Магистратската организация прати бургаските журналисти да се вдъхновяват от решенията на ЕСПЧ: „Правото на свободно изразяване не е безгранично.“
Съюзът на съдиите в България (ССБ) приветства навременната реакция на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет във връзка с протеста на журналисти по повод решения на Районен съд – Бургас. Международните стандарти за отстояване на независимостта на съдебната власт предвиждат водеща роля на съдебните съвети в ситуации, в които съдии са атакувани за постановени от тях актове. Това се посочва в отворено писмо на магистратската организация, разпространено по повод протестите на бургаски журналисти, които бяха осъдени по искове на „ловеца на мигранти“ Петър Низамов – Перата.
„По повод на декларацията и протеста на представители на медиите в Бургас, намираме за важно да припомним, че презумпцията за невинност е един от принципите на наказателното правосъдие, който лежи в сърцето на разбирането ни за правова държава и върховенство на правото. Презумпцията за невиновност изисква всеки един гражданин да бъде третиран като невинен, преди обратното да е установено с влязъл в сила съдебен акт. В общество, което се основава на правото, представителите на медиите също следва да допринасят към утвърждаването на ценностите на законността. Правото на свободно изразяване е една от тези ценности, но същото право не е безгранично – упражняването му не може да засяга по неправомерен начин други, също защитени от закона права“, отбелязват от ССБ.
„Свидетели сме как напоследък медийното отразяване на разследването на различни престъпления изобилства с публикации, в които различни лица са квалифицирани по начин, категорично сочещ ги за извършители на съответните деяния, включително и чрез използване на квалификации, надхвърлящи необходимото информативно съдържание. При липсата на съпътстваща информация в такива публикации, че предстои провеждане на наказателно производство, в хода на което съответните заподозрени лица могат да бъдат и оправдани, се формира обществено мнение, което се явява предубедено по отношение на всеки последващ съдебен акт, който решава по различен начин въпроса за вината на обвинени лица“, продължават с поучителните бележки от съдийската организация.
Без да коментират по същество критикуваните съдебни актове на Районния съд в Бургас, от ССБ припомнят, че същите подлежат на проверка за своята правилност от по-горна съдебна инстанция. „Присъдите и съдебните решения могат да са обект на критика в едно демократично общество, но когато тази критика придобие характера на публично заклеймяване в хода на висящ съдебен процес, компетентните да извършат съответната въззивна проверка второинстанционни съдебни състави се оказват подложени на пречещ на тяхната работа натиск. А гаранция за добрата работа на съда е именно неговата независимост“, подчертават от ССБ.
В заключение бихме искали да отбележим, че в конкретния случай сме изправени пред няколко ценности на демократичното общество – презумпцията за невиновност, правото на изразяване, правото на информация и правото на личен живот. Изразяваме съжаление, че България – в лицето на всички държавни и професионални институции, обществото като цяло и отделния човек – в рамките на повече от 20 години не успя да изработи съответните ефективни и работещи критерии и механизми, които да отговарят на международните стандарти, и да се намери баланс на тези права. Важният въпрос е за това къде е границата при отразяване на съдебни процеси. В никакъв случай не трябва да се стига до ситуации, в които държавни органи да запушват устата на журналисти или да въздействат с други средства на медиите. Ние вярваме, че демокрацията умира на тъмно и затова е нужно да има светлина, идваща от средствата за масово осведомяване. Хората имат право да знаят какво се случва както в държавата, така и в съдебната зала. Но също така заставаме зад тезата, че, носейки огромната отговорност да информират гражданите, медиите трябва да имат етични правила и при отразяване на случаите на свой ред да черпят вдъхновение от установените международни стандарти и от решенията на ЕСПЧ, препоръчват от ССБ.
Най-голямата магистратска организация – съюзът на съдиите, изпрати днес отворено писмо с критики към последните действия и изказвания на главния прокурор Сотир Цацаров и на държавното обвинение като цяло. В „Защо мълчим 2“ е обяснено, че първото писмо „Защо мълчим“ е било публикувано преди повече от 6 години и половина. Повод за него са били действията и коментарите на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
„ЗАЩО МЪЛЧИМ, 2?
1. Много пъти се е налагало ССБ да обяснява, че в една правова държава съдът е коректив за законността на действията на полицията и на другите органи на изпълнителната власт. Не мислехме, че ще се налага да обясняваме, че това се отнася и за прокурорските органи, които не би следвало да демонстрират, че са над съда, било чрез даване на указания, за които твърдят, че не могат да бъдат преценявани за законност от съда, било чрез задържане на страни по дела в почивката на съдебно заседание. Не бихме могли и да си представим, че чрез такова действие се осуетява наказателно производство, водено по повдигнато и поддържано от същата прокуратура обвинение. Не считаме въобще за възможно държавен обвинител в присъствието на главния прокурор да заяви, че в преценката на прокуратурата е да задържи и подсъдим по друго дело, докато срещу него не е приключило съдебно заседание.
2. Многократно в последните седмици главният прокурор заявява, че председателят на Върховния касационен съд и част от съдиите се занимават с политическа дейност. Като примери са посочвани раздухвани в определени „медии“ твърдения за скандали с многомесечна давност. По някои от тези публикации комисии на ВСС са се произнесли, като са приели, че липсват данни за нарушения . Останалите такива публикации не са привлекли вниманието на членовете на ВСС, които да поставят на вниманието на този орган обсъждането им и да настояват произнасяне по същество. Главният прокурор в една правова държава не може да разпространява твърдения, че съдии не се занимават с правораздаване, а са политически или партийно ангажирани, без да се основава на решения на компетентни органи, с които такива, по своето същество нарушения, са установени по отношение на който и да било съдия.
3. Не можем да приемем посланията на главния прокурор, разделящи съдиите на такива, заслужаващи уважението му и такива, които не попадат в тази група. Опитите за изкуствено разделяне на съдийската общност, както и между професионалните съсловия на съдии и прокурори са ясно разпознаваеми и не би следвало да разчитат на успех. Те в крайна сметка подкопават държавността и общественото доверие в съдебната система.
4. Отново констатираме, че когато говорим едно и също, а това остава без внимание от страна на Висшия съдебен съвет и другите държавни органи, имащи отговорности за утвърждаването на законността и правовата държава, се достига предел, отвъд който говореното престава да има значение.
София, 8 юни 2017 г. УС на ССБ“
