А тя е свещена, нали така? Не се морете, ТОЙ и ТЕ ще си се погрижат
Събуждам се сутринта в приповдигнато настроение – решил бях да ходя на протест в защита на журналистите, т.е на нашего брата, на кръстоносен поход за свободата на словото.
На оружие, казано по нашенски. Как при такъв повод да не запееш песни юнашки, хайдушки, да не препашеш сабя дамаскиня, ако трябва да преминем в народно-песенен стил.
Да припомним на властта кои сме
Протести ми дай на мен, подгонила ме е пак протестната муза. Ще се мръщят и размахват пръст на Виктор Николаев в ефир, моля ви се разни хора от властта, които още не са се научили как да общуват с журналисти.
Обхвана ме вулканичен ентусиазъм, почувствах енергия да премествам планини, защото така яко съм им набрал на онези, които душат и почти удушиха журналистиката у нас, че съм винаги готов да ги навра там, където слънце не огрява, образно и поетично казано. Което непременно ще стане някой ден, между другото.
Бях сънувал през нощта как изритваме юнаците от ДС, които от началото на демокрацията надзирават медиите, та и до сега. Нищо, че службата уж отдавна я няма, а офицерите й са я масони, я магнати, я издатели, я честни бизнесмени и бизнес дами. И ни уверяват, че обичат Партията, но нямат нищо общо с нея. А парите си са направили с пот на челото. Както пееше в зората на демокрацията Милена:
„Нямам два лева в Народната банка“ Лъже мръсникът, преяжда с луканка.
Тогава това си беше показател за извънреден лукс, не знам дали си спомняте.
Служителите на ДС, известна като щит и меч на партията, в медиите са по местата, където са поставени навремето, не са мръднали. В тези медии, които още съществуват.
Някои от тях лично аз ги изхвърлих през прозореца. В съня си де, иначе уважавам Наказателния кодекс, както казваше авторът на един много полезен наръчник на социалистическата журналистика- „Тържествен комплект – незаменимо помагало за съчиняване на юбилейни статии, празнични фейлетони, а също така и на парадни стихотворения, оди и тропари“, известен като другаря Бендер.
После се разсъних и се сетих, че словото вече е на другаря КОЙ, ТОЙ, ДС… Частна собственост, която е свещена. Така никой и
не пита за първоначалното натрупване на капитала
Малко ще ми е трудно обаче да ги изхвърля през прозореца, а и не е прилично някак. Та КОЙ е Словото. Малко парченце от него е за Иво Прокопиев, който пък организирал протеста. Дялове имат и други родни олигарси. Не по врат, а по шия, както се казва.
Да не говорим, че знам чудесно уменията на охраната на КОЙ, наблюдавал съм как отцепва района на 100 м. околовръст, прикриват го като на филм, пиле не дава да прехвръкне, спират журналистите му да не би да се приближат до него, да не вземат да го утрепат. Словото е свещено и трябва да се пази, както добре знаете. Или не знаете?
Помните ли как навремето светкавично изхвърлиха Иво Инджев заради въпрос към президента Първанов. Ами Коритаров? Ами десетки други от печатните медии. Протестира ли някой тогава? Сега вече е малко късно.
А пък КОЙ си има свобода да моделира словото, както му се хареса,
няма никаква нужда да протестирам в негова полза
Негово е и разпространението на вестниците – 96%, както казват специалистите. Те на практика бяха ритуално убити. Не съм чул някой да протестира…
Които печатни медии случайно не си ги е купил, защото не е имал дребни, може да ги довърши, когато и както си поиска. Като мухи… Знаете ли го този прост, но извънредно ефикасен номер? Продават тиража разпространителите, но не плащат нищичко на вестниците, а те си умират прави като едно препикано мушкато. Това е практика, не изключение, апропо. Вие да сте чули някой да протестира? И аз не съм…
Те ти, булка, свобода на словото
А босът понякога бастисва и своите – цели редакции бяха изхвърлени на улицата – вестниците „Експрес“, „Новинар“, „Меридиан мач“, сп. „Кой“ . Не ги помня всичките, а не помня и тогава някой да протестира.
На журналистите от вестник „Стандарт“ и сега не са плащали от месеци, не са и само те. Протести няма.
Е, на 14 юни 2013 г. мнозина от гилдията скочиха и се изсипаха пред Министерски съвет. На протеста, който продължи с месеци, беше пълно с журналисти от Неговите медии, дошли да изразят отношението си към Него. Но тогава протестираха всички и те се изгубиха в тълпите. А и те гледаха да не се набиват много на очи.
