В клоновете на БНБ се събира единствено капаро от 20 лева

Европредседателството на България стартира с поредния гаф от днес. Промотираните монети от 2 лева и възпоменателни от 10 лева (на цената от 66 лева) по случай неговото започване през 2018 г. на ротационен принцип за страната ни, които от днес трябваше да са при свободен достъп – пуснати в обръщение и за купуване в клоновете на БНБ, просто ги няма. Не се предлагат такива монети в клоновете на БНБ, съобщиха читатели на нашата медия от Бургас. Единствено се събира капаро от 20 лева от желаещите да се сдобият с  възпоменателна монета от 10 лева.
Поредната подигравка и измама на държавата спрямо хората в нея!

Част от специалните монети, които към момента не съществуват,  ще бъдат включени в пакетите с протоколни подаръци за делегатите, подготвени от Министерството за Българското председателство. Възпоменателна монета от 10 лева /със златно покритие/ трябваше да се предлага от днес на касите на БНБ и Дружеството за касови услуги в София, Бургас, Варна, Плевен и Пловдив на цена от 66 лв. Новата монета от 2 лева трябваше да се разменя на същите места, отново от днес, за два лева. Но БНБ такива монети засега не предлага.

Пак ни извъртяха! Депутати от ГЕРБ и ДПС промениха току-що приетия Закон за концесиите по най-подлия начин – чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Концесиите на плажовете ще се определят от Министъра на туризма, а не по общия ред, определен от закона за концесиите. Това означава, че ще продължи по най-непрозрачен начин раздаването за по 20 години (а може и повече) на приближени фирми и групировки. Явно при това ръководство на Министерството, България няма да има съвременен и прозрачно-регламентиран туризъм. Това е поредният саботаж на опитите за въвеждане на нормално управление и реална конкуренция. Благодаря на колегите от Обединени патриоти, които се противопоставиха на предложението в пленарна зала. За съжаление, такива са правилата на демокрацията – ДПС+ГЕРБ – 100 „за“ срещу 43 „против“.

И така, равносметката е:

Слънчев бряг север – Маджо
Слънчев бряг юг – ВИС
Несебър юг – ВИС
Поморие централен – братя Маргини
Бургас север – братя Маргини
Созопол Харманите – ВИС
Созопол централен – подготвен за братя Маргини
и т.н., и т.н.
Сараите на Доган-плаж Отманли – ДПС

На печелившите – Весела Коледа и честити нови 20 години концесии!

Валери Симеонов, вицепремиер на България

Най-после станахме вероятен финансов играч на международните пазари и то след изпълнение на правилото – БИТИЯТ БИТ, А …

Отричаната приватизация по герберски на едни над 210 хиляди биткойна, конфискувани в рамките на спецоперация през май тази година вече е факт и няма как с мълчание и мръкане ала Цацко да се скрие …

Още се чудя какво ли име е дал на операцията Цветанът на мисълта,но нейсе …

Вече сме богати на БИТкойни и дори можем да си платим наведнъж цели 20 % от от държавния си дълг. Обаче страната първо трябва да продаде биткойните – и именно тук се крие проблемът: ако България пусне наведнъж толкова голяма сума биткойни, цената на криптовалутата ще падне драстично, пише германското издание „Бизнес Инсайдър“.

Ами светлия пример на номера от факирството на Сорос в подобни ситуации може пък да стане пътеводен за нас …

Към момента на конфискацията стойността на биткойните е възлизала на около 400 милиона евро, но покрай покачилия се курс на криптовалутата въпросните над 210 хиляди биткойна отговарят вече на около 3,3 милиарда евро ?! Казах аз, че сме богати и може да раздадат на пенсионерите по някой БИТкойн за черни дни, стига Бочката да не ги е скътал с подобна цел … Но кой да ти каже ?

Засега Бочката мъдро мълчи и не казва какво възнамерява да прави с новото си съкровище. А и не е ясно дали все пак собствениците им са издали паролите, необходими за продажбата на криптовалутата.

Освен това конфискуваните биткойни все още не са официално притежание на държавата, тъй като разследването не е приключило, посочва „Бизнес Инсайдър“, цитирайки „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, но в БГ територията държавата е нещо като Бог и не забравя да си вземе своето дори и след десетки години … При нас има давност САМО на хартия-виж мераците за приватизация на приватизацията с автор Бочката и ГЕРБ.

Знае се, че криптовалутата се използва преди всичко от престъпни групировки. Наркотърговците ползваха биткойните като анонимно разплащателно средство, онлайн-изнудвачите прикриваха с тях следите си, а митническите измамници трансферираха огромни суми от една държава в друга, но сегашният и вероятен играч е държава – член на ЕС и европредседател, каквото и да означава или не това …

Много държави се отнасят с огромно недоверие към криптовалутите, но май това няма да важи за БГ.

В Русия е блокиран достъпът до редица криптоборси, в много африкански и централноазиатски държави търговията с биткойни е напълно забранена, а Китай прекрати борсовата търговия на дигитални валути …

Въпросът е, дали Бочката ще реши да последва примера на ФБР, което в четири търга, през 2014 и 2016 година продаде над 124 000 конфискувани биткойна и изгуби около 1,5 млрд. долара.

Но от ГЕРБ са спестовници и знаят, че колкото и да е заспал народецът наш, любим ще се събуди и тогава за черните дни ще си трябват бели парици пък и ако ще да са криптовалута.

Не че нямат други пари и суджуци …

Кой каза, че дядо Коледа не е от ГЕРБ ?!

Хайде, БИТият(биткойните) бит, а останалите си знаем какво е при тези властници …

Свободен автор-Философът

Прогнозата на анкетираните бизнесмени за 2018 г. е мрачна

На 18 декември 2017 г., ръководството на Българска стопанска камара представи по време на пресконференция резултатите от традиционното, тринадесето по ред онлайн-допитване до членовете на БСК относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година. Основен презентатор беше Камен Колев – зам.-председател на БСК.
Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2017 г. и обединява отговорите на 790 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата. 76% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 20% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети). 62% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 20% – от „Преработваща промишленост, 9% – от сектор „Търговия“, 5% от сектор
„Строителство“, 3% – „Селско стопанство“, и 1% – „Добивна промишленост“.
32% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% – в Северозападен, 16% – в Северен централен, 15% – в Южен централен, 14% – в Североизточен, 6% – в Югоизточен.

Според 58,2% от участниците в проучването, корупцията е нараснала (при 46% през 2016 г.), а според 50,6% се увеличава престъпността (при 42% през 2016 г.). Спрямо предходната година положителна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат средно около 42% от анкетираните, при средно 50% през 2016 г.
Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2017 г. (27,8%) спрямо 2016 г. (26%), но по-голямата част от анкетираните (48%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 11,4% през 2017 г. при 9% през 2016 г. Повече от половината анкетирани отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 21,5% са на мнение, че дори е налице влошаване.

В тазгодишното проучване беше включена и темата за обществените поръчки. 67% от анкетираните декларират, че през 2017 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.:

• Необективно оценяване на офертите (88,5%)
• Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на
конкретен изпълнител (80,8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (65,4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на
изпълнителя към подизпълнителя (46,2%);
• Подмяна на подизпълнители (46,2%).

Във връзка с предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. оценките на анкетираните са умерено песимистични. По-малко от една-трета от участниците в анкетата смятат, че бъдещото Европредседателство ще се отрази положително върху икономиката и имиджа на страната ни в международен план, както и с успешното справяне с този важен държавен ангажимент. 5% от анкетираните заявяват, че тази тема не представлява интерес за тях. 42% от анкетираните са на мнение, че българското председателство няма да подобри българската икономика, а 35% смятат, че то няма да се отрази положително на имиджа на страната ни.

Оценката на институциите:

• Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (72,2%), Президентската институция (53,2%) и данъчната администрация (49,4%).
• По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (7,6%) и Народното събрание (8,9%).
• Изпълнителната и местната власти събират приблизително еднакъв процент одобрение – съответно – 25,3% и 26,6%.
• Работата на евродепутатите одобряват 22% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (46%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
• Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за
безопасност на храните (БАБХ), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ.
Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (30,4%), а най- негативна оценка получава КЕВР (7,6% одобрение).

Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2018 г. очакват повече от половината от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 39% от анкетираните за ръст на работните места.

Намеренията на анкетираните за 2018 г. са свързани най-вече с увеличаването на обемите на производство, разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година, обаче, оптимизмът е по-умерен. Ако през 2016 г. средният процент на проактивните мениджъри е бил 58, то през тази година той е 42.
Доста по-малко от миналата година са мениджърите, които декларират намерение за увеличение на инвестициите в нови мощности, марки и патенти, както и в обучение на персонала. Това е за сметка на отговорилите „без промяна“, чийто дял нараства.
Спрямо предходната година се запазва делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (10%).
Намаляват възнамеряващите да разработват проекти с европейско финансиране – през тази година те са 20%, а през миналата са били 37%. Това, обаче, е за сметка на отговорилите „без промяна“, които намаляват спрямо миналата година, т.е. може да се предположи, че те вече изпълняват европейски проекти. Както през 2016 г., така и през тази година всеки трети анкетиран все още не е решил дали да се ангажира с участие в европроекти.
Традиционно, и тазгодишното проучване показва относително най-нисък интерес за инвестиране в иновации, марки и патенти.