Всъщност Европейската комисия има проблем и страда как да се отърве от Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), създаден преди 10 години за вразумяване на България и Румъния. Докладите за двете държави вече се пишат с ясното съзнание, че трябва да водят към приключване на мониторинга над тях, защото с него нищо не се постига. И това е очевидно поне от 5-6 години, затова Брюксел предпочете да ослепее. Тази година особено срамно е брюкселското творчество за България, която, за разлика от Румъния, не е вкарала в затвора нито един виден бандитски бос или корумпиран велможа, но е засипана с ласкателства колко добре се движи в правилна посока.

Еврокомисията е решила, че ще се отърве от МСП и неудобството да обяснява защо не постига целите си,

като до края на мандата си трябва да извади България и Румъния чисти и спретнати,

защото нейният председател Жан-Клод Юнкер даде прогнозен срок за годност на МСП до 2019 г. Вчерашните доклади за 2017 г., огласени два месеца предсрочно, за да не развалят образа на България като бъдещ председател на Съвета на ЕС, потвърждават тенденцията, забелязана в докладите за 2016 г., които бяха публикувани през януари. За румънците се знае, че са свършили доста работа, и от тях се очаква само да не направят обратен завой (какъвто лош навик имат), докато за България не се отчитат никакви конкретни резултати (присъди), а само добри намерения, заявени чрез законодателни промени и структурни реформи.

Да вземем за пример борбата с организираната престъпност. Знаете ли, че тя е на приключване, защото нашите разбойници са се поевропейчили и Европа не очаква повече да бъдат вкарани в затвора? Ето какво пишат брюкселските наблюдатели: „В доклада от януари 2017 г. се потвърждава, че през последните десет години в престъпната среда е настъпила мащабна промяна, като при организираната престъпност се наблюдава спад на нивото на видимо насилие и тя представлява по-малка заплаха за стабилността на обществото, отколкото в миналото, както и че поради тази причина като цяло положението в България се приближава до това в някои други държави членки.“ В това дълго изречение

единствената вярна дума е „видимо“,

защото българската организирана престъпност в симбиоза с властта се научи да работи „невидимо“. Бандитите вече не се стрелят по улиците и затова е спаднало нивото на „видимо насилие“. Ако Брюксел затвори не само едното, но и другото си око, организираната престъпност в България съвсем ще изчезне. За да постигне пълен успех в следващия си доклад, ще трябва да запуши и ушите си, за да не чува подмятания като изтърваната реплика от премиера Борисов за „депутатите наркотрафиканти“.

Ако някой развали работата на хигиенистите, може да бъде само той, Борисов, защото Брюксел няма никакви други намерения, освен да лъска политическия му образ. Неговото правителство е похвалено както във встъплението, така и в заключението на доклада, което показва, че целувките му с Жан-Клод Юнкер не са били напразни. ЕК пише: „Както беше отбелязано в доклада от 2017 г., политическата нестабилност през годините оказа отрицателно въздействие върху капацитета за реформа. През май встъпи в длъжност ново правителство. При наличието на новото правителство бе възобновена работата по различните направления, в които предишното правителство беше осъществявало дейност през 2016 г.“

Какво означава това?

„Политическата нестабилност“ е падането на правителството „Борисов 2“. Тя настава с появата на служебното правителство на Огнян Герджиков, за което се казва под линия, че заради него „напредъкът по значими законодателни реформи беше забавен“. За щастие обаче положението се е оправило през май с идването на кабинета „Борисов 3“, който възобновява политиката на „Борисов 2“.

Оттук нататък нямат смисъл твърденията на Брюксел, че докладите му не са политически, а фактологически. Липсват каквито и да е факти за успехи в борбата с корупцията на високо равнище, но се сипят похвали за същото високо равнище. Никога досега Еврокомисията не се е представяла толкова откровено като съучастник на управляващите среди, за които българското общество си мислеше, че подлежат на превъзпитание под европейски натиск. Един от малкото народи в ЕС, които все още изпитват симпатия към европейските институции, е българският, но с още старание Брюксел ще го нареди до други, на които им се гади, като чуят за еврократи. Предишният доклад закачливо

пощипна главния прокурор Сотир Цацаров

и му препоръча да се отчита по-редовно какво върши. Цацаров показа схватливост и започна да прескача до Брюксел, където еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова установи, че там говори едно, а в България прави друго. Това не разстрои чиновниците в Генерална дирекция „Правосъдие“, откъдето служителка невъзмутимо отговори на в. „Сега“, че не вижда противоречие в оценките на Еврокомисията, защото не знае какво е говорила нейната началничка Юрова.

Висшият съдебен съвет, който също бе дългогодишен „клиент“ на докладчиците в Брюксел, този път е похвален, защото… му е избран нов състав. Според доклада „сега от новия състав на ВСС зависи да покаже своята независимост на практика чрез постигане на трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области“. Не се очаква много – само „да възвърне доверието на магистратите и широката общественост, което е от съществено значение за доброто функциониране на съдебната система“.

Съчетаването на похвали с констатации за несвършена работа е показател за обезсмислянето от Брюксел на собствения му механизъм за контрол. Хвалбите са за законодателни и структурни реформи, които би трябвало да водят към някакви конкретни резултати в затвора. Наблюдаваме обаче преливане от пусто в празно, само колкото да се губи време и да се залъгват доверчивите, че „меката сила“ на ЕС действително е способна да промени държавата. Какъв смисъл имат ласкавите думи към българските законодателни, съдебни и правителствени среди, ако Брюксел стига до следното признание: „Освен че трябва да осъществи тези реформи на ключови институционални структури, България трябва също така да постигне трайни резултати в областта на ефективното разследване, разкриване и наказателно преследване на корупцията“. С други думи не е достатъчно да се измислят разни структури, а трябва най-сетне някоя от тях да покаже, че работи и дава резултати. За какво ни е специален закон, специализиран съд, специален орган за отнемане на имуществото на обогатилите се от корупция, ако такива лица в крайна сметка няма?

Всички твърдения за „значителен напредък“ са

кухи фрази,

защото България не е помръднала от точката, в която се намираше в началото на мониторинга. На нея дори не са й нужни такива определения, защото и с тях, и без тях си е все същата.

Единствената причина Брюксел да продължава да пише подобни доклади е, че не може внезапно да спре мониторинга, а трябва да подготви обществото, че протича процес, който ще направи мониторинга излишен. И така Брюксел на Жан-Клод Юнкер няма да бъде принуден да признае поражението си.