С мощна доза адреналин ви очакват в Поморие двама млади биолози.Кирил Вълканов и Марко Иванов са притежатели на сбирка от най-опасните влечуги на Земята.Експозицията е на ул. „Солна“64, срещу автогарата и ще е експонирана в морския град до края на месец септември.
Кирил Вълкано в Марко Иванов са млади биолози-тераристи, които сбъдват детските си мечти, да изучават света на влечугите.Марко ги издирва по нашенските гори и ливади и в оскъдната литература през 90-те години.Известно време е биолог към Тракийско херпетологическо дружество.Там работи с едни от най-опасните видове:черни мамби, няколко вида тайпани, агресивни кобри.Създават стационарна експозиция в Бургас, защото мекия климат в морския град и стабилния поток от хора, позволяват на експозицията да се развива.Занимават се и с наука, разработват проекти ,изучават фосфолипазите при някой видове отровници.
Откъде ги доставят?В началото са подаръци-оттук –пепелянка, оттам-кобра, казва Марко.Покрай работата си ,създават познанства и вече не е проблем размяната на екземпляри.Дали са много херпетолозите у нас?Марко ме поправя-правилният термин е „тераристи“, защото херпетолог е човек, който се занивама изцяло с научно-изследователска работа, пише и продуцира статии.Границата между двете е тънка и прелива понякога.
Едно от най-рисковите неща е да храниш и почестваш тези агресивни влечуги.“За незапознатите това е рисковано и впечатляващо, но всъщност, не е така“-казва биологът.Когато имаш знания ,не е страшно.През годините научават от опит, че змиите не искат да хапят насила.Правят го при крайна необходимост, но при различните видове, тя е различна.При някой от гърмящите змии, крайната порвокация е да я хванете и да почнете едва ли не да я душите, че да започне да хапе.Докато при мамбите крайната провокация може да е едно л махване с ръка.Храната им е доста разнообразна-от пилета, през мишки и до месо, от магазина.Всички те са хищници и огромна част от тях лесно привикват към месото от магазина, защото е лесно за преработка.Хранителната стойност на един 100грамов плъх и 100 грамово парче месо е различна.По-висока е при месото.Иначе космите и ноктите на плячката са кото баластни вещества, с които змиите успяват да почистят червата си.Хранят се веднъж седмично.Но варанът и другите гущери ядат пред два, три дни.Има змии, като кобри и мамби, които се хранят през ден, или два пъти седмично, заради забързания си метаболизъм.
Питам за най-страшното-ухапването и потропваме по масата.Змийски серум се използва, а не ваксина, поправя ме Марко.Имат ги, но не са ги ползвали до сега.Минавали са все по перваза, макар да са ги допускали опасно близо.Оказва се, че двете смели оммчета могат сами, при нужда, да си сложат серума.Ако, обаче, ухапването е от по-отровна змия, нужно е да се направи венозно вливане и тогава се търси медицинска помощ.Припомня си случай с покойния му приятел-алпиниста Боян Петров, който бил ухапан от отровна змия в Пирин и за малко не се разделил още тогава с живота си, заради усложненото от диабета състояние.
Иначе , обитателите на сбирката, скрити зад дебелите стъкла на терариумите, изглеждат кротки.Отровници, горска кобра, гюрза, съскаща отровница.Около 5-6 000 жертви на година има в Африка от последната.Марко предлага да снимам, докато ги храни.Любезно отклонявам поканата и инстинктивно правя крачка назад.Не съм сигурна, че в момента серумът е наблизо!
До 30 септемри, жителите и гостите на морския град, могат да посетят сбирката на ул. „Солна“ 64 , срещу община Поморие.От октомври, ще участват в експозиция Малки Вселени, в Морското казино-Бургас.Там ще се видят едни от най-отровните и опасни видове членестоноги в света.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ТАНЯ АНАСТАСОВА
Велизар Енчев
Събраните средства за лечението на Надежда Огойска от благотворителната кампания в Бургас са преведени по банковата й сметка. Като „мотор“ на инициативата, ще си позволя да споделя впечатленията си и да изразя благодарности към всички, които допринесоха за реализацията на „Абсурдни времена – СПЕКТАКЪЛЪТ!“
Блaготворителната инициатива „Живот за Надежда!“ включваше издаване на книгата „Абсурдни времена – СПЕКТАКЪЛЪТ!“ по стиховете на Маргарита Петкова и Добромир Банев и нейната премиера, реализиране на спектакъла „Абсурдни времена“ в Amaya Beach с участието Нона Йотова и Петър Антонов, специалното включване на Ирина Флорин, която реагира мигновено за участие в благотворителната вечер и на нея изпълни най-новата си песен „По целувките“ и някои от златните си хитове, продажба на албуми на Нона Йотова и Ирина Флорин, както и предоставяне на картини за откупка от Галерия „Поморие“.
От продажбата на книги, куверти за вечерта и дискове с песни бяха събрани 2440 лева. Благотворителната кампания „Живот за Надежда!“ ще продължи до окончателното изчерпване на книгата „Абсурдни времена – СПЕКТАКЪЛЪТ!“ с тираж 600 бройки. До този момент са продадени 81 книги. Цената на благотворителната стихосбирка е 13 лева и с нея можете да се сдобиете чрез страницата на Ажда Чаушева, създадена за събиране на средства за онкологичното лечение на Надежда Огойска, и чрез контакт с телефон 0893 882 251.
Всичко започна с един статус във Фейсбук на Надежда Огойска, която потърси помощта на хората, за да продължи да живее. Последва разтърсваща изповед на нейната майка, известната поетеса Маргарита Петкова, с която тя се обърна към Господ и пожела да бъде волята Му, но не й докато е жива!
Искам да изразя горещите си благодарности към всички хора, които присъстваха на благотворителната вечер и на тези, които допълнително преведоха пари по сметката на Надежда. Тук е мястото да спомена и всички други, без които инициативата никога не би могла да се реализира и да придобие общонационална значимост.
Изразявам специалните си благодарности към: Маргарита Петкова и Добромир Банев, които светкавично приеха идеята ми за книгоиздаване и ме упълномощиха да го направя; Нона Йотова и Петър Антонов, които без секунда колебание се съгласиха да изиграят безвъзмездно спектакъла си „Абсурдни времена“ пред бургаската публика (с което се промени форматът на книгата от „Абсурдни времена“ в „Абсурдни времена – СПЕКТАКЪЛЪТ“); Петя Станева и Денчо Михов от издателство „Либра Скорп“ – те за 3 дни направиха чудо и книгата бе готова за отпечатване; на Областния управител на Бургас Вълчо Чолаков, когото срещнах случайно на улицата в почивен ден, изслуша ме и каза: „Съдействаме!“; на домакините на вечерта Amaya Beach, които прегърнаха идеята и съучастваха финансово и организационно при реализиране на инициативата; игрални зали „RING” и всички медии, които отразиха и разпространиха информация за благотворителната арт вечер.
Признателен съм на Община Бургас и най-вече на Весела Йорданова, директор на Дирекция „Култура и връзки с обществеността“ – за пълната подкрепа, координация и съдействие по всички въпроси свързани с популяризиране и осъществяване на благотворителното събитие, както и за събиране на средства за Надежда. Огромна роля изиграха също медицинска лаборатория „ЛИНА“ и нейните управители Татяна Костадинова и д-р Васил Костадинов.
Изказвам благодарност още към Петър Низамов, БургасБус, депутатите от ГЕРБ и БСП от Бургас и партийните им ръководства в черноморския град, и към всички хора с добри сърца.
Да, въпреки абсурдното време, в което живеем, българинът не е обръгнал на човечност, доброта и взаимопомощ! Спасяването на един човешки живот обедини хората за една благородна кауза!
Благотворителната кампания продължава…
Живот за Надежда можете да дарите по сметката на:
IBAN: BG77STSA93000021658416
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
Христина Огойска в полза на Надежда Огойска
Приеха Янчо Чолаков в Съвета за фантастика и приключения към Съюза на писателите в Русия
Българският писател Янчо Чолаков е приет в Съвета за фантастика и приключения към Съюза на писателите на Русия.
В Съвета влизат представители на 17 страни: Русия, Беларус, България, Германия, Израел, Испания, Италия, Канада, Латвия, Молдова, Полша, Сърбия, САЩ, Узбекистан, Украйна, Финландия, Франция.
Съветът включва секция на писателите-фантасти, Трилър клуб, секции по превод и публицистика, както и Асоциация на изследователите на фантастиката.
Съветът връчва след гласуване и ежегодната награда на името на забележителния писател Иван Ефремов.
Янчо Чолаков е основател на издателството за фантастика „Офир”. Неговият дебют „Историята на Самотния редник“ е обявен от българския фендъм за една от най-значимите книги на десетилетието. През 1997 година изтъкнатият български фантаст Любен Дилов му връчва националната награда „Гравитон“.
През 2010 година е номиниран от Европейското общество на фантастите в категорията „Най-добър автор“, спечелена тогава от Стивън Бакстър, а година по-късно Дружеството на българските фантасти го обяви за „Майстор на авангардната фантастика“. Неговият разказ „Asked the Soldier, „Who Called Me?“, излязъл в американското списание „Nameless“ в 2013 г. беше в разширения списък за наградата Campbell, която се връчва заедно с HUGO.
Зачестилите през последните години преводи на негови разкази в руските списания „Уральский следопыт“, “Знание-сила“, „Реальность фантастики“, „Фанданго“, „Парадный подъезд” и алманасите „Второй Петербург“ и „Дружба народов“ бяха последвани от отличаването му с годишната награда за хумор на култовото списание „Уральский следопыт“, както и на литературния приз „Византийский ковчег“, който му бе връчен от международно жури в руския град Владимир тази година.
За първи път голямата поетеса Маргарита Петкова остана без думи: „Пред очите на толкова много добри хора, аз онемявам от възторг!“
Интервю на Таня Анастасова
Разговаряме в среднощния час, след благотворителния спектакъл „Абсурдни времена-СПЕКТАКЪЛЪТ“, който събра бургаската публика в Амая бийч, Крайморие. Макар, че трябваше да пътуват обратно за София, и въпреки кипналите емоции, Маргарита даде интервю за сайта Авантаж.бг.
-Познаваме се отдавна и знам как прецизно подбираш думите, Маргарита. След толкова обич от публиката и съпричастие, останаха ли ти този път слова, за да говорим?
-Пред всяка благотворителност, се оказа, че аз нямам думи. Имам думи за лошото, което връхлита, за това, което носи отрицателен знак – там съм силна, изправям се, и го мога. Но пред очите на толкова добри хора, аз онемявам от възторг. И се покланям.
-Едно лично нещастие обединява хората, а трудното ни битие ни оставя равнодушни. Макар да е малко нелепо да говорим точно сега за това, имаш ли обяснение?
– Да си добър е избор. Нещастията, несполуките, бедите, болестите сполетяват всеки. Те не ходят по дърветата, ходят по човеците. Аз вярвам в тази трансформация, която всъщност е парадокс – колкото един човек е повече засегнат от несполука или болест, толкова повече той става отворен към чуждите страдания. Защото знае , какво е.
-Изпревари въпроса ми – какъв е урокът на страданието? Само за да разшириш собственото си съзнание или има и друго?
-Аз мисля, че всеки трябва да научи всички уроци, които животът му предлага. Да, страданието е един от тях, но трябва да минеш и този изпит.
– И го приемаш като урок?
– Разбира се! Аз смятам, че всеки така трябва да приема онова, което го сполети – добро или лошо.
– Колко средства още остават да се съберат до крайната сума? Разбрахме, че първата операция в Истанбул е на 16 юли?
– Това е първата стъпка и за нея вече е заплатено – събрани са тези средства. 30 000 във валута са преведени към клиниката в Истанбул и Надежда е качила фактурите. Защото аз разбирам, че има много хора, които се опитват да съберат средства, но има и много, които разчитат на доброто у другите. Затова ние качваме всичко, за да се види. И това не е метафора – има хора, които са откъснали от залъка на децата си, за да дадат на моето, и те трябва да бъдат информирани какво се случва. Така е почтено. Остава още малко. Аз, разбира се, не следя сметките, защото те не са мои. Но дори и да минават през мен, аз не гледам кой колко дарява, кой, колко е отделил. Важен е жестът. Има хора, дарили един лев, има хора, които са дали хиляда или две хиляди лева. За мен те са равни. Всеки е дал толкова, колкото е позволил бюджетът му и е важно само доброто, което е направено.
-Благодаря ти за това интервю! И нека всички добри сили бъдат с теб и дъщеря ти, майчице!
– На всички искам да пожелая здраве! Защото се оказва, че това е ценното. Всичко друго е вятър и мъгла. Здраве и да бъдем човеци! Да сме хора не е достатъчно. Да бъдем човеци!
Благотворителната кампания в снимки:
