Възрастната жена била обявена за издирване от четири дни и оттогава лежала в калта
Домашно куче откри изчезнала жена в безпомощно състояние и спаси живота й. Героят е хъскито Хаус. А тъжната история с щастлив край се разиграла в парк „Езеро” в Бургас, съобщава Нова телевизия.
Възрастната жена била обявена за издирване от четири дни и оттогава лежала в калта.
6-годишното хъски Хаус, заедно с осиновената от приют Ечи, били на разходка в Морската градина със стопаните си. Изведнъж кучетата се превъзбудили и хукнали към гористата част на парка.
„Тръгнахме след тях. Бяха изключително неспокойни и двамата, особено Хаус. Дойдохме тук, затънахме в тази кал и решихме да се върнем обратно. В момента, в който решихме да се връщаме, той се стрелна в тези храсти, затова отидохме да го издърпаме. Видяхме, че лежи жена“, каза Ваня Георгиева-собственичка на Хаус пред камерата на Нова телевизия.
“Изглеждаше като мъртва. Когато отидох при нея видях, че диша, но не отговаряше. Просто трепереше цялата. Явно е била тук през нощта, а то имаше буря и беше затънала цялата в кал. Тревата беше вдигната. Жената лежеше, ако кучето не беше влязло там при нея, никога нямаше да я видим”, добавя Ваня.
Тя и приятелят й веднага се обадили на телефон 112. До пристигането на линейката Хаус седял до краката на безпомощната жена и плачел. А калта била толкова дълбока, че линейката затънала и се наложило да бутат. Оказало се, че полицията знае за изчезването на възрастната жена.
По неофициална информация жената е напуснала центъра за психично здраве в четвъртък. 24 часа по-късно била изписана по административен път, тъй като постъпването й в лечебното заведение било доброволно.
След преглед в бургаската болница е установено, че 73-годишната жена няма сериозни наранявания, въпреки че е прекарала два дни под открито небе и е върната в Центъра за психично здраве, където е била на свободен режим на лечение.
Това не е първият случай, в който Хаус спасява и помага. Стопаните му разказват, че още от малко куче, домашният им любимец защитавал безпомощни хора и животни.
„Имаме котка, която самият той си осинови. Изпада в някакво чувства, ако някой я вземе да я защитава. Непрекъснато плаче, ходи да я целува и изпитва някакво такова бащинско чувство към малки същества”, разказва Ваня Георгиева.
А за постъпката си Хаус вече е получил награда.
„Любимото му ястие е риба, така че порция риба, а и той си получава редовно наградите”, добавя стопанката му.
Филмът „Да помним” бе прожектиран в Математическата гимназия
Дните за юбилейните чествания по случай 75 години от спасяването на българските евреи започнаха в Бургас. Възпоминанията стартираха с прожекцията на документалния филм „Да помним” пред учениците от Природоматематическата гимназия в града. Филмът е създаден от Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” и възкресява подвига на български личности и политици от морския град срещу депортирането на техните съграждани от еврейски произход в лагерите на смъртта през 1943 г. Прожекцията бе под инициативата и мотото на гимназията „Учейки се от миналото, действаме за бъдещето“.
Честването на тазгодишния юбилей, който е повод за национална гордост пред хуманния обществен акт на предците ни, ще включва редица мероприятия в Бургас. Дните на паметта за Спасяването ще продължат почти в продължение на 2 месеца и ще завършат с изграждането и поставянето на паметен знак в центъра на Бургас. Паметникът ще бъде създаден от признателните потомци на спасените в знак на благодарност към българския народ и бургаските достойни личности. В тържествата ще бъде отдадена и почит към депортираните и умъртвени над 11 хил. евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот по време на Холокоста.
Младите хора изгледаха документалната лента на Алберта Алкалай – председател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество със затаен дъх. С изключителен интерес те проследиха историята на бургаските евреи и тяхното избавление от лагерите на смъртта.
Алкалай припомни, че еврейското население съжителства с българите от хилядолетия и двата етноса винаги са живели в съзвучие и мир. Според нея това е една от основните причини за уникалния акт на спасяване на българските евреи. „Политиците винаги взимат определени решения, когато са предизвикани или притиснати от народа. Такъв беше и нашият стремеж, създавайки филма „Да помним” – да покажем смелостта и съвестта на обикновения човек, който е съпричастен към трагедията на своя съсед, приятел , колега евреин”, сподели още тя.
В последвалата след прожекцията дискусия младите хора и учителите се обединиха около извода, че е нужно паметта да се съхранява във времето.
Директорът на гимназията Красимир Стоянов сподели впечатления от посещението си, заедно с ученици, в концлагера Аушвиц в Полша. „Това е най-злокобното място, на което някога съм бил през живота си. Учениците преживяха силно емоционално тази среща с лагера на смъртта. Плакаха много. Докато съм жив няма да забравя този концлагер!”, призна той и изрази възхищението си от въздействието на филма.
Заедно с гостите от Център „Алеф”, учениците и техните учители се присъединиха към инициативата на Световния еврейски конгрес „Ние помним”.
На снимката: директорът на ППМГ „Акад. Никола Обрешков”, преподавателки по история и представители на Център „Алеф”
Не съм герой, повтаря Николай Танев, но хората в Равнец знаят как с риск за живота си младият мъж е носил на гърба си трудноподвижния Кольо Луков
38-годишният Николай Танев, който спаси от калния потоп трудноподвижен мъж в Равнец, заслужава да бъде обявен за герой на годината. В рубриката „Седмицата на Коледния дух“ по бТВ младият бургалия разказа как е влязъл в дома на 74-годишния си съсед Кольо Луков и е успял да го измъкне от водния капан. На въпроса дали се чувства герой обаче отговаря с „Не“.
В трагичната нощ хората са изненадани в съня си. Цяла нощ изгребват придошлата вода от потопените си къщи. Някъде калният потоп стига метър и половина. Местните обаче ще запомнят наводнението и с една добра история – как 38-годишният Николай спаси от удавяне трудноподвижния Кольо.
Въпреки шока, младият бургазлия се сеща, че възрастният му съсед е трудноподвижен, а спи в приземния етаж, вече залят от водата. Влезе и го спаси, на гръб го е носил доста време, разказват местните.
По щастливо стечение на обстоятелствата бях ходил да се гмуркам и багажът ми беше тук, в Равнец. Облякох неопрена и успях да стигна, споделя Николай.
„Кметът беше успял да разбие външната врата, но водата беше много висока и студена. Възрастен човек не можеш да го оставиш да стои в тази вода, защото ще премръзне за един час, ще получи хипотермия и ще си отиде. Най-голямото ми притеснение беше да не го изтърва“, разказва Николай.
Според него човек е готов на саможертва във всеки момент от живота си.
