„Не ме плашат някакви такива селски кметове, които ми се правят на каубои и мислят, че може да ме изнудват, просто човекът е сбъркал адреса. Г-н кметът ми направи огромна услуга с неговата наглост да ме ядоса до такава степен, че от тук нататък нито една община няма да получи нищо безвъзмездно.“
Вчера, на 19.07.2017 г., Общински съвет-Поморие подкрепи скандалното предложение на кмета Иван Алексиев – да бъде развалено дарение от 1932 г., с което Анхиалски общински градски съвет безвъзмездно предоставя на държавата терен за изграждане на почивен дом за военноинвалиди, пострадали от войните, хора от армията и контингента на обраната.
Налудничавите упражнения на кмета на Поморие Иван Алексиев и на общинския съвет са без аналог и логично обяснение. Кметът на Поморие и последователите му-съветници искат да бъде развалено дарение на имот към държавата, за да бъдел „отново подарен на държавата“, което от морална и правна гледна точка е не само много смешно и нереалистично, но и много тъжно. Още повече, че бившият военен санаториум и прилежащите му части са обект от значение за националната сигурност на България!
Но зад тези общински намерения се прокрадват користни цели и корупционни практики, коитo в интервю пред ПИК по горещата тема вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов осветли. Той в прав текст заяви, че от два месеца е подложен на натиск и изнудвания от тарикати, които си правят устата за този имот и искат да го притежават.
Според вицепремиера на България Каракачанов, не е в компетенциите на поморийския общински съвет да взима решения по разваляне на дарения. „Общинският съвет не може да решава такъв проблем, той може ли да реши, ако имате къща в Поморие – да ви я вземе, защото общината я е дала през 1931 година. Как ще ми вземат къщата?“, попита риторично министърът на МО.
„Мераците и лигите, които текат от муцуните на една камара тарикати, които искат да откраднат този имот от Министерството на отбраната, са отдавна и това няма да стане. Имот на Министерството на отбраната, някой да иска да го открадне по този пладнешки начин – няма да стане, докато аз съм министър“, категоричен е Каракачанов.
Разгневен от наглостта на поморийския кмет той допълва: „И какъв е кметът на Поморие, че ще решава подобно нещо?!Общинският съвет на Поморие в миналия век, в далечната 1931 -1932 година е взел решение да предостави имот безвъзмедно на съюза на инвалидите за лечение, след което е построено върху тази земя и разработено от МО, и построеното е собственост на МО. И изведнъж някой решава това нещо да го прибере, как ще стане това?! Това може да стане в мутренските сънища на някой, но е и в правова държава.“
Военният министър разкри, че от два месеца е подложен на натиск и намекна за изнудвания. „Ще ви кажа също, че за тези два месеца, откакто съм министър на отбраната, се извървяха една редичка тарикати да си правят устата за този имот – няма да стане“.
Попитан дали ще иска оставката на поморийския кмет на ГЕРБ, Каракачанов отговаря лаконично – „Не съм го избирал аз, че да му я искам. Да му мислят жителите на Поморие, когато са го избирали. Но няма да позволя някой да слага ръка на собственост на МО, собственост, която ще се ползва след необходимите инвестиции за рехабилитация и лечение“.
„Това, че 20 години някой умишлено е водил санаториума към фалит, за да може да сложи ръка върху него, е друг въпрос. Защото аргументът на този кмет е, че този имот не се стопанисва правилно. Това, че някой 25 години не се е грижил за военните имоти и те стават обект на тотално разграбване, било през общините след това в частни лица, било през някакви други комерсиални намерения, краят на всичко това дойде преди два месеца“, заявява Каракачанов.
„Сега, за първи път пред вас ще кажа, че провокиран от този случай, ще ме накарат да не дам нито един сантиметър земя и имот – собственост на Министерството на отбраната, на никоя община, за каквито и да е нужди. Защото тази практика „еди кой си военен имот трябва за социални нужди“ е практика от 20 години. При което тази земя, която обикновено е в центъра на дадения град и е много атрактивна за застрояване, или е на брега на морето, или около минерален извор и се взима уж за общински нужда, а после попада в частни ръце. Тази далавера приключи.
