Имам чувството, че нашият народ е прекалено сетивен към жените на политиците. Като се почне от царица Десислава, жената на Калоян, та се стигне до Десислава от бургаските села – жените на държавниците все са някакви фактори, които фокусират погледа към тях.
След освобождението в края на 19 век, независимо дали Петко Каравелов е бил премиер или пандизчия в Черната джамия, жена му Екатерина Каравелова винаги е била център на внимание. Съвременници считат, че в даден период тя е управлявала държавата и опозицията, а съпругът й е бил нещо като дистанционно. А съпругата на друг премиер, Рачо Петров – Султана, с фриволното си поведение и с любовните си авантюри, които почват с цар Фердинант и свършват с кочияша му, е била в устата на цялото общество десетилетия наред.
Майка ми разказваше, че когато през 1943 година идва в София като студентка, всички са говорили за шапките, тоалетите и прическите на Кита Филова. И Тато е бил като послушно дете пред д-р Мара Малеева.
През последните 27 години жените на политиците продължиха да се натискат да са под прожекторите. Мара Желева, макар и скромна, накара доста дипломати да се блещят пред нейните действия. Антонина Стоянова трудно бе удържана и показваше, че у тях петел не кукурига. Ами Елена Йончева, която беше неформална половинка на Станишев, за да покаже, че е с характер, отиде в танцувално шоу, за да си развее прашките пред широка публика. И една друга Елена, само че Костова, щом стана премиерша се втурна да вилнее с фондация из цялата страна. Иван Костов имаше твърда ръка, можеше да умери цели маси с хора, но по никакъв начин не успя да възпре жена си, независимо, че много камъни му се изсипаха на главата заради нея.
Като се замисля излиза, че в България нещата не вървят, защото обикновено тези, които се хващат да я оправят, не могат да се оправят със собствените си жени.
Пейо Делчев
Искам да разбера произхода си и дали имам братя и сестри, споделя то
Красиво момиче, родено в Бургас на 09.06.1983, търси биологичната си майка. Историята й разчувства много от потребителите на Фейсбук групата „Търсим се“.
„Искам да намеря биологичната си майка, за да разбера произхода си и дали имам братя и сестри. Родена съм в Бургас под името Ана. Биологичната ми майка се е казвала Петя Иванова“, разказва младата дама, която преди дни е празнувала своя рожден ден.
„Успех на всички търсещи! Бих се радвалa много, ако успея да намеря информация за биологичното си семейство! Моля Ви да ми помогнете като споделите снимката и с надеждата да стигна до него! Благодаря на всеки един, който ще го направи“, добавя тя.
„Какво съкровище е изоставила така наречената майка! Как заспива през целият си живот не знам“, коментира Калина.
„Каква красота! Защо бе, майко, си хвърлила детето си с лека ръка?“, добавя Дима.
Останалите дами, които са коментирали споделеното, желаят успех на младата дама. Всички се надяват тя да намери жената, която й е дала живот, а после безжалостно я е изоставила.
В последно време звучи едно вече разпознаваемо име – Лозан Панов. Странна птица, неизвестно откъде долетя. Не сме близки, не е част от ловна дружина, не е масон, не е срещан на стадион, нямал е явочна квартира, не е бил член на „нашата партия“, дори соросоид не е бил. Загадъчно израстване, петно в тази биография трябва да бъде намерено. Ще бъде. Той ще заслужи съдбата очаквана от плебса, ще бъде задоволен сеирът на оглупелите избиратели, ще бъде разтопен. Ще бъде скрап.
Лозан Панов е началник на някакъв съд, малцина разбират какъв. Член е на някакъв съдебен съвет, не знаем значението на това странно сдружение. Вече е ясно, че той желае някаква съдебна реформа, поданиците не разбират защо и кому е нужна. Все пак имаме мнение, ние знаем че съд не означава справедливост, страдаме от корупция, от неграмотни законодатели, политизирани прокурори, странни адвокати завършили милиционерски училища и съмнителни правни университети. Кой има доверие в българския съд ?
