Само всеки десети българин (10%) вярва в независимостта на медиите в страната, останалите не се доверяват на поднесената информация. Считат я за манипулативна, обслужваща определени политически и/или корпоративни интереси. Тази тенденция се засили, след като голяма част от пресата в България попадна в ръцете на депутата-олигарх Делян Пеевски, а големите телевизии започнаха открито да сервилничат на управляващите срещу финансови инжекции за медийност на проектите по оперативни програми. Българите все по-малко вярват и на изказванията на политиците и изнесените от тях данни в публичното пространство.

Фондация „Конрад-Аденауер“ (KAS) и „Алфа Рисърч“ представят проучване за свободата на медиите и политическата комуникация в България:

Медийното положение в България се вижда все по-критично – както от международните организации, така и от гражданите. „Все по-малко българи вярват в истинската свобода на медиите“, коментира ръководителя на медийната програма „Кас“ в Югоизточна Европа – Кристиян Спахр. 10% вярват в независимостта на медиите, 67% го отричат, а 24% не са сигурни. „Кризата на доверие в медиите се е увеличила“, казва Спар. „Проучването показва само минимални разлики между различните възрастови групи, хора от градски и селски райони или с различно образование“, обяснява Боряна Димитрова, управляващ съдружник в Alpha Research.

България понастоящем е в списъка на 109 от 180 страни в международното класиране за свободата на печата от „Репортери без граници“. „Няма систематично потискане на журналистите в България, но много от факторите отслабват свободата на медиите: монополиите на олигарсите, взаимозависимостта между медиите и политиката, драматичната икономическа криза на медиите, както и правните дефицити и слабата саморегулация“ , казва експертът на KAS Кристиан Спахр. В едно по-ранно проучване на „Конрад-Аденауер“ всеки трети журналист заяви, че не може да докладва за определени лица, компании или теми.

Хората не само се чувстват недостатъчно информирани от медиите, но и от политици. 64% смятат, че комуникацията на политиците е слаба или много слоаба, само 11% са доволни. Други 25 процента не могат да дадат окончателна оценка. „По време на европейски кризи и необходимостта от значителни реформи, политиците трябва да инвестират повече от всякога в професионалната комуникация“, заключава Спахр. „Експертни форуми като правителствената комуникационна асоциация SEECOM и конференции на KAS подкрепят PR-специалистите по пътя към по-прозрачен граждански диалог“. Медийната програма KAS South East Europe наскоро публикува експертна книга за политическа комуникация, която конкретно описва предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС и страните-кандидатки.

Качеството на дебатите в медиите също беше тема на изследването: мнозинството от българите забелязват дискриминация и клевета в обществения дискурс, които са отразени в медийното отразяване. Например 67% от българските граждани забелязват дискриминация и обиди срещу политиците.

Според „Алфа Рисърч“ причината е не само да се намери в качеството на докладването, но най-вече в взаимодействието на политиците помежду си: „Поради обиди, агресия и речта на омразата, както и унизителен тон срещу политическите противници в телевизията изяви и медийно отчитане на парламентарните дебати, политиците стават автори и в същото време жертва на дискриминация „, обяснява Боряна Димитрова.

54% от българите признават дискриминацията и клеветата срещу националните и етническите малцинства в политическите дебати, обхванати от медиите, 49% смятат, че религиозните малцинства са дискриминирани, а 44% виждат случаи на дискриминация срещу неправителствени организации.

Изследването бе представено на 27 ноември 2017 г. в Медийния форум на Югоизточна Европа (SEEMF) в София. Около 300 участници присъстваха на конференцията. SEEMF е най-голямата медийна конференция в Югоизточна Европа и се провежда всяка година в друга страна от региона. Конференцията се организира от Медийната програма KAS Югоизточна Европа, Югоизточната европейска медия организация (SEEMO) и Централноевропейската инициатива (CEI).

След почти 6 години дела, Първа инвестиционна банка е осъдена окончателно от последна инстанция – Върховен касационен съд – да възстанови откраднати близо милион лева от сметката на фирма „Кулинар” АД.
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива как се разпада държавата, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките вече са компрометирани като ненадеждни, но в това число попада и БНБ, която уж трябва да е най-стабилната и да е надежден надзорник.

В продължение на 6 години медиите, с изключение на публикации в „Бивол”, „Офнюз”, “Афера”, “Гласове” (2011-2014 г. – виж тук и тук, и тук в e-vestnik), старателно мълчат по скандалния случай, за да не засегнат банката.
В някои медии дори се прокрадват внушения, че има нещо нередно, не може така да се открадне 1 млн. лева от сметка в банка, проблемът бил в титулярите на сметката, защото имало разправии между акционерите на “Кулинар” и т. н.

От 2011 г. насам, когато става източването на сметката, Първа инвестиционна банка прави всичко възможно да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката оттогава, докато не е осъдена накрая, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са извършени от упълномощен от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е явна и доказана в съда, използвани са фалшиви пълномощни, непроверени от банката, извършителите са известни, но няма осъден и арестуван за случая, което пък показва бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е описан от свидетели и доказан с документи, движението на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е осъдена да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди извършителите.

Ето как протича този криминален екшън:

В началото на 2011 г. фирма „Кулинар” АД, производител на хранителни продукти, депозира към 970 хил. лева, разпределени в два депозита в Първа инвестиционна банка. Единият депозит е 860 хил. лева, другият е 56 хил. евро (малко над 110 хил. лв.) Общо сумата е близо милион лева. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по онова време лихвата е висока. В същата банка фирмата има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на фирмата и транзакции могат да се извършват само с подписите на двама членове на съвета на директорите на акционерното дружество. Не може само един от шефовете да иде да нареди превод от сметките.
Но един ден в началото на август 2011 г. в банката се явява адвокат на име Бисер Борисов, представя пълномощни от двама от членовете на съвета на директорите на фирмата, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато представят пълномощни, има многостепенна вътрешна система за контрол и проверка, редица процедури. Не е ясно установено каква проверка са извършили в ПИБ, но приемат пълномощни, които на юридически език в съдебните документи се наричат „неистински”, а на обикновени език са просто фалшиви, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се представя такова пълномощно, още повече за фирма и за големи сметки, от банката трябва да се обадят на титуляра и да го попитат – „Дали ли сте пълномощно?”, ако отговори с „да”, следва въпрос „На кого сте дали пълномощно?”. Има точно определен сценарий за въпроси, като разговорът трябва и да се запише. И това е само част от системата за проверка.
В случая има двама титуляри, дали пълномощно на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга проверка? Да, ама… В съда става ясно, че шефката на отдела, която трябва да провери пълномощните, не знае чужд език. А те са на гръцки и английски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са крайно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правосъдието с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са неграмотни – има груби правописни грешки в бланката на английски, има грешка в ЕГН-то на единия упълномощител, сгрешен ЕИК на фирмата в другото пълномощно и др. несъответствия. Подписите, разбира се, са фалшиви. За да се проверят тези пълномощни, дали действително са издадени, е било нужно едно обаждане по телефона до Кипър. Това, изглежда, е било непосилно за банката. Но адвокатът на фирмата Калоян Янков, който е и член на съвета на директорите, се обажда по телефона до министерство на правосъдието в Кипър и още същия следобед му връщат отговор, според който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушение на собствените си правила, банката приема пълномощните за редовни, с тях адвокатът Бисер Борисов се регистрира за електронно банкиране.

И така на 2 август 2011 г., упълномощен да оперира по сметките, Борисов прехвърля и двата депозита в разплащателната сметка на фирмата, а след това прави превод на цялата сума от над 960 хил. лева по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лв. Интернешънъл асет банк е бившата Първа източна международна банка,

банката на бившата групировка СИК

В момента няма СИК, но собствениците са си същите – Маджо и прочее.
Там парите попадат в сметката на фирма „Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, шеф на въпросната фирма. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невъзможно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лева в брой. За да се изплати такава сума, се прави заявка най-малко 2 дни предварително, парите в брой се взимат обикновено от БНБ, дори голяма банка с много клонове трудно може да ги събере. Така или иначе, трябва предварителна заявка, взима се висока такса, а по закон има изискване при изплащане на сума над 20 хил. лева получателят да има охрана. Въпросният Кръстанов няма никаква охрана, нито е чувал за предварителна заявка, става ясно от показанията му в съда. На въпрос правил ли е заявка за такава сума в брой, той отговаря отрицателно, с пояснение, че „имах чувството, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него става ясно, че той никога не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лева в брой. Пред съда и следствието обяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на директорите на „Кулинар” АД Николай Янакиев, за да получи тези пари. Човек може да се чуди защо е тази врътка – шеф на „Кулинар” ще преведе почти 1 млн. лева на друга фирма, а после собственикът й ще ги тегли в брой да му ги върне обратно.

Пред съда е разказан следният сценарий. Човекът от „Кулинар” Николай Янакиев искал да купи от фирмата „Вектор механик” водопроводни части за 9600 и нещо лева. Ама погрешно пълномощникът превел вместо 9600 лева, 960 хил. и нещо. И затова Янакиев се обадил на Кръстанов от „Вектор механик” , че станала грешка и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…

Съчинената версия е толкова нахална, че няма кой да я приеме сериозно. Дори да допусне човек, че е възможна такава налудничава грешка – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае защо са закрити два депозита) – тя може да се върне обратно с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който уж му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в съдебната зала, не го познал. Когато посочили Янакиев и попитали – „На този човек ли предадохте парите?”, той казал „Не”. И разписката за предадените пари била с фалшив подпис.

Бележка за разследващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане само в съучастие на хора от „Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттам са уж изтеглени в брой. В една цивилизована държава полицията отдавна да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в затвора съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от компетентното българско следствие.

В „Кулинар” през онзи август 2011 г.

никой не подозира,

че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната фирма, обслужваща „Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хил. лева с основание „купуване на недвижим имот”. Уж за водопроводни части, а в нареждането пише „недвижим имот”… И счетоводителите поискали документи за имота от шефовете на фирмата. Чак тогава те разбират, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възстанови сумата според Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово знание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката трябва да възстанови парите в 30-дневен срок. Законът следва регламент на Европейския парламент.

Въпреки сложността на случая, в Първа инвестиционна банка извършват проверка за …два дни. И след два дни съобщават на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „Показаха брутално отношение към нас”, казва адвокат Калоян Янков, който представлява фирмата и е член на съвета на директорите. Той е и един от двамата, чийто подпис е фалшифициран на пълномощното, издадено уж някъде в Кипър.

С отказа си банката приема, че пълномощните и извършените транзакции са редовни. В следващите почти 6 години банката ще настоява точно на това в съда, като чак през лятото на 2017 г., на последна инстанция Върховният касационен съд потвърждава решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушение и банката трябва да ги възстанови. Сумата, която трябва да върне банката вече е почти двойна – с лихви, такси, съдебни разноски. Ощетените водят над 5 години трудно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява излишно делото, като го разделя на две – защото имало два депозита.
Адвокатите на фирмата трябва да доказват в съда, че пълномощните са фалшиви. Разпитани са като свидетели 11 служители на Първа инвестиционна банка. Адвокатите трябва да доказват също, че банката не е спазила собствените си правила и процедури, допуснала е груба небрежност.

Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хил. лева, фирмата изважда изпълнителен лист и съдия изпълнител се заема да им върне парите. Тогава от банката се опитват да спрат съдия изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и съдебни разноски. За целта ПИБ внася над 900 хил. лева гаранция във Върховен касационен съд, за да спре съдебното решение и да го обжалва. След като и последната инстанция потвърждава решението, от банката отиват при адвокатите на фирмата с искане да платят доброволно, за да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хил. евро (около 110 хил. лева) още не е приключило окончателно, но от банката са поискали споразумение, за да възстановят сумата, защото чрез съдия изпълнител ще им излезе по-скъпо.

(следва:
– Изработени са фалшификати на лични карти, чрез системата на МВР;
– Как БНБ прикрива кражбите;
– Дъщерята на Левон Хампарцумян е шеф на отдел в БНБ, който проверява банките)

e-vestnik.bg

„Булгартабак“ е дъното. Мръсната пералня на властта.“

Контарабандтабак събра работниците си в столицата София на организиран протест. Били честни и почтени, нямали нищо общо с доклада на турските служби, където се твърди, че „Булгартабак“ се занимава с контрабанда на цигари. Липсваше само чистото лице и снажно тяло на Делян Пеевски, който по презумпция е винаги невинен – да поведе протеста с трибагреник, икона и кръст в ръка. А зад него – Борисов и Цацаров да четат от Евангелието и да пръскат врата му със светена вода.

„Самото споменаване на думата „Булгартабак“ кара Пеевски, Цацаров и Борисов да изтръпват. Те си знаят защо. И аз знам защо. Говоря го от 2014 г. Не само го говоря – подкрепям го с данни. С документи. С разкази на участници в схемата. Говоря го от тогава, а не от преди това просто защото от 2014 г. разполагам с конкретни данни за престъпната корупционна схема „Булгартабак“.

Престъпна схема, в която има много препрани мръсни пари, финансирания през офшорни сметки и зони, неясна собственост, политически ангажименти и собственост.

„Булгартабак“ е дъното. Мръсната пералня на властта.

Във всяка нормална държава с нормална правораздавателна система участници в схемата „Булгартабак“ щяха в рамките на тези три години вече да търкат пейките в затвора. Вместо това в България единият от участници го играе номинален премиер, а друг го играе депутат. И двамата са обикновени корумпирани бандити.

Истински съжалявам, че едва тези дни „Булгартабак“ е тема и на политическите партии, главно непредставените в Народното събрание. Вярвам, че изгубихме много, много време, в което Пеевски и Борисов с подкрепата на Цацаров успяха да заличат част от мръсните тайни за „Булгартабак“. Но все пак по-добре късно, отколкото никога.

Днес „Булгартабак“ пуснали през медиите на Пеевски ново кърваво писмо, в което се жалят, че са обект на спекулации и негативна кампания. Заради писмото на Да, България до президент, Народно събрание и т.н. БТ обясняват, че са публична компания. „Булгартабак“ е квази публично дружество. Няма по-голяма обида за българския капиталов пазар от подобно нещо като БТ. Компания, която не зачита правата на миноритарните си акционери. Наистина очаквам най-сетне реакция от сериозните хора на пазара.

И, да, очаквам отговор КОЙ е собственик на „Булгартабак“, който бил платил еди-си-колко-си милиарда на бюджета. Кой, бе, кой ги плати? Може ли държавата да не знае кой й плаща 5 млрд. лв.

А, да, и още нещо се сещам.

На КОГО Борисов продаде „Булгартабак“ за тия 220 млн. лв., които купувачът си получи обратно само от продажбата на правата върху марките за няколко държави?

Как ви звучи – на Пеевски, на Доган и на себе си…“, написа във фейсбук  журналистът Мирослав Иванов.

„Това ще се случи утре:
Шоуто на Делян Пеевски

„Не е шега.
Пеевски е докарал пред Националния стадион няколко автобуса клети работници на Булгартабак“, коментира днес карикатуристът Комарницки и публикува снимка от организирания протест.

Карикатура: Христо Комарницки

„В подножието на Яворовите скали се намира единственият запазен понастоящем археологически паметник на територията на Стария град на Поморие – фрагмент от южната крепостна стена на късносредновековния Анхиало (XIII – XV век)“

Инвестиционно предложение на сайта на Община Поморие разтресе предколедно гражданите на черноморския град. В ход е бетонирането на емблематичните Яворови скали и построяването на хотелски мастодонт на брега на морето. Строежът предвижда многоетажна сграда, бетониране на брега и закриване на неповторимата панорама, вдъхновявала преди повече от 100 г. най-големия български поет Пейо Яворов. Инвестиционното намерение ще осакати непоправимо и целия природен ансамбъл на брега на морето.

Схемата между поморийския кмет на ГЕРБ Иван Алексиев и бизнесмените Аргир Христофоров и Симеон Бойчев – „общински имоти срещу подкрепа на кметските избори”, бе разкрита първо от Биволъ още в началото на 2016 г. Тогава алармирахме, че Алексиев подпечата смъртната присъда на легендарното място в полза на частни бизнес-интереси, а сделката за продажбата на общинския имот на фирма „АРСИ ХРИСТОФОРОВ И БОЙЧЕВ” ООД е грижливо подготвяна през годините от дъщерята на единия от съдружниците и настоящ общински съветник – Катя Христофорова. /виж тук/

Със заповед на кмета Иван Алексиев, парцелът, където се намира ресторант„Перла”,  е отреден за „курортен хотел, почивен дом“, пише Биволъ.

Още по темата: Започва бетонирането на Яворовите скали в Поморие 

С остра позиция излезе и доц. д-р Сергей Торбатов от Национален археологически институт с музей – БАН.  Той определи предстоящото бетониране на Яворовите скали като „незаконосъобразно“, „кощунство“ и „срам за идните поколения“.

Ето и пълния текст на археолога:

В подножието на Яворовите скали се намира единственият запазен понастоящем археологически паметник на територията на Стария град на Поморие – фрагмент от южната крепостна стена на късносредновековния Анхиало (XIII – XV век). Паметникът е с изключително висока културно-историческа стойност и информация за него (вкл. и снимков материал) се съдържа практически във всички научни публикации, свързани с миналото на Поморие.
Всякакво ново строителство в района на Яворовите скали неизбежно би довело до унищожаване на все още съхраненото от славното минало на достолепния древен град Анхиало. Освен че е напълно незаконосъобразно, това би било кощунство спрямо гражданството на Поморие и основание за срам пред идните поколения!

(доц. д-р Сергей Торбатов, НАИМ – БАН)

Какво значи рекет по български:
Царят, в нарушение на всички закони, те прави главен секретар на МВР. Това ти дава опорен лост да си номер едно в новините вече 16 години. Ти му завеждаш дела, за да му вземеш имотите. Тормозиш го максимално, защото той вече ги е проиграл в казиното. Накрая му подаваш морков за споразумение. Срещу изискването да ти помага при приятелите си от Арабския полуостров. За да се направиш на велик международник. И ти го натоварваш на една щайга, управлявана от, фигуративно казано, гребец и никаквец, завличаш го в огромен международен скандал с незаконно нахлуване на щайгата в Иран…
Това значи рекет по български.

Самолетът им на път за Саудитска Арабия не е допуснат да мине през Иран и се е наложило да мине през Ирак. Но това е забранена за полети територия. Самолетите са длъжни да заобикалят.
Явно „Отряд 28“ не са си проверили летателния план. Какво друго да очакваш при шеф гребец и летателен директор юрист.

Значи, оказва се, че Боко Македонски, месията от Банкя, приласкателят на Меркел, специалистът по международни отношения на Изтока, Запада и Брекзит, е нападнал Персия, пардон Иран. Нахлул е във въздушното пространство на страната без дипломатическо разрешение.
Щото си мисли, че може.
И, когато е бил прехванат от ирански изтребители, е направил врътка обратно, бягал панически, после с командния център в София уредил да минат през Ирак.
Сега е в крайната дестинация.
Търсят памперси.

Богомил Бонев