Законоустановеният срок за вписване на новорегистрирана фирма от Агенцията по вписванията е 3 дни, но не се спазва – обработката на заявления трае минимум 20 дни. При този начин на забавяне, умишлено или не, се пречи на новосъздадените фирми да участват в различни търгове преди летния сезон.

Десетки собственици на новосъздадени фирми се оплакват, че Агенцията по вписванията в Бургас им бави документите. Този порочен административен почин като цяло оказва негативно влияние върху развитието на бизнеса в България и буди редица въпроси около ефективността и липсата на такава при наложения партийно-бюрократичен модел на управление на държавата.

Държавната и общинската администрация в България, а и на всякъде по света, се издържа от парите на данъкоплатците. Гражданите  регламентирано от законите си плащат, за да бъдат любезно и навременно обслужвани, а не за да им бъдат създавани допълнителни пречки и трудности при формирането на гражданския оборот и затлачване на нормалното протичане на обществените отношения.

АВАНТАЖ публикува сигнал на ЮЛ до нашата медия, от който нееднозначно се разбира, че в Агенцията по вписванията в Бургас цари пълен хаос, служителите не отговарят нито на мейли, нито на телефонни обаждания, изпратени до ведомството и бавят заявленията с месец:

Подавам заявление и всички необходими документи в средата на месец април т.г. Срокът за вписване на новорегистрирана фирма е тридневен. Не ме уведомяват по имейл след изтичане на срока какво се случва. Продължавам да чакам. Проверявам по входящ номер в сайта.. пише “обработва се”.  Започвам да се притеснявам, звъня на телефоните.. както винаги никой не вдига. Започвам да си мисля, че нещо не е наред и отивам на място да проверя. Служителката ми казва, че закъсняват с 20 дни при обработката на заявленията и днес вписвали фирмите, които са подавали заявления на 2-ри април. Това е най-яловата държавна институция. До кога ще плащаме заплатите на служители и институции, които не си вършат работата и вместо да съдействат и помагат – пречат за развитието на бизнеса в България?
При този начин на забавяне, умишлено или не, се пречи на новосъздадените фирми да участват в различни търгове преди летния сезон.

„Водят двама българи към бесилото, а единият прошепва на другия:

– Хайде да се опитаме да избягаме…

– Ами по-добре да си траем, че да не стане по-лошо…“

(най-българският виц)

Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. По план въстанието е трябвало за започне на 1 май, но поради предателство избухва по-рано. Днес и в бъдеще второ такова не можем да очакваме, а поробители бол …

Вероятно все още помните онази нагла обида към широка група българи отправена от Бойко Борисов в Чикаго през февруари 2009 г., която и до днес европреЦедателят отрича да е изрекъл :

„Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“  И добави към емигрантите в Чикаго: „И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“. 

Неудобната истина обаче е, че точно мат`рялът на 26 март 2017 г. избра този ученик от Банкя харесващ поуките на Тодор Живков, Сакскобургготските и онези на Хитлер, Сталин и Путин да управлява и го направи толкова покорно, че той и шайката му се видяха със сигурност управляващи поне още един мандат в комбина с псевдопатрЕотите.

Абсурдите на управлението на Борисов 2 доведоха логично до втората му оставка на фона на огромен нов дълг, до измислените суми за милиарди за саниране, до спад в инвестициите през 2016-а до около 685 милиона. Спад от около 15 пъти. Всичко това породи надежди за една промяна, за едно ново Априлско въстание, което да ни освободи от 28- годишния гнет на партиите, но всичко бързо прецъфтя, защото мат`рялът си остана почти същият и със същата робска нагласа …

Същото това абсурдно правителство Борисов 2 докара българите да внасяме повече осигуровки и данъци, отколкото в много по-богати държави, с по-висок жизнен стандарт.

Облагането на труда в България е по-високо, отколкото в Гърция, Испания, Естония и Полша, а далеч зад нас са богати държави като Люксембург, САЩ, Канада, Великобритания. В Швейцария например удръжките от заплатата на един несемеен работещ без деца са близо два пъти по-ниски от България – 21,8%, но стадото си избра отново Борисов …

Днес е така и с абсурдното управление на Борисов 3 …

Погледнете външния дълг на България при Борисов 3 днес, който е 25.7 млрд. лева и расте с по 30 лева в секунда, а първо място по смъртност в ЕС и дори челници в света ?!

И защо стана така ?!

