След „великото“ преселение на народите, заловиха висш командир на джихадистската групировка в София

Висш командир на „Ислямска държава“ е задържан в София, съобщи на брифинг говорителят на Прокуратурата Румяна Арнаудова. Според доказателствата, събрани с помощта на ГДБОП и ДАНС, той е боец на ИДИЛ и то на високо военно ниво, уточни тя.

Задържаният сириец се е установил на територията на страната ни през 2008 година, а от 2013 година се е присъединил към „Ислямска държава“. Взел е активно участие в бойни действия и така се е издигнал в джихадистката йерархия.

„Досъдебното производство е образувано и се ръководи от специализираната прокуратура под непрекъснатия надзор на главния прокурор още от момента, в който постъпи сигнал за тази престъпна група. Събрахме доказателства за задържането на трима участници от групата“, заяви Арнаудова.

„Бандата на джихадиста се е занимавала се с производство на тютюн за наргиле. Това е сириец, получил и българско гражданство“, добави тя.

Нормално е след такова „велико“ преселение на народите от Афганистан, Пакистан, Сирия и Африка, Европа да се напълни с ислямски главорези. Задържането на техния командир ни дава основание да си зададем въпроса дали ИДИЛ не мести командването си в България. Тук би им било по-лесно да си реализират пъклените планове, защото няма кой да ги спре. Полицаи закрилят мафиоти, а политиците, които пред камерите се кълнат, че милеят за България, лъжат повече и от циганите.

МОДЕЛЪТ „БОРИСОВ“ Е УПРАЖНЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА ВЛАСТ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ

Моделът „Борисов“ означава нещо повече от централизация, корупция и разврат с публичния ресурс. Той демонстрира по брилянтен начин властта като безусловна необходимост за политическо съществуване. Също както кислородът ни е нужен, за да сме живи. Но партия, която не може да съществува без да е на власт, не е траен политически субект, а организация с не-чисти цели, създадена с цел разграбване на активи, чрез упражняване на власт. Т.е. поредната времянка на БКП, която ще изчезне в момента, в който се зароди истинска алтернатива.

Моделът Борисов е упражняване на цялата власт и прехвърляне на цялата отговорност

В блога ми има разписани редица публикации във връзка с децентрализацията на властта и ползите, които тя дава в посока изграждане на местни общности, контрол върху парите на предприемача и обезглавяване на всеядната централна власт. За съжаление ние сме много далеч от тази реформа и видимо властта отказва всячески да я започне – тя настоява да за-държи в ръцете си ножа и хляба, моркова и тоягата, парите и правомощията си, за да може да управлява процесите на всички нива в държавата – от откриване на пешеходна пътека в населено място с 400 души, през назначаването на чистачката на улиците в Харманли до закупува-не на бойни самолети. Именно и поради тази причина, моделът “Борисов” напълно изключва властта в една държава да бъде децентрализирана. Точно в условията на такава власт, когато всичко е в ръцете на ЕДИН, последният следва да бъде отговорен и за това как е направена пешеходната пътека, как се почистват улиците във всяка община в България и разбира се – какви самолети да бъдат закупени. Т.е. няма място за сваляне на отговорността от плещите на Борисов, чрез оставки на регионални лидери. Звучи тъпо, но премиерът (който и да е той), докато назначава, кадрува, строи, реже ленти, открива, уволнява, урежда и нарежда във всяко едно населено място в България, той е пряко отговорен за всичките „гейт“ в държавата. Но не, това все още не е моделът Борисов. Описаното до тук е авторитарно, централизирано управление, което в някои ситуации може би е способно да носи отговорност. Моделът Бори-сов е нещо повече – той представлява „упражняване на цялата власт и прехвърляне на цялата отговорност“. Това е и причината Борисов да си има бушони под него. Но не, той не ги залага изкуствено, просто реже политически главата на всеки, който може да го спаси от медиен скандал. Важното е той да не понесе отговорност за нито един свой политически акт. Това е крайно присъщо за страхливите лидери.

