до цялостното изриване на ченгеджийко-мафиотската ОПГ от властта.
БОЕЦ водим тази битка и събираме непримиримите! Знаем какво искаме и знаем как да го направим.
Фейсбук
Днес почти зад всеки „успял българин”, зад всеки „голям бизнесмен” и „олигарх”, четем една и съща визитна картичка – комунистически произход, ДС, руска връзка – България е тяхна
В „Документите” по ТВ ”Европа” Антон Тодоров изнесе информация, че при правителството на ОДС (1997-2001) „ченгеджийницата настъпва сериозно и в дипломацията” и че във Външно министерство ръководители на отдели стават главно потомствени кадри на БКП и ДС. Същата е картината и в администрацията на президента Петър Стоянов и на премиера Иван Костов. Назначенията на посланиците стават по доклад на министъра на външните работи Надежда Михайлова (Нейнски), но с решение на Министерския съвет и с указ на президента. Така че то е „колективно” дело.
Изнесената от Антон Тодоров информация е потресаваща. Но ако фактите са такива, няма какво да се възрази. По-скоро трябва тия действия на правителството на ОДС да се обяснят. Преди да дам моето обяснение, всеки може да си опресни паметта благодарение на публикуваните решения на КОМДОС (Комисия по досиетата) . От тях става ясно в периода на т.нар. „наше управление” – 1997-2001 г. колко щатни служители, агенти и сътрудници на бившите комунистически тайни служби са станали посланици, временно управляващи посолства и генерални консули.
Не съм черногледец и приемам, че поне неколцина от тях са работили честно за интересите на демократична България. Но логичният въпрос остава. Защо когато гражданите с гласовете си ни дадоха цялата власт – парламентарно мнозинство, самостоятелно правителство, президент и вицепрезидент, нямаше лустрация и кадрите на бившата комунистическа партия и ДС останаха, и дори се издигнаха във властта. Отговорът е известен. Ръководството на СДС тогава, зад гърба на нашите избиратели,
договори с БСП курс на „национално съгласие”
А не е възможно едновременно да има „съгласие” с комунистите и лустрация на техните и на ДС, кадри. Едното изключва другото. В СДС тогава тесен политически кръг вземаше решенията и след това ги „налагаше” като свършен факт. Този кръг осъществяваше и контакти, за които не информираше открито нито Националния съвет, нито народните представители. В този кръг влизаха Иван Костов, Христо Бисеров, Йордан Соколов, Петър Стоянов, Надежда Нейнски, Евгений Бакърджиев, Александър Божков, Муравей Радев и Екатерина Михайлова. По-късно в този кръг настъпиха сериозни конфликти. Главната причина за тях не бе курсът на външната политика, а „курсът” на лични и лобистки интереси в процеса на приватизация. Синият електорат” тогава стана ням и безпомощен свидетел на скандални разправии и сцени. Довчерашни „приятели” застанаха един срещу друг, между тях прехвърчаха не просто „искри”, а огномети. Заваляха грозни думи от типа „Иване, кажи си!”. Министри бяха изхвърлени без обяснения и бяха осъществени, също без логични обяснения, абсурдни назначения. Всичко това действаше на сините симпатизанти демобилизиращо. За дезориентацията им допълнителен „принос” внесе и идващата от цялата страна информация, че навсякъде в първия отряд на „приватизаторите” са все кадри на комунистическата и ДС номенклатура. А „задачата” на сините” бе само да ги „обслужат”. И много местни „лидери” на СДС правеха точно това – припечелваха комисионни обслужвайки интересите на лица от „бившите” БКП и ДС. В този смисъл, въпросът защо правителството на ОДС лансира в дипломацията, а и в други министерства, „бивши” кадри на Държавна сигурност, защо и президентът се обгради също с такива „съветници”, има отговор.
В ръководството на СДС тогава съществуваше илюзията (приемам, че е било илюзия, защото в противен случай това би било национално предателство!), че тези „бивши” кадри ще заработят за новата демократична власт. Но ако дипломатите са представяли България извън страната, то много други „бивши” – от БКП и ДС, имаха друга „представителна” цел: да участват в приватизацията – парите бяха в тях, необходимо им бе само „НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ”. И те го получиха от ОДС.
