Country Reports on Human Rights Practices for 2017
Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на информация, регистриране и прозрачност продължават да са повсеместни проблеми.
Публичното доверие в съдебната система остава изключително ниско поради
усещането, че магистратите са подложени на политически натиск и са предоставени
несправедливо правосъдие.
Висшият съдебен съвет назначава, насърчава, дисциплинира и освобождава
съдии, следователи и прокурори. Също така разследва жалби на съдебни заседатели
неправомерно поведение и препоръчва дисциплинарни действия. Управляващите магистрати също могат налагат и малки наказания. Наблюдателите критикуват липсата на ясно заявени изводи и мотиви в дисциплинарните решения на съвета.
Съдебните и досъдебните дела продължават да са проблем в по-горните съдебни инстанции, както и удължаването на забавянето в процесите срещу престъпленията са често срещани явления.
Организациите за правата на човека изразиха загриженост, че измененията в наказателното право, които бяха приети през юни и влязоха в сила на 4 ноември, значително понижиха стандартите за справедлив процес, създавайки възможности за нарушение на процесуалните права на адвокатите и обвиняемите.
Освен това измененията по прехвърляне на юрисдикция за преследване на корупция от висши и висши служители държавни служители към Специализирания наказателен съд, са тълкувани от хората като учредяване на извънреден съд, което е изрично забранено в Конституцията.
Раздел 2. Зачитане на гражданските свободи, включително:
а. Свобода на изразяване, включително за пресата
Законът предвижда свобода на изразяване, включително за пресата, и за
правителството като цяло зачитало тези права. Проблемите обаче продължават с
корпоративен и политически натиск, съчетан с нарастваща и непрозрачна
концентрация на медийна собственост и разпределителни мрежи, както и
правителствено регулиране на средствата и подкрепа за медиите, сериозно увредения медиен плурализъм.
Индексът за медийна устойчивост за 2017 г. на Международния съвет за изследване
и обмен (IREX) определи нарастването на политическия натиск и използването на медиите
от олигарсите за да „упражняват влияние, да разрушат репутацията на политическите и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение „като основни заплахи за доверието на обществото.
IREX отбеляза, че правителството активно възпрепятства свободните медии
развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.
Свобода на изразяване: Лицата обикновено критикуващи правителството са без
официални репресии, въпреки че бяха докладвани няколко случая на такива.
През август полицията нарече Васил Коцев за разпит по отношение на неговия априлски социално медиен пост като се обърна към министър-председателя: „До Бойко, това което вършиш, ще те изхвърли не само от властта, а и ще ти отрежем главата! Това ли целиш! Българите да хванат пушките и ножовете! Денят идва!“.
Полицията принуди Коцев да подпише декларация, че няма да застраши отново министър-председателя. Министър-председателят впоследствие се извини за прекомерната реакция на полицията.
От септември издателят на Икономедия си навлече 50 000 лева (30 000 долара)
глоба, наложена от Комисията за финансов надзор (КФН) след като Икономедия
уличи председателя на Комисията за финансов надзор … Стоян Мавродиев в случай на изпиране на пари и го обвини, че има връзки с организирана престъпна фигура.
Законът предвижда от една до четири години лишаване от свобода за подбуждане към „реч на омразата „. Законът определя речта на омразата като реч, която подбужда омраза,
дискриминация или насилие, основано на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуалност ориентация, брачен или социален статус или увреждане. Проучване от 2016 г. от неправителствената организация „Отворено общество“откри „тревожна тенденция на нарастващите публични случаи и приемане на речта на омразата „. НПО отбелязват, че присъствието на националистически партии в правителството на България „оправомощи“ своите поддръжници да прибягват до речта на омразата като норма, а не като изключение.
Платени „тролове“ са пренаселили форумите на всички социални медии и със своите расистки и ксенофобски коментари са се насочили директно към политическите опоненти на правителството.
До октомври прокурорите са образували 14 разследвания, свързани с омраза последвани от четири обвинения срещу 12 души; съдилищата издадоха четири присъди,
включително две присъди за лишаване от свобода.
Преса и свобода на медиите: Медиите бяха активни и показаха голямо разнообразие в гледните си точки и виждания.
Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и към материали, който се появяват в печатните медии. Според „Репортери без граници“ 2017
Индексът на свободата на пресата беше „доминиран от корупция и тайни споразумения между медии, политици и олигарси „.
Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството на средствата за определени медии, което води до подкупване на редакторите да бъдат снизходителни в политическите си публикации или да се въздържат от разкриване на проблемни случаи. Въпреки, че Европейския съд от 2016 г по човешките права постанови, че издателите са отговорни за съдържанието на техните форуми, няколко онлайн медии демонстрираха изключения по отношение на постовете във форумите.
Вътрешни и международните организации критикуват печатни и електронни медии поради липса на прозрачност по отношение на собственост и финансиране, редакторски пристрастия и податливост към икономическо и политическо влияние.
На 21 март издателите на „Прас Прес“, сатиричен периодичен вестник, критикуващ
правителство, подаде жалба до Комисията за защита на конкуренцията твърдейки, че националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение
на пазара за разпространение на пресата и спря продажбата на първото издание на Pras Pres в неговите пунктове.
Това издание беше разпространено на 10 000 копия на 1 март. През юни
комисията реши, че Националната дистрибуция не е нарушила конкуренцията
като се позовава на обяснението на компанията, че тя е между 5 000 и 5 000
10 000 пункта и е възможно някои от тях да не са получили копия на Прас Прес.
Насилие и тормоз: През юли трима неидентифицирани мъже нападнаха публично водещия Иво Никодимов от Българската национална телевизия.
Никодимов претърпя наранявания на лицето. Отговорът през септември е, че нападателите и мотивите им останаха неизвестни.
На 6 октомври депутатът от Народното събрание Антон Тодоров заяви пред „Нова телевизия“ в сутрешния блок й пред водещия Виктор Николаев, че „би го уволнил“ за силната му критика към партията, която представлявал в Народното събрание.
Следващият гост на Николаев, вицепремиерът Валери Симеонов, обвини журналиста за „разтърсване на правителството“, и когато Николаев, коментира, че „правителството се саморазтърсва“, Симеонов намекна, че Николаев лесно би загубил работата си. В отговор, Асоциацията на европейските журналисти България призова за бойкотиране на политици, които заплашват журналисти.
И двамата политици впоследствие твърдяха, че думите им са били извадени
контекст и неправилно интерпретирани като заплахи. На 9 октомври Тодоров подаде
оставка от Народното събрание, позовавайки се на желанието му да спаси репутацията на
неговата партия, докато Симеонов призова за извинение от четирите електронни медии
които според него го тълкували неправилно и заплаши да ги съди.
През декември прокуратурата обвини Мартин Душев и Веселин К. за нападението през януари 2016 г. над журналиста Стоян Тончев, на когото бяха нанесли много фрактури довели до временна кома.
Според Тончев атаката е предизвикана от неговата критика и разследване, които разкриват корумпирани сделки на местното управление на община Поморие.
Цензура или ограничения на съдържанието: Журналистите продължават да се съобразяват с редакционни забрани за разследване и разкриване на конкретни лица и теми, налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери.
През март бизнесменът и издател Сашо Дончев заяви на бизнес форум, че е бил поканен
частна среща с главния прокурор „, за да ми каже, че намира моето поведение
все по-неприемливо и непоносимо „.
Дончев твърди, че Главният прокурор го обвинил, че го подкрепя определена политическа партия, притиска го за определени статии в неговия вестник, заплашва бизнеса му и го предупредил, че е неговите комуникациите се наблюдават.
Главният прокурор отрече твърденията, че Дончев е инициирал срещата и е поискал
главният прокурор да окаже влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с
бизнеса на Дончев.
Законът за клеветата :Клеветата е незаконна и се наказва с 3 000-15 000 лева ($ 1800-
$ 9,000) глоба и публично порицание.
Публикации на журналисти за корупция или лошо управление доведе до много дела за клевета, заведени от политици, държавни служители и други лица на обществени длъжности. Според Асоциацията на европейските журналисти, журналистите като цяло губят такива случаи, защото те рядко биха могли да представят твърди доказателства в съда.
www.state.gov/documents/organization/277393.pdf
Това са само някои моменти от Доклада на Държавния департамент на САЩ за 2017 г. за човешките права в България, но те са повече от ясни – корупция, сплашване на опозиция и медии, потъпкване на основни човешки права и то в една страна, която е европредседател през 2018 г. ?!
Каква прекрасна „свобода“ и липса на демокрация виждаме във фактите от този ежегоден доклад, но „кучите синове“ си остават на власт и какво …
Превод : Свободен автор
Свободен автор – Философът
Днес му е времето … Ако има граждани и то мислещи и желаещи да отстояват правата си като такива пред всемогъщите общински чиновници един подпис няма да им развали нито разходката, нито апетита, нито ще им струва нещо, но …
От 1 – ви май всичко ще е друго … Платено и изнервящо в района за паркиране около морската градина и най-вече при желанието да отидеш на плаж в Бургас, а най-изнервящо ще е за ония бургазлии живеещи наоколо, които ще трябва да платят абонамент от десетки левове на общинарите, за да спират пред домовете си и то без да им е гарантирано място …
Просто така – плащаш за зелена боя и кметски хрумвания, а обещаните още от времето на старта на синята зона-касичка общински безплатни паркинги ги няма, а шефовете й се возят в лимузини и джобните им са хилядарка и нагоре …
А, туризмът ? Туризмът е просто реклама за Бургас … Гостите ни и те ще страдат от подобни мероприятия, които ще се отразят и на бургаските търговци наоколо …
Всичко обаче е точно, защото като дойде време за избори ще има едни парички в повече за цветна и лъскава реклама, дошли просто така отгоре, а един кмет с благи и честни очи ще се хвали, че е създал ред в паркирането …
И ако не ви домързи днес минете по ул.“Александровска“ в близост до т.нар. бургаски компас и му дръпнете един подпис, ако сте против поредната зона, която ще сложи начало и на други зони от този тип в града …
Свободен автор – Философът
Бойко Борисов се развива като трагически персонаж в българския политически живот. Трагедията е жанр, в който героите се самоунищожават, водени от слепите сили на собствените си страсти. Изборът, който превръща Едип в цар и велик владетел, води и до неговото падение. Стратегията, която даде на Борисов трети мандат, е това, което най-вероятно ще доведе до неговото падане от власт и възхода на Радев.
Наистина парадоксално е как един аутсайдер в политиката като Радев, който не изглежда особено сръчен в нея, успя не само да стане президент, но и да започне да променя дневния ред на страната. На последния консултативен съвет при президента тази промяна започна да добива и по-конкретни очертания: някои от участниците – Цветан Цветанов, например – са останали с впечатлението, че става дума дори за постепенно извеждане на страната от ЕС и НАТО.
Как се стигна дотук? Отговорът не е в силата на БСП, световните тенденции или някаква магическа харизма на Радев, а в тактическите лавирания на Борисов. Ето и основните Борисови политики, които доведоха до възхода на Радев:
1) Балансиране: Борисов се представя за „балансьор”, което означава, че той трябва да е винаги в центъра. Има рационалност в такава стратегия, обоснована в теоремата за „средния избирател”. Проблемът на Борисов е, че в настоящия парламент ГЕРБ не е в центъра, а е в проевропейския край на политическия спектър.
Всички останали са или русофилски формации, или амбивалентни спрямо ЕС и НАТО. Заради това реалният „балансьор” всъщност е Радев, а Борисов е само формален балансьор. Колкото повече медиите и самият Борисов славят политиката на „балансиране”, толкова повече те наливат вода в мелницата на Радев. И уж Пеевската медийна машина работи за ГЕРБ, но вече всъщност им е изкопала трапа с прогноза, че те сами ще се срутят в него.
2)Дискредитиране на проевропейската десница: Политиката на „балансиране” имаше смисъл, когато вдясно от ГЕРБ беше Реформаторският блок с еднозначната си евроатлантическа позиция. Тогава Борисов можеше да си позволи да лавира в „центъра” и да се обажда ту на Москва, ту на Брюксел. Но за да си спести критиките за корупция, той не само инвестира в разбиването на традиционното дясно с кооптирането на Кунева, Москов и Лукарски, но започна – чрез присъдружните си медии – активно да дискредитира и неговите идеи и говорители.
Така на терена остана само една огромна кохорта от бивши кадри на БКП и службите, които заляха ефира с комунистическите си спомени, фантазми и надежди за реванш. Ако човек се вгледа в „експертите” ни по сигурността, например, ще остане с впечатление, че още сме член на Варшавския договор.
Ето така се стигна до парадоксалната ситуация, в която нашата уж „балансирана” позиция по случая „Скрипал” се оказа всъщност руската позиция. За Сирия пък Радев влезе в ролята на „балансьор”, като критикува официалните становища на правителството, НАТО и ЕС отново от руска гледна точка (БСП беше още по на изток и от Радев, а „Атака“ направо отиде в Крим).
Борисов усеща, че Радев издърпва „балансьорското” килимче изпод него, и затова прибягва (съзнателно или не) до един трик: Цветан Цветанов все по-системно влиза в ролята на ерзац традиционна десница и започва да говори така, както тя би трябвало да се позиционира. Този трик няма да мине обаче, защото никой не вярва, че Цветанов е достатъчно различен и автономен спрямо Борисов.
Тоест Борисов не може да е балансьор между две свои партийни инкарнации. А и цялото усилие да се дискредитира традиционната десница сега може да допринесе единствено за дискредитирането на самия Цветанов, натоварен да играе нейната роля. Общественият дискурс е вече форматиран да представя в негативна светлина еднозначните проевропейски позиции.
3) Консервативно–патриотичния завой:Дискредитирането на десницата вървеше ръка за ръка с венцехвалене на патриотично-консервативните формации. ГЕРБ се надяваше да „опитоми” тази енергия и да я използва за мирни цели. В един от безсмъртните си филми Чарли Чаплин трябваше да духне през една тръба хапче в устата на болен кон. Конят обаче духна пръв. Така се получи и с ГЕРБ, които глътнаха доста голям консервативно-патриотичен хап и стигнаха дотам, външната политика на страната да съвпадне с позицията на Волен Сидеров.
Нещо повече – БСП решиха да не останат по-назад и чрез Корнелия Нинова се трансформираха в изрядна консервативно-патриотична формация от типа на „Атака“. И докато Борисов си мислеше, че „балансира” между Меркел и Орбан, Радев се настани между него и БСП и стана реалният балансьор между консервативно-патриотичното и остатъците на проевропейското в ГЕРБ.
4)Параноите по сигурността:ГЕРБ умишлено раздухваха параноични страхове – с бежанците, кризата в Сирия, възможността за ядрена война – с една проста калкулация: има ли криза, хората искат стабилно правителство. Обаче тези страхове тласнаха страната силно в патриотично-консервативна посока и допринесоха за позиционирането на Радев в средата между ГЕРБ, крайните националисти и откровените параноици.
5)Антикорупционната политика:Целта на Борисов винаги е била антикорупционните органи (съд, прокуратура, агенции) да не засягат високите етажи на управлението, а да работят в синхрон с тях. Поради тази политика обвинени и подсъдими по правило се оказват опозиционери, неудобни на властта или просто хора без политически чадър. За да се постигне този резултат, Борисов сключи „сделка” през 2015 г. (с конституционните поправки).
Той гарантира абсолютната безконтролност на прокуратурата, а тя пък се ангажира да спазва червените линии спрямо топ-управляващите и присъдружните им олигарси (които ту имат, ту нямат медии). Тази сделка действа и досега, но в момента, в който ГЕРБ започне да изглежда слаб, тя може да бъде развалена по отношение на Борисов и близкото му обкръжение. За своята легитимност антикорупционната машина има нужда от високопрофилна жертва от управляващите – Захариева беше спомената от Цацаров, а Цветанов вече е минавал по този път.
С други думи, както Костинбродската афера показа, прокуратурата бързо сменя лоялността си при промяна на политическата среда. В тесен смисъл трагическото падение на Борисов с висока вероятност ще бъде свързано с някакъв костинбродски прокурорски обрат. Радев подготвя почвата за този обрат, като се възползва от правото на всеки новодошъл в политиката на една година антикорупционна слава.
Досега той не е дал заявка, че ще тръгва да променя системата– не е заел позиция нито по КТБ, нито по афери като ЦУМ-гейт, нито по квази медийни монополи и други срасналости. Но говоренето му може да се окаже достатъчно за смяна на управляващите.
Трагедията на Борисов – трагедия на България
Част от умелостта на един политик е да превърне частната си трагедия във всеобща. Дотук Борисов винаги е успявал да го направи и да убеди хората, че падането му от власт ще е край на евроатлантическия път на страната. Българите са разумни и като цяло не биха изтървали европейското питомно заради евразийското диво.
Но когато традиционната десница критикуваше Борисов, че се заиграва твърде много с Русия (покрай „Белене”, „Южен поток” и т.н.), той убеждаваше всички, че хитрото яре от две майки суче. В днешната ситуация Радев влезе в ролята на ярето, което обещава да суче даже още повече от Русия, без да излезе от ЕС. А Борисов е на път да влезе в ролята на лъжливото овчарче, което вика помощ заради вълк, който само е вкарало в кошарата.
Нашата аграрна политическа реалност като че ли не е податлива за описание чрез високия жанр на трагедията. Но партийните боричкания и надхитряния днес са в състояние да направят голяма беля – да маргинализират страната в ЕС и НАТО, и да я отклонят от геополитическата орбита, която е безспорно полезната за нея. А това би било историческа грешка и пример за самоделно произведена трагедия, при която идентичността, страстите и хитрините на един герой стават причина не само за неговия провал, а и за този на цялото общество.
Дали Борисов ще успее да избегне такъв провал, като се преизмисли отново – предстои да видим. Но ако продължи да настоява на „балансьорската“ идентичност, която си изгради след 2015 г., много вероятно е доктор Борисов да се окаже в ролята на доктор Франкенщайн.
И да стане жертва на собственото си произведение.
„Водят двама българи към бесилото, а единият прошепва на другия:
– Хайде да се опитаме да избягаме…
– Ами по-добре да си траем, че да не стане по-лошо…“
(най-българският виц)
Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. По план въстанието е трябвало за започне на 1 май, но поради предателство избухва по-рано. Днес и в бъдеще второ такова не можем да очакваме, а поробители бол …
Вероятно все още помните онази нагла обида към широка група българи отправена от Бойко Борисов в Чикаго през февруари 2009 г., която и до днес европреЦедателят отрича да е изрекъл :
„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“ И добави към емигрантите в Чикаго: „И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“.
Неудобната истина обаче е, че точно мат`рялът на 26 март 2017 г. избра този ученик от Банкя харесващ поуките на Тодор Живков, Сакскобургготските и онези на Хитлер, Сталин и Путин да управлява и го направи толкова покорно, че той и шайката му се видяха със сигурност управляващи поне още един мандат в комбина с псевдопатрЕотите.
Абсурдите на управлението на Борисов 2 доведоха логично до втората му оставка на фона на огромен нов дълг, до измислените суми за милиарди за саниране, до спад в инвестициите през 2016-а до около 685 милиона. Спад от около 15 пъти. Всичко това породи надежди за една промяна, за едно ново Априлско въстание, което да ни освободи от 28- годишния гнет на партиите, но всичко бързо прецъфтя, защото мат`рялът си остана почти същият и със същата робска нагласа …
Същото това абсурдно правителство Борисов 2 докара българите да внасяме повече осигуровки и данъци, отколкото в много по-богати държави, с по-висок жизнен стандарт.
Облагането на труда в България е по-високо, отколкото в Гърция, Испания, Естония и Полша, а далеч зад нас са богати държави като Люксембург, САЩ, Канада, Великобритания. В Швейцария например удръжките от заплатата на един несемеен работещ без деца са близо два пъти по-ниски от България – 21,8%, но стадото си избра отново Борисов …
Днес е така и с абсурдното управление на Борисов 3 …
Погледнете външния дълг на България при Борисов 3 днес, който е 25.7 млрд. лева и расте с по 30 лева в секунда, а първо място по смъртност в ЕС и дори челници в света ?!
И защо стана така ?!
Българинът си мечтае все за Спасител, за твърда ръка , която да го защитава и храни, а той да си прави каквото си знае и може и така до пристигането на абсурдните сметки за ток през 2013 г., до 3000 лева за долар през 1996 г. и изчезване на спестените от него пари в банките и липсата на хляб или нещо друго, като абсурдното увеличение до 38 % на цените на газа …
Харесва си българинът да е под ярема, но да е сит, може и да не е свободен, но сит и да чувства, че има някаква санирана собственост …
Българинът е отвратен от настоящето, песимист за бъдещето и харесва миналото си.
Цветана Кьосева е описала в „Неудобните истини за Априлското въстание“ една ситуация, която не прави чест на някои българи, но която се среща и днес, цели 137 години по-късно:
„Известно е от историята, че цветущият по време на Априлското въстание град Копривщица е спасен от опожаряване и от масови убийства. За младия читател обаче е почти неизвестно как и на каква цена е станало това. Фактите по случая са останали заключени в старите книги и спомените на участниците в събитията.
Гордост за копривщенци е, че в техния град пуква първата пушка на въстанието, но малко след като отминала еуфорията и турците започнали да палят и разграбват село по село, станало ясно, че и градът им ще бъде разорен
Пръв схванал неизбежността на ситуацията самият водач – ръководителят на революционния комитет в града Тодор Каблешков.
Каблешков предложил въстаниците да не се бият с турците в селото, за да не го бастисат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското правителство и до конака в Пловдив, в което да поискат войска, „за да пази селото от въстаниците“. Писмото било съчинено набързо.
Ето какво пишело в него:
„На 20- того непознати нам хора, които се казаха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и сред като грабиха и убиваха мирни жители и караха насила хората да се съгласят на техните лоши намерения, оттеглиха се към планината, като отведоха със себе си някои от младежите ни. Други пък, види се техни единомишленици, направили същото с околните села, като изгорили селата им и ги накарали насила да се приберат в Копривщица. Сега, понеже се боим да не нападнат изново и да направят по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни правителство да изпроводи час по-скоро войска, за да ни пази от въстаниците“.
Планът не тръгнал веднага, тъй като завалял проливен пролетен дъжд и оттеглянето на въстаниците в планината се отложило. Тогава в главите на чорбаджиите се родила друга безумна мисъл – да хванат по-видните въстаници и да ги предадат на турците, с което да ги умилостивят и после да откупят селото си. Сутринта на 30–ти април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събрала голяма група разбунени селяни. Чорбаджиите започнали да викат: „Дръжте ги, бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, само така ще спасим селото от злото, което ни е дошло до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло.Нека ги изколят до един тия нехранимайковци!
Тълпата се нахвърлила върху бунтовниците, обезоръжила ги, навързала с въжета по-видните от тях.
След като вързали въстаниците, копривщенци се отнесли към тях нечовешки и срамно. Пред аптеката се струпали селяни-зяпачи. Те чакали някой от затворените да се покаже на прозореца и започвали да му се присмиват и да го ругаят. В своите „Записки“ от Априлското въстание летописецът Захари Стоянов ни съобщава, че дори чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „по най-непростителен начин“. Пак той пише, че когато жадните апостоли молили за вода, им била изпратена една стомна, пълна с нечистотии.
Както пише историкът Димитър Т. Страшимиров, „най-жестокият жребий на онеправданите, не ще съмнение, беше душевната мъка за осраменото велико дело, и обидата да бъдат затваряни, вързани и унижавани от единомишленици, станали сега сляпо оръдие на безчувствени и долни хора“. Според него, по времето, когато е писал книгата си за Априлското въстание (1907 г.), по стените на лудницата в двора на църквата „Св. Никола” все още личали надписи – тъжни изповеди на бедните затворници от рода на: „Който за народ се труди и грижи, Тук той в гнусна темница лежи“.
Нека си припомним част от „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“ на Захарий Стоянов.
„- Бунт, бунт! Хайде излязвайте! Пет часа става, как се бият коприщени! – викахме ние и разделени двама по двама, навлязахме в махалата, Бенковски и Волов от една страна, а ние двама с Икономова от друга из пазарджикския път.
Напусто си деряхме гърлата да викаме „бунт“ и „на оръжие!“ Ни един мъж се не виждаше по улиците; само любопитни жени и деца се трупаха по стените, които ни изглеждаха с голямо внимание. Всичко живо беше успяло вече да се прибере на къщата си, всеки бягаше от гласа ни, като че да бяхме зли духове. Женски викове: „Иванчо, Марийке, ела си, рожбо, че лошаво стана“ – се слушаха навсякъде.
Дълго време ние тичахме из панагюрските улици и следвахме да викаме „бунт“ и „на оръжие“, но освен пресипналите гласове на Волова и на Бенковски, които така също повтаряха нашите думи малко по-настрана, нищо друго не се чуваше.“
Да, така е в първите часове на Априлското въстание в Панагюрище, а и само там ли …
Да припомним и каква е нагласата в с. Петрич след първите боеве с башибозука:
„На мръквание обаче петришкото население пак потъна в отчаяно настроение. Ясният глас на една жена, която цепеше селото да плаче, стана причина да се съберат петричени тук-там на улицата по няколко души, не като буйни бунтовници, но мирни съседи…
– Мъжо! Мил мъжо? Стопанино… Дали воловце си нямаше, или сюрия овце! За какво беше петимен на къщата си, та отиде да се биеш с турци и черкези? Пусто останало и българско царство… – и пр. нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа.
– На аскерлика è туй сега не му е добро – говореха помежду си събравшите се селяни, които трябваше да бъдат трогнати от жалния глас на своята съселянка и от смъртта на довчерашния си другар. – Сега на тая жена защо й е свобода, какво тя ще да се ползува от българско царство?
– Чакай де! Ние какво сме видели още? Вчера едно, днес две. Оттук нататък всеки ден ще да слушаме подобни плачове – потвърди втори селянин.
– Ние никак не размислихме по-изтънко, преди да въстанем, но да видим где ще да му излезе краят – заключи трети селянин, след като си издъхна твърде чувствително.
Ние им разправихме, че имало уж кой да се грижи за всичко това, а те трябвало да слушат само какво им се заповядва; че свободата била по-скъпа от къщите и добитъка и че ако сме оставили селата здрави, щели сме да спомогнем на неприятеля. Празни приказки! Българинът не се лъже. Смърт е за него всякаква свобода, която не е свързана с къща, покъщнина, нива, лози и дърт пелин.“
Дори тактиката за палене на няколко български села в Средногорието от въстанниците, за да може населението да излезе в гората и да се бори за свободата си вместо да си гледа добитъка и къщите е отново породена от нежеланието да се рискува за свобода без имане на къщи, лозя, ниви, добитък …
„Не бях свършил аз още своята убедителна реч, когато един от присъствующмте селяни, човек на 60-годишна възраст, извика със сълзи на очите: „Да бъде!“ Това каза той и изтърси запалената си лула върху покрива на своята собствена къща, гдето, като духна няколко пъти, сухата тръстика пламна опустошително.“
Може би затова Славейков го е казал простичко, но запомнящо се : „Не народ, а мърша“…
Носталгията по спокойствието на блатото на Борисов накара мат`ряла да го изтласка отново до нов мандат, а защо не и до нова оставка …
Всичко се повтаря, макар и малко по-различно …
Но за ново Априлско въстание и нови висоти на демокрацията в България можете да забравите.
Просто мат`рялът е същия от времената на Захарий Стоянов та чак до днес – страхлив, егоистичен с нагласа за бягство от свободата и с робска психика … Харесва му да е прост, за да може Вождът Му да се разбира с него, защото и той е прост …
Свободен автор-Философът
Колкото повече полиция, толкова повече обърквация и гафове … Явно тази максима известна от практиката в БГ територията не е позната на дупетатите. За харчовете отделно …
И така биещото сърце на Партията, а партията днес в БГ е една -ГЕРБ се уголемява, но кой ще плаща е нещо без значение за герберастите, които имали пари бол, така че всеки месец оставяли в касата на парламента я суджук, я по 600-700 левчаги, а един даже бил оставил апартамент, защото имал много 6-7 …
БГ мъдреците жълтопаветници решили да създадат туристическа полиция ?!
Питам се а полиция спасители или WC полиция, които са толкова нужни няма ли да създадат ?!
Само си представете каква ще е униформата и кадрите на тази нежна полиция …
Само заради тази „изключителна“ мярка ще се увеличи туристическият поток и едни по 100 евро на час на полицай ще влизат в касата на МВР … А една патрЕотична телевизия ще ги рекламира безспир и то не само след полунощ, а на живо на работното място …
Браво Варели, браво Холивудска чаровнице !
Знаех си аз … Умни глави има в парламента …
Ще бъде решен и въпроса за екологичните патрулки и с кражбите на гориво от формения състав и той ще изглежда така …
Иначе всичко това се случи вчера след приемането на второ четене на промени в Закона за туризма, внесени от Министерския съвет. Лицето на Холивуд- министърът на туризма заговори още от миналата година за подобно начинание.
Новото контролно звено ще проверява лица, извършващи туристически услуги, както и туристически обекти, хотели, плажове, заведения и т.н.
А каква беше ситуацията досега ? Контролът на предоставяните туристически услуги се осъществяваше от Комисията за защита на потребителите (КЗП), които без пагони,палка и свирка какво да направят ?! Ами нищо … А сега ще има нови кадри с нова мотивация като тази от въпросника за туристическата полиция …
Дръж се Слънчак, родната туристическа полиция идва ! Хахахаха …
Свободен автор – Философът
