Петиция в социалните мрежи събира подкрепа за царя за „Врана“

Дедо от Мадрид е обеднял, но неговите любимци не …

Е, точно част от тях и натиснаха копчето на петиция за спасение имотите на Дедо …

Петиция-протест срещу „одържавяването на царските домове в България“ се разпространява в социалните мрежи. Тя е организирана от национален клуб „Българска корона“ и вече е подписана от 140 души. Целта й е да събере подкрепа за цар Симеон срещу решението на Софийския градски съд, че дворецът „Врана“ не е негов, а на държавата.

Сред подписалите петицията са бившият зам.-министър на финансите в кабинета „Сакскобургготски“ Илия Лингорски, бившите царски депутати Нина Радева, Анелия Атанасова, Владимир Дончев, Деница Димитрова, парламентарният секретар на Симеон като премиер Гадар Хачикян, бившият жълт общински съветник в столицата Кирил Арсов, бившият мандатоносител и депутат от СДС Тошо Пейков и др.

Ето пълния текст на петицията:

„Домовете наследени и стопанисвани от Н.В. Симеон II, са били изградени с частни средства. За пример – Официалните държавни резиденции като тази в Евксиноград на Северното черноморие и двореца в Центъра на София никога не са били обект на обсъждане на собствеността. Българският монарх е получавал официално сума-възнаграждение за изпълнението на служебните му задължения към държавата, както всеки друг служител и това се нарича Цивилна листа. Освен това българските монарси са имали и свои лични средства, които са наследени от техни роднини.
Още повече на фона на всичките и постоянни скандали с незаконно строителство не само на вили, заведения и хотели, но и на цели селища и застрояването на Черноморското краебрежие, тази атака на Държавата срещу частната собственост е абсурдна и дава негативни съобщения на своите граждани и сигурността на тяхната собственост и права.

За пример даваме другия възможен поглед върху ситуацията – в Черна гора са разписани правата, задълженията и собствеността на своите владетели, които помагат в дипломатическите мисии и са официални лица.

Няма ли да е добре за България да имаме официален дипломатически представител, който е разпознаваем и уважаван в цяла Европа и дори Света? Който е на „ти“ с големите, поради образование, потекло, качества и дори роднинство, а не обратното? (Само за сравнение – проверете в google колко изцепки имат американските президенти с английската кралица Елизабет II, поради непознаването им на етикет, липса на такт и тн.)“.

Явно сред феновете не е един Бойко гледал кучета във Врана преди време …

Tosho Kostadinov Peykov

„За гледачите на кучета и за дворците.
Госпожа Анастасия Мозер, госпожа Мария Капон, госпожа Елеонора Николова и господин Митко Абаджиев бяха гарантите на господин Б. Борисов пред ЕНП при старта на дългосрочното му проектиране и за това благодарностите му продължават… Явно, не толкова благодарно е отношението му към неговия работодател Н.В. Царя, защото сегашният големец, по пътя на професионалното си израстване в кариерата, доброволно гледаше кучетата в двора на Царския дворец „Врана“. И би желал това обстоятелство да бъде завинаги забравено. С цената на всичко – включително посредством повторното национализиране на двора и на самия Дворец „Врана“. Много негови ментори биха желали, да заличат мутренското си минало и да приватизират повторно национализирания Дворец. И той е задължен от тях, да ги обслужи… Дали ще успее!?“

Свободен автор – Философът

След като съдът му отне „Врана“, бившият цар публикува емоционално изявление, в което дава доста неласкава оценка за състоянието на днешна България. Но няма ли и самият той принос за изграждането на точно тази България?

Септември започна с изявление на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му отне двореца „Врана“ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са емоционални: „заслужавам ли да ме лишат от моя дом и заставят да напусна Родината “, „след 75 години (…) да бъда принуден към второ изгнание“. Но най-важното изречение е това: „Питам се и доколко защитено е правото на собственост на всеки български гражданин и на чуждестранния инвеститор от подобни политически продиктувани посегателства“.

