За чиновниците от ЕК и ЕС, които са създали сценария на т.нар. европредседателство би бил интересен въпросът как така именно обектът от силовите български криминални структури бива изстрелян изведнъж на властовия връх и от мутра се трансформира в Генерален секретар на МВР и Генерал-лейтенант, Кмет на столицата и дори Премиер, съсредоточил практически цялата държавна власт в момента, но …

Планът „Буда“ – тотално следене за определяне на престъпната ориентация на Борисов

Пореденият документ от „Буда – гейт“, изтекъл в сайта за анонимно изпращане на документи Болканлийкс, е подробен план от 6 страници за реализиране на делото за оперативно наблюдение ДОН „Буда“.

Планът е строго секретен, също като предложението за откриване на делото. Разликата е, че предложението за откриване на ДОН е регистрирано в ЦСБОП на 12.02.1997, а планът е с дата 18.02.1997. И двата документа са подписани от оперативните работници Младен Георгиев (НБ-22) и Иван Йовчев (НБ-20). И двата документа са утвърдени с резолюция на подп. Спас Спасов на 24.02.1997.

Текстът прави на пух и прах обърканите обяснения на Бойко Борисов и на вербовчика му Младен Георгиев, че интересът на антимафиотите е бил по линия на контратероризма, защото Борисов бил охрана на престарелия бивш комунистически диктатор Тодор Живков.

В подробния план за оперативно-издирвателни, агентурно-оперативни и оперативно-технически мероприятия е разписано как за обекта Борисов трябва да се съберат данни от всички служби в държавата, да му се изготви психологически профил, да се приложат няколко различни СРС-та (СТРУМА, ОСЪМ и ВИТ), да бъде следен с външно наблюдение и разработван с агентура за влияние.

Целта на този впечатляващ и скъпо струващ шпионски арсенал е да се определи „приоритетната престъпна ориентация„ на Бойко Борисов, и при наличие на данни за престъпни действия той да бъде „реализиран“. Разбирай – да бъде арестуван. Няма нито дума за контратероризъм, за Живков или за други политици охранявани от Борисов.

От утвърдения План за ДОН става ясно, че това никак не е безобидно мероприятие, каквито внушения се правят, а сериозна и всестранна разработка на лицето. Подобни действия се предприемат само при наличие на достатъчно събрана предварителна информация, че обектът действително представлява опасност за закона. Силно впечатление за непосветените в подобни разработки прави периметърът на проучването, който започва от родословното дърво и психологическия портрет, до „приоритетната престъпна ориентация“. Точка 8, от раздел I гласи недвусмислено, че едва при „наличие на данни и условия за декриминализиращо поведение /т.е. отдалечаване от престъпна дейност/ на обекта /Бойко Методиев Борисов/ по установения ред да се подходи към контакт и осъществи вербовка за привличането му за С.С. Тук възникват две версии. Едната е, че Борисов не се е декриминализирал и затова не се е стигнало до вербовка. Така твърди и той самият, както и неговият вербовчик Младен Георгиев днес. Другата версия е, че предложението за вербовка, което е направено близо 2.5 месеца преди ДОН е довело до изводите, че обектът е прекалено криминализиран и затова се е стигнало до ДОН, за да се провери неговата същност подробно. Не се изключва възможността на Буда да е била поставена тестова задача на която предварително е бил ивестен резултата на службите. Той обаче ги е подвел и е загубил кредит на доверие в своята надежност, което води и до образуване на ДОН. Във всеки случай се опровергава тиражираната версия, че случаят Буда е приключил само с едното предложение за вербовка от службите и „отказът“ на Буда.

Във втория раздел освен събиране на информация за всички връзки и бизнеспартьори на обекта е предвидено в т.4 „установяване методите, лицата и посредниците за проникване в държавните органи – в кои държавни органи, спрямо кои лица.“ Срокът е постоянен, а отговорник е НБ-22. Следващата точка изисква да се „установи съпричастността на Борисов към мощните икономически групировки, под чие влияние се намират и с чий капитал работят.“ Точка 7 е най-близо до същността на образуването на ДОН Буда – „Изязняване взаимоотношенията на обекта с лица и фирми, свързани с престъпни прояви“. Срок и отговорник – същи. Не е нужен особен коментар за целта и мотивите на делото, но е сигурно едно – че вътре няма дори косвен намек за Царя /който се появява на политическата сцена едва 4 г. по-късно, или бившия комунистически диктатор Тодор Живков, който си отива от този свят на следващата година/.

Третият раздел е посветен на използването на ОТМ и негласен апарат /т.е. СРС/. Предвижда се следене на телефонните разговори, кореспонденцията, подслушване разговорите на обекта и неговото физическо следене. Няма как да не предизвика интерес абзацът от т.2 в този раздел: „Установяване на Н.С. с възможности за работа по обекта и обкръжението му. … Прецизен подбор на агентура за влияние върху вътрешно-личностните и външно-проявените действия на обекта.“ Следващата т.3 звучи почти зловещо: „Събиране и документиране на данни при изучаване на личността и поведението на обекта с подходящи С.С.“·

Планът е отпечатан в един екземпляр, за ИЗПълнение от НБ-22, НАПравен от КГ-5-377 /код на машинопистката/. Съгласуван е с Нач. на групата Иван Йовчев. Последният се издига до зам.шеф на Направление „Терор“ и напуска системата през 2005 г. с оттеглянето на Борисов от поста Гл. секретар. След това Йовчев минава на работа към фирмите на минния и строителен бос Цоло Вутов, заедно с колегата си Румен Миланов, бивш премиерски съветник на Борисов по сигурността, създал камуфлажната БОРКОР.

