Институциите в България са с отрицателен рейтинг. Кредитът на доверие към тях е сринат, sub zero е! Единствените, които подкрепят отделните ведомства и се изказват положително и ласкаво за дейността им, са работещите в тях (семействата й роднините им), хората във властта и черпещите от публичния ресурс и природните дадености олигархични и мафиотски структури.

В България не може да се говори за наличието на държавност, още по-малко за нейното рушене. Не може да бъде сринато нещо, което отдавна не съществува.
У нас органите на властта, овластените фигури и администрациите им работят само за себе си, протектирайки, съхранявайки и възпроизвеждайки уродливия модел на управление на местно и централно ниво.
В тази връзка, всяко едно изказване на публични фигури в общественото (медийно) пространство, относно „държавността и нейното рушене“, изглеждат и звучат гротескно и обидно, поставени на фона на грозната реалност, пред която са изправени обикновените граждани на Ре(с)публика България.

Единственият начин за справяне с проблема – а той се вижда не само в огромната корупция на всички нива, в дребното и повсеместно келепирджийство и в арогантния кариеризъм на явни некомпетентници, а и в начина на мислене – е силата на закона и неговото строго прилагане!

Държавните и общински служители ще започнат да следват правилата само, когато им се бръкне в джоба. А страхът им от раздяла с натрупаните по нечестен начин материални благинки може да ги държи месеци, дори години будни, потни и притеснени.

Санкции, глоби, обвинения, осъдителни присъди, затвор и конфискация на незаконно придобитото – това е „рецептата“ за тромавата бюрокрация, политическите номенклатури и крадливите и корумпирани овластени престъпници и партийни апаратчици.  Но за да се случи, в България трябва да има полиция, следствие, служби, съд и прокуратура, които служат само и единствено на законите, обслужвайки обществения интерес.
Нещо, което за съжаление в държавата ни е само една красива фата моргана.

