
Ванга предсказала, че Европа няма да ни оправи, а този държавник, който стопли отношенията с Русия, ще ни изведе напред
Бандитският проект ЕС е пред закриване. Скоро финансовите пазари в Америка ще се сринат главоломно, ще забият надолу като пиано от 10-ят етаж. Това сподели във Фейсбук Христо Иванов. Патриотът, който е адаш на бившия правосъден министър, публикува и снимка на феноменът Ванга. Пророчицата предсказала, че Европа няма да ни оправи, а този държавник, който стопли отношенията с Русия, ще ни изведе напред.
„Празните банкерски кратуни са обречени. Разпадът на ЕС е неизбежен! САЩ и престъпният им сателит ЕС са обречени, както и техните пионки БГ – политиците! Много хора днес си мислят, че разпада на престъпната банкерска групировка ЕС и фалита на Америка е утопия! Те приличат на богаташите удавили се на „Титаник“, които са си мислили до последно, че кораба е непотопяем, защото така са им били казали и затова и не са се качили на спасителните лодки! О, човешка суета….Скоро долара ще е най-евтината Тоалетна хартия!“, пророкува Иванов.
„Бандитската групировка ЕС се разпада, а САЩ забиват яко надолу! В България пада колониалното банкерско и партийно робство и тръгваме нагоре! Наближава момента в който България ще се прероди“, добавя той.

Бойко Борисов успя да погледне на изток и запад едновременно, по време на шестмесечното председателство на ЕС (Снимка: eu2018bg / Flickr)
От Николас Тензер
БРЮКСЕЛ, 15 август, 07:16 часа
Първият мандат на България, който държеше ротационното председателство на ЕС от януари до юни 2018 г., не беше нито бедствието, предречено от някои наблюдатели, нито пък обратът, на който София се надяваше.
София едва ли може да бъде обвинявана за най-големия смут, който понастоящем рулира в Европа, като се има предвид текущото развитие на миграцията, което има много повече общо с политиките на Италия и австрийското настоятелно председателство на ЕС.
Но докато българското председателство предотврати подобна ситуация, то едва ли представлява значителна крачка напред за Европейския съюз.
Първо, имаше въпрос за разширяването. Докато България бе определила интеграцията на Западните Балкани като един от приоритетите за своето председателство, френската и холандската опозиция гарантираха, че преговорите за присъединяване с Македония и Албания са отложени за още една година.
Не е справедливо да се държи България отговорна за това, че не разшири разширяването на Западните Балкани в началото на геополитическата програма на ЕС за годината. Шестмесечната продължителност на ротационното председателство силно ограничава способностите на страните да популяризират определени теми. С въпросите на „Брексит“ и въпросите на миграцията на платформата си, ЕС естествено се безпокои за по-нататъшното разширяване на блока.
Това, за което България може да бъде отговорна, е нейната непоследователна външна политика и трудности при спазването на основните принципи на ЕС. Както писах в началото на председателството на България, страната има навика да демонстрира достатъчно напредък, за да избегне санкциите и вината, които отнемат други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.
Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията между България и останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на България към ЕС – по основателна причина.
България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз с ниска инфлация и балансирани публични финанси.
Корупцията и банковите сривове
Нейният крехък банков сектор (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и корумпираната корупция правят интеграцията в еврозоната неприемливо висок риск.
Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа – БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. – Световната банка отбеляза: „Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие „.
България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но и най-корумпираната.
Нейната съдебна власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпирани служители. Корупцията е дълбоко защитена в българското общество: повече от един на всеки пет възрастни българи съобщават, че са участвали в корупционна сделка. Тази силна корупция и провалената съдебна система възпрепятстват растежа на страната и заплашват чуждестранните инвеститори.
Въпреки тези широко признати проблеми, все още е късмет – както за България, така и за останалата част от блока, чеБългария е страна-членка на ЕС.
Ако България не се беше присъединила към ЕС, със сигурност нямаше да направи напредъка, постигнат през последното десетилетие, и би представлявала по-голяма заплаха за сигурността на блока.
