Подземната улица на Николов се разпада, далаверата лъсна!
Предстои тя да се превърне тази вечер отново в подводна?
Над Бургас са надвиснали черни облаци…
Народният бургаски поет Янчо Милев обрисува с рими тъмната страна при управлението на черноморския град от тримандатните кметове Йоан Костадинов и Димитър Николов.
В своите строфи той отбелязва, че са сключили сделка с дявола и не пропуска да засегне една от болните теми за гражданите на Бургас – новата подземна улица, която местните са кръстили „Подводна“.
Подземната улица на Бургас се намира в изключително занемарено състояние, въпреки че е сред новите придобивки и „бижутата“ на кмета Димитър Николов. „Витрина“ от третия му мандат. И се нуждае от ремонт.
Освен, че се пълни с дъждовна вода, улица „Подводна” или „Рибарника”, тя значително ограничава трафика и скъсява разстоянията за шофьорите, но ако е суха. В дъждовно време се превръща в аквариум, пълен с… Не, не с рибки! Със заседнали автомобили.
Изградената подземна част от ул. „Гурко” в Бургас е финансирана по европроект, но некачественото й изпълнение навява на мисълта, че не всички пари са използвани по предназначение. Впечатление прави, че тя е залепена до Съдебна палата, под носа на Апелативна прокуратура. Но това боде явно в очите на гражданите, но не и на прокурорите.
Страната ни е изправена пред горещо политическо лято. До момента политиците проявяваха милост поне към този сезон, но явно ситуацията излиза извън контрола им. Така след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и фалита на КТБ, които белязаха две предходни лета, отново сме изправени пред страстни политически горещници.
Страната ни е в политическа криза, просто още никой не го е обявил официално. Няма и нужда. Усещането е като през лятото на 1989 г. Мирише на промяна, но никой няма представа кои ще са нейните носители от плът и кръв. Борисов кара късен хипарски период и вършее из Европа, Балканите и Близкия Изток. Навсякъде зове за мир, любов и разбирателство. Нищо чудно да засипе Панамския канал и да обедини Северна и Южна Америка. На път е обаче да изпусне страната, а все по-често започна да си изпуска и нервите.
Отношенията в управляващата коалиция напомнят сцени от „Съдебен спор“ на герои с тежък махмурлук. Да говорим за коалиционна култура пък просто би било нелепо. Европредседателството също не носи така очаквания от управляващите бонус за пред населението. Няма как измъченият ни народ да се възторгва от чиновнически сбирки. Няма как да тупкат сърца ни от тумба чичовци и лели с папки, независимо от визитките им.
Борисов бързо усети, че европредседателството няма да му донесе дивиденти на домашна сцена и при поредно изпускане на нерви си каза направо, че брои дните до края му с нетърпение. За да можел да се разправи с „гадовете“, дето му тровели управлението. Всички смятат, че „гадовете“ са Нинова, Таско и останалите по-критични към властта хора в Столетницата.
Но „гадовете“ може и да са коалиционните партньори, които от ден първи на този кабинет посочихме като най-рисковия фактор за продължителността на мандата. „Патерицата“ на ГЕРБ Веселин Марешки се облизва за мястото им, което е възможно само теоретично. Защото практически му отреждат 1% на извънредни парламентарни избори. Това го кара да ражда нови и нови абсурдни идеи с надеждата, че хората ще ги харесат.
Очакваните от мнозина избори след края на председателството могат да бъдат избегнати или отложени във времето по два начина – класически и авангарден. Класическият означава смяна на министри. Като най-подходящи изглеждат имената на Теменужка Петкова, Ивайло Московски, Лили Павлова, Николина Ангелкова… Груповата смяна на министри обачe си е руска рулетка – или ще сработи, или всичко рухва окончателно. Справка – Иван Костов и СДС през 1999г. Да имаш цялата власт в държавата и след серия безумства да превърнеш партията в съботянска сбирка. Майсторско изпълнение, нали…
ГЕРБ е под подобна угроза, въпреки надменността, която излъчват лидерите на партията. И ако с „гадовете“ от БСП Борисов все още може да се справи, то на хоризонта се появяват новите „гадове“. И препускат бясно към парламента. Това са Слави Трифонов и екипът му, готвещ новия политически проект. Няма значение дали харесвате музиката или шоуто им. Това е единственият фактор, който може да разбърка тестето с белязани карти на системата. Не говорим за лични симпатии, а за социология. И Борисов го усеща и се чуди какво да прави.
Авангардният метод, за който загатнахме по-горе е следният – удряш опонента с неговото оръжие. А оръжието на Слави е референдумът, на който гласуваха милиони. Така че, Бойко, един добронамерен съвет. Прокарай с послушните ти депутатите, докато още са такива, всички въпроси залегнали в резултатите от референдума, иначе Слави ще ви отвее всички! Така ще му отнемеш най-силното оръжие. Пък и нали Цветанов се кълнеше, че всичко от референдума влиза в пленарна зала. То, че влезе-влезе, ама не излезе…
А ти, Слави, не забравяй защо се захвана с политика. Да промениш, а не да оглавиш системата! Другото го гледаме вече 30 години…
Милен Ганев, Факти.бг
Тази вечер се видях с приятел, води чужденец, европеец, също университетски преподавател. Работят по проект за регионалната сигурност.
Освен всичко друго, стана дума за пътищата. И двамата бяха абсолютно категорични – българските пътища са най-лоши или поне по-лоши в сравнение с пътищата в Словения, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция, европейската част на Русия, Литва, Латвия, Естония. Не просто по-лоши са пътищата ни според тях, а с пъти по-лоши. Попитах ги тези събеседници мои – как си обясняват това?
Двамата отговориха практически в един и същи глас – заради кражби! Краде се яко, а в строителството, в пътищата, в ремонтите се крадe супер яко!
Или както каза приятелят ми – навсякъде, в най-различни държави се краде, по-скоро – пооткрадва се. Даже се оказва, че демокрацията и недемокрацията заедно и поотделно не са спирачки за пооткрадването. Но у нас – дали от съчетаването на най-лошите черти на калпавата демокрация и на жилавата недемокрация, не просто се пооткрадва, а се краде в исполински размери. Ако в другите държави се замъкват 10-20% и в пътищата се инвестират 80-90%, то у нас процентите са обърнати, положението е страшно.
Другият събеседник, чужденецът кимаше с глава – всеки народ обича да отклонява по нещо в личния си джоб. Никой народ не е по-крадлив от останалите. Голямото крадене не е въпрос на народопсихология, а на манталитет на властта, то идва от властта – краде ли властта прекалено малко, всички останали крадат малко, но краде ли властта прекалено много, то всички останали крадат много! Дълбоката причина за страшното крадене у вас е във властта.. И лошото е, че тя не само краде толкова много, та от това страда инфраструктурата, страда жизненият стандарт на хората; лошото е, че като краде извънредно много, властта деморализира обществото, легитимира краденето и го превръща в национален спорт. Ако имаше световно първенство по крадене, с такава власт, dear Friend, България щеше да бъде участник в него и не само щеше да излезе от групите, но и да се бори за разпределението на медалите.
Даааа, умислен се прибрах вкъщи. Макар и да не гледам мачове, отлично знам, че на световното първенство по футбол ние няма да участваме. Но тази вечер разбрах, че в едно друго световно първенство щяхме да участваме и дори да бъдем сред фаворитите. А как иначе, щом у нас се краде като за световно! И поради тази причина и пътищата ни са най-лоши, и всичко останало не върви на добре. Е, да, с изключение на геополитиката, която се превърна в основна грижа на управлението, защото България вече тясна за неговата душа е.
Николай Слатински
„Моята покана към президента е да дойде в неделното ми училище, да споделя с него моя опит, да му кажа как да се държи като държавник, защото не винаги се държи така“, заяви Волен Сидеров, отговаряйки на поредния залп на Румен Радев към правителството.
Сидеров наистина има държавнически опит, достоен за възторг и подражание. От него държавният глава може да научи тези безценни уроци:
Как се буйства в самолет на „Луфтханза“ и стюардеси се замерят със сандвичи .
Как се малтретира френска дипломатка по въздушната линия „София-Варна“.
Как пред очите на онемялата полиция се извършват граждански арести на Орлов мост
Как пред парламента се нападат жандармеристи и журналисти с викове „Извини се, бе“.
Как се обискира клекшоп на улица „Раковски“, след което се нахлува в НАТФИЗ.
Как щатски посланик се гони по софийските кръчми, за да му се връчи чек за 2 милиарда долара.
Как от автор на „Ботушът на Альоша“ се прераждаш едновременно в русофил и коалиционен пудел на русофоби.
Как страстно се обича премиер, когото довчера си наричал магистрална труженичка.
Как от яростна атака срещу олигархията се минава в глуха отбрана в отбора на олигарсите.
В неделното училище на държавника Сидеров се научава най-печелившият урок в политиката: ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА, ВСЕКИ СЕ КУПУВА!
Велизар Енчев
От месец май 2017 година са писани жалби от жителите на селото Горочевци (община Трън) до кметицата на Трън Цветислава Цветкова по повод на това, че е нарушена целостта на водопровода, в резултат на движението на камиони, извозващи дърва, които се изсичат поголовно и дори са разбили пътя до селото. По тази причина половина село е без вода една година.
При молба за съдействие от страна на кметския наместник Васил Божилов, отговорът е: Oтивайте си в София!
