Руските туристи са щедри и не много придирчиви, затова са желани гости, включително и в България. Повечето руснаци обаче това лято ще си останат у дома, даже и да твърдят друго. Причината обяснява Иван Преображенский.
Броят на руските туристи в Турция е нараснал до близо 70 процента, а в Чехия делът на руските туристи достигна нивото отпреди кризата. При това летуване в чужбина могат да си позволят твърде малко хора. Желанието за почивка на Крим е по-скоро мечта, отколкото реална възможност.
През 2017 година руснаците се завърнаха в първата десятка на най-щедрите туристи. По експертни оценки те се похарчили в чужбина над 31 млрд. долара, изпреварвайки по този показател южнокорейците и италианците. В чужбина се надяват, че през 2018 година руският туризъм ще се засили още повече. Това прогнозира например уважаваната консултантска организация ПрайсуотърхаусКупърс. Какви са преимуществата на руския турист пред неговия китайски или европейски събрат? И защо в чужбина толкова много обичат руските туристи?
Руските туристи са щедри и спокойни
Руснаците са спокойни по нрав и не бързат за никъде. В Прага, например, средностатистическият чужд турист се задържа по 2,5 денонощия, а руснакът остава там цели 4,5 дни. По броя на нощувките руснаците бият всички конкуренти и във Финландия. Чуждестранните хотелиери обичат руснаците, заради тяхната готовност да харчат пари и за заради дългите им престои в хотел.
Политиката си е политика, но като туристи руснаците са добре дошли в Европа. Официалните статистики обаче показват, че не бива да се разчита на сериозен ръст на руските туристи в чужбина – не защото повечето руснаци нямат задгранични паспорти, а защото страдат от безпаричие. Около 20% от руснаците заявяват, че липсата на средства е главната причина да не пътуват в чужбина. Близо 80% от жителите на Руската Федерация заявяват, че през лятото ще си останат у дома или ще летуват на вилата си. Едва 4% от анкетираните признават, че искат да заминат в отпуск извън пределите на бившия Съветски съюз. В бившите съюзни републики този процент е още по-нисък (3 на сто).
9% от анкетираните руснаци заявяват, че ще почиват в Крим. Това навярно трябва да се приема по-скоро като абстрактно желание. Две трети от тези 9% едва ли ще заминат за Крим. Полуостровът изобщо не е в състояние да поеме 13 млн. туристи, нито дори 10 милиона. През 2017 година там са почивали малко повече от 5 милиона руснаци. Възможно е обаче в тази цифра да са включени и командированите руснаци. Ситуацията не се промени и с откриването на Керченския мост.
Наистина ще пътуват за Крим?
Така че за мнозина отпуската в Крим е въпрос на престиж, ако не и на идеология. Как стоят обаче нещата с онези, които искат да пътуват зад граница? Колко и какви са тези руснаци? Предполага се, че става дума за малко повече от 7% – една част от тях навярно са заявили, че ще се запътят към Крим, за да отговорят „правилно“ на зададения от социолозите въпрос, но всъщност ще предпочатат да почиват в Турция например.
А тези, които ще тръгнат за Европа, не са от известните милиардери, чиито брой в Русия нарасна от 2014 година насам. Това са предимно местни величия и държавни служители от средния ешелон, понатрупали корупционни пари.
Има и трета група – към нея спадат онези жители на големите градове, които са свикнали да пътуват зад граница, за да поемат „глътка свобода“. Тези хора се радват, че все още могат да си позволят да побродят из Париж, Рим или Прага. Техният брой обаче също намаля покрай всеобщото снижаване на доходите през последните години.
С други думи, отпуската в чужбина престана да бъде общодостъпна, както изглеждаше в началото на 2010-те години. Сега, както и по времето на късния Съветски съюз, пътуването в чужбина все повече става въпрос на социален статус – дори и пътуването до Турция. Само дето всичко се решава не от някой съветски чиновник, а от достъпа до корупционни пари. В днешна Русия вече го има същото разделение, което характеризираше и СССР – в чужбина пътува номенклатурата, обслужващата я интелигенция, както и някои „бизнесмени“.
Всички се раждаме свободни. После правим избор.
Днес вярата ни се е смалила до размерите на зрънце. Вярвахме в СДС, НДСВ, БСП, ГЕРБ -двадесет и девет години… Вече знаем какво не искаме и какво искаме, но не знаем как. Вече не вярваме на никого.
Над два милиона напуснаха България в търсене на свободата във всичките й измерения. Ние останахме – да чакаме нещо и някого. Докато чакахме нечии сърца изтляха и се вкамениха в безразличие. Други аплодираха корупцията, яхнали луксозни джипове, арогантни и недосегаеми. Увеличи се вноса на силикон, утвърдиха се нови стандарти за престиж. Краденето се превърна в мерило за социален просперитет. Изреждаха се необразовани, лишени от политическа култура и обноски управляващи, които за тези 29 години повишиха само коефициента си на самочувствие и наглост.
Днес отново стягат редиците.
Борисов си отива и това е сигурно. Те знаят, че вече е въпрос на оцеляване да спечелят следващите избори. И чертаят стратегии, докато ни подхвърлят теми, с които да се заиграваме.
Днес е денят на Ботев. Ден на тъга, в който трябва да молим за прошка заради свободата, в която не вярваме, която прогонихме от душите си и я заменихме с примирение. Ден на срам пред шепата българи, които не чакаха някого и нещо, а тръгнаха в името на България и свободата към смъртта си.
Чакат ни тежки дни, дни на трусове, които като земетръс ще разлюлеят днешното мъртво вълнение. Време за избор… може би последният възможен, съдбоносен и еднакво значим за всички ни.
Време е и ние да стегнем редиците. Срещу страха им да изправим колкото е останала онази вяра, че можем да бъдем свободни. Има я в очите на Ботев. Понякога е достатъчно само да я потърсим.
P.S. Простете ми за многословието. Денят е такъв. Ден в който мислиш за смисъла, за живота,за вярата и за свободата. Денят на Ботев.
*Коментар на Румяна Ченалова във Фейсбук
България е отново на дъното в класация по конкурентоспособност
Българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните – расте, теглена от ЕС и продължава бавно да се възстановява, но без да блести. Това показва ежегодната оценка на конкурентоспособността на българската икономика на Центъра за изследване на демокрацията и на Института за развитие на управлението, Швейцария, съобщава сайтът Financebg.com.
През 2018 г. България заема 48-мо място от 63 страни, което е подобрение със седем позиции спрямо 2015 г., но влошаване спрямо 2007 г.
Дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка без съществена корекция в политиките на българските правителствени и бизнес лидери.
Основните предизвикателства пред икономиката на България са:
– Подобряване на ефективността на съдебната власт и публичната администрация;
– Пренасочване на повече квалифицирана работна ръка от публичния към частния сектор;
– Насочване на повече финансиране от ЕС към професионално образование;
– Приоритизиране на развитието на националната система за иновации в законов, както и в бюджетен аспект;
– Завишаване на прозрачността и европейската интеграция в българската енергийна система.
Бизнесът продължава да оценява като сериозен проблем “изтичането на мозъци”. За четвърта поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, като единствената причина за това остава напускането на страната от много млади хора. Това, в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа, в повечето сектори продължава да се създават предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.
Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми. Същевременно България се нарежда сред водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигитални умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високо обучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура, информира investor.bg.
Положително се оценяват размера на данък печалба, общият размер на корпоративните и лични данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми и регулациите на пазара на труда.
Инвестиционната активност в България е в застой
Условията за бизнес не са се влошили драстично през 2017 г., но няма и никакво подобрение. България е член на ЕС вече 11 г., но е последна по доходи, дял от БВП на глава от населението и стандарт на живот. Производителността трябва да нараства с поне 4% годишно през следващите 25 години, ако България иска да догони средните за ЕС нива на доходи, според Световната банка.
Корупцията, дефицитът на кадри, слабата правна система и непрозрачността на обществените поръчки са основните причини за апатията в българската икономика. Липсата на кадри е проблем много остър, като той се усложнява още повече от лошото качество на българското образование. Трудно забележим е напредъка в борбата с корупцията и общата престъпност в страната ни. А по отношение на правната сигурност и върховенството на закона, има още доста да се направи. Същото се отнася и за прозрачността на обществените поръчки. Логично и нагласите на инвеститорите за преки инвестиции в българската икономика не са никак оптимистични.
Румен Гълъбинов
Институциите в България са с отрицателен рейтинг. Кредитът на доверие към тях е сринат, sub zero е! Единствените, които подкрепят отделните ведомства и се изказват положително и ласкаво за дейността им, са работещите в тях (семействата й роднините им), хората във властта и черпещите от публичния ресурс и природните дадености олигархични и мафиотски структури.
В България не може да се говори за наличието на държавност, още по-малко за нейното рушене. Не може да бъде сринато нещо, което отдавна не съществува.
У нас органите на властта, овластените фигури и администрациите им работят само за себе си, протектирайки, съхранявайки и възпроизвеждайки уродливия модел на управление на местно и централно ниво.
В тази връзка, всяко едно изказване на публични фигури в общественото (медийно) пространство, относно „държавността и нейното рушене“, изглеждат и звучат гротескно и обидно, поставени на фона на грозната реалност, пред която са изправени обикновените граждани на Ре(с)публика България.
Единственият начин за справяне с проблема – а той се вижда не само в огромната корупция на всички нива, в дребното и повсеместно келепирджийство и в арогантния кариеризъм на явни некомпетентници, а и в начина на мислене – е силата на закона и неговото строго прилагане!
Държавните и общински служители ще започнат да следват правилата само, когато им се бръкне в джоба. А страхът им от раздяла с натрупаните по нечестен начин материални благинки може да ги държи месеци, дори години будни, потни и притеснени.
Санкции, глоби, обвинения, осъдителни присъди, затвор и конфискация на незаконно придобитото – това е „рецептата“ за тромавата бюрокрация, политическите номенклатури и крадливите и корумпирани овластени престъпници и партийни апаратчици. Но за да се случи, в България трябва да има полиция, следствие, служби, съд и прокуратура, които служат само и единствено на законите, обслужвайки обществения интерес.
Нещо, което за съжаление в държавата ни е само една красива фата моргана.
Стоян Тончев
