Грета Аспарухова: Колкото повече даваш, толкова си по-щастлив

Надежда за България вече няма, прогресивно се превръщаме в гето, казва дамата, която написа отворено писмо до премиера и министъра на туризма

Интервю на Димитър Мишев с Грета Аспарухова за в. „Компас“

-За хората с увреждания няма нито един достъпен плаж по Българското Черноморие. Това споделихте в отвореното си писмо до премиера и министъра на туризма. Някой свърза ли се с вас, за да ви обещае достъпност до морето?

-Не.

-Какво бихте променили, ако бяхте на тяхно място?

-На управляващите ли?! Няма как да съм на тяхно място. Политиката е мръсна работа и в България само хора, които могат да правят компромиси със съвестта си, са политици! А в управлението досега никой случаен не е влязъл!

-В интервю за Канал 0 споделихте, че се съмнявате в това тези, от които зависи хората с инвалидни колички да имат достъп до плажа, да променят нещо, но сте написали отвореното писмо, за да се осъзнае фактът, че и хората с увреждания имат нужда да видят морето. Голяма част от тях са затворници в собствения си дом. Вие сте изключение, карате автомобил и се справяте почти с всичко сама. Какво ви дава сили, за да продължавате борбата за достоен живот в страна, която повечето хора искат да напуснат?

– Не знам, не мога да кажа, за мен това е ежедневие, нормално, както е вашето! Характерът ми е такъв! Исках да мога да се справям сама и да не съм бреме за семейството си, и когато казваш „ще опитам” вместо „не мога”, нещата се получават. Иначе това, което ме държи в България, са близките ми и това, че вече нямам сили за ново начало на друго място!

-Споделяте в отвореното писмо, че дискриминацията спрямо вас с всяка година става все по-голяма и все по-брутална, вместо да намалява според разпоредбите на ЕС за интеграцията на хора с увреждания. Никъде никой не споменава дори за подобен ангажимент. Обмисляли ли сте да сезирате Комисията за защита от дискриминация или дори да съдите държавата?

-Комисията съм я сезирала, но този орган е невалиден, от него нищо не зависи, вадят някакви констатации и до там остават нещата, същото е с Български хелзинкски комитет… Съденето на държавата е доста сложен процес, отнемащ много нерви. Към момента не мога да се подложа на това.

-Мистиците казват, че съдбата е като черга, която сами тъчем. Вие обичате Бургас и морето, но заради нелеп инцидент възможността да стигнете сама до плажа сега зависи от волята на концесионера и на политиците, които нямат и идея какво значи достъпност. Вярвате ли, че изпитанията ни се изпращат, за да станем по-силни и чисти?

-Това, което ни прави по–силни и чисти е въпреки трудностите да останем човеци, да изберем да бъдем добри, защото ако предпочетем лошотията и омразата, никога няма да намерим път към щастието!

-Има ли надежда отново да проходите?

-Надежда винаги има, особено във време на постоянно развиваща се медицина и технологии!

-А надежда за това България да стана по-добро място за живот?

-Надежда за България няма, ние прогресивно се превръщаме в гето и това става с любезното съдействие на народа, който очевидно е съгласен с това!

-Какво би казала Грета за себе си? За какво мечтаете? Какво искате да промените?

-За себе си нямам какво да кажа. Вече съм на възраст, в която не мечтая, имам планове и се надявам да ги осъществя. Желая да променя възприятието на обикновения човек към човека със специфични нужди или ограничени възможности. Желая хората да възприемат различните от тях така, както моите приятели възприемат мен. Приятелите ми никога не са се държали с мен по различен начин или с различно отношение. Те ме уважават и разчитат на мен, както и аз на тях. Не мислете, че ако един човек е с увреждане, то той/тя са безполезни, нямате и идея колко много възможности се крият под вашето възприятие за неспособността на човека отсреща!

-Упреквате управляващите, че се сещат за хората с увреждания само когато искат да си направят ПР на техен гръб. „През останалото време сме невидими и „невалидни“ – по институциите все още ни наричат „инвалиди“, споделяте в отвореното писмо. За това обаче вината е не само на управляващите, а най-вече на хората, което сякаш са зомбирани и приемат равнодушно това, което се случва. За да станат управляващите по-отговорни, трябва някой да ги принуди, но няма ги Левски и Ботев, няма ги будителите. Вие сте силна и борбена. Какво бихте казали на хората?

-Обществото ни има един огромен проблем и това е липсата на емпатия или иначе казано ”Твоят проблем не е мой проблем, но след време се оказваш в същата ситуация и роптаеш защо никой не ти съдейства, всеки свива рамене и не си спомняш, че ти си го правил и пак го правиш, когато се отнася до друг човек… Хората все повтарят „Кой ми е помогнал на мен, че да помагам на другите”. Единственото, което мога да кажа е, че когато човек започне да подава ръка и да не търси аплодисменти или така модерните „евала”, ”респект” или „ама ти какво ще ми дадеш ако…“, когато помагаш ей така, защото можеш или защото си наблизо, без да търсиш овации или благодарност, това храни душата, дава й сили, прави я богата. Тогава ще разбереш, че колкото повече даваш, толкова си по-щастлив. Колкото повече емпатия имаш към хората към животните, към страдащите, толкова по-богата е душата ти и ще разбереш какво е да си щастлив. Щастието идва от даването, от удоволствието да видиш, че си накарал едни очи да заблестят, че си дал надежда…

Управляващите ще станат отговорни, когато ние сме такива, т.е. те са там, защото са избрани от нас и само ние можем да ги принудим да работят, народът трябва да знае, че той е властта, не материал или куха лейка. Ако работодателят е оставил работниците сами да си организират работния процес и без значение от изпълнението им дава всеки месец заплата и бонуси, а по-пробивните си въртят техни далавери и никой никога не търси отговори за това защо нещата не вървят добре, то тази фирма ще фалира безвъзвратно. Докато се дават заплати за невършене на работа, никой няма да напусне. В момента, в който всичко се срине, работниците ще си намерят хубави места, а работодателят ще си остане с фалиралата фирма сам и безпомощен. Та образно казано, такава е ситуацията и в държавата и тук народът е РАБОТОДАТЕЛЯТ!

-Какво бихте пожелали на нашите читатели?

-Да бъдат здрави и да дават винаги, когато могат!