Българинът си мечтае все за Спасител, за твърда ръка , която да го защитава и храни, а той да си прави каквото си знае и може и така до пристигането на абсурдните сметки за ток през 2013 г., до 3000 лева за долар през 1996 г. и изчезване на спестените от него пари в банките и липсата на хляб или нещо друго, като абсурдното увеличение до 38 % на цените на газа …

Харесва си българинът да е под ярема, но да е сит, може и да не е свободен, но сит и да чувства, че има някаква санирана собственост …

Българинът е отвратен от настоящето, песимист за бъдещето и харесва миналото си.

Цветана Кьосева е описала в „Неудобните истини за Априлското въстание“ една ситуация, която не прави чест на някои българи, но която се среща и днес, цели 137 години по-късно:

„Известно е от историята, че цветущият по време на Априлското въстание град Копривщица е спасен от опожаряване и от масови убийства. За младия читател обаче е почти неизвестно как и на каква цена е станало това. Фактите по случая са останали заключени в старите книги и спомените на участниците в събитията.

Гордост за копривщенци е, че в техния град пуква първата пушка на въстанието, но малко след като отминала еуфорията и турците започнали да палят и разграбват село по село, станало ясно, че и градът им ще бъде разорен

Пръв схванал неизбежността на ситуацията самият водач – ръководителят на революционния комитет в града Тодор Каблешков.

Каблешков предложил въстаниците да не се бият с турците в селото, за да не го бастисат, а това да стане в планината. От своя страна чорбаджиите да изпратят писмо до турското правителство и до конака в Пловдив, в което да поискат войска, „за да пази селото от въстаниците“. Писмото било съчинено набързо.

Ето какво пишело в него:

„На 20- того непознати нам хора, които се казаха, че са въстаници, слязоха в селото ни откъм Стара планина и сред като грабиха и убиваха мирни жители и караха насила хората да се съгласят на техните лоши намерения, оттеглиха се към планината, като отведоха със себе си някои от младежите ни. Други пък, види се техни единомишленици, направили същото с околните села, като изгорили селата им и ги накарали насила да се приберат в Копривщица. Сега, понеже се боим да не нападнат изново и да направят по-големи безчинства, молим най-покорно законното ни правителство да изпроводи час по-скоро войска, за да ни пази от въстаниците“.

Планът не тръгнал веднага, тъй като завалял проливен пролетен дъжд и оттеглянето на въстаниците в планината се отложило. Тогава в главите на чорбаджиите се родила друга безумна мисъл – да хванат по-видните въстаници и да ги предадат на турците, с което да ги умилостивят и после да откупят селото си. Сутринта на 30–ти април пред селската аптека, откъдето четата трябвало да потегли за планината, се събрала голяма група разбунени селяни. Чорбаджиите започнали да викат: „Дръжте ги, бе, да ги изловим, да ги предадем на турците, само така ще спасим селото от злото, което ни е дошло до главите. Ако върнем тия хаймани, ще се отървем от по-голямото зло.Нека ги изколят до един тия нехранимайковци!

Тълпата се нахвърлила върху бунтовниците, обезоръжила ги, навързала с въжета по-видните от тях.

След като вързали въстаниците, копривщенци се отнесли към тях нечовешки и срамно. Пред аптеката се струпали селяни-зяпачи. Те чакали някой от затворените да се покаже на прозореца и започвали да му се присмиват и да го ругаят. В своите „Записки“ от Априлското въстание летописецът Захари Стоянов ни съобщава, че дори чичото на Каблешков идвал да ругае своя племенник „по най-непростителен начин“. Пак той пише, че когато жадните апостоли молили за вода, им била изпратена една стомна, пълна с нечистотии.

Както пише историкът Димитър Т. Страшимиров, „най-жестокият жребий на онеправданите, не ще съмнение, беше душевната мъка за осраменото велико дело, и обидата да бъдат затваряни, вързани и унижавани от единомишленици, станали сега сляпо оръдие на безчувствени и долни хора“. Според него, по времето, когато е писал книгата си за Априлското въстание (1907 г.), по стените на лудницата в двора на църквата „Св. Никола” все още личали надписи – тъжни изповеди на бедните затворници от рода на: „Който за народ се труди и грижи, Тук той в гнусна темница лежи“.

Нека си припомним част от „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“ на Захарий Стоянов.

„- Бунт, бунт! Хайде излязвайте! Пет часа става, как се бият коприщени! – викахме ние и разделени двама по двама, навлязахме в махалата, Бенковски и Волов от една страна, а ние двама с Икономова от друга из пазарджикския път.

Напусто си деряхме гърлата да викаме „бунт“ и „на оръжие!“ Ни един мъж се не виждаше по улиците; само любопитни жени и деца се трупаха по стените, които ни изглеждаха с голямо внимание. Всичко живо беше успяло вече да се прибере на къщата си, всеки бягаше от гласа ни, като че да бяхме зли духове. Женски викове: „Иванчо, Марийке, ела си, рожбо, че лошаво стана“ – се слушаха навсякъде.

Дълго време ние тичахме из панагюрските улици и следвахме да викаме „бунт“ и „на оръжие“, но освен пресипналите гласове на Волова и на Бенковски, които така също повтаряха нашите думи малко по-настрана, нищо друго не се чуваше.“

Да, така е в първите часове на Априлското въстание в Панагюрище, а и само там ли …

Да припомним и каква е нагласата в с. Петрич след първите боеве с башибозука:

„На мръквание обаче петришкото население пак потъна в отчаяно настроение. Ясният глас на една жена, която цепеше селото да плаче, стана причина да се съберат петричени тук-там на улицата по няколко души, не като буйни бунтовници, но мирни съседи…

– Мъжо! Мил мъжо? Стопанино… Дали воловце си нямаше, или сюрия овце! За какво беше петимен на къщата си, та отиде да се биеш с турци и черкези? Пусто останало и българско царство… – и пр. нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжа пред няколко часа.

– На аскерлика è туй сега не му е добро – говореха помежду си събравшите се селяни, които трябваше да бъдат трогнати от жалния глас на своята съселянка и от смъртта на довчерашния си другар. – Сега на тая жена защо й е свобода, какво тя ще да се ползува от българско царство?

– Чакай де! Ние какво сме видели още? Вчера едно, днес две. Оттук нататък всеки ден ще да слушаме подобни плачове – потвърди втори селянин.

– Ние никак не размислихме по-изтънко, преди да въстанем, но да видим где ще да му излезе краят – заключи трети селянин, след като си издъхна твърде чувствително.

Ние им разправихме, че имало уж кой да се грижи за всичко това, а те трябвало да слушат само какво им се заповядва; че свободата била по-скъпа от къщите и добитъка и че ако сме оставили селата здрави, щели сме да спомогнем на неприятеля. Празни приказки! Българинът не се лъже. Смърт е за него всякаква свобода, която не е свързана с къща, покъщнина, нива, лози и дърт пелин.“

Дори тактиката за палене на няколко български села в Средногорието от въстанниците, за да може населението да излезе в гората и да се бори за свободата си вместо да си гледа добитъка и къщите е отново породена от нежеланието да се рискува за свобода без имане на къщи, лозя, ниви, добитък …

„Не бях свършил аз още своята убедителна реч, когато един от присъствующмте селяни, човек на 60-годишна възраст, извика със сълзи на очите: „Да бъде!“ Това каза той и изтърси запалената си лула върху покрива на своята собствена къща, гдето, като духна няколко пъти, сухата тръстика пламна опустошително.“

Може би затова Славейков го е казал простичко, но запомнящо се : „Не народ, а мърша“…

Носталгията по спокойствието на блатото на Борисов накара мат`ряла да го изтласка отново до нов мандат, а защо не и до нова оставка …

Всичко се повтаря, макар и малко по-различно …

Но за ново Априлско въстание и нови висоти на демокрацията в България можете да забравите.

Просто мат`рялът е същия от времената на Захарий Стоянов та чак до днес – страхлив, егоистичен с нагласа за бягство от свободата и с робска психика … Харесва му да е прост, за да може Вождът Му да се разбира с него, защото и той е прост …

Свободен автор-Философът

Сигналът срещу кмета на Младост Десислава Иванчева е бил подаден от „Ваклин Груп“ ООД, тоест от… сейшелската офшорка „Тасаки Холдингс Лимитед“, която е съсобственик на фирмата? Другият собственик е майката на Александър Ваклин от ПП Нова Алтернатива на „абсолютния престъпник“ Николай Цонев. Само че от „Ваклин Груп“ отричат да са подавали сигнал, разкрива сайтът Биволъ на страницата си във Фейсбук.

Почти невиждано шоу с кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова се заформи в спецсъда, който гледа мерките за неотклонение. Двете са в стъклен „аквариум“ на зала 5, предвиден за най-опасните престъпници, който дори и съдебните репортери не си спомнят кога за последно е използван, пише сайтът Клуб Z.

За да се чува, отвътре двете крещят, че не им се дава възможност да говорят с журналисти, че не са вземали пари, не са ходили в мола на Околовръстното и че не е вярно, че са „светили“ с подкупа от 56 000 евро. Те казаха, че крайната цел е да не се явят на местни избори 2019 г.

„И за нас е тайна как парите се оказаха в колата“, каза Десислава Иванчева.

Собственикът на фирма „Ваклин груп“ – Александър Ваклин – е човекът, който ги е натопил с подкуп, казаха още двете. Според тях единствено вярно е, че те е трябвало да строят детска площадка в „Младост“, но това е било доброволно.

„Не ни е дал нито пари, нито е върнал“, каза Иванчева.

Тя заяви, че са ги ударили преди изборите умишлено. И посочи Румен Русев – зам.-кмет по строителството – като организатор на всичко, защото искал да заеме поста й.

„Това, че са намерени пари, няма общо с нас“, пише на бележка, която кметицата си бе подготвила в ареста.

В нея се казва още, че ще й поискат парична гаранция, която тя не може да внесе и твърди, че „посредникът“ при подкупа, за който е задържана – бившият кмет на „Младост“ Петко Дюлгеров (в бележката е съкратено името на „Дюл.“) и Ваклин се познавали.

Вътре тя казва, че сумата е подхвърлена.

„Има доста инвеститори, които могат да потвърдят, че не сме искали пари, а само детски площадки“, разчита се още на листчето.

Въпреки това обаче, когато прокуатурата започна изложението си, мотивиращо искането за „задържане под стража“, стана ясно, че освен по самите ръце на кметицата, следи от бележещото вещество, което се вижда на UV-светлина, тя е оставила и по шофьорската седалка, и по сенника откъм шофьорското място (именно кметицата е карала в момента на спирането на колата, б.а.).

След като самото дело започна, съдия Пламен Панайотов попита Иванчева свалили ли са й белезниците, а вместо нея отговори адвокатът й Марин Марковски:

„Те ги слагат само на улицата, г-н съдия.“

По-натам в пледоарията си Марковски каза, че клиентката му Иванчева е жертва на беззаконие. И че това че е държана от 10:30 до 18 ч на улицата да бъде снимана, е и психологическа атака – за да признае деяние, което не е извършила.

Александър Ваклин и фирмите му са крупен инвеститор в имоти, изпълнява и проект до Околовръстния път и също е имал пререкания с кметицата. Но още ден, преди тя да съобщи името му като „подадел на сигнала“, самият Ваклин е отрекъл пред „Капитал“ подобна версия с думите: „Няма защо да я харесвам, но не аз съм подал сигнала до прокуратурата. Браво на този, който го е направил“.

 Подхвърлили й сак с пари, за да й запушат устатата, но колегите й се канят да изнесат скандална информация срещу акули в застрояването

Ченгетата в столицата се разработиха и съвсем изненадващо арестуваха кметицата на „Младост” Десислава Иванчева в центъра на София. Операцията на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Й. Гурко“ е свързана с досъдебно производство за корупция, което се води от Специализираната прокуратура и КОНПИ, съобщава бТВ.

Официална информация до момента няма, но източници, близки до разследването, твърдят, че става дума за 70 хил. евро, които били част от по-голяма сума – 250 хил.

Акцията, която събра много зяпачи, бе толкова зрелищна, че буди съмнение дали кметицата наистина е „сгазила лука“ или просто са й подхвърлили сака с парите, за да й запушат устатата.

Парите, твърдят източниците, били подкуп за разрешение за строителство.

Повече от 3 часа Иванчева и заместничката ѝ били са с белезници пред Спортната палата. Разследващите брояха пари, разстлани върху вестник на земята.

Според екипа на Иванчева това е скалъпена акция, която има за цел да предотврати пресконференцията утре, на която щяла да бъде изнесена скандална информация.

По думите на сътрудниците на Иванчева „сакът с пари ” е бил подхвърлен.

Това изглежда по-правдоподобно, защото кметицата имаше доста врагове, заради острия си език. Тя застана начело на район „Младост” след граждански протести срещу застрояването.

Иванчева е от малкото районни кметове в София, които не са от ГЕРБ. Останалите са Теодор Петков („Витоша”, РБ), Христо Апостолов („Красно село”, РБ), Ивайло Панев („Кремиковци”, независим), Васил Цолов („Оборище”, РБ), Мария Ачкова („Средец”, РБ).