От Планът за подготовка и провеждане на ДОН Буда се разбира, че това не е само едно обикновено поставяне·под наблюдение на лице от криминалния контингент, за да бъдат предотвратени престъпленията, които може да извърши. Набелязаните мерки включват и цялостно психологическо проучване на личността с възможности и средства за влияние върху нейните мисловни и поведенчески процеси. Буда е бил особено интересен обект, който е бил подложен буквално на дисекция с всички налични методи и средства на МВР по онова време. Негови нерегламентирани връзки и „проникване“ в държавни органи не са били незабелязани и са били специално отчетени за разработка. Подобен обем информация събирана целево и съдържаща ключови формули за манипулативно сугестиране на една личност дава огромни възможности за влияние върху нея и съответно води до обратна зависимост. Неслучайно именно НБ-22 става уравител на охранителната фирма на обекта си след напускане на МВР, а впоследствие обектът му го удостоява с висшия и специален пост Гл.секретар на разсилната и почти неконтролируема в държавата ни ДАНС.

Друг е въпросът как така именно обектът от силовите криминални структури бива изстрелян изведнъж на властовия връх и от мутра се трансформира в Генерален секретар на МВР и Генерал-лейтенант, Кмет на столицата и дори Премиер, съсредоточил практически цялата държавна власт в момента. Зловещата система и сенчестите структури на преливащите се мафиотско-властови кръгове в българското общество са направили възможна тази мутация на псевдо-демократичното ни развитие.·

Две папки „Буда“

Според версията на Бойко Борисов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров, делото за оперативно наблюдение „Буда“ е заведено заради атентата срещу Цветелина Бориславова и е отделно от агентурното дело „Буда“, като само имената им съвпадали.

Атентатът срещу Бориславова обаче се случва на 27 март 1997 г., цял месец след завеждането на делото за оперативно наблюдение „Буда“. Тъй като оперативните работници не са пророци-ясновидци, в плана за ДОН не пише нищо за никакъв атентат. Точно обратното – тъй като вече е образувано делото Буда и отговорник по него е Младен Георгиев, именно той пише рапорта за проведените мероприятия по взрива на джипа на Цветелина Бориславова след повече от месец. Причината е била нейната връзка със заведения вече под наблюдение от антимафиотите криминогенен обект Бойко Методиев Борисов.

След разсекретяването на агентурното дело „Буда“ се видя, че в папката има само два документа – за регистрация на агента и за снемане от оперативен отчет. Не е ясно какво е станало с другите документи, които по закон трябва да се съдържат в папката. Източници на Биволъ от службите твърдят, че изискването за задължителна регистрация на информаторите е въведено в края на 1996 г, а преди това практически регистрация не се е правила. Това означава, че е възможно Борисов да се е водил информатор на Георгиев от по-рано. Биволъ писа и за друг важен момент: за да се стигне до предложение за регистрация като информатор, оперативният работник се е срещал многократно с лицето, получавал е информация и след като се е убедил, че лицето е подходящо, е направил предложението. Документите с отчетите за тези срещи липсват в папката.

Мога да ви го спретна на всичките…

Днес „обектът“ с „престъпна ориентация“ Бойко Борисов управлява България. След като излезе досието „Буда“ той не си подаде оставката, както се случва в цивилизованите европейски държави, а се закани на журналистите, че и той можел да им образува такива дела за оперативно наблюдение „на всичките“, все едно са престъпници.

Това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички“

Планът за ДОН „Буда“ обаче показва, че за масово образуване на дела на журналисти ресурсът на службите просто няма да стигне. Няма как да се приложи целият набор от оперативно-технически мероприятия и проучване до майчиното мляко „на всичките“. Но това едва ли е необходимо. Мнозинството от българските журналисти отдавна сами са си „агентура за влияние върху вътрешно – личностните и външно – проявените действия“ и не се нуждаят от специално оперативно наблюдение от страна на ченгетата и на мутрите, консумиращи изпълнителната власт.

Използвани съкращения в документа:

НСС: Национална служба сигурност

ДНП: Дирекция национална полиция

НРС: Национална разузнавателна служба

РУ-ГЩ-МО: Разузнавателно управление на Генералния щаб на Министерството на отбраната

ДОН – Дело за оперативно наблюдение

ДОР – Дело за оперативна разработка

ГДОР – Групово дело за оперативна разработка

ЦДОР – Централизирано групово дело за оперативна разработка

ОЗП – Отдел задгранични паспорти на МВР

СКРЕБ – Информационна система на Седмо управление на ДС, в която се вписва контраразузнавателна информация за българските граждани (СКРЕЧ е системата за чужденците). Фактът, че данните от системата СКРЕБ продължават да се използват от ЦСБОП седем години след падането на комунистическия режим е твърде показателен.

