Професионалистът имал едно предимство – работил девет години като един от водещите готвачи в баровски московски ресторант

12 хиляди лева на месец ще получава главен готвач в луксозен хотел в Слънчев бряг през това лято. Това разкриха предприемачи, които имат бизнес в курорта. Търсенето на специализирани кадри е огромно, независимо, че до старта на сезона има още време, съобщава periscop.bg.

По-сериозните вериги хотели още от сега търсят хора за възловите си позиции, ако нямат такива.

Въпросният готвач се е спазарил за шестмесечен договор, като при добри резултати ще получи и бонус от оборота на осемте ресторанта към самата хотелска верига. Това са най-добрите финансови условия, които е постигал специалист в този бранш. За сравнение – подобни заплати получават банкови директори и шефове на застрахователни компании у нас. Като цяло средните заплати на главни готвачи в Слънчев бряг вървят около 3-4-5 хиляди лева, и то за наистина доказани специалисти.

Професионалистът, който се е спазарил за рекордните 12 бона на месец е имал едно голяма предимство. Той е работил девет години в Русия като един от водещите готвачи в баровски московски ресторант. Поради тази причина е научил до съвършенство тънкостите на руската и световната кухня кухня. В същото време собствениците на хотела в Слънчев бряг са решили през това лято да открият руски гурме-ресторант. Отделно им трябвал професионалист, който да може да ръководи кухните на няколко ресторанти с различен профил. Така се е стигнало и да сериозната месечна заплата, която топ-готвачът си е осигурил.

През това лято в курорта много изгодна професия ще е и на т.нар. викачи. Сумата, която средно могат да си заработят е над 2 хиляди лева. Отделно собствениците на заведения им осигуряват квартира и храна по време на сезона.

Конкуренцията през лятото в Слънчев бряг, Несебър и Поморие става страшна и предприемачите са готови на всичко, за да вземат солиден пазарен дял. Очаква се заради летния сезон да бъдат разкрити и около 30 хиляди временни работни места.

Ранното записване ще ви спести от 10% до 20%

С около 11% по-скъпо ще ни струва почивката на родното Черноморие това лято. Изчисленията са на Института за анализи и оценки в туризма, съобщава бТВ.

Това лято цените ще са по-високи не само у нас. В останалите европейски държави обаче цените ще са едва с около 2-3 процента по-високи. Пазарът в Турция се възстановява и цените отново се покачват.

Така почивка от 7 дни с всичко включено на човек в България ще струва около 1100 лева. Т.е. едно четиричленно семейство със споделена стая ще трябва да приготви около 2 200 лева или повече.

За същите условия в друга европейска държава сумата се удвоява, отчитат от института.

И макар, че голяма част от най-изгодните оферти вече са изчерпани, все още имате шанса за ранно записване, което ще ви спести от 10% до 20% от цената на лятната почивка.

8% от ранните резервации са направени още миналото лято.

Инициатива „Правосъдие за всеки“

Бившият финансов министър на Румъния Дариус Вълков беше осъден на осем години затвор по обвинения в търговия с влияние, пране на пари и несъвместими с длъжността му финансови операции, предаде агенция Аджерпрес. Наказанията се обединяват и по този начин общата присъда е осем години затвор. По разпореждане на Върховния касационен съд от бившия министър ще бъде конфискувана сумата от 6,2 милиона леи (еврото се разменя за 4,65 леи), която беше запорирана от Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА). Решението не е окончателно и може да се обжалва.
ДНА изпрати Вълков на съд през май 2015 г. по обвинения в търговия с влияние, пране на пари, осъществяване на финансови операции и търговска дейност, които са несъвместими с длъжността, правомощията и задълженията му, както и сключване на финансови трансакции чрез използване на служебна информация. Обвиненията се отнасят за периода, в който Вълков е бил кмет на южния град Слатина.

Фейсбук

И докато в Румъния няма прошка за подобни министри в България техни аналози създават закони и са на свобода ?!

Авантаж

През седмицата четирима депутати от ДПС проявиха дълбока загриженост за регулацията на медиите в България. Грижата им достигна законодателна висота и е насочена към следното:

• Разпространителите на вестници и списания ще са длъжни да уведомяват Министерство на културата кой е действителният им собственик,
• Собствениците и доставчиците на медийни услуги също се задължават да обявят кой е действителният им собственик, както и информация за всяко получено финансиране през изминалата година.

Накъсо казано може би се цели да е ясно кой е издател, кой – разпространител. И на пръв прочит всичко е точно!

При втори прочит на законопроекта точността в ума на четящия започва да се разсейва и той започва да си мисли, че авторите на законопроекта са хора, които или не познават езика, или правото, или и двете.

Повод за тези съмнения ни дава следното – дефиниция за употребеното в законопроекта „лице, разпространяващо и/или продаващо печатни издания” няма. Няма и препратка към друг закон, който да казва какво са имали предвид законотворците. Но пък остава задължението да се декларират действителният собственик и броят обекти за разпространение. Така излиза, че всички – от кварталните бакалии, продаващи освен всичко друго и вестници, през бензиностанциите до будките по спирките, са разпространители на печатни издания и ще трябва да декларират собствениците си и обектите си. Като цяло в държавата ще настане една масова декларативна дейност.

Вторият спорен по замисъл и съдържание текст е този за задължението Министерство на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато „лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната”. И тук всичко е точно освен това, че не е ясно кое е това „лице” – разпространителят, издателят или собственикът на вестници и списания. Така, ако един гражданин е собственик на три магазина за хранителни стоки в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, то неизбежно след като е декларирал това обстоятелство в Министерство на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Какво и как ще прави КЗК не е ясно, но явно ще се превърне в колекторска фирма на уведомления.

Съвсем по същия начин стоят нещата и по въпроса с финансирането – за предложилите изменението на закона под „финансиране” се разбира не само средства и имущество, но и всичко, „независимо от използваната правната форма”. В този текст съдържанието отново не е ясно, но може би се цели „осветляване” (или пък уязвяване?) на медии, получили безвъзмездно финансиране по проекти или дарения. Поне това се разбира от мотивите: „да се сведе до минимум възможността за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите от дейността си, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране.”

Отвъд комичното, след като си поошетат изказа законотворците явно вървят по Путиново-Орбановия уклон – да си говорим за медии-агенти, както и да убием всяка свободна медия, която не е корпоративно зависима (прост пример е ПРАС-ПРЕС).

Предвид факта, че от вносителите предлагат техните текстове да станат част от действащия Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чиято цел е да бъдат съхранени тези издания като национално културно наследство, си представяме как след години читател в Народната библиотека чете „Шок! Бомба! Само тук! Зловещо: 22-годишна русенка взе жилище под наем, отвори гардероба и се вцепени от ужас”. Медийната среда има нужда от друг тип регулация, която да я отърве от шока и бомбата…

Какво остава незабелязано

Отвъд нелепите текстове на законопроекта обаче повод за тревога има.

Макар и скрита зад словесна недодяланост, целта е да бъдат подложени на проверки и заклеймяване всички издатели и разпространители на печатни издания, освен тези, близки до властта. Така с лека ръка ще се даде възможност за репресиране на разпространители на вестници и списания, които не се харесват на някого. А получилите безвъзмездно финансиране медии да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като чуждестранни агенти и врагове на народа. И ако погледнем какво се случваше в 43-то и действащото 44-то Народно събрание подобен тип законодателстване съвсем не е чуждо на депутатите. Оттогава насам част от законите служат за разчистване на сметки с враговете на модела КОЙ в редица сфери – от съдебната власт, през неправителствените организации до медиите и партиите. Освен това носят и друг белег – на посредствена законодателна техника.

През 2016 г. бе приет текст в Закона за съдебната власт (чл. 30, ал. 2 т. 19), който задължава Висшият съдебен съвет да поддържа регистър на всички проекти, изпълнявани от професионалните организации на магистратите. Текстът страда от същата законодателна некадърност, като в първоначалния си вариант дори предлагаше държавата пряко да конфискува средствата на тези организации. Негови вносители са част от днешните т.нар. Патриоти, но бе приет под ехидното задоволство на от ГЕРБ, ДПС и БСП. При приемането му дори бе дадена почивка в Правна комисия, защото депутатите изпитваха огромна трудност да съставят смислено изречение.

През юли 2017 г. отново в Закона за съдебната власт ГЕРБ предложиха забрана за чуждестранно финансиране на неправителствените организации на съдии и прокурори, а след (по неофициална информация) среща на един високопоставен партиен кадър в едно посолство  текстът бе оттеглен.

И с настоящото усилие сме изправени пред пореден опит за справяне с независимия дух и свободното слово, но и този проект е тест – колко и какво от нашето общество е живо и може да понесе.

Автор: Иван Брегов

Източник : ime.bg/bg/articles/zakon-za-obraza-na-vraga/#ixzz56leUYQ44

Отдавна пиша, че главното покушение срещу България и най-сериозната заплаха за националната ни сигурност е простащината.

Простащината първо зарази с отровния си вирус културата.
Сетне разпространи матастазите си в медиите.
След това нахлу в политиката. 
Накрая погълна живота на обществото ни.