Адвокатът й Христо Ботев каза, че е пристигнал по нейна молба, за да присъства на обиска, но не го допускат. Защо ли? Дали, за да не попречи на броенето на парите, или пък да не излезе наяве истината?

Нарушава се Законът за МВР, протестира юристът.

„Чух, че кметицата е хваната с пари. Не знам дали е истина. Това са показни, циркови акции“, каза един от събралите се сеирджии.

Въпреки ареста на кметицата, бореща се срещу застрояването, нейните приятели се канят да изнесат скандална информация. Засегнати са много сериозни интереси на големи акули, които искат да застрояват, каза пиарът на район „Младост“ Петър Кърджилов.

Това обяснява защо бе тази циркова акция.

С конкретните случаи трябва да се заемат Специализираната прокуратура, ДАНС и ГДБОП, защото фактологията говори, че от местната полиция в Поморие изтича информация към кримиконтингента

Вчера тримата другари на Дядото бяха освободени от ареста. „Това не значи , че разследването за търговия  с дрога е прекратено. Колегите просто не са успели да окомплектоват всички улики, за да има обвинения. Въпрос на няколко дни е това да се случи“, уточниха пред „България Днес“ бургаски ченгета – пише днес в-к „България ДНЕС“.

Още по темата: Христос Янулис и Богдан Рупанов са с повдигнати обвинения, остават зад решетките

Вчера прокуратурата в Поморие поиска постоянна мярка за задържане под стража на Христос Янулис – „Дядото“ и Богдан Рупанов. Въпреки, че двамата са с повдигнати обвинения за извършване на престъпни деяния в съучастие, районният съдия на Поморие Николай Бъчваров остави в ареста само Рупанов и сметна, че мярка за неотклонение на Янулис не трябва да бъде налагана и затова е пуснат на свобода.
За извършените според прокуратурата от двамата деяния, НК предвижда до 6 г. затвор.

Днес на въпрос на АВАНТАЖ, дали ще има протест от страна на прокуратурата, говорителят на Бургаска апелативна прокуратура – прокурор Кремена Стефанова ни отговори, че е в правомощията на наблюдаващия районен прокурор – дали да протестира пред Окръжен съд – Бургас определението на районния съдия на Поморие в частта за Янулис или да не го прави. Тя добави, че ако към обвиненията се прибавят разпространение на наркотици и притежание на дрога, делото ще бъде подсъдно на Бургаския окръжен съд, но засега не може да каже повече, за да не се пречи на разследването, което продължава.

Още по темата: Акция на криминална полиция към ОДМВР-Бургас в Поморие от последните минути, има арестувани

Вестник „България ДНЕС“ пише в днешния си брой още, че подозренията на бургаски ченгета са, че шуреят на Димитър Желязков – „Очите“, Христос Янулис, оглавява наркобанда. Свързани с дрога са и гаврите спрямо Георги Т. от Поморие, за които са обвиняеми Янулис и Рупанов, допълва изданието.
„Според прокуратурата извращенията срещу Георги Т. са продължили няколко седмици. Повод са дадени от него показания пред полицията. В тях според запознати младежът свидетелства как той и негови познати са принуждавани да продават наркотици в Поморие. Информацията, подадена от Георги, помага на антимафиоти да задържат с кокаин криминално проявен наркопласьор“ – пише в. „България ДНЕС“.

Авантаж заостря вниманието на читателите си, че след като Георги Т. подава сигнал до РПУ-Поморие, срещу него е приложена репресия от главните „герои“ в жалбата му, свързани с наркотърговия. Този факт не оставя никакви съмнение, че от местната полиция е изтекла информация до Янулис и Рупанов. При тези факти и обстоятелства е крайно наложително и дори задължителна намесата на ДАНС, Специализираната прокуратура и ГДБОП, които да вземат според правомощията си случая и да го разплетат докрай.

„България ДНЕС“ продължава:

„Шуреят на Митьо Очите отдавна има отношение към дрогата в Поморие, твърдят криминалисти. Преди няколко години при друга акция в дома му бяха открити 10 пликчета с канабис и 25 пликчета с метаамфетамин.
Според криминалисти има данни, че шуреят на Митьо „Очите“ – Христос Янулис, има отношение към бруталния побой на журналиста от Поморие Стоян Тончев през 2016 г., който в свои публикации освети връзките на местни общинари и депутати от управляващата партия с хора от подземния свят.“

Стоян Тончев след опита да бъде убит по особено жесток начин заради публикациите си срещу местната власт.