Важно е да отбележим, че големите лидери, често пъти авторитарни, реформаторите по дух, поведение и душа, са хора, които осъзнато носят лична политическа отговорност и често пъти плащат с политическата си кариера в името на промяната. За последните 100 години България не познава много такива хора – пръстите на едната ръка са предостатъчно, за да бъдат преброени. И със сигурност Борисов не е част от това лидерство.

ГЕРБ е едно от СДС-тата на БСП

Във всички случаи БКП, а после не по-малко достойно и БСП, създадоха, създават и ще създават най-различни СДС-та, които да бъдат квази алтернатива на първите. Формации, които но-сят силна емоция на хората, с център-дясно убеждения, в правилния политически момент. ГЕРБ и моделът “Борисов” е най-успешният проект на инженерите в България. И не, това не е някакъв тежка конспирация, а просто факт. Моделът “Борисов” не развали нито една далавера на големите червени олигарси в България. Това прозира от години насам, но няма медийна среда, която да го експонира достатъчно красноречиво и ясно. Може да си спомните топлите връзки и рязкото политическо израстване на нашия премиер:

– кой назначава Борисов за главен секретар – министър Петканов (не се нуждае от представяне);

– кой издава указа на Борисов за званието „генерал-лейтенант“ – Георги Първанов;

– риториката на Борисов против ДПС, с която 2009-та влезе в парламента – сега управляват заедно, а обещанията за разследване на далаверите на тройната коалиция остават забравени;

– кой наля парите в КТБ – правителството на Борисов 1;

– кой отказва да разследва КТБ – ДПС, БСП и Борисов 2 и 3;

– опрасканата съдебна реформа – отново заедно с БСП и ДПС;

– кой отхвърли избирателен район „чужбина“ – ГЕРБ, ДПС и БСП отново заедно;

– приемането на редица важни законопроекти – винаги с ДПС;

и много, много други.

От гореизложеното със сигурност може да заключим, че моделът “Борисов” ефективно успява да замита огромно корупционни скандали, зад които стои майката на политическата корупция БСП и единият от нейните кланове ДПС, и да работи против обществения интерес. Публичното кръстостване на шпаги с БСП и сплотените им гласувания на важните избори като този за ВСС, демонстрира красноречиво, че ГЕРБ е едно от СДС-тата на БСП.

Докога така

Ние решаваме. Да, ние и никой друг. Огромна част от икономически свободните хора, които биха се ангажирали активно с политическа работа, чакат нашето обявяване като алтернатива на ГЕРБ – истинска, ясна и единна, позиционирана отвъд килимчето в Банкя.
Друга сериозна група напуснаха ГЕРБ и не трябва да забравяме, че те следва да са част от този процес, защото в ранните години на Борисов десетки хиляди почтени хора повярваха в реформатроския устрем на новата тогава формация.
Решават и онези свободни, проспериращи и борещи се за хляба и просперитета на децата си българи в чужбина. Те чакат да подкрепят истинска формация, която да застане ва банк срещу модела “Борисов” и зад идеята всеки да израства, забогатява и успява според възможностите си, а не според това кой му е кум.

Фронтално срещу модела

Тази мафиотизирана шайка трябва да бъде изритана, защото сама няма да си тръгне. И няма никакво място да уреждаме личните взаимоотношения между някакви хора, които се харесвали или не се харесвали. Няма място за емпатийност и егоизъм. Още по-малко има място за удобната риторика, която предлага да бъдем 4 процентов коректив на ГЕРБ. Носител на тази промяна може да бъде само и единствено общност, която е готова да застане фронтално срещу модела “Борисов”. Всичко друго е тинтири-минтири.

