България приема първото си председателство на Съвета на Европейския съюз управлявана от премиера Бойко Борисов. Едва ли европейските политици и чиновници обаче са наясно с всички подробности от биографията на своя домакин.

Борисов е смятан, не само в България, но и според международни издания, за част от организираната престъпност в страната през 90-те години на XX век. Много преди да стане политик, Борисов напуска системата на МВР и се захваща с частна дейност. Бизнес кариерата му стартира през 1991 г. с основаването на охранителната фирма „Ипон-1“ ООД. Според различни източници фирмата е част от една от най-големите престъпни групировки в България – СИК, занимаваща се с трафик с наркотици, финансови измами, кражби на коли и рекет.

Това се потвърждава от думите на Васил Костов, бивш охранител на престъпния бос Милчо Бонев – Бай Миле и който е свидетел на отношенията на Борисов с лидерите на българската организирана престъпност.

„Искам да ви разкажа как като охрана на Бай Миле съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос (впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се случи това, дори къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България“, пише в писмо от затвора през 2013 г. Васил Костов.

В него той твърди, че Борисов е замесен в канали за дрога и цигари, в черно тото, износ на горива и оръжие за други страни. Разбира се, последствия от разказаното от Костов за дейността на българския премиер няма, както и в много други подобни случаи, в които Бойко Борисов не представлява интерес за българската прокуратура.

Не е тайна също така, че Борисов поддържа връзки с бившата „барета“ и сочен за престъпен бос Румен Николов – Пашата. Борисов е участвал в три фирми заедно с Румен Николов. Едната е “Цебра” ООД. В нея съдружници са и дългогодишната приятелка на шефа на “Ипон” Цветелина Бориславова и Живко Делчев, който пък е имал съвместна фирма с гравитиращия около сикаджии борец Рахмат Сукра. Другата фирма, където Борисов и Пашата са съдружници е “Интербулпред”. Освен тях в съдружието влизат и Чавдар Чернев и Димо Кръстинов.

Третата фирма, с която Пашата и Бойко Борисов са били съдружници, се е казвала “Тео интернасионал”, но впоследствие е продадена на Иво Каменов Георгиев, един от лидерите на варненската групировка ТИМ.

Тогавашната приятелка на Бойко Борисов Цветелина Бориславова също има съдружия с Румен Николов във фирма “Интерпрайм тобако”, където Пашата е представен с фирмата си “Арена 95”. Друга интересна фирма е “Ти Би Ай – 97”, където Бойко Борисов е съдружник с Тодор Толев. Последният е бил в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма “Норд” ООД. А председателят на съвета на директорите на същата фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с друг човек от управителното тяло на бившата СИК – Георги Лялев.

Позабравен факт е, че срещу охранителната фирма „Ипон“ дори се води разследване за убийство. Убитият е имал дългове и на “Ипон“ било възложено да събере парите. От същия документ става ясно още, че от касата на “Ипон“ са били откраднати 500 000 лева и дръзкият крадец и приятелката му малко след това били намерени убити. Обстоятелствата около убийствата не са изяснени, не че разследващите са се старали въобще.

Връзките на Борисов с организираната престъпност се потвърждават и от думите на немския разследващ журналист Юрген Рот. В книгата си „Новите български демони“ вече покойния Рот отделя специално внимание на бившият главен секретар на МВР и настоящ премиер Бойко Борисов, като го нарича „политическия Ал Капоне“.

„Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности“, пише Юрген Рот. Там той разказва още как висш служител на ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) му е споделил впечатленията си от Борисов през 2007 г., използвайки точно определението „политически Ал Капоне“.

„Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ – допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.

Но тези впечатление са натрупани много години, след като самият Борисов напуска частния сектор и се прицелва в обществени постове. За стълба към тях се определя възможността му да влезе в близка връзка с бившия комунистически диктатор Тодор Живков и след това на Симеон Сакскобургготски. Както вече споменахме, една от версиите за достигането на Борисов до охраната на Живков е именно настояване от страна на Румен Николов – Пашата. Това се потвърждава от думите на покойния вече бивш председател на Българския футболен съюз и Българския олимпийски комитет, а и зет на самия Живков – Иван Славков.

Каквато и да е истината за назначението на Борисов като охранител на Живков, явно това натежава при поемането на следващия му ключов ангажимент – охраната на завърналия се в България монарх Симеон Сакскобургготски. Той охранява Сакскобургготски пет години, след което последният става премиер. Тогава изненадващо за всички политически анализатори Симеон назначава бившия си бодигард на един от най-важните постове в държавата – главен секретар на МВР, с което го превръща в оперативен ръководител на силовото ведомство.

Анализът на управлението на Борисов в МВР показва огромен брой неразкрити знакови убийства и съмнения за използване на влияние за подпомагане на ликвидирането на престъпни групи за сметка на техни конкуренти. Това обаче не са наблюдения единствено на български анализатори и журналисти. През 2011 г. печатното издание на американския конгрес “Конгрешънъл Куотърли” публикува обширна статия за Борисов, озаглавена “Българският партньор на Буш в борбата с тероризма има съмнително минало”. В нея подробно се представя списък с неразкритите знакови убийства по време на секретарстването на Борисов на МВР. В статията се цитира секретен доклад за анализ на риска в България, изготвен по поръчка на частна банка, в който се твърди, че „най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната борба срещу тероризма, е близък сподвижник на известни мафиоти и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в страната“.

В доклада пише, че “Борисов има документирана история за бизнес отношения с лица, смятани за лидери на организираната престъпност в България”. Следват подробни биографи на предполагаеми криминалнопроявени приближени на Борисов и списък от 28 убийства, останали неразрешени под контрола на Борисов.

По времето, когато Борисов е заемал поста главен секретар на МВР, са разкрити само дребни престъпления, докато бившите бизнес партньори на Бойко Борисов преуспяват, а конкурентите им са систематично избивани.

Това обаче не пречи главният секретар на МВР да бъде превърнат от задкулисни кръгове, предимно от бившата Държавна сигурност, в новата „бяла лястовица“ на българската политика. През 2005 г. Борисов е кандидат за депутат и оглавява две листи на партия Национално движение „Симеон Втори“. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в 40-тото Народно събрание, сред които и Бойко Борисов.

Той обаче се отказва от депутатското място и остава на работа в МВР, която напуска същата година, за да се кандидатира за столичен кмет. Като независим кандидат Борисов печели вота в столицата и няколко месеца по-късно основава своята партия ГЕРБ, която е политически проект на същите „сиви кардинали“ от ДС.  Както и с всичко друго, в което Борисов е замесен, кметският му мандат също протича под сянката на мащабни скандали.

Според публикации в медиите по време на кметуването на Борисов се появява и конфликт на интереси с приятелката му Цветелина Бориславова. Според информацията приятелят на дъщерята на Бориславова Стоян Сарийски е участвал в поръчка за 50 млн. евро за изграждането на софийското метро. Тогава Борисов отрича участието на Сарийски в изграждането на метрото, но журналистическа проверка го уличава в лъжа.

