Те се чувстват сами в нещастието си – отритнати и напълно забравени от държавата и обществото. Родителите на деца с увреждания в България искат промяна – сега. Репортаж на Райна Бройер от Бургас.

Сутринта в Морската градина в Бургас все още няма жива душа. Продавачите на сладолед и сокове тъкмо отварят будките си. Младеж в инвалидна количка седи край щанда за електрически ховърбордове под наем и разговаря със собственика. За България това е рядка картина: тук почти няма да видиш инвалиди по улиците или в кафенетата, защото обществото почти нищо не прави за тяхната интеграция. Родителите на деца с увреждания не искат повече да търпят това – от години те се опитват да привлекат вниманието на политиците към това проблемите на тези хора. В понеделник те излязоха на протести в цялата страна.

Лагерът на протестиращите родители е недалеч от щанда за ховърбордове. От началото на протестите на първи юни т.г. Гергана Маврова идва тук всеки ден. Дъщеря ѝ Симона седи до нея – в инвалидна количка. По-късно към тях се присъединяват още една майка и дъщеря ѝ. Тя носи детето на ръце, защото то не може да ходи без чужда помощ. Онова, което тръгна от София като протестен палатков лагер, междувременно обхвана цялата страна – включително Бургас, където майките са опънали една черна палатка с надпис върху нея: „Системата ни убива“.

Оставени на произвола

„Децата с увреждания са изключени от системата още от раждането си. Не получаваме никаква подкрепа от държавата, оставени сме сами с нещастието си“, споделя Гергана Маврова.

Тя има две дъщери, от които по-малката (12-годишно дете) се нуждае от денонощни грижи. Страда от детски паралич и епилепсия. Двете майки раздават брошури. На обложката: скелет в инвалидна количка. В десет точки родителите описват тежкото положение на хората с увреждания в България и го сравняват с това в западноевропейските страни. Те критикуват главно липсата на медикаменти, особено за епилептично болни. И не само това – родителите пък са принудени да водят истинска битка в търсене на лекари-специалисти и правилно лечение за техните деца.

Зов за помощ

Гергана, майката на Симона: „Родителите си помагаме взаимно“

В България специализираните заведения за деца с увреждания се броят на пръстите на едната ръка, а персоналът е крайно недостатъчен. Младежите над 18-годишна възраст изобщо не могат да излизат от домовете си. „В България човекът с увреждания очевидно не заслужава грижи, той няма никакъв шанс“, пише в брошурата. Това е зов за помощ от държавата – за повече подкрепа, но и за признаване на тежкото положение на децата и техните родители. Гергана Маврова получава за дъщеря си Симона финансиране от здравната каса само за 10 рехабилитационни процедури в месеца. За логопед, психолог и лечение при други специалисти тя е принудена да плаща от собствения си джоб: над 300 евро месечно.

Гергана Маврова сочи празната инвалидна количка до черната палатка: „Такива инвалидни колички ни дава държавата за децата ни. Те са всъщност за възрастни, твърди са и са твърде големи за децата. Много от тях получават и болки в гърба“, допълва тя. Държавната здравна каса ѝ отпуска близо 240 евро за детска инвалидна количка при положение, че тя струва 1300 евро.

Възможен ли е „независим“ живот?

Протестиращи майки на деца с увреждания в Морската градина на Бургас

Гергана Маврова не може да остане целия ден с протестиращите, защото съпругът ѝ работи следобяд, а без него тя не може изведе детето от къщи. „Някой трябва да ми помогне да изнеса инвалидната количка, тук няма специални пътеки за инвалидни колички“, казва дребната жена. В училището също не е изградена рампа, така че не може да води детето си на училище. Налага се учителят да ги посещава у дома – само така Симона може да продължи образованието си.

Миналата седмица Министерството на социалните грижи представи нов законопроект. В него е залегнало правото на индивидуална подкрепа – според степента на увреждане. По данни на Агенцията за социално подпомагане, половин милион българи ще могат да се възползват от новия закон. Говорител на министерството отговори на запитване от ДВ, че тази подкрепа ще съответства на индивидуалните потребности и възможности за интеграция на засегнатите. Целта е да се гарантира на хората с увреждания „независим живот“.

Родителите на деца с увреждания и някои съюзи на засегнатите ще кажат своето мнение за новия законопроект до края на седмицата. Само че протестът няма да свърши дотук – той ще продължи, докато не бъдат изпълнени исканията на протестиращите.

dw.com/bg/когато-държавата-нехае-за-хората-с-увреждания/a-44878943

Клонът от окастрено дърво падна върху преминаващите млади жени по обед при тихо и слънчево време на ул. „Александровска“. На улицата излезли и хора от близките търговски обекти. Разказаха, че се чул силен трясък, а след това видели обърнатата количка. Майката получила лека травма на ръката.

Продавачите работещи в района разказват пред nova.bg, че това не е първият случай на паднали клони по тази част от пешеходната зона.

От общината съобщиха, че имат издадена заповед за премахване на част от дърветата, някои от които са на по 50 години и са опасни. Заповедта им обаче била атакувана в съда от природозащитници. Въпреки това пострадалата майка смята да търси обезщетение от общината.

Авантаж

кадър от НТ

Kristina Dimitrova‎ до Димитър Николов

Това са нашите деца, на ул. Минерална, отсечката на ул. Минерална(неасфалтирана), кошмара е всеки ден, независимо дали вали или не! Зов за помощ е това, г-н Николов, за детството на децата ни….

Женя Вангелова Кошмаррррр…..

Таня Никова Подкрепям …

Nedialka Dimitrova Напомням Ви ,че на същата ул.Минерална,си живучка кмета на кв.Банево…спинка си ,хапва си,пиива си,мижа си за проблемите на съгражданите….иначе се засяга ако се каже че не се вижда какво е направил за Банево…..ами не е достатъчно…..

Фейсбук

Коментар Авантаж :А иначе Банево е квартал на „най-добрият град за живеене“ и то цели 4 пъти ?!

В помощ на кмета Димитър Николов 

Свободен автор – Философът

В деня на атентата 18 юли 2012 г. на летище Сарафово на смяна е имало само двама гранични полицаи?!

Те не са забелязали атентатора, нито са видели нещо подозрително в някой от лицата на летището.

На 18 юли 2012 г. атентатор самоубиец се взриви до автобус с израелски туристи на летището в Бургас. При атентата загинаха шестима души, а 38 бяха ранени. Подсъдими по делото са Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан, граждани на Австралия и Канада, които все още се издирват. Смята се, че те са помогнали на атентатора Мохамед Хасанел Хюсейни и все още се издирват …

Достъпът до паркинга и до сградата за пристигащи и заминаващи туристи на летището по онова време е бил свободен и всеки е можел да стигне до тях.

Прокурорът по делото Красимир Тренчев коментира пред медиите, че слабото ниво на сигурност на летището тогава е било предпоставка за улесняване на извършителя на атентата.

Специализираният съд даде ход на делото за атентата, а на 17 януари 2018г. то започна по същество.

Шест години след терористичната атака обаче наказани няма, а в МВР спят спокойно …

Свободен автор – Философът

Вероятно нудизмът противоречи на „изконните ценности на славянството и православието и дори можем да очакваме някой владика да го анатемоса … Ех, Бургас като Бургас … А уж щеше да е европейска столица на културата …

Може би някои не са разбрали, че културата на голото тяло е част от европейската цивилизация още от античността …

Така е като не ползват правилно европейските фондове …

Нова нелепа мода се роди в Бургас-кръстоносен поход срещу нудизма. КОЙ го обяви се питат колегите от faktor.bg.