Georgi Borisov Georgiev

Помните ли?
„На 15-ти декември Люба Кулезич ще получи ново предложение за предаване от собствениците на BIT“
Сашо Диков
През ноември БОЕЦ излязохме пред сградата на телевизията в защита свободата на словото и в подкрепа на журналистката Luba Kulezich, заради начина по който бе свалено предаването и от ефир. Една свободна трибуна бе загубена за обществото ни. През декември БОЕЦ изпратихме и официално писмо до собствениците на телевизията , братя Вълневи за да зададем своите въпроси. Именно БОЕЦ бяхме организацията, която през миналата година, на 17-ти януари направи първият протест в защита свободата на словото и срещу репресиите спрямо журналисти! Излязохме пред сградата на съдебната палата с искане оставката на Цацаров заради множеството неразкрити случаи на побои и посегателства върху журналисти.
Днес е 15-ти януари, не сме чули за никакво предложение на собствениците на BIT, имаме единствено мълчаливият им отказ за среща и отговори.
Поддържаме фокуса върху този случай, защото е важно, защото всеки гражданин и журналист в тази държава, изразяващ свободно и открито мнението си заслужава нашата подкрепа. И защото бързо забравяме. А властта на дебелите се крепи именно на късата ни памет и нашето мълчание!
Ще продължим да питаме и да се борим за правото Истината да се говори без страх!
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

• Здравейте, г-жо Кулезич! Предполагам, че се сещате защо Ви търсим. Какво точно се случва в този жалон на уж свободната журналистика – BiT? Не ни интересува толкова официалната версия, колкото Вашият прочит на събитията?
• Изключително неприятна ми е тази тема, защото това е точно „барековския“ модел. С BiT имам търговски договор чрез моята фирма „Дом продакшън“. Предаването ми „Честно казано“ е външна продукция. Такива споразумения не се прекратяват по този начин, защото аз не съм служител на тази телевизия, а бизнес партньор, водещ и автор. И ми подхвърлят някакво листче, докато ще влизам в ефир, с което ми казват, че няма да има предаване. Един час преди да е започнало!
• Кой свали предаването Ви в последния момент, преди излъчването му на живо? Откъде е дошла тази атака?
• Всичко това тръгва от изпълнителния директор на телевизията Симона Ангелова. По принцип бях много спокойна в работата си, защото до този момент не е имало никакъв намек и намеса в работата ми с тази телевизия. Но явно нещо в движение изведнъж се е променило. И можем да правим различни хипотези. Едната хипотеза е, че собствениците на BiT, братята Павел и Румен Вълневи, от които Павел се занимава повече с телевизията, идват много рядко в България. Те не знаят какво точно се случва. Сложили са си един човек за изпълнителен директор, комуто очевидно гласуват много голямо доверие. Възложили са му да събира реклами. Все пак това е бизнес и трябва да печели от дейността си. Но явно човекът на тази длъжност или не може да привлича рекламодатели, или не го прави. И започва да оправдава своето неумение с мен и със Сашо Диков.
• Вие със Сашо Диков ли сте проблема на телевизията? Какво за вас двамата?
• Че сме много крайни, много остри, трябвало да сме по-меки…
• Чакайте малко, нали затова са Ви потърсили? Собствениците на телевизията знаят какво правите вие двамата и затова са решили да работят с вас – да вдигнете рейтинга на медията, да бъде гледаема, да предлага нещо различно от това, което присъства на телевизионния пазар.
• Аз също мисля като Вас! Обезпокоителното е, че това се случи изведнъж – да ми свалят предаването. Разбира се, аз много остро възразих преди това на опита за спускане на указания. Много остро. Сега си давам сметка, че е можело да бъде малко по-въздържано, обаче при мен има някакво пресищане вече от подобен тип опити за въздействие и изпитвам непоносимост към тях.
• Политиката и бизнесът днес в България се размиват. В тази връзка, при търсене на рекламодатели, като знаем, че всеки един собственик на голяма фирма е свързан с властта, управляващите политици могат да влияят на рекламодателите, нали? Те могат да ги ориентират да не рекламират в определени медии, които са критични към моментната власт?
• Точно това, което казвате, се спускаше периодично от тази дама (изпълнителният директор на BiT Симона Ангелова – бел.ред.). И аз помолих с официално писмо да ми се даде отговор – че заради мое предаване и изказвания не се рекламира в BiT. Но писмен отговор не получих. Затова отидох при Павел Вълнев, който, заклевам се, никога не ми е пречил в работата. Срещнах се с него при предишното му идване в България и му казах: „Господин Вълнев, вярно ли е, че заради моите предавания рекламодателите отказават?“. „Глупости! Я не се поддавай на манипулации!“ – така ми отговори той. И по тази причина смятам, че комуникационното трасе е замърсено от тази дама (Симона Ангелова – бел.ред), която идва от Империята на ГЕРБ. Тя е негов човек. Аз дори не я познавам, разбирате ли?! Никой в нашия бизнес не я познава. Изводите оставам на Вас и Вашите читатели. Моят проблем е, че ми се стоварва всичко това на главата в последния момент, с някакъв измислен повод. Отсичат ми главата в момента, преди да вляза в ефир.
• Това не прилича ли на мутренски подход?
• Така изглежда. Тя (Симона Ангелова – бел. ред) нарежда, за мен и моя екип, моментално да ни спрат пропуските за достъп в телевизията. Пропуски до системата. Моментално! Разбирам да деактивират моя достъп, но защо и на моя екип – на момчетата и момичетата, с които работя?!
• Потърсихте ли й обяснение?
• В случая аз съм юридическо лице в отношенията с телевизията и съм им отправила официална покана за преговори – по какви клаузи ще прекратим нашия договор, така че това да е в условията на закона. Не съм провеждала официални разговори. Нито един от тези хора (собственици и изпълнителен директор – бел.р.) не ме повика на официален разговор. Собствениците са в САЩ.
• Защо една медия ще си срине така реномето? Може ли Симона Ангелова едностранно да предприема такива радикални мерки, без това да е позволено от нейните преки началници?
• Тези въпроси трябва да бъдат отправени към въпросната дама, към прокуриста на фирмата. Аз нямам обяснение за този абсурд. Те трябва да ми обяснят на мен какво се е случило, без да си измислят фалшиви мотиви и да ми дават несериозни обяснения.

• BiT свободна медия ли е? Щом се говори на журналистите за смегчаване на острия език? 

• Разбирате ли, че това се разиграва пред всички водещи, пред всички продуценти, някои от които са много млади. Това е възпитателна мярка, според мен. Указание да си налягаме малко парцалите и идва от нея (Симона Ангелова – бел.ред.). От нейната уста се изнася това.

• Вълнува ни #КОЙ говори през нея? Вие засягате проблеми, които липсват в други предавания и телевизии, и те са свързани с властта. Каните гости, които са в забранителния списък за другите медии. Говорите за неща, които ние знаем, но са много малко журналистите, които се осмеляват да ги изрекат на глас в ефир.

• Аз имах картбланш да го правя. Абсолютна свобода. Обаче нещо се е случило по трасето. Нещо е обърнало каруцата. Налице е внезапна смяна на курса или внезапно решение.

•  С тези действия се изменя изцяло ракурса на тази телевизия… Тя променя своята политика. Какво правите оттук нататък?

• Малко ще си почина, защото аз се хвърлих много в този бой, в тази битка.

• Има ли изобщо нужда България от журналистиката? Властта мачка.

• Да се практикува зависима журналистика няма никакъв смисъл. Необходими са солидарност и съпротива, но ги няма. Въпреки че аз усетих огромна подкрепа към себе си от зрителите. От колеги – не толкова. Но наистина, капката на търпение вече прелива чашата. Не може така да се обстрелват журналистите. Някои по един начин, други в буквалния смисъл. На мен вече ми омръзна! През една, през две години ми късат договорите. На какво прилича това нещо?

• Като знаем как медиите се дирижират от комадни центрове, известни като „сараи“ – Боянския, Берлинския, Банкянския, и как Вие говорите открито за „Модела КОЙ“, допускате ли, че дългата ръка на Делян Пеевски може да се е промъкнала и там, в BiT?

• Да, допускам! Защото при такава обтекаема формулировка на официалната позиция за сваляне на предаваенто ми от ефир, могат да се допуснат всякакви неофициални такива. Това е същото като скритите собственици на въпросния Пеевски. Официално се предлага една версия, отзад има други десет. Този натрупан опит – зад една официална фасада да се крият неясни, скрити собствености, обвързаности и интереси – се пренася навсякъде. Включително в такъв тип взаимоотношения. Затова искам официален разговор със собствениците на BiT, oфициални преговори, официален ангажимент, официално аргументиране на прекратяване на търговския договор. Като съм на мнение, че собственикът Павел Вълнев, е подведен. Една медия не може да бъде управлявана отдалече. Трябва да си вътре в нещата. А когато възлагаш на други лица да го правят на място, като въпросната директорка, управлението на толкова сложен комплекс, можеш да очакваш всякакви удари под кръста. Такива указания и опорки – да бъдем по-умерени, да нямаме политически обвързаности, да няма външни донори…

• Какво се внушава с това?

• Е, как какво? Затова се вбесих и казах: „Дайте фактите!“ – защото така, все едно слушам указания спуснати от Пеевските медии. Защото единственият човек, който излезе публично с коментар и каза, че ще съди Бареков (Николай Бареков – евродепутат, за когото се смята, че е приближен до депутата на ДПС Делян Пеевски – бел.р.), бях аз. Той разпространява клеветата, че чрез мен Цветан Василев финансира телевизията. Аз съдя Бареков и плащам за това от собствения си джоб.

• Не трябваше ли телевизията да стори това?

• Разбира се, че това трябваше да го направи BiT! Да защити реномето си, да защити журналистите си. Това всичко трябваше да го направи Симона Ангелова, в качеството си на изпълнителен директор на телевизията. Тя е оперативния директор на тази медия, тя се занимава с пиара, с договорите, с кадровата политика… Пълно бездействие.

• Медийната среда в България е отровена, политическата среда е отровена – как, според вас, трябва да се действа, за да се промени това?

• Трябва да има съпротива! Солидарност и съпротива – гражданска, професионална. Без това да се случи, няма нищо да се промени в нашата държава. Трябва да има битка. Не еднократна – да отидеш веднъж пред Парламента, а да се види наличието на общностна съпротива. Хората трябва да се обединят, иначе си заминават.

• Какво ще се случи, ако няма съпротива?

• Ако няма съпротива, ако младите не се събудят и не кажат: „Люба, Асене (Люба Кулезич, Асен Йорданов, директор на Биволъ – бел.р.), тръгваме след вас, тръгваме с вас!“, ще ги премажат в месомелачката…

Разговорa води Стоян Тончев

Биволъ

Първо, изрично искам да отбележа, че Люба Кулезич не ми е любимата журналистка. Не ми е и в топ десет или топ сто.

Тук обаче не става въпрос за това. Иде реч за съвсем друго и то е формулирано брилянтно от френския писател и философ Франсоа-Мари Аруе, по-познат като Волтер. „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“, отсича той.

Векове по-късно и Чърчил твърди, че не е съгласен с конкретното мнение, но ще се бори с всички сили, за да придобие то гласност.

Така че личното ми становище за Люба Кулезич като професионалист и обективен журналист е абсолютно маловажно в контекста на принципите, които изповядваме в качеството си на хора, претендиращи да са част от „европейското семейство“, да отстояват „европейски принципи“ и да поставят на пиедестал свободата на словото.

Още повече, че в класацията си по този показател „Репортери без граници“ ни поставиха в предпоследната група, наречена „лоша ситуация“, наравно със страни като Турция, Сирия и Русия, например. Няма нито една държава от ЕС, която да е дори близо до нас на печалното дъно.

Медийната среда у нас на практика е толкова кошмарна, че е и физически осезаема за малкото журналисти, които все още си позволяват да не следват партийните директиви. Точно така, ако случайно на някого му е убягнало, болшинството печатни и електронни медии у нас са сменили кожата си, но не и нрава след ’89-а.

С малки изключения през последните 70 години родните медии никога не са изпълнявали функциите си на коректив и конструктивен критик на силните на деня, както и на обективен информатор на обществото. Те го играят инструмент за бълване на пропаганда, фалшиви новини, дезинформация на населението, вменяване на масови психози, страх и отклоняване на вниманието от значимите за обществото теми.

Така че в подобно зловонно блато и Люба Кулезич не е рак, а риба, та нека се държим с нея подобаващо. Преди няколко дни една телевизия свали предаването й от ефир. Разбира се по формален повод. Била издавала „вътрешнозаводска б.а.“ информация.

Мисля, че необходими уточнения са, че въпросното предаване „Честно казано“ беше с най-висок рейтинг в имащата претенции за обективност телевизия и че даваше трибуна за изразяване на различни гледни точки, на критични мнения за политическата и икономическата олигархия, което за българската медийна среда си е истинско геройство.

Много хора повярваха, че въпросната телевизия, чието име съм споменал в заглавието на статията, та повече реклама не мисля да правя, е това, което от години чакаме.

В ефира да се появи поне малко нормалност. Но трябва само бегло да си наблюдавал процеса на създаване на партии, медии и икономически структури в България, за да си скептичен към всичко ново, което изплува изведнъж отнякъде си, лъскаво и привлекателно. Кукловодите са го измислили и най-лошото е, че схемата работи.

Грубо става въпрос за това, че напрежението от хилядите безумия, случващи се в държавата, трябва да се изпуска по някакъв начин. Когато чалгата, телевизионните формати, пълните с катастрофи, разводи и пластмасови цици новинарски емисии започнат да издишат, ето ти и някой нов медиен проект, който или критикува властта, ама умерено, така че парата да излиза по малко, за да не гръмне котела, или пък ни замеря с небивалици, които са толкова нереалистични, че хората да решат, че и истинските злоупотреби са парлама и жълтиния.

В една такава ситуация се допускат и грешки, макар и като цяло схемата да си е доста ефективна. Например някой журналист вземе, че си повярва прекалено много и започне да губи мярката.

Вместо да задава безобидни или абсурдни въпроси или да кани безобидни или абсурдни гости, той взема, че започва да напипва истинския ритъм на нещата и да го представя пред аудиторията. А аудиторията може да е приспана, но не е глупава, и като види подобно сериозно отношение към дневния ред взема, че започва да се вълнува и самата тя да задава неудобни въпроси.

Така е, системата не е съвършена, макар и да се учи от Оруел вече повече от 70 години. Все някъде се получава пробив, понякога дори несъзнателно, без журналистът да е имал желание да го прави. Няма как, трудно е да прикриеш разложената действителност, та и в най-лъскавата опаковка да я натъпчеш. Все ще се прокъса някъде.

Но, системата има решение и за този проблем. Опаковката се зашива с най-дебелата губерка, за да се даде урок на непослушните журналисти. В това няма нищо странно – кукловодите притежават почти всички медии, макар официално те да са собственост на този или онзи.

Достатъчно е да врътнат един телефон, за да отхвърчи като тапа и най-рейтинговото предаване. Тук автоматично идва на дневен ред и въпросът как някои водещи го раздават бунтари, а пък десетилетия запазват топлите си, високоплатени местенца, но това е друга тема.

По-важна е нашата роля на гражданско общество. Не да се примиряваме с поредното уволнение, а да направим така, че системните грешки да спрат да се отстраняват най-безцеремонно и да заявим ясно, че може и да „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“.

Защото щом висш политик може да вменява страх на водещ в телевизия, сочейки му празния стол на уволнената му колежка, а друг журналист бива свалян от ефир по правилото на внезапната смърт, докъде трябва да стигнем, за да се поразбудим и да предотвратим превземането на цялата медийна среда от пеевщината?

Стоян Николов – Торлака, Биволъ