Г-н кметът ми направи огромна услуга с неговата наглост да ме ядоса до такава степен, че от тук нататък нито една община няма да получи нищо безвъзмездно. Ако искаш имот в даден град, ще предложиш компенсация на МО. Значи ние ще подаряваме имоти за частни фирми, за да си пълни някой гушата – няма как да стане„, допълва вицепремиерът и министър на отбраната за порочните практики на Общините с военните имоти досега.
„Ако някой си мисли, че МО е дойна крава и войниците в България ще работят за 600-800 лв., и някой ще краде имотите на министерството, просто не е познал. Докато аз съм министър – няма да стане. И въобще не ме плашат някакви такива селски кметове, които ми се правят на каубои и мислят, че може да ме изнудват, просто човекът е сбъркал адреса“, коментира Каракачанов опитите на поморийския кмет Иван Алексиев за отмъкването на военния имот на брега на морето от активите на министерството на отбраната.
Той припомни, че решението за ремонтирането на бившия военен санаториум в Поморие и прехвърлянето му към „ВИТА“ – Велинград е взето от втория кабинет на Борисов.
„Средства има, предвиден е 1 млн. лв. за ремонт и то още от правителството на „Борисов 2″. Тези пари няма да стигнат за възстановяване, но могат да се търсят варианти. Дълго време срещу този имот, срещу който някой си е проточил лигите, се пречи, не се полагат крижи за него, не се поддържа, за да попадне в това незавидно състояние, за да може някой да го вземе. Ако общината е загрижена за военноинвалидите и териториалното дело, да предложи някака формула, чрез която МО и общината да направят нещо съвместно. Ние нямаме нищо против в нашите военни домове и центрове, включително и военно-медицинските заведения, да се лекуват частни лица. Напротив, във ВМА в София над 70% от лекарите са цивилни, не са военни. 82% от пациентите са цивилни граждани“, споделя Каракачанов.
„Общината също може да извади пари, плюс ние с нашите възможности, и да се направи така, че да е в интерес на хората“.
Такава идея даде Каракачанов на поморийския кмет Иван Алексиев, в чието управление общинската многопрофилна болница е докарана до фалит, изпаднала е в неплатежоспособност, детското отделение затвори врати, защото лекарите напуснаха, а заплати се получават на тримесечие за един месец, докато общинското имущество се продава като локум на закрит пазар в Турция. В същото време „развалящият дарения“ изявява претенции към имот на военните, „загрижен“ за тяхното здраве.
Припомняме, че бившият Военен санаториум в Поморие с наименование „БДПЛР – Св. Георги“ – Поморие бе изваден от структурата на ВМА с решение на Министерството на отбраната и на Министерски съвет. От 01.01.2017г. до края на месец юни 2017г. течаха различни процедури по оценка и прехвърляне на дълготрайните материални активи. От 26.06.2017г. тази структура съществува под наименованието „Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация – ВИТА“ ЕООД, клон Поморие.
В същото време Многопрофилната болница за продължително лечение и рехабилитация към Министерството на отбраната в Поморие обяви, че започва да приема пациенти от контингента на военното ведомство. От ръководството на МБПЛР „ВИТА“ ЕООД – Велинград, които управляват поморийския клон, съобщават, че от 24.07.2017 г. до получаване на разрешение от Министерството на здравеопазването за упражняване на лечебна дейност ще се извършват само профилактични програми.
Преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията
Държавният дълг упражнява депресиращо въздействие върху преките инвестиции, като този тип въздействие е известно като ефект на изтласкване, а смисълът на ефекта е, че колкото повече се увеличава дългът, толкова повече намаляват преките инвестиции.
Такова е и положението в България през последните години. Нарастващият държавен дълг, който се формира въз основа на годишните бюджетни дефицити, с натрупване на задължения от страна на държавата, чрез вземане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните инвестиции.
За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. А за последните 10г. преките инвестиции спаднаха близо 15 пъти в абсолютен размер.
Преките инвестиции бяха над 9 млрд. евро за 2007г., а се за 2016г. са 702 млн. евро. За 2007г., а се очаква да са едва около 400-500 млн. евро. Преките инвестиции, като процент от БВП за 2007г. бяха 29,4%, а за 2016г. са 1,6%.
