Бойко Борисов се развива като трагически персонаж в българския политически живот. Трагедията е жанр, в който героите се самоунищожават, водени от слепите сили на собствените си страсти. Изборът, който превръща Едип в цар и велик владетел, води и до неговото падение. Стратегията, която даде на Борисов трети мандат, е това, което най-вероятно ще доведе до неговото падане от власт и възхода на Радев.

Наистина парадоксално е как един аутсайдер в политиката като Радев, който не изглежда особено сръчен в нея, успя не само да стане президент, но и да започне да променя дневния ред на страната. На последния консултативен съвет при президента тази промяна започна да добива и по-конкретни очертания: някои от участниците – Цветан Цветанов, например – са останали с впечатлението, че става дума дори за постепенно извеждане на страната от ЕС и НАТО.

Как се стигна дотук? Отговорът не е в силата на БСП, световните тенденции или някаква магическа харизма на Радев, а в тактическите лавирания на Борисов. Ето и основните Борисови политики, които доведоха до възхода на Радев:

1) Балансиране: Борисов се представя за „балансьор”, което означава, че той трябва да е винаги в центъра. Има рационалност в такава стратегия, обоснована в теоремата за „средния избирател”. Проблемът на Борисов е, че в настоящия парламент ГЕРБ не е в центъра, а е в проевропейския край на политическия спектър.

Всички останали са или русофилски формации, или амбивалентни спрямо ЕС и НАТО. Заради това реалният „балансьор” всъщност е Радев, а Борисов е само формален балансьор. Колкото повече медиите и самият Борисов славят политиката на „балансиране”, толкова повече те наливат вода в мелницата на Радев. И уж Пеевската медийна машина работи за ГЕРБ, но вече всъщност им е изкопала трапа с прогноза, че те сами ще се срутят в него.

2)Дискредитиране на проевропейската десница: Политиката на „балансиране” имаше смисъл, когато вдясно от ГЕРБ беше Реформаторският блок с еднозначната си евроатлантическа позиция. Тогава Борисов можеше да си позволи да лавира в „центъра” и да се обажда ту на Москва, ту на Брюксел. Но за да си спести критиките за корупция, той не само инвестира в разбиването на традиционното дясно с кооптирането на Кунева, Москов и Лукарски, но започна – чрез присъдружните си медии – активно да дискредитира и неговите идеи и говорители.

Така на терена остана само една огромна кохорта от бивши кадри на БКП и службите, които заляха ефира с комунистическите си спомени, фантазми и надежди за реванш. Ако човек се вгледа в „експертите” ни по сигурността, например, ще остане с впечатление, че още сме член на Варшавския договор.

Ето така се стигна до парадоксалната ситуация, в която нашата уж „балансирана” позиция по случая „Скрипал” се оказа всъщност руската позиция. За Сирия пък Радев влезе в ролята на „балансьор”, като критикува официалните становища на правителството, НАТО и ЕС отново от руска гледна точка (БСП беше още по на изток и от Радев, а „Атака“ направо отиде в Крим).

Борисов усеща, че Радев издърпва „балансьорското” килимче изпод него, и затова прибягва (съзнателно или не) до един трик: Цветан Цветанов все по-системно влиза в ролята на ерзац традиционна десница и започва да говори така, както тя би трябвало да се позиционира. Този трик няма да мине обаче, защото никой не вярва, че Цветанов е достатъчно различен и автономен спрямо Борисов.

Тоест Борисов не може да е балансьор между две свои партийни инкарнации. А и цялото усилие да се дискредитира традиционната десница сега може да допринесе единствено за дискредитирането на самия Цветанов, натоварен да играе нейната роля. Общественият дискурс е вече форматиран да представя в негативна светлина еднозначните проевропейски позиции.

3) Консервативно–патриотичния завой:Дискредитирането на десницата вървеше ръка за ръка с венцехвалене на патриотично-консервативните формации. ГЕРБ се надяваше да „опитоми” тази енергия и да я използва за мирни цели. В един от безсмъртните си филми Чарли Чаплин трябваше да духне през една тръба хапче в устата на болен кон. Конят обаче духна пръв. Така се получи и с ГЕРБ, които глътнаха доста голям консервативно-патриотичен хап и стигнаха дотам, външната политика на страната да съвпадне с позицията на Волен Сидеров.

Нещо повече – БСП решиха да не останат по-назад и чрез Корнелия Нинова се трансформираха в изрядна консервативно-патриотична формация от типа на „Атака“. И докато Борисов си мислеше, че „балансира” между Меркел и Орбан, Радев се настани между него и БСП и стана реалният балансьор между консервативно-патриотичното и остатъците на проевропейското в ГЕРБ.

4)Параноите по сигурността:ГЕРБ умишлено раздухваха параноични страхове – с бежанците, кризата в Сирия, възможността за ядрена война – с една проста калкулация: има ли криза, хората искат стабилно правителство. Обаче тези страхове тласнаха страната силно в патриотично-консервативна посока и допринесоха за позиционирането на Радев в средата между ГЕРБ, крайните националисти и откровените параноици.

5)Антикорупционната политика:Целта на Борисов винаги е била антикорупционните органи (съд, прокуратура, агенции) да не засягат високите етажи на управлението, а да работят в синхрон с тях. Поради тази политика обвинени и подсъдими по правило се оказват опозиционери, неудобни на властта или просто хора без политически чадър. За да се постигне този резултат, Борисов сключи „сделка” през 2015 г. (с конституционните поправки).

Той гарантира абсолютната безконтролност на прокуратурата, а тя пък се ангажира да спазва червените линии спрямо топ-управляващите и присъдружните им олигарси (които ту имат, ту нямат медии). Тази сделка действа и досега, но в момента, в който ГЕРБ започне да изглежда слаб, тя може да бъде развалена по отношение на Борисов и близкото му обкръжение. За своята легитимност антикорупционната машина има нужда от високопрофилна жертва от управляващите – Захариева беше спомената от Цацаров, а Цветанов вече е минавал по този път.

С други думи, както Костинбродската афера показа, прокуратурата бързо сменя лоялността си при промяна на политическата среда. В тесен смисъл трагическото падение на Борисов с висока вероятност ще бъде свързано с някакъв костинбродски прокурорски обрат. Радев подготвя почвата за този обрат, като се възползва от правото на всеки новодошъл в политиката на една година антикорупционна слава.

Досега той не е дал заявка, че ще тръгва да променя системата– не е заел позиция нито по КТБ, нито по афери като ЦУМ-гейт, нито по квази медийни монополи и други срасналости. Но говоренето му може да се окаже достатъчно за смяна на управляващите.

Трагедията на Борисов – трагедия на България

Част от умелостта на един политик е да превърне частната си трагедия във всеобща. Дотук Борисов винаги е успявал да го направи и да убеди хората, че падането му от власт ще е край на евроатлантическия път на страната. Българите са разумни и като цяло не биха изтървали европейското питомно заради евразийското диво.

Но когато традиционната десница критикуваше Борисов, че се заиграва твърде много с Русия (покрай „Белене”, „Южен поток” и т.н.), той убеждаваше всички, че хитрото яре от две майки суче. В днешната ситуация Радев влезе в ролята на ярето, което обещава да суче даже още повече от Русия, без да излезе от ЕС. А Борисов е на път да влезе в ролята на лъжливото овчарче, което вика помощ заради вълк, който само е вкарало в кошарата.

Нашата аграрна политическа реалност като че ли не е податлива за описание чрез високия жанр на трагедията. Но партийните боричкания и надхитряния днес са в състояние да направят голяма беля – да маргинализират страната в ЕС и НАТО, и да я отклонят от геополитическата орбита, която е безспорно полезната за нея. А това би било историческа грешка и пример за самоделно произведена трагедия, при която идентичността, страстите и хитрините на един герой стават причина не само за неговия провал, а и за този на цялото общество.

Дали Борисов ще успее да избегне такъв провал, като се преизмисли отново – предстои да видим. Но ако продължи да настоява на „балансьорската“ идентичност, която си изгради след 2015 г., много вероятно е доктор Борисов да се окаже в ролята на доктор Франкенщайн.

И да стане жертва на собственото си произведение.

Даниел Смилов, Култура

С конкретните случаи трябва да се заемат Специализираната прокуратура, ДАНС и ГДБОП, защото фактологията говори, че от местната полиция в Поморие изтича информация към кримиконтингента

Вчера тримата другари на Дядото бяха освободени от ареста. „Това не значи , че разследването за търговия  с дрога е прекратено. Колегите просто не са успели да окомплектоват всички улики, за да има обвинения. Въпрос на няколко дни е това да се случи“, уточниха пред „България Днес“ бургаски ченгета – пише днес в-к „България ДНЕС“.

