Предстои нова пресконференция на ГД „БОЕЦ“ с нови разкрития за източването и несъбиране на ДДС от фирми и държавата и корупционни практики в местни и държавни институции.
Ето какво гласи съобщението на гражданското движение:

„В четвъртък, 10.05.2018г. в 11.00ч, в Пресклуба на БТА – София, на пресконференция БОЕЦ ще представим публично отговорите на получени по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на финансите и Национална агенция по приходите (НАП) и други институции, във връзка с допълнителни данни, които поискахме по скандала с несъбрания Данък добавена стойност (ДДС) в размер на повече от 16 милиарда лева (ДДСгейт) както и документи уличаващи финансовият министър Владислав Горанов в лъжа и изготвяне на документи с невярно съдържание.

Асоциацията на европейските журналисти – България намира за циничен опита на премиера Бойко Борисов да прехвърли отговорността за проблемите със свободата на словото единствено върху журналистите.

Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.

„Това е ваш проблем – на журналистите. Решавайте си го тоя въпрос”, заяви Борисов в интервю за Нова телевизия, помолен да коментира класацията на Репортери без граници, в която България заема 111 място за 2018 г., изоставайки не само от ЕС, но и от страните от Западните Балкани.

Подобен коментар от лидера на изпълнителната власт когато страната потъва все повече в тази класация, изключително напомня на великия комбинатор Остап Бендер: “Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се”.

Господин премиер, журналистите са едни от основните потърпевши от лошата медийна среда, изследването на АЕЖ-България за статута на журанлистическата професия показва, че на повечето колеги им се налага да работят и живеят в доста тежки условия.

Недопустимо е те да се оказват единствените отговорни за ситуацията, още повече, че в Доклада на Репортери без граници не пише нищо такова. Напротив, сред причините са посочени корупцията и срастването между политици, олигарси и медии. Журналистите, които участваха в проучването на АЕЖ-България за 2017 г., откроиха като тенденция завръщането на политическия натиск върху тях.

Другият голям потърпевш от лошата медийна среда обаче сме всички ние, българското общество. Защото проблемите на медиите не са нещо изолирано, напротив те са свързани с други проблеми на държавата – като липсата на съдебна реформа, липсата на ефективна борба с корупцията, липсата на върховенство на закона. И всички тези фактори, взети заедно, водят до най-ниския жизнен стандарт в ЕС и цялостното усещане у населението, че не живее добре.

Купуването на медиен комфорт с публични средства, взаимозависимостите между олигарси, политици и медии, разправата с критичните гласове са широко разпространени и не, не са проблем само на журналистите, въпреки че журналистите са призвани да осветляват, разследват и разобличават подобни практики. Няма как да очакваме, че България ще подобри ситуацията със свободата на словото, без да реши проблема с цялостната липса на справедливост и не започне ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, с онези политическо-икономически кръгове, известни сред обществото като “мафия”, които в крайна сметка имат интерес медийната среда да остане такава, каквато е.

Точно ден преди вашето изказване бе Денят на свободните медии и по този повод, АЕЖ-България излезе с позиция, озаглавена “Журналистите не бива да бъдат оставяни сами да плащат високата цена за свободното слово”. Продължаваме да стоим на това мнение и в същото време сме готови да понесем нашата част от отговорността и да съдействаме за промяна. За да се случи такава обаче първо е нужно да се осъзнае, че проблемите не са изолирани и няма как да бъдат само наши или ваши, съответно, и решенията трябва да бъдат общи. Не на последно място свободата на изразяване е право, гарантирано от Конституцията и международните договори, по които България е страна.

Институциите в България са с отрицателен рейтинг. Кредитът на доверие към тях е сринат, sub zero е! Единствените, които подкрепят отделните ведомства и се изказват положително и ласкаво за дейността им, са работещите в тях (семействата й роднините им), хората във властта и черпещите от публичния ресурс и природните дадености олигархични и мафиотски структури.

В България не може да се говори за наличието на държавност, още по-малко за нейното рушене. Не може да бъде сринато нещо, което отдавна не съществува.
У нас органите на властта, овластените фигури и администрациите им работят само за себе си, протектирайки, съхранявайки и възпроизвеждайки уродливия модел на управление на местно и централно ниво.
В тази връзка, всяко едно изказване на публични фигури в общественото (медийно) пространство, относно „държавността и нейното рушене“, изглеждат и звучат гротескно и обидно, поставени на фона на грозната реалност, пред която са изправени обикновените граждани на Ре(с)публика България.

