Константин (Костя) Циганов се прочува в Русия като тартор на престъпната групировка “Уралмаш”. В средата на 90-е той дори изкарва танк на централния площад в Екатеринбург срещу конкурентна чеченска групировка. Обявен за издирване от руското МВР, той успява да се сдобие с българско гражданство и се установява у нас през 2001 г.

В периода на предкризисния строителен бум по Черноморието Циганов инвестира десетки милиони в проекта “Коста дел Кроко” – луксозно ваканционно градче за 5000 души до Царево.

Произходът на милионите на Циганов тъне в периода на бандитско натрупване на капитали в Русия, но в България няма кой да го разследва. Костя Циганов се ползва с протекции. Той е близък с брата на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков и рита футбол с премиера Бойко Борисов.

Инвеститорската идилия обаче приключва в началото на 2010 г. когато Циганов е арестуван заедно с още няколко руски граждани. След няколко месеца престой в общежитието за чужденци в Бусманци, Циганов е експулсиран от страната със заповед на шефа на ДАНС Цветлин Йовчев като опасен за националната сигурност.

“Натурализацията на един такъв човек показва как всички контролни институции у нас не правят нищо от това, което трябва да правят – финансово разузнаване, ДАНС и т. н.” – коментира случая адв. Николай Хаджигенов, специализиран в процедурите за получаване на българско гражданство.

Днес “Коста дел Кроко” стърчи недовършен на южния бряг до Царево и предлага впечатляващ декор за снимки на апокалиптичен филм-катастрофа. Проваленият проект е нещо като паметник на дивашкото застрояване на българския бряг с пари от престъпна дейност, а и на безхаберието на българските власти, които повече от 10 години не предприемат нищо, за да премахнат тези руини от бандитската “бетонна епоха”.

Европейски паспорт. Евтино

БОЕЦ – България Обединена с Една Цел

БОЕЦ обяви Пеевски за „ГЕРОЙ НА ТРУДА“!

По повод първи май- международен и национален празник на Труда, БОЕЦ решихме да отбележим този ден с връчване на награда за трудов героизъм – „ГЕРОЙ НА ТРУДА“!

Абсолютно единодушно и с пълен консенсус БОЕЦ обявяваме Делян Славчев Пеевски за „ГЕРОЙ НА ТРУДА“! За разлика от новоприетите закони, нашите награди могат да имат обратно действие и БОЕЦ обявяваме Пеевски за „ГЕРОЙ НА ТРУДА“ за всяка от последните десет години! А ЧЕСТИТО!

Няма друг! Най-успелия, най-работливия, най-прогресивния и най-корпулентния работещ човек в България! Единственият, който с една депутатска заплата, от собственик на стар Опел, успя да стане мултимилионер, собственик на много бизнеси и медии. Освен това е и депутат! Някои ще кажат – ама той не ходи на работа! Не ходи, защото не иска да губи време и пари на народонаселението! Едно отиване до парламента означава поне три лимузини, десет служители на НСО, две кучета, мобилна кухня и тн. Човека не ходи в парламента, но пише закони. И то все най-важните – за КТБ, за медиите, за оШфорките! И в това време върти и бизнес и още сто неща. Ако мислите , че е лесно да си депутат, да се грижиш за няколко медии, за прокуратура, за ДАНС и за КПКОНПИ, опитайте вие да носите по сто хиляди евро на месец на Цацаров, да видите лесно ли е и колко време ще издържите. Тежка му е работата на Пеевски! „За тежка работа – тежък човек“ – неизвестен мъдрец.

БОЕЦ нямахме време да организираме анкета и затова се „допитахме“ до народа вслушвайки се в народната мъдрост. А народа е казал: „КОЙТО НЕ РАБОТИ, НЕ ТРЯБВА ДА ЯДЕ“! Какъв по-силен аргумент от този! Много ще да е работил Пеевски, дори си мислим, че за да постигне тези „резултати“ сигурно е работил и докато е ял. 

И друго е казал народа: „ТРУДА КРАСИ ЧОВЕКА“!  Знаехме си, че само природните сили не са достатъчни за да сътворят таз красота неземна! И труд е трябвало! Много. Думите не достигат за да опишем красотата Му. Затова ще пуснем още една фотография. (не я гледайте с просто око за да не ви заслепи, използвайте счупено шиши от бира. Бойко ползва огледало за да види Пеевски, но този номер само при него работи)

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“ е казал някой. Ние ще перефразираме „Човек е толкова дебел, колкото са дебели далаверите и аверите му“ , а в случая на Пеевски, Борисов и Цацаров са солидна подкрепа и заслужават утешителни награди за поддържаща роля!

ЧЕСТИТА НАГРАДА, Г-Н ПЕЕВСКИ И ДА ПОЧЕРПИТЕ! 

А ти, народе, работи! Че Шиши е гладен, Буда е гладен, Цацата е гладен! 16 милиарда излапано ДДС не стигат!

БОЕЦ финансираме цялата си дейност сами, а делата срещу криминализираните институции и мафията превзела държавата ни  тепърва започват. Поемаме рисковете, плащаме цената за действията си срещу корумпираните ни управници,борим се за свободата си, будим заспалите и събираме непримиримите. За нашите съмишленици и всеки, който е съпричастен с битките ни и би искал да ни подкрепи, публикуваме банковата сметка на Сдружението. Благодарим за подкрепата, това е обща битка на гражданите срещу мафията!

ГД „БОЕЦ”

ЕИК 176949776

Адрес: гр.Видин, к-с”Панония” бл.4, ап.157

Тел.0899-591399

e-mail:gdboec@abv.bg

www.boec-bg.com

банкова сметка:

IBAN:BG39STSA93000024804131

BIC:STSAGBSF

Банка ДСК

#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!

Позиционирайки се уж в защита на обществения интерес и развитието на туризма в региона, двумандатният кмет на ГЕРБ Иван Алексиев персонално се обяви срещу инвестиционно намерение за поставяне на асфалтосмесител в землището на град Ахелой. Бизнес начинанието, в което до момента са вложени над 3 милиона лева от фирмата-инвеститор с цел – осигуряване на по-евтин и качествен асфалт при изграждането и рехабилитацията на пътната инфраструктура в общината, се превърна в жертва на властови произвол за преследване на лични интереси.

Гражданите на Ахелой бяха въведени в грубо заблуждение. Мястото за поставяне на асфалтосмесителя, каквито има в развитите агломерации и най-оборотните и популярни курорти по света, като Сен Тропе, Палма де Майорка, Монако и други, се намира на километри от градската среда, хотелските комплекси и черноморския бряг, в промишлена зона. В Службата по геодезия, картография и кадастър територията е вписана като „нарушена“, а предназначението и е определено за ползване като „кариера за суровини за строителството и промишлеността“. Опитите на предприемачи и собственици на земя за развитието на туризъм в тази част на община Поморие са увенчани с неуспех. За това говорят изоставените и занемарени постройки, вероятно някога предназначени за апартхотели или селище от затворен тип.

Още преди провеждането на насрочено заседание в Ахелой относно поставянето на асфалтосмесител, общественото мнение бе щателно обработено от местната власт в Поморие с внушението, че наличието на асфалтосмесител ще отблъсне туристите през летния сезон и ще окаже негативно влияние върху развитието на Ахелой като курортно селище. На срещата с гражданите на черноморския град, кметът на Поморие Иван Алексиев се обяви за стожер на интересите им, както и че стои зад публичния интерес, а не зад интересите на инвеститори или лични такива. Или може би кметът на Поморие не стои само зад интересите на инвеститори, от които няма личен интерес?!
На срещата с жителите на Ахелой той заяви, че към момента се изработва Общ устройствен план на община Поморие, който предвижда промишлената зона на населеното място да се превърне в зона за лозаро-винарство, с чифлици и малки винарни за производство на вино, а в съседство до тях да има курортно селище. Докато в развитите страни първо се създава инфраструктура, а след това се обособяват туристически, градски, зелени и промишлени зони за бизнес инициативи, общинският кмет Иван Алексиев с размах говори за общ устройствен план, без изградена инфраструктура и без да е сигурен дали този план ще бъде изобщо одобрен в представения вид и кога.

В действителност 7-годишното управление на Иван Алексиев не подкрепя афишираната му загриженост за развитието на туризма. Улиците на Ахелой се намират в окаяно състояние. Голяма част от тях са все още неасфалтирани. В същото време някога асфалтираните са амортизирани, неравни и осеяни с дупки, които при дъждовно време се превръщат в кални мини езера. Един от главните проблеми, който се посочва от посетителите и от тези, които предоставят туристически услуги, е лошото състояние на инфраструктурата в град Ахелой и на преобладаващата третокласна пътна мрежа, която го свързва със съседните селища.

Поставянето на асфалтова база в землището на Ахелой, в индустриална зона, е посочено от поморийския кмет като проблем за туризма. Казаното от него, обаче, не кореспондира с изградената промишлена зона в началото на град Поморие – складове, сервизи, автоморга и цехове за лека промишленост, които по никакъв начин не влияят негативно върху развитието на местния туристически бизнес. Проблемът с туризма в Поморие е отново свързан с недобрата инфраструктура и лошата пътна мрежа. Некачественото изпълнение по обществените поръчки за реконструкция на пътищата в черноморския град и съставните му селища през годините, подарени на фирмите-любимци на местната власт, са оставили траен белег върху инфраструктурата на черноморската община. Разбитите и бързоамортизирани от пътищата в Поморие автомобили на местните граждани и гостите на града създават лоша репутация на общината и отблъскват туристи от България и чужбина. Липсата на цялостно и качествено асфалтиране, заместено с временно закърпване (на парче) на перманентно появяващите се дупки и коловози при смяна на сезоните, а понякога и дълбоки кратери в настилката, изискват ежемесечни ремонти. Този престъпен почин за усвояване на публични средства акумулира излишни разходи за данъкоплатците, в полза на овластените местни „гаулайтери по отчисленията и комисионите” и приятелските им кръгове от фирми.

В момента в Поморие се изливат и предстои да се излеят тонове асфалт за кърпежи при цени, които биха били наполовина по-ниски, ако кметът на Поморие не бе попречил да има асфалтова база в Ахелой, и да бъдат ползвани услугите й.
Разположената в близост до курортните селища и градове асфалтова база е предпоставка за полагането на качествен асфалт при изграждането и реконструирането на вътрешната и свързващата междуселищна пътна инфраструктура на община Поморие. Асфалтът, който се поставя, трябва да е с точно определена температура, за да се получи добра настилка. При транспортирането му от дълги разстояния, това условие е трудно изпълнимо и се създава излишно оскъпяване. Дори малки отклонения в съставките на асфалта от приетите стандарти и температурата на полагане и притискане с вялък, водят до дефекти: пукнатини, които бързо се превръщат в дупки и коловози в пътя и амортизират автомобилите, а отхвърчащи камъчета трошат фаровете и стъклата им. Неизпълнението на условията при поставяне на асфалт е една от основните причини срокът на годност на новите и новореконструираните пътища да варира от 3-6 месеца, което налага нови ремонти и разходване на публични средства за отчисления и захранване на обръчи от фирми близки до властта. Сметката е платена от данъкоплатците, а на режисирането на този сценарий стават свидетели всяка година гражданите и гостите на община Поморие.

Българските общини и данъкоплатците им трябва да проявяват гъвкавост и да намират решения за справяне с този проблем. Правилният изход е толериране на бизнес-инвестиции за изграждането на мобилни асфалтови бази по места. Както е в развитите държави. Така се спестява значителна част от разходваните публични средствата при изграждането на пътната мрежа. Със спестените пари могат да бъдат изградени повече и по-качествени пътища.

Разбитата пътна инфраструктура у нас отблъсква чужденците. Тя е основната причина голяма част от природните и културно-историческите дадености на България да остават скрити от очите на туристите.
Качествената транспортна инфраструктура благоприятства развитието на съвременния туризъм, осигурява бързо и комфортно придвижване на хората до различните райони на страната за опознаване на нейното природно и културно-историческо наследство.

Илиян Василев

Ето и първият „съвет“ към демократите за да не останат непредставени в следващия парламент и да спре плъзгането на страната на Изток. Правя разлика между „служебната“ подкрепа за членството ни в ЕС и НАТО, което властниците ни декларират, за да останат на власт, и ценностната подкрепа на проевропейските кръгове.
Тръгвам от това, че няма несъгрешили по пътя. Тези, които искат да спорят с мен, да погледнат сегашното състояние на нещата. Ако виждат дори и еднично основание за самочувствие и гордост, да не четат по-нататък. Няма смисъл, такива хора са си самодостатъчни. За тях собствената им изключително и морална правота стоят над съдбата на България.
Бих нарекал предложението ми мораториум върху взаимните нападки. Всеки трябва да осъзнае, че неговата „истина“ не е универсална и в много отношение противопоставянето е функция на съзнателни действия на чужди агенти на влияние, на незрялост, на неопитност и т.н. Между вашето неудовлетворение от сега и битката за миналото, задължително поставяйте граница. Дайте си сметка срещу какъв изключително мощен опонент се беше изправила демократическата общност през 90-те. Не забравяйте никога, че Западът легитимира Луканов и Лилов и остави БСП на власт.
Както казах и миналия път – дори и бегло сравнение между настоящето правителство и правителството на ОДС дава основание за самочувствие, разбира се и самокритичност. Трябва да съзнавате, че и сега много „доброжатели“, особено онези, които не могат да излязат от битките покрай наследството, особено заемалите партийни позиции, сега работят за чужди интереси, волю или неволю.
Постоянната обцесия и самобичуване, колко грешки било направило правителството на ОДС, на фона на равнищата на самокритичност в БСП и ГЕРБ, е патология.
Винят ОДС, че дало икономиката на кръговете около БКП-ДС. А на кого да дадат предприятията, след като Те бяха единствени с парите, след фалитите на банките, от една страна, и след диктата на МФВ и СБ, след правителството на Виденов. Не можеш да спреш, докато намериш правилните и коректните инвеститори, защото те притискат с ръжена от МВФ и СБ. Трябва да си спасиш страната, без да имаш лукса да раздадеш правосъдие, а след това предприятия. Нямаш право на отказ, нито на забавяне. Който не си спомня за пресата над правителството на ОДС си е негов проблем, но тогава привлякохме и първите чуждестранни инвеститори, направиха се първите сделки, включително в банковия сектор.
Не твърдя, че нямаше грешки, включителни значителни. Но винаги гледайте контекста, сравнението и баланса. Виденов потопи България, но днес БКП си е в Парламента и претендира за власт. Да не говорим за ДПС, за ГЕРБ.
Докато се сражавате с вътрешния враг, помнете, че битката е не само за гласа на хората, които са обезверени и се чувстват без лидерство и непредставени. За голяма част от тях – „епичните“ спорове сред демократите са само признак на неадекватност – от 2000 година до сега има две поколения, които изобщо не ги интересува кой е по по най в споровете за правителството на ОДС и след това кой е по виновен за разпада. Това изобщо не са теми, с които можеш да впечатлиш който и да избирател.
Не това е темата, върху която изобщо може да се създаде база за рационален разговор с избирателите и спечели доверието с конкуретна на сегашното управление „кризисна програма“, такава върху която може да се постигне консолидация. Така или иначе, няма шанс който и да надделее в спора за „наследството“ – всеки ще си остане със своята истина. Просто казвам – не допускайте „загрижените“ от партиите в Парламента, да ви нашепват в ухото – Стоянов спря лустрацията, Костов даде икономиката. Всичко с времето си идва на мястото, по сегашните позиции можете да оцените и тогавашните. Къде са Сидеров, Бисеров и Цонев днес? Значи те и тогава са били „чужди“, но никой не е разбрал.
На полето на миналото сме обречени на загуба и маргинализация. За това не искам да влизам в полемика, тя е самоубийствена и няма положителен изход.
Още веднъж – не се срамувайте за това, че сте били част от тази демократична вълна на промяната, която уплаши новата номенклатура и до ден днешен ги плаши, да не би да възкръсне. Нека се съсредоточим върху днешния ден, върху проблемите на обществото и да намерим общото върху което трябва да се стъпи – а това общо е опасността България да загуби Пътя и да деградира. Защото и за децата вече стана ясно – хората в Парламента не са устойчив фундамент за българската демокрация и за европейското и атлантическо бъдеще. Тяхното верую е незабавната материална изгода, която пък е променлива величина от текущата оценка на възможностите им да спечелят, да останат на власт, но не като рискуват и печелят чрез предприемачество, а като преразпределят в своя полза публичен ресурс и като ни рекетират. Именно нестабилната геополитическа конюнктура и генетичната им свързаност ги кара да сменят лоялността си спрямо всеки повей в глобалната среда.
Най-голямото достойноство на правителството на ОДС бе да върне доверието на партньорите ни след краха при Виденов и управлението на БКП. Именно тогава ни отвориха вратите към ЕС и НАТО. Това доверие вече е изчерпано и трябва да се възстанови, ако искаме да останем на пистата на евроатлантизма и най-вече да осигурим жизеноважните за страната членства в Шенген, Еврозоната, Банковия съюз и ОИСР. В противен случай, тази петорна коалиция в Парламента /спомнете си, че Станишев само преди два дни каза, че БСП не са алтернатива на ГЕРБ!?!/ ще си договаря сделки с Русия и с бюрократите на Запад, но такива, че постоянно да остава на власт и да се възпроизвежда – и нов Цацаров ви чака, и КОНПИ – фейк борба с корупцията, и несменяем и вездесъщ Пеевски, и нови КТБ – равнища на скандали и търкащи картончета на късмета народ.
За това, ако може до изберете да затаите дъх до изборите по темата вътрешния враг ще бъде безценно. И най-високата морална позиция не струва много, когато не си в състояние да спасиш страната – бидейки извън реалната власт.
Постоянните кавги раждат отровна среда, в която няма как да се роди минимално доверие и желание за съвместна работа, като се реализира потенциала на непредставените избиратели. За това да започнем с детоксикацията.
Знаете, че в старите формати успех не може да има. Не съм силен по партиите, но ги уважавам и оценявам че няма как новата общност да се изгради без или срещу тях.
Живеем в авторитарна система – без значение дали ще я наречете мека, но остава диктатура. Такава в която по медийна свобода, по неравенство /именно за това не наблягайте върху „дясното“ като знаменател на единение, а върху порядъчността и желанието да се спре разграбването и пленяването на държавата от корупционните интереси.
Разберете, при това ниво на авторитаизъм, никакво нормално разделение на десни и леви няма смисъл, защото не може да провеждате нито десни, нито леви политики. На фона на опасността, а тя е непосредствена и смъртоносна за българската демокрация, всякакви различия трябва да почакат и просто да приемем, че от различността идва силата. Ако се върнем на полето на нормалността ще има място и за конкуренция на дясно, ляво и центристко. Сега има само нюанси на сивото под диктата на посредствеността и олигархията.
Работата трябва да започне от долу. Само с Фейсбук, Туитър и каналите, по които имаме възможност да се явим няма да стане. Битката изисква различен подход.
По реакциите на този пост ще разберете кой в кой отбор играе.
Защото у нас никой не е пророк – виждам задачата си да помогна на други да спечелят и най-вече на Отечеството. Имам това предимство, че винаги съм странял от партиите, но достатъчно дълго съм наблюдавал, без да търся партиен или административен пост.
Да опитаме.

steemit.com/bulgaria/@ilianvassilev/prva-stpka-km-uspekha-na-demokratichnite-sili-do-izborite-fokus-vrkhu-svremieto-i-realnite-oponenti