От което разбираме, че според Сакскобургготски България днес е държава, в която правото на собственост не е защитено, а правосъдието може да се използва за „политически продиктувани посегателства“. Тази оценка звучи познато – споделят я много български граждани, изричат я често и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в изграждането на точно такава държава. И не се изисква чак слонска памет, за да си спомним какво се случи, след като бившият цар спечели изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката – този на министър-председателя.

Казусът „Царски имоти„

Ето историята накратко: през 1947 година е приет Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди това Министерският съвет на комунистическа България е изготвил опис с разграничени частни и държавни имоти, използвани от царското семейство. Сред частните е например дворецът „Врана“, а сред държавните – дворецът в центъра на София, където днес се помещава Националната художествена галерия. На това разграничение се позовава едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд отменя цитирания закон и държавата започва да връща имотите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските имоти до приемането на специален закон, какъвто все още няма. А без закон няма и основание за връщане на имотите – това пък е сред основните аргументи на другата страна. Липсата на закон е и мотив за държавата да отправи искове, след които съдът започва да отнема един по един имотите, за да стигне накрая до „дома на царя“.

Дворецът „Врана“

Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „само на това, че посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена“. Отвъд България са насочени надеждите и на неговите юристи, и на набързо събраната „група за реакция“ от бивши негови министри и депутати. Едните ще съдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, другите обсъждат да информират чужди посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „Ситняково“ и на ловната хижа „Саръгьол“. Позицията на държавата по тези жалби е една и съща – те са „нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни“. Очевидно темата няма да приключи дотук. Но вече мина достатъчно време, за да разбере и Симеон в каква държава реши да се върне през 2001 година. И в какво я превърна и той.

По негово време

Правителството на Сакскобургготски продължи част от реформите на Иван Костов, успешно завърши започналите преговори за ЕС и НАТО, а икономиката не спря да расте. Това е голямата картина, която не бива да се забравя. Но има и други факти, които също не бива да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода отново станаха публични фигури и започнаха да влизат в парламента. Буквално. Бившият цар опита да назначи за свой съветник генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват кадри на ДС. За вицепремиер бе избран покойният вече бивш кмет на Русе Димитър Калчев, обвързан с „Мултигруп“. Правителството на Сакскобургготски прие решение за отваряне на проекта „Белене“. В Правец бе тържествено открит паметник на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за главен секретар на МВР. ДПС за първи път влезе официално във властта – тоест, цялата власт бе прехвърлена в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана начело на младежката организация на „царската партия“, а на 21-годишна възраст оглави борда на „Пристанище Варна“. И така нататък.

В резултат от всичко това България тръгна по хибридния път хем да е европейска страна, хем да прилича на „Троянски кон“ на Русия; хем да е демократична и западна, хем бившите ченгета да надигат глави, а комунистическите символи да ни гледат отвсякъде; хем да е правова държава с работещи институции, хем нещата да се решават от някакви скрити сили, далеч от очите на гражданите. Всичко това започна активно тъкмо по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, несправедливо е да бъде обвиняван за всичко това, но е справедливо да се припомни, че именно той го легитимира и не се противопостави. На всички критики Сакскобургготски отговаряше с призива „да гледаме позитивно“. Дано днес вече е осъзнал ролята си в изграждането на точно такава България.

Иван Бедров

www.dw.com

Какво значи рекет по български:
Царят, в нарушение на всички закони, те прави главен секретар на МВР. Това ти дава опорен лост да си номер едно в новините вече 16 години. Ти му завеждаш дела, за да му вземеш имотите. Тормозиш го максимално, защото той вече ги е проиграл в казиното. Накрая му подаваш морков за споразумение. Срещу изискването да ти помага при приятелите си от Арабския полуостров. За да се направиш на велик международник. И ти го натоварваш на една щайга, управлявана от, фигуративно казано, гребец и никаквец, завличаш го в огромен международен скандал с незаконно нахлуване на щайгата в Иран…
Това значи рекет по български.

Самолетът им на път за Саудитска Арабия не е допуснат да мине през Иран и се е наложило да мине през Ирак. Но това е забранена за полети територия. Самолетите са длъжни да заобикалят.
Явно „Отряд 28“ не са си проверили летателния план. Какво друго да очакваш при шеф гребец и летателен директор юрист.

Значи, оказва се, че Боко Македонски, месията от Банкя, приласкателят на Меркел, специалистът по международни отношения на Изтока, Запада и Брекзит, е нападнал Персия, пардон Иран. Нахлул е във въздушното пространство на страната без дипломатическо разрешение.
Щото си мисли, че може.
И, когато е бил прехванат от ирански изтребители, е направил врътка обратно, бягал панически, после с командния център в София уредил да минат през Ирак.
Сега е в крайната дестинация.
Търсят памперси.

Богомил Бонев

• „Народът въобще не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците и на такива той поверява своята съдба. Такива той избира за народното събрание, а на умните и почтените се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче ­колкото по го удряш, толкова по-бързо върви към целта, към която ти го водиш. Народът е като истеричните жени — за да се усмирят, тям трябва бой.“
• „Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.“
• „За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.“
• „…Един цар не трябва да пише, а само да подписва. Аз трябва да дам съвет на моя син да не пише никому писма. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш нещо, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо. Особено младите принцове трябва да се пазят да не пишат на жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности.“

• „Царедворците са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци или пари, по-лигави и по-глупави стават. В тях няма гордост, а горделивост. Царедворците — това са убийците на народната съвест и паразити на народа.“

• „Ако оставиш писателите да се доближат много до теб, те ще те предадат като Юда, без ти да усетиш.“

• „Най-доброто средство срещу такива хора (неподкупните учени) си остава отровата, но не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават. С цензурата и платената от теб преса ти ще направиш щото техните книги да бъдат приети посредством убийствено мълчание. Ако някои хора не можеш да унищожиш, добре би било да им дадеш тлъсти служби. Поне някои от тях ще си нахлузят сами ярема.“

• „Ако се държиш далеч от народа, той ще започне да мисли, че ти си просветен, мъдър и във всичко обаятелен.“

• „Твоите думи трябва рядко да се чуват, походката ти трябва да бъде отмерена, а облеклото ти — изискано. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри. Банални, обикновени мисли и малко думи — ето какво прави един цар загадъчен.“

• „Задавай въпроси, които да предизвикват само комплимент за теб. Поздравявай, честитявай и отмини — ето секрета на цялото изкуство на царуването.“

• „Общо правило — пази се. Говори малко и се изказвай още по-малко. Това е алфата и омегата на мъдростта на един цар.“

• „Народът полага черни мъки и труд за да храни ония, които го презират толкоз повече, колкото той се отнася по-глупаво и по-търпеливо към тях. За да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото.“

• „Младите офицери знаят, че скоро България няма да воюва, и затова са тъй войнствени. Подбирай средно способните, за да ги издигнеш на командуващи постове. Подбирай за командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието.“

• „Около себе си трябва да имаш най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят най-добра лична полиция. Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак. Ти трябва да направиш един вътрешен шпионаж, който да плащат ония, срещу които е насочен.“
• 

• „Узнавам, че е разпоредено дори до най-затънтените паланки да се величае само твоята особа и да ти се приписват божествени качества. Внимавай да го не прекалиш.“

• „Мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и опасна. Народът въобще не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците и на такива той поверява своята съдба. Такива той избира за народното събрание, а на умните и почтените се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче ­колкото по го удряш, толкова по-бързо върви към целта, към която ти го водиш. Народът е като истеричните жени — за да се усмирят, тям трябва бой. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.“

• „Помилвай някак незабелязано крадците, особено тия на държавни суми, но дръж списъка им затворен в твоето бюро. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили.“

• „Най-добрият начин да се обогатиш са военните доставки и заемите. За война се говори, сабите дрънкат, но това е за да се плашат баламите и да се оправдават военните кредити. От въоръжение българският народ няма нужда. Но ти и твоят антураж от гешефтари имате нужда от пари, много пари, а главното имате нужда народът да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не може да вдигне глава никога.“

• „Народът мисли, че войската, за която той плаща, трябва да служи да го пази от външни нападения, когато всъщност войската пази само теб срещу възможния гняв на народа.“

• „За теб е опасно да бъдеш верен на думата си. Тази слабост ще накара поданиците ти да те презират. Обещавай всичко, кълни се във всичко, но прави каквото си искаш. Аз бях голям лъжец, по-фалшив и по-лукав от всички.“

• „Българите крадат от памтивека и го смятат това за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши открито. Главното правило е, че не може да се краде, освен много.“

• „Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род. Ти трябва да го притежаваш във висша степен.“

• „Духовенството почива на една фикция, то е потънало в пороци и лъжа, у него няма нищо духовно, само народът е глупав, та ги зачита като такива. Но за тълпата ние трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни.“

• „Преструвай се, че благоговееш пред семейството. Затваряй си очите пред всичко, което ти се изпречва по тоя въпрос. Мъжете в България са груби и дори жестоки към жените си. Жените се преструват, че се подчиняват, но скришом правят каквото си искат.“

• „Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.“

• „Опасно е за царя да изпусне фрази на симпатия към тия, които управляват, и на антипатия към тия, които чакат реда си да управляват.“

• „Демократите са гладни за власт повече от всички и трябва да имаш предвид техните апетити.“

• „Не се отдавай много на спорт, гуляи или пиянство.“

• „Един цар трябва да убива сърцето си. Трябва да свикнеш да присъствуваш с равнодушие пред семейните драми. Ако усещаш в гърдите си сърце, направи като мен: унищожи този извор на слабост. Това, което се нарича сърце, е юзда за всички амбиции. Ако то е вредно и за най-малките, то за царете то е опасно.“

• „Боговете — това е лъжа. Идеалите не са нищо друго освен думи.Царете и финансовите магнати са господарите на идеалите. Те са ги направили по свой образ и ги използуват за свои цели.“

• „Добрината е смешен идол. Тя води към мизерия и съсипва най-добрите си и убедени апостоли. Милосърдието е нейна сестра, още по-кекава и по-жестока към искрените си последователи.“

• „Боговете са многослойни и безбройни, а бог е един. Той се нарича интерес и на тебе подобава да си най-добрия му пророк!“
• „Най-опасните граждани в едно царство са хората, които знаят добре да пишат и които са надарени с естествени дарби на наблюдателност. Един цар трябва от такива хора да се пази като от дявола. Мислителите, историците и философите в България може би не правят открито политика, но те са по-опасни от политиканите, защото ги снабдяват с аргументи и оръжие, което по-майсторски се употреблява в парламента и пресата. Политиканите нямат време да се задълбочават в познания, те живеят от трохите на мислителите и историците и с огризките на ума им. Тъй надъхани от субстанцията на учената мисъл, политиканите подготовляват революциите.“
• „Ти не си напълно посветен в хитростите, които употребих, за да се докопам до българския престол. Твоята баба, принцеса Клементина, бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и на царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим една част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона, както сега епископите харчат грамадни суми да подкупват избирателите в дадена епархия, когато митрополитският трон остане вакантен.“
• „Българският народ има инстинктивна омраза против всичко, което изпъква начело. Той е готов да смаже всекиго, който се издига по-високо, та ако ще дори и в безмислието. Това е едно нещастие, но ти трябва да се радваш, защото ниските чела са болшинството в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната. Другояче вървят работите, когато изпъкнат високите чела. Има нещо силно в тях и то да е дори вятър, пак е опасно.“
• „Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.“
• Свободен автор – Философът по документи от Централния държавен исторически архив