Всеки желаещ охраняван с по-висок ранг може да извърти едно кръгче с луксозна лимузина

Формално подчинената на президента паравоенна структура, която не може да опази няколко болта срещу бюджет от 40 млн. лв., показва „строга“ дисциплина, както в прилагането на закона, така и в тълкуването му. 

В стремежа си да угоди на прищявките на властта, Националната служба за охрана (НСО) „изобретява“ все по-ексцентрични услуги. Оказва се, че в понятийния апарат сред правистите в службата съществува понятие като „инцидентно“ управление на автомобил. Именно по този начин се оправдава продължаващото вече няколко години качество на „инцидентен шофьор“ на премиер-министъра Бойко Борисов, коментира Юлиан Христов в offnews.bg.

От отговор на НСО до редакцията на OFFNews става ясно, че нормативните актове, регламентиращи работата на службата, не съдържат изрична забрана „охраняваното лице по чл. 20, ал. 1 от Закона за НСО инцидентно да управлява автомобил на службата“. Умишлено или не правистите в НСО поставят превес на принципа в частното право, че „разрешено е всичко, което не е изрично забранено от закона“, вместо да се отдаде значение на водещия в случая принцип в публичното право – „разрешено е само това, което е изрично предвидено в закона”.

До тук нищо ново, като се има предвид, че в държавния апарат негласно е приет друг принцип, че законите са с относителна тежест по различните етажи на властта.

Всъщност това изискване е залегнало в Правилата за използване на автомобилите в НСО, които са приети със заповед на началника на службата Ангел Антонов – известен с близките си отношения с Борисов, началник на „Национална полиция“ в МВР по времето на Цветан Цветанов и произведен в генерал по текстове от закона за отбраната, които са действащи във военно време. Според утвърдените в службата правила шофьорът се назначава с поредица от заповеди, една от които дори е ежедневна и с нея се определя кой автомобил на кой шофьор е разпределен и кое е лицето, което ще бъде транспортирано. В същото време шофьорите носят отговорност за състоянието на автомобилите всеки път, когато ги изкарват и връщат в гаража, за което се подписва протокол, а всичко това се следи от съответния дежурен по контролен пункт. И не на последно място – шофьорите преминават ежедневен контрол за употреба на алкохол.

На въпрос носи ли министър-председателят пряка отговорност към техническата изправност на автомобила и по отношение на обслужването му, от НСО отговарят:

Задълженията, съгласно посочените от Вас вътрешноведомствени правила, са на водача на съответния автомобил, на когото, в качеството му на материално отговорно лице, автомобилът е зачислен.

Интересен е отговорът на въпроса носи ли отговорност премиерът в случай на пътно-транспортно произшествие:

Отговорът на въпроса Ви се съдържа в ЗдвП (закона за движение по пътищата, бел. ред.), ППЗДвП (правилникът за прилагането му, бел. ред.) и КЗ (Кодексът на застраховането), обнародвани в Държавен вестник.

Показателно е, че НСО оставя отговора на този въпрос на тълкуване като не отговаря конкретно, така както на предходния въпрос. Ясно е, че от цитираните норми, отговорността на шофьора е персонална, само че това от НСО не могат да изрекат на глас.

Внимателното прочитане на Закона за НСО показва съществено противоречие в свободното му тълкуване от страна на НСО. Според чл. 14. (1) от него „за осъществяването на дейностите на НСО службата осигурява специализиран транспорт“, който (чл.19. (1) „е дейност по охрана, организирана и осъществявана по специфичен начин, за безопасен, безпрепятствен и навременен превоз на определените с този закон лица“.

В известен смисъл в тази посока се произнася и НСО – „охраняваните лица не са служители на НСО“. Или с други думи – след като не са служители на НСО, охраняваните лица няма как да изпълняват задълженията на шофьорите. Но „инцидентното“ шофиране очевидно безкомпромисно разрешава този проблем.

С отговора на службата става ясно и друго – екстрата важи за лицата, посочени в чл. 20. (1) от Закона за НСО. Това са президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят. Всички останали имащи право на охрана по преценка на НСО са „отрязани“ от тази екстра. Така че, дори и да имат мераци, вицепрезидентът Илияна Йотова, главният прокурор Сотир Цацаров, както и членовете на Министерския съвет, конституционните съдии, шефовете на върховни съдилища, омбудсманът, кметът на София както и президентите Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев ще трябва да се примирят с ролята си на пътници.

В интерес на истината от службата значително са ограничили кръга на инцидентните ВИП-шофьори. През 2013 г. на въпрос за това дали нормативните документи позволяват охраняваното лице само да шофира, отговорът на оглавяваното по това време от Тодор Коджейков – бивш личен гард на Борисов, ведомство беше: „В нормативните актове, които уреждат работата на Националната служба за охрана при президента на Република България, не съществуват забранителни или ограничителни мерки.“

Или с други думи по това време всеки желаещ можеше да извърти едно кръгче с луксозна лимузина. Днес очевидно мерките са „затегнати“ и не би трябвало и да си помислим да очакваме, че наследницата на УБО и нейните „първи“ клиенти, могат да си позволят да бъдат безотговорни.

Камо ли някой да си позволи „богохулството“ да каже на глас, че тази служба в настоящия й вид е не само излишна, но и вредна.

Колко съвести имате, попита Корнелия Нинова лидерът на НФСБ

Карикатура: Христо Комарницки
Политиците у нас често обещават това, за което хората мечтаят и естествено накрая баламите, които се редят пред урните, за да гласуват за партийци, все се чувстват прекарани. Това потвърди с „половин уста“ и червеният лидер Корнелия Нинова във Фейсбук, отговаряйки на нападките на Валери Симеонов за паметника на Бузлуджа.
„Остава една горчилка от тъжната политическа действителност у нас. Гласуваш за едно, а идва друго. Гласуваш за Борисов, управлява те Валери Симеонов. Гласуваш за 300 лв. минимална пенсия, получаваш 180 лева. Но вярвам, че това ще се промени. И свързвам тази вяра с БСП“, сподели в социалната мрежа Нинова.
Хубаво е, човек да вярва, но каква вяра може да имаш в политици, които когато се докопат до властта, забравят на кой трябва да служат. Уж всички работят за България, а благодарение на това днес родината ни е най-бедната в Европа. Това може да се промени само, когато онези, които се редят пред урните, осъзнаят, че не трябва да гласуват или поне не за тези, които е ясно, че ги лъжат.
Чест прави на Корнелия Нинова, че имаше шанс да стане поне шеф на парламента, но отказа предложението на Бойко в името на принципи. Обръщението й в социалната мрежа пък дава яснота за това как политиците изпълняват предизборните си обещания, влизайки в безпринципни коалиции. Затова го публикуваме без редакторска намеса:

Драги ми Валери, бедни ми Симеонов, прочетох прочувственото Ви обръщение към мен. Ако бяхте спрели до „бедна ми Козета“, т.е. до мен, щях да го подмина без внимание. Но когато ругаете „обкръжението ми от млади депутати“ и моята партия, няма как да не коментирам някои факти. Казвате „в живота си винаги съм служил на собствената си съвест“. Колко съвести имате? Аз познавам няколко. Сегашната, с която ругаете БСП. Друга, с която веднага след изборите дотърчахте в кабинета ми в парламента, за да ме убеждавате да направим тройна коалиция с ГЕРБ и вас. Тогава Ви отговорих – служа на принципи и правила и предложението Ви не се вписва в моята представа за тях. Трета, с която за втори път дойдохте леко изнервен в кабинета ми, да не би БСП и ГЕРБ да направим коалиция и Вие да изпаднете от властта. Отговорих Ви по същия начин – за принципите в политиката. Много съвести имате, драги ми Валери. И в различен момент вадите различната. Казвате, че с „обкръжението ми от млади депутати сме ударили дъното“. Чета някакви изследвания тези дни. Даже от агенции, на които не сме любимци. Казват, че БСП има 20% – 21% подкрепа в момента. Ако това е дъното, дали има нещо под него, клети ми Симеонов? Сигурно има, защото същите агенции определят подкрепата за вас на 6-7%. Копайте – нагоре. И когато се засечем, ще поговорим пак. Казвате, че постъпваме подло, защото искаме да спасим едно историческо място от разруха. Но изказвайки се за него, споменавате една телевизия. Чух, че го искате, за да разположите там предавателите си. Само че това е великият връх Хаджи Димитър, а не „великата стена“ на българо – турската граница. Казвате, че не правите това, което Ви нареди премиерът. Очевидно обаче, той прави това, което му наредите Вие. Накрая ми остава една горчилка от тъжната политическа действителност у нас. Гласуваш за едно, а идва друго. Гласуваш за Борисов, управлява те Валери Симеонов. Гласуваш за 300 лв. минимална пенсия, получаваш 180 лв. Но вярвам, че това ще се промени. И свързвам тази вяра с БСП.

Ако има заразно зло, което ще затрие България като държава, не само като пълноправен член на Европейския съюз, това е двуличието. Или политиката с двойно дъно. Или двойният аршин, с който слугите на Темида мерят обществената опасност от едни и същи закононарушения. Или..всичко накуп, когато стане дума за наши и ваши хора. Според различни наблюдения и разследвания, в т. нар. криво огледало има поне 70- 80 градоначалника, които години наред се подиграват и със закона, и с избирателите си, но са на свобода. И си ходят на работа без изобщо да им пука, че срещу тях има средно по пет-шест досъдебни производства и че са обвинени в кражби на милиони. Аналитичният сайт www.sociopower.net прави разработка и посочва за eдин от тези властелини на статуквото- кметът на Созопол Панайот Рейзи.

Той влиза в „бизнеса“ през 1999 г., когато е назначен за заместник- кмет. След това изкарва един мандат като председател на Общинския съвет (2003-2007 г.), а от 2007 г. е несменяем градоначалник на Созопол. Срещу Панайот Рейзи би трябвало да вървят според различни анализатори, най-малко 10-12 предварителни проверки и поне 5 досъдебни производства: за бракониерство, за далавери с обществени поръчки, за купуване на гласове, за укриване на доходи, за незаконно строителство, за корупция, за… какво ли не още. Кое е възмутително в хилядолетния Созопол?

Поне от 15 години се води люта война между археолози и природозащитници – от една страна, и собственици на имоти и труженици на туристическия фронт – от друга. Поводът за медийните и съдебни битки е кодиран в отговора на сакралния въпрос „Какво е по-важно за България: умопомрачителното културно- историческо наследство на древна Аполония или строителството на хотели, курортни селища, кръчми, барове и паркинги?“

В арсенала си, археолозите и природозащитниците имат цяла камара законови и подзаконови нормативни акта: Конституцията на Република България, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закона за устройство на територията, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за културното наследство, Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (т.е. Натура 2000), Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, Европейската конвенция за ландшафта и т.н. Плюс десетки заповеди, наредби, постановления и инструкции.

В другия лагер чак толкоз много нормативни оръжия не подрънкват, но за сметка на това логиката им е в състояние да разбие всеки и всичко: културно-историческото наследство е важно, но поминъкът на местното население, развитието на модерна България и приходите в държавния бюджет от туризъм са също толкова важни, ако не и повече. Една от най-сериозните бариери пред разюзданото строителство в Созопол би трябвало да е Натура 2000. Ама само би трябвало…През първите десет години от демокрацията, бойните действия вървят що годе… на тихия фронт. Наистина се строи се яко, но предимно в рамките на т. нар. нов град. Тоест – там, където нещата са ясни още от времето на социализма. Причината, поради която не се стига до открити стълкновения, очевидна: археолозите не разполагат с достатъчно пари за сериозни разкопки и консервация, туристическият бизнес все още не взел Созопол на мушка и лее бетон главно в името на… т. нар.мегаполис Свети Влас – „Слънчев бряг“ – Несебър – Равда. А на природозащитниците все още никой не обръща никакво внимание. Чудите се защо все още не е станало дума за общинарите като ключов играч?

Просто е: по онова време те гледат да угодят на всички, защото са заети с „нещо“ далеч по доходоносно: възстановяват земи в реални граници по до болка познатата схема: на истинските собственици и наследници – чукари и пустеещи земи на места, познати като „на майната си“, а на наш’ те хора, на големите играчи и на важните клечки от София – техните ниви покрай морето. Който не вярва, да се разходи до Созопол и да попита някой обикновен местен данъкоплатец дали е получил прадядовата си нива до Райския залив, до къмпинг „Смокиня“ или до „Каваците“, или са го пратили през девет баира връз десетия. Другият вариант е да порови едно-две денонощия из интернет форумите и лично да прочете какво пишат хората по въпроса. Няма как, дойде време – макар и с няколко думи – да обелим и ябълката на раздора.

Защитената местност „Колокита“ е заключена между червената линия и морето! Така е и според двата плана за управлението й: първият – от 2001 г., последния – от 2013 година. Известно е, че Аполония Понтийска (т.е. Созопол) е най-старото населено място в България, което е имало статут на град-държава. Създаден е през V в. пр. Хр. и почти две столетия жителите му са погребвали покойниците си в некропола под полуостров Колокита. По време на проучванията са открити над 1500 гробни съоръжения с останки от погребални обреди с дарове, оградна стена в почти идеално състояние и… подземен водопровод. По всеобщо мнение, т.е. и на учени от Западна Европа, античната стена, гробниците и водопровода нямат световен аналог от онзи период. През 1964 г., Аполония Понтийска и некропола са обявени за паметник на културата. През 1970 г., със специална заповед на министъра на горите и горската промишлено, полуостров Колокита е обявен за защитена местност, в която е забранено:

– сечене, чупене, изкореняване, кастриране, обелване на дърветата и храстите, изкореняване и късане на цветята, дълбаене на подписи, засичане, боядисване, както и всякакви действия, които водят до повреждане или унищожение на растителността;

– паша на добитък от всякакъв вид и през всякакво време; палене на огън извън определените за целта места;

– преследване, ловене и убиване на всякакви животни;

– ловуване и гърмене с огнестрелно оръжие и други средства;

– повреждане или разрушаване чрез къртене, копаене, драскане по скалите или скалните образувания, намиращи се на границите на обекта;

– преминаване на каквито и да е превозни средства, определени за пешеходци и откриване на нови пътища за транспортни средства;

– копаене и вадене на пясък, глина и събиране на пясъчната покривка, къртене на камъни, хвърляне на сгурия и други промишлени отпадъци, както и всякакви действия, които нарушават природната обстановка около защитения обект.

Тотално е престъпното безумие на созополските общинари, начело с техния вечен кмет: всички покриви, дворове и басейни между стария път и морския прибой са незаконни! Второто важно уточнение, което трябва да бъде направено е, че полуостров „Колокита“ е част от друг – много по-голям полуостров, известен като вилна зона „Буджака“. Освен „Колокита“, в морето се врязват още два полуострова – „Свети Стефан“ и „Христос“.

По- време на социализма „Буджака“ е бил забранен за масова употреба, защото е бил отцепен за нуждите на военните. През 2000 г. е обявен за паметник на културата. Освен това е и защитена природна местност, защото е „опасан“ с над 2000 метра фиорди. Първото по-сериозно сражение се завързва в началото на новото хилядолетие. Причината е един документ на Министерството на околната среда и водите, подписан от тогавашния министър Евдокия Манева. Той е озаглавен: „План за управление на защитена местност Колокита“ 2001″ и би трябвало да уреди завинаги статута не само на уникалния археологически феномен, но и на полуостров „Буджака“. Нищо подобно. Въпреки че всички нормативни актове, които защитават двата паметника на културата, са изрецитирани най-старателно, въпросният план отцепва от „Буджака“ 640 декара (между стария път от Созопол към Приморско и морето) и ги обособява като защитена местност. А цялата останала част от полуострова, т.е. вътрешността е обявена за зона, свободна за каквото и да е строителство. Безспорната подигравка обаче друга. Въпросните 640 декара, включени в Защитена местност „Колокита“, също са разделени на две:

– Зона 1 – с площ 196 383 кв. м, състояща се от скални образования и фиорди, в която не се допуска строителство или друга дейност, застрашаваща природния обект.

– Зона 2 – буферна зона, заемаща площ от 443 423 кв. м, включваща възстановени земи на бивши собственици.

В зоната се предвижда ниско строителство на вилни сгради за собствени нужди и сезонно обитаване при следните параметри:

– максимална плътност на застрояване – 20%;

– максимална интензивност на застрояване – 0,6;

– височина на сградите – до 2 етажа;

– озеленяване – минимум 80% от територията;

– запазване на имотните граници. И още два много важни детайла.

Първият е със задна дата: една година преди Евдокия Манева да врътне автографа си под „Плана за управление на Защитена местност „Колокита“ 2001 г.“, Общинската поземлена комисия в Созопол масово връща цяла камара земи, попадащи в бъдещата Зона 1. Тоест – крайбрежни терени, от които започват фиордите и които по конституция са публична държавна собственост. Вторият важен детайл е, че този план е разработен от Министерството на околната среда и водите по… поръчка на Община Созопол.

С други думи, вида на защитената местност, нейните граници и разделянето й на „Тука може“, „Тука не може“ е било форматирано още в заданието. И… вакханалията започва. С такава сила, че девет години по-късно, когато държавното обвинение най-сетне тръгва да я обуздава, вече всичко е приключило в полза на туристическите труженици и важните клечки от голямата политика и едрия бизнес:

– 180 незаконни строежи на вили в най-забранената (уж) територия – некропола и фиордите;

– над 10 000 разрешения за строеж, 60% от които са за терени в некропола, издадени от общината в периода 2006-2009 г.;

– стотици унищожени археологически паметници на културата, включително гробници, саркофази и т.н.;

– трайна корупционна схема за съгласуване и одобряване на незаконни проекти, създадена между общината, шефа на тогавашния Национален институт за паметниците на културата (НИПК) – Георги Угринов, и фирмата на съпругата Илка Дишлиева…

Върхът на безумието обаче е описан в сигнал, изпратен през лятото на 2007 г. до Бургаската окръжна прокуратура от заместник- председателя на Федерацията по спелеология Алексей Жалов. Ето за какво става дума накратко:

На 26 май 2007 г. екип спелеолози от клуб „Екстрем“ пристигат на археологическия обект „Античен некропол в м. „Калфата“, Созопол“. Те са поканени от ръководителя на редовните и спасителни разкопки, за да картират и направят триезмерна карта на…“инженерен комплекс от античен водопровод, водохващане и каптажи, както и няколко входа, водещи в различни пещерни галерии с дължина повече от 40 метра, с работна датировка V в. пр. Хр.“. За зла участ (чудно в чия полза?) археологическият обект се намира под десетина неурегулирни поземлени имота, върху които тече трескава строителна дейност. Бъдещото туристическо бижу е известно като комплекс от затворен тип, името му е „Созополис“, инвеститор е печално известния фонд „Икуест“, а изпълнител – небезизвестния строителен фаворит на всички правителства „Глаболгарстрой“. „Оказа се, че на 25 май 2007 г., длъжностни лица от строителната фирма са засипали една от контролните шахти на основната галерия, изкопана от древните жители на Аполония Понтика (сега Созопол) и съединяваща повърхността с използваната от тях пещера (галерия). Така галерията прекъсва със засипване на 35-тия метър, което прави нейното по-нататъшно проучване невъзможно – нито чрез проникване на изследовател от повърхността, нито през основната подземна галерия под земята“, пише в сигнала си Алексей Жалов, след което… поднася на окръжния прокурор и пискюла на вандалщината. На 30 май, пет дни след като са провалили проучвателната работа на археолозите и са обезсмислили идването на пещерняците, баш майсторите на „Главболгарстрой“ заливат целия имот над некропола с 10-сантиметров бетон.

Ей така, да се знае кой командва парада и кой е длъжен да си наляга парцалите. Реакцията е светкавична. На 8 юни председателят на Федерацията по спелеология Петър Берон получава писмо, в което се казва: „… РИОСВ – Бургас ще извърши проверка по подадения от Вас сигнал за засягане на Археологически обект – Античен некропол в м. „Калфата“, землище на гр. Созопол. Обектът попада в границите на защитена местност „Колокита“, обявена със Заповед № 1754/16. 06. 1970 на МГГП и за която има утвърден план за управление (Заповед № РД-477 на МОСВ – ДВ, бр.74/2001 г. и Заповед № РД-103 на МОСВ – ДВ, бр.21/2006 г.). Проверката ще се извърши на 12. 06. 2007 г. от експерти на РИОСВ – Бургас. За проверката са уведомени за участие представители на Регионален Бургаски музей, Община Созопол и сектор „Икономическа полиция“ при ОДП гр. Бургас…“Писмото е подписано от директора на РИОСВ, а резултатите от проверката са повече от очаквани. Няколко години по-късно селището „Созополис“ става собственост на един от най-влиятелните туристически босове – Стефан Шарлопов, и… толкоз. Днес квадратният метър в тотално незаконния комплекс според мнозина, се продава за около 1200-1300 евро, така че който иска да отмаря върху некропол и фиорд едновременно – да разпаря дюшека и да купува.

Ето това е селището „Созополис“, срещу чието довършване археолозите, пещерняците, служителите в РИОСВ, икономическата полиция и Бургаската окръжна прокуратура не успяха да се преборят… Едва ли има смисъл да обясняваме, че ако искаше да съхрани „Буджака“, трите полуострова – „Колокита“, „Свети Стефан“ и „Христос“, фиордите и некропола, кметът Панайот Рейзи щеше да го стори без никакви проблеми. Нормативната уредба му дава пълни права – включително и да събаря незаконни постройки и сгради. И второ – защото всички нормални хора в България, без значение дали са археолози, природозащитници или най-обикновени фенове на Созопол като лятната арт столица на България – щяха да го подкрепят. Но… не би! Амбицията на Рейзи е да превърне Созопол в пъпа на световния туризъм. И в нейно име връз руините на древна Аполония ту щеше да строи летище, ту три голф игрища, ту… С две думи – да сътвори единствения аналог на волжкото село Васюки, въздигнато от Остап Бендер в „Дванадесетте стола“ в ранг на вселенска столица на шахмата, от която тръгват редовни космически рейсове до Марс, Юпитер и Сатурн. Дали е успял? На думи – да! На дела – не. Нещо повече- общината е във финансов колапс. Според „Чичко Гугъл“, в Созопол и близките околности има над 270 хотела и вилни селища от затворен тип. А според последните официални отчети и програми на администрацията, през последните години безработицата в общината се е увеличава.

http://uniconbg.com