Дори и тези скандали обаче не представляват сериозен интерес за прокуратурата и Борисов необезпокоявано се напуска кметския пост през 2009 г., за да участва в парламентарните избори с партията си ГЕРБ, да ги спечели и в последствие да бъде избран на поста министър-председател на България.

През последните девет години Борисов управлява с незначителни прекъсвания България, като името му отново се забърква в множество корупционни скандали. Част от управленските похвати на Борисов си проличават в изтекъл в медиите запис на негови разговори с покойния вече бивш шеф на агенция митници „Ваньо Танов“. „Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата…“, е репликата на Бойко Борисов в записа. Уточнява се, че става дума за собственика на „Леденика“ Михаил Михов и фабриката за бира в Мездра, чийто лиценз бе отнет в края на февруари 2010 г.

Премиерът обяснява на Ваньо Танов да се обади на Симеон Дянков и веднага да бъдат изтеглени хората от бирената фабрика. „Ако трябва обади му се ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам“, казва премиерът. Очаквано, той самият обявява записите за манипулирани. Прокурорът, който замита този скандал под килима е Пламен Георгиев. Същият е назначен по-късно лично от Борисов за председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).

КОНПИ се превръща в едно от най-мощните оръжия, с които Борисов се разправя със свои конкуренти и критикуващи управлението. Георгиев неслучайно е сочен като бъдещ шеф на новата антикорупционна структура, която да се бори с корупцията по високите етажи.

В друг спуснат към медиите запис пък Борисов разговаря с бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившият министър на земеделието Мирослав Найденов, в който отново лъсват управленските партии на бившия охранител. В записа се чува как служителят на Темида и земеделския министър наричат Борисов „шефе“ и обсъждат назначението на висши магистрати, поръчването и спирането на прокурорски разследвания.

Още по-мащабни пък са корупционните финансови скандали, в които също е замесено името на Борисов. Най-големият от тях е умишленото фалиране на КТБ. Според секретен доклад на Централното разузнавателно управление на САЩ Борисов е участвал в заговор с депутата Делян Пеевски за умишлен фалит на банката и атаката срещу нейния собственик Цветан Василев. Според секретния документ източник на тази информация е не кой да е, а зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

„Според източника (Цветан Цветанов), ликвидирането на банката е било необходимо за облагодетелстване на политически и бизнес интереси. Източникът свидетелства, че няма причина да се мисли, че мажоритарният собственик е извършил престъпление. Той свидетелства, че премиерът Бойко Борисов и Делян Пеевски са заговорничели срещу Цветан Василев и са изфабрикували доказателства за слаб контрол и организация на банковия мениджмънт, с цел да придобият активи и собствености на банката след нейното затваряне ”, пише в документа.

Сред последните колоритни скандали, в които бе замесено името на Борисов е и т.нар. „Суджукгейт“. В него стана ясно, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов е рекетирал добрички бизнесмен за 4 тона суджук и 60 кг. телешка кайма и филе „Елена“, за които твърдял, че са предназначени за Борисов. От партията веднага реагираха, че суджукът всъщност не бил за премиера, а само се използвало името му.

В края на септември 2017 г. в медиите „изтече“ запис на телефонен разговор между банкера Цветан Василев и жена – представител на турска корпорация. Този разговор разкрива, че премиерът Бойко Борисов е поискал 50 млн. щ. д. от турска компания. От записа се разбира още, че в аферата е замесено и името на главния прокурор Сотир Цацаров.

Записът беше разпространен от около 20 интерет медии, но нито Борисов, нито прокуратурата коментираха невероятно скандалното съдържание. В същото време експерти предположиха, че записът на раговора е дело на турските секретни служби.

Става дума за това, че на 13 май 2015 г.  турският бизнесмен Юсуф Йозтюрк, който е председател на борда на директорите на компанията „Йозтюрк Холдинг“, е поискал да придобие банка „Виктория“. За да стане това обаче е необходимо да се извършат някои предварителни действия. „Виктория“ е собственост на КТБ, а КТБ е във фалит. Неин най-голям кредитор се явява Фондът за гарантиране на вземанията, който е налял 1,5 милиарда евро в КТБ и никой не може да придобие банка „Виктория“, без да удовлетвори Фонда за гарантиране на вземанията. Затова турците предлагат да изкупят правото да събират кредитите към КТБ, които иначе Фондът за гарантиране на вземанията трябва да събира.  Приложено  е и писмо на Фондът от 12 юни 2015 г. с което се казва, че тъй като КТБ е обявена в несъстоятелност, лицензът й не може да възстановен, нито пък може да възобнови банковата си дейност. В същото време пък банка „Виктория“ е действаща и придобиването й може да бъде извършено чрез закупуване на акции от нейния капитал, които са собственост на КТБ. От разговорите се разбира, че за да се приеме офертата от българска страна, Борисов е поискал от чуждия предприемач сумата от 50 млн долара. Предвиждало се и среща, за да се договорят детайлите на сделката, като на нея трябвало да присъства главният прокурор Сотир Цацаров. За да мине всичко гладко, нашите представители настояли за сериозна охрана на мястото, където трябвало да се състоят  преговорите.

Близо година преди този пореден скандал, в някои медии се появиха документи, които посоваха, че в Лихтенщайн прокуратурата разследва произхода на милиони, окито се оказали в сметките на премиера Бойко Борисов, почетния председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът от ДПС Делян Пеевски. Пак нула реакция и от Борисов и от прокуратурата. По същият начин си затварят очите институциите и пре съобщения в руски медии, че Борисов е поискал над 50 млн долара, за да си затрае за очевидните криминални домогвания към компанията Виваком, която е част от активите на фалираната КТБ.

Описаните в тази статия скандални новини, свързани с Борисов, са само част от мащабната и противоречива биография на българския премиер, който вече е и домакин на елита на Европейския съюз. По всяка вероятност обаче гостите му не са запознати с всички тези пикантни подробности от бизнес и политическото развитие на Борисов. Или Борисов им е удобен и те си затварят умишлено очите за корупционните скандали, които съпътстват всяка крачка от неговия живот и дейност като политик и премиер. За него британският журалист и писател Миша Глени пише в книгата си „Мак Мафия“, което е филмирана от Би Би Си: „Типичен бракониер, превърнал се в дивечовъд“.

Фрог нюз

***

The Bulgarian Al Capone, Host of the EU Elite

This year Bulgaria is presiding over the Council of the European Union for the first time. European politicians and officials are hardly aware of all the details of Bulgarian Prime Minister Boyko Borissov’s biography. We’ll share some little-known facts with you.

Borissov was considered a major figure in Bulgarian organized crime in the 1990s not only here in Bulgaria, but also abroad. Long before he became a politician, Borissov left the Interior Ministry and started his own business. His business career began in 1991 with the founding of the security company „Ipon-1“ Ltd. According to various sources, the company is part of one of the largest criminal groups in Bulgaria – SIK, who were involved in drug traffic, financial fraud, car theft and racketeering.

This is confirmed by the words of Vasil Kostov, former guard of the criminal boss Milcho Bonev – Bai Mile, who witnessed Borissov’s relations with the leaders of Bulgarian organized crime.

„I want to tell you how, as a guard of Bai Mile, I attended meetings where Mladen Mihalev-Maggio and Bai Mile gave Boyko Borissov orders to intimidated or beat people up. I was at a meeting where Bai Mile, Maggio and Boyko Borissov decided to send me to Turkey on business. They did not say what business (I later learned it was about fenetylline, or captagon). I can say exactly when this happened, even where I stayed in Turkey. When people came to Turkey, they would explain to me that they were to exchange the captagon for heroin, which I was to smuggle into Bulgaria,“ wrote Vasil Kostov in a letter from prison in 2013.

He claims that Borissov was involved in drug and cigarette smuggling, fixed matches, and illegal fuel and weapon export. Of course, there have been no consequences for the Bulgarian Prime Minister after Kostov’s story. And this is not the only time the Bulgarian Prosecutor’s Office has turned a blind eye.

It is also no secret that Borissov keeps in touch with former special forces member and crime boss Roumen Nikolov – Pashata. Borissov and Nikolov had three mutual businesses. One was Zebra Ltd. Borissov’s girlfriend Tsvetelina Borislavova and one Zhivko Delchev, who had a joint company with the wrestler Rahmat Sucra (associated with SIK), held shares in this company too. The second company was Interbulpred. Chavdar Chernev and Dimo Krystinov were partners as well.

The third company was called Teo International. It was later sold to Ivo Kamenov Georgiev, one of the leaders of the Varna-based crime group TIM.

Boyko Borissov’s girlfriend Tsvetelina Borislavova had a joint venture with Rumen Nikolov, Interprime Tobacco, in which Pashata held a stake via his company Arena 95. Another interesting company is TBI-97, in which Boyko Borissov and one Todor Tolev were partners. The latter did business with Slavcho Boyanov Hristov in Nord Ltd. The chairman of the board of directors of the same company, Vladimir Petev, is a partner together with another leader of the former SIK – Georgi Lyallev.

The security company Ipon is implicated in a murder investigation – a well-forgotten fact. The victim had debts, and Ipon was tasked with collection. Documents prove that the sum of 500,000 leva (250,000 Euro) was stolen from Ipon’s office. The daredevil thief and his girlfriend were found dead soon after that. The circumstances of the killings are not clear, nor will they ever be given investigators’ „efforts“ to shed light on them.

Borissov’s links with organized crime are confirmed by the words of German investigative journalist Jurgen Roth. In his book „The New Bulgarian Demons,“ the late Roth turned special attention to the former Chief Secretary of the Interior Ministry and current Prime Minister Boyko Borissov, calling him „the Bulgarian Al Capone“.

„It has been claimed that from the beginning to the mid-1990s he created and maintained contacts with shady individuals and companies suspected of having accumulated their fortunes through extortion and other illegal activities,“ wrote Jurgen Roth. He also related how a senior OLAF official shared his impressions of Borissov with him in 2007, using the exact words „the Bulgarian Al Capone“.

„He did not want to say anything more or explain what he meant by that,“ Roth added, and went on: „A little later, my informant told me that Borissov had been in the luxury Kempinski Hotel, in the top-floor restaurant, with one of the leading figures of the underworld – Mladen Mihalev-Maggio, who should not even have been in Bulgaria because a search warrant was out on him.“

These incidents occurred many years after Borissov had left the private sector and gone on to public office. His efforts were facilitated by his close connections with former communist dictator Todor Zhivkov and then-PM Simeon Saxe-Coburg-Gotha. It is believed Rumen Nikolov insisted on making Borissov head of Zhivkov’s security. This was confirmed by Ivan Slavkov, the late chairman of the Bulgarian Football Union and the Bulgarian Olympic Committee, who was also Zhivkov’s son-in-law.

Whatever the truth about Borissov’s appointment as Zhivkov’s personal security guard may be, it obviously helped him get his next key appointment – this time as bodyguard of the returning Bulgarian monarch Simeon Saxe-Coburg-Gotha. He was Saxe-Coburg-Gotha’s bodyguard for five years, after which the latter became Prime Minister. Then, surprisingly for all political analysts, Simeon appointed his former bodyguard to one of the most important positions in the state – Chief secretary of the Ministry of Interior, propelling him to the forefront of the institution.

An analysis of Borissov’s activity as Chief Secretary of the Ministry of the Interior shows a surprisingly huge number of murder and corruption cases went unsolved during his tenure. However, this is not the only observation Bulgarian analysts and journalists made. In 2011, the US Congress’ edition „Congressional Quarterly“ published an extensive article on Borissov entitled „Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History.“ It featured a detailed list of unsolved murders during Borissov’s term in office at the Interior Ministry. The article cited a classified report on risk analysis in Bulgaria, commissioned by a private bank, which stated that „Washington’s newest ally in the global fight against terrorism is a close friend of famous mobsters, who is linked to almost 30 unsolved murders in the country.“

The report states, „Borissov has a documented history of business relations with persons considered to be leaders of organized crime in Bulgaria.“ This is followed by detailed biographies of alleged criminal offenders close to Borissov and a list of 28 murders, left unresolved during Borissov’s tenure.

While Borissov held the post of Chief Secretary of the Ministry of Interior, only petty crimes were solved. His former business partners grew and flourished, while their competitors were systematically killed off. However, this didn’t stop him from being portrayed as Bulgaria’s savior by behind-the-scenes circles, mainly comprised of former State Security officials. In 2005, Borissov ran for MP and headed two lists of the National Movement „Simeon II“ party. 53 party members were voted in as deputies in the 40th National Assembly, among whom Boyko Borissov.

However, he decided against a seat in Parliament and remained in office at the Interior Ministry. He ran for mayor of Sofia, the Bulgarian capital, that same year. As an independent candidate, Borissov won the election, and a few months later he founded his GERB party, which is a political project of the same „gray cardinals“ of the SS.

His term in office as mayor was marred by high-profile scandals just like everything else he has ever been involved in. One such scandal was related to conflict of interest with his girlfriend Tsvetelina Borislavova. According to media reports, her daughter’s boyfriend Stoyan Sariyski took part in a 50 million euro contract for the construction of the Sofia subway. At the time, Borissov denied Sariyski’s involvement, but an investigative report proved he was lying.

Even these scandals, however, seemed not to be of much interest to the Prosecutor’s office. Borissov ran in the general elections of 2009 with his GERB party, won and became Prime Minister of Bulgaria.

Borissov has been in power on and off in the last nine years. He has been mixed up in many corruption scandals since. His interpersonal skills became apparent when a record of his conversations with the (late) former head of the Customs Agency Vanyo Tanov became public. „I promised to leave Misho „The Beer“ alone,“ says Boyko Borissov on record. He meant the owner of Ledenika brewery Mihail Mihov, whose license to run the brewery in Mezdra was taken away at the end of February 2010.

The Prime Minister tells Vanyo Tanov to call then-finance minister Simeon Dyankov and immediately remove the people from the beer factory. „If you have to, call him right now and tell him what we agreed, because I made a promise and I am not (former Bulgarian President) Parvanov. I promised I wouldn’t touch him.“ As expected, Borissov said the tape was fake. The prosecutor who swept this scandal under the rug was Plamen Georgiev. The latter was later appointed personally by Borissov to the position of chairman of the Commission for the Forfeiture of Unlawfully Acquired Property (CFUAP).

CFUAP became one of Borissov’s most powerful weapons against his competitors and the critics of the government. There are plans to appoint Georgiev as head of the new state anti-corruption agency, which will be tasked with fighting high-level corruption.

Another record surfaced around that time, this one of Borissov talking with former Sofia City Prosecutor Nikolay Kokinov and former Minister of Agriculture Miroslav Naydenov. The two call Borissov „boss“ and discuss the appointments of senior magistrates, ordering and stopping prosecutors’ investigations.

The corruption scandals involving Borissov are even more serious. The biggest one was undoubtedly the forced bankruptcy of Corpbank, which resonated internationally. According to a secret report of the US Central Intelligence Agency, Borissov was involved in a plot with MP Delian Peevski to drive the bank into insolvency. They planned an attack on the owner of the bank, Tsvetan Vassilev. According to a classified document, the source of this information is none other than Deputy Chairman of GERB Tsvetan Tsvetanov.

„According to the source (Tsvetan Tsvetanov), the bank had to be destroyed over certain political and business interests. The source states that there was no reason to think that the majority owner had committed a crime. He states that Prime Minister Boyko Borissov and Delian Peevski conspired against Tsvetan Vassilev and fabricated evidence of poor control and organization of bank management in order to acquire bank assets and property after its closure,“ the document states.

Among the latest colorful scandals involving Borissov is the so-called Sausagegate. Allegedly, GERB deputy Zhivko Martinov extorted a businessman in Dobrich for 4 tons of sausages, 60 kg of beef mince and delicate hams, claiming they were for Borissov. The party explained the meat had not been for the Prime Minister.

At the end of September 2017, a record of a telephone conversation between banker Tsvetan Vassilev and a woman representing a Turkish corporation went public. This conversation reveals that Prime Minister Boyko Borissov requested $ 50 million from the Turkish company. The record also proved Chief Prosecutor Sotir Tsatsarov was involved in the affair.

The record was circulated by about 20 online media, but neither Borissov nor the prosecutor’s office commented on its incredibly scandalous content. At the same time, experts suggested that the record was made by the Turkish secret services.

On May 13, 2015, Turkish businessman Yusuf Öztürk, who is the chairman of the board of directors of Öztürk Holding, asked to acquire Victoria Bank. However, some prerequisites were needed. Victoria is owned by Corpbank, which is bankrupt. Its largest creditor is the Deposit Insurance Fund, which poured 1.5 billion Euro into Corpbank and no one can acquire Victoria Bank without paying DIF. That is why the Turks offered to collect the debts instead of DIF. A letter from the Fund from June 12, 2015 also appeared, stating that as Corpbank had been declared bankrupt, its license could not be restored. Neither could it recommence banking activity. At the same time, Victoria Bank is active and can be acquired by purchasing shares of its capital owned by Corpbank. It emerged from the record that Borissov requested 50 million dollars from the company to greenlight the deal. They planned to negotiate the details at a meeting, at which Chief Prosecutor Sotir Tsatsarov was to be present. In order for everything to go smoothly, our representatives insisted on very high security at the location of the negotiations.

Nearly a year before this scandal, some media reported that the Prosecution of Liechtenstein was investigating into the source of millions in the bank accounts of Prime Minister Boyko Borissov, MRF Honorary Chairman Ahmed Dogan and MP Delian Peevski. There was no reaction from either Borissov or the Bulgarian prosecution, again. Reports of Russian media that Borissov had requested more than $50 million to hold his peace regarding the illegal acquisition of the telecom Vivacom, which forms part of the assets of the bankrupt CCB, fell on deaf ears.

The scandalous news in this article are only a small part of the controversial Bulgarian Prime Minister’s story, who is now the host of the European Union elite. In all likelihood, however, his „guests“ are not familiar with the spicy details of his financial and political prowess. It’s either that, or Borissov is convenient to them and they will turn a blind eye to the corruption scandals that have been a major part of his life long before he became Prime Minister. As British journalist and writer Misha Glenny writes in his book (soon-to-be film) McMafia so eloquently, Borissov is „a typical poacher-turned-game-breeder.“

Frog News

колаж : интернет

От скоро Емил Кошлуков е програмен директор на Българска национална телевизия (БНТ) и водещ на предаване в същата медия. Назначението му не се ползва с одобрение и създава обществен смут, още повече, след като се опитва да налага цензура в определени предавания. Гражданите свързват името му с Делеян Пеевски, Цветан Василев и бившата „ТВ 7“, финансирана през КТБ.
Общественият отзвук е с дългото ехо: „Пеевски овладя и БНТ!“

Известни личности и уважавани професори вече излязоха с официална позиция на профилите си в социалната мрежа „Фейсбук“, откъдето поискаха неговото отстраняване.

Създадено е и събитие „Оставка на Кошлуков от БНТ!“, което гласи:

Назначеният по поръча на управляващите нов програмен директор на БНТ Емил Кошлуков си позволи да налага политика на цензура и опошляване на единственото предаване със свободни дискусии по БНТ1 „Денят започва с култура“! (http://clubz.bg/63165-koshlukov_podhvana_kulturata) Нека да се обявим против напора на мафията да завладее обществената медия чрез лакея на Пеевски, Борисов и Доган! Нека като гражданско общество да застанем в понеделник по обед пред сградата на обществената телевизия БНТ и да поискаме оставката на Емил Кошлуков!

Проф. Велислав Минеков пита какво има общо Кошлуков с културата:

Кошлуков, някой си, не харесва предаване в БНТ посветено на националната култура.
Мултакът също не обича „Денят започва с … Нещо“.
Тези двамата какво общо имат с нашата култура ?
Каква е тяхната култура ?
Простаци превърнаха простотията в национален стандарт, мерна единица за просперитет и забогатяване.

Най-вероятно и най-естествено е да последват рокади в БНТ, която се издържа с парите на данъкоплатците, а те искат: „Оставка!“

Публикуваме част от едно интервю с Николай Галев относно Емил Кошлуков:

– Как се изпълняваха смъртните присъди по тоталитарно време?

– Тогава имаше само смърт чрез разстрел, но никой не може да каже как точно изпълняваха смъртното наказание. Разговарял съм със старшини, които по ирония на съдбата попаднаха в затвора за криминални престъпления. Те ми казаха, че имало специално пригоден джип със свредло. С него копаели цилиндричен отвор 2 метра на 50 сантиметра. Осъденият на смърт заставал до него и му стреляли в тила с един куршум. После лекарят, шефът на затвора и заместник окръжният прокурор установявали смъртта и го погребвали.

Аристидов: Община Поморие е най-мощната Real Estate Agency! Срам ме е от всички вас!Какво толкова не разбрахте? Мислите, че хората са слепи, прости и дебили?
Решението е масови граждански протести, живи вериги и т.н!
Поморийци, спряхме къде-къде по-гигантска мафия с проекта „Бургас-Алексондрополис“! Та един местен кмет ли ще ни се опъне! 

„ОТВОРЕНО ПИСМО

От гражданина Хари Аристидов, помориец 

До: … (до кой ли не – стига да прочетат и разберат, но за това се искат определени качества)
–
Старата година мина, но проблемът, който ни натресоха на града – кметът и кликата му, отеква и в новата 2018. Битката тепърва предстои!
–
Кратка ретроспекция:
Този кмет, както и общинският съвет, имахте „най-най-благодатните“ за вас времена, спрямо всички предишни „щастливци“!!! Ако не си спомняте, ще ви ги изброя:
– каймака на мафията, поредното дете на ДС, превзе тотално и на 100% държавата – нарекоха го ГЕРБ
– случи ви се „късмета“, баш по ваше време да се докопате до най-големите пари от ЕС (т.е. и наши народни пари) и да си ги разпределяте помежду си и нагоре към цялата ОПГ (Организирана Престъпна Група)

Всички знаем, че отгоре се спускат задачите – все пак сте структура и текущият Капо ди туто капи повелява: 
– яхтеният/рибарският пристан (фирма на Пеевски); Галерията (фирма на Валентин Златев); да продължа ли с алеята, стария кей, канализацията за почти 100 млн., всевъзможните ви бетони, ужким парк до Айвазовски, … засега ще спра, че ще изгубя аудиторията с няколко страници текст – знаете си ги, нали! И ние ви ги знаем!
– имахте изключителната мъдрост и акъл, да заровите всичките си кражби в бетон, асфалт, земеделие, саниране и т.н. – демек всичко е дълбоко закопано… уж непроследимо…
– имахте невероятният късмет и щастие да грабите здраво, при овладяна и корумпирана на 100% правораздавателна система, като най-наглите, но пък и най-разумни от вас, предвидливо избързаха да се възползват от услугите й, за да получат индулгенция с оправдателни присъди, преди да дойде истинското правосъдие някой ден. А то ще дойде!

Почти пълно мълчание от местните в Поморие (един не мълча и беше пребит) поради:

– шуробаджанащина, страх от възмездие и отмъщение чрез властите и службите, лични контакти и взаимоотношения…
– да ви припомня ли също, че по заповед на вожда, набързо ни увеличихте данък смет с над 55% без да е разходнооправдано? Знаете ли, че един човек, сам самичък осъди и спечели срещу една друга Община дело и се наложи връщане на пари с години назад за населението и?!

Е, досега получихте ли си мълчанието… на агнетата!? Да! Но не ви бе достатъчно!

И какво по дяволите не ви достигна, та посегнахте към сакрални точки в града си?! Нима ако не бяхте продали тези 600 кв.м. отвоювана от морето територия (т.е. брегоукрепване), заплатено от всички нас чрез данъците ни, града щеше да фалира ли? Ами и аз искам да си купя 5-6 вълнолома бе, продайте ми ги, законно! Ще си бодна там няколко редици от двуетажни бунгала!!!

Тук идва неизбежният въпрос към Общинският Съвет – уж наши служители, приятели и пазители на Обществения интерес!!!
Вие, мили наши съграждани и общински съветници (дето уж трябва да ни предпазвате от такива казуси), като ви предложиха да гласувате със собствените си ръчички въпроса по продажбата на този имот, какво направихте:
– 1) миии, гласувахме ама не знаехме какво гласувахме;
– 2) знаехме, че правим лошо за града си, но поради партийни договорки, гласувахме вкупом;
– 3) имах персонален интерес, щото взех едни пари и/или бартер за друго мое гласуване като отплата;
– 4) миии, инвеститорът ми е братовчед, роднина…
– 5) гласувал съм ЗА, но сега си давам сметка, че съм съгрешил и ще направя всичко по силите си да поправя поразията си;
– 6) не съм гласувал за тази сделка;
– 7) миии, знаеш как е … (Това като го чуя и ми се повръща)

Хайде сега, много ви моля, напишете си името и под коя точка сте гласували, мили наши служители (приятели) на обществения интерес!? Обосновете се! Може пък да има и други гледни точки!
–
Цялата тази история смърди отвсякъде на корупция, от където и да я погледне човек! Общинските земи не се продават в бакалията! За да се продаде една общинска земя, някой е подписал с ръчичката си и е входирал докладна записка (в случая кмета Иван Алексиев). Защо той го е направил, предполагам на всички е ясно, нали! По-тъжното и жалкото е, че после едни други хора са му я приели, гласувайки със собствените си ръчички! Това са „нашите общински съветници“!

Тук е мястото да припомня на съгражданите си, че през последните 2 мандата Община Поморие продаде най-много общински имоти за целия преход. Каквото беше интересно се продаде и продава! Т.е. най-мощната Real Estate Agency! Не забравяйте, че това е направено от Общинските съветници, т.е. „нашите назначени продавачи“!

Не би трябвало и не считам, че е наша работа да напомняме на всички вас „управници“ на града ни, че вие сте там да пазите общественият интерес и да ни пазите гърба, за да спим спокойно и да ви плащаме заплати за това! Но и никога не забравяйте, че виждаме и разбираме всичко! И че не можем да ви търпим всичките злодеяния само заради факта, че сме в малък град и всички се познаваме! Срам ме е от всички вас!

Прозрачност, ах тази думичка… чуваме и я четем постоянно в предизборните платформи на всички ви… и да, вярваме ви!!!

По казуса „Яворов“, който ни го нахулиха 2-ма кмета – единият навремето продаде сградата „Перла“ (Трухчев), а сегашният (Алексиев) парцелира и продаде имота и правото за строеж! Който и от тях да попита човек, те са невинни ангелчета! Едни хора, инвеститори, видиш ли, са входирали искания за покупка и те милите нали са добри и свестни хора, не са могли да откажат! Споко бе, верваме ви… разхождайте се из града си с гордо вдигнати глави!
–
Възможни решения за изход от ситуацията:
– да се откупи обратно собствеността върху имота, като имот от засилен обществен интерес и значимост; (На същата цена, за която го продадохте!)
– да се предизвикат и финансират археологически разкопки в района и при евентуални находки, да се използва факта за стопиране на всякакво строителство там. Ако не излезнат от земята достатъчно археологически находки, хвърлете една шепа анхиалски монети там и действайте – т.е. ползвайте същия подмолен и коварен принцип, както го направихте с парцелирането и продажбата на имотите!
– да се обособи въпросният парцел като отделен район/квартал с други и различни параметри (плътност, кинт и т.н.) на застрояване от съседния – един етаж и точка по въпроса. Така както след като парцела е продаден с успокоението, че законът за черноморското крайбрежие не позволява строеж, а постфактум се е променил законът, така и постфактум Общината може да обособи отделен район, микрорайон или както и да го наречем и да наложи други правила и параметри за строителство върху него.
– да се намери външен (задължително външен, за което съм съгласен да се похарчи народна пара) юридически екип/кантора, който да разрови с години назад документацията по придобиване на собственост на този имот и при възможност, да се обяви за недействителна сделка, включително търсене на криминална отговорност от съучастниците в процеса. Тук е важно и ясно да се каже, че тази задача не трябва да се възлага на юристите на общината – ако питате защо, отворете и прочетете, която и да било общинска наредба на случаен принцип и ще видите въпиющата некомпетентност в почти всяка наредба!!! Чудя се въобще защо досега никой не ги е метнал в съда всички наредби по график (чел съм ги много внимателно всичките, а и имам терабайти файлове и видеа по темата)… Е не, че се чудя де, ясно ми е защо, а и на вас ви е ясно – шуробаджанащина и пълно отсъствие на правораздаване! И мълчанието на агнетата…!
– масови граждански протести, живи вериги и т.н. Поморийци, спряхме къде-къде по-гигантска мафия с проекта „Бургас-Алексондрополис“! Та един местен кмет ли ще ни се опъне! Въобще даже не спрягам инвеститора като враг, той напълно разбираемо си копае по интересите… докъдето му позволи закона и обществото, обаче! И брат ми да беше, и той щеше да отнесе същата моя съпротива!
–
Ако въпреки всичко се построи там сграда, аз обещавам, че ще направя всичко по силите си за поставяне до паметника на Яворов „паметна“ плоча от гранит, с издялани имената на всички персони, които са участвали от самото начало, до края на тази история, персонално: кметове и общински съветници – нищо, че се брояхме за приятели до сега! За да остане там за вечни времена и да се „гордеят“ наследниците им, носейки кармата на предците си! На сегашните „управленци“ може и да им се струва нелепа и неосъществима тази опция, но може да бъдат изненадани от бъдещи достойни управленци, които ще осъществят тази идея. И да не забравяме, че тази плоча може много лесно и много бързо да цъфне на съседни частни имоти и сгради!!! Най-малкото и лесно е да ви направим сайт за ваш помен!
–
Други идеи, които изисквам за налагане като практики:
– всички решения на Общински съвет или кметската управа, носещи важни и значими последствия за хората, да бъдат подлагани на Обществени обсъждания, като бъде избирана максимално удобна дата и час за осигуряване на масово присъствие на гражданите. Т.е. след работното време на работодателите ви! Вярвам, че Вие, чиновниците, ще преживеете и оцелеете някакси след 1-2 часа извънреден труд!
–
За размисъл:
– Едни от най-добрите туристи са българите, нашите сънародници. Именно тях отблъскват подобни кощунства като това с бетонирането на Яворов, което се опитвате да направите в момента! Все по-малко от тях идват тук и повечето не искат и да чуят за родното Черноморие, именно заради подобни безумия! Избират Гърция, Турция и къде ли не, но местните управници въобще не го отчитат като факт! В същото време шуробаджанащината не пропуска в никакъв случай да изхарчи народна пара и да отиде на екскурзия в Китай, Париж и къде ли още не, ужким рекламирайки дестинация Поморие!!! От последните няколко такива екскурзии, някой местен да е виждал жив китаец турист в Поморие?! Изключвам един готвач в едно местно заведение?! А французи и французойки да се въргалят наоколо и да търсят неистово хотели и квартири?!
– по подобна „законна схема“ беше отнет от нас и от наследниците ни дома на Яворов! Помните ли, че поколения от нас играхме на тези три тераси и около камината? Какво стана? Ами едни предишни управници и схемаджии го откраднаха от нас и поколенията ни! Точка! Няма го вече за следващите! А малкото солено езеро? Стадиона на сгурта? Къмпинга, парка и т.н. Как да обясни човек на децата на тези, които искат да ограбят поредната прелест на града, че е кощунство!?

Алчността погуби и още много места в града ни и в държавата, всеки от нас знае това…

Какво толкова не разбрахте? Мислите, че хората са слепи, прости и дебили? Иска ви се, но не е съвсем така! Има и други неща – карма, възмездие и т.н. Най-лошото е, че са наследствени и заради вас ще го отнесат поколенията ви без да имат грам вина за вашите злодеяния!

Бетон, асфалт, саниране, бетон, асфалт, дупки, канализация – кражба след кражба – видима на всеки метър… все там, където си вярвате, че може бързо да закопаете следите си от кражбите в земята. Всяка дупка по улиците крещи за това и ви изобличава! Както и всички останали непрестанни грабежи!“ – завършва писмото си Хари Аристидов.

На 18 януари, баш на Атанасов ден, нашият достоен съгражданин Хари Аристидов написа на стената си във Фейсбук това, което го вълнува от години. Точно и ясно, открито и без груб език, емоционално, с патос и достойнство! Респект достойни ГРАЖДАНИНО! БРАВО, Хари! Огромно БЛАГОДАРЯ! за това, което сподели с всички нас. След като все още има хора, мислещи и действащи като тебе, надеждата за един по-добър свят няма да угасне. За мене – със сигурност.
Уважаеми съграждани, приятели на град Поморие, след като получих личното съгласие на Хари, публикувам текста под формата на отворено писмо. Някои вече са го чели (прочетете го пак!), други сега ще прочетат какво е написал авторът. Ако сте съгласни с него (и с мен), споделете това писмо до колкото може повече хора. НЕ ПАСУВАЙТЕ! Има смисъл във всичко това, което заедно правим и за което Хари ни провокира – коментира уважаваният д-р Кристалин Каприев.

Съдия Деница Вълкова, председател на Апелативен съд – Бургас, отново излезе с официална позиция за делото срещу Катя Касабова от сайта „Флагман“ /бивш „Бесове“/, по което журналистката е осъдена за клевета. Съдия Вълкова подчертава, че умишлено обществото се заблуждава за неправилно постановена присъда, заради която след това България е осъдена в Европейския съд в Страсбург. Всъщност ЕСПЧ потвърждава мотивите за осъдителна присъда на съдия Деница Вълкова, но преценя, че наложената парична санкция е твърде голяма, съотнесено към заплатата на Катя Касабова. Съдът в Страсбург е споделил изводите, че  Катя Касабова „не е направила достатъчно проучване за статията си, преди да я публикува, и по този начин не е действала като отговорен журналист“. Всъщност въпросната публикация е за корупция на длъжностни лица, но липсата на доказателства и свидетелски показания води до осъдителна присъда за журналистите. Катя Касабова и Божидар Божков са съдени от четирима инспектори от образователното министерство заради тяхно разследване. Двамата публикуват разкритията си – как се заобикалят изпитите за приемане в елитните училища в града, като, според тях, 74 напълно здрави деца се пишат за болни от експертна комисия, за да бъдат включени в специалните приемни квоти. Заради това много други деца, положили изпитите, не били успели да учат там, където са искали. След разследването на двамата, комисиите за приема на болни ученици в гимназиите са били подменени, но изглежда, че журналистическото им разследване се позовава на агенция „ЕЖК“ /Една Жена Каза/, а съдът преценя само по доказателства и свидетелски показания, каквито по конкретния казус явно липсват.

Ето я и позицията на съдия Деница Вълкова:

В материал под заглавие „Защо е проблем, че Перата осъди две бургаски медии„, публикуван на 17.01.2017 г. в онлайн изданието „Капитал“ с автор Росен Босев, се правят неверни и манипулативни внушения относно решение на Бургаския окръжен съд срещу журналист, за което България е осъдена от Европейския съд в Страсбург през 2011г. и за кариерното ми развитие като съдия и административен ръководител на Апелативен съд – Бургас.
В публикуваната статия авторът посочва името ми като пример за „незачитане на практиката на Съда в Страсбург“ и се обвързва цялостната ми дейност на съдия с осъдителното решение на България в Страсбург, което дори не е интерпретирано коректно.
Внушенията, че съм издала несправедлива присъда над журналист и поради това България е осъдена в Страсбург, не отговарят на истината и рушат публичния ми образ. Категорично се противопоставям на подобни тези, които за съжаление показват и непознаване на проблема и материята от страна на автора на публикацията.
Както неведнъж съм имала възможност да заявя, по делото съм приложила точно действащия към момента закон, а изложените от мен мотиви към решението са възприети и от Европейския съд и моята съвест като съдия е чиста.
Решението на ЕСПЧ от 19.04.2011 е достъпно и на български език и всеки може да прочете мотивите на европейските магистрати, които в параграф 68 посочват, че Съдът в Страсбург „е готов да приеме, че изводът на вътрешните съдилища, че жалбоподателката не е направила достатъчно проучване за статията си, преди да я публикува, и по този начин не е действала като отговорен журналист, не би могъл да се счита за явно необоснован, както и че присъдата срещу нея би могла да се приеме като необходима, за да бъде защитено доброто име на засегнатите длъжностни лица. Съдът обаче не смята, че е нужно да заема твърда позиция по този въпрос, тъй като намира, че наложеното на жалбоподателката наказание е непропорционално“.
Наказанието съм определила в рамките на българския закон, който съм положила клетва да прилагам точно. Осъждането на България е резултат от дефицит в националния наказателен закон по това време, забраняващ кумулация на глоби по чл.78а от НК, който четири години по-късно през 2006 г. беше преодолян с изменение в Наказателния кодекс.
Тези факти и обстоятелства са нееднократно заявявани и декларирани от мен в публичното пространство. Да се правят опити за манипулиране на истината и отново да се твърди, че съм „нарушила европейската конвенция“, като по този начин се петни името ми смятам за непрофесионално и неетично.
В текста „кариерата на бургаския съдия Деница Вълкова, чието решение доведе до осъдителното решение по „Касабова срещу България“, бележи непрекъснат възход. Особено след като Страсбург прие, че е налице нарушение на европейската конвенция“, съзирам опит да се омаловажи моята професионална дейност и цели злепоставянето ми в общественото пространство.
Твърдя, че професионалното ми израстване е последователно, без да прескоча нито едно ниво, и се дължи на срочната ми, обективна и безпристрастна работа като съдия , за което говорят стотици постановени от мен съдебни актове и потвърдени изцяло от Върховния касационен съд. Не съм допуснала забава по нито едно от възложените ми дела в четирите съдилища, в които съм работила последователно от 1996 година до момента или повече от двадесет години. Обективна статистическа информация за това е налична, както в кадровото ми досие като съдия във Висшия съдебен съвет, така и в съответните съдилища и е достъпно.

След осъдителна присъда на Районен съд – Бургас по дело, заведено от Петър Низамов – Перата срещу две бургаски медии, Катя Касабова и Божидар Божков отново в унисон скочиха срещу съдията. Дори  Божидар Божков си позволи да прави внушения в своя публикация, поместена в сайта „Флагман“, че съдията има хомосексуални влечения и изпитва симпатии към Перата, което не отговаря на истината. А от своя страна граждани на Бургас, които познават добре журналиста Божидар Божков коментират, че хомосексуалността е болната му тема. А според психолози най-отявлените критици на „обратните“ са най-често прикритите  „обратни“ и това се дължи на дълбоката им омраза към самите себе си – за това, което всъщност са.

Жълт сайт ли е „Флагман“ и публикува ли откровени лъжи и измислици, ще прецените сами, след като прочетете споделеното в сайта „Афера“:

САЙТ НА СЪПРУГАТА НА ДЕПУТАТА ВАЛЕНТИН КАСАБОВ СЕ ИЗГАВРИ С ЖУРНАЛИСТИКАТА! „ПРЕПЕЧАТА“ НЕСЪЩЕСТВУВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ОТ „BIG5″

Бургаският сайт „Флагман“, който се прави от съпругата на депутата от „Патриотичен фронт“ Валентин Касабов – Керанка Касабова, сътвори невиждано „чудо“ в родната корпоративна „журналистика“. Касабова публикува в сайта „Флагман“ текст със заглавието: „Скандално разкритие! Защо собствениците на „Винпром Пещера“ излизат от „Лафка“, като негов източник е посочила сайта Big5.bg – „Автор: Източник Big5.bg“

Оказва се обаче, че В САЙТА BIG5.BG НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА ПОДОБНА ПУБЛИКАЦИЯ И ТЯ ИЗОБЩО НЕ Е ПУБЛИКАВАНА ТАМ.
Което означава, че депутатската съпруга Касабова НАГЛО ЛЪЖЕ, ЧЕ ПРЕПЕЧАТВА СТАТИЯ, КОЯТО НА ПРАКТИКА НИКОГА НЕ Е БИЛА ПУБЛИКУВАНА, ОЩЕ ПОВЕЧЕ В САЙТА BIG5.BG, СОБСТВЕНОСТ НА ВАСИЛ ПЕТЕВ.
Подобна мерзост бележи нови „висоти“ в безобразието, наречено „разследваща журналистика“, а Керанка Касабова много обича да се пъчи като „разследваща“ журналистка.

АФЕРА се свърза със собственика на сайта Big5.bg Васил Петев, който коментира, че е потресен от подобна мерзост и категорично заяви, че ще съди Катя Касабова и сайта и „Флагман“.

Публикуваме и позицията на Васил Петев:

„Сайтът на Керанка Касабова, съпруга на зам.-шефа на НФСБ, отива на съд за клевета.
Бургаският сайт „Флагман”, собственост на Керанка Касабова, си измисли новина, която приписа на Big5.bg. Скандалните брътвежи на съпругата на зам.-шефа на Националния фронт за спасение на България и водещ в СКАТ Валентин Касабов стигнаха дотам, че да си позволи да пусне дописка със заглавие „Скандално разкритие! Защо собствениците на „Винпром Пещера“ излизат от „Лафка“.
Такава „новина” обаче никога не е била публикувана в Big5.bg, което може да се провери много лесно. Адвокатите на сайта ни вече са предприели нужните действия, за да може пусналата партенката Керанка Касабова да бъде дадена под съд.
През месец май 2011 г. мъжът й Валентин Касабов стана един от учредителите на партията на Валери Симеонов НФСБ и бе избран за неин съпредседател. На местните избори през същата година той общински съветник в Бургас. На последните парламентарни избори пък Вальо Касабов стана депутат и заместник-председател на Комисията по контрол над службите и използването на СРС в 43-ото Народно събрание.
Ако във „Флагман” изпълняват корпоративни поръчки и обслужват интересите на някои свои приятели, нека се научат да не замесват други медии в инсинуациите си. За наглата си лъжа регионалният сайт на 100% отива на съд, където ще отнесе присъда за манипулациите си.“

До съд  тогава така и не се стигна, защото Катя „Керанка“ Касабова публично се извини през сайта си на собственика на BIG5 Васил Петев за станалата „грешка“.
Относно заведените дела на Петър Низамов срещу бургаски медии за обида и клевета, искът му към сайта „Флагман“ /за 40 000 лева/ е и заради изнасяне на информация от архивите на МВР, което може да доведе до сериозни проверки в ОДМВР-Бургас.

Ето какво е написал по делото в Страсбург в-к „Атака“:

Жената на скатаджията Касабов излъгала съда в Страсбург

Журналистката Катя Касабова, съпруга на съпредседателя на НФСБ, е излъгала европейския съд в Страсбург. През 2000 година Касабова публикува две статии в бургаския всекидневник „Компас“, с които според нея разкрива потресаващи факти за трайно установена корупционна практика при приема на ученици в елитните гимназии. Оказва се, че т.нар. разкрития на Касабова са абсолютни измислици. По-късно тя е осъдена на общо 7500 лева обезщетение за четиримата експерти, които е оклеветила. Това са Тотка Казакова, Антония Месерджиева, Генчо Далев и Румен Евстатиев, като жената на скатаджията получава и глоба от държавата. Напористата съпруга на Валентин Касабов отива да търси обезщетение в европейския съд за правата на човека. Съдът в Страсбург също потвърждава, че Касабова е трябвало да направи по-сериозна проверка за тежките обвинения за корупция, които отправя, и ЕСПЧ признава, че има клевета. Интересното е, че съдът в Страсбург решава да компенсира журналистката, тъй като смята, че българският съд се е произнесъл твърде строго към нея. Обезщетението от 7500 лева, което трябва да изплати на оклеветените експерти, е твърде високо, защото Касабова получавала само 200 лева заплата от вестника, в който работи. Касабова подвежда съда, че единствените й доходи са заплатите й от вестник „Компас“ . Екип на телевизия АЛФА се срещна с бившият й работодател във в. „Компас“ Красимир Кръстьовски. От него разбираме, че Касабова не е имала договор с него, а е получавала хонорари, и освен това Касабова е работила по същото време във в „Новинар“ .
„Тя е измамила европейския съд. Катя Касабова не е имала трудов договор с в. „Компас“, за да твърди, че е била само на тази заплата. Ако тя е представила в Страсбург като единствен доход само хонорарите в моя вестник, това означава, че тя е укрила доходите си от  „Новинар“, заяви Кръстьовски.
Чрез лъжата си Катя Касабова е спечелила 11 800 лева на гърба на българските данъкоплатци, а освен това оклеветява страната ни в Европа. Същата Касабова множество пъти е публикувала в сайта си „Флагман“ лъжи по адрес на партия АТАКА.

Качеството на въздуха в „най-добрия” град за живеене в България и „витрина” на управляващата партия ГЕРБ – Бургас, е силно влошено. На това мнение за гражданите, които днес се събраха пред сградата на Община Бургас на мирен протест за „глътка чист въздух”. Те коментират, че въздухът е тежък, задушлив и лепкав, ежедневно изпускат отровни газове и мирише нефтопродукти.

Хората изразиха недоволство и от работата на отговорните за качеството на въздуха и опазването на околната среда от замърсявания институции. Заявиха, че са подавали многократно сигнали до РИОСВ-Бургас, до Община Бургас и на телефон 112, но без резултат.

На протеста стана ясно, че репортер на сайта Биволъ е направил запитване по ЗДОИ за атмосферните замърсявания в града, адресирано до РИОСВ-Бургас и Община Бургас. На място бяха раздадени на протестиращите отговорите от двете институции.
След като се запознаха с информацията в тях, според която замърсяване на въздуха в Бурагс няма, протестиращите граждани се възмутиха: „Виждате ли, официално РИОСВ и Общината си признават, че са корумпирани. 11 млн. тона прахови частици произвеждат производните на „Лукойл – Нефтохим“. „Кроношпан“ произвежда около над 120 000 тона годишно“Мръсен въздух, фини прахови частици и какви ли не други замърсители  и постоянно превишени нива… Много често се усеща миризма на сероводород, на развалени яйца. Тези дни пак имаше изпускания. Това  навежда на мисълта, че има изпускания, неконтролирани от „Нефтохим“ – а. Всички виждаме как денонощно бълват комините на „Кроношпан“. Никой не може да ни увери в обратното, че точно оттам не идва замърсяване.”

Като основни източници на замърсяване в Бургас се сочат заводите на „Лукойл – Нефтохим” и „Кроношпан”.

От своя страна измервателните уреди в Бургас не са отчели повишаване на нивата на вредни атмосферни газове извън нормата, освен на фините прахови частици. А според бургазлии институциите покриват нарушителите срещу рушвети.

Борбата за по-чист въздух в Бургас продължава, а с нея се увеличават онкоблните. За това говорят предвидените в бюджета на Община Бургас за 2018 година 8 милиона лева, които ще се инвестират в разширяването на онкодиспансера с нови крила и закупуване на модерна апаратура.