400 000 работници преживяват с до 314 лв. на месец, показват данни на синдикатите. Това означава, че 7,8% от трудещите се у нас попадат в графата „бедни“, въпреки че имат постоянен доход.

Според синдикалистите в борбата с бедността сред работещите трябва да бъдат включени и регионални политики за насърчаване на заетостта. Причината е високата концентрация на трудещи се в два от големите градове у нас.

„Това са хора, които могат да работят и за висока заплата, но да издържат други неработещи. Така на член от семейството се падат до 314 лв, колкото е линията на бедност“, обясни директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Любен Томев.

Данните на профсъюза показват, че има още 300 000 нашенци, които са ниско платени работници. Един от трима пък получава средната за страната работна заплата, която по последни данни на Националния статистически институт (НСИ) мина 1000 лв.

„Половината от хората, които работят в България, са концентрирани в столицата или Софийска област“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров

Некомпетентността, която цари в Община Поморие, е пословична и всеизвестна сред поморийци, но защо трябва да бъде излаган курортният град и пред чужденците?

Община Поморие да си оправи неграмотно изписаните табели и да се обърне към легализирана фирма, не да дава поръчки на аверска рекламна агенция, която видно не може да свърши качествено работата.

За администрацията й от роднини и приятели се знае – не владее чужди езици.

По сигнал за извършване на строително-монтажни дейности на морския плаж „Помпата” в Поморие и изграждането на плажен бар върху пясъчни дюни, експерти на РИОСВ – Бургас съвместно с представители на община Поморие извършиха проверка, съобщават от регионалната инспекция по околната среда и водите (виж тук).

На място проверяващите са установили, че е монтиран преместваем обект „Търговски павилион – летен бар и плажни тоалетни” до седми вълнолом в специализираната схема в концесионата територия морски плаж „Поморие-изток” ПИ с № 57491.501.524 по КККР на гр. Поморие. Той е разположен съгласно специализирана схема за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения  за сезон 2017г., съгласувана с Министерството на туризма на 10 май 2017 г., с изготвен инвестиционен проект и разрешение за  поставяне  № 20 /07. 06. 2017 г., издадено от главния архитект на община Поморие. Решението за поставяне е за срок до 2019 г., съгласно договор за предоставяне на концесия от  05. 08. 1999 г. на „Ирида-71”ООД.

За отпадните битови води от обекта е предвидено и съгласувано заустване в новопроектирана канализационна ревизионна шахта на ул. „Крайбрежна “ за която има съгласуване с „ВиК” ЕАД – Бургас. При извършения оглед не се установи нерегламентирано заустване на отпадъчни води  в морето и околните терени.

Имотът, обект на сигнала, не попада в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и в защитена зона (Натура 2000) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗТ и ЗБР. Опазването на дюните извън защитени територии и защитени зони следва да се осъществи по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, по който РИОСВ не е компетентен орган, допълват от държавната институция.

За спазване на Закона за устройството на черноморското крайбрежие трябва да следят РДНСК и Община Поморие, която не веднъж е нарушавала разпоредбите на българското законодателство. В тази връзка РИОСВ-Бургас е наложила глоба в размер  на 3000 лева на кмета на община Поморие Иван Алексиев. Той не е спазил определените срокове в разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. Иван Алексиев не е осигурил площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в това число – едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали.

Едно от задълженията на кмета на общината, за което получава заплата от данъкоплатците, е, освен да организира управлението на битовите и строителните отпадъци образувани на нейна територия, и  да осигури площадки за предаване на разделно събраните. В случая поморийският кмет Иван Алексиев не изпълнява служебните си задължение и нарушава Закона за управление на отпадъците.

Липсата на площадка за предаване на разделно събраните отпадъци в Поморие навява на мисълта, че Община Поморие вероятно не реализира разделно събиране на отпадъците.

Санкции са наложени и на  управляваната от Иван Алексиев институция. Община Поморие  не изпълнява условията в издадените й разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от канализационна система в Ахелой и Каблешково.  Нарушен е чл. 48, ал 1, т. 11 от Закона за водите и са наложени имуществени санкции за 6000 лева.

Иван Алексиев е двумандатен кмет на Община Поморие, издигнат от партия ГЕРБ. С встъпването си в длъжност и втори мандат през 2015 г.,  едно от първите действия, които предприема, е да бъдат вдигнати местните данъци и такси. През месец декември на същата година той внася докладна-записка до новосформирания общински съвет, с която пожелава съветниците да гласуват увеличаване на туристическия данък с приблизително 50%, такса смет с 50% и наемът на общински търговски пространства.

Оказва се, че освен с по-високи налози за попълване на общинската хазна,  данъкоплатците ще трябва да покриват и санкционираната администрация, която неглижира законодателството и не изпълнява служебните си задължение.

Индексът „Право на собственост” още веднъж показва изключително тежките проблеми в правната среда в България, както и липсата на каквото и да е подобрение. Това води до по-ниски доходи, повече корупция, по-високо неравенство и по-слаба защита на индивидуалните и икономическите свободи.

За поредна година Институтът за пазарна икономика представя в България международния индекс „Право на собственост”, разработван от Алианс „Право на собственост”. Индексът оценява защитата на правото на собственост по света, а в изданието за 2017 г. са включени 127 държави, в които живее 93% от населението на света и които произвеждат 98% от световния БВП.

В тазгодишното издание на индекса България отбелязва ново дъно. Резултатът на страната намалява и вече не достига и половината от възможните максимални точки.

България получава резултат от 4,8 т. (от 10 т.) и се нарежда на 85-то място (от 127 страни). Спрямо миналата година резултатът на страната намалява с 0,2 т., но в класацията България пада с 19 места. Намалението в точките не е толкова голямо, но предвид ниската база, особено за европейска държава, поддържането на това изключително незадоволително ниво на защитата на правото на собственост е стряскащо. В същото време драстичното пропадане в класацията показва, че докато в България нищо не се променя, другите държави подобряват защитата на правото на собственост.

България е изпреварена дори от страни като Мали, Доминиканската република, Кения, Хондурас и Замбия.

Най-ниски продължават да са резултатите в областта на правната и политическа среда, доказвайки за пореден път, че в България липсват независимост на съдебната власт, върховенство на закона, политическа стабилност и контрол над корупцията.

В областта на правото на физическа собственост нараства индикаторът за достъп до заеми. Това подобрение, обаче, следва възстановяването на пазара, а не е следствие от някакви усилия на управляващите.

Защитата на правото на интелектуална собственост е с най-висок резултат в рамките на трите  изследвани сфери – 5,2 т. от максималните 10 точки. Въпреки това, тази оценка е доста по-ниска от резултата на страната в тази сфера преди 8-9 години. Индексът отново показва, че липсата на защита на правото на интелектуална собственост и широкоразпространеното пиратство на авторски права продължава да е сред големите проблеми в страната.

Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. При съпоставката на резултатите от индекса и икономическото представяне  на различните държави се забелязват сериозни разлики. Държавите са разделени на пет групи (квинтили) според резултата си в индекса. Първенците в класацията, т.е. първите 20% от включените държави се радват на 13 пъти по-висок доход на глава от населението (в паритет на покупателната способност) в сравнение със страните на дъното – последните 20% от включените държави. В допълнение, анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до повече предприемачество, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-голямо гражданско участие и по-голяма сигурност.