Въпреки това, София може да бъде приветствана със западните демокрации, опитвайки се да играе и с двете страни, търсейки по-тясна интеграция в Европа, докато се взира в Москва и Пекин, като твърди, че работи за постигането на целите на ЕС, като първо постави своите интереси.
Енергийният сектор на България е добър пример за това двойно решение.
София се ангажира да либерализира своята енергийна индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка за спазването на критериите на ЕС.
Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на проекта си за ядрена енергия в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност още в момента, когато други държави-членки отбиват от зависимостта си от Москва.
Последните й опити да се оспорват споразумения за изкупуване на енергия, които имаше с западни компании AES и Контур Глобал-чиито централи произвеждат 20 процента от българската електроенергетика са една малка част от това, което ще Белене струва- и е друг знак, който показва, че ползите на София се променят към Москва и Пекин.
Чуждестранните инвеститори цитират този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е компанията ЧЕЗ с чешката собственост. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на този в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и справедлив енергиен пазар.
Мъртъви медии
Енергийният сектор не е единствената българска индустрия, засегната от корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законодателството, изготвено от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, за да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът на закон не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тези видове от финансирането са основните източници на корупция и влияние в медийния сектор.
Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които – за разлика от Румъния, Полша или Унгария – българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената си съдебна система, трайната корупция или широкото влияние на чуждите сили върху вътрешната им политика.
България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката.
Но останалата част от Европа има по-силен контрол-проверки и баланс по отношение на това влияние, отколкото България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко опетнен от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването на останалите 27 държави-членки от нея.
В същото време обаче той направи множество отстъпки за Москва; Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“ и помага на Москва да планира алтернативи и да се откъсне от европейските съюзници, отказвайки да изгони дипломати на Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал.
Колко дълго ще позволи на ЕС да върви по този начин?
Николас Тензер е председател на Центъра за изследване на политическите решения в Париж (Cerap), редактор на списанието Le Banquet, автор на три официални доклада на правителството, включително две по международна стратегия и 21 книги
Въпреки че на сайта на президента Радев по повод на срещата на Б9 пише по-други неща, излиза, че той е част от формата, поискал повече НАТО по източния фланг срещу руска заплаха. От друга страна, какво друго да поиска един натовски генерал… „Лидерите на държавите от Б-9 приеха обща декларация, в която призовават срещата на върха на НАТО, планирана за месец юли в Брюксел, да укрепи единството на пакта и да подготви отговор на „хибридната“ заплаха. Изразът „тактики на хибридната война“ описва това, което според Запада е позволило на Русия да анексира полуостров Крим през 2014 г., съчетавайки дезинформация, заплахи към гражданската инфраструктура и интервенция на специални сили под прикритие. В декларацията деветимата лидери потвърждават доктрината на НАТО за Русия – съчетаваща възпиране и начало на политически диалог, добавя АФП.“
Иво Инджов
Руските туристи са щедри и не много придирчиви, затова са желани гости, включително и в България. Повечето руснаци обаче това лято ще си останат у дома, даже и да твърдят друго. Причината обяснява Иван Преображенский.
Броят на руските туристи в Турция е нараснал до близо 70 процента, а в Чехия делът на руските туристи достигна нивото отпреди кризата. При това летуване в чужбина могат да си позволят твърде малко хора. Желанието за почивка на Крим е по-скоро мечта, отколкото реална възможност.
През 2017 година руснаците се завърнаха в първата десятка на най-щедрите туристи. По експертни оценки те се похарчили в чужбина над 31 млрд. долара, изпреварвайки по този показател южнокорейците и италианците. В чужбина се надяват, че през 2018 година руският туризъм ще се засили още повече. Това прогнозира например уважаваната консултантска организация ПрайсуотърхаусКупърс. Какви са преимуществата на руския турист пред неговия китайски или европейски събрат? И защо в чужбина толкова много обичат руските туристи?
Руските туристи са щедри и спокойни
Руснаците са спокойни по нрав и не бързат за никъде. В Прага, например, средностатистическият чужд турист се задържа по 2,5 денонощия, а руснакът остава там цели 4,5 дни. По броя на нощувките руснаците бият всички конкуренти и във Финландия. Чуждестранните хотелиери обичат руснаците, заради тяхната готовност да харчат пари и за заради дългите им престои в хотел.
Политиката си е политика, но като туристи руснаците са добре дошли в Европа. Официалните статистики обаче показват, че не бива да се разчита на сериозен ръст на руските туристи в чужбина – не защото повечето руснаци нямат задгранични паспорти, а защото страдат от безпаричие. Около 20% от руснаците заявяват, че липсата на средства е главната причина да не пътуват в чужбина. Близо 80% от жителите на Руската Федерация заявяват, че през лятото ще си останат у дома или ще летуват на вилата си. Едва 4% от анкетираните признават, че искат да заминат в отпуск извън пределите на бившия Съветски съюз. В бившите съюзни републики този процент е още по-нисък (3 на сто).
9% от анкетираните руснаци заявяват, че ще почиват в Крим. Това навярно трябва да се приема по-скоро като абстрактно желание. Две трети от тези 9% едва ли ще заминат за Крим. Полуостровът изобщо не е в състояние да поеме 13 млн. туристи, нито дори 10 милиона. През 2017 година там са почивали малко повече от 5 милиона руснаци. Възможно е обаче в тази цифра да са включени и командированите руснаци. Ситуацията не се промени и с откриването на Керченския мост.
Наистина ще пътуват за Крим?
Така че за мнозина отпуската в Крим е въпрос на престиж, ако не и на идеология. Как стоят обаче нещата с онези, които искат да пътуват зад граница? Колко и какви са тези руснаци? Предполага се, че става дума за малко повече от 7% – една част от тях навярно са заявили, че ще се запътят към Крим, за да отговорят „правилно“ на зададения от социолозите въпрос, но всъщност ще предпочатат да почиват в Турция например.
А тези, които ще тръгнат за Европа, не са от известните милиардери, чиито брой в Русия нарасна от 2014 година насам. Това са предимно местни величия и държавни служители от средния ешелон, понатрупали корупционни пари.
Има и трета група – към нея спадат онези жители на големите градове, които са свикнали да пътуват зад граница, за да поемат „глътка свобода“. Тези хора се радват, че все още могат да си позволят да побродят из Париж, Рим или Прага. Техният брой обаче също намаля покрай всеобщото снижаване на доходите през последните години.
С други думи, отпуската в чужбина престана да бъде общодостъпна, както изглеждаше в началото на 2010-те години. Сега, както и по времето на късния Съветски съюз, пътуването в чужбина все повече става въпрос на социален статус – дори и пътуването до Турция. Само дето всичко се решава не от някой съветски чиновник, а от достъпа до корупционни пари. В днешна Русия вече го има същото разделение, което характеризираше и СССР – в чужбина пътува номенклатурата, обслужващата я интелигенция, както и някои „бизнесмени“.
колаж : Фейсбук
Белене се е превърнала в удобен обект за колосално източване на бюджета на България, без никаква санкция от страна на правоохранителните институции, като прокуратурата, посочи bivol.bg
Позицията на действащия Министър-председател Борисов за ядрената централа се мени през годините в шизофренна циклофреничност. В началото на своето управление Борисов се обяви категорично ЗА довършването на АЕЦ-а и за активното участие на държавата в това. В средата на 2011 г. изведнъж без никакво видимо основание Борисов се събуди с коренно различното мнение, че Белене е вредна за националната сигурност, трябва да бъде незабавно прекратен този проект и че в “гьола Белене” не е никак изгодно да потъват нови милиарди, които следващите поколение българи ще изплащат. /виж тук/
Междувременно Борисов носи пряка отговорност и за тежката загуба на международния арбитраж, в който България беше осъдена да плати на руската страна 1.2 млрд. лв. за прекратения проект. Именно Борисов разпореди в последните дни на втория си мандат парите да бъдат платени предсрочно и светкавично, без дори българската страна да обжали неблагоприятното съдебно решение, накърнило пряко националния ни интерес. За разследванията и скандалните факти, които Биволъ до момента разкри и публикува по тази тема, а те не са опровергани от никого, ще стане дума по долу. Днешниата версия на Бойко Борисов – Премиер отново се кълне в мантрата Белене, разговаря с Путин за бъдещето на централата и официално обявява, че е нужно проектът да се завърши, да се търси стратегически инвеститор. Трудно е да се определи, това политическа псохопатия ли е или обикновено дисоциативно разстройство. Каквото и да е – подобни конверсионни капризи излизат непосилно скъпо за най-бедната страна в ЕС.
Вредно управление или престъпна безотговорност
В последното си разследване Биволъ успя да се сдобие с документи, доказващи безотговорна държавна политика по отношение на проекта за АЕЦ Белене. Хипотезите, че отговорни държавни служители са извършвали неправомерни и абсурни действия, които са довели до фатални последици и щети, се потвърждават по неопровержим начин. Имаме достатъчно основания да смятаме, че бившият шеф на НЕК Красимир Първанов е извършил престъпление по служба, вследствие на което България беше осъдена да плати на руснаците 1,2 милиарда лева за фантомната АЕЦ Белене. Превишавайки правомощията си той подписва критичното Допълнение 12 (Анекс 12) към Споразумение от 2006 г. между НЕК и Атомстройекспорт (АСЕ) за изграждане на два блока на АЕЦ “Белене”. Неговият подпис ангажира необратимо НЕК с конкретна инвестиция в централата. По-късно руската страна използва именно този текст като ключов аргумент за завеждане на арбитражното дело в Женева за прекратяване на проекта, загубено от България.
Вместо да стане клиент на прокуратурата и да бъде осъден, човекът отговорен за щетата от 1,2 милиарда лева беше издигнат в политическото доверие от властта. Той получи пост на зам. министър на енергетиката в правителството “Борисов 3”. Този ход на Борисов намира логично обяснение – мълчанието на Първанов трябва да бъде обезщетено. Защото всички данни в този сюжет сочат, че той е само бушон, а истинският виновник за накърняването на бюджета с 1,2 милиарда е самият Премиер на държавата Бойко Борисов.
От новите документи, имащи отношение към проекта “Белене”, които Биволъ разкри, прозира цялата изключително грозна истина. Сред тях е и самото Допълнение 12.

Хроника на управленско своеволие
Своеволие е най-мекото определение за действията на Красимир Първанов като изпълнителен директор на най-голямата държавна енергийна компания – НЕК. В качеството си именно на избран от СД изп. директор той подписва фаталния Анекс на 31 март 2011 г. Веднага след това следва странен, но логичен и съвсем типичен властови кадрил за да се прикрие мащаба на скандала: Министър Трайчо Трайков уволнява светкавично Красимир Първанов, а Бойко Борисов го връща на поста и даже мъмри Трайков. Аналогиите с някои актуални събития никак не са случайни. Пред медиите Борисов обяснява, че Първанов всъщност не е уволнен и по настояване на министър Дянков се чака лично той да вземе отношение след връщането си от САЩ, където се е намирал тогава. В крайна сметка Първанов беше отстранен на 14 април 2011, но никой на разбра какво точно е ставало в кулисите на властта. Заради този случай Трайчо Трайков получи “последно предупреждение” от Борисов, а няколко месеца по-късно директно беше уволнен без церемонии.
В обясненията си пред медиите на нарочна пресконференция след като беше уволнен, Красимир Първанов твърдеше, че е получил писмено разрешение да подпише от вицепремиера Симеон Дянков, който тогава се намирал в САЩ.
„Имах писмено „да“ по имейл на вицепремиера Дянков, който е ресорен за енергетиката. Министър Трайков беше уведомяван за всяка една дума на текста на споразумението. Крайният вариант е съгласуван и с него. Разговарях няколко пъти, той оставаше да мисли. Аз съм потърсил министър Дянков след като не можах да открия министъра (Трайков), защото не вдигаше телефона си”, каза Първанов.
Пред Биволъ Симеон Дянков обаче отрече категорично да е изпращал такова съобщение до Първанов.
„Определено не съм пращал имейли на Първанов или когото и да било друг“ – отговори той в имейл на въпроса „Дали сте имал предварителни разговори, по телефон, имейл, или някакъв друг канал с г-н Първанов, в които да сте изразили подкрепата си за подписването?“.
Опитите на Биволъ да получи коментар от самия Красимир Първанов останаха без отговор.
Трайчо Трайков също отрича в изявление пред Народното събрание, че подписаният от Първанов документ е бил съгласуван с него. Той твърди, че на 31 март е имало съгласуван и от българската и от руската страна текст на Допълнение 12, който не е съдържал ангажимент за окончателен ИДС договор (инженеринг, доставка и строителство) в някакви фиксирани срокове. Този анекс е можело да бъде подписан, но Първанов подписва съвсем друг текст. Той полага подписа си под първоначалната руска версия въпреки, че това му е изрично забранено от Трайчо Трайков. Според думите му Първанов е подписал
“В нарушение на мойта заповед, на решението на СД на НЕК и на мненията изразени в писмен вид по електронна поща от членовете на СД на БЕХ.”
На въпрос на Биволъ дали е сезирал прокуратурата за тези нарушения, Трайчо Трайков отговори, че е подал сигнал към ДАНС. Резултат от сигнала очевидно няма.
От различните версии дотук излиза, че някое от действащите лица в тази ключова афера лъже. Има обаче и друг вариант, който не се коментира интензивно покрай скандала през 2011 г., но днес изглежда най-логичен: Първанов да е получил разрешение директно от премиера Бойко Борисов.
Проблемът за Красимир Първанов обаче не е в това кой какво му е наредил. Единственият законосъобразен път да получи той пълномощия за такъв подпис е да има изрично разрешение от Съвета на директорите на БЕХ. Така е според устава на НЕК. Не заповед на Трайков, не имейл от Дянков, не обаждане от Борисов, а решение на събранието на СД на БЕХ, одобрено с мнозинството от членовете на СД е ключът, който би оневинил Първанов. А такова липсва, сочат документите с които разполага Биволъ.
Незаконният подпис на цена 1.2 млрд.лв
Подписът на Първанов като председател на Съвета на директорите на НЕК е положен под Допълнение 12 на 31.03.2011. Първанов успява да издейства одобрението на борда на НЕК на 31.03.2011 в 18:30 ч., показва Протокол номер 9 от заседание на Съвета на директорите на компанията от същата дата. В него изрично е записано, че подписването на Допълнение 12 може да стане само след разрешение на СД на БЕХ.
…
“Дайте да платим, дайте да платим”
Както Биволъ разкри в поредица разследвания, действията и решенията на българските правителства имат важна роля за загубата на делото срещу АСЕ. Вместо упорито и обосновано “Няма да платим, няма да платим” като в пиесата на Дарио Фо, на българския данъкоплатец е прожектирана драмата “Дайте да платим, дайте да платим”, гарнирана с неясни заплахи, че ако не платим на руснаците може да стане и по-лошо. А не е било трудно при една компетентна и мотивирана защита да стане по-добре и България да не плаща нищо.
Изключително важен аргумент, с който са били запознати три правителства – Станишев, Борисов и Орешарски, изобщо не е била използван по делото. Още през 2006 г. бившият шеф на проекта „Белене“ инж.Илчо Костов установява с нарочно обследване, че реакторният корпус е негоден, построен е некачествено и АСЕ е заблудила българската страна, че е възможно неговото довършване. С една дума цялото първоначално строителство, което е било и мотив да се сключи последващото споразумение именно с руската страна, се оказва напълно компрометирано. Целият корпус на бъдещия реакторен блок е пропукан с дълбоки надлъжни и напречни пукнатини по цялата си ширина и в него не може и е опасно да се монтира и експлоатира какъвто и да е реактор въобще. Това е било укрито от руските изпълнители, а България си е платила вече за този строителен боклук.
Доказателствата за този порок, които са можели да обърнат арбитражното решение нееднократно са били докладвани от Костов на управляващите и на адвокатската кантора “Уайт енд Кейс”, която защитава България пред арбитражния съд в Женева. Лично Борисов е бил запознат в личен разговор от инженера, изпращани са и официални писма до министър Теменужка Петрова. Всички са игнорирали тези ключови данни, което говори за нещо повече от небрежност или незаинтересованост.
Биволъ призова неколкократно Прокуратурата да се запознае с документите и данните от експертизите и да образува проверка за умишлена вреда срещу интересите на България, с цел напълно неправомерно облагодетелстване на руската държавна компания. Пълното мълчание на всички медии в България, както и абсолютната тишина от всички правителствени и държавни институции, доказват, че действително става дума за много неудобна и стриктно прикривана тайна по строителството на АЕЦ „Белене“ от руснаците, която се крие от обществеността и от международните инстанции.
Въпросите към Борисов, Петрова, НЕК и БЕХ – ЗАЩО не са използвали изключително важното доказателство за спечелване на делото и ЗАЩО след негативното за България решение, дори не са обжалвали, така и не са получили своите отговори. А те са от изключителен обществен и държавен интерес, защото зад тях стоят загубени милиарди народна пара. Биволъ единствен разследва и извади на яве тази истина. Публикациите ни могат да се видят тук, тук и тук.
…
Омертата “Белене”
Всичко дотук сочи, че правителството на Борисов не е имало нито желание, нито намерение да защити интереса на данъкоплатците и държавата в делото срещу АСЕ, а по-скоро да изплати скоростно и без съпротива 1,2 милиарда на Русия. Срещу тях получихме оборудване, което сега ръждясва безпризорно на брега на Дунава. Изключително съмнително е, че някой би го закупил след като то е било съхранявано противно на всякакви правила за такива чувствителни агрегати.
Големият отсъстващ обаче е Прокуратурата на Сотир, която пасува и игнорира всички данни за закононарушения и погазване на българския държавен интерес в тази твърде скъпа за всички българи атомна авантюра. От документите е видно, че държавното обвинение е трябвало да се задейства още след подписването на Допълнение 12, което е извършено незаконно и без съгласуване. Защо никой от началниците на Красимир Първанов, вкл. Трайчо Трайков, не е сезирал прокуратурата с конкретните данни за закононарушение е въпрос, който също чака своя отговор.
Има обаче логичен отговор защо вместо да е обвинен за престъпление по служба, Красимир Първанов беше издигнат в зам.-министър по енергетиката в правителството „Борисов 3“? Според анализите на Биволъ и на информирани източници в ядрената индустрия – за да бъде възнаграден за спазването на омертата “Белене” и прикриването пряката намеса на премиера за подписване на вредния и незаконосъобразен договор, който нарочно впоследствие е бил и нарушен.
https://bivol.bg/anexe-12-krasimir-parvanov.html
Днес на фона на протести срещу рестарта на АЕЦ „Белене“ дупедатите искат по някакъв техен си начин да рестартират проект, за който те сами признаха, че за 1 мегават атомна енергия отиват около 5 млн. евро … Колко са за 1100 мегавата Х 2 Х 5 млн. евро и кой ще ги осигури ?
Едно е ясно, че платците ще са данъкоплатците, а комисионната ще е за Онзи и партията Му, който бързо подписа едни милиарди за руснаците, а вие се питайте защо сте бедни ?!
Свободен автор-Философът



















































































