Лидерът на социалистите консултирала акциите на партията с бизнесмена

„Героят” от скандалната афера „Сапард” Людмил Стойков е сред лицата от най-близкото обкръжение на лидера на БСП Корнелия Нинова през последната година. Това разкриха пред Avantage.bg източници от „Позитано” 20. От години Людмил Стойков се опитва да потъне в забрава и  медийна сянка, но явно е запазил топлите си позиции в столетницата. Стойков участва преди години открито в президентската кампания на Георги Първанов. На сайта на БСП дори бе публикувана негова снимка да чете приветствието към Първанов на площада в Перник. Сега обаче големият бизнесмен се е преориентирал към настоящия лидер на БСП. Корнелия Нинова правила чести срещи със сочения преди години за олигарх, в офиса му до столичната Опера. Разчитала на мнението му и подкрепа за политическите акции на БСП. Не е изключено бизнесменът да е и сред финансовите спомоществователи на червената партия. Нинова държала връзката с пернишкия бизнесмен да не става публична, казват нейни съпартийци.
Людмил Стойков е бивш спортист, завършил е ВИФ. Преди промените е бил барман в „Балкантурист“, сочи „Капитал”.

През април 1999 г. Стойков получава шанс от синьото управление на Костов да купи срещу 2.7 милиона долара курортното селище „Дюни“. На 30 юни 1999 г. в консорциум с „Радомир леко коинвест“ АД неговата фирма „Еврометал“ ООД купува 75% от „Радомир – леяро-ковашки комплекс“ ЕАД. Делът на Стойков е 34% и за тях той заплаща 4 милиона лева. Консорциумът трябва да обслужва и дълга на фирмата от 21 милиона лева.

През 2000 г. купува основното производство на фалиралото предприятие „Стомана“ срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката „Виохалко“, но Стойков запазва 14 на сто от „Стомана индъстри“ и е член на управителния съвет. Смесеното дружество е собственик и на поточната линия „Даниели“, закупена от фалиралия „Камет“. По-късно Стойков се раздели с някои от бизнесите си и ги преструктурира. Винаги се е славел, че е в добри отношения с политиците от всички партии, особено когато са на власт.
Името на пернишкия бизнесмен бе забъркано и със скандалната афера „Сапарад”. Заедно с друг близък до БСП – бизнесмена Марио Николов бяха обвинени  в източването на 7,5 млн. евро по програма  „Спарад”. Но преди няколко години, след дълги съдебни перипети Софийският апелативен съд оправда за втори път бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков.

НОИ И НАП СЪЩО ТРЯБВА ДА СЕ САМОСЕЗИРАТ, ЗАРАДИ НЕВНЕСЕНИТЕ ОСИГУРОВКИ, призовава Соня Колтуклиева.

„ИА ГИТИ се е самосезирала за неизплатените възнаграждения в Би Ай Телевизия:

По повод информацията за забавени възнаграждения в Би Ай Телевизия, Инспекцията по труда информира, че в Агенцията няма постъпили сигнали от работници и служители. ИА ГИТ се е самосезирала по публикации в медиите и е стартирана проверка.
При проверката, освен за неизплатени възнаграждения, ще се проверява и дали към момента на прехвърлянето на дружеството собствениците са имали задължения към работещите в телевизията. Това зависи от факта дали възнагражденията за януари са били дължими тогава. Ако се установи, че дружеството е прехвърлено в нарушение на закона – на базата на подадена от бившите собственици декларация с невярно съдържание за липса на задължения, ИА ГИТ ще се възползва от правомощията си да информира прокуратурата.“

Предизборната кампания на кмета на Поморие започна с натиск над инвеститор, журналистите бяха изгонени от политическа среща за надъхване на електората

Поставянето на асфалтосмесител в покрайнините на град Ахелой от фирма „Лиан Кънстракшън Сървисис” се превърна в старт на предизборната  кампания на кмета на община Поморие Иван Алексиев в предстоящите местни избори през 2019 г. Той събра поддръжниците си от Ахелой, за да го подкрепят срещу частен инвеститор.

На 13 март в читалището на град Ахелой се проведе  събрание, първоначално  обявено от Община Поморие като „обществено обсъждане”, но без да отговаря на законовите изисквания. Впоследствие то бе представено от общинарите като „общоградско събрание”.  За тема на разговор бе поставено  инвестиционно намерение на частен инвеститор –  монтирането на мобилен високотехнолигичен и екологично сертифициран от ЕС асфалтосмесител в землището на Ахелой. На срещата с ръководството на Община Поморие, кмета на Ахелой и група общинските съветници бяха поканени граждани, медии, а също така и представители на „Лиан Кънстракшън Сървисис” – за да разяснят бизнес-проекта си.

С риториката си Иван Алексиев от самото начало даде знак, че е против намерението на инвеститора. Според него асфалтосмесителят ще окаже негативно влияние върху туризма и екологичен дисбаланс в Ахелой.

Асфалтосмесителят, който Лиан вече са закупили, след разрешение за поставянето му от Община Поморие още през 2017 г., представлява високотехнологична иновативна технология на италианската фирма „Марини”. „Марини” имат бази по цял свят, като само в България те са над 100. Технологията им е била подложена на екологична оценка и притежава всички необходими европейски сертификати за липса на замърсявания на околната среда при експлоатация. Инвестицията на българската фирма-вносител до момента е над 3 милиона лева, а асфалтосмесителят ще бъде поставен в частен имот, закупен за целта от инвеститора.

Без наличието на доклад или решение на компетентния контролен екоорган /РИОСВ-Бургас/ и след манипулациите на кмета на Поморие за предстоящо замърсяване, инвеститорите бяха грубо прекъсвани, с което им бе отнета възможността да обяснят на присъстващите методологията на асфалтосмесителя.

За да продължат внушенията с невярно съдържание от страна на местната управа, инвеститорите и журналистите бяха помолени да напуснат срещата „при открити врати”, която се превърна в партийно събрание. Последваха ги възмутени и голяма част от присъстващите.

След тях залата се изпразни – останаха около 30 човека, поддръжници на кмета Иван Алексиев. Липсата на представителност на гражданското общество в Ахелой не се е оказало проблем на поморийския управник, който е заявил пред тях, че ще входира в РИОСВ възражение срещу поставянето на асфалтосмеситтел в покрайнините на черноморския град.

Действията на кмета на Поморие Иван Алексиев представляват груба намеса срещу частната собственост и инвестиции. Голяма част от присъстващите се усъмниха, че зад акцията му стоят користни цели, с които се обслужват интереси в асфалтовия бизнес на контрагент на Община Поморие.

Не е тайна, че сключеният договор между Община Поморие и фирмата, ангажирана с реконструирането на пътната мрежа в Поморие изтича. Поставянето на асфалтосмесител в Ахелой ще предложи много по-ниски цени за същата услуга, които ще облекчат не само общинския бюджет, но и държавния. За обходните пътища и лотовете, свързващи Бургас и Слънчев бряг, както и трасето Поморие – Ахелой, по изчисления на специалисти ще бъдат вложени само за асфалт над 20 милиона лева. Това е сериозна сума, с която може да бъде обяснена финансовата мотивация за отстраняването на бъдещата конкуренция в лицето на „Лиан Кънстракшън Сървисис”.

Едва ли кметът на Поморие е толкова загрижен за туристическото развитие на Ахелой – коментираха граждани извън залата. Според тях проблемите на града и невъзможността за привличане на туристи се коренят в липсата на асфалтирани улици, липсата на улично осветление, липсата на плажове и канализация, лошата инфраструктура и нередовното събиране на битовите отпадъци от контейнерите и кошовете за боклук в градската среда. Проблеми на черноморския град, които остават нерешени и във втория мандат на Иван Алексиев.

 По-евтино ще ни излезе, ако й плащаме да си стои в Холивуд, отколкото да управлява

Министърът на туризма Николина Ангелкова е била в Холивуд на годишната церемония за връчването на наградите „Оскар”. Тази новина предизвика очакван интерес и въпроси дали това посещение е било финансирано от българския данъкоплатец.
Отговорът на министерството не закъсня и също беше очакван – пътуването е било лично и финансирано със собствени средства (моя бел: самолетните билети са с държавна пара). Това, обаче, не е задължително добра новина за данъкоплатците.

––––––––––––––
Всъщност, оказва се, министър в Холивуд ни излиза много по-евтино от министър у дома. Да, ако закрием министерството на туризма и изпратим министър Ангелкова на бюджетна издръжка в Холивуд за вечни времена, то всички ние всъщност ще пестим пари.
––––––––––––––-

Нещо повече, дори основните дейности (съответно разходи) на министерството да се запазят – най-вече за туристическа реклама, но също така и за някои административни функции като категоризацията на туристическите обекти, а просто премахнем разхода за администрацията на министерството, то пак ще сме на плюс. Ето и данните.

***********************************
Средно на ден Министерство на туризма изразходва по около 52 хил. лв.
Функциите му са сравнително прости – голяма програма за реклама на туризма, по-малка програма за регулациите и администрация.
***********************************

1.
Водещата програма на министерството – „Развитие на националната туристическа реклама и международното сътрудничество в областта на туризма”, гълта по над 37 хил. лв. на ден. Тук са рекламните щандове, кампании, форуми и презентации, официалния туристически сайт, журналистически турове и т.н.
При липсата на пазарен механизъм и на опит за каквато и да е оценка на въздействието, на практика е невъзможно да се каже кое от това е смислено и кое е прахосване. Разбира се, всичко това може да бъде рационализирано и финансирано от туристическия бизнес, но с народната пара винаги е по-лесно.

2.
Втората основна програма на министерството, очевидно с известно чувство за хумор, е наименована „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” – тук разходът за бюджета е около 8 хил. лв. на ден. Иронията в името на тази програма е в това, че всъщност министерството с всички сили се опитва да влоши средата в сектора, като си намери още нещо за регулиране.

Последните примери в тази посока са следните:
1) да се регулира споделената икономика, разбирай да се ударят дигиталните платформи и свободното предлагане на услуги;
2) да се въведат минимални цени в нощувките в хотелите, разбирай опит за ограничаване на конкуренцията.

И двете идеи са класически за обществения сектор – от една страна се търси по-голяма роля на министъра в сектора (мечта на всеки бюрократ), а от друга се работи за защитаване на установените играчи от новите и по-гъвкави такива (предложението за цените например идвало от „бранша”). На практика регулаторните идеи на министерството не просто гълтат пари за да бъдат изработени, но после ще струват скъпо и на потребителите през ограничения избор и по-високите цени. Въпросните 8 хил. лв. на ден за подобряване на политиките са нищо в сравнение с цената от това „подобряване”.

3.
Последната програма на министерството е „Администрация”, която струва на бюджета по близо 7 хил. лв. на ден. Едно закриване на министерството, дори и при прехвърляне на рекламата (която по принцип трябва да се финансира от бизнеса) и на регулаторната политика (която е почти изцяло безсмислена) в някоя агенция или дирекция, би спестило тези 7 хил. лв. на ден.

Можем спокойно да предположим, че дневният разход от вечната бюджетна ваканция на министър Ангелкова в Холивуд ще влезе лесно в тези рамки. Нещо повече, един вечно изпратен бюрократ на държавна издръжка в Холивуд е много трудно да бъде „захванат” от местния туристически бранш за някакви безумни регулации.
________________________________________
публикацията взех от сайта на ИПИ
http://ime.bg/bg/articles/ministyr-v-holivud/

Автор: Петър Ганев 

бел.:
Виждам и пропуск на автора в статията.
Трябва да изпратим и баща й в Холивуд на държавна издръжка. Ще ни излезе още по-евтино.
Според регистъра родителят на министърката Панайот Николов Панайотов досега е грабнал обществени поръчки за 13 милиона лева.

Ангелакова позира в Холивуд с една от най-красивите световни актриси Салма Хайек

Григор Лилов

Никому неизвестната фирма АБ Комюникейшън взема 4 обществени поръчки на стойност повече от 4 милиона лева от Министерството на земеделието, храните и горите. Което би било само съмнително, ако не беше направо нагло: ресорен заместник-министър е Атанас Добрев – Мафията, който е бивш служител на собственици на печелившата агенция, съобщава 19min.bg.

Напомняме, че макар и кадър на Р.Овч. от БСП, той е от квотата на Атака в кабинета Борисов 3, а бившият му господар, за когото иде реч е Ивайло Тодоров. Неведнъж 19 минути го е описвал като човека задагрооктопода от 60 консултантски фирми, които смучат фондовете. Интересно е, че каквато и боя да има всяко следващо правителство, той има заместник-министър. От Борисов 1 – Светла Боянова, бившата му секретарка, после при Орешарски, Борисов 2 и Борисов 3. Основното му оръжие е медията Агрозона, която се подпомага от Америка за България. И стигаме до втората скандална наглост!

ПР-експертите са категорични, че при поръчката за реклама в печатните медии има обосновани предположения за конфликт на интереси. Причината е, че според публикувания договор, едно от изданията, в които ще се рекламира Програмата за развитие на селските райони е списанието Агрозона, което е част от портфолиото на АБ Комюникейшънс, заедно с едноименния сайт. 
В кашата е и Асоциацията на земеделските производители в България, където за тежест е кооптиран за бос съденият след приключване на мандата му ресорен министър при Костов – Венци Върбанов. Изобщо, октопод, та октопод от всички цветове и власти.
Ето и цялата история за 4 049 466, 14 лв:

Според сайта mediapool.bg, ръководен от шефката на пресцентъра в кабинета, в който Върбанов беше министър, АБ Комюникейшън печели самостоятелно търговете за реклама в интернет сайтове (334 430.88 лв.), в печатни медии (579 059.66 лв.). А в съдружие – тези за рекламни материали (373 575.60 лв) и за поддържането и надграждането Национална селска мрежа, която информира земеделците за мерките по ПРСР (2 726 400 лв.). Първите три поръчки са със срок за изпълнение по една година, а последната е с 4-годишен срок на изпълнение.

 Единственият търг, който компанията не печели е за изработването на рекламни телевизионни клипове. Тази поръчка отива при Арт Уинър ЕООД с цена от 11 999 лв. без ДДС за един клип – цена 4 пъти по-ниска от котировката на крадения клип за европредседателството ни, щедро платени от правителството след нагласен, но неотменен търг.