Christo Komarnitski
А дълбоката причина за всичко е отчайващата некадърност на управляващата шайка от мутро-милиционери. Неспособни да измислят нещо градивно и успешно, да създадат привлекателни и нормални условия за живот, бизнес и работа, да дадат надежда и перспектива на страната и населението, те яхват вълната на най-примитивния популизъм, спекулират с накърненото чувство за справедливост на хората, надграждайки правния им нихилизъм с институционализиран такъв. Цистерни бензин в огъня на народното недоволство. Резултатът ще бъде плачевен, вярвайте ми!
Фейсбук
Ilian Vassilev
Запомнете тези хора – те нямат идея какво правят. Новият лифт и писти ще доведат до нов бум на строителството в Банско и района, което ще доведе до ново искане за нови писти и лифтове.
Конфекционно строителство, конфекционен туризъм – без никаква идея за продуктово позициониране. Синдромът Слънчев бряг – квадратните метри засторени площи, километрите писти.
Мас маркет.
Без мораториум върху строителството долу, никакви нови лифтове и писти няма да стигнат. И защо питам не се фокусираме върху нови курорти – като този под връх Ком, а всичко и всеки говори за Банско?!
По-малко, по-добре, повече приходи, повече устойчивост.
Фейсбук
В периода 2007-2015 г. държавните структури са похарчили над 60 млрд. лева в близо 200 хиляди обществени поръчки. Средно на ден се правят по 60 обществени поръчки и се харчат по 20 млн. лв. публичен ресурс. Разходите за обществени поръчки надхвърлят 20% от общите държавни разходи. Вглеждането в данните разкрива, че голяма част от договорите отиват в ръцете на малко на брой фирми – 10% от изпълнителите печелят 71% от поръчките, чиято стойност е 85% от сумата на всички подписани договори за периода. А тази прекалена концентрация в някои случаи е трудно обяснима и навежда на съмнения за корупция и злоупотреба с власт, коментират от ИПИ.
Анализатори от Института за пазарна икономика са създали „оракул“ за обществените поръчки – модел за прогнозиране, който стъпва на наличните данни за проведените процедури от 2007 година насам. ИПИ е направил и портала Отворени обществени поръчки -http://www.oop.ime.bg, с търсачка, с чиято помощ всеки може да прави свои „разследвания“.
Създаденото не е новост, защото търсачката на Биволъ.бг – https://contracts.bivol.bg/ отдавна дава подобна информация и е ясен източникът на топлата вода …
Интересното е да се види кои са първенците в печелене и усвояване на обществените поръчки и да се преценят обвързаности и корупция или кой кого вижда в огледалото на държавното управление.
А там често картинката е тази …
През 2015 г. нещо като световен рекорд постави фирма „Водстрой 98“. Само за 12 месеца тя спечели 18 обществени поръчки за близо 57 млн лева. „Водстрой 98“ е смятана за собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски макар и неофициално.
Той отричаше да има какъвто и да е бизнес, но само за месец името му се появи като собственик в „Балканска медийна компания“ и „Булгартабак“ през 2015 г. Очакваше се същото да стане и с „Водстрой 98“, където официално Пеевски да придобие част от акциите, но никой не убива кокошката, която снася златни яйца от обществените поръчки със съмнителен имидж …
Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ, е категоричен, че открай време именно Пеевски е скритият собственик на „Водстрой 98“, за което имало доказателства. В някои медии фирмата е наричана „любимец на властта“. Броят на спечелените обществени поръчки подсилва това твърдение.
Пълен абсурд е фирма като „Водстрой 98“ да изпълни сама спечелените поръчки, защото няма нито ресурс нито капацитет да го направи. Тя наема подизпълнители, на които поставя почти неизпълними условия, а често бави плащанията към тях или дори не ги изпълнява. Това е известно на възложителите, но те си затварят очите, заради политическия натиск, коментират членове на Камарата на строителите. Според тях от няколко години „Водстрой 98“ е монополист в печеленето на поръчки, които други извършват.
След като КТБ бе срината, в източик на средства за „Водстрой 98“ се превърна Българската банка за развитие. Тя вече е персонална банка за Пеевски и бизнеса му. Принципал на ББР е министърът на фиансите Владислав Горанов.