И един слънчев ден, това странно лице, същият този Панов ни дарява с поразяваща реч, реч на интелектуалец, на личност, на гражданин, изпълнена с логиката на блестящия разум, унищожителна за статуквото, разрушителна за мафията и изгаряща за политическото скотоблудство. Блестящо начало, пътят е обсипан със звезди и виеща омраза. В преследването си бестиите ни даряват личност.
Не може да бъде прегазен на улицата, не могат да развият болтовете му, пробват със свинеподобни журналисти, а той лети все по-високо пред очите на некадърни ловци. Колегите му носят сачми, носят барут, опитват се да го разстрелят със своето слугинско мълчание, а той все по-високо лети…
Създава се неочаквана парламентарна коалиция между управляващи и опозиция, посветена и старателна в желанието си да унищожат този вражески за тях самите екзотичен субект. Олигархията е в параноя, хипохондрията на статуквото е оправдана.
И тогава давещите се хващат за сламка. Слепотата на тяхната естествена глупост превръща сламката в спасителен кораб и следва углавно обвинение – словата на Панов носят съмнителен характер, вероятно е дори да се предположи негова политическа кариера. Какъв ужас, дами и господа! Всъщност това е опит за преврат.
Политически, парламентарни джуджета, иначе твърдящи своите помпозни различия, се „изправили“ и заявили своята ненавист и страх – този случаен мръсник носи в себе си политика. Девическият хор на амебите се изправя срещу слон.
Тук следва второ действие на операта и гръмва пушката на Чехов, заредена от Винету. В западния фолклор тиквата се превръща в каляска, според народната мъдрост Поразяващата Ръка се превръща в тиква. Публиката е облъчена в страдание, очакват се викове на недоволство. Политици обвиняват в политика. Когато доносник ви обвинява в клевета, когато бивш комунист желае да ви представи като комунист, когато политик изказва тенденциозното предположение, че вие се стремите да бъдете политик или когато дори сте определен като „красив и умен“, бъдете щастлив, споделете тази оценка с децата си – ще бъдат горди с вас.
Един изнудван, някакъв си бизнесмен /Сашо Дончев/ е разрешил на насекомо да рисува карикатури, огорчаващи падишаха и оня дето „сам си го избра“, друг случаен издател /Прокопиев/ си е позволил свобода, нарушаваща обичайния дъх на свински крачета, чесън и управляващи шкембета. И отново следва обвинението в политическа кариера или поне съучастие. Подобно обвинение очаква незабавни декларации за отказ, подобни нещастници са лишени по презумпция от политическо мнение, те са вредни за „стабилността“, те са опасни, особено ако използват рецептата за възход на своите обвинители. С една дума – всеки надигнал случайно глава трябва да бъде обвинен в политически амбиции. Страхът е длъжен да ражда чудовища. Есента на един патриарх обрича държавата на нещастие, латинодемокрация по Маркес …
Според Иречек мечтата на всеки български мъж била да бъде министър. Това е комплимент доказващ политическата ангажираност на българина в онова време, желанието за просперитет. Днес омразата към партиите и техните маргинални членове е факт. Омраза създадена нарочно за примитивния разум, отгледана с мизерия и вдъхновила мечтата на неграмотния за власт носеща лична печалба. Партия означава рушвет, обидна, но някаква учителска заплата за вашата неграмотна дъщеря, синът да е шофьор в общината. Но политика е цената на хляба, убитите по пътищата, вашето здраве, величината на корупцията, свободата на словото, пребитата за пари възрастна жена, образованието на детето ви, осъдения убиец, водата, пенсията ви дори. Политика е вашето рождение, вашата смърт.
Впрочем, защо Лозан Панов. Бих желал някой като Лозан Панов да бъде политик. Бих желал да се сбъднат обвиненията на управляващото ни мафиотско сдружение, желая рождението на достоен българин. Бих желал прокурор, който се страхува за живота си, премиер дарен с интелект, президент с национално самочувствие, граждани, дори и в мъката на своята нищета, да споделят желанието си за едно очаквано бъдеще.
Цинично е, но вярно – за промяната на една криминална олигархия са нужни първо личност, средства и медии. Личности има, останалото е в националните традиции. Имаме случайното щастие да бъдем европейци. Имаме нужда от явление.
И ако носите същото съзнание, затягайте болтовете си редовно и избягвайте среща със съдебната система.
Време е за някакъв Лозан Панов.
Проф. Велислав Минеков
Съвсем сериозно бях решила, че темата „Рагин“ е приключила за мен, след като снощи го чух как заеква и подсмърча на телефоната линия. Убийте ме с камъни, но ми дожаля – човекът е на възраст, подаде оставка и т.н.
?
И тъкмо да прибера ножа в ножницата, ей ги тази сутрин в дует – Рагин и Ангелкова, заедно ни обясняват как работели за подобряването на българския туристически продукт и еле-еле, утре към нас ще се затичат не шведски и баварски общи работници, а де що има синьокръвно и дебелопортфейлно войнство!
?
Пропускам без коментар, че Рагин изкара Виктор Николаев виновен за ситуацията – шегувка се човекът, какво толкова!
Обаче, покрай един грозен ритник и последвалото скандално предложение да си мълчим, пропускаме гредата в окото! 
☝️
А тя е, че 25 години туризмът в България е представляван на международно ниво от един крайно несъстоятелен, с много скромни възможности и отдаден на нищонеправене човек! Един празнодумец, за когото най-голям извор на гордост е факта, че е роден на една и съща дата с Тодор Живков, а отношението му към индустрията на гостоприемството се обобщава във фразата „ми, те, туризма и сеслкото стопанство са си брат и сестра..“. Кажи, баба, тенкю!
?
Та, като опряхме до чуждите езици, нужно ли е да казвам, че не говори нито един чужд език? Което не му попречи да обяви какдидатурата си за председателство на европейската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите и да си навлече присмех по всичките земни кълбета…
Явно, тази езикова бариера му е попречила за 25 години да свърши за пет пари полезна работа за България и туризма?
Или поне се надявам да е така… Защото иначе излиза, че е от некадърност и невежество. Или от пинтилък.
?
Последното е много вероятно, защото организацията, която управлява (и която нямало да приеме оставката му!) е ДВА ПЪТИ изключвана от меджународната организация, в която би трябвало да членува, за да има смисъл от съществуването й!
Познайте защо?
Правилно – системно неплащане на членски внос и пълно отсъствие на каквато и да е дейност на международно и национално ниво!
?
Два пъти – през 2011 и през 2017, преди седмици! Няма такъв прецедент в световната история, да знаете! Няма сега да изреждам пропуснатите ползи, защото Толстой ще ми завиди, „Война и мир“ ще ви се види кратък анекдот…
И накрая, като знам скромния капацитет на управителното тяло на БХРА, допускам, че наистина ще си го искат за председател и няма да му приемат оставката. Което ще зарадва Ангелкова, колкото и стресната да изглежда в момента. Защото й се явява нещо като дясна ръка, другарче в белите, един вид.
И защото рагиновците са драматично нужни не само на това правителство, но и на много други преди него! Те са удобни, като стара възглавница – дрънкат безсмислици, хвърлят бомбастични глупости, разсмиват хората и всичко им се разминава, защото изгледат като безобидни идиоти.
Но не са! ?С мързела, невежеството и ограничеността си вредят не само на туризма, но и на всички нас, защото имат его колкото връх Мусала и нямат никакви задръжки да говорят от наше име и да ни злепоставят пред всичко и всеки, почувствал се длъжен да ги слуша…
И ако се чудите защо въпреки очевидната си несъстоятелност, по екраните ви греят все рагиновци, да повторя – безобидни са за големите играчи в туризма и затова.
Весислава Танчева, Фейсбук
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек
