Виртуалната среща е част от проект обмен на социокултурен опит между ученици от СУ „Св. св. Кирил и Методий” и 7-мо СОУ І – ІІІ степен, гр. Николаев, Украйна

За четвърти път телемост даде възможност за пряко общуване между  СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Бургас и 7-мо средно общообразователно училище в гр. Николаев, Украйна. Видеовръзката бе с мото „Диалог на талантите”.  Двете училища разказаха за постиженията си в изкуството, спорта и науката и се поздравиха взаимно с концерти, изпълнени от даровити български и украински деца, на фона на изложби от техни картини и рисунки.

За успехите на училището в гр. Николаев разказа директорът му Галина Ивановна, която представи учениците, с които се гордее. Те от своя страна показаха какво могат – различни танци, изпълнения на музикални инструменти, рецитации, спортни демонстрации.

Бургаските деца поднесоха  интересна и разнообразна програма, част от която посветиха на „бащата на Украйна” Тарас Шевченко,  рецитирайки негови произведения. Освен фолклорна група „От извора” и вокална група „Хоризонти”, училище „Св. св. Кирил и Методий” представи на украинските си приятели младата писателка Марияна Французова, която прочете откъс от първия си роман. Тя и Надя Абрамова бяха водещите на програмата. Подаръка на петокласничките Илиана и Зорница бе весели стихове и гатанки, а забавен акцент в телемоста постави с фокусите си Стефан Стефанов.

Четвъртата виртуална среща ще се запомни и с емоционално съвпадение – Аргьом,  който учи в бургаското училище, предаде специални поздрави от своята майка Александра, която се оказа възпитаник на 7-мо училище в Николаев.

Контактът между двете училища ще продължи с визита на николаевци в Бургас през септември. Тя бе потвърдена от Димитър Караненов, почетен консул на Украйна в Бургас, който даде начало диалога на талантите. Той благодари за положените усилия младите хора да могат да общуват в реално време и виртуалните срещи да се превърнат в устойчива традиция.

МАКЕДОНИСТИТЕ В СКОПИЕ СИ ПОКАЗАХА ЗЪБИТЕ:
ПРЕМИЕРЪТ ЗАЕВ ОТКРИ МАКЕДОНЦИ В БЪЛГАРИЯ, БОРИСОВ И МВнР МЪЛЧАТ

„Ние делът на тази историческа Македония, която е в България, го признаваме като български дял и тук няма никакви дилеми. Ние го наричаме Пиринския дял, защото Пирин е най-голямата планина, но там живеят граждани на България, някои от които се чувстват македонци и това е тяхно право“, заяви в интервю за Би Ти Ви македонският министър-председател Зоран Заев…

Само девет месеца след подписания договор за приятелство с Република Македония, с който правителството на ГЕРБ и ОП признаха и измислената македонската нация, и написания на сръбска пишеща машина македонски език, македонският премиер заби нож в гърба на Бойко Борисов.
Това, за което предупреждавах и за което бях цензуриран в не една и две телевизии, се случи. Македонистите в Скопие доказаха поговорката, че македонизмът козината си мени, но антибългарския си нрав – никога. В момент, когато под натиска на Гърция Скопие е готово да смени името си с провокативните за България наименования „Северна Македония“ или „Горна Македония“, Зоран Заев хвърли нова бомба, активирайки „македонското малцинство“ в Пиринския край.

Зоран Заев е един последователен македонист, школуван в Сръбската академия на науките. И с основание отказва на гърците да промени чл. 49 от конституцията, защото съзнава, че тя е коренът на македонизма. Изтръгне ли този корен, ще ликвидира и съхнещото дърво на македонизма.

Понеже, за разлика от гърците, ние сме интернационалисти, България не поиска промяна на македонската конституция и най-вече на чл. 49. А този член императивно налага на македонските власти не само да се месят във вътрешните работи на други страни, но и да интернационализират македонския въпрос. Всъщност този член визира само три държави – България, Гърция и Албания, където, според македонистите в Скопие, има македонски малцинства.
24 часа след провокационното изявление, което е основание за остра дипломатическа нота на българското МВнР, мълчи не само премиерът Борисов, но и главният адвокат на договора – вицепремиерът Красимир Каракачанов. Мълчи дори гласовитият му евроговорител Ангел Джамбазки. Унизително си замълча и водещият интервюто със Заев. Но на него му е простено – той е невежа в историята. Пък и смее ли да възрази на чужд премиер, с когото Борисов се прегръща и целува където свари?
Ако още днес премиерът Борисов или МВнР не реагират на скандалното изявление на Зоран Заев, ще смея да твърдя, че подписалите договора за приятелство с Република Македония съзнателно са обслужили чужди интереси, както това направи отечественофронтовска България през 1946 година, когато насилствено принуди българите в Пиринска Македония да се запишат като македонци. За Каракачанов и Джамбазки не си струва да хабя призивите за държавническо поведение. Те ще сторят това, което им нареди коалиционният господар.

Колеги балканисти в МВнР, защо мълчите и страхливо изчаквате инструкции от „Дондуков“ 1? Нямате ли професионална съвест и национална гордост?

Велизар Енчев
доктор по международно право
посланик на България в Хърватия (1997-2002)

Относно Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., финансовият и икономически експерт и анализатор Румен Гълъбинов определя следващите три години като много важни за България:

Следващите три години са много важни за България поради това, че се очаква голяма промяна в ЕС, особено ако се финализира излизането на Великобритания и по този начин се преустроят бюджетът и финансите. В този смисъл България може да прави една такава средносрочна прогноза с променлив успех, защото някои от параметрите може да се променят драстично. Преди всичко финансирането от ЕС по линия на еврофондовете. Там се очаква да има промяна, вследствие на което да се променят и очакванията за българската икономика, която е силно зависима и се движи като растеж от еврофинансирането. Друго, което би повлияло, са плановете на ЕС за повече сигурност, което би пренасочило европейски ресурси от кохезия към вътрешен ред, сигурност и въоръжаване. Освен това в една такава тригодишна прогноза трябва да видим и наченки за по-сериозни реформи. Аз бих искал да видя в пет основни области. Първо- административна реформа, т.е. промяна в публичните разходи, които касаят издръжката на държавната администрация, на цялото това чиновничество, което доста се разрасна напоследък. Друга важна област е данъчната реформа. Не виждам намерение за понижаване на косвени данъци, като ДДС. Не виждам намерение да се въведе и диференциран Данък добавена стойност за стоки и услуги от първа необходимост, което е широка практика в другите европейски държави, което със сигурност ще повлияе на покупателната способност и ще подобри стандарта на живот на всеки българин. Друга област е реформа в образованието. Трябва да реформираме като цяло системата във висшето ни образование, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството. Друга област е реформа в здравеопазването. Според тази прогноза монополът на НЗОК ще се запази и през следващите три години, а монополът на касата е една от основните причини да е винаги на дефицит, т.е. тези хронични проблеми ще продължат. И не на последно място- пенсионна реформа. Демографията в България е доста неблагоприятна, следствие на което трудовоактивното население намалява, което е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление. Тези неща искам да видя, иначе това, което видях за заплатите, че се предвижда постепенно увеличение на минималната заплата, е добре. В същото време към 2021 година с тези 650 лева минимална месечна работна заплата, което ще бъде около 330 евро, България пак ще бъде на последно място в ЕС по минимална заплата. Т.е. не се променя радикално възможността на населението у нас да си промени стандарта на живот от гледна точка на доходите, което отново ще е мотивация за продължаваща емиграция от България. И по минимална пенсия ще останем на последно място, защото и там няма да има драстично покачване. Тази средносрочна прогноза си е в русло на неголямо изменение на нещата. Просто се движим инерционно и за следващите три години. В нея не виждам някакви мерки в посока увеличаване на преките инвестиции, а те са критично важни за развитието на икономиката ни, а не само да е зависима от еврофондове и от държавни поръчки.