Професорът нарече действията на институцията политическа атака и разясни, че парите не били държавни, а дарени
Бившият директор на Националния исторически музей Божидар Димитров е бил в конфликт на интереси при сключването на два договора с дъщеря си и с племенниците си, съобщи бТВ, цитирайки Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Става дума за контракти от 2015 г. с „Акшаена -2007“ ООД. Първият е за изработването на каталог на колекция в тираж от 1000 броя на стойност 19 800 лв. Собственици на фирмата са дъщерята на Димитров Мария и племенниците му. От КПКОНПИ отбелязват, че музеят се е разплатил авансово с фирмата, която доставила едва половината от каталозите с година и половина закъснение – все нарушения на договора.
През същата година има и втори договор – пак за 1000 бройки от печатно издание, но този път за цена от 15 000 лв. Договорът е изпълнен в двумесечния срок и на фирмата е било платено.
Платежните са подписвани от Божидар Димитров, който не е упълномощил заместник за процедурите. Не е подавал и декларация за конфликт на интереси.
Проф. Божидар Димитров нарече действията на институцията политическа атака. „Тези пари са дарителски, те не са държавни, следователно няма конфликт на интереси”, посочи той. На въпрос какви са били мотивите му, за да се насочи към тази фирма, бившият директор на НИМ заяви: „Да стане бързо, за три дни, да мога по-бързо да приключа случая”.
Случаят не е нов. Още около пенсионирането на Димитров от БСП заявиха, че то е именно заради договорите с най-близки роднини.
Проверявани са отношенията на НИМ и със сдружение „Плиска” на племенника на директора. Там не е имало подписани договори и така няма конфликт на интереси.
„Кой пише законите в Република България? Народните представители, които, в случая, са се подписали като вносители на законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, Министерски съвет и съответно Министерството на транспорта или частни лица, които са в конфликт на интереси, тъй като текстовете, в някои членове, определят и средства, които тези частни субекти ще получат!“ Този въпрос повдигна от парламентарната трибуна народният представител от ПГ на „БСП за България“ Николай Тишев.
Той обясни, че мрежовите оператори имат право на минимална информация относно съществуващата физическа инфраструктура. „Искаме да направим промяна в първоначално внесения текст, затова че тези мрежови оператори или държавни органи, които са нарушили закона, т.е. – не са спазили чл. 4, ал. 4 и чл. 7 и не са предоставили информацията, която по закон трябва да се предостави, да не увеличават необосновано цената, която така или иначе ще заплати оператора на електронни съобщителни мрежи. Цената трябва да е същата, каквато биха си я получили от ЕИТ (единна информационна точка)“ – подчерта Николай Тишев.
„Интересното е, че когато в комисията обсъждахме тази промяна, първоначалното становище на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше следното: Считаме, че предложението би могло да бъде подкрепено, с което да се осигурят равни условия за получаване на информация от ЕИТ или от мрежовия оператор“ – добави той.
Народният представител коментира, че ЕРП-тата са били изключително активни в изказването на становища, различни от направените предложения. А най-интересното е, че те са направили едно заявление, което е, меко казано, неприемливо. Става въпрос за това, че Светозар Илазов от „Енерго-про“ и Петя Колчева от „ЕВН“ са заявили, че са участвали в писането на въпросните текстове.
В тази връзка Тишев отправи и втори въпрос.
„Ако лобистки закон е този, който се пише от народни представители под диктовката на частни интереси, то тогава как се нарича законопроект, за който частните субекти директно заявяват, че са участвали в писането му?!“
Елена Йончева разкри как депутатът от ГЕРБ забогатял от саниране на сгради
Депутатът Елена Йончева (БСП) за пореден път атакува колегата си Делян Добрев (ГЕРБ), като обяви, че фирми, близки до него и зет му, са санирали различни сгради и са усвоили обществени поръчки за 50 млн. лв. Тя обяви, че ще предаде доказателствата на прокуратурата, съобщава бТВ.
В отговор Добрев заяви, че не е свързан с фирмите и смята да съди Йончева в момента, в който тя подаде сигнала.
„Сега са 50 милиона лева, а след няколко месеца ще се окаже, че са 0. Аз се радвам, че внасят този сигнал, за да установи прокуратурата, че не съм свързано лице с тези фирми, нито пък съм възложител на поръчки или кмет на Хасково“, каза Делян Добрев пред biТelevision.