НБ – Сектор „Вътрешен тероризъм“, през 90-те години в ЦСБОП този сектор се е занимавал с мутрите и силовите групировки. Секторът „Външен тероризъм“ е със съкращение „НО“. Оперативните работници имат номера според позицията им в йерархията по низходящ ред.

ОТМ „Струма“, „Осъм“ и „Вит“ – Оперативно технически мероприятия, строго секретни средства за наблюдение: „Струма“ = подслушване на помещение. „Осъм“ = подслушване на телефони, „Вит“ = наблюдение на кореспонденцията.

ВН – външно наблюдение

С.С. – Секретен сътрудник

Н.С. – Нещатен сътрудник

[nggallery id=6]

Авантаж по източник : https://bivol.bg/buddah3.html

колаж : Свободен човек

Спомняте ли си за онези грами от в сайта на Wikileaks? 

А спомняте ли си какво пишеше в тях за Борисов 

Нека припомним накратко … Защото истината го иска, но …

„date: 5/9/2006 10:04
refid: 06SOFIA647
origin: Embassy Sofia
classification: SECRET//NOFORN

13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”).

14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.“

Нека се върнем обаче още малко назад във времето и да цитираме „Биволъ“ :

Към документите изтекли в Balkanleaks има обяснителна бележка. В нея се твърди, че Борисов е вербуван от Държавна сигурност още в средата на 80-те години. Тогава срещу него е заведено дисциплинарно дело за лъжесвидетелстване. Борисов свидетелствал по бракоразводно дело, но се оказало, че излъгал. Следва вербовка от Шесто и ДС урежда дисциплинарката да бъде прекратена.

ДОН „Буда“

На 24.02.1997 г. в сектор „Вътрешен тероризъм“ на ЦСБОП е образувано Дело за оперативно наблюдение (ДОН) срещу Бойко Методиев Борисов. Делото е с номер 0996, с псевдоним „Буда“.

Мотивът за делото е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители„.

На документа има гриф „Строго Секретно“, но според изявление на Цветан Цветанов от днес по повод на досието „Буда“, грифът „класифицирана информация“ при всички случаи е изтекъл“.

По-рано днес МВР разсекрети папката „Буда“, в която според шефа на ГДБОП Станимир Флоров имало само два документа. Единият документ с предложение за регистрация в оперативния отчет беше публикуван от Биволъ вчера. Вторият документ, показан от МВР е за снемане от оперативния отчет поради липса на среда. Той е изготвен на 29.01.1998 г. с рег. номер 1048 и е подписан от същия водещ офицер Младен Георгиев, който сега е главен секретар на ДАНС. Предложението за сваляне от оперативен отчет е одобрено от Венцислав Великов. Вижда се също, че Младен Георгиев е сменил кодовото си име. В първия документ той е НБ-22, а във втория е C-8.

ДОН „Буда“ е доказателството, че МВР или лъже, или манипулира обществото. Освен това става ясно, че Борисов е разработван като представител на силова групировка за предотвратяване и пресичане на престъпна дейност, а съвсем не е служил доблестно на МВР като информатор.

Интересна е последователността от действия на ЦСБОП по отношение на Борисов. Завеждането на ДОН спрямо регистриран секретен сътрудник не е стандартна процедура и трябва да бъде утвърдено от главния секретар на МВР. Счита се, че става дума за провал на вербовката и елементът се е криминализирал, което може да доведе и до наказание за водещия офицер. Но в мътните води на прехода това се е практикувало в ЦСБОП, за да се разшири и задълбочи компроматната информация, на базата на която агентът е държан в подчинение. ДОН всъщност е относително „безобидно“ мероприятие в сравнение с делата за оперативна разработка (ДОР и т.н.).

ДОН „Буда“ също е подписано от оперативния работник с код НБ-22. Това е Младен Георгиев, който в момента е главен секретар на ДАНС. Одобрението е от подп. Спас Спасов, бивш офицер от Шесто управление на ДС. И двамата са освободени от ЦСБОП от тогавашния директор Кирил Радев за нерегламентирани връзки с хора от подземния свят.

Подписът на ОР НБ-20, който е по-високо в йерархията от НБ-22 и е ръководител на група е на Иван Йовчев, установи проверка на Биволъ. След като Борисов става главен секретар на МВР той се издига до зам.-шеф на направлението „Терор“. Напуска службата през октомври 2005 г. след като Борисов подава оставка като главен секретар, заедно със зам.-директора Красимир Младенов, шефът на направлението „Терор“ Борил Кацаров и шефът на направление „Наркотици“ Иван Цветков.

След като напуска ЦСБОП Младен Георгиев става изпълнителнен директор в охранителната фирма на Борисов ИПОН – Агенция за сигурност и охрана, а в момента е главен секретар в ДАНС. Спас Спасов, който наскоро е починал, отива на работа във фирма на Алексей Петров. По това време Борисов и Петров не са смъртни врагове, а имат обща фирма – Будоинвест, която е описана и в специализираната справка за данъчно регистрираните фирми на Борисов, приложена в ДОН „Буда“.

Борисов и ИПОН – обект на ЦГДОР

Биволъ потвърди от два независими източника информацията, че по-късно през 1997 г. срещу охранителната фирма на Борисов ИПОН е заведено Централизирано групово дело за оперативна разработка (ЦГДОР). Това е най-интегрираната степен на взаимодействие и обмен на информация от службите за даден обект. В рамките на един ЦДОР работи група от 3 до 5 оперативни работника от различни направления на антимафиотската централа – наркотици, терор, икономически престъпления. Изискват се информации и от други служби. Ако при тях e налична информация и има заведени оперативни дела, те също се пришиват към делото.

Според антимафиотите ИПОН е криминална групировка подобна на СИК, ВИС, ТИМ, и други, за които също са заведени разработки, общо 17 на брой. Особено внимание в разработката е отделено на две убийства свързани с ИПОН, останали неразкрити и до момента.

Не е ясно защо след като службите са продължили да работят активно по ИПОН така и не се стига до реализация. Впрочем, до реализация не се стига по нито един от ЦГДОР-те свързани с групировките на прехода. Няколко години по-късно Борисов напуска охранителния бизнес и е катапултиран директно на най-високата професионална позиция в МВР – главен секретар. В грамите на американските посланици пише, че той използва поста си, за да смачка разработките за големите криминалните групировки. Едва ли е пропуснал да прочисти оперативната информация за своето собствено криминално минало.

Тази информация обаче не може да се прочисти напълно. По регламент остават писмени следи на много места, а извън регламента и у доста хора.

Има ли „Буда“ от ДС?

Към документите изтекли в Balkanleaks има обяснителна бележка. В нея се твърди, че Борисов е вербуван от Държавна сигурност още в средата на 80-те години. Тогава срещу него е заведено дисциплинарно дело за лъжесвидетелстване. Борисов свидетелствал по бракоразводно дело, но се оказало, че излъгал. Следва вербовка от Шесто и ДС урежда дисциплинарката да бъде прекратена.

Досието на Борисов като доносник на ДС е било пришито към ДОН „Буда“, но е прочистено от дългогодишния кадровик в МВР Борис Димитров, твърди се още в бележката. През ноември тази година Димитров беше назначен от правителството за шеф на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ). Биволъ не можа да потвърди тези твърдения от независим източник.

Папката „Буда“ има особена съдба. След като вербовчикът Младен Георгиев и началникът му Спас Спасов са отстранени от ЦСБОП, Борисов не е поет от друг офицер. Папката „Буда“ остава в касата на зам.-шефа на ЦСБОП Венцислав Великов до напускането му през 2001 г. Когато се подготвя назначението на Борисов за главен секретар той е проверяван, но досието „Буда“ не излиза на бял свят. Министър Петканов научава за него чак през 2002 г. Вбесен, той уволнява шефа на дирекция „Информация и архиви“ Серафим Стойков и прибира папката „Буда“ в личния си сейф. От него я наследява Румен Петков, който обаче не я завещава на наследника си в МВР Михаил Миков.

В анонимен текст, който се появява през 2002 г. и чийто предполагаем източник е НСС пише за друга вербовка на Борисов: „Предвид връзките на Бойко Борисов с организираната престъпност през 1998-2000 г. той е изучаван от Националната служба за сигурност (НСС), с цел привличането му за нащатен сътрудник на НСС. През този период Бойко Борисов редовно дава информация на НСС за действията на лидери на организираната престъпност в България. Трябва да се отчете, обаче, че е често срещана практика българските служби за сигурност да рекрутират (като агенти или нещатни сътрудници) на някои лица единствено за осигуряване на политически чадър в замяна на предоставяне на сенчести услуги в полза на конкретни управленски и/или корпоративни кръгове. Пример – Поли Пантев, Косьо Самоковеца, Славчо Христов и т.н.)л Папката със събраните за Бойко Борисов материали и постъпилите от него доклади е била връчена на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и той е одобрил вербовката на Бойко Борисов.“

Пред Биволъ генерал Атанасов отрече тази информация. Според него Борисов никога не е бил разработван от НСС. „Нито едно от тези лица не е било на вниманието на контраразузнаването, защото е нямало причина“ – каза той.

Анализ на зависимостите

Доказаната вербовка на Борисов и наблюдението осъществявано от офицера на ДС Спас Спасов отчетливо потвърждава зависимостта на премиера на компроматна основа от наследниците на тайните комунистически служби. Вече не изглеждат странни „джентълменските“ пасове между Борисов и Георги Първанов – агент „Гоце“. За тези зависимости пише и в Швейцарския доклад за криминалното минало на Борисов, използван от Джеф Щайн като източник за известната му публикация в списание „Конгрешънъл Куотърли“ през 2007 г.. Ето какво е отбелязано там:

„Вярва се, че следните кръговете и лица са издигнали Бойко БОРИСОВ:

– о. з. ген. Любен ГОЦЕВ, о. з. ген. Бригадир АСПАРУХОВ (преди няколко месеца предложението той да бъде назначен като съветник на премиера предизвика скандал с оглед на възможния му достъп до класифицирана информация на НАТО и след ожесточен публичен дебат назначението му беше оттеглено).

– кръга БАНКЯ, имащ силни позиции в някои правителствени структури (МВР, МФ, Президенството) и с близки връзки с организираната престъпност – Чавдар ЧЕРНЕВ, Димитър СЪБЕВ, Максим ДИМОВ, Виктор ВЪЛКОВ, Ивайло ТРИФОНОВ, Славчо ХРИСТОВ.“

(докладът е изготвен през 2005 г.)

Гоцевци, аспаруховци и черневци обаче бяха изненадани от външен фактор, който не контролират нито те, нито руските им началници. Данните за криминалното минало на Борисов изтекоха от американските дипломатически доклади публикувани от Wikileaks и разбиха легендирането му пред българската и чуждестранната публика. Никак не е случайно, че именно говорителят на кръга „Монтерей“ Румен Петков скочи като Матросов да брани Борисов след като станаха публични характеристиките на посланик Байърли, потвърдени от ЦРУ.

Самият факт, че досието „Буда“ изтича именно сега, 6 месеца преди изборите означава, че кукловодите на Борисов са го изоставили и за следващия мандат ще заложат на друг „жребец“, който да брани интересите им.

Накъде след „Буда“?

Истинският Буда проповядва, че най-голямата загуба в живота на човека, това е загубата на надежда.

След прочита на ДОН „Буда“, надеждата скоро да заживеем в нормална, по средноевропейски демократична държава, отлита като лист от лотус в хималайски вятър. Неясното усещане, че и днес живеем в гадна симбиоза между престъпната комунистическа държава и организираната престъпност става съвсем ясно, обективирано, и тотално безнадеждно.

Но както грамите на американските посланици с позоваване на ЦРУ, така и документите за ДОН „Буда“, публикувани тук оставят надежда, че пълното прочистване и подмяната на историята в духа на оруелската 1984 в наше време все пак не са възможни. Важното е, да осъзнаем веднъж за винаги, че сме в състояние на война. А както Сун Дзъ е завещал в своето „Изкуство на войната“: „Ако познаваш противника и себе си, не би следвало, да се уплашиш и от сто битки по пътя. Ако познаваш себе си, не и противника, победата ти ще е белязана от болка. Ако не познаваш нито себе си, нито противника, загиваш.“

Отляво надясно: Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БфС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма Ипон, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк Снимка „Капитал“ 1995 г.

Авантаж по https://bivol.bg/buddah2.html

снимка: в.“Галерия“

Вчера в интервю за „Фрог нюз“ Осман Октай разкри :

„България винаги е била употребявана от КГБ и Москва за организиране на различни мероприятия в Близкия Изток като контрабанда на цигари, амфетамини, оръжие и т. н. Семейството на покойния вече  Филип Найденов-Фатик организираха тези канали. След убийството му, тази роля  беше поверена на Делян Пеевски. Много приближени хора на Бойко Борисов  регистрираха фирми в Иракски Кюрдистан. Направиха опит да регистрират банка, но получиха отказ заради натиска на американските и турските служби. „Булгартабак” повери продажбата на цигари на един кюрд. Той захранваше Близкия Изток не само с цигари, но и с амфетамини. Не случайно по тези територии бяха открити български оръжия и български автомобили. Този коридор няма как да работи без гръб от българските и руски служби. Проблемът е огромен,  замесени са много сериозни хора. За това Борисов и Цацаров са толкова притеснени. “ – frognews.bg/inteviu/osman-oktai-nash-bai-ganjo-tseluva-briuksel-bez-moje-kaje-dve-dumi-krast-2017-12-21.html

Факти, обстоятелства, връзки за които много преди това интервю писаха тук :

Бойко Борисов от Червен бряг до Ирак

Има едно любопитно съвпадение в историята, разказана пред Шуменския окръжен съд от Васил Костов – Кеца, обвинен по делото „Килърите“ през 2011 г. и разказа на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов пред парламентарната комисия по вътрешен ред през 2008 г.

Става въпрос за една и съща схема за трафик на дрога: от България за Турция пътува синтетика, която там се разменя на бартер и в България се връща хероин.

По думите на Кеца през годините преди да стане главен секретар на МВР (преди 2001 г.), за този канал е отговарял Бойко Борисов. Във връзка с канала трябвало да се реши някакъв проблем с Косьо Самоковеца, както и с Мето Илиенски, за когото по неизвестна причина Борисов се застъпил.

Ваньо Танов описва същата схема, но вече в края на 2006 г., а участниците са Братя Галеви и Златко Баретата, между които също възникнал някакъв проблем.

Разказът на Кеца е труден за потвърждаване, тъй като всички цитирани участници с изключение на Венцислав Стефанов са покойници. „Евентуално“ участвалия в сбирката Стефанов отрича категорично.

Данните на Танов обаче са засечени със СРС от ГДБОП, което вече е „друга бира“, както би се изразил един покоен познат на премиера.