Банката е основен кредитор на „Водстрой 98“. През август 2014 г., когато КТБ бе убивана публично, именно ББР спаси „Водстрой 98“ като покри задълженията на дружеството към КТБ. Данните в Търговския регистър обаче показват, че експозицията на ББР към Пеевски продължава да се увеличава. През октомври същата година ББР е отпуснала нов кредит на „Водстрой 98“ и вече общата експозиция надхвърля 50 млн. лв.
„Водстрой 98“ се свързваше в сектора с депутата Делян Пеевски и за 3-4 години натрупа обществени поръчки за над 800 млн. лв. През юни 2016 г. компанията беше продадена на „Хидрострой“ с мажоритарен собственик Велико Желев.
На 4 юли 2016 г. в Търговския регистър е вписан нов съвет на директорите на компанията „Водстрой 98“ – свързваният с депутата Делян Пеевски строителен гигант, който през 2015 г. оглави секторната класация на Капитал 100 с оборот от 292 млн. лв. Едноличният й собственик Иван Мирински продаде акциите си на друг силен местен играч – „Хидрострой“, чийто основател Велико Желев през 2005 г. за кратко беше шеф на пътната агенция, след което изгради строителна империя в Североизточна България. И двете компании са част от ограничен кръг държавни любимци, печелещи редовно най-големите строителни търгове. Картелирането на сектора достигна застрашителни размери и през февруари тази година – след „катарзис“, премиерът Бойко Борисов спря поръчки в строителството за над 1 млрд. лв. Те бяха с потенциални изпълнители „Водстрой 98“, „ПСТ Груп“ (също свързвана с Пеевски, но отскоро е изцяло в орбитата на „Първа инвестиционна банка“).
От публичните регистри става ясно, че през последния месецна 2016 г. „Водстрой 98“, „Хидрострой“ и „Джи Пи груп“ се бяха сдобили с договори за над 20 млн. лв. с възложители Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (основно), Министерство на труда и социалната политика и Община Разлог. Изборът е законосъобразен, твърдят възложителите и дават своите аргументи.
Една небеизвестна държавна структура предпочита през годините „Водстрой 98“, този път в тандем с новият й собственик „Хидрстрой“ АД, с два договора, сключени в един и същ ден през юни. Това е Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), която от години раздава стотици милиони чрез рамкови споразумения на един и същ кръг. В случая става въпрос за обединение „ЕТС технолоджи“ с участници „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Балкантел“ и „Бонети“, което от 2013 г. досега е получило от НКЖИ близо 63 млн. лв. Само от началото на 2016 година то има договори за 18.78 млн. лв., а последните два контракта от юни са за 6.66 млн. лв. ?!
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) възложи пореден договор на „Водстрой 98“ през септември 2016 г.. Последната поръчка бе за 28.5 млн. лв. с ДДС на обединение „ЕТС технолоджи“, съставено от строителните компании „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Балкантел“ и „Бонети“, става ясно от регистъра на обществените поръчки. Той е за „електрификация на 83-а железопътна линия Симеоновград – Нова Загора“. С този договор сумата, предоставена от държавната компания на сдружението „ЕТС технолоджи“ от 2013 г. насам, надхвърля 100 млн. лв. Другите две избрани за подобни дейности обединения нямат почти нищо поръчано.
И не е само това, но БГ територията иска европредседателството за нещо като индулгенция за чисто минало и още по-светло настояще на онези събрали милиардите на държавицата в портфейлите си и осигурили своята рода и обръчи докато свят светува и докато народецът наш любим спи кораво и непробудно …
Боже, колко ДЕМОкратично !
колаж : Авантаж
Свободен автор – Философът
Българските институции оспорват правото на гражданите да получават информация в реално време и по часове, като се крият зад пределно допустимите концентрации, които са среднодневни. Този коз се вади всеки път при опасни превишения на замърсяването, каквито е имало и снощи в София , кв. „Надежда“ например.
През април ЕК ни предупреди, че ще започне наказателна процедура срещу България, ако не вземе мерки срещу проблема. Мерки не са предприети, но екоминистърът Нено Димов и кмета Йорданка Фандъкова не пропускат да изтъкват въздуха като свой приоритет. В същото време дори готовата система за ранно известяване не се пуска от общината, защото трябвало решение на СОС.