Понятието „НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ” „изгря” най-неочаквано след като „вълната на гнева” помете правителството на БСП с премиер Жан Виденов
Пиша „неочаквано”, защото хората, които протестирахме през зимата на 1996-1997 година, не мислехме за „съгласие”. Но е факт, че на 7 май 1997 г. при откриването на Първото заседание на 38-то Народно събрание, лидерът на СДС и бъдещ премиер Иван Костов заяви:
„Ние сме дошли тук с желанието да наложим нов дух в българското Народно събрание. Ние искаме да затворим страницата на безмислената конфронтация… Ние вярваме, че основното средство за лечението на страната, за нейното спасение и възраждане е търсенето на национално съгласие, национално съгласие по всеки конкретен въпрос.”
Първо, конфронтацията с БСП не бе „безмислена”. Точно обратното – тя имаше исторически смисъл. Има го и до днес. Второ, не могат да се затварят страници без да са прочетени. Това обрича бъдещето на слепота. Не случайно едва днес, 20 години по-късно и то през „иглени уши”, се прокарва изучаването на комунистическите и ДС престъпления в средното образование. Трето, страната се „лекува” не от политици на „съгласието”, което ще рече на компромиса с политическия противник, а от решителни политици. В преходни периоди не съгласието, а решителността за промени и отхвърляне на наследството на миналото, е водеща политика и кауза. В нашия случай „отхвърлянето на наследството” означаваше изхвърляне от управлението на страната на кадрите на БКП и Държавна сигурност, отстраняването им от възможността да участват в приватизацията. Това не направи правителството на ОДС с премиер Иван Костов. Ако беше го направило това
нямаше да бъде „репресия”,а „справедливост”
Нямаше това да бъде „недемократично”, а израз на демократична воля за различно бъдеще на българския народ, различно от 45-годишното управление на кадрите на БКП и ДС.
На „офертата”за „национално съгласие” предложена от Иван Костов лидерът на БСП Георги Първанов отвърна тогава:
„Управление чрез максимално съгласие – това е формулата, която ние предложихме преди няколко месеца. Това е нашето разбиране за формулата на успеха и днес…. Всъщност преходът не бива да е нито ляв, нито десен, а един баланс, едно работещо съчетание между либерална и социална политика, между ляво и дясно. Подобно разбиране означава, че никой сам не може да изведе страната от кризата; че са необходими съединените усилия на различни по своя характер политически и обществени сили.”
На 13 май 38-то Народно събрание прие „ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ”
В словото си при предлагането на този исторически документ Иван Костов акцентира върху търсенето на „широко национално съгласие по приоритетите на политиката” и предложи „да не членуваме думите „националното съгласие“, а да бъде „Декларация за национално съгласие“ в смисъл, че и в бъдеще ще се постигат подобни документи за национално съгласие.” В допълнение поясни, че „това е предложението, което прави господин Георги Първанов”. Предложението бе прието.
Комунистите и сътрудниците на ДС бяха ограбили банките, бяха докарали до фалит икономиката и финансите на страната, бяха изпратили българите на дъното на живота, а ние им предлагахме „ШИРОКО НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ”. В един момент Иван Костов се усети, че тази теза няма да прозвучи убедително не само за нашите симпатизанти, но и за всички граждани. Защото съсипването на България бе факт и нямаше как да няма „виновни”. Затова и побърза да поясни, че:
„СДС не се е отказал нито на йота от заявеното в неговата предизборна платформа намерение да търси отговорност от виновниците за националната катастрофа. Но ние знаем, че по този повод едва ли е възможно да се постигне съгласие, а не желаем Народното събрание да започва с актове на конфронтация и заради това, предлагайки текстовете на приоритетите, ние търсихме тези пресечни точки, върху които ще има максимално съгласие. Това беше подходът.”
Хубави думи, но само думи. Търсенето на „отговорност от виновниците” остана само в стенограмата на Народното събрание. Не се прие закон за лустрация. Наскоро в интервю за Faktor.bg един от инициаторите на такъв закон – народният представител от СДС Георги Панев, сподели, че се е опитал бързо да внесе „Закон за обявяване на незаконноста на комунистическия режим в България”, който да даде възможност за лустрация и търсене на отговорност за комунистическите престъпления. За да направи това той бе наистина провокиран от внасянето от страна на друг депутат от ОДС на закон за национално помирение,предвиждащ „в цялата страна да се издигнат съвместни паметници на жертвите на комунизма и фашизма.” И Панев откровено признава, макар и след 20 години: „Но и за това мое действие ми беше оказан изключително силен и директен натиск, като в тежък разговор с влиятелно лице от ОДС бях призован да оттегля закона”. Георги Панев не оттегли своя закон, но той така и не успява три години да стигне до разглеждане в пленарна зала.Съществено изменен се появи едва през 2000 година.
Преди това, още в 36-то Народно събрание приехме решение със силата на закон, според което сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи до 13 октомври 1991 г. не представлява повече „държавна тайна”. Това означаваше, че досиетата могат д абъдат отваряни без проблем. Те вече не съдържаха ”тайна”. Това решение, ако не ме лъже паметтта бе отменено от 37-то НС. Но правителството на ОДС и парламентарното мнозинство на ОДС в 38-то НС можеше да върне веднага към живот поне това решение и само да го допълни с формални процедури. Но парламентарното мнозинство на ОДС не направи това. Не го направи, защото
ръководството на ОДС не го желаеше
Закъснялото и избирателно отваряне на досиетата, липсата на всеобхватна лустрация, стори така, че съдебната система остана напълно нереформирана. Публично резерви към „ефективността” на закон за лустрация изрази президентът Петър Стоянов. Веднага след него същото повтори и премиерът Иван Костов. Пред журналисти Костов заяви тогава, че споделя опасенията на президента относно внесения законопроект за лустрация, който според него е „закъснял и няма да реши проблемите на деня”. Точните му думи бяха:
„Ако законът за лустрацията влезе в парламента, това ще създаде напрежение между политическите сили и ще наруши националното съгласие, което аз особено ценя”.
Така Иван Костов тогава възрази на група народни представители от ОДС и главно от „Народен съюз”, които бяха инициаторите на внасянето на такъв законопроект. Заместник-председателят на Парламентарната група на ОДС Благой Димитров се солидаризира с премиера. Законопроектът пропадна.
„Националното съгласие”, което лансира Иван Костов през 1997 година направи така, че прокуратурата остана не само нереформирана, но и несезирана за комунистическите престъпления в периода на „прехода”. „Заканата” на лидера на СДС, че не сме се отказали „нито на йота” от намерението „да търсим отговорност от виновниците за националната катастрофа” увисна в парламентарния въздух. В реалния живот се случи само „съгласието”. Това всъщност бе неогласеното никога публично пред хората „негласно” и „задкулисно” съгласие да не бъдат засягани интересите на кадрите на БКП и ДС по никакъв начин. Видимото съгласие бе за това, което наистина се случи – въвеждане на „валутен съвет” като условие за излизане от икономическата катастрофа, членство на България в ЕС и НАТО. За това комунистите и кадрите на ДС мърмореха, пречеха доколкото могат, но като цяло не възразиха. Защото друг бе техният интерес. Затова и формално членството на България в НАТО и ЕС се случи при президента Георги Първанов и при правителствата на НДСВ, БСП и ДПС. От приетата „Декларация за национално съгласие” в 38-то НС останаха на „книга” и следните „обещания”:
– справедливо разпределение на социалните тежести на реформата;
– борба с организираната престъпност и корупцията независимо от политическия цвят на всички нива и власти в държавата.
В Декларацията имаше и точка за „отваряне на досиетата на политиците, на висшите магистрати и администратори”, но това се оказа „последна дупка на кавала”. Досиетата започнаха да се отварят избирателно в края на мандата на ОДС, а досието на партньора на Иван Костов в „националното съгласие” – Георги Първанов, така и не бе отворено, макар да е било известно на тримата „големи” – Костов, Стоянов и Соколов. Това позволи на лидера на БСП да стане президент, а
това вече бе върха на „националното съгласие”
Публичната легенда как от ДС довели Царя и той объркал политиката, е само удобна легенда. Защото завръщането на Симеон Сакскобургготски бе резултат от политиката на „национално съгласие, която вече бе в ход. Кадрите на ДС и БКП си бяха изтъкали платното и бе време да ритнат кросното. ОДС вече не им трябваше. Политиката на „национално съгласие”щеше да стане „рекламно лице”на управлението на НДСВ, БСП и ДПС. Тя продължава и до днес със стари и нови играчи – БСП, ГЕРБ, ДПС, Обединени патриоти. И партията „Воля” на Марешки е част от тази политика. Както при управлението на ОДС, така и при управлението на НДСВ косъм не падна от главите на „бившите” комунисти и ченгета. Точно обратното – разполагането им на всички равнища на държавното управлението и в икономиката продължи под „пълна пара”.
„Националното съгласие” от 1997 г. е неизтриваемата от времето вина пред България
Макар и да не съм бил в ръководството на СДС тогава, да не съм участвал във вземането на решенията ( в 38-то Народно събрание бях само една година), също се чувствам виновен, макар винаги да съм защитавал тезата, че през 1997-2001 г. правителството на ОДС спаси България от националната катастрофа. Но това бе „спасение” договорено с комунистите и с кадрите на ДС. Заедно с България ние спасихме комунистическата номенклатура и нейния охранителен отряд Държавна сигурност. И не само ги спасихме в „комплект” от правосъдието, но им дадохме възможност да си напазаруват България. Те, естествено, не пропуснаха тази възможност. Довлякоха у нас и своите руски приятели, с ограбените от руския народ пари. Затова днес почти зад всеки „успял българин”, зад всеки „голям бизнесмен” и „олигарх”, четем една и съща визитна картичка – комунистически произход, Държавна сигурност, руска връзка. България е тяхна. Всички останали сме само подробност от пейзажа. Тази истина е горчива, но само ако си я кажем откровено можем да намерим изход от днешната ситуация. Но дори и да намерим такъв изход той никога вече не може да бъде такъв, какъвто съществуваше пред нас през 1997-2001 година.
Александър Йорданов, специално за Faktor.bg
Georgi Borisov Georgiev
КОШЛУКОВ, кажи на Пеевски, че извинението не се приема.
Едно е свинете да ни правят на дебили, чепове за зеле и „лош матриал” , но и слугите им да ни се подиграват в очите, дори и на българите ни идва в повече! Обществената телевизия се издържа от нашите данъци. Ние плащаме за да ни показва среден пръст от екрана един политически педераст. Ние плащаме и на свинете, които ни „управляват” за да ни крадат и да превръщат държавата ни в кочина.
Използвам случая за да го кажа отново, ОТ МЕН НИТО ЛЕВ ЗА КРАДЛИВИТЕ И НАГЛИ БОКЛУЦИ! На Кошлуков да му плаща Пеевски! На цялата чиновническо-прокурорско-ченгеджиска паплач да им плащат господарите им. От септември 2017г. БОЕЦ обявихме ДАНЪЧЕН БОЙКОТ, на мафиоти и корумпирани партийни мишоци пари не даваме! С нашите пари дебелите стават все по дебели, а народа става все по беден и нещастен. Мафията се храни с нашите пари, с мълчанието и бездействието ни!
Не оставки, а изриване е нужно. Да сменят един слуга на мафията с друг не е решение. Да им спрем парите за крадене и да излезем с тоягите на площшадите, това е решението. Нищо друго не работи, до там го докарахме. И от това ги е страх дебелите! Съд, затвор и конфискация на имуществото и милиардите, одрани от гърба на българите.
БОЕЦ водим тази битка.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Фейсбук