Единственият начин за справяне с проблема – а той се вижда не само в огромната корупция на всички нива, в дребното и повсеместно келепирджийство и в арогантния кариеризъм на явни некомпетентници, а и в начина на мислене – е силата на закона и неговото строго прилагане!

Държавните и общински служители ще започнат да следват правилата само, когато им се бръкне в джоба. А страхът им от раздяла с натрупаните по нечестен начин материални благинки може да ги държи месеци, дори години будни, потни и притеснени.

Санкции, глоби, обвинения, осъдителни присъди, затвор и конфискация на незаконно придобитото – това е „рецептата“ за тромавата бюрокрация, политическите номенклатури и крадливите и корумпирани овластени престъпници и партийни апаратчици.  Но за да се случи, в България трябва да има полиция, следствие, служби, съд и прокуратура, които служат само и единствено на законите, обслужвайки обществения интерес.
Нещо, което за съжаление в държавата ни е само една красива фата моргана.

Стоян Тончев

Може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!

Позиционирайки се уж в защита на обществения интерес и развитието на туризма в региона, двумандатният кмет на ГЕРБ Иван Алексиев персонално се обяви срещу инвестиционно намерение за поставяне на асфалтосмесител в землището на град Ахелой. Бизнес начинанието, в което до момента са вложени над 3 милиона лева от фирмата-инвеститор с цел – осигуряване на по-евтин и качествен асфалт при изграждането и рехабилитацията на пътната инфраструктура в общината, се превърна в жертва на властови произвол за преследване на лични интереси.

Гражданите на Ахелой бяха въведени в грубо заблуждение. Мястото за поставяне на асфалтосмесителя, каквито има в развитите агломерации и най-оборотните и популярни курорти по света, като Сен Тропе, Палма де Майорка, Монако и други, се намира на километри от градската среда, хотелските комплекси и черноморския бряг, в промишлена зона. В Службата по геодезия, картография и кадастър територията е вписана като „нарушена“, а предназначението и е определено за ползване като „кариера за суровини за строителството и промишлеността“. Опитите на предприемачи и собственици на земя за развитието на туризъм в тази част на община Поморие са увенчани с неуспех. За това говорят изоставените и занемарени постройки, вероятно някога предназначени за апартхотели или селище от затворен тип.

Още преди провеждането на насрочено заседание в Ахелой относно поставянето на асфалтосмесител, общественото мнение бе щателно обработено от местната власт в Поморие с внушението, че наличието на асфалтосмесител ще отблъсне туристите през летния сезон и ще окаже негативно влияние върху развитието на Ахелой като курортно селище. На срещата с гражданите на черноморския град, кметът на Поморие Иван Алексиев се обяви за стожер на интересите им, както и че стои зад публичния интерес, а не зад интересите на инвеститори или лични такива. Или може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
На срещата с жителите на Ахелой той заяви, че към момента се изработва Общ устройствен план на община Поморие, който предвижда промишлената зона на населеното място да се превърне в зона за лозаро-винарство, с чифлици и малки винарни за производство на вино, а в съседство до тях да има курортно селище. Докато в развитите страни първо се създава инфраструктура, а след това се обособяват туристически, градски, зелени и промишлени зони за бизнес инициативи, общинският кмет Иван Алексиев с размах говори за общ устройствен план, без изградена инфраструктура и без да е сигурен дали този план ще бъде изобщо одобрен в представения вид и кога.

В действителност 7-годишното управление на Иван Алексиев не подкрепя афишираната му загриженост за развитието на туризма. Улиците на Ахелой се намират в окаяно състояние. Голяма част от тях са все още неасфалтирани. В същото време някога асфалтираните са амортизирани, неравни и осеяни с дупки, които при дъждовно време се превръщат в кални мини езера. Един от главните проблеми, който се посочва от посетителите и от тези, които предоставят туристически услуги, е лошото състояние на инфраструктурата в град Ахелой и на преобладаващата третокласна пътна мрежа, която го свързва със съседните селища.