Стоян Тончев беше пребит в средата на януари през 2016 г. в близост до дома си в Поморие. От прокуратурата тогава съобщиха на извънреден брифинг, че засега разполагат само с мотива за нападението, посочен от Тончев, т.е. – публикациите в сайта му  www.zadkulisite.com срещу начина на управление на община Поморие.
Обвиняеми от прокуратурата са Мартин Душев и Веселин Кръстев, като делото вече е в съдебна фаза от месец февруари.

Още по темата: Бившият гард на Митьо Очите псува и нападна репортер на Биволъ в Поморие

В същото време тече досъдебно производство за търсене на още извършители, съпричастни към бруталния акт над журналиста от Поморие и свободата на словото в България. В различни публикации и медии Тончев сподели наскоро, че срещу него се подготвя второ покушение. Това му било съобщено от две лица през месец януари на т.г. Въпросните хора са се срещнали с Тончев и са му разказали, че са станали преки свидетели на множество разговори между истинските извършители на покушението над него, които пияни и дрогирани са коментирали неведнъж с охота и задоволство това, което са извършили, но за което други са обвиняеми. Точката на предел идва, когато са чути до коментират, че Тончев не спира да „рови“ и да пише, затова единственият начин е да бъде елиминиран. Страничните наблюдатели на разговора в заведение в Поморие веднага се свързват чрез социалната мрежа Фейсбук със Стоян Тончев, искат му телефонния номер за връзка, реализират среща и му разказват всичко, което знаят. Заявяват му, че са готови да го потвърдят пред съда.

Най-вероятно по делото, в което обвиняем е Мартин Душев, ще има голям обрат. За това говори и снимката на Стоян Тончев и Мартин Душев, публикувана преди две седмици във Фейсбук.

АВАНТАЖ се свърза със Стоян Тончев, за да разбере: какво предстои оттук нататък, как ще обясни снимката с Душев и дали тя е следствие на споделеното му от очевидци на разговори, свързани с покушението над него през 2016 г.?

„С Мартин разговарям и съм се виждал много преди снимката и много преди с мен да се свържат двете лица от Поморие, които ми препредадоха конкретни разговори между други лица, на които са станали свидетели. Това, което ми разказаха те, съвпада с часа и деня, в който съм бил следен и причакан, за да бъда убит. Те говорят с имена, като казаното от тях съвпада с местоположението на извършителите, докато са изчаквали да изляза от мястото, където бях на гости на мои близки във въпросната вечер. Местоположението на извършителите е следствена тайна, така че приемам за достоверно на 100% казаното от очевидците. Освен това на разпоредителното заседание заявих на районния съдия на Поморие Николай Бъчваров, че желая ново разпознаване на конкретни лица с маски, а също и на техните гласове, защото смятам, че ще разпозная нападателите ми по глас, походка и телосложението, а освен това на единия от тях аз му видях лицето. За видяното от мен лице на един от извършителите категорично заявих и в първите телевизионни интервюта, които ми бяха взети от болницата в Бургас.
И е обидно да се води дело и досъдебно производство за средна телесна повреда, след като се касае за опит за убийство, което не беше довършено само и единствено заради моето съпротивление – аз избягах от нападателите и отидох на централната улица „Солна“, където минават много коли и има камери. Докато бягах виках, което вероятно ги е стреснало. Въпреки това те ме догониха и с нова серия удари с боксове и бухалка (само и единствено в главата, както и в началото) ме събориха на земята, където съм припаднал. Отново! Но пък има очевидец, който е подал сигнал на 112 и е станал свидетел на случващото се от терасата на дома си, което доказва, че целта на нападението е било убийството ми, което не са успели да довършат по причини независещи от тях. Очевидецът казва: „На шосето лежи проснато по очи момче и отгоре двама го налагат…“

Стоян Тончев сподели още, че е правил многократни опити в разговори с разследващите и криминалистите, както и чрез публикации в медиите, да канализира случилото се с него в правилната посока и реалните извършители, но за съжаление не се е получило. Сега разчита, след като има свидетели и нови факти и обстоятелства, прокуратурата да стигне до обективната истина, да има справедлив съдебен процес и истинските виновници да получат заслуженото според разпоредбите на НК. Относно поръчителите, за него са известни, „но всичко с времето си…“ – завърши разговора Тончев.