Резултатите от разследването на Борисов, Цацаров и Пеевски вече са на бюрото на американския президент Доналд Тръмп. Присъдата ще бъде прочетена през юли-август, заяви пред Фрог нюз адвокат Константин Симеонов, защитник на банкера Цветан Василев, след първата почивка на петото поред заседание по делото КТБ, на което се чете диспозитива на обвинителния акт.
По думите му, главният прокурор Сотир Цацаров ще бъде свален заради своите деяния, а банковите сметки на Пеевски– конфискувани.
Борисов искал среща с Тръмп преди няколко месеца, но тя му била отказана. Така че опитите за смекчаване на вината му са били провалени.
Борисов уредил среща на Цацаров с американския правосъден министър Джеф Сешънс, който бе у нас на министерската среща между ЕС и САЩ по въпросите на правосъдието и вътрешния ред. Главният прокурор обаче нищо не успял да постигне с разговора си с американския гост, тъй като казусът Магнитски бил вече решен в полза на Цветан Василев, посочва защитникът.
По отношение на исканата от прокуратурата екстрадиция на Цветан Василев адвокат Симеонов заяви, че този въпрос не стои на дневен ред, тъй като делото за фалита на КТБ вече е започнало и съдът е приел то да се води задочно спрямо банкера. Освен това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.
Американският главен прокурор Джеф Сешънс пътува до България, за да се бори с организираната престъпност. Там той е имал среща с премиера Бойко Борисов, който е имал значителни връзки с организираната престъпност.
С този парадокс започва статията на автора Джош Мейър озаглавена „Неловката среща на Сешънс в борбата с престъпността“. Тя е публикувана на 22 май в сайта на авторитетната американска онлайн медия Politico. Предлагаме превод на статията и коментар за изнесените в нея данни.
Неловката среща на Сешънс в борбата с престъпността
По време на посещение в България по повод борбата с организираната престъпност, главният прокурор на Тръмп се среща с премиера на страната, като самият той е свързван с тази престъпност.
От Джош Мейър, „ПОЛИТИКО“ (Politico), 22.05.2018 г.
Главният прокурор Джеф Сешънс, който посети България за да обсъди организираната престъпност и други въпроси свързани с транснационалната сигурност, се срещна във вторник с българския премиер Бойко Борисов, а самият той вече повече от десетилетие е преследван от твърденията на САЩ за сериозни връзки с мафията.
Сешънс е в България за среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на САЩ и Европейския съюз (ЕС) за да участва в пленарни сесии по въпросите на организираната престъпност, киберпрестъпността, борбата с тероризма и сигурността на границите. На 1 януари България пое за първи път ротационното председателство на ЕС, което даде на Борисов специални отговорности по въпросите на наказателното правосъдие в целия съюз.
Колоритният премиер и бивш шампион по карате отдавна гради образа си на борец срещу престъпността в България в стил „Батман“ и от време на време изтъква подкрепата си за Вашингтон и усилията на САЩ в борбата с организираната престъпност. Но Сешънс може би се е почувствал особено неловко при срещата си с Борисов, като се има предвид водещата роля на главния прокурор в шумно рекламираната инициатива на президента Тръмп за борба с транснационалната организирана престъпност.
Служител на Министерството на правосъдието (на САЩ) отказа да каже дали Сешънс е бил информиран за миналото на Борисов, като обясни, че министерството „не коментира вътрешни инструктажи“. В изявление Министерството на правосъдието заяви, че Сешънс се е срещнал с Борисов в кабинета на премиера в Министерския съвет в София и че диалогът е бил фокусиран върху „общия ангажимент на двата народа за борба с международния тероризъм, киберсигурността, трафика на наркотици и трафика на хора“.
Изявлението на Министерството на правосъдието не споменава конкретно организираната престъпност, но казва следното: „Главният прокурор и премиера обсъдиха и други сфери на сътрудничество между двете страни в областта на правоприлагането, включително екстрадиция и правна взаимопомощ.“
Сешънс не е първият високопоставен представител на САЩ, който се среща с Борисов. Президентът Барак Обама го покани в Белия дом през 2012 г.. Бившите директори на ФБР Джеймс Коми и Робърт Мълър също са се срещали с него.
Служителят на министерството на правосъдието, който поиска да остане анонимен, отбеляза, че и двамата държавни секретари на Обама, Джон Кери и Хилари Клинтън, са се срещали с Борисов. Той добави още, че Сешънс се е срещнал с Борисов, защото той е „демократично избраният лидер на България“ и заради ролята на България в ЕС.
Предполагаемата връзка на Борисов с десетки мафиотски убийства в бившата комунистическа страна обаче беше достатъчна за да накара Мълър да откаже среща с него през 2005 г., въпреки че по това време той беше най-висшият представител на правоохранителните органи в страната си. В крайна сметка Мълър се срещна с Борисов след като бе подложен на натиск от Белия дом по времето на Буш. Когато двамата отново се срещнаха в София през 2011 г., Мълър изглеждаше като да няма голямо желание да се усмихва по време на фотосесията с Борисов, който е известен с това, че споделя надлъж и шир снимките си с водещи международни фигури в сектора на сигурността.
През 2006 г. посланикът на САЩ в България Джон Байърли предупреди в класифицирана американска дипломатическа грама, че Борисов е изгряваща политическа звезда, но също така и човек, който е „замесен в сериозна престъпна дейност и поддържа близки връзки с Лукойл“ – руската държавна енергийна компания – „и с руското посолство“.
Байърли твърди, че Борисов, който по това време е кмет на София, е замесен в скандали с източване на гориво, с незаконни сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Той казва още, че Борисов е използвал бившия си пост на началник на министерството на вътрешните работи „за да прикрие криминални деяния“, а жената с която съжителства управлява голяма българска банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.
Оттогава Борисов вече три пъти се изявява като министър-председател. Той отхвърля всички твърдения за непочтеност. Запитан за сведенията за предполагаеми връзки на Борисов с организираната престъпност, представителн на българското Министерство на външните работи каза пред „ПОЛИТИКО“: „Дори не съм чувал(а) за тези слухове“.
В последните години някои официални лица от ЕС заявяват, че Борисов изглежда по-ангажиран с усилията за борба с престъпността, главно защото България се опитва да овладее все още широко разпространените корупция и организирана престъпност за да бъде приета в Шенгенското пространство.
По време на срещите във вторник, служители на Министерството на правосъдието също така са настояли България да екстрадира в САЩ петима българи обвинени в износ на части за самолети за националната авиокомпания на Сирия в нарушение на ембаргото на САЩ, съобщи официалният представител на Министерството на правосъдието пред „ПОЛИТИКО“.
Според репортаж на „Ройтерс“, главният прокурор на България е заявил през април, че шансът България да сътрудничи за това е „минимален“, тъй като има „недостатъчни законови предпоставки“ за екстрадирането. Официалният представител на Министерството на правосъдието отказа да коментира дали българските представители са смекчили позицията си по този въпрос.
Коментар на Биволъ:
Данните за криминалното минало на Бойко Борисов не са от вчера. Биволъ пръв публикува, в рамките на партньорството си с Wikileaks, дипломатическия доклад на Джон Байърли за престъпните връзки на премиера. В него се казва, че организацията SIMO, идентифицирана като ЦРУ, е потвърдила данните на Държавния департамент. Криминалните връзки на Борисов са детайлно описани и в т.нар. „Швейцарски доклад“ цитиран от американското издание „Конгрешънал Куотърли“. В интервю пред Биволъ (виж тук, тук и тук) авторът на статията Джеф Щайн, водещ американски журналист по въпросите на сигурността, потвърди автентичността на доклада, който Биволъ публикува преди няколко години (виж тук, тук и тук) През 2012 г. Биволъ публикува и досието „Буда“ – разработка на ЦСБОП от 1996 г. за вербуване и наблюдаване на Борисов като фигура от ъндърграунда. Налице са и факти, че Борисов, заедно с Румен Николов – Пашата и Цветелина Бориславова е притежавал нелегална фабрика за цигари в Крайморие, разбита при акция на БОП през 1995 г.
„Какво е да си бежанец” ще покажат в междуучилищен уъркшоп ученици от няколко бургаски училища. Чрез ролева игра те ще пресъздадат различни модели на поведение в ситуации, които са възможни в реалния живот – съпреживяване на личната драма на изпаднали в беда хора, оказване на помощ, проява на съпричастие и толерантност, както и на евентуално негативно отношение.
Целта на уъркшопа е учениците да добият представа за живота на бежанците, от какво бягат, към какво се стремят. Да осъзнаят, че това са уязвими хора, които се нуждаят от подкрепа, да преосмислят отношението си към тях и да бъдат готови да ги приемат в своята общност. Влизайки „в кожата” на бежанците, чрез ролевата игра младите хора ще се убедят, че е нужно да се дава отпор на ксенофобията и омразата и че състраданието и желанието да се окаже помощ е най-естественото нещо за човека.
Дискусия след ролевата игра ще даде възможност да се прецени доколко е постигната нейната цел, какво е научено по темата и как то би могло да се проектира в бъдеще – като начин на мислене и поведение.
Предвидена е среща със семейство бежанци, които ще представят от първо лице историята на живота си и ще споделят своите впечатления от приема им у нас.
Уъркшопът е по съвместен проект на СНЦ „Хоризонти” – Бургас с Български фонд за жените. Той има превантивен характер с оглед изграждане правилен модел на поведение и убеденост, че бежанците имат право на достоен живот.
Събитието ще се проведе на 29 май от 17 часа в голямата зала на Младежкия културен център на ул. „Гладстон”.
Някога научавахме какво става по света, че и у нас от разни вражески радиостанции – „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Свобода“, DW и други. По-късно дойде „перестройката“ на Горбачов и до нас, посредством съветската периодика, започнаха да досигат новини от собствената ни страна. Следващият период, малко след 10 ноември 1989 г. ни застигна с прохождащата свобода на словото (да не се бърка със свободата на мисълта). Това време беше за кратко – по-малко от 5-6 години. После дойдоха мутрите и приватизираха вестниците, телевизиите, радиата… В епохата на мутрите бе приватизиран и интернет – инфо сайтовете станаха собственост на някакви типове, наричани неправилно олигарси. А те са големите крадци и престъпници.
Днес отново търсим чуждоземни източници, за да разберем какво става у нас и по традиция за броени минути се информираме какво става в Иран и Сирия, Венецуела и Мексико, но не знаем истината за с. Галиче. Не знаем какво стана в с. Хитрино и какво прави Борисов цяла седмица на мястото на аварията. Списъкът на незнанията ни е много дълъг и не ми е по силите да изброя всичките загадки и неизвестности за хилядите инциденти, катастрофи и далавери, за които само се чували това-онова.
Премиерът се хили в лицата на журналистите и нахално им заявява, че не иска да го питат какво ще прави утре в Русия, а журналята угоднически кимат и глуповато му се усмихват.
Днес отново тънем в информационна мъгла и ни подлагат на някакъв нов вид агитация и пропаганда , които удивително приличат на социалистическата агитация и пропаганда. С тая съществена разлика, че новите технологии позволяват една лъжа да обладае много повече умове за твърде кратко време, отколкото по времето на соца, когато все пак намирахме някакъв коректив, а сега алтернативата е равна на нула, колкото и парадоксално да звучи това.
От името на опечалените:
Любо КОЛЬОВСКИ
България е отново на дъното в класация по конкурентоспособност
Българската икономика остава сред най‐неконкурентоспособните – расте, теглена от ЕС и продължава бавно да се възстановява, но без да блести. Това показва ежегодната оценка на конкурентоспособността на българската икономика на Центъра за изследване на демокрацията и на Института за развитие на управлението, Швейцария, съобщава сайтът Financebg.com.
През 2018 г. България заема 48-мо място от 63 страни, което е подобрение със седем позиции спрямо 2015 г., но влошаване спрямо 2007 г.
Дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка без съществена корекция в политиките на българските правителствени и бизнес лидери.
Основните предизвикателства пред икономиката на България са:
– Подобряване на ефективността на съдебната власт и публичната администрация;
– Пренасочване на повече квалифицирана работна ръка от публичния към частния сектор;
– Насочване на повече финансиране от ЕС към професионално образование;
– Приоритизиране на развитието на националната система за иновации в законов, както и в бюджетен аспект;
– Завишаване на прозрачността и европейската интеграция в българската енергийна система.
Бизнесът продължава да оценява като сериозен проблем “изтичането на мозъци”. За четвърта поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, като единствената причина за това остава напускането на страната от много млади хора. Това, в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа, в повечето сектори продължава да се създават предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.
Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми. Същевременно България се нарежда сред водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигитални умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високо обучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура, информира investor.bg.
Положително се оценяват размера на данък печалба, общият размер на корпоративните и лични данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми и регулациите на пазара на труда.
