„Не ми харесва идеята, в Европа да има втора категория граждани”, каза Юнкер след разговори в Брюксел със словашкия премиер Роберт Фицо.

Източноевропейците се оплакаха от „апартейда с храните” и от това, че производителите ги третират като „кош за отпадъци на Европа” и намаляват количеството на съставки в широк спектър основни стоки.

На фона на тези оплаквания производителите твърдяха, че критиките са неоснователни, и изтъкваха, че всичко опира до различните вкусове, а не до съдържанието на хранителните стоки, но …

Юнкер заяви :„Ще действаме в съответствие с общото си намерение да сложим край на този дискриминационен начин за доставка на храни за словашкия народ”, каза председателят на Еврокомисията.

Е, нека сега производители и родни пиари да ни калесват, че всичко отвъд бившата Желязна завеса е точно такова като при тях на Запад …

Роберт Фицо, който миналата седмица описа проблема като „международен скандал”, каза, че приветства ангажимента на Юнкер да реши въпроса.
„За мен най-важният факт е, че Комисията и председателят й приемът, че проблемът съществува и че председателят обеща да отдели внимание на това”, посочи Фицо.
„За някои може да изглежда нелепо”, но за Словакия и четирите партньори от Вишеградската група това е „сериозен политически проблем”, подчерта словашкият премиер.

България обяви, че анализ е показал, че в поне 7 от 31 изследвани продукта, купени от едни и същи вериги от магазини в Германия и Австрия, и от тези в България, са налице големи разлики в съдържанието ?!
Съгласно съществуваща директива на ЕС производителите могат да променят съставките на продукти, предназначени за различни държави от общността, като са длъжни единствено да упоменават на етикета на опаковката какво съдържа стоката.

Иначе ситуацията си е като текст от градски фолклор от средата на миналия век : „Куче лочи суроватка и се оригва на суджук …“

Само че кучетата сме ние и не ни харесва …

Свободен автор – Философът

При ветеринарния лекар Тровикучков влиза един пълен, влачест чичо, мига с очички и дума:

– Суджучец, господин докторе, говежди суджучец донесох за панаира. От Ямбол съм. Имам си документ оттам. От вас позволително искам само за продажба.

– Къде е той?

– Долу е, господин докторе, долу! До халите е, в каруцата.

Тровикучков тръгва бавно по стълбите, спира на площадката и почва да души като куче из въздуха.

– А колкото за стоката, прясна е, господин докторе, прясна е! Преди четири деня собственоръчно и лично съм я приготвил. И на сол е докарана, и на пипер! Другите не слагат, но аз и кимион й турих повечко. Богато нещо е!

Тровикучков доближава колата, души наоколо и пак прави гримаса.

– Да отворя ли чувалите, господин докторе? Ей сегичка! Ще отворя и лично ще ви отрежа парченце! Няма да го избирам. От който се падне. Аз снощи дадох на господин Джакова и на народния представител Двегушев да го опитат и си облизаха пръстите. Уж по едничко, знаете, рекохме да се почерпим, че още по едничко и нали мезето хубаво, сръбнахме си здравичката тримката. Ех, партия, знаете! Няма как! Трябва да се поддържаме.

– Няма нужда да режете – отсича Тровикучков, като забива нос в първия чувал. – Суджукът е развален. Вмирисан е. Ще бъде конфискуван и унищожен.

Топчестият чичо става елипсовиден. Забърборва нещо бързо, размахва ръце, а очичките му святкат, святкат като сачми и пот избива челото му. Оставя каруцата и изчезва бързо.

Тровикучков дава нареждане да се пази каруцата, докато дойде агент от общината с гальота, за да го изхвърлят край града. След това прескача насреща у Петко Локума да премери температурата на кучето му и пак се връща.

Пред халите го среща председателят на околийското бюро на партията, Джаков.

– Докторе – започва той строго, – стоката, която си конфискувал, е моя и като така, причини за това нямаш. Отвън чувалите могат да понамирисват, защото по-рано са пренасяли цървули, но те не са мои; суджукът е пресен и мой. Освободи го, за да не се усложнява работата в твоя вреда.

– Не мога, господин Джаков! Вмирисан е и според законите…

– Никакви закони! Миризмата е нещо относително и зависи от носа на човека. Ако го бавиш тук, наистина ще се вмирише и ще те държа отговорен. Толкоз!

Джаков тръгва нервно надолу из улицата, а докторът тъпче на едно място и нещо предъвква.

– Господин докторе, господин докторе – писука разсилният, – викат ви по телефона горе!

Тровикучков си избърсва челото, пухти и се качва в канцеларията.

– Ало… Ааа, вий ли сте, господин Двегушев! Е! Да, да, да! Мирише малко, знаете, задушил се е от пътя, но ще видим – дано нещо му се помогне, та да не губи човечецът. Да, да, разбирам, но… Службата, знаете, такваз… законите. Ще видим, ще видим… Довиждане, господин Двегушев, довиждане! Поздравете госпожата, децата…

Тровикучков слиза пак долу и заповядва да се свалят чувалите.

– Извадете всички отвън! Ха, така! Хм, да! Има и здрави между тях. Отделяйте настрани тези парчета, тези, тези и тези там. Така. Достатъчно! Хайде, товари сега и заминавай! Бързай! В два часа всичко да бъде продадено! Чуваш ли! Продадено!

Валчестият чичо се подсмихва скрито и тръгва с каруцата. Тровикучков се обръща към градския агент, който току-що е пристигнал:

– Няма нужда от каруца. Вземи тези суджуци под мишница и да идеш… А пардон! Петре, Петре! Донеси газ! (Разсилният донася газ и ги полива добре.) Ха, сега вземи ги и да идеш оттатък турските гробища, зад говеждия пазар, да изкопаеш една дупка и да ги заровиш. Дълбоко да ги заровиш, разбра ли? Че цяла чума за града са.

Общинският агент Теньо Шаламанът грабва суджуците, мята се на гальотата и тя се заклатушква като болна от ишиас. Едно дръгливо куче я подгоня, потичва след нея, потичва, но, види се, подушва миризмата, спира до една обелена наполовина акация на тротоара, почесва се и пак се връща назад.

На другия ден ветеринарният лекар Тровикучков пристига в общината, повикан да прегледа един болен кон. В задния двор, където е оборът и жилищните помещения на агентите, се спира втрещен. По ниските стрехи на жилищата, по стълбовете и прозорците навред окачени да съхнат суджуци. Същите суджуци, мазни едни, лъснати, възсурови.

– Шаламан, хей, Шаламан! – изкрясква гневно докторът.

Шаламанът, бос, по долни дрехи, с игла и конец в ръка, изскача из една стая до обора и сбира чинно нозе.

– Какви са тия суджуци?

– Говежди, господин докторе!

– От вчерашните ли?

Шаламанът изпуща иглата и – хък-мък, хък-мък – не може да изхъка нищо.

– Не те е срам да ядеш такова умирисано нещо!

– Аз… аз, господин докторе, а таквоз… През войната ме раниха в носа и не подушвам нищо… Аз… затова ме туриха и до конюшнята да спя… Аз, господин докторе… и Юрдекя яде от тях, и Тончо, и пожарникарите… Те не са ранявани и пак ядоха… таквоз…

– Пфу! Животни! Ами като не подушваш, не ти ли горчи от газта?

– То горчи малко, господин докторе, ама Юрдекя вика, че в Лузияна пиели газ, кога ги боли корем, а мене ме присвиваше… таквоз. Полза имало, кай Юрдекя, и аз го послушах. Нали е ходил в Америка.

Докторът забрави за болния кон. Само свари да се прекръсти и бързо излезе.

Чудомир

*Магария – шмекерия, хитрост, непочтеност, подлост, мръсотия, измама, гадост

Читатели на Авантаж алармират със снимки, които изпратиха до медията ни, за недопустими в 21 век в европейски курортен град последици от краткотраен проливен дъжд:

Лайна извират от канализационната шахта на ул. „Червковна“ в центъра на град Поморие!

Новосанираният блок №7 на ул. „Солна“, намиращ се пред сградата на Община Поморие, протече!

Това е запазената марка, емблема на управлението на града от кмета „от ГЕРБ на ДПС“ Иван Алексиев.

Жадни са ни дупетатите … При толкова мълчание или говорене на „мъдрости“ за суджуци и т.н. един дупетат ожаднява много …

По 7о лева на дупетат за безалкохолни и по 35 лева за чай ще осигури Народното  събрание чрез обществена поръчка №755-00-68 / 25 .07.2017 г. или за 21 000 лв. без ДДС (25 200 с ДДС ) …

По обособена позиция : 1 – трябва да бъдат доставени 22 артикула безалкохолни напитки за 16 800 лв. с ДДС, а по обособена позиция : 2 – трябва да бъдат доставени 7 артикула на стойност 8 400 лв. с ДДС …

Парламентът купува и служебните кафета на законодателите, докато участват в заседанията на парламентарните комисии. 7 000 лв. без ДДС отиват за доставка на чай – български и вносен, както и за шоколадови бонбони – млечен, бял и черен шоколад, както и свежи лимони – екстра и първо качество.

Изборът на доставчик ще стане на основание предложена най-ниска цена. Договорът е за срок от 12 месеца или до изчерпване на договорените за съответната цена количества. Оферти се подават до 03 август 2017 г., когато депутатите ще са вече във ваканция.

Дано доставчикът не забрави да им предложи чай „Гинко“, че да не забравят откъде са дошли и как в Народното събрание, което трябва да бъде наречено по-скоро Партийно събрание …

Свободен автор – Философът

Окепазиха и „Тройката“, и площад „Кирил и Методий“, каза поетът

Входът към подземния паркинг на площада пред храма „Кирил и Методий“, който закрива хоризонта пред учениците от близкото училище, плочките на „Тройката“ са сред най-големите идиотщини в Бургас. Това каза в „Тази сутрин“ поетът и драматург Недялко Йорданов.

Той разкритикува местната власт и заради съборената къща на Иван Цанков, който е бил сподвижник на Васил Левски. Бил е и два пъти е бил кмет на Бургас.

„На „Тройката“ имаше един хубав шадраван, а сега там е напечено и никой не минава по плочките на площада. Как е възможно входът на подземния паркинг, който представлява една двуетажна стъклена сграда, да стои на 30 см от стената на училище „Кирил и Методий“?“, попита поетът.

Той сподели, че когато е бил дете, от прозорците на училището е гледал често към църквата. „Сега учениците виждат само една стъклена стена. Това нещо един ден ще се махне“, прогнозира Недялко Йорданов.

В ефир на бТВ той рецитира последното си стихотворение за Апостола Васил Левски, а след това каза, че сега ни е нужен отново свят човек като него, който да ни поведе. „След кого ли не тръгнахме по време на този 27-годишен преход и следваха само разочарования. Ужасно сме разделени. Българският народ какво ли не е преживял? И това ли няма да преживее!?, добавя поетът.

Той сподели, че внучката му заминава за Англия, за да следва там, но изтъкна, че е сигурен в това, че ще се върне отново в Бургас.

„Вярвам в доброто. Макар да е жилаво злото, все пак побеждава доброто“, добавя драматургът.