В относителен размер спадът е близо 20 пъти. А по 3-4 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции годишно трябват, за да има България ръст на БВП от 4,5-5%.
Инвестициите и населението са основни фактори за растеж на икономиката във всяка държава, а в България те намаляват драстично. Намаляващото население на България при равни други условия, е и намаляващ пазар, респективно. Намалява количеството и качеството на населението ни, като резерв за работна сила и потребление. С намаляващо население и намаляващи инвестиции не можем да развиваме нито ускорено, нито въобще икономиката на България.
За последните 30г., от 1987 до 2017 г., населението официално е намаляло с около 2 млн. души, от почти 9 млн. на близо 7 млн. Като се добавят и трайно живеещите в чужбина, които учат или работят извън България, тогава намалението за тези 30 г. е над 30%.
Изводът ми е, че не ниска производителност на труда, а малко инвестиции и намаляващото население са причините за ниски доходи в България.
Нещата са взаимосвързани и затова икономическата и финансова политика, която води България през последните години, е погрешна. И през 2017г. ПЧИ са на исторически ниски нива за последните 20г. А преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията.
За да привлече повече преки чуждестранни инвестиции, България трябва да работи върху нивото на прозрачност и усещането на инвеститорите за предвидимост и сигурност.
Румен Гълъбинов – икономист и финансист
Предложението на ГЕРБ плащанията в брой да бъдат ограничени до 5000 лв. не бе прието от парламента. Прагът за кеша остава както досега – 10 000 лв.
По време на дебатите председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова изтъкна, че кешовите плащания били в основата на нелоялните плащания.
Според Таско Ерменков от БСП борбата със сивата икономика не е с ограничаването на плащанията с брой, а с документите, които институциите издават или не издават – касови бележки и фактури. “Борбата със сивата икономика е въпрос на контрол как приходните агенции си вършат работата и следят. Кешът няма да ви помогне”, добави той.
Георги Гьоков от БСП изтъкна, че нормално мислещият човек би гласувал против предложението на ГЕРБ. „Това не значи, че милея за сивата икономика. Ако това решение доведе до увеличаване на пенсиите наесен, цялата ПГ на БСП ще ви подкрепи“, обърна се той към депутатите от ГЕРБ.
Нямаме толкова средства годишно за увеличаването на пенсиите по начина, по който БСП го предлага, отговори му Стоянова. Кешовите плащания са в основата на нелоялните плащания, допълни тя.
Александър Иванов от ГЕРБ изрази мнение, че кешовите плащания до 5000 лв. нямало да затруднят обикновения гражданин, но може би притесняват хората с нерегламентирани доходи.
Неотдавна, в качеството ми на офицер от специална служба, аз изпълнявах заповед от най-високата държавна катедра, ББ да не бъде допускан до сгради представляващи управлението на България. Причините и основанията за това решение не ми бяха докладвани, но заповедта съществуваше и се изпълняваше от десетки служители.
Тогава „обектът“, както ние го наричаме се изживяваше като царски телохранител, без никога да е имал и един час професионален трудов стаж като такъв. Забавлявахме се и ни разсмиваше с начина по който той смяташе, че гарантира сигурност на царя и никой не го приемаше сериозно. Никой. Приемахме, че някои неща в България се случват без особена логика!
И сгрешихме. Впрочем, не след дълго системата за сигурност, която много добре знаеше кой е ББ и защо не трябва да бъде допускан до правителствени сгради, независимо като какъв се самоизживява, разбра, че не е важна толкова сигурността на царя, а е в действие бъдещ политически проект. Но беше късно за адекватна реакция, още повече, че се намесиха вече сериозни други играчи. Имунната система на държавата разви автоимунно заболяване и блокира!
Вероломни хора инсталираха вирус!
Това беше тогава, а днес/само за няколко години/ самият аз съм превърнат в специален „обект“ и особена цел, по заповед на същата щука и ми се прилагат всички методи, които аз практикувах служебно и дори преподавах за определен период. Каква ирония на съдбата!
Всичко, което ни се случва в този живот са уроци и всички са добри. Няма значение дали се случват с болка или с радост. Има значение само, че все още сме тук и докато това е факт, можем да променяме съдбата си. Само ако имаме воля, знания и смелост за това.
А моето лично пожарникарско предизвикателство, така или иначе ще реша. Вече според лична мяра, защото играта стана прекалено лична. И в нея правилата не са като онези, прилагани в правова държава…
Николай Марков
С тежест на сърцето, трябва да отбележа, че огромната част от българите са глупави, алчни и егоистични. Конкретният повод е без значение, констатацията е плод на дългогодишно трупани впечатления, достигнали до точката на пречупване. Огледайте се. Извън средата на обичайните си контакти. Защото тя ни създава погрешно впечатление, а всъщност далеч не е представителна извадка. Не бързайте да оспорвате виждането ми – всеки върви по свой път и може да стигне до едни и същи изводи по различно време, или пък не.
Изглежда те са органично неспособни да поставят някой друг над себе си, дори и да им прави добро. Всеки е самостоятелна бойна единица (евентуално заедно с близките си, но не е задължително) и е заел кръгова отбрана срещу всички останали. И гледа да докопа каквото и колкото може повече, веднага, на каквато и да е цена. Всички останали – кучета ги яли. Това не е „семейството – най-малката градивна част на обществото“, това е пълен разпад. Не на държавността, на обществото въобще. Да ви се е налагало да постигате съгласие със съкооператори от „етажната собственост“? Значи знаете за какво ви говоря.
Това води до безкрайната липса на уважение в обществото ни. Сещате ли се – това, което само пияниците от народното творчество все още търсят от ближните? Колко са случаите, в които човек, който уважавате, е заел значим държавен пост? И колко време се е задържал на него? Дали е било достатъчно дълго, за да промени нещо към по-добро? За кой президент, премиер или друг държавен функционер можете да кажете, че се е ползвал с всеобщо уважение? А съдия? А прокурор?
А когато няма уважение, няма уважавани хора, които могат да бъдат избрани да ръководят държавата ни и да ни водят напред. И тогава идват другите, които ни уважават по пернишки. Те не търсят уважение, защото вместо него използват принудата – физическа, икономическа и политическа. Прегазват всяка съпротива, отхвърлят всичко смислено и качествено, защото то не им е необходимо за да са на власт.
А на такива хора не бива да се дава власт. Защото ако не уважаваш другите, не уважаваш и себе си. А ако не уважаваш себе си, няма нещо, което не би извършил за да задоволиш низките си желания. Те не уважават и работата си, която ги храни, не могат да уважават и природата, която поддържа живота ни. Не уважават закона, което развързва ръцете им за всякакви схеми по неговото заобикаляне и нарушаване. В крайна сметка – не уважават и правата и живота на другите, затова ги унищожават с лека ръка.
При това положение, демократична организация на обществото и държавата ни е абсолютно невъзможна. Как биха могли малцината качествени хора да повлияят на безпросветната тълпа? Изглежда съвсем логично, че България е постигала върховете в развитието си само при съчетаване на абсолютна и неоспорима власт и качествен владетел. Аспарух. Крум. Борис (първи). Калоян. И винаги е пропадала заради междуособици и предателства, резултат от отслабването на единовластието.
В това отношение се оказваме много по-близки с Русия, отколкото във всяко друго. И там единствената работеща форма на държавно управление е монархо-имперското или тоталитарно единовластие. Такъв ни е мат’ряла явно…
Та, спешно ни е нужен диктатор. По възможност – благодетелен. Защото на еволюцията е необходимо още твърде много време за да научи това диво балканско племе на сътрудничество и най-вече – на уважение. Диктатор, който да мачка наред всички мутри и дребни хитреци, и да раздава справедливост по съвременни версии на законите на Хан Крум. И никой да не е недостижим. Диктатор, който като Моисей да ни води 40 години през пустинята, докато съберем критична маса хора, способни да взаимодействат разумно и демократично, и които да бъдат уважавани достатъчно от останалите, така че да бъдат поставени начело на новото ни демократично общество.