Още по темата: Христос Янулис и Богдан Рупанов са с повдигнати обвинения, остават зад решетките

Вчера прокуратурата в Поморие поиска постоянна мярка за задържане под стража на Христос Янулис – „Дядото“ и Богдан Рупанов. Въпреки, че двамата са с повдигнати обвинения за извършване на престъпни деяния в съучастие, районният съдия на Поморие Николай Бъчваров остави в ареста само Рупанов и сметна, че мярка за неотклонение на Янулис не трябва да бъде налагана и затова е пуснат на свобода.
За извършените според прокуратурата от двамата деяния, НК предвижда до 6 г. затвор.

Днес на въпрос на АВАНТАЖ, дали ще има протест от страна на прокуратурата, говорителят на Бургаска апелативна прокуратура – прокурор Кремена Стефанова ни отговори, че е в правомощията на наблюдаващия районен прокурор – дали да протестира пред Окръжен съд – Бургас определението на районния съдия на Поморие в частта за Янулис или да не го прави. Тя добави, че ако към обвиненията се прибавят разпространение на наркотици и притежание на дрога, делото ще бъде подсъдно на Бургаския окръжен съд, но засега не може да каже повече, за да не се пречи на разследването, което продължава.

Още по темата: Акция на криминална полиция към ОДМВР-Бургас в Поморие от последните минути, има арестувани

Вестник „България ДНЕС“ пише в днешния си брой още, че подозренията на бургаски ченгета са, че шуреят на Димитър Желязков – „Очите“, Христос Янулис, оглавява наркобанда. Свързани с дрога са и гаврите спрямо Георги Т. от Поморие, за които са обвиняеми Янулис и Рупанов, допълва изданието.
„Според прокуратурата извращенията срещу Георги Т. са продължили няколко седмици. Повод са дадени от него показания пред полицията. В тях според запознати младежът свидетелства как той и негови познати са принуждавани да продават наркотици в Поморие. Информацията, подадена от Георги, помага на антимафиоти да задържат с кокаин криминално проявен наркопласьор“ – пише в. „България ДНЕС“.

Авантаж заостря вниманието на читателите си, че след като Георги Т. подава сигнал до РПУ-Поморие, срещу него е приложена репресия от главните „герои“ в жалбата му, свързани с наркотърговия. Този факт не оставя никакви съмнение, че от местната полиция е изтекла информация до Янулис и Рупанов. При тези факти и обстоятелства е крайно наложително и дори задължителна намесата на ДАНС, Специализираната прокуратура и ГДБОП, които да вземат според правомощията си случая и да го разплетат докрай.

„България ДНЕС“ продължава:

„Шуреят на Митьо Очите отдавна има отношение към дрогата в Поморие, твърдят криминалисти. Преди няколко години при друга акция в дома му бяха открити 10 пликчета с канабис и 25 пликчета с метаамфетамин.
Според криминалисти има данни, че шуреят на Митьо „Очите“ – Христос Янулис, има отношение към бруталния побой на журналиста от Поморие Стоян Тончев през 2016 г., който в свои публикации освети връзките на местни общинари и депутати от управляващата партия с хора от подземния свят.“

Стоян Тончев след опита да бъде убит по особено жесток начин заради публикациите си срещу местната власт.

Стоян Тончев беше пребит в средата на януари през 2016 г. в близост до дома си в Поморие. От прокуратурата тогава съобщиха на извънреден брифинг, че засега разполагат само с мотива за нападението, посочен от Тончев, т.е. – публикациите в сайта му  www.zadkulisite.com срещу начина на управление на община Поморие.
Обвиняеми от прокуратурата са Мартин Душев и Веселин Кръстев, като делото вече е в съдебна фаза от месец февруари.

Още по темата: Бившият гард на Митьо Очите псува и нападна репортер на Биволъ в Поморие

В същото време тече досъдебно производство за търсене на още извършители, съпричастни към бруталния акт над журналиста от Поморие и свободата на словото в България. В различни публикации и медии Тончев сподели наскоро, че срещу него се подготвя второ покушение. Това му било съобщено от две лица през месец януари на т.г. Въпросните хора са се срещнали с Тончев и са му разказали, че са станали преки свидетели на множество разговори между истинските извършители на покушението над него, които пияни и дрогирани са коментирали неведнъж с охота и задоволство това, което са извършили, но за което други са обвиняеми. Точката на предел идва, когато са чути до коментират, че Тончев не спира да „рови“ и да пише, затова единственият начин е да бъде елиминиран. Страничните наблюдатели на разговора в заведение в Поморие веднага се свързват чрез социалната мрежа Фейсбук със Стоян Тончев, искат му телефонния номер за връзка, реализират среща и му разказват всичко, което знаят. Заявяват му, че са готови да го потвърдят пред съда.

Най-вероятно по делото, в което обвиняем е Мартин Душев, ще има голям обрат. За това говори и снимката на Стоян Тончев и Мартин Душев, публикувана преди две седмици във Фейсбук.

АВАНТАЖ се свърза със Стоян Тончев, за да разбере: какво предстои оттук нататък, как ще обясни снимката с Душев и дали тя е следствие на споделеното му от очевидци на разговори, свързани с покушението над него през 2016 г.?

„С Мартин разговарям и съм се виждал много преди снимката и много преди с мен да се свържат двете лица от Поморие, които ми препредадоха конкретни разговори между други лица, на които са станали свидетели. Това, което ми разказаха те, съвпада с часа и деня, в който съм бил следен и причакан, за да бъда убит. Те говорят с имена, като казаното от тях съвпада с местоположението на извършителите, докато са изчаквали да изляза от мястото, където бях на гости на мои близки във въпросната вечер. Местоположението на извършителите е следствена тайна, така че приемам за достоверно на 100% казаното от очевидците. Освен това на разпоредителното заседание заявих на районния съдия на Поморие Николай Бъчваров, че желая ново разпознаване на конкретни лица с маски, а също и на техните гласове, защото смятам, че ще разпозная нападателите ми по глас, походка и телосложението, а освен това на единия от тях аз му видях лицето. За видяното от мен лице на един от извършителите категорично заявих и в първите телевизионни интервюта, които ми бяха взети от болницата в Бургас.
И е обидно да се води дело и досъдебно производство за средна телесна повреда, след като се касае за опит за убийство, което не беше довършено само и единствено заради моето съпротивление – аз избягах от нападателите и отидох на централната улица „Солна“, където минават много коли и има камери. Докато бягах виках, което вероятно ги е стреснало. Въпреки това те ме догониха и с нова серия удари с боксове и бухалка (само и единствено в главата, както и в началото) ме събориха на земята, където съм припаднал. Отново! Но пък има очевидец, който е подал сигнал на 112 и е станал свидетел на случващото се от терасата на дома си, което доказва, че целта на нападението е било убийството ми, което не са успели да довършат по причини независещи от тях. Очевидецът казва: „На шосето лежи проснато по очи момче и отгоре двама го налагат…“

Стоян Тончев сподели още, че е правил многократни опити в разговори с разследващите и криминалистите, както и чрез публикации в медиите, да канализира случилото се с него в правилната посока и реалните извършители, но за съжаление не се е получило. Сега разчита, след като има свидетели и нови факти и обстоятелства, прокуратурата да стигне до обективната истина, да има справедлив съдебен процес и истинските виновници да получат заслуженото според разпоредбите на НК. Относно поръчителите, за него са известни, „но всичко с времето си…“ – завърши разговора Тончев.

Обществото стигна такова равнище на робско примирие, а централните медии на коленопреклонение, че и ядрен взрив да гръмне, пак ще отразят със закъснение и след съгласуване. Ако ще и сто милиарда лева да бяха откраднатите пари от данъци, пак нямаше да има реакция. Подобно убийство на духа нацията не е имало дори при турско, да не говорим при Тодор Живков.

Гарантирам, че ако по негово време някой беше изнесал подобна информация, на другия ден някой щеше да се вземат организационни мерки. Защото имаше перверзно, но валидно чувство за мяра.

Първо, което ще препоръчам на читателите е да изчакат професионален анализ на информацията. Има какво да се анализира – какви са тенденциите, какви са типовете сделки, кои са групите „заинтересовани“ лица – кое е данъчно предстъпление, колко са наказаните и т.н. Картината ще бъде по-пълна.

Защото несъбрания или обявения за несъбираем данък ДДС е вероятно най-уродливият начин за правене на бизнес в страната. По този начин съществуват много „олигарси“ – те са паразити, а не предприемачи. Идеологията им е проста – няма нужда изобщо да работите, специализирате се в схеми по източване на ДДС, по осъществяване на посредничeство между публичния ресурс и реалния бизнес. Един счетоводен офис, който издава фактури, измисля сделки, печели и разпределя поръчки и се занимава с документооборот.

Докато Ви хванат, особено ако работите с нови компании, ще мине време. След това имате опцията да закриете фирмата мюре, да я прехвърлите на ром или да просто да я потопите /да заспи/, особено ако сте я регистрирали на подобни на Георгиус люде. И хората са прави – защото Георгиус да е възможен, а ромите и българите да остават назад.

За вторите са кокошкарски истории, за първите са милиардите.
Помните ли – един олигарх го осъдиха за едни 14 милиона лева неплатен данък и какво ? Още е олигарх при това с апетити за нови хапки от държавната и най-вече от потребителската баница в енергетиката.

Ако сте обаче „голяма клечка“ в този бизнес – се разбирате с прокуратурата и срещу „данък спокойствие“ никой не може да Ви пипне.
Пред това време, Главният ще регистрира дейност като преследва някакви министри с медийни обвинения. Нищо, че резултатите в съдебна зала – ако са основа за заплащането им – щеше да ги остави кръгли бедняци.

Говорителката на Главния смело ще разгърне образа на битката срещу „злото“ в квартален мащаб.

Така имаме две България – една на нормалните хора, които работят за да изкарат пари, за да изхранят, облекат, научат децата си, за да успеят почтено. Тази България плаща данъците, голяма част от нея емигрира и отказва да гласува.

И другата – на далаверата от „горе до долу“, в която е важно да стъпиш в асансьора на властта, да крадеш на едро и най-вече да бъдеш част от Групата. Тези с келепира не знаят правила, те минават на червено и от това са горди, или газят на пешеходна пътека, пререждат се винаги когато става въпрос за ред, поръчват си скъпо шампанско, което нито сами пият, нито с него черпят, харчат десет хиляди долари в скъпи курорти и не забелязват, че някъде редом някой вие от болка или е притихнал от унижение.

Не вярват в Бога, за това си имат под ръка Синод, който да посредничи.
Не вярват в Закона, защото над него е Главния, с когото могат да се договорят, срещу заплащане.

Не вярват в морала и приличието, защото в техния свят те са ненужен баласт.
Мога да Ви гарантирам три неща след днешните разкрития за милиардите несъбрано ДДС в НАП.
Борисов и Горанов, както и „опозиционните“ партии ще игнорират тотално новината, включително и БСП. Медиите също.

Но със сигурност ще пуснат някаква информационна патка, която да потули „шока“ и отведе „случайно“ разтревожения гражданин в паралелния свят на анестезираната и ампутирана съвест и отговорност.
Те ще продължават да Ви крадат със стотици милиони, а Вие ще продължавате да ги плащате. Без ропот.

Борисов ще Ви залъгва със станд ъп политика, в която границата между смеха и трагедията е незабележима, но Вие плащате пошлото шоу.
Нищо чудно да спретнат поредна драматургия – събира Той министрите си и им се кара за несъбраните данъци, като че ли току-що е пристигнал в България след дългогодишно отсъствие, а не е бил през цялото време главен диригент на Оркестър Туш. В повечето случай иде реч за фарс, за дупките на пътя и в душата. Ще гледате как ви лъжат в очите и ще пиете ракия със салата.

Защото знаете, че дупките са висш израз на корупцията и ерозията на духовността. Крадат от дупки, от битум, от материали, от технология, от всичко. Толкова много се краде, че накрая не остава нищо за влагане.
За това нямаме улици, шосета, тротоари, за това ремонтираме по десет пъти и все остава на решето. Строят като за последен отдих, дори капиталовите разходи не могат да усвоят за да направят нова пътна инфраструктура, защото от крадене не могат и да я поддържат.

Свикнахме с всичко. Защото сме доволни от това което имаме.
Нямаме здравеопазване защото се краде, нямаме високи пенсии защото се краде, нямаме високи заплати защото се краде, нямаме сигурност защото се краде, нямаме армия защото се краде …. има ли смисъл да продължавам.
Народът се примири – и чака някой отвън да го освободи. И пак е готов да предаде своя Левски, своя Ботев. Нищо не се променило от тогава. Само надеждата остана, че всяко робство има край, както и всеки грабеж.

Не ми се пише за журналистите от големите медии – които ще замълчат по темата – те са медийното НСО на властта. Слуги, а не журналисти.
Ще пропуснат да ви кажат защо Радев е в Израел, след Каракачанов.
Какво пак мътят там – защото българска армия вече няма, както и българска авиация, и флот.
Така Ви будят, че спите още по-дълбоко.

Това коментира Илиян Василев на своята стена steemit.com