Братята по перо така и не доказаха, че могат да отстояват правата си.
Синдикати да знаете да има по вестниците? Или в телевизиите? Не говоря за социалистическите съюзи, чиято цел е основно да славят Путин.
Неговите вестници, неговото Слово…. Ала КОЙ , разбира се, е аватар на Сокола.
Словото всъщност е на Сокола
На този фон някак умилително и трогващо прозвучаха думите на депутатката от ДПС, бивша секретарка и пиарка на същия този Сокол. Знаете я сигурно-една бойна дама на име Велислава Кръстева, която управляваше НДК по време на кабинета Орешарски и беше стълб в министерството на културата. И дето каза неотдавна че Националният дворец на културата по закон нямал нищо общо с културата, бил си конгресен център. Така де, нали те ги правят законите.
Очароваха ме наистина тези нейни думи, казани по повод скандала в студиото на Виктор Николаев. Ето какво споделила за журналистическия протест: „Възмущението, напълно справедливо, впрочем…НО гложди ме един въпрос, колеги – трябваше ли този тип да се изгаври с един от вас, за да се събуди онази тънка сетивност за свобода и справедливост?!“
Колеги…Представяте ли си?
Сетивност… Представяте ли си? Свобода и справедливост… Представяте ли си?
Идва ми на езика турската дума гьонсурат, не знам и аз защо.
Като споменах Виктор Николаев, сетих се, че неговите думи в защита на свободата на словото, адресирани към зрителите, бяха много хубави и верни донякъде: „Вие дадохте знак, че искате в България да се задават свободно въпроси…Искам да благодаря на всички, които подкрепиха журналистиката – не просто мен или предаването. Това, което видяхме, не беше подкрепа, а лавина. Изпод руините на българската журналистика – срутвана и блъскана от доста време, тръгна лавина”.
Мддааа, но е добре да се изясни, че
изпод руините няма как да тръгне лавина
Тя най-много може да се изсипе върху руините, както и става. Виктор каза и вълнуващи неща за столчетата на политиците, които по-скоро трябваше да каже в очите на Валери Симеонов и Антон Тодоров..
Което ми напомня като зрител да попитам Виктор: „Защо все пак е празно столчето до него, защо си отиде Ани Цолова?“ Това е важна част от този разговор.
И друго: КОЙ поръча интервюто с Дугин. Апропо, можеха да го попитат колко стотин журналисти са убити в Русия при управлението на неговия питомец, все критици на режима. Поне от кумува срама да го попитат.
Мачът отдавна е свършил за мен, сподели Камата, след като от външното министерство мотивираха решението си с обтегнатите му отношения с испанските власти
Христо Стоичков вече не е почетен консул в Барселона. До „разжалването“ се стигна, след като от „българското“ Министерство на външните работи обявиха, че заради обтягането на отношенията на легендарния футболист с испанските власти, се налага да бъде освободен от поста.
Причината за освобождаването на Камата като почетен дипломат е призивът му към испанския вицепремиер Сорая Саенс де Сантамария да си подаде оставката заради това, че е изпратила полицията да бие невинни хора по време на референдума в Каталуния. Тя го заплаши със съд, след като той заяви, че тя и близките й са последователи на бившия испански диктатор Франсиско Франко. Камата й се извини за това, че е намесил и сина й, а управляващите ни съвсем се опозориха, като вместо да осъдят насилниците, решиха да освободят от поста легендата Стоичков.
Позор! България е уж независима страна и решенията трябва да се вземат без натиск от чужбина.
След унизителното решение на българските власти, Стоичков отново прояви мъжество и вместо да ги хули, каза, че за него мачът отдавна е свършил. В интервю за Нова телевизия той обясни, че мандатът му изтекъл още преди година.
„Как да ме освободят, като аз не изпълнявам тази длъжност. Винаги съм се чувствал посланик в Каталуния – дали със сертификата, или без”, коментира Камата.
„Ще защитя и други провинции в Испания, където има насилие и това е нормално. За какво да се извиня – че има насилие, кръв и проблеми с хората. За това няма никакъв шанс да се извиня”, каза легендата на българския футбол.
Той не трябва да се извинява. Испанските и българските власти дължат извинение! Едните – заради кръвта на невинните, а другите – че позорят България.
Запалването на колата не е свързано с личния ми живот, уверява Мирослав Стойков, който който отстоява правата на Баневи в спора им с Митко Каратиста
Колата на бургаски адвокат изгоря. Палежът е свързан с обкръжението на фамилия Баневи. Автомобилът на семейството на Мирослав Стойков е изгорял снощи в Бургас.
Пред камерата на Нова телевизия юристът сподели, че палежът не е свързан с личния му живот.
„Няма нищо общо и с моите съседи, с които съм в отлични отношения. В последно време не съм получавал заплахи“, добавя адвокатът, който представлява фирмите на Баневи в Бургаска област от дълги години.
Стойков е юристът, който отстоява правата им в спора с Димитър Спасов-Каратиста за къмпинг „Каваци“.
„Чух нещо като шум от пиратки. Предполагам, че това са течности, поставени в колата. Те са се взривили“, каза още Стойков.
От полицията уточняват, че се правят експертизи, които да установят причината за пожара и щетите.
Офшорката на Пеевски „Виафот Инвесмънт България“. Дружеството НИКОГА не е подавало в Търговския регистър свои отчети. Единственият документ по партидата му са документите по регистрацията му. Преди ТРИ години. След това ТИШИНА.
С тази ФАНТОМНА компания с капитал от 500 лв. държавата чрез Държавната консолидационна компания извъртя цесии за близо 50 млн. лв.
Да го кажа по-ясно.
Държавата, чрез министъра на икономиката Караниколов, чрез Фонда за гарантиране на влоговете в банките, чрез синдиците на КТБ захрани офшорката на Пеевски, която НИКОГА и под НИКАКВА форма не е публикувала отчети, протоколи от ОСА, НИЩО, НИКАКЪВ документ.
Държавата наби 50 млн. лв. (активи на тази стойност) незнайно къде и на кого.
Нещо повече, за тази офшорка Караниколов не обича да говори. Избягва да говори. За него тя не съществува.
Мирослав Иванов
/Журналист от сайта „Студия Трансмедия“/
„Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.
Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т.нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?!“, споделя в интервю за Фрог нюз разследващият журналист на „Биволъ“ Асен Йорданов.
– Асен, може ли да определим като прецедент изказванията на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиера Валери Симеонов по Нова тв в петък?
– Нищо особено не се случи, освен че на повърхността изплува нещо, което тлее от дълги години. А то е, че властта пряко и директно прави всичко възможно да контролира медиите. Това ясно се видя публично, въпреки ,че Антон Тодоров се опита да даде някакво обяснение. Политическата власт се изживява като ментор на медиите в България. Тази ситуация съществуваше не само до 1989 година, но и след това. Днес е прикрита зад фасадата на някаква демокрация. Във властта влязоха посредствени хора. Те нямат никакви задръжки да ни кажат, че медиите трябва да слушат и да се съобразяват с тях. Най-спокойно размахват публично пръст и дори изпитват гордост от това. Нищо качествено не се случи в предаването в петък.
– Защо премиерът Бойко Борисов мълчи?
-Та той е еманацията на този начин на управление. Спомнете си за историите с есемесите и спорадичните откровения как се опитва да влияе върху медии и медийни политики. „Биволъ”, като представител на „Уикилиййкс”, са наясно, че още от самото началото на политическата му кариера, той успешно контролира медиите в своя полза. Всичко това подробно е описано в докладите на американските посланици от Държавния департамент на САЩ. Борисов е съгласен със случващото се в страната. Той няма нищо против медиите да са под контрол. Спомнете си, че медийната среда се срина точно при управлението на Бойко Борисов. Тогава се роди медийната империя на Делян Пеевски, като така на практика се монополизира медийната среда. Медиите не само, че са подчинени, но са превърнати в пропагандни щабове.
– При това положение има ли смисъл изобщо да се води дебат за свободата на словото?
– В България няма с кого да водим този дебат?! Тук почти няма останали здрави клетки за такъв разговор. Вярно, че си водим някакви маргинални разговори по между си. Но те нямат публична реализация. Не случайно страната ни се описва като апокалиптична по отношение на свободата на медиите. Единственият изход е да се търси външна реализация. Не случайно сме под наблюдение по отношение на съдебната система. Тук може само да се бие камбаната колкото се може по-силно, за да може тя да отеква зад граница. Само така може да се стигне до ниво на непоносимост в международните структурите, в които членува България. Важно е да научат, че тук няма свободни медии. Изгубих всякаква надежда, че вътре в държавата ни може нещо да се случи. За това търсим трибуна извън пределите на страната. Убеден съм, че това е единственият правилен път, колкото и обречен да ни изглежда в момента.
– Как един свободен журналист като теб се чувства в България?
– Д а си призная, стоя все още тук като някакъв идиот. Пред себе си виждам две възможности. Едната е да остана, правейки саможертва, вероятно безсмислена. Другата възможност, която винаги съм имал, е да се махна и да заживея като нормален човек. Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.
– Някои сигурно ще се запитат защо си причиняваш всичко това?
– Избрал съм този труден, почти невъзможен път, защото моята ценностна система е такава. Така съм възпитан. Искам съвестта ми да е чиста. Виждам смисъл за себе си, не за обществото. Обществото е изпаднало в едно летаргично състояние на перманентна агония. То дори не чувства, че върви към собствената си гибел. Искам така да осмисля живота си, че да знам, че времето, прекарано в този живот, съм го оползотворил за неща, които са подчинени на истината и на един непреходен закон. Не искам да затъвам в комфорт, егоизъм и консуматорска алчност. Не се чувствам добре в България, не се чувствам добре в родината си. Не се чувствам в дома си. Усещам се като на фронтовата линия в условията на апокалипсис.
– Много журналисти платиха висока цена за това, че са опоненти на статуквото. Защо колегите чак сега скочиха?
– Причината са няколко. Изказването беше направено в ефир, на живо от политика Антон Тодоров, който наскоро беше кандидат за председател на комисията по досиетата. Направи го много демонстративно. Атаките срещу мен са предимно анонимни, от медиите на Пеевски. Всичките книги на медийната му група нямат автор-те са анонимни. Направени са по подъл начин чрез лъжи и клевети. Приличат едно към едно на компромати от бившата ДС, с цел да се дискредитира името на личността. Като враг на статуквото никой не смее да ме защити, камо ли да се идентифицира с мен. Хората се страхуват. Режимът в България е реален. Всеки, който си изправи срещу него, бива посечен. Това е ясно на всички хора. Те се страхуват за бизнеса, за работата си, страх ти е за поминъка си. Затънали са в животински страх и аз ги разбирам. Мои познати дори се притесняват да ме поздравят на улицата, тъй като съм посочен за главен враг на статуквото. Те дори не искат да разговарят с мен, защото някой може да ги забележи и това да им навреди. Няма как да очаквам публична подкрепа. Най-безумното е, че всичко, което правя аз и колегите ми, не е за наша лична полза. Точно обратното-жертвам си комфорта. Отхвърлил съм най-различни предложения, свързани с това медията да замлъкне. Те са били толкова неустоими, че човек може дори да забрави да работи или да прави каквото и да било. И това съм отказал. Устоял съм на заплахи, на съдебни дела и на опити за убийство. При мен нещата няма как да се променят. И всичко, което понасяме, не е заради себе си. Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т-нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?! Не съм далече от мисълта да се откажа. Ако утре изчезне „Биволъ“, едва ли някой ще се трогне. Това е реалността. Имам 25 години стаж в журналистиката. В първите години съм правил разследвания, които разтърсваха системата.
– И каква е равносметката от тях?
– Равносметката е, че обектите на моите разследвания в момента управляват държавата. Бойко Борисов ми е бил обект на журналистическо разследване преди 22 години. Тогава разкрих контрабандна фабрика за производство на цигари край Бургас. Той беше управител на фирмата, която произвеждаше тези цигари. Кметът на Бургас-Димитър Николов, преди да стане градоначалник, съм го разследвал за нелегален внос на сухо мляко от Русия. Той е осъден за контрабанда. Медиите, на които съм посветил живота си в момента са собственост на едно творение, което не знам как да го определя. Делян Пеевски е феномен, който не може да се квалифицира с думи. Същите тези медии, в момента са се превърнали в мои екзекутори в публичното пространство. Те се занимават само с това да публикуват клеветнически материали срещу мен и други достойни хора, които дръзват да се противопоставят срещу системата. Говоря за най-гнусното и помиярско оклеветяване. Това не са медии, а средства за публично омаскаряване и екзекуции. Питаш ме какъв е изводът? Има ли смисъл да съществуваме и да работим в България? Ще ти отговоря кратко-в България няма журналистика. Не съществува такова понятие. Тук има слугинаж, под една или друга форма. Има слугинаж на една или друга пропаганда. Всичките ми опити да устоявам на рубежа на истинската журналистика стигнаха до тук.
Интервю на Катя Илиева
