Ярослав Георгиев

500 човека се борихме да спасим живота на 3 наши колеги и авариралата им техника. Гладни, нервни, мръсни… Лишихме семействата си от информация за здравето на самите нас. И днес четейки коментарите, осъзнавам, че аз служа на страна която бълва помия върху собствената си армия. Същата тази армия която при наводненията пак е на място за да пази, спаси облекчи народа си. Армията която зимите в минусовите температури си хаби и малкото средства за да достави хляб и вода на бедстващите. Същите тези мъже и жени, които пазят, бранят и защитават цялоста и неприкосновеноста на родината. Тези хора които си рискуват живота и в балканите когато вашите близки се помислят за планинари и се губят в горите на планините ни сред десетки хралупи на диви зверове. Които летят със апарати с изтекли мото часове борейки се с ветрове, пориви и бури. Плават със 70 годишни кораби които са надживели инжинерите и конструкторите си. Всички тези хора, моряци, войници, сержанти, старшини и офицери са наясно с техниката си и никой не си задава въпроса дали ще стигнем до оказаните координати. Ние тръгваме. Защото капитан Георги Анастасов можеше да съм аз, ти, той, синът ти, майка ти или баща ти. Защото ние всички имаме семейства и близки. Защото това ни е работата. Да направим така, че вие да спите спокойно. За това ние ежедневно и целогодишно правим самостоятелни и общи учения. И днес четейки коментарите ви съм потресен от вашите настроения.
Моите съболезнования към близките на командирът. В последните си секунди той извърши своя дълг. Спаси си екипажа. Историята помни само смелите. Бог да го прости.

Капитан Георги Анастасов

Авантаж по Фейсбук

Най-голямата магистратска организация – съюзът на съдиите, изпрати днес отворено писмо с критики към последните действия и изказвания на главния прокурор Сотир Цацаров и на държавното обвинение като цяло. В „Защо мълчим 2“ е обяснено, че първото писмо „Защо мълчим“ е било публикувано преди повече от 6 години и половина. Повод за него са били действията и коментарите на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

„ЗАЩО МЪЛЧИМ, 2?

1. Много пъти се е налагало ССБ да обяснява, че в една правова държава съдът е коректив за законността на действията на полицията и на другите органи на изпълнителната власт. Не мислехме, че ще се налага да обясняваме, че това се отнася и за прокурорските органи, които не би следвало да демонстрират, че са над съда, било чрез даване на указания, за които твърдят, че не могат да бъдат преценявани за законност от съда, било чрез задържане на страни по дела в почивката на съдебно заседание. Не бихме могли и да си представим, че чрез такова действие се осуетява наказателно производство, водено по повдигнато и поддържано от същата прокуратура обвинение. Не считаме въобще за възможно държавен обвинител в присъствието на главния прокурор да заяви, че в преценката на прокуратурата е да задържи и подсъдим по друго дело, докато срещу него не е приключило съдебно заседание.

2. Многократно в последните седмици главният прокурор заявява, че председателят на Върховния касационен съд и част от съдиите се занимават с политическа дейност. Като примери са посочвани раздухвани в определени „медии“ твърдения за скандали с многомесечна давност. По някои от тези публикации комисии на ВСС са се произнесли, като са приели, че липсват данни за нарушения . Останалите такива публикации не са привлекли вниманието на членовете на ВСС, които да поставят на вниманието на този орган обсъждането им и да настояват произнасяне по същество. Главният прокурор в една правова държава не може да разпространява твърдения, че съдии не се занимават с правораздаване, а са политически или партийно ангажирани, без да се основава на решения на компетентни органи, с които такива, по своето същество нарушения, са установени по отношение на който и да било съдия.

3. Не можем да приемем посланията на главния прокурор, разделящи съдиите на такива, заслужаващи уважението му и такива, които не попадат в тази група. Опитите за изкуствено разделяне на съдийската общност, както и между професионалните съсловия на съдии и прокурори са ясно разпознаваеми и не би следвало да разчитат на успех. Те в крайна сметка подкопават държавността и общественото доверие в съдебната система.

4. Отново констатираме, че когато говорим едно и също, а това остава без внимание от страна на Висшия съдебен съвет и другите държавни органи, имащи отговорности за утвърждаването на законността и правовата държава, се достига предел, отвъд който говореното престава да има значение.

Борисов щял да бъде мост между Европа и Турция?!

Публикуваме коментара на Петър Воденски – полковник от българското военно разузнаване, който е бил  генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009), както и два пъти началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси):

Както казал онзи политически-некоректен папагал във вица: „Искам да видя това!“ 🙂

С какъв ресурс ще посредничи Борисов между Меркел и Ердоган? Те и сега си говорят – вчера външният министър на Германия бе в Анкара и се видя с турския си колега, с когото НЕ се разбраха по нито един въпрос и дори турският премиер отказа да приеме – макар и от куртоазия -германеца…

Един посредник трябва: 1) Да познава отлично отношенията между страните и разногласията между тях; 2) Да им предложи взаимноприемлив компромис; 3) Да осигури ресурса за тези компромиси (напр., средства за бежанците в Турция, предаване от Берлин на Анкара на исканите няколкостотин „терористи“ на ПКК и ФЕТО) и т.н.

Шарлопов разрушил скалите на полуостров Колокита, за да си направи плаж до селището „Созополис“. Прокуратурата изведнъж се разбърза, не било редно. Нищо няма да му направят на Шарлопов, защото е сред спонсорите на ГЕРБ. Само ще вдигнат малко пушилка.

Далеч по-интересно би било защо никой в прокуратурата не се поразрови малко в генезиса и да проучи като как в защитена местност – единственото място с фиорди в България, Михаил Заимов и приятелчетата му успяха да построят ваканционно селище. И то не как да е, а със сдружение на група граждани, претендиращо, че е реституционен собственик на този терен. Терен, който никога не е бил частна собственост.

Шарлопов се включи в проекта значително по-късно – едва през 2012 г. Преди това бяха Заимовци и роднини на Евгени Чачев, на Валентин Василев и т.н., все видни седесари. А най-безумното е, че всичко става с благословията на кабинета на Сергей Станишев. Нали със Заимов двамата си играли в пясъчника още като деца.

Йордан Мичев