От блога на Йордан Иванов

На вниманието на отчайващата с некомпетентността и бърборенето си министърка на туризма Николина Ангелкова: „28,4 млн. туристи са посетили Гърция през 2016 година, а приходите от туризъм надхвърлят 12,7 млрд. евро“.

Без проверки на гръцкия министър по плажовете, без нагласяване на статистически данни, без скъпоструващо и безсмислено финансиране на удобни медии и кампании.

Министерството на туризма манипулира общественото мнение относно реалното състояние на входящия туризъм в България с погрешни данни за чуждите туристи като общ брой и отделни пазари. Ведомството има собствена методология за отчитане на данните на НСИ и включва към туристите и чужденците, дошли на гости на роднини и приятели, както и пристигналите с бизнес и с други цели. Данните на Министерството на туризма за чуждите туристи, посетили страната ни, включват дори транзитно преминаващите през България. Така например румънските туристи, които отиват на море в Гърция, се броят два пъти – веднъж на отиване и втори път на връщане.
Юнашка стъкмистика за симулиране на големи успехи!

Георги Спасов

Вчера спонтанно събрахме 70 подписа за писмо до Мая Манолова, относно сезиране на Конституционния съд за Делян Добрев.Тъй като се опасявам, че Мая може да се измъкне, че не са нарушени наши права, а тя може да сезира КС само за правата на гражданите, подготвих леко модифицирано писмо и до Президента, който няма никакви ограничания при сезирането на КС, съобщава юристът Стела Николова.

Отворено писмо 

До Президента на Република България

Уважаеми г-н Президент,

Поради извършеният акт на гласуване и отхвърляне, а не на приемане на оставката на Делян Добрев, както повелява чл.72 от Конституцията на РБ, Ви молим да сезирате КС , относно опасен прецедент, който бе произведен от НС на 04.10.2017г.

Подаването на оставка и нейното приемането от Народното събрание е е охранителен акт, парламентът само проверява доколко този акт е суверенно подаден, без насилие и заплаха, доколко е спазена процедурата, но няма право на преценка по същество, казват конституционалисти и препращат към решението на Конституционния съд (КС) за оставката на Блага Димитрова като вицепрезидент, подадена пред КС на 30 юни 1993 г. Казусът е напълно аналогичен на настоящия, с тази разлика, че оставката в единия случай се подава пред КС, а в другия – пред Народното събрание. Ето какво пише КС тогава:

„Вицепрезидентът на Република България, позовавайки се на чл. 97, ал. 1, т. 1 от Конституцията, си е подал оставката пред Конституционния съд. Съдът е длъжен да установи както това обстоятелство, така и доколко това решение за подаване на оставка е резултат на свободно формирано волеизлеяние, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама. В конкретния случай вицепрезидентът Блага Димитрова заявява, че тя „отдавна обмисля това свое решение“ и изтъква политически съображения за този свой акт. Извън компетентността на Конституционния съд е да обсъжда мотивите за тази нейна постъпка. Конституционният съд не може да прави политически анализ и да дава политически оценки за обществените събития и процеси, а да прилага конституционните норми в рамките на своите правомощия.
Конституционният съд констатира, че решението на вицепрезидента да си подаде оставката е резултат на свободно формираната от него воля съобразно личната му преценка. При наличието на тези обстоятелства Конституционният съд трябва да прекрати предсрочно пълномощията на вицепрезидента.“
Конституцията е казала какви са основанията за прекратяване на мандат, а единственият смисъл оставката да се приема с решение на парламента е, че по този начин се прогласява, че правомощията на съответния народен представител се прекратяват от този момент. Това решение се изпраща на ЦИК, която обявява за избран за депутат следващия в избирателната листа. Но да се водят разисквания по една оставка е много лоша практика, защото една оставка е личен акт, тя може и да не е мотивирана публично, а и мотивите в случая нямат значение, парламентът не се произнася по тях, казва проф. Пламен Киров.

Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) не определя реда за прекратяване на пълномощията на народните представители при подаване на оставка. Правилно или неправилно, чл.137 ПОДНС постановява: „За неуредените въпроси в този правилник се прилага Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това е несъвместимо с положението им на народни представители”. Кодексът на труда за тези случаи предвижда в чл.326 прекратяване на трудовия договор с 30-дневно писмено предизвестие на работника или служителя до работодателя, без каквито и да е мотиви, само въз основа на изразената воля. Трудовото правоотношение в тези случаи настъпва с изтичане на 30-дневното предизвестие, без да изисква каквото и да е мнение, одобрение или съгласие на работодателя. Това законодателно разрешение, което съществува от 1986 г.насам, е израз на свободата на труда и забраната на принудителния труд ( чл.48, ал.3 и 5 Конституцията).

Обръщаме се към Вас, като оправомощен от закона орган да сезира КС/тъй като законодателя е отнел тази възможност на суверена/ и като пазител на конституционния ред в Република България да сезирате Конституционния съд за нарушение на чл.72 от Конституцията, в който се казва, че Народното събрание приема оставката на народния представител.
Г-н Добрев не е изглеждал, нито показал, че е заплашен, изнуден и принуден да подаде оставка, но пък колегите му го принудиха да остане против волята, заявена от него.

Не е възможно в демократична и правова държава да се руши конституционализма, да се създават опасни прецеденти и да се тълкува закона от принципа „ако пуснем един, кой ще е следващия?“.
Г-н Президент, очакваме от Вас да сезирате по най-бързия начин КС, за да не се създава опасен прецедент и да не се погазва Конституцията на Република България от най-висшия орган на управление в страната-Народното събрание.

Това е не само противоконституционно, това е срам!

****

До Омбудсмана на Република България

Уважаема г-жо Манолова,

Тъй като на българския суверен е отнето правото да сезира Конституционния съд, ние – група граждани, Ви изпращаме писмо, с което настояваме да сезирате Конституционния съд за нарушение на Конституцията на Република България, извършено от Народното събрание на 04.10.2017 г.

Настояваме да получим отговор от Вас в най-кратък срок дали ще удовлетворите нашето искане!

Надяваме се, като Омбудсман на Република България да намерите начин да инициирате дебат и за това, че българският суверен няма достъп до Конституционния съд и да бъдат направени нужните законодателни промени, за да има достъп българския суверен до Конституционния съд на държавата си!

Благодарим Ви!

Подписалите се под писмото, отправено до Националния омбудсман Мая Манолова, са:

1. адв. Стела Димитрова Николова
2. Катя Милева
3. Цветелин Ангелов Стоянов
4. Димитър Власев
5. Полина Станчева
6. Бойка Анчева
7. Божидар Бакалов
8. адв. Светлозар Господинов
9. Лидия Борисова
10. Емил Унарев
11. адв. Николай Хаджигенов
12. Николина Топалова
13. Веселин Йорданов Калановски
14. Иван Дончев
15. Незабравка Иванова
16. Станимир Михайлов
17. Георги Водиченски
18. Станимир Лучков
19. Весислава Манолова Танчева
20. Ценко Соколарски
21. Яна Радулова
22. Марица Асенова Драндарова
23. Татяна Спирова
24. Виолета Баева
25. Светломир Никодимов
26. проф. Евгений Александров Дайнов
27. Николай Влаеско
28. Ружа Братанова Ганчева
29. Мария Кавлакова
30. Лили Тахова
31. Владимир Бранков
32. Ирен Величкова-Ямами
33. Христо Стоянов Бекяров
34. Лозана Тахчиева
35. Марни Мандил
36. Антоанета Ненова
37. Мартин Бояджиев
38. Ваня Рибчева
39. Таня Няголова
40. Светломир Минков Станчев
41. Ивели Жекова
42. Владимир Дуков
43. Стоян Желязков
44. Милена Найденова Найденова
45. Злати Филчев
46. Христо Велков
47. Георги Димитров Димитров
48. Антоанета Стоенчева Бастид
49. Валя Лазарова
50. Стефан Корадов
51. Йова Мирчева Байкушева
52. Ралица Врабчева
53. Дина Божкова
54. Георги Божков
55. Гергана Маджарова
56. Йоанна Луканова
57. Дора Ангелова
58. Деси Загорчева
59. Лидия Борисова
60. адв. Елена Топузанова
61. Виолета Стефанова
62. Янка Александрова
63. Стилиан Саханджиев
64. Ангел Николов Ангелов
65. Росен Йорданов
66. Валентин Василев
67. Георги Димитров Байкушев
68. Димитър Иванов
69. Тодор Тодоров
70. Мартин Янев

„Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.
Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т.нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?!“, споделя в интервю за Фрог нюз разследващият журналист на „Биволъ“ Асен Йорданов.

– Асен, може ли да определим като прецедент изказванията на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиера Валери Симеонов по Нова тв в петък?

– Нищо особено не се случи, освен че на повърхността изплува нещо, което тлее от дълги години. А то е, че властта пряко и директно прави всичко възможно да контролира медиите. Това ясно се видя публично, въпреки ,че Антон Тодоров се опита да даде някакво обяснение. Политическата власт се изживява като ментор на медиите в България. Тази ситуация съществуваше не само до 1989 година, но и след това. Днес е прикрита зад фасадата на някаква демокрация. Във властта влязоха посредствени хора. Те нямат никакви задръжки да ни кажат, че медиите трябва да слушат и да се съобразяват с тях. Най-спокойно размахват публично пръст и дори изпитват гордост от това. Нищо качествено не се случи в предаването в петък.

– Защо премиерът Бойко Борисов мълчи?

-Та той е еманацията на този начин на управление. Спомнете си за историите с есемесите и спорадичните откровения как се опитва да влияе върху медии и медийни политики. „Биволъ”, като представител на „Уикилиййкс”, са наясно, че още от самото началото на политическата му кариера, той успешно контролира медиите в своя полза. Всичко това подробно е описано в докладите на американските посланици от Държавния департамент на САЩ. Борисов е съгласен със случващото се в страната. Той няма нищо против медиите да са под контрол. Спомнете си, че медийната среда се срина точно при управлението на Бойко Борисов. Тогава се роди медийната империя на Делян Пеевски, като така на практика се монополизира медийната среда. Медиите не само, че са подчинени, но са превърнати в пропагандни щабове.

– При това положение има ли смисъл изобщо да се води дебат за свободата на словото?

– В България няма с кого да водим този дебат?! Тук почти няма останали здрави клетки за такъв разговор. Вярно, че си водим някакви маргинални разговори по между си. Но те нямат публична реализация. Не случайно страната ни се описва като апокалиптична по отношение на свободата на медиите. Единственият изход е да се търси външна реализация. Не случайно сме под наблюдение по отношение на съдебната система. Тук може само да се бие камбаната колкото се може по-силно, за да може тя да отеква зад граница. Само така може да се стигне до ниво на непоносимост в международните структурите, в които членува България. Важно е да научат, че тук няма свободни медии. Изгубих всякаква надежда, че вътре в държавата ни може нещо да се случи. За това търсим трибуна извън пределите на страната. Убеден съм, че това е единственият правилен път, колкото и обречен да ни изглежда в момента.

– Как един свободен журналист като теб се чувства в България?

– Д а си призная, стоя все още тук като някакъв идиот. Пред себе си виждам две възможности. Едната е да остана, правейки саможертва, вероятно безсмислена. Другата възможност, която винаги съм имал, е да се махна и да заживея като нормален човек. Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.

– Някои сигурно ще се запитат защо си причиняваш всичко това?

– Избрал съм този труден, почти невъзможен път, защото моята ценностна система е такава. Така съм възпитан. Искам съвестта ми да е чиста. Виждам смисъл за себе си, не за обществото. Обществото е изпаднало в едно летаргично състояние на перманентна агония. То дори не чувства, че върви към собствената си гибел. Искам така да осмисля живота си, че да знам, че времето, прекарано в този живот, съм го оползотворил за неща, които са подчинени на истината и на един непреходен закон. Не искам да затъвам в комфорт, егоизъм и консуматорска алчност. Не се чувствам добре в България, не се чувствам добре в родината си. Не се чувствам в дома си. Усещам се като на фронтовата линия в условията на апокалипсис.

– Много журналисти платиха висока цена за това, че са опоненти на статуквото. Защо колегите чак сега скочиха?

– Причината са няколко. Изказването беше направено в ефир, на живо от политика Антон Тодоров, който наскоро беше кандидат за председател на комисията по досиетата. Направи го много демонстративно. Атаките срещу мен са предимно анонимни, от медиите на Пеевски. Всичките книги на медийната му група нямат автор-те са анонимни. Направени са по подъл начин чрез лъжи и клевети. Приличат едно към едно на компромати от бившата ДС, с цел да се дискредитира името на личността. Като враг на статуквото никой не смее да ме защити, камо ли да се идентифицира с мен. Хората се страхуват. Режимът в България е реален. Всеки, който си изправи срещу него, бива посечен. Това е ясно на всички хора. Те се страхуват за бизнеса, за работата си, страх ти е за поминъка си. Затънали са в животински страх и аз ги разбирам. Мои познати дори се притесняват да ме поздравят на улицата, тъй като съм посочен за главен враг на статуквото. Те дори не искат да разговарят с мен, защото някой може да ги забележи и това да им навреди. Няма как да очаквам публична подкрепа. Най-безумното е, че всичко, което правя аз и колегите ми, не е за наша лична полза. Точно обратното-жертвам си комфорта. Отхвърлил съм най-различни предложения, свързани с това медията да замлъкне. Те са били толкова неустоими, че човек може дори да забрави да работи или да прави каквото и да било. И това съм отказал. Устоял съм на заплахи, на съдебни дела и на опити за убийство. При мен нещата няма как да се променят. И всичко, което понасяме, не е заради себе си. Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т-нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?! Не съм далече от мисълта да се откажа. Ако утре изчезне „Биволъ“, едва ли някой ще се трогне. Това е реалността. Имам 25 години стаж в журналистиката. В първите години съм правил разследвания, които разтърсваха системата.

– И каква е равносметката от тях?

– Равносметката е, че  обектите на моите разследвания в момента управляват държавата. Бойко Борисов ми е бил обект на журналистическо разследване преди 22 години. Тогава разкрих контрабандна фабрика за производство на цигари край Бургас. Той беше управител на фирмата, която произвеждаше тези цигари. Кметът на Бургас-Димитър Николов, преди да стане градоначалник, съм го разследвал за нелегален внос на сухо мляко от Русия. Той е осъден за контрабанда. Медиите, на които съм посветил живота си в момента са собственост на едно творение, което не знам как да го определя. Делян Пеевски е феномен, който не може да се квалифицира с думи. Същите тези медии, в момента са се превърнали в мои екзекутори в публичното пространство. Те се занимават само с това да публикуват клеветнически материали срещу мен и други достойни хора, които дръзват да се противопоставят срещу системата. Говоря за най-гнусното и помиярско оклеветяване. Това не са медии, а средства за публично омаскаряване и екзекуции. Питаш ме какъв е изводът? Има ли смисъл да съществуваме и да работим в България? Ще ти отговоря кратко-в България няма журналистика. Не съществува такова понятие. Тук има слугинаж, под една или друга форма. Има слугинаж на една или друга пропаганда. Всичките ми опити да устоявам на рубежа на истинската журналистика стигнаха до тук.

Интервю на Катя Илиева