Поставянето на асфалтова база в землището на Ахелой, в индустриална зона, е посочено от поморийския кмет като проблем за туризма. Казаното от него, обаче, не кореспондира с изградената промишлена зона в началото на град Поморие – складове, сервизи, автоморга и цехове за лека промишленост, които по никакъв начин не влияят негативно върху развитието на местния туристически бизнес. Проблемът с туризма в Поморие е отново свързан с недобрата инфраструктура и лошата пътна мрежа. Некачественото изпълнение по обществените поръчки за реконструкция на пътищата в черноморския град и съставните му селища през годините, подарени на фирмите-любимци на местната власт, са оставили траен белег върху инфраструктурата на черноморската община. Разбитите и бързоамортизирани от пътищата в Поморие автомобили на местните граждани и гостите на града създават лоша репутация на общината и отблъскват туристи от България и чужбина. Липсата на цялостно и качествено асфалтиране, заместено с временно закърпване (на парче) на перманентно появяващите се дупки и коловози при смяна на сезоните, а понякога и дълбоки кратери в настилката, изискват ежемесечни ремонти. Този престъпен почин за усвояване на публични средства акумулира излишни разходи за данъкоплатците, в полза на овластените местни „гаулайтери по отчисленията и комисионите” и приятелските им кръгове от фирми.

В момента в Поморие се изливат и предстои да се излеят тонове асфалт за кърпежи при цени, които биха били наполовина по-ниски, ако кметът на Поморие не бе попречил да има асфалтова база в Ахелой, и да бъдат ползвани услугите й.
Разположената в близост до курортните селища и градове асфалтова база е предпоставка за полагането на качествен асфалт при изграждането и реконструирането на вътрешната и свързващата междуселищна пътна инфраструктура на община Поморие. Асфалтът, който се поставя, трябва да е с точно определена температура, за да се получи добра настилка. При транспортирането му от дълги разстояния, това условие е трудно изпълнимо и се създава излишно оскъпяване. Дори малки отклонения в съставките на асфалта от приетите стандарти и температурата на полагане и притискане с вялък, водят до дефекти: пукнатини, които бързо се превръщат в дупки и коловози в пътя и амортизират автомобилите, а отхвърчащи камъчета трошат фаровете и стъклата им. Неизпълнението на условията при поставяне на асфалт е една от основните причини срокът на годност на новите и новореконструираните пътища да варира от 3-6 месеца, което налага нови ремонти и разходване на публични средства за отчисления и захранване на обръчи от фирми близки до властта. Сметката е платена от данъкоплатците, а на режисирането на този сценарий стават свидетели всяка година гражданите и гостите на община Поморие.

Българските общини и данъкоплатците им трябва да проявяват гъвкавост и да намират решения за справяне с този проблем. Правилният изход е толериране на бизнес-инвестиции за изграждането на мобилни асфалтови бази по места. Както е в развитите държави. Така се спестява значителна част от разходваните публични средствата при изграждането на пътната мрежа. Със спестените пари могат да бъдат изградени повече и по-качествени пътища.

Разбитата пътна инфраструктура у нас отблъсква чужденците. Тя е основната причина голяма част от природните и културно-историческите дадености на България да остават скрити от очите на туристите.
Качествената транспортна инфраструктура благоприятства развитието на съвременния туризъм, осигурява бързо и комфортно придвижване на хората до различните райони на страната за опознаване на нейното природно и културно-историческо наследство.

„България е изхвърлена от европейската карта, що се касае до свободата на медиите“, заяви президентът Румен Радев пред медиите днес.

Той посъветва премиера Борисов да инициира конституционни промени, щом счита, че някой друг трябва да контролира министрите му. Според държавния глава има политици, които в са повели война държавността:

„За мен това съвсем не е махленски дебат, а това е режисирана кампания и тя не е първата. Има политици, които водят война с българската държавност“. Така Радев коментира изказването на Цветан Цветанов от управляващата партия, че „ГЕРБ не са влезли в политиката да водят махленски дебати“.

„Вие виждате какви лъжи се тиражират в медиите. В стремежа си да дискредитират президентската институция тези хора залагат на карта европейската принадлежност на България и то в разгара на европейското председателство. Опитват се да приватизират европейската идея за лични политически цели. Колко струват техните евроатлантически клетви, след като деградират армията и заблуждават съюзниците и какви европейци са тези политици, след като допуснаха корупцията, бедността, несправедливостта да се превърнат във визитка на страната ни, а България да бъде изхвърлена от европейската карта що се касае до свободата на медиите. Виждате, че нашата корупция вече се вижда и отвъд океана“, коментира държавният глава, визирайки Доклада на Държавния департамент на САЩ и последната класация на „Репортери без граници“, в която България заема срамното 111-то място в ЕС и последното на Балканите.

„Колкото повече се кълнат в евроатлантизма, толкова повече ни отдалечават от Европа. Как очаквате да бъдем приети в Шенген и в еврозоната, когато властта насажда убеждението, че тук няма консенсус относно нашата европейска принадлежност“, риторично попита Радев.