Явно и в София и в Бургас, където кметуват герберски кметове за проблемите със замърсяването на въздуха май много не им пука. В София Фандъкова се дърпа за детайли, а в Бургас си мълчат и по веднъж на няколко години взимат отношение, макар че по ЗОС имат ежедневни задължения ?!
Пример бяха поредните две седмици с наднормено замърсен с ФПЧ10 въздух над Бургас през ноември и трите последователни дни – 8,9 и 10 декември в кв. Д.Езерово.
„Информацията за почасовото замърсяване на въздуха в реално време е важна, тъй като това е въздухът, който гражданите дишат във всеки един момент, там където живеят, работят или пътуват,“ заявяват от Европейската агенция за околна среда, цитирани от „Дневник“.
Важно е гражданите да знаят какво е замърсяването на въздуха по часове в реално време, защото това има сериозни последици за здравето на хората, особено за по-уязвимите: тези с хронични заболявания, децата и по-възрастните. Това потвърждават Световната здравна организация и Европейската агенция за опазване на околната среда в отговори на запитване на „Дневник“.
Почасовите данни за въздуха са полезен източник на информация за текущото състояние на въздуха и за динамиката му на местно ниво. Последствията за здравето от мръсния въздух са свързани както с краткосрочното, така и с дългосрочното излагане на мръсен въздух. Краткосрочното – в продължение на няколко часа или дни, може да предизвика неблагоприятни и „остри“ здравословни въздействия, докато продължителното – в продължение на месеци или години – има хронични последствия за здравето.
От СЗО обясняват, че краткотрайното излагане на мръсен въздух води до обостряне на симптомите при хора със сърдечни и респираторни заболявания, ограничена активност, повишена употреба на лекарства, увеличен прием на хора в болници или спешни посещения заради сърдечно-съдови и респираторни проблеми, както и повишена смъртност.
Мдаа … Интересното идва после, когато дали защото техниката се скапва или се покриват компрометиращи данни, всъщност НЯМА ДАННИ ?!
А още по-лошото е, когато данни за замърсяване има, но се мълчи и се търсят начини да се набедят отопление, транспорт и т.н. , но не и както в Бургас, където най-големите замърсители са Лукойл и Кроношпан …
Може би в този случай герберските кметове фенове на китайските инвеститори сравняват замърсяването в градовете си с онова в Пекин и спят спокойно …
Свободен автор -Философът
Принцип в международното право и политика е нерушимостта на границите и когато някой иска ревизия на договори, това е равносилно на политически тероризъм.
Ilian Vassilev
Защо казах, че реакцията на Ердогановия призив за ревизия на Лозанския договор е минимално допустимата, но не достатъчна.
Цялата работа има контекст – и колегите във Външно го знаят. Реагира се не само на конкретното изказване, но и на тенденцията в говоренето на Ердоган по ревизия на границите на Турция, която то отразява.
Принцип в международното право и политика е нерушимостта на границите и когато някой иска ревизия на договори, това е равносилно на политически тероризъм. В никакъв случай не изолирано или ограничен във времето и пространството явление. Ердоган няма пред вид „само“ третирането на турските малцинства, той иска да ревизира Лозанския договор с конкретни планове за промяна на границите на Турция с редица държави. Като се започне с претенциите към територии на Ирак и град Мосул, претенции към територии на Сирия и постоянните оплаквания, че договорът е лишил Турция от права върху острови в Егейско море.
Веднъж отворена темата няма спиране. Не твърдя, че Външно трябваше да бъде многословно, а по прецизно. Гърците реагираха твърдо, но сдържано. Договорите са нерушими, това не е тема, но му го казаха в лицето. Когато се допусне да се ревизира един договор се отваря кутията на Пандора и се връщаме изобщо към темата за ревизия на договорите. Темата за малцинствата и третирането им си има други подходи и начини за адресиране, особено на базата на стандартите в ЕС.
За това казах, че позицията на Външно е минималистична, съзерцателна, и не адресиращата иредентиското въодушевление на турския президент. Да припомним, че грижата за нарушени права на малцинства стоят и в основата на новата агресивност на Путин, който анексира Крим и нахлу в Източна Украйна. Но не само – историческите претенции и нуждата от зони за сигурност, също водят до картографски империализъм.
А сега прочетете реакцията на Външно и преценете дали отговаря на посочените по-горе стандарти.
Фейсбук
колаж : ТВ „Улусал канал„