Стоян Тончев

Илиян Василев

Ето и първият „съвет“ към демократите за да не останат непредставени в следващия парламент и да спре плъзгането на страната на Изток. Правя разлика между „служебната“ подкрепа за членството ни в ЕС и НАТО, което властниците ни декларират, за да останат на власт, и ценностната подкрепа на проевропейските кръгове.
Тръгвам от това, че няма несъгрешили по пътя. Тези, които искат да спорят с мен, да погледнат сегашното състояние на нещата. Ако виждат дори и еднично основание за самочувствие и гордост, да не четат по-нататък. Няма смисъл, такива хора са си самодостатъчни. За тях собствената им изключително и морална правота стоят над съдбата на България.
Бих нарекал предложението ми мораториум върху взаимните нападки. Всеки трябва да осъзнае, че неговата „истина“ не е универсална и в много отношение противопоставянето е функция на съзнателни действия на чужди агенти на влияние, на незрялост, на неопитност и т.н. Между вашето неудовлетворение от сега и битката за миналото, задължително поставяйте граница. Дайте си сметка срещу какъв изключително мощен опонент се беше изправила демократическата общност през 90-те. Не забравяйте никога, че Западът легитимира Луканов и Лилов и остави БСП на власт.
Както казах и миналия път – дори и бегло сравнение между настоящето правителство и правителството на ОДС дава основание за самочувствие, разбира се и самокритичност. Трябва да съзнавате, че и сега много „доброжатели“, особено онези, които не могат да излязат от битките покрай наследството, особено заемалите партийни позиции, сега работят за чужди интереси, волю или неволю.
Постоянната обцесия и самобичуване, колко грешки било направило правителството на ОДС, на фона на равнищата на самокритичност в БСП и ГЕРБ, е патология.
Винят ОДС, че дало икономиката на кръговете около БКП-ДС. А на кого да дадат предприятията, след като Те бяха единствени с парите, след фалитите на банките, от една страна, и след диктата на МФВ и СБ, след правителството на Виденов. Не можеш да спреш, докато намериш правилните и коректните инвеститори, защото те притискат с ръжена от МВФ и СБ. Трябва да си спасиш страната, без да имаш лукса да раздадеш правосъдие, а след това предприятия. Нямаш право на отказ, нито на забавяне. Който не си спомня за пресата над правителството на ОДС си е негов проблем, но тогава привлякохме и първите чуждестранни инвеститори, направиха се първите сделки, включително в банковия сектор.
Не твърдя, че нямаше грешки, включителни значителни. Но винаги гледайте контекста, сравнението и баланса. Виденов потопи България, но днес БКП си е в Парламента и претендира за власт. Да не говорим за ДПС, за ГЕРБ.
Докато се сражавате с вътрешния враг, помнете, че битката е не само за гласа на хората, които са обезверени и се чувстват без лидерство и непредставени. За голяма част от тях – „епичните“ спорове сред демократите са само признак на неадекватност – от 2000 година до сега има две поколения, които изобщо не ги интересува кой е по по най в споровете за правителството на ОДС и след това кой е по виновен за разпада. Това изобщо не са теми, с които можеш да впечатлиш който и да избирател.
Не това е темата, върху която изобщо може да се създаде база за рационален разговор с избирателите и спечели доверието с конкуретна на сегашното управление „кризисна програма“, такава върху която може да се постигне консолидация. Така или иначе, няма шанс който и да надделее в спора за „наследството“ – всеки ще си остане със своята истина. Просто казвам – не допускайте „загрижените“ от партиите в Парламента, да ви нашепват в ухото – Стоянов спря лустрацията, Костов даде икономиката. Всичко с времето си идва на мястото, по сегашните позиции можете да оцените и тогавашните. Къде са Сидеров, Бисеров и Цонев днес? Значи те и тогава са били „чужди“, но никой не е разбрал.
На полето на миналото сме обречени на загуба и маргинализация. За това не искам да влизам в полемика, тя е самоубийствена и няма положителен изход.
Още веднъж – не се срамувайте за това, че сте били част от тази демократична вълна на промяната, която уплаши новата номенклатура и до ден днешен ги плаши, да не би да възкръсне. Нека се съсредоточим върху днешния ден, върху проблемите на обществото и да намерим общото върху което трябва да се стъпи – а това общо е опасността България да загуби Пътя и да деградира. Защото и за децата вече стана ясно – хората в Парламента не са устойчив фундамент за българската демокрация и за европейското и атлантическо бъдеще. Тяхното верую е незабавната материална изгода, която пък е променлива величина от текущата оценка на възможностите им да спечелят, да останат на власт, но не като рискуват и печелят чрез предприемачество, а като преразпределят в своя полза публичен ресурс и като ни рекетират. Именно нестабилната геополитическа конюнктура и генетичната им свързаност ги кара да сменят лоялността си спрямо всеки повей в глобалната среда.
Най-голямото достойноство на правителството на ОДС бе да върне доверието на партньорите ни след краха при Виденов и управлението на БКП. Именно тогава ни отвориха вратите към ЕС и НАТО. Това доверие вече е изчерпано и трябва да се възстанови, ако искаме да останем на пистата на евроатлантизма и най-вече да осигурим жизеноважните за страната членства в Шенген, Еврозоната, Банковия съюз и ОИСР. В противен случай, тази петорна коалиция в Парламента /спомнете си, че Станишев само преди два дни каза, че БСП не са алтернатива на ГЕРБ!?!/ ще си договаря сделки с Русия и с бюрократите на Запад, но такива, че постоянно да остава на власт и да се възпроизвежда – и нов Цацаров ви чака, и КОНПИ – фейк борба с корупцията, и несменяем и вездесъщ Пеевски, и нови КТБ – равнища на скандали и търкащи картончета на късмета народ.
За това, ако може до изберете да затаите дъх до изборите по темата вътрешния враг ще бъде безценно. И най-високата морална позиция не струва много, когато не си в състояние да спасиш страната – бидейки извън реалната власт.
Постоянните кавги раждат отровна среда, в която няма как да се роди минимално доверие и желание за съвместна работа, като се реализира потенциала на непредставените избиратели. За това да започнем с детоксикацията.
Знаете, че в старите формати успех не може да има. Не съм силен по партиите, но ги уважавам и оценявам че няма как новата общност да се изгради без или срещу тях.
Живеем в авторитарна система – без значение дали ще я наречете мека, но остава диктатура. Такава в която по медийна свобода, по неравенство /именно за това не наблягайте върху „дясното“ като знаменател на единение, а върху порядъчността и желанието да се спре разграбването и пленяването на държавата от корупционните интереси.
Разберете, при това ниво на авторитаизъм, никакво нормално разделение на десни и леви няма смисъл, защото не може да провеждате нито десни, нито леви политики. На фона на опасността, а тя е непосредствена и смъртоносна за българската демокрация, всякакви различия трябва да почакат и просто да приемем, че от различността идва силата. Ако се върнем на полето на нормалността ще има място и за конкуренция на дясно, ляво и центристко. Сега има само нюанси на сивото под диктата на посредствеността и олигархията.
Работата трябва да започне от долу. Само с Фейсбук, Туитър и каналите, по които имаме възможност да се явим няма да стане. Битката изисква различен подход.
По реакциите на този пост ще разберете кой в кой отбор играе.
Защото у нас никой не е пророк – виждам задачата си да помогна на други да спечелят и най-вече на Отечеството. Имам това предимство, че винаги съм странял от партиите, но достатъчно дълго съм наблюдавал, без да търся партиен или административен пост.
Да опитаме.

steemit.com/bulgaria/@ilianvassilev/prva-stpka-km-uspekha-na-demokratichnite-sili-do-izborite-fokus-vrkhu-svremieto-i-realnite-oponenti

Georgi Borisov Georgiev

„Пенсионерите с болни сърца трябва да доплащат по десет хиляди лева и да минават на специална комисия за поставяне на аортна клапа“
Колко доплати Доган и на каква комисия мина за да получи държавна охрана за над два милиона годишно?
Много болни в България умират заради липса на средства и адекватно лечение и липса на достъп до медицински грижи, а шепа олигарси, ченгета, мутри и мафиоти са превзели държавата и живеят като господари на територията в охолство, разврат и беззаконие.
Това в България наричат „стабилност“!
БОЕЦ водим битка срещу мафията и събираме непримиримите.
#УправляваНиМафия
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

Върховният административен съд на Република България – Шесто отделение с Решение №5510 от 26 април реши, че трябва да има екологична оценка на проекта за актуализация на плана за управление на Национален парк „Пирин“. Тричленният съдебен състав отмени решението на министъра на околната среда и водите Нено Димов, с което той разпорежда да не се извършва екологична оценка на проекта.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

С решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г., министърът на околната среда и водите, е постановил да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., тъй като е приел, че при прилагането му няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Както бе посочено по-горе, в мотивите е отразено, че цитираният план се отнася за територията на НП „Пирин”, която е с обща площ 40 368.9 ха. Никъде в оспореното решение не е посочено къде се намират и каква е площта на Резерватната зона, на Зоната за ограничено човешко въздействие, на Зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, на Зоната за туризъм и на Зоната на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения. Този недостатък на административния акт го лишава от конкретика и създава неяснота относно преценката на министъра на околната среда и водите по критериите на чл. 85, ал. 4 ЗООС. Разпоредбата чл. 85, ал. 4, т. 2 ЗООС изисква обсъждане и на територията, която е вероятно да бъде засегната.
В оспорения административен акт не е посочено какво включва обектът на световното природно наследство, неговото местонахождение и граници, площта му спрямо общата такава на НП „Пирин”. От първи абзац на т. 4, стр. 3 само става ясно, че съществуват и територии – Ски зони с центрове [населено място] и [населено място], които са извън границите на цитирания обект. Не са посочени мотиви за състоянието на обекта на световното природно наследство и от там не могат да се направят изводи относно специфичните му потребности и в тази връзка как България, с новия ПУ, съблюдава международноправните си задължения по ратифицираната от нея Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, в сила от 17.09.1975 г., както и тези, произтичащи от актовете, издадени от компетентните по тази Конвенция органи. Само фактът, че в границите на обекта на световното природно наследство не се допуска развитието на ски-спорт и други дейности със значително въздействие в други територии, не е достатъчно като мотиви, от които да се направи обоснован извод, че Планът предвижда дължимата грижа по защита и съхранение на цитирания обект.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията всяка държава – страна по нея признава задължението си да осигури идентификация, защита, съхранение, популяризация и предаване на бъдещите поколения на посоченото в чл. 2 природно наследство, разположено на нейна територия. Тя трябва да се стреми да полага максимални усилия за осъществяването на тази цел, като използва както наличните си ресурси, така и международната помощ и сътрудничество. Според чл. 57, т. 4 ЗЗТ, плановете за управление съдържат краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с мониторинг на компонентите на околната среда, поддържането на застрашени видове, съобщества и местообитания. Анализ на Плана във връзка с това законово изискване липсва. 

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 ЗООС изисква екологичната оценка на планове и програми да се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. Следователно идентифицирането, описването и оценката на възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения е задължително.Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 ЗООС изисква екологичната оценка на планове и програми да се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. Следователно идентифицирането, описването и оценката на възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения е задължително.

Всичко изложено в тези мотиви налага извода, че процесното решение е издадено при неизяснени факти и обстоятелства, от значение за случая. В него се съдържат мотиви, които имат декларативен характер, страдат от противоречия, липса на задълбочено изследване на новия план за управление на НП „Пирин” по всички критерии на чл. 85, ал. 4 ЗООС. Налице е нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка се съобразява, че административният акт не може да се допълва със становища и възражения на действащия министър на околната среда и водите, както и на неговите процесуални представители, изразени в хода на това дело. Ето защо се приема, че е налице нарушение по чл. 146, т. 3 АПК, съставляващо основание за отмяната му.

Съдът връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението на ВАС може да бъде обжалвано с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в срок от 14 дни.

Планът за управление на Национален парк „Пирин“ съдържа предвиждания в областта на туризма, горското стопанство и биоразнообразието и от това следва задължително да бъде подложен на екологична оценка по силата на чл. 3, ал. 2 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2001 г., пишат в мотивите си жалбоподателите, сред които е международната природозащитна организация WWF, Асоциацията на парковете в България и Тома Белев.

Свободен автор – Философът

„Бацко сам си е дал четирибуквието под наем“

От разговора на Виктор Николаев и Данчо Цонев, популярен в някои кръгове като Ментата, разбираме три неща:

1. ГЕРБ по всяко време могат да се отърват от компрометиращите ги Сидеров и компания и да си управляват безметежно с ДПС;

2. Свободата на словото в България си е ОК, някакви журналисти от медии на лошите Прокопиев и Дончев ни клепат пред „Репортери без граница“;

3. Най-големият проблем на демокрацията у нас е опитът на някаква креслива извънпарламентарна пеперуда да се прероди от отеснялата си реформаторска какавида и публично да оспорва действията на новосъздадените органи за борба с корупцията. Които пък заслужават поне година време да свършат, каквото успеят, и чак тогава да им се търси отговорност. Ако остане кой де…

Понякога съчувствам на Бацко, въпреки ясното съзнание, че сам си е дал четирибуквието под наем.
Не е лесно три мандата да зависиш от едни и същи хора, здраво държащи дъното на панталоните ти, и през цялото време да се чудиш кое ще надделее у тях – алчността или коварството.

Весислава Танчева
/PR-експерт/