Износът на синтетична дрога от България към Близкия изток е организиран от Държавна сигурност още през годините на развития социализъм. Логично възниква въпросът дали не става за един и същ канал, с един и същ modus operandi, който само сменя надзирателите си през годините:

– Преди 2000 г. каналът се държи от СИК, а го надзирава Бойко Борисов, който „решава проблемите“ със Самоковеца и Илиенски. След това сикаджиите по думите на Кеца купуват на Борисов поста главен секретар на МВР.

– 2006 г. за канала вече се борят Баретата и братя Галеви, а героите, които „решават проблемите“ са Тони Мамата, Алексей Петров и Румен Петков.

Фирмата от Червен Бряг

Биволъ откри една възможна топла връзка между двата канала. В разказа си пред съда Васил Костов – Кеца споменава, че Борисов тогава „излизал с човек от Червен Бряг“.

През 1997 г. Бойко Борисов, иракчанинът Самир Искандер Ибрахим, Пламен Тачев Петров, Николай Нинов Костов, Веселин Нинов Костов и Венцислав Христов Божилов основават в Червен бряг фирмата „Прайхим“ ООД, която се занимава с производство на сапуни. Борисов напуска тази фирма след година и половина, но запазва контактите си с някои от съдружниците. Любопитно е също, че по това време другарката в живота на Борисов, Цветелина Бориславова регистрира фирма със сходно име в София – „Прахайм“ вместо „Прайхим“

През октомври 2001 г. Борисов и Пламен Тачев регистрират „Би енд Пи Комерс“. След като става главен секретар на МВР Бойко Борисов излиза от фирмата в началото на 2002 г., а на негово място като съсобственик е вписана Надка Петрова Маринова. Заедно с Цветелина Бориславова, Маринова е съсобственик на охранителната фирма „Ипон 1“ създадена от Бойко Борисов.

В момента Пламен Петров, който е от Червен Бряг е депутат от ГЕРБ. Той успя да се прочуе с класическа шуробаджанащина, назначавайки дъщеря си на работа в парламента.

Цветелина Бориславова агитира за Пламен Петров в Червен Бряг

Екзекутираният насред София хроникьор на мафията Георги Стоев разказва интересна история за общия бизнес на Пламен Тачев и Бойко Борисов от мутренските години. Написаното от Стоев съвпада и с казаното от Васил Костов – Кеца за взаимоотношенията в СИК и предначертания възход на Борисов (виж карето).

Държавният резерв

Други двама съдружници на Борисов от „Прайхим“ са попаднали на радара на правосъдието покрай аферите с Държавния резерв. Веселин Нинов Костов е близък до Мирчо Циганина и днес е подсъдим по делото за източване на резерва чрез сделки с горива и зърно. Брат му Николай също е замесен в схемата и е подсъдим за участие в ОПГ и документни измами.

Това е друга сюжетна линия, която отвежда към скандалното решение на ГЕРБ да ликвидира Държавния резерв без никаква отчетност. Според проектозакона на ГЕРБ ликвидационна комисия трябва да оцени запасите от стоки и продукти на държавата, но не преди закриването на Държавния резерв, а след това. Не е ясно как това ще се отрази на текущото дело срещу съдружниците на Борисов, но очевидно има воля да се действа на тъмно, което може да заличи доказателствата за минали злоупотреби.

Иракската връзка

Най-интересен за амфетаминовия сюжет е Самир Искандер Ибрахим, известен също като Самир Францис. Самир Ибрахим напуска фирмата „Прайхим“ заедно с Борисов в края на 1998 г. През март и август на същата година той регистрира две фирми със Златомир Иванов Иванов – Златко Баретата: „Бинго Нова“, което се намира в подлеза на Централна гара и „З.Е.С.“, в която Ибрахим е управител. З.Е.С. в момента е със запорирано имущество заради делото срещу Баретата.

Това едва ли притеснява особено Ибрахим-Франсис, тъй като старият му делови партньор Бойко Борисов не го забравя през годините. Иракчанинът върти солиден бизнес с имоти и строежи в София и се облажава от сделки прокарани в Софийски общински съвет докато Бойко Борисов е кмет. Една от най-скандалните заменки е предложена от услужливия син съветник Борислав Бориславов, шеф на софийското СДС, но това е отделна история.

Общата фирма на Борисов и иракчанина Ибрахим, а впоследствие общата бинго зала на Ибрахим с Баретата водят към една друга позабравена, но много интересна история, която се разшумя покрай отвличането и убийството на двама български шофьори в Ирак през юли 2004 г.

Добре известно е, че Баретата инвестира в игрални и бинго зали. Негова собственост са както „Бинго Нова“, така и „Бинго Елит“. През 2000 г. Баретата основава Казино „Елит“ и става негов изпълнителен директор. В края на 2003 се провежда общо събрание, на което Баретата предава управлението на Константин Иванов Динев, Махер Абдула Хасан и Мария Димитрова Хасан.

С какво се занимават последните става ясно от един доклад оставен анонимно в пощенските кутии на депутатите от Комисията по вътрешен ред и сигурност през март 2005 г. Тогава той е публикуван единствено във вестник „Седем“. Преди няколко години за него си спомни и сайта Afera.bg.

Публикуваме отново този текст, след като потвърдихме от независим източник, че той е съставен от служители на НСС. В него става дума за нова мафиотска организация за синтетична дрога, закриляна от тогавашния главен секретар на МВР – Бойко Борисов.

===Начало на доклада===

„Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.

Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.

Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.

Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант „Кошарите“ – Константин Динев, (близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев), синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП (освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик).

Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз, а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. Безпрепятственото преминаване на гарницата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция „Митници“ и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се „изпират“ в казино „Елит“, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на иракчанина Махер Хасан – съдружник на Мето Илиенски.

Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.

Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали.

Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин наред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.

Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойният Фатик. (Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата). Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. (Тогава шеф на НСС – бел. р.).

Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС.(Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани).

Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.

Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи и престъпна група за „мокри поръчки“. (Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и официално обявеното от главния секретар на МВР?).

Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се се скараха за пари с Хасан Санджари. Хайрала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президенството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“. (Може пък да се опитал впоследствие?)

След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.

Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?

Водят се неколкодневни преговори без резултат. (Собственикът на камионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си.)

Разгневеният Салех решава да включи „тежката артилерия“ – Борисов и Чобанов. (Последният не е изцяло „в час“. През цялото време е воден за носа от заместника си.) Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. (Интересно защо министър Петканов не е запознат?). Пред президента Първанов е изложена версията, че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. (Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп.) Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобаждаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ.

Комична ситуация?!

Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за да уреди отношенията си с другата. (Не трябваше ли Парламентът да одобри това?). Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.

За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. (Има ли заповед на министър Петканов?) Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.

Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. (Пълно медийно затъмнение).

Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имат отношение по случая да мълчат. (Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори). Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. (Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им).

Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?

Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лидери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР“.

===Край на доклада===

В този текст за пръв път Борисов е свързан публично с трафика на амфетамини. По-ранни информации са го свързвали с незаконно производство на фалшиви цигари.

„Знаем откъде е дошло писмото. Това са мишоци, а на единия от тях му секна контрабандата в Петрич и сега търси нови връзки“ – коментира след публикацията на този текст Борисов.

Пресата приглася на главния секретар и пише за донос и компромат срещу бъдещата му политическа кариера. Набляга се на недостоверните моменти като акцията на антитерористите от СОБТ срещу Санджари.

Обществеността научи за отвлечените българи след като Ал Джазира обявява исканията на похитителите от групата на Ал Заркауи на 9-ти юли. Същата вечер в МВнР е сформиран кризисен щаб.

В отговор на парламентарно питане министър Петканов признава, че Бойко Борисов и още четирима служители са били командировани в Ирак от 10 до 14 юли 2004 с подпис на неговия заместник – Румен Стоилов.

Тук официалната версия и тази в анонимния текст сериозно се разминават. Според логиката на изложението и хронологията на събитията, акцията на СОБТ би трябвало да се е провела преди шофьорите да попаднат в ръцете на Ал Заркауи, или в периода 1-8 юли 2004.

Дали отвличането е било известно на българските служби преди за него да бъде обявено официално не се знае. Има данни, че в периода 1-5 юли от фирмата към която са работели шофьорите са пробвали да решат проблема по свои канали. В крайна сметка те уведомяват МВнР за отвличането само няколко часа преди съобщението на Ал Джазира.

Петканов твърди също, че откупът за похитителите на Лазов и Кепов в размер на 30 000 долара е осигурен на място „от иракски бизнесмен, пред който екипът под ръководството на гл.секретар на МВР е поел ангажимент, че ще бъде възстановена след прибирането на заложниците.“

Повечето въпроси на депутатите са подминати от Петканов с аргумента, че се отнасят до „квалифицирана информация“. Това обаче по-скоро потвърждава, че някаква част от изнесеното в анонимния доклад е достоверна.

Българин по заслуги

Всъщност Хайрала Салех се изписва още като Кхайр Ала А Салех или Хайралла Ахмед Салех. Малко известен факт е, че след тази случка той е станал български гражданин, записан е под името Хаир Ала Ахмед Салех, но продължава да се подвизава с различни имена и титли.

През октомври 2005 Хайри Сейлехъ, представящ се като председател на Атлантическия клуб на Ирак в България гръмко съобщава, че убийците на българските шофьори са заловени.

На 2-ри март 2006 г. д-р Хайри Салех коментира, че българските войници, които ще охраняват лагера Ашраф „ще бъдат избити до крак“ (странно съвпадение с думите на Санджари, цитирани в доклада на служители на НСС година по-рано: „Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!“). Салех вече се представя като съветник на иракския президент Талабани и шеф на Атлантическия клуб в Багдад.  Според външния ни министър Калфин обаче Салех няма нищо общо с иракските институции.

Решението за натурализацията на иракчанина с многото имена е взето от президента Първанов, но е по предложение на скандално известния зам.-председател на ДАНС Николай Методиев, който тогава е зам.-директор в НСС, научи Биволъ от достоверни източници.

Именно Методиев, който не е споменат с името си в анонимния доклад, е закрилника на Салех от НСС. Иракчанинът е натурализиран по чл. 16 от Закона за българското гражданство, който допуска изключения от процедурата ако „Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта“.

Николай Методиев беше последният зам.-директор на ДАНС от екипа на Петко Сертов. Той напусна агенцията през декември 2009 г. но в медиите упорито се говореше, че именно от него е спряна и фактически е провалена разработката „Лиани“ за черните каси на ДПС. Протежето му Хаир Ала Ахмед Салех днес има бизнес с горива чрез фирмата „Дител Ойл“ ООД.

Колкото до „съдружниците“ от фабриката за амфетамини край Кулата, които въртят казиното „Елит“ (перачница за доходите от наркотрафика), те нямат проблеми с правосъдието. Под управлението на Константин Динев и иракчанина Махер Хасан (виж по-горе за връзката на двамата с Баретата), към края на 2010 г. казино „Елит“ е в добро финансово състояние и дава работа на 116 души. Това се вижда от годишните финансови отчети на акционерното дружество, публикувани в Търговския регистър. Биволъ не откри данни за съдружие между Махер Хасан и Мето Илиенски, както се твърди в доклада на хората от НСС.

Борисов „къса опашката“?

Твърде много и твърде подробни са съвпадащите информации от различни източници за съпричастността на Борисов към трафика на дрога от и към Близкия изток.

Борисов е наблюдавал трафика на амфетамини в края на 90-те, но скача на по-високо ниво, след като престъпни босове му купуват поста главен секретар на МВР – това излиза от показанията на Васил Костов – Кеца през 2011 г. Към тях трябва да се отнасяме със съответната доза скептицизъм, но е трудно да бъдат игнорирани, тъй като Кеца е вътрешен човек в групировките и е бил охранител на покойния бос Бай Миле. Прокуратурата е образувала проверка по сигнал на граждании ще трябва да излезе с определение за казаното от Кеца.

В доклада на офицерите от НСС, писан през 2005 г. се твърди, че като главен секретар в МВР Борисов е закрилял бизнеса с амфетамини на иракчаните и Баретата.

Не е безобидна и връзката между Борисов, иракчанина Ибрахим-Франсис, Златко Баретата и другите иракчани около Казино „Елит“, която е проследена за пръв път в това разследване. Тя допълва по естествен начин мозайката от наличните до момента данни.

Видно от обясненията на Ваньо Танов през 2008 г., каналът продължава да съществува и е закрилян от най-високо ниво в МВР след като Борисов напуска ведомството и се отдава на политическа кариера.

Тези процеси естествено са наблюдавано внимателно от службите на САЩ, които са натрупали съответната информация и сега побутват бившия силов бос Борисов в „правилната посока“, без да забравят с кого си имат работа.

За това свидетелстват както докладът изготвен за швейцарска банка публикуван в списанието „Конгрешънал куотърли„, така и неочаквано разсекретения от Уикилийкс дипломатически доклад на посланик Байърли, написан през 2006 г.

Всички важни съветници в американското посолство са участвали в изготвянето на портрета на Бойко Борисов, обрисуван в този доклад, който е с най-висока степен на секретност.

„Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.“ – пишат американските дипломати през 2006 г.

Напълно възможно е обвиненията в миналото да се базират на цитирания по-горе доклад на офицерите от НСС. Американските служби едва ли са пропуснали да се запознаят със съдържанието и да проучат произхода на такъв скандален документ.

Но за разлика от други твърдения на американските посланици за тъмното минало на български политици, в своя доклад Джон Байърли е цитирал конкретна секретна американска служба – SIMO. Тя е потвърдила обвиненията за участие на сегашния български премиер в наркотрафика.

Впрочем, в доклада публикуван в Конгрешънал куотърли също се цитира неназован офицер от ФБР, който казва буквално следното: „администрацията на САЩ направи ужасен избор с кого да си легне в леглото в България. Какъв ужас – изглежда в борбата с терора приемаме помощ от всеки, независимо колко е омърсен“.

Дали Борисов се е дистанцирал от хранителния наркоканал, за да започне политическа кариера, дали си е „скъсал опашката“ и към днешна дата няма нищо общо с тези тъмни дела можем само да гадаем. Но призраците от миналото го застигат, въпросите се подреждат логически и търсенето на отговори продължава.

Авантаж по https://bivol.bg/bbiraq.html

Good morning, Mutroland!
Намирам го за твърде показателно – Доган и Пеевски, двете основни фигури, които до голяма степен определят настоящето и бъдещето на страната, стоят в сянка, изобщо не благоволяват да участват в публичния живот. Не сте ги виждали от месеци, дори години. Мисля, че освен страх от светлината, това тяхно поведение е израз на дълбокото им презрение към българското общество. По този начин те казват на всички:„Я си *бете *айката!”
Никое нормално, здраво общество не би търпяло това. – това написа тази сутрин във Фейсбук карикатуристът Христо Комарницки.

Припомняме, че вчера вечерта се проведе годишното събрание на ДПС. На него почетният председател на партията Ахмед Доган изрази дълбоката си подкрепа и уважение към премиера Бойко Борисов и ръководената от него партия /тук/. Днес в сутрешния блок на БТВ зам.-председателят и шеф на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов благодари